19 юни 2012 г. Тема: здравеопазване



страница3/4
Дата30.11.2018
Размер380 Kb.
#106464
1   2   3   4

Прокурорски октопод
Зад обвиненията на прокуратурата срещу Огнян Донев и Любомир Павлов прозира широката сянка на Делян Пеевски. Целта на атаката не е защита на закона, а злепоставяне, натиск върху свободния печат и разчистване на пазара
Пържен въздух. Това е съдържанието и същността на обвиненията срещу Огнян Донев и Любомир Павлов, които им бяха повдигнати от прокурора Момчил Георгиев и следователя Петьо Петров.

Адвокат Даниела Доковска, известна със своя изискан изказ, бе лаконична: „Обвинението е юридически несъстоятелно, затова го обжалвахме."

Това е доста меко казано, обвинението е правен нонсенс, глупост. В него няма никакво съдържание. Двамата са обвинени в пране на пари чрез вписване в Търговския регистър.

Казано накратко, при сделката, с която бяха придобити вестниците „24 часа", „168 часа", „Труд" и още куп списания и седмичници, са извършени различни вписвания на капитала. Първоначално на пресконференцията веднага след сделката Огнян Донев заяви, че се включва само финансово, а на по-късен етап ще придобие дялове, както се и случва. Но произходът на парите, платени с банков превод, е напълно ясен и отговаря на изискванията на Закона за мерките за борбата с прането на пари.

На 14 декември 2010 г. се разбира, че Христо Грозев, третият български участник в сделката, няма пари, за да покрие дела си според първоначалните договорки. Въпреки това той търси възможност за включване в собствеността. Грозев търси заеми и предлага на двамата други съдружници в собствеността да включи депутата от ДПС Делян Пеевски и Цветан Василев от Корпоративна търговска банка.

Огнян Донев и Любомир Павлов категорично се противопоставят, защото не искат да бъдат съдружници с Пеевски, а сделката с ВАЦ е станала възможна при едно условие. Да не се продава на групата Пеевски - Цв. Василев, за да няма медиен монопол в България. ВАЦ, макар да се изтеглят от България, искат да запазят почтеност към българския пазар и не искат да бъдат обвинявани, че с изтеглянето си са ограничили медийния плурализъм у нас. В демократичните общества това са важни неща, у нас - очевидно не.

Двамата съдружници Любомир Павлов и Огнян Донев, използвайки правата, които им е дал самият Грозев, вписват актуално разпределение на дяловете, при което Огнян Донев придобива 83 % от дружеството, а после прехвърля 43% на Павлов. Останалите 17% е на другият съдружник „БГ Принтмедия", които се представляват само от Любомир Павлов по изрично пълномощно подписано от Христо Грозев и Любомир Павлов. „БГ Принтмедия" се управлява от Христо Грозев и Любомир Павлов само заедно и затова Любомир Павлов и Христо Грозев са упълномощили Павлов за всичко, в това число и разпоредителни сделки. Към 27 март 2011 пълномощното не е оттеглено.

Съдружниците предлагат на Грозев да му върнат сумата, която той е заел вероятно от Цветан Василев, и да се разделят мирно. Вписването става с решение на общото събрание от 14.12.2010 г., подписано и от самия Христо Грозев.

Вместо това той се опитва да направи друго вписване, оспорва вече направеното и започва клеветническа кампания, върхът на която е сезирането на прокуратурата за това, че Павлов и Донев са му подправили подписа под документ. Това е опровергано от две тройни експертизи по време на разследването. Става дума за протокола от общото събрание, на което се взема решение за прехвърляне на 83 процента. Грозев почва да твърди, че не е разбрал какво подписва, че е бил измамен, че това било проекторешение и имало още няколко, без да посочва другите проекторешения.

Затова, въпреки че неговата жалба е за фалшификация на документи, обвинението е за документна измама - две напълно различни престъпления.

И най-големият балон във всичко - обвинението в пране на пари.

Сигурно читателите ще кажат, откъде знаете, че тези не са прали пари. Ами защото като няма пари, няма и пране на пари. Следователите приемат, че извършвайки „измама", те са се облагодетелствали, а после при окончателното вписване на дяловете са ги изпрали. Което е такава глупост, зад която прозира юридическата експертиза на симеоновската школа. Пари няма - всичките средства по сделката са с ясен произход и те са константа. Те са платени още при самата сделка с ВАЦ. Освен това всички транзакции са по банков път, вписани в Търговския регистър. Никога такова обвинение не би могло да бъде прието от който и да е съд. Между другото, разследването е прекратено преди два месеца от тогавашния прокурор Владимир Дешев. После той е заменен от Момчил Георгиев, който възобновява следствието и добавя прането на пари. Владимир Дешеве подал молба да бъде преместен в друг отдел на прокуратурата!

Но въпреки това обвинение е повдигнато. Целта е двамата да бъдат „пържени". Да ги викат в следствието, да ги разнасят. Да се повтаря словосъчетанието „пране на пари" край имената им. И за тях да произтекат неблагоприятни неща. Огнян Донев е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Без неговия подпис няма решения на Тристраннния съвет. Любомир Павлов е председател на Съюза на издателите. Сега са обвиняеми.

Защото колкото и да е очевидна глупостта на обвинението, лошата дума остава. Това е чисто-пробно набеждаване, извършено от държавното обвинение.

Ако това бъде направено от обикновен гражданин, той може да бъде съден. Единствената санкция за прокурора е евентуално мъмрене от Висшия съдебен съвет. Той има безконтролна власт и може да унищожава бизнес, да променя човешки съдби безнаказано.

Но да оставим емоциите. За какво се прави това?

Кръгът на Пеевски

Целта е да се реши търговският спор, зад който се крие обаче нещо далеч по-опасно. Целта е ликвидиране на плурализма в България. Целта е всички вестници и телевизии да излъчват едно и също нещо. Какво иска др. Енвер Ходжа, в случая депутатът Делян Пеевски. Вярно е, че в епохата на интернет не е лесно да бъдат заглушени различните гласове. Но ако имаш контрол върху основните информационни канали, различните гласове в интернет остават кресливи, но самотни. Това не е свобода, нито плурализъм. Само голям сериозен вестник може да си позволи задълбочено разследване за корупция, за злоупотреба с власт и право. Целта е да няма свободни гласове и никой да не задава въпроси защо всички пари на държавни-предприятия са в КТБ, защо прокурорите имат там влогове.

Това е битката - тя е за вестниците, не е за нещо друго. Но в нея е включен един особен кръг от прокуратурата и следствието.

Подбудител на всичко това е прокурорът Ангел Илиев, на кого?о е обещано да стане председател на Апелативната прокуратура в София, пряк изпълнител е прокурорът Момчил Георгиев, участват и следователят Ангел Александров, прокурорите Роман Василев.

Всички те са от една мъглявина - свързани са с ДПС и Държавна сигурност. Ангел Александров е следователят, който вкарва Ахмед Доган, тогава агент Сава, в затвора през 1988 година. Двамата имат изключително топли отношения. Благодарение на Александров в следствието незаконно е назначен Делян Пеевски, който няма необходимия стаж. Депутатът бизнесмен по това време е вундеркинд - последователно е ту зам.-министър, ту следовател по време на управлението на тройната коалиция. (Между другото мястото на депутата-издател в Националната следствена служба се пази) По това време следовател е сегашният обвинител Момчил Георгиев. Той между другото е „командирован" в градската прокуратура, за да свърши тази работа. Към тяхната групичка трябва да се прибави и следователят Петьо Петров, известен като Петьо Еврото, и зам. градският прокурор Роман Василев (за него виж на 8 стр.).

Петьо Петров е интересна личност, защото често пъти съчетава в себе си две качества - на разследващи на свидетел. Той е човекът, който е основният свидетел срещу бившия военен министър Николай Цонев. Става дума за делото за подкуп, при което Цонев бе зрелищно арестуван заедно с Тенчо Попов и Петър Сантиров и търкалян по земята, докато прокурорът Роман Василев крещи: „Ти си абсолютен престъпник."

Цялото обвинение се крепи на твърденията на Петьо Еврото. Аналогичен е случаят през 2007 година, когато Христо Лачев, тогавашният шеф на "Булгартабак", се оплака, че е бил натискан от Ангел Александров и Делян Пеев-ски. Започна прокурорска проверка, която е прекратена след свидетелството на Петьо Еврото, че натиск не е оказван.

Интересен е и наблюдаващият прокурор Момчил Георгиев, бивш полицай, бивш дознател, бивш следовател и сега прокурор. Той се прочу, след като през 2010 година арестува за 72 часа двама изключително уважавани благоевградски лекари - единият бивш тъст на президента Росен Плевнелиев, заради това, че били издали фалшива епикриза на момче, оплакващо се от полицейско насилие. И двамата лекари са оправдани. Оправдан е и шефът на етичната лекарска комисия д-р Милан Миланов, който тогава нарече Георгиев престъпник, заради което бе даден на съд от въпросния прокурор.

Причинно-следствената връзка

Причината Донев и Павлов да бъдат вкарани в прокурорския фритюрник е жалбата до Европейската комисия за незаконна държавна помощ към Корпоративна търговска банка. Това е нещо, на което у нас не се обръща особено внимание, но вероятно то ще прекъсне достъпа на кръга Цветан Василев - Делян Пеевски до неограничения евтин ресурс на държавата. Сега банката приема практически всички свободни средства на държавните фирми, от което печели по около 150 млн. годишно. Това е вече девета година, което означава, че кръгът е получил около милиард народна пара, за да купува медии и да опитва да монополизира разпространението на вестници. Дейност впрочем контролирана от Шесто управление на ДС преди Десети ноември и след това от фирми на бивши служители на Шесто, като най-показателният пример е с "издателя" о.р. полковник Димитър Иванов, който по едно време контролираше почти половината от разпространението на вестници, а сега неговите фирми, както и много други, са погълнати от Пеевски.

Повод за конкретната атака бе участието на Любомир Павлов на медийна среща в Брюксел, организирана от групата на либералите в европарламента, на която се казаха лоши неща за медийния плурализъм в България. Комисарят по телекомуникациите Нели Крус обяви медийната свобода за своя лична кауза, а Европейският съюз на издателите праща проучвателна мисия за състоянието на пазара у нас. С това участие вероятно са били вбесени много хора от властта, което е премахнало спирачките на групата на Пеевски в следствието и прокуратурата.

Впрочем атаката има и предварителна подготовка. Няколко пъти Павлов е бил предупреждаван да не ходи на срещата от различни пратеници. Призовката за повдигане на обвинение е изпратена часове преди срещата в Брюксел. А на следващия ден във вестник "Преса", също част от монопола на Цветан Василев - Пеевски, се появява злепоставящ "запис" на разговор на Любомир Павлов с неизвестна фигура, в който се обсъждат кадрови въпроси в прокуратурата. Прокуратурата впрочем трябва да каже дали публикуването на т. нар. запис не е престъпление.

Ден преди самото обвинение сайтът на Иван Костов - "Медиапул", и Николай Бареков по ТВ7 на Пеевски открито призовават за

арест на Донев и Павлов и там изтичат данни от следствието срещу тях, които не са предоставени още на самите обвиняеми.

Подобни неща - публично подлагане на остракизъм, преди да е започнал процес, са се случвали в Сталиновия Съветски съюз и при процеса срещу Трайчо Костов у нас. Практики, които не се асоциират със свобода и демокрация.

За съжаление, подобни неща не се случват само с Павлов и Донев, а са всекидневна практика в българската прокуратура. Изключително порочната практика, когато два търговски субекта имат гражданскоправен спор, да се намесва прокуратурата, преди да е приключило гражданското дело, е повсеместна.

Тъй като гражданските дела се решават бързо, категорично и сравнително честно, бизнесмените са се научили да прехвърят споровете си в прокуратурата, където върви схемата с "частните прокурори".

Делата се мотаят, бавят и този, който плати повече, може да изтика конкурент или съдружник от бизнеса. Впрочем държавата губи и много пари от държавни такси. За това дело тя би била близо 4 млн. лева, а прокурорите ги спестяват на Христо Грозев. Те си знаят защо го правят.

Това се случва и с издателите на "24 часа" и "Труд". Ако някой си мисли нещо друго, е наивник или обикновен глупак.


Корпоративна търговска прокуратура
Приятелството между държавния обвинител Роман Василев и банкера Цветан Василев скрепено с финансови интереси
7 юни 2009 година. Само месец преди парламентарните избори, спечелени от ГЕРБ.

Корпоративна търговска банка празнува 15-годишнината си. ВИП гости пристигат на тържеството. Чакат на опашка, за да поздравят собственика на банката Цветан Василев.

За демонстриране на топли чувства се изреждат бившият премиер Симеон Сакскобургготски, министри от тройната коалиция, синдикални лидери и близката му медийна шефка и бивша директорка на държавния тотализатор Ирена Кръстева, чиято империя се финансира с пари на КТБ. По това време медиите на Кръстева, контролирани от Цветан Василев, играят за тройната коалиция и ДПС. По първите страници бъдещият премиер Бойко Борисов е наричан „Боко Тиквата", мафиот и мутра. След изборите палачинката се обръща с оглед на интереса от новата власт.

Тържеството за 15-годишнината на банката уважават редица бизнесмени и спортисти. За никого не е изненада, че наред с Ирена Кръстева и царя е пристигнал и зам.-градският прокурор на София Роман Василев. Съфамилниците са близки приятели години наред. Държавният обвинител демонстрира повече от приятелски отношения с шефа на банката, любима на всички власти. Следва гореща прегръдка.

По ирония на съдбата на тържеството е и бившият военен министър Николай Цонев, който година по-късно ще бъде проснат от полицаи на колене по заповед на ръководещия ги прокурор Роман Василев. Тогава той произнася крилатата фраза към Цонев по време на ареста му: „Тъй като сте абсолютен престъпник, на колене!". След това е наказан от ВСС за репликите си. Оттогава, разказват колеги на Василев от СГП, той е станал далеч по-сдържан в поведението си и предпочита да ръководи операциите в сянка. Според тях именно Роман Василев е силният човек в Софийската градска прокуратура, за разлика от далеч по-въздържания и некомпрометиран във връзки с големия бизнес Николай Кокинов.

Посещението на един от най-влиятелните прокурори в страната Роман Василев при собственика на Корпоративна търговска банка не е случайно. Освен с него държавният обвинител е изключително близък с довереното лице на банкера Делян Пеевски, който е депутат от ДПС и управлява медиите на Корпоративна банка след изборите през 2009 година. Освен човешкото приятелство прокурорът и банкерът Василеви имат и общи финансови интереси, показва справка в масивите на Сметната палата.

Според запознати с дейността на тази финансова институция това е само върхът на айсберга. Роман Василев е клиент на Корпоративна търговска банка. Там той има кредит и депозит. Сумата по кредита е 10 пъти по-малка от тази на депозита.

Явно за ВИП клиента е направено изключение с отпускането на заем, защото банката е насочена към финансиране предимно на големи дружества, корпорации и

цели сектори от националната икономика. За Корпоративна банка това не е проблем, защото по неясни критерии в трезора й са депозирани парите на държавните предприятия.

Ето какво е вписвал прокурорът Роман Василев в декларацията си пред Сметната палата през годините, в които ясно личи пристрастието му към банката:

През 2008 г. наличните му средства от сделки с ценни книжа на Българската фондова борса са 80 хиляди лв. Въпреки това същата година е сключил договор за кредит с КТБ, а отпуснатата му сума е над 5 пъти по-малка от наличната по сметката му - 15 хиляди.

През 2009 г. Роман Василев продава имот за 450 000 лева и реализира доход от акции за 70 бона. Въпреки това условията по кредита му в КТБ явно са изгодни, защото

не го е погасил

Сумата вече е 13 хиляди лева.

През 2010 г. Роман Василев си купува къща за 200 хиляди лева. Парите са от продажбата през миналата година. Остатъкът от 450-те хиляди е сложен на депозит. Банката е Корпоративна търговска, а сумата - 300 хил. лева. Въпреки наличните внушителни суми Роман Василев декларира и два договора за кредит, отново със същата банка. Сумите са далеч по-скромни. Единият му заем е за 20 000 лв., другият - само за 7000.

За 2011 г. вече не декларира депозита в КТБ от миналата година, а само 30 хиляди лева кредит от същата банка. Още толкова дължи и на ОББ.

На фона на отношенията си с Корпоративна търговска банка името на Роман Василев се свързва през годините от 2008-а насам с някои акции на прокуратурата, които според засегнатите са в пряк интерес на близки до финансовата институция.

През 2007 г. Христо Лачев е шеф на „Булгартабак". Близкият до шефа на Корпоративна банка Делян Пеевски е зам.-министър на бедствията и авариите от ДПС, а Ангел Александров е шеф на следствието. Последният е сред най-приближените на лидера на ДПС Ахмед Доган. Същата година избухва грандиозен корупционен скандал покрай цигарения холдинг. Румен Овчаров е отстранен от министерския пост, както и Делян Пеевски. Конфликтът между двамата е заради „Булгартабак". Шефът на държавното тогава предприятие Христо Лачев обяснява, че Пеевски го изнудва да назначава кадри на ДПС в холдинга, както и да сключва договори с определени фирми. По-късно Пеевски е върнат на поста си като зам.-министър, но Румен Овчаров - не. Христо Лачев също напуска шефския си пост. Срещу него и съпругата му тръгва разследване за укриване на данъци още докато е директор на „Булгартабак". Наблюдаващ прокурор е Роман Василев от СГП.

„Делото срещу мен е целенасочено и има корпоративен интерес.

Процесът се дирижира от Ангел Александров и Делян Пеевски

Те са близки с прокурора по делото Роман Василев" - заявява по една от националните телевизии Христо Лачев. През 2010 г. е оправдан от съда по обвинението на прокуратурата.

Година по-късно стана ясно, че покровителят на Пеевски Цветан Василев притежава дялове в „Булгартабак" чрез Корпоративна търговска банка и има сериозни интереси там, а приватизацията на холдинга преди месеци се свързва отново с него.

Имената на Цветан Василев и Делян Пеевски изплуват и при други шумни акциина софийската градска прокуратурата, където клиентът на КТБ Роман Василев е най-влиятелната фигура. В началото на 2010 г. се провежда акция „Октопод". Арестувани са десетина души, сред които бившият съветник в ДАНС Алексей Петров и адвокатът Николай Велков. Последният е бил консултант по правни въпроси на Петров, но още по-интересното е, че преди години е бил заедно с Цветан Василев в Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. Отношенията им охладняват и Велков напуска.

Година след ареста си Николай Велков дава пресконференция. На нея заявява, че Цветан Василев е поръчал да бъде обвинен и осъден по делото „Октопод", като за целта били осигурени конкретен прокурор и съдия, а медийният магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски платил шестцифрена сума за това.

Пресконференцията Велков дава, след като е пребит от Киро Японеца, а после е арестуван, докато се договаря с него извън съдебната зала. В интервю за „24 часа" Велков изказа съмнение, че зад юмруците на Японеца може би стоят Цветан Василев и Делян Пеевски.

Делото „Октопод" днес е в Софийския градски съд, но Велков не е обвинен по него.

Несъстоятелното обвинение на СГП срещу Любомир Павлов и Огнян Донев също идва дни след като Павлов говори в Брюксел за свободата на словото в България и за държавната помощ към Корпоративна търговска банка, която финансира медиите, управлявани от депутата от ДПС Делян Пеевски.


Антония Първанова, зам.-шеф на Алианса на либералите и демократите в Европа:
В ЕС и САЩ смятат, че свободата на медиите ни е ограничена
Могат да ни приемат за недемократична страна от периферията на Европа

Опасявам се от връщане към времената на тоталитаризма

Когато хората оценяват красивата усмивка и мускулатурата у политика, това и получават
От ПЕТЯ МИНКОВА

Родена-1962 г. в Добрич.

Образование - езикова гимназия „Гео Милев" с английски и немски език в Добрич. Магистър по медицина и по здравен мениджмънт (Варна), по обществено здраве (Маастрихт) и по здравна политика (Англия).

Опит - работи като педиатър, експерт и изследовател в областта на управлението на здравеопазването. От 2001 до 2005 г. е зам.-шеф на парламентарната комисия по здравеопазване. От 2005 г. е евронаблюдател, а от 2009 г. е избрана за член на Европарламента. Зам.-председател на Алианса на либералите и демократите за Европа, на Комисията по енергия, околна среда и води, координатор на Комисията по правата на жените и равенство между половете.

- Г-жо Първанова, има ли медийна свобода у нас?

- Не е необходимо да се спекулира със степента на медийната свобода, а и не е полезно. Винаги съм се базирала на мнения, които са доказано достоверни. В случая спекулациите и личните мнения са излишни. Трябва да приемем мненията на безспорни капацитети, каквито са организации като "Репортери без граници -," Фрийдъм хаус", Държавният департамент на САЩ, ОССЕ, Съветът на Европа. Всички те са на мнение, че в България има ограничаване на свободата на медиите и ситуацията се влошава. Тоест от" относителна свобода" преминахме в категория "ограничена свобода". Има достатъчно сериозни източници, на които дори европейски институции основават преценките си по определени въпроси. Причината е, че те са доказали своята надеждност и би трябвало мнението им да не се подлага на съмнение и спекулативни упражнения доколко констатациите им са меродавни, защото те се потвърждават от всички. Ако се прочете докладът на Държавния департамент на САЩ, ще се види, че

там са повдигнати въпроси, свързани с финансирането на медиите у нас,

тяхната етика и др. Много интересно четиво, бих препоръчала на всички да го прегледат много обстойно. Мисля, че всички трябва да си зададем въпроса дали липсата на свобода на медиите не нарушава основни човешки права? Защото се нарушава правото да бъдеш информиран. В България напоследък все по-често се тиражира теорията, че всеки, който извън държавата акцентира върху даден проблем, е първоизточникът за този проблем и пречи на страната. Едва ли обаче в ЕС и в Държавния департамент на САЩ нямат представа как стоят нещата у нас? Ние отдавна не сме на изолиран остров в океана. Ние сме под мониторингов механизъм, а на посланиците у нас по няколко пъти на ден им се налага да пращат грами. Нали никой не се заблуждава, че това, което някои не искат да се знае, всъщност навън се знае много добре? В евроинституциите и в Държавния департамент на САЩ се знае дори повече, отколкото в нашите медии.

- Какви са рисковете от подобна ситуация?

- Да ни приемат за недемократична страна и държава от периферията на Европейския съюз. Другото е връщане към времената на тоталитаризма и възхищението от всички странности, които една управляваща група успява да произведе. В настоящия момент в България управляващите се държат не като политическа партия, а

като мултисъсловна организация.

Тяхната най-голяма драма е, че непрекъснато създават проблеми на своя лидер и премиер на България. Очевидно е, че те не могат да балансират интересите на отделните съсловия и на министър-председателя му се налага да потушава разнобоя в редиците на различните прослойки почти винаги на пожар.

- Какво може да се направи?

- Много неща и те не са от типа, че току-що открихме Америка. Много други са минали по този път. Ние самите, ако се върнем назад до 1990 г., ще си спомним как бе постигнат плурализъм в обществото, как медиите бяха пресирани при управлението на Иван Костов, как след това те отново си извоюваха свободата. Всички ние знаем как това се случва. Трудно ми е да се въздържа да не дам за пример времето между 2001 - 2005 г. Едва ли ще се намери и един журналист, който да каже, че в този период не се е чувствал свободен. Важното е човек да има достатъчно самочувствие. И когато е в управлението на страната, и когато

е в опозиция. Тогава ще може да приеме критиката като градивна и ще й отговори конструктивно. Разбира се, важно е критиката да е цивилизована и положителна, а не на ръба на елементарното поведение, предизвикващо неудобство. В условия на отсъствие на цивилизован политически дебат се развиха най-различни страсти. Досега беше много популярно медиите да злепоставят политици или лица от обществената и културната сфера, от бизнеса и др. Сега се стигна дотам, че медиите започнаха да се злепоставят едни други, да причиняват на себе си това, което правеха с другите. Медийният спор от политически се превърна в гражданска война, но отвън изглежда, че се борим само със собствената си неспособност

да се справим с демокрацията.

Като че ли си умираме да живеем в условия на тоталитаризъм. Чудя се дали пък не е толкова силна носталгията ни към комунизма, че все се опитваме да го върнем?

- Смятате ли, че ГЕРБ ще повтори мандата си, след като волно или неволно разби останалите партии?

- Не ГЕРБ разруши партиите, а кариеризмът, ламтежът за власт, ренегатството и политическите припълзявания. Всъщност бе разрушена политическата коректност и морал. И така е от началото на прехода до сега. Определена клика се модифицира, за да се докопа до властта. Крайно време е тези хора да престанат да бъдат фаворизирани или представяни като поредния спасител, за да проверим дали от това няма да се роди нещо добро. Няма как, не може от нещо погрешно заченато, да се роди стойностен проект. Другото, което разрушава доверието, е, когато всеки път даден политически проект акумулира "народната любов", но не на базата на платформа и решения, които всеки може да усети, а на базата на някакви други съображения. Това също развращава.

От тази „народна любов" се отрезвява бързо и хората отново

се връщат към недоволството си

Но тук трябва да се запитаме защо хората очакват да получат нещо, когато те не са оценявали предложенията за развитието на страната, а харизмата на даден лидер? Така се получава, че каквото си оценявал, това и получаваш. Като си оценявал красивата усмивка и развитата мускулатура, това и получаваш. Ако се оценяваха предложенията за развитието на икономиката, тогава щеше да е друго.

- Има ли изход?

- Разбира се. Когато се инвестира в иновации, във високи технологии, в нестандартни решения, които трябва да станат приоритетни за държавата. Една от каузите, които разработвам на европейско ниво вече трета година, е развитието на малки и средни предприятия в областта на високите технологии, целевото финансиране при облекчени кредитни условия за младежко предприемачество в тази област, облекчени кредити и административни услуги. В сфери като наноземеделие, наномедицина и др. В тези области българинът има огромен потенциал. Много е важно как ще увлечеш хората след себе си и това да не е само с харизма, а с ефективност на моженето и на правеното.






Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница