Будна кома - потискане на всички двигателни функции вкл. на речта, жестикулациите и мимиката. Отворените очи на болния създават впечатление, че съзнанието му е съхранено. Ако състоянието на болния е по-леко, той може да извършва някои елементарни движения, да изговаря отделни думи или да прави
опит за проследяване с очи; Тя е свързана с точно определена топика на увреждането в главния мозък (двустранни лезии с челно-базална локализация или в средния мозък), която определя клиничното своеобразие на този синдром.
Хроничното вегетативно състояниее резултат от прекарана тежка мозъчна аноксия поради различни причини с последващи изразени структурни увреждания на кората на голямомозъчните хемисфери или на масивна деструкция на подкоровото бяло вещество, която води до разделяне на кората от лежащите под нея структури. Наблюдава се най-често при болни с прекарани тежки ЧМТ.
Locked in синдромсе наблюдава при стволово увреждане с предимно засягане на вентралната част на моста, където преминават двигателните пътища. При болни с такава топика на увреждане се установяват централна квадриплегия и певдобулбарна парализа. Съзнанието на болния е съхранено. Погледните движения са запазени и чрез тях болният може да контактува.
37. Мозъчна смърт.
Необратимо спиране на дишането, сърдечната и циркулаторна дейност, отпадане на всички функции на ЦНС с последваща смърт на тъканите и клетките на целия организъм. Мозъчната смърт се дължи на тотална некроза на главния мозък, вкл. На малкия мозък и мозъчния ствол, в резултат на необратими мозъчни увреди и на отпадането на всички функции на ЦНС. При запазена автономна сърдечна дейност състоянието може да се поддържа за кратък период от време с изкуствена белодробна вентилация.
Етиология и патогенеза на мозъчната смърт. - тежки неврологични заболявания (черепномозъчни травми, инсулти, тумори,възпалителни заболявания и др.), които се придружават от изразен мозъчен оток. Мозъчна смърт може да настъпи и при случаи с продължителна глобална исхемия на мозъка след спиране на сърдечната дейност и след прекратяване на системното кръвообращение (клинична смърт), след остри интоксикации, след тежък продължителен шок и др. Развитието на мозъчен оток е основния патогенетичен механизъм, който обуславя прекратяването на мозъчния кръвоток и последващото развитие на мозъчна смърт.
Установяване на мозъчната смърт. Мозъчна смърт не може да бъде декларирана, в случай че съществуват някакви съмнения относно основното заболяване, необратимостта на мозъчностволовата дисфункция и адекватността или обема на клиничното изследване.
