20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър

Отворена

При отворените търговски системи кратките връзки правят нерентабилна продължителната настройка на приложените програми към EDI стандарт.

Подходящ стандарт, който се разработва в момента, с оглед на автоматизирането на електронните бизнес транзакции в международната търговия е XML/EDI, който е документно-ориентирана среда..

Осъществява се директна връзка между информационните системи на партньорите, без да е необходим EDIFACT.

XML има 100 % обратна съвместимост с всички EDI-стандарти. XML е само структура, основното в него са шаблоните – правила, лесно разтълкувани с помощта на DTD (Document Type Definition) – двамата потребители взаимно да разчитат правилата и да разрешават обработка на транзакции.

Агенти – те извършват търсенето (Java, ActiveX).
Предимства на XML/EDI:

1) Базира се на индустриални стандарти;

2) Позволява на автора на документа да определя данните, логиката и представянето им;

3) Еволюционен подход – надгражда и осъществява интерфейс с предишни EDI-системи;

4) Унифицира структурата за пакетен и интерактивен обмен на формуляри в реално време;

5) Наличие на маркери за достоверна интерпретация на бизнес обектите в документите. Обектите могат и да са мултимедийни;

6) Позволява използването на съществуващите средства за обработка на документно-ориентирани транзакции: разполага със собствени средства за съхраняване, манипулиране и търсене на транзакции.

Моделиране на информационни системи

Анализ на процесите и моделиране

1. Анализ на системата: инструментални средства:

Логически модел

- блок-схеми на потоците от данни;

- структурирано подмножество на английски език;

- таблици за вземане на решения;

- логически блок схеми на

информационните потоци

ЛОГИЧЕСКО НИВО

--------------------------------------------------------------------------------------------

ФИЗИЧЕСКО НИВО Диаграми при ръчна

обработка на данните

Описание на конкретните

дейности и анализ

2. Диаграми за движение на документите в неавтоматизирана среда. Символи:

3. Блок-схеми на потоците от данни – фиг. 9.9; 9.4; 9.6

Вж. фиг. 9.7

4. Речници на данни (пример за фактуриране):

Обобщена единица: # на фактурата; Експлоатационни характеристики:

# на клиента;

# на стоката; Изход на процес 3 – изготвяне

единична цена; на фактурата

облагаема сума; Вход на приемник -

данъци; счетоводство

отстъпка %; Вход на приемник - клиент

Обща стойност:

5. Логически блок схеми на информационни потоци (вж. Логически модел).

- машини с цифрово-програмно управление (CNC – Computer Numeric Control) (за изрязване на матрици чрез машина с цифрово управление).

Move (5,4); Cut (4,5; 4,2).

Задават се началните точки на всеки детайл. Само на първия се дават всички координати за Cut.

Тази команда може да бъде зададена и чрез формула. Възможно е и чрез лазер - чрез маркиране на точките.

Тези машини се използват за детайли в ограничено количество, малки партиди. Пренастройката на машините не отнема много време.

- системи за автоматизирано проектиране – (CAD / CAM) – Computer Aided Design. Системата притежава необходимите компоненти, голяма памет, мощен процесор, монитор. Скъпите CAD системи включват компоненти или дават възможност за закупуване на допълнителни модули към определени области. Значението на данните за интегриране на тези системи: целта е интерфейса, с който работи системата, да бъде съвместим с останалите (т.е. с една команда да се задействат различни марки, но еднакви машини.

САМ (Computer Aided Manufacturing) – САМ приемат от CAD проекта за дадено изделие и го изпълняват. САМ машините оптимизират управлението на инструмента, за да бъде извършено за минимално време.

CAD  CAM  система за управление на производството.

- роботизирани системи – работи се в тримерно пространство, за разлика от обикновените машини с цифрово управление:

а) картезиански робот – движението е само праволинейно, без въртене – той е най-евтин, управлява се по-лесно:

б) сферичен робот – наподобява движение на ръка:

в) цилиндричен робот – необходимо е да укаже точно градуса, на който трябва да се завърти. Могат да извършват и манипулация – вземане и отпускане чрез магнит или чрез захват.

г) антропометричен робот – извършва всички функции на човешката ръка:

Роботизираните системи е необходимо да бъдат управлявани – необходима е синхронизация на различните машини;

- система за управление на процесите. Тя трябва да бъде компютъризирана, за да се подава информация на транспортните средства, инструментите и роботите.

Системите за управление на процесите извършват контрол на качеството. Това се осъществява чрез сензори, компютърно зрение, технологии за идентификация.

Сензорите биват – светлинни, газови, температурни.

Компютърно зрение – за сравняване на размерите на произведено изделие със зададените данни.

Технологии за идентификация – камери; цветово сортиране и контрол с камери на микрониво;

- автоматично водени транспортни средства (AGV – Automated Guided Vehicles).

- гъвкави производствени центрове и системи (FMC / FMS – Flexible Manufacturing System / Cells). Включва:

1) Машини с цифрово управление (CNC);

2) AGV;

3) Компютърен център за управление (ССС).

Съхраняват се програмите, необходими за всяко изделие, което ще се произвежда на всяка една машина. Освен това е необходимо да има информация през кои машини трябва да премине изработването на дадено изделие:

а) линеен гъвкав производствен център:

Има движение само в една посока.

б) двупосочни:

в) цикличен (Loop):

Трябва да се знае изделието къде минава и какви части/компоненти трябва да се сглобят, No. на палета, откъдето се вземат материалите и компонентите, номер на палета, където ще се сложи готовото изделие. Необходим е списъка на инструментите и кои от тях ще се използват. Необходимо е да има таблица, в която е описана дълготрайността на всеки инструмент от всяка CNC, за да се знае кога е необходима подмяна;

г) движение чрез поточна лента. При разваляне на дадена машина компютъра променя маршрута.
Computer Control System Report

1) доклад за използване на отделните машини;

2) доклад за производството;

3) доклад за състоянието на оборудването – има ли машини в ремонт, гаранционен ремонт и колко време продължава;

4) доклад за състоянието на инструментите.

Гъвкавата производствена система може много бързо и лесно да се пренастройва.

Мениджърът взема под внимание финансовото състояние, изискванията на клиента и възможностите на системата.

Избира се CAD  CAM (как да проектира)  Склад (какво ще е необходимо, има ли го в склада, къде ще бъде съхраняван продукта  FMS.

Изключително необходим е човешкия труд – тук освен изготвяне на програма се извършва и самото програмиране на машините, за които е предназначена тя. За да е непрекъснат информационния поток са необходими стандартни интерфейси.

1. Дефиниция на CALS – “глобална стратегия за подпомагане на интегрирането в предприятията посредством streamlining на бизнес процесите и прилагането на стандарти и технологии за разработването, управлението, обмена и употребата на бизнес и техническа информация.”

2. История на CALS – САЩ – 80те години – възниква поради проблеми, свързани с доставката, производството и поддръжката на оръжейни системи.

3. Цели на CALS:

- подпомагане надеждността на инженерните системи и автоматизираното проектиране;

- увеличаване на автоматизацията;

- увеличаване на обмена на данни по време на целия жизнен цикъл;

- реактивност и хомогенизация на работата между партньори, клиенти и доставчици;

- намаляване обема на хартията и свързаните с това разходи, посредством използване на цифрова информация;

- намаляване на цикъла на разработка чрез електронно разпространяване на информация с цел паралелно изпълняване на процеси и дейности;

- намаляване на грешките чрез еднократно въвеждане на информация и многократното й извеждане.

4. Методи за изпълнение на целите:

- предоставяне на актуална и техническа информация;

- реорганизиране на процесите за работа;

- интегриране на различни функции в предприятието.

5. Основни компоненти на CALS:

- интегриране на предприятията – споделяне на информацията в рамките на и извън предприятието;

- включване на всякакъв тип информация:

Бизнес – формуляри, фактури, заявки и т.н.

Изделие – чертежи, графики, картини, говор.

- отвореност на системата;

- използване на стандарти и лични технологии;

- избягване на фирмено-специфични технологии;

- подобряване на производителността;

- елиминиране на хартията и свързаните с това разходи по копиране, съхраняване, търсене и разпращане;

- паралелно изпълняване на процеси и дейности.

CALS съветва да се премине към стандарти за електронен обмен на данни, а не да се използва хартия и метод всеки-с-всеки (доставчик  клиент)

Използване на CALS:
1.Дефиниране и документиране на бизнес взаимоотношения с търговския партньор.

2. Идентифициране на информацията от жизнения цикъл, която трябва да бъде обща.

3. Уточняване на документите, които трябва да бъдат общи.

4. Дефиниране на взаимно приемлив електронен формат и метод за обмен на документите:

- според официални или дефакто стандарти;

- според конвенции, специфични за даден сектор;

- според изисквания, специфични за търговския партньор.

CALS дава достъп до определена информация на свои партньори в стандартен формат.

5. Придобиване на необходимата технология за:

- създаване, съхраняване, търсене и обмен на данни (документи);

- конвертиране на съществуващи стари нестандартни формати, които не спазват стандартите.
Стандарти, избрани от министерството на отбраната за представянето и обмена на информация:

- SGML – за техническа документация, големи томове;

- CCIT – за черно-белите цифрови изображения;

- CGM – за двумерни графични документи;

- IGES – за тримерните чертежи за автоматизирано проектиране;

- SQL, STEP/PDES – за “продуктовите” бази от данни;

- EDIFACT – за електронен обмен на данни (EDI);

- HYMID и др.

а) количествени:

- 30 % при редактирането на документите;

- 35 % при ефективността на диагностиката;

- 20 % върху глобалните разходи по време на жизнения цикъл на оръжейните системи.
б) качествени:

- увеличаване производителността;

- подобряване на качеството;

- намаляване на разходите;

- намаляване на сроковете.
II. Потоци от данни в компютърно интегрираното производство (CIM) и дистрибуцията:

- информационния поток между дистрибуция и производство;

- роля на техниките за идентификация и електронните точки на продажбите за информационния поток;

- значение на данните в системите за подпомагане на вземането на решения (DSS) и експертните системи.

Изследване на базата от данни в производството и ролята й в интегрираните информационни системи в производството, електронен обмен на данни и електронна търговия:

- да се съобразява с данните за производството;

- да е в стандартен формат, за да се използва за електронен обмен;

- да подпомага електронната търговия.

а) повече информация – групата като цяло има повече информация, от който и да е от нейните членове;

б) синергия – участник в работната група може да използва информацията по начин, различен от този на първоначалния й притежател, защото има различна информация или умения;

в) по-обективна оценка – групите са по-добри при откриване на грешките, отколкото индивидите, които са направили предложението;

г) стимулиране – работата в група може да стимулира и окуражи индивида да бъде по-производителен;

д) обучение – членовете могат да се обучат от по-напредналите.

2. Недостатъци на груповата работа:

а) фрагментация на времето – групата трябва да раздели времето за изказване между членовете й;

б) блокаж:

- “заглъхване” – липсата на възможност за вземане на участие в даден момент от срещата води до забравяне или подтискане на коментари, тъй като изглеждат по-малко оригинални;

- намаляване на концентрацията – членовете се стремят да запомнят неизказаните си коментари, вместо да мислят за други и така до момента на изказването им;

- блокиране на вниманието - не се генерират нови коментари, тъй като членовете на групата постоянно слушат чужди изказвания и нямат време да се съсредоточат да мислят;

в) трудност при запаметяването – членовете не могат да отсеят главното, тъй като забравят или пропускат част от чуждите изказвания;

г) обществен натиск – нежелание да се критикуват чужди изказвания от учтивост или страх от отмъщения;

в) страх от чужда оценка – идеи или изказвания се подтискат поради страх от негативна оценка;

г) оставяне на течението – поради интелектуален мързел, необходимостта от съревнование за време за изказване или чувството, че приносът име е ненужен, членовете на работната група оставят другите да изпълняват задачите;

д) познавателна инерция – дискусията се движи в еднообразно русло, защото членовете на групата се въздържат да поднасят коментари, пряко свързани с темата;

е) социално общуване – въпреки, че социалното общуване в необходимо за ефективната работа, разговорите по същество намаляват производителността на труда.;

ж) доминация – член(ове) на групата упражняват прекомерно влияние или монополизират времето на групата по непродуктивен начин;

з) информационно претоварване – информацията се представя по-бързо, отколкото може да бъде осмислена;

и) координационни проблеми – трудност при интегрирането приноса на отделните членове на групата поради липса на стратегия – може да доведе до зацикляне или до непълни дискусии, последвани от прибързани решения;

к) непълно използване на информацията – липса на достъп до достатъчно информация, необходима за успешното завършване на задачите, или непълно използване на наличната информация;

л) непълен анализ на задачата – води до повърхностни дискусии.
3. Цел на Groupware – да се направят съвещанията по-производителни с помощта на информационни технологии.

4. Численост на групата – доказано е, че 3-7 човека е оптимално – могат да работят неформално (без съвещание). При повече от 7 души се налага официално общуване – съвещание.

Що се отнася до мястото на провеждане:

- при провеждане на множество индивидуални места е задължително да има информационна система;

- провеждане на едно място;

- множество групи на различни места – отново е нужна информационна система.

Време на провеждане:

- едновременна комуникация;

- в различно време – предимство на информационната технология.

Програмни продукти за Groupware: “Group System V”

5. Начини на функциониране на Groupware:

- всеки участник работи отделно и паралелно на останалите;

- тъй като файловете с коментарите са отделни, има толкова “разговора” или насоки, колкото има и участници.

6. Етапи:

6.1. Планиране на сесията:

а) съставяне на предварителен списък от модератора за теми и подтеми, които ще се обсъждат;

б) изработване на списък на участниците;

в) набиране на необходимите данни, които биха помогнали.

6.2. Генериране на идеи:

а) мозъчна атака;

б) коментиране по теми;

в) групиране по теми.

6.3. Организация на идеите:

а) организация на идеите – уточняване на целта на проекта, чрез описване (чернови); интерактивен процес. Съгласието се дефинира чрез гласуване;

б) формулиране на стратегиите.

6.4. Гласуване:

а) избор на типа на гласуване;

б) допълнителна оценка по критерии;

в) групова матрица;

г) групов въпросник.

6.5. Коментиране и структуриране на темите – идентифициране на засегнати от решението.

6.6. Създаване на памет и база от знания:

а) четене на файлове;

б) групов речник;

в) групова обработка на файл;

г) анализатор на предприятието – моделиране на процеси и данни.

- използва по възможно най-добър начин наличната в предприятието информация;

- поддържа достоверността на информацията по отношение на времето;

- помага при вземането на стратегически решения;

- адаптира се към промените в материалния поток;

- задейства програмирани събития.

2. Разлика между информационна технология и информационни системи:

- информационната технология е просто набор от средства, които оптимизират информационната система.

3. Защо логистикът трябва да разбира от информационни системи:

- за моделиране на информационния поток в предприятието;

- за да могат да интегрират съществуващите бази от данни в предприятието;

- за да оптимизира вътрешния информационен поток;

- за да се интегрира вътрешния с външния информационен поток – доставчици и т.н.

4. Проектиране на информационната система – етапи:

а) анализ (PAM – Process Analysis Model) – с него се занимава анализаторът на данни т.е. създава се от бизнес ориентиран специалист, който използва като входяща информация данни в предприятието и действията, които трябва да се възприемат в различни случаи (вж. графиките за информационен поток);

б) проектиране (Conceptual Date Model) – с тях се занимава архитектът на базата от данни – създава се концептуален модел на данните като за вход се използва модела на процесите и резултатът от неговата дейност е модела на данните. Концептуалният модел е независим от използваната технология (вж. таблиците от преди);

в) реализация (Physical Data Model) – създаване на физически модел на данните, който е взаимосвързан (двупосочно) с концептуалния модел. Моделът на данните се използва и за анализ, и за оптимизация на процесите. Използва се създаденото от концептуалния модел.

Средства за реализиране на физическия модел – ръчно и автоматично реализиране:

- ръчно – използва се конкретна методология:

* модел “обект-връзка” (Entity – Relationship) – елементи на която са: обект, връзка и атрибут

Връзка: клас от разпознати възможни връзки между обектите в дадена система (двоична връзка – свързва два обекта; n-ична връзка – свързва n на брой обекта);

* релационен модел;

1. 
   Ключ на обекта - атрибут или набор от атрибути, определяши по уникален начин записите в даден обект.
   
2. 
   Тип на връзката - двойката числа в края на всяка връзка, която определя колко пъти всяка една се съдържа в другата (1-1, 1-n, n-n).
   
3. 
   Кардиналност на обектните връзки - връзката х-у - х е минималния брой записи, а у - максималния в рамките на дадената връзка.
   
4. 
   Обобщаване в рамките на модела.
   

• 
  Извличане на обекта - в зависимост от определен атрибут, по който се търси  трябва да е налице този атрибут.
  
• 
  Персонализация на връзката  псевдообект?
  

1. 
   Как да се разпознаят обектите?
   
2. 
   Как да се разпознаят връзките?
   
3. 
   Как да се изберат подходящите атрибути?
   
4. 
   Как да ги разположим?
   
5. 
   Как да се определи типа на двоичните връзки?
   
6. 
   Как да се определи кардиналността на връзката в двоична обективна връзка?
   

1. 
   Събиране на информация за предприятието.
   

1. 
   Да се определят целите.
   
2. 
   Да се определят презумпциите и ограниченията.
   
3. 
   Да се определят мерките, които трябва да се предприемат за изпълнение на целите.
   

2. 
   Създаване модел на процесите в предприятието на базата на събраната информация.
   

1. 
   Определяне на процесите от високо ниво.
   
2. 
   Дефиниране на процесите от по-ниско ниво.
   
3. 
   Определяне на хората и структурите, свързани с всеки 1 процес.
   
4. 
   Определяне на информацията и "тригерите" (дразнителите, поводите за) всеки един процес.
   

3. 
   Реинжинеринг на процеса.
   

1. 
   Генериране на идеи.
   
2. 
   Определяне на ключови лица и отдели, засегнати от промените.
   
3. 
   Определяне на полезните идеи и подреждането им по приоритет.
   
4. 
   Да се формализират идеите във вид на предложения.
   

4. 
   Разаработване на системата.
   

1. 
   Цикъл на прототипа.
   

• 
  определяне на областта на прототипа.
  
• 
  създаване на прототипа.
  
• 
  формализиране на дейността на прототипа.
  

2. 
   Уточняване на детайлите за производителността на системата.
   
3. 
   Проверка на системата.