Базофилни гранулоцити се срещат изключително рядко и тяхната поява, особено при деца, се приема за лош прогностичен белег.
5. Бластни клетки (лимфоидни плазмоцити, лимфоидни плазмобласти). Тези клетки се срещат при различни лимфопролиферативни заболявния с първично или вторично засягане на ЦНС
6.Туморни клетки - Намирането даже само на една туморна клетка в ликвора верифицира диагнозата.
Биохимично и имунологично изследване
1. Белтъци - Ликворът е около 200 пъти по-беден на белтък, в сравнение с кръвния серум, поради високата рестриктивност и умерена селективност на КЛБ.
Хиперпротеинрахията е изключително честа неспецифична находка - при различни видове менингити, в
това число и туберкулозен менингит, HIV инфекции, някои мозъчни тумори и др.
Диспротеинрахията - Особено честа е в случаите, когато има интратекална протеинова синтеза, главно имуноглобулинова.
2. Ензими. Те могат да произхождат от мозъчната тъкан, мозъчни тумори, попаднала интратекално кръв или ликворни клетки. Тук се включват гликолитични и митохондриални, невротрансмитерни и други ензими.
Креатинкиназата (СК) е увеличена при малигнени мозъчни тумори, епилепсия, инсулти, травми и др. Висока лактатдехидрогеназа (LDH) - активност се установява при пневмококов и менингококов менингит, повишена активност на аденозиндезаминаза - при туберкулозен менингит, невронспецифична енолаза – при неопластични и други процеси.
3. Глюкоза. В ликвора тя постъпва от кръвта и концентрацията й зависи от кръвното ниво и мозъчния метаболизъм. От краниално към каудално намалява с около 25-30%. Нормално тя е 2,4-4,4 mmol/l. Хипергликорахия се среща при новородени и при диабетици. Хипогликорахията има по-голямо значение и се наблюдава при карциноматоза, бактериални менингити и др.
4. Лактат и пируват. Лактатът е показател за мозъчна ацидоза и анаеробна гликолиза. Ликворната концентрация на лактата директно отразява мозъчната му продукция.
5. Електролити
Натрият - съществуват успоредни промени в ликвора при хипо- и хипернатриемията. Концентрацията на калий остава в тесни граници както в норма, така и в патологията. Значимо увеличение на калиевата
концентрация е лош прогностичен белег и се наблюдава непосредствено преди настъпване на смъртта. Калциевата концентрация в ликвора е почти еквивалентна на йонизирания калций в серума. Магнезий е около 30% повече, отколкото в серума.
Сподели с приятели: |
