20 ноември 2010 г. Тема: здравеопазване

С престилки, оцапани с червена боя като кръв, с пускане на гълъби и революционни песни протече вчерашният национален протест на лекари и медсестри. Над 1000 души от страната се събраха на пл. „Народно събрание" в София. Те негодуваха срещу водената политика в системата под мотото „Стига експерименти със здравето на хората".

Лекарите настояват парите от 3 млрд. и 5 млн. лв. догодина да се изразходват прозрачно. Да се премахнат делегираните бюджети, които ликвидират диалога със съсловните организации и на практика няма какво да договарят, настояват те. Оперативния резерв на касата да отива само за лечение, а не финансовият министър Симеон Дянков да крепи бюджета с него, искат лекарите и продължават да настояват за оставката му.

От сцената, „опасана" с бели и сини балони, протеста пръв наелекризира д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. „Колкото и да ни притискат, ние няма да отстъпим. Това беше до тук. Те ни принуждават да употребяваме уличния език! Но крайно време е да започнат да ни плащат", каза на микрофона Райчинов. Той напомни, че за да стане добър, лекарят учи най-малко 15 г. А после продължава квалификацията си цял живот. „Нация без здравеопазване и наука е обречена, а ние не искаме да сме обречен народ", подчерта шефът на БЛС. Протеста подкрепиха организациите на зъболекарите, на пациентите, синдикатите и БАН.

Лозунги „Лекувам с моята заплата", „Мизерията е сестра на медицинския работник", носеха лекари от страната. „Взимаме 330 лв. заплата, а докторите 550 лв., може ли такова нещо!", казаха медсестри от Търговище. „Не вярвах, че след 20 г. пак ще бъдем на този площад, с цвета на нацията - доктори и учени, и пак ще протестираме. Срамувам се от ставащото в държавата", заяви д-р Евгени Душков от КТ „Подкрепа". И предложи депутатите да получават 60 % от заплатите си и да видят как живеят докторите. „Къде отидоха 1,5 млн. лв. от здравни вноски? Г-да, вие правите национализация на осигуровките!", завърши Душков.


Решават съдбата на болницата в Русе
Николай КАЛАМ0В

Общинският съвет в Русе трябва да разгледа на извънредна сесия искането да се увеличи държавният дял в местната болница, съобщи вчера председателят му доц. Васил Пенчев.

Решението на местния парламент е нужно преди насроченото за идната седмица общо събрание на лечебното заведение.

По закона за лечебните заведения министерството на здравеопазването иска да включи в капитала на дружеството инвестираните м.г. 3,951 млн. лв. Държавните вложения в болницата от 10 г. насам надхвърлят 11 млн. лв. Така делът му ще нарасне от 52,75% на 67,21% за сметка на намаленото участие на общините в областта като съакционери. Делът на русенската администрация ще се намали до 21,24%. Одържавяването става през 2000 г., без да се отчитат 214 000 лв. общински вложения в болницата.

Приетите промени в чл. 26а от здравния закон обаче отстраняват оптометриста при корекция на зрението. Специалността се изучава в Софийския университет и сега у нас, както и в много страни на ЕС, именно оптометристи извършват здравните консултации за определяне на диоптъра и рамките в магазина за очила. Така се пестят и средства на здравната каса за преглед при очен лекар, аргументират се от Асоциацията на оптометристите у нас.

Здравната комисия обаче единодушно гласува само в оптики, които имат сключен договор с очен лекар, да извършват тези консултации.


Митове задушават науката у нас
Проф. Николай ДЕНКОВ

Трябва да изберем - парите или да ги пренасочим в здравеопазване, образование, пенсии, заплати, или да отделим по-голяма част да си направим най-сетне инфраструктурата. И аз съм избрал втората част. Ще направим „Тракия", ще направим „Люлин", ще направим „Марица"...

(Премиерът Борисов по Нова тв, 31 октомври т.г.)

„Най-широката магистрала на България за Европа минава през душите на младите - искаме да учим по европейски."

Тези две мнения на пръв поглед отразяват сблъсък на ценности в обществото.

Наистина ли обаче се изключват взаимно новите магистрали и доброто образование? Наистина ли трябва да избираме - едното или другото?

Всички знаят, че висшето образование е призвано да подготви специалистите, необходими да покрият днешните и утрешните потребности на икономиката и администрацията.

Но то трябва да подготви и хората, които след години ще усвояват, подобряват и създават бъдещите технологии - онези, които сега не съществуват или са в зародиш. Затова едно качествено виеше образование е тясно обвързано с новите постижения на науката.

Тази обвързаност е осъзната необходимост за всяка държава, поела по пътя на технологичното развитие. Но в днешна България тя се препъва в няколко мита, от които произтича и фалшивата дилема „магистрали или добро образование".

Такъв мит е, че страната ни била прекалено бедна и изостанала, за да развива наука. (,,В България няма наука!" - е крайността в тази неистина.) А естествените науки понякога се обсъждат като скъп „лукс", без който можем.

Нямам съмнения, че България може да намери своето място сред технологично развитите държави. С колегите ми в катедрата по „Инженерна химия" от години работим по проекти с големи чуждестранни фирми, в които реално им помагаме да оптимизират и създават технологии по-добри от съществуващите. Участвал съм пряко в такава дейност и като изследовател в институти на две международни корпорации (в САЩ и франция). факт е, че много наши софтуерни специалисти, химици и физици успешно се реализират в чужбина. Той доказва, че големият проблем е в липсата на стимули и организация за изява на българските специалисти и учени в България, а не е в тяхното „слабо" обучение, както го описва друг разпространяван мит.

Повтарян до втръсване мит служи и за шаблонен отговор на въпроса защо биха се насочили - и защо се насочват, към България големи чужди инвеститори. Ето шаблона -„добра инфраструктура, благоприятна данъчна и административна среда, евтина работна ръка".

Този отговор обаче заобикаля един много съществен мотив, често сочен от самите инвеститори - наличието на квалифицирани и мотивирани кадри, отворени към новото. Нима инвестиралите в наши софтуерни компании и кол-центрове, или във фармацевтичните и химическите предприятия са търсили преди всичко удобни паркинги?

Защо Нобеловите награди за естествени науки и медицина се обсъждат толкова публично, въпреки че само малцина специалисти разбират същността на постиженията, за които те се дават? Отговорът е, че в развитите страни връзката между научно-технологичното ниво на обществото и неговият просперитет е отдавна добре разбрана. По същата причина в повечето развити икономики съкратиха под напора на кризата разходи за отбрана, администрация и други сектори, но без да намаляват процента от БВП за научни изследвания и висше образование.

Бързо развиващите се икономики (Корея, Китай,

Индия, Бразилия, Чили...) също заложиха на технологиите и науката като основен двигател за напредък.

Ако сравним подхода на българските правителства от последните 20 г. с това, което правят много други държави, виждаме, че се движим в различна посока - ако не назад, то поне встрани

Статутът на учените е по-нисък от всякога, докторантурите са толкова непривлекателни, че почти няма кандидати. Има опити да се съкрати още бездруго недостатъчното финансиране за научни изследвания.

В повечето страни в Европа бюджетните разходи за наука са над 1% от БВП, а у нас са 0,3-0,4 на сто. А като се отчете и разликата в БВП на човек от населението, се вижда, че българските учени имат 10-ина пъти по-малко средства за изследванията си, сравнени с колегите им в други европейски държави.

Тези числа разбиват мита за „неефективността" на науката ни. Всъщност едно евро, инвестирано в изследвания у нас, води до научни резултати, сравними със средноевропейските стандарти.

Протестите на университети и научни звена често биват свеждани до примитивната представа, че учените само искат пари... Това също е мит - той прикрива редица същински проблеми в тези две сфери.

Може ли за няколко години да се постигне напредък в сферата на науката, без да се повишава значително финансирането? Да - стига да е налице политическа воля и умения за реформи, стимулиращи качественото висше образование и качествените научни изследвания. (Виж долу „Първите необходими стъпки

***

При ясни приоритети и ефективно насочвано финансиране, забележими резултати ще има до няколко години. Разбира се, в средносрочен и дългосрочен план България ще трябва да отделя значително повече средства за наука и образование, ако иска да върви до средноразвитите страни. Със сегашната си политика, лоша организация и оскъдно финансиране - колкото и магистрали да построи, страната ни е обречена да изостава даже от държави, олицетворявали доскоро т. нар. трети свят.

***

Авторът е доктор на химическите науки, ръководител на катедра „Инженерна химия" в Химическия факултет на СУ„Св. Климент Охридски". Ръководи над 10 изследователски договора, финансирани от големи международни компании.

Клиниката по спортна травматология от понеделник напълно заслужено ще носи името на създателя си проф. Димитър Шойлев. Той почина м.г. на 16 април, три дни преди Великден. А българското поверие гласи, че на Велики четвъртък си отиват великите личности.

Двама епископи са пожелали да отслужат водосвета при „кръщение-

то" на клиниката в „Дианабад" в присъствието на спортния министър доц. Свилен Нейков. Таня Русева, директорката на клиниката, която и без това от години е известна като„болницата на проф. Шойлев", е поканила всичките му ученици и последователи.

Съпругата на видния ортопед, актрисата Ванча Дойчева, потвърди пред „Труд" новината и изказа радостта си, че не само ще почетат паметта на съпруга й, ами министър Нейков е обещал до идната пролет болницата да се пренесе в напълно ремонтираната сграда на възстановителния център и така по-достойно ще носи името на проф. Шойлев.

Най-малкото гостенче на тържеството ще бъде бебето Юлиан, синът на дъщеря му Ани, което прочутият хирург не доживя да види. Ще присъстват още синът му Януш, племенници, последователи, спортисти и благодарни пациенти.

Ванча Дойчева припомни за „Труд" важни моменти от биографията на съпруга си - завършва с отличие 7-а гимназия, един от първото златно поколение български волейболисти, завинаги свързан със спорта, но сърцето му е във футбола. „Митко пръв каза „За мен „Левски" е религия и после всички го заповтаряха".

През 1962 г. контузия на собственото му коляно го изпраща на лечение във Варшава, където Шойлев специализира при световното светило проф. Адам Груца. През януари 1976 г. ортопедът създава първата и единствена у нас клиника по спортна травматология, в която лекува стотици български спортисти, олимпийски шампиони и световни звезди на спорта.

Най-знаменитият му пациент е прочутият диригент Херберт фон Караян.


Мижав протест на белите престилки
Болниците ще се финансират по нова схема
Илка КАТРЕВА, Силвия НИКОЛОВА

Протестите, свикани вчера в София от Българския лекарски съюз, се провалиха. Вместо на площад „Народно събрание” да излязат хиляди медици, както заплашваше ръководството на съсловната организация, на митинга дойдоха около 200 човека. Независимо от рехавото присъствие обаче движението в центъра на столицата бе затворено за автомобили повече от два часа след обяд. Вместо да подкрепят протестиращите, чиито организатори се кълняха, че защитават правата на пациентите, изнервени шофьори надуваха клаксони и ругаеха хората на площада, заради които в околните улици имаше огромни задръствания.

Излезлите на площада издигнаха лозунги с обидни квалификации на сексуална основа

срещу народните представители. „Следващия път ще се обединим с полицаите, не само с учените, но и с шофьорите и обущарите”, закани се от трибуната д-р Тома Попов от „Пирогов”. Хората на площада твърдяха, че протестират срещу делегираните бюджети за болниците и искат гаранции, че средствата в оперативния резерв на Националната здравна каса ще се харчат само за здраве.

Стачките не са начинът да се подобри здравеопазването, нужен е диалог и когато се дават предложения, да има отговори на тях. Така министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов коментира протеста от Варна, където откри обновения хемодиализен център в университетсата болница „Св. Марина”. От 27 000 практикуващи лекари в страната протестират едва 200, а за да се решат проблемите на съсловието, не са нужни протести, а диалог, изтъкна министърът. Д-р Константинов посочи, че в момента се подготвя нова схема за разпределение на средствата в здравната каса, като до 2012 г. клиничните пътеки, по които сега се плаща на болниците, ще бъдат заменени с диагностично свързани групи, по които те ще получават много по-солидно финансиране

Той коментира като несериозно предложението, отправено от Българския лекарски съюз в четвъртък - здравната каса да бъде закрита и здравеопазването да мине отново на бюджетен принцип, както по времето на социализма.

Не е важно колко са болниците, а как лекуват, подчерта министър Константинов.


НЗОК раздавала пари на око

По вина на бившата шефка
Парите за болниците са разпределяни по правила без обективни критерии, приети от предишното ръководство на Националната здравноосигурителна каса. Това заяви сегашният й управител д-р Нели Нешева вчера. Шеф на касата преди нея беше Жени Начева, която бе отстранена заради икономически нарушения и толериране на едни болници за сметка на други.

При определяне на т.нар. делегирани бюджети на лечебните заведения, според които им се плаща първоначално между 60 и 80 на сто, а след това при доказан резултат и остатъка от сумата, размерът на парите е бил определян според броя на пациентите от минали години.

Затова отказвам да приема обвинение на Българския лекарски съюз, че сега ние разпределяме средствата на тъмно, подчерта Нели Нешева. Парите, които аз съм наследила, са 704 млн. лв. От тях за болниците са 270 млн. лв., които ще стигнат за два месеца, добави управителката на НЗОК и подчерта, че с малко средства не е възможно да бъдат задоволени всички нужди.Според нея трябва да се променят правилата, по които се плаща сега на лекарите и болниците и да се остойностят отново медицинските дейности.


Хирург пуска отворен череп във „Фейсбук”
Северина Димитрова

Хирург от Дупница публикува в личния си профил във „Фейсбук” потресаващи снимки на болен от рак мъж с разрязана и гноясала глава, алармираха възмутени пациенти вчера. Става дума за гнусни снимки, които не са предназначени за хора със слаба психика. На тях се вижда разрязана наполовина глава вследствие на отстранен тумор, коментираха дупничани, пожелали анонимност. В снимките си младият доктор Борис Дашков, който работи в дупнишката болница “Свети Иван Рилски” като хирург, е качил и фотоси от операционната маса.

Публикувайки зловещите снимки на болен от рак пациент, Дашков нарушава Хипократовата клетва, Закона за здравето и Кодекса за професионалната етика. Това е грубо нарушение на правата на пациента, освен това уронва престижа на хората от лекарската гилдия, твърдят колеги на хирурга. Според тях такава гледка трудно може да се забрави, тя е за учебници по медицина, но не и за широката общественост.

Все пак тези фотоси могат да станат достъпни и до деца и хора с лабилна психика, коментират още близки до Дашков.

В профила му в албума, озаглавен “На работа”, имаше десетки коментари по повод качените снимки. “Какво е това на снимката?”, пита един от приятелите на доктора. Д-р Дашков отговаря, че е рак на ухото. На друг коментар доктор Дашков отговаря, че туморът е бил в толкова напреднал стадий, че е разял черепа и е стигнал до мозъка. Дашков обяснява също, че пациентът от снимките е починал през март.

Хирургът не беше открит за коментар. Вчера следобед той вече беше ограничил и достъпа до профила си само за приятели.

"Тези разкази са напълно достоверни - пише д-р Найденов, - наричам ги "истории", защото са написани в един рядък жанр - своеобразна документално-публицистична белетристика. Те са свързани както с Любовта, така и с професията на Лекаря, които са неотделими и взаимно преплетени. Нямам предвид само секса и плътската близост, а и християнската Любов към ближния. Сигурно в разказите ще откриете и част от себе си или ще познаете свои приятели, колеги, пациенти… Да се посмеем или да поплачем над техните преживявания - не със злоба или тъга, а с разбиране, съпричастие и обич".

Едва около 300 медици излязоха на протеста, организиран от Българския лекарски съюз (БЛС). Вчера докторите се събраха пред парламента, за да изразят недоволството си от хаоса в здравеопазването. На протеста, който беше под наслов „Стига експерименти със здравето на хората”, дойдоха медици от Стара Загора, Попово, Сливен и Плевен.

Митингът беше открит от шефа на БЛС Цветан Райчинов. Той заяви, че българските лекари трябва да получават достойно заплащане и да бъдат хора от средната и над средната класа. Райчинов призова колегите си масово да надвишат лимитите си за отпускане на направления.

„Нека касата ни глоби всичките”, призова той. Апелът на шефа на БЛС беше провокиран от факта, че НЗОК санкционира финансово джипита, които са дали повече от полагащите им се направления. Това според Райчинов облагодетелства медиците, които не работят, и ощетява тези, които преглеждат пациентите си и ги изследват. Председателят на съсловната организация заяви, че лекарите няма да се откажат от исканията си, но ако правителството искало да се дави, това щяло да се случи без помощта на медиците.

По време на протеста прозвуча химнът на БЛС „Добър вечер, докторе”. Медиците поискаха оставката на финансовия министър Симеон Дянков с песента Оne way ticket (Еднопосочен билет). Ако той няма пари да си купи билета, ще му го купим ние и ще му го осигурим, за да си отиде там, откъдето е дошъл, каза д-р Димитър Ленков, главен секретар на БЛС.

Докторите бяха подкрепени и от учени от БАН, които се присъединиха към протеста.

Медиците изпратиха декларация до премиера Бойко Борисов и председателя на парламента Цецка Цачева, в която се иска прозрачност при разпределянето на средствата за здравеопазване, както и парите от оперативния резерв на касата да отиват само за сектора.

Междувременно шефката на НЗОК Нели Нешева отрече обвиненията на БЛС, че парите за болниците се разпределяни на тъмно. Тя заяви, че средствата се отпускат по правила, писани, преди тя да поеме поста.

Наскоро четох едно интервю с чуждоземен съдия, присъствал на български процеси. Този човек бе слисан от две неща: от огромния брой заболявания на нашите арестанти и от звучните им прякори. С това ние отдавна сме свикнали. Знае се, че милозливите ни съдии ще се опъват срещу медицинските експертизи, с които болните ги затрупват в съдебната зала, но колкото и да се опъват, най-много на третия път тези експертизи ще хванат дикиш и арестантите ще излязат, за да се лекуват след съдийската благословия.

Вдишали от въздуха на свободата обаче, нашите арестанти мигом подобряват здравето си и ужасните болежки се изпаряват. Така стана с Алексей Петров, когото едни наричат Трактора, други – Октопода. Адвокатите на Петров направиха чудеса от храброст, за да изкарат, макар и под домашен арест, своя подзащитен от килията. Здравето му е влошено от условията в ареста, твърдяха в хор адвокатите на Трактора. Веднаж той се появи в съдебна зала с ранен нос, но тогава защитата му обясни, че е паднал, защото му се завило свят. Адвокатите се постараха да докажат, че последната петорна медицинска експертиза сочи три болести, срещу които трябва да се направят незабавно сложни животоспасяващи операции. Според експертите, преглеждали Трактора, той има възпаление на нервите на колянната става, дискова херния и хронично възпаление на сливиците.

Ето тези три особено опасни болести помогнаха да бъде изваден от ареста Трактора. Щом глътна първата свободна глътка въздух, той мигом оздравя. Не само че оздравя, но и се включи в партия, а също така изяви волята си да ни стане държавен глава. И постави едно условие, за да стане това възможно: да играе срещу Бойко Борисов. Толкова енергично заяви волята си да се кандидатира за президент, че чак на Борисов му притъмня и се изказа в посока, че елитен отбор, спечелил световната титла, не може да се състезава в наша селска команда. Не искаме да си мислим какво ще се случи обаче, ако тази персона бъде осъдена и се наложи да влезе в затвора.

Можете ли да си представите, че даже Петър Стоянов, по-известен като Пешо Сумиста, се разболя в ареста? Здравословното състояние на този мъж канара се влоши рязко, след като и той попадна в ареста при полицейската операция „Килърите”. Заговори се даже, че докато е на топло, Сумиста е изкарал микроинфаркт. Имал и много високо кръвно. За разлика от кандидат-президента Алексей, след като бе изваден от ареста, Сумиста се покри. Вижте само прякорите на хората, с които доскоро Петър Стоянов, наричан още Вожда, споделяше килията. Това са Янко Попов-Туцо, обвинен за поръчител на убийството на Юри Галев, Васил Костов-Васко Кеца и Георги Петков-Дачи.

Всичките тези герои на нашето време излязоха на свобода с „подписка”. Ами ако Пешо Сумиста пожелае да се кандидатира за държавен глава? Може, защото е бил вече съветник на властимащите. Сумиста е давал акъл на парламентарната комисия за младежта и спорта. Така че може и държавен глава да ни стане. Ако издържи срещата с Бойко и Трактора.

На тема болни в ареста може да се издаде научен труд и някой по-отракан доктор да добие титла, ако разясни всичките болежки, които връхлитат иначе здравите, докато са на свобода, арестанти. Инвалидната количка стана основно средство за придвижване на Красимир Маринов-Големия Маргин, докато бе в ареста през 2007 година по обвинение в три поръчани убийства. Този иначе здрав мъж рухна постепенно пред очите на надзирателите, докато го докара до инвалидната количка.

Маргина бе пуснат от ареста, за да се лекува. Диагнозите, с които напусна килията, бяха наистина страховити. Петорната комплексна съдебномедицинска експертиза сочеше тежка форма на дискова херния, както и четвърта степен на вътрешни и външни хемороиди. Както Трактора, така и Големия Маргин трябваше да се подложат незабавно на хирургическа намеса, но не е известно някой от тях да е влязъл в болницата, още по-малко да си е направил операция. Малко преди да напусне ареста, стана известно, че показания срещу Големия Маргин е дал синът на взривения в асансьор Стоил Славов. Жоро Главата, както е по-известен в своите си среди, малко преди да даде показанията, заяви, че е натискан да свидетелства срещу Големия Маргин, но после доброволно се подписа под това, което бе пял пред ченгетата.

Също като своя по-голям брат Малкия Маргин се разболя, докато търкаше нара в килията. Николай Маринов започна да получава странни припадъци, докато го докара до епилепсия. Тази коварна болест обаче не попречи Малкия Маргин да покаже таланта си като футболист. Само месец след като го пуснаха на свобода по здравословни причини, Малкия Маргин започна да рита футбол с регионалния тим „Чико“. А в срещата със „Спартак-Пещера“ показа завидни футболни умения.

Тежко болният и страдащ от нелечима епилепсия бос скачаше като лъв на терена и се бореше за топката. Ето, на това му се вика тежка епилепсия. Големия Маргин пък бе засечен в столична чалготека малко след като напусна килията. Бившият бос на СИК бе заснет как влиза в заведението. Преди да влезе обаче, слезе от луксозния си джип, защото бе заменил инвалидната количка с него.

Наркобаронът Стефан Бонев-Сако, подобно на повечето знакови престъпници у нас, също е тежко болен. Познайте от какво? От униформени полицаи. Свят му се завива само като ги види, камо ли да го пипнат. Служителите от ареста се оплакват, че рядкото заболяване на Сако не им позволява изобщо да се доближат до него, за да го разпитат по-подробно за това, което е вършил, докато е бил на свобода. Само като видел униформените, Сако вдигал кръвното на двеста. Разбира се, истинската диагноза на наркобарона е тревожно-депресивен синдром и хипертрофия на жлеза, както и напреднала исхемична болест. Заради това той виси пред лекарските кабинети за изследвания, тъй като точно поради тази причина от няколко месеца не е в килия, а в луксозната си къща. Синдромът на Сако се оказа заразен. От него страда вече и шофьорът му Милен Алексиев, който според обвинението е помагал за разпределението на дрогата. Твърди се, че ромският барон е царят на кокаина у нас.

Първи в начинанието „болест в ареста” бе Боян Петракиев-Барона. През далечната 1994 г. той бе арестуван за грабежи. Тогава Петракиев се сети, че трябва да има начин да напусне омразната килия. И го намери. Разболяха се зъбите му и главният прокурор тогава Иван Татарчев го пусна от ареста. Завидни са уменията, които болните прилагат, докато са в ареста. Но за тази работа трябва да имат съмишленици. И ги имат – хората в бели престилки.