2. хипофизна жлеза


б) Влияние върху секрецията на полови хормони



страница4/4
Дата14.07.2017
Размер417.58 Kb.
#25703
1   2   3   4

б) Влияние върху секрецията на полови хормони. Когато плазмената концентрация на пролактина се повиши многократно, той потиска секрецията на гонадолиберин и понижава амплитудата на неговите секреторни пулсации. В резултат на това секрецията на ФСХ и ЛХ, регулиращи функцията на гонадите, силно спада. Тези промени водят до намаляване на секрецията на полови хормони - естрогени при жената и на тестостерон при мъжа. Половото влечение (либидото) намалява и при двата пола. Както казахме, при мъжете се стига до импотентност и нарушения на сперматогенезата. При жените спира овулацията и менструацията (получава се аменорея). Майки, които редовно кърмят детето си и по този начин поддържат високо пролактиново ниво, не могат да забременеят. Този факт е бил известен отдавна (далече преди да бъде обяснен) и редовното кърмене се е използвало като противозачатъчно средство.
в) Действия, които не са свързани с репродукцията. Много от тези ефекти на пролактина не са достатъчно проучени. Ние ще посочим само два от тях:
 Има данни, че пролактинът влияе на имунитета. Вероятно той играе ролята на имуномодулатор. Редица имунокомпетентни клетки притежават рецептори за пролактин. Установено е, че реакциите на отхвърляне на чуждия орган след трансплантация се съпровождат от повишаване на пролактиновата секреция.
 Някои изследвания показват, че пролактинът увеличава броя на олигодендроцитите като стимулира пролиферацията на клетките, от които те произхождат. Както знаете, олигодендроцитите образуват миелиновата обвивка на аксоните в ЦНС. Тези резултати дават известна надежда, че пролактинът би могъл да се използва при лечението на демиелинизиращите процеси.


  1. Регулация на пролактиновата секреция.

Ако бъде прекъсната връзката между хипоталамуса и хипофизата, секрецията

на пролактин се засилва, докато тази на всички останали аденохипофизни хормони намалява в една или друга степен. Това показва, че хипоталамусът упражнява трайно задържащо действие върху мамотропните клетки. За разлика от другите хипофизиотропни хормони, веществото, което подтиска секрецията на пролактин не е пептид, а е допамин. Допаминергичните неврони, чиито аксони завършват с разширения в eminentia mediana, са разположени главно в nucleus arcuatus. Допаминът, който те секретират, достига до аденохипофизата чрез хипофизните портални вени и се свързва с D2-рецепторите на мамотропните клетки. Посредством Gi - протеин, активираните D2-рецептори понижават активността на аденилилциклазата. В резултат на това намалява както синтезата, така и секрецията на пролактин. Следователно, в аденохипофизата допаминът функционира като пролактостатин. Допаминът е главният регулатор на пролактиновата секреция. Соматостатинът също потиска секрецията на пролактин, но действието му е по-слабо, в сравнение с това на допамина и има по-малко физиологично значение (фиг. 2. 8).


През последните години усилено се изследва още един пептид, който действа на мамотропните клетки и също потиска секрецията на пролактин. Той се секретира заедно с гонадолиберина, тъй като представлява “добавъчния” пептид (просегмента) на прохормона, от който се получава гонадолиберин. Във връзка с произхода си, този пептид (просегмент) се нарича пептид, асоцииран с гонадолиберина (Gonadoliberin-Associated Peptid или GAP), а поради задръжното си действие върху мамотропните клетки – пролактин-задържащ хормон (Prolactin-Inhibiting-Hormon или PIH).

Фиг. 2. 8 Регулация на секрецията на пролактин. Показана е една мамотропна клетка. С плътна линия и знак (+) е означено стимулиращото действие, а с прекъсната линия и знак (-) – потискащото (задържащо) действие. GAP – пептид, асоцииран с гонадолиберина.

Хипоталамусът изпраща към аденохипофизата и пептиди, които стимулират пролактиновата секреция. Такива се тиреолиберинът, вазоактивният интестинален пептид (VIP) и някои ендогенни опиоиди (например -ендорфин). Всички тези вещества се обединяват (не съвсем правилно) под названието пролактолиберини.

Естрогените действат директно върху мамотропните клетки и засилват синтезата и секрецията на пролактин. Високата плазмена концентрация на естрогени по време на бременността е една от причините за увеличаването на броя и размерите на мамотропните клетки и за многократното увеличаване на пролактиновата секреция.
Чрез къса отрицателна обратна връзка пролактинът понижава собствената си секреция, като действа на допаминергичните неврони и засилва секрецията на допамин.
Освен при споменатите по-горе състояния (сън, бременност, механично дразнене на млечните жлези), секрецията на пролактин се засилва и при стрес и тежки физически натоварвания.

Речник на непознатите термини :


Портална кръвоносна система1 – система за кръвоснабдяване, при която съществуват две последователно разположени капилярни мрежи.
Осмолалитет2 – осмотична концентрация в определен разтвор, изразена в osm [mosm]на kg разтворител.
Хиповолемия3 – намаление на обема циркулираща кръв.
Реабсорбция4 – връщане на съставки на кръвната плазма, временно напуснали кръвоносните съдове, обратно в кръвта.
Циркадианен ритъм5 – редуващи се колебания на определени биологични константи на човешкия организъм за период около 24 часа.
Миоепителни клетки6 – особен вид клетки, притежаващи характеристиките на епителни и мускулни клетки. Те са част от епитела (разполагат се върху неговата базална ламина), но имат актинови и миозинови миофиламенти, подобно на гладките мускулни клетки и могат да се съкращават.
Бавновълнов сън7 – електроенцефалографско понятие произлизащо от регистрацията на високоамплитудни нискочестотни вълни, дължащи се на изразена синхронизация на активността на коровите неврони.
Мускулни сателитни клетки8 – прогениторни клетки, разполжени около зрелите мускулни влакна. При активирането си в резултат на мускулна травма те могат да пролиферират и да се диферинцират в зрели миофибри.
Положителен азотен баланс9 – състояние, при което се увеличава съдържанието на азотсъдържащи съединения в организма, в резултат на факта, че приемът на азотосъдържащи съединения преобладава над тяхната екскреция.
Хипергликемия10 – концентрация на глюкозата в кръвта: на гладно ≥ 6.99 mmol/l; случайно изследвана ≥ 11 mmol/l; 2 часа след нахранване ≥ 11 mmol/l.
Респираторен квотиент11 – Респираторен квотиент (РК) се нарича съотношението между издишания за СО2 към приетия О2 за определен период от време. Респираторният квотиент е безразмерна величина. Стойността му се колебае от 0,7 до 1 в зависимост от вида на хранителните вещества, които се метаболизират в организма. .
Сенсибилизиране12 – увеличаване на чувствителността на дадена структура към определен фактор (дразнител).
REM-сън13 – парадоксален сън, характеризиращ се с бързи очни движения и електроенцефалографска характеристика, приближаваща се до будното състояние - нискоамплитудни и високочестотни вълни.


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница