Без гратиси за министрите

Само през месец март кабинетът „Бори­сов" е загубил 10 % от одобрението на изби­рателите, показва изследване на НЦИ­ОМ, огласено на пресконференция вчера. То е проведено в периода 4-11 март и обхваща 1000 души над 18 години. Премиерът е най-харесваният лидер на държавни институ­ции, но през последни­те месеци доверието в него е намаляло с 3 % и вече е 56 на сто. Най-одобряваните министри към 11 март са Росен Плевнелиев, Мирослав Найденов и Николай Младенов. С 5 % расте доверието към Томислав Дончев и с по 4 % на Росен Плевнелиев и Мирос­лав Найденов. Най-силно критикувани са Симеон Дянков, който събира 63 % недове­рие, и Тотю Младенов. С 18 % се е качило недоверието към здравния министър Стефан Константинов. Вицепремиерът Цветан Цветанов губи 11 % от декември 2010 г. до март 2011 г. Президен­тът Георги Първанов губи 4 % за 3 месеца -от 44,6 % рейтингът му вече е 40,9 %. Най-одобряваните от председатели на парламентарни групи продължават да са Сергей Станишев с 23 % и Волен Сидеров – с 22%

Ако кандидатурата на Бойко Борисов бъде издигната за прези­дент, той би получил подкрепата на 44,7 % от избирателите, показват резултатите от допитването. Миглена Кунева се харесва за държавен глава от 31,7 %. Половината от симпатизантите на БСП и 1/3 от подкре­пящите ГЕРБ биха одобрили нейната кандидатура за .Донду­ков" 2. 19,3 на сто смятат, че Сергей Станишев може да бъде добър държавен глава, Ивайло Капфин -11 %, Надежда Нейнски -10 %. 15 на сто от анкетираните биха подкрепили независим кандидат за президент.

Според 10 % от българите БСП е алтернатива на управ­ляващите. През 2011-а 31 % от анкетираните твърдят, че се чувстват разочаровани от партиите, на които симпатизират. 22 % от привържениците на ГЕРБ вече не вярват на формацията. 31 % от запитаните пък биха гласували за съвършено нова партия, ако изборите бяха сега.

Като основен неуспех на кабинета, посочван от всеки пети, е спадът в жизнения стандарт. За 17 % безработицата е основен проблем, а за 14 % - здравеопазва­нето. Според 12 % има слаб контрол върху цени и стоки и не се предприемат мерки за овладяване на ръста на цените. Други 12 % казват, че има още какво да се желае в сферата на престъпността и корупцията. Сред неуспехите се посочва пенсионната реформа, липсата на мерки за стимулиране на дреб­ния и средния бизнес, както и слабата социална политика на кабинета.

63 % от българите заявяват, че жизнени­ят им стандарт през последната година се

е влошил. Оптимистич­но на бъдещето на страната гледат 47 на сто срещу 41 % песи­мисти. Най-много хората се страхуват от опасността да останат без работа -32 %. Ниските доходи и нередовното изпла­щане на заплати притесняват 29 %, а нарастващите цени на храни, лекарства, горива и електроенер­гия - 17 на сто. з

Българите се страхуват най-много да не останат без работа, показват резулатите от проучването на НЦИОМ

В здравната система за около 1 година бяха сменени 3-ма министри. Те със совите „умни" закони почти лик­видираха здравеопазването. Всичко, което правят, е хаотично и без никак­ва стратегия и концепция. Те и техни­те екипи не са предложили нищо дал­новидно, положително и перспективно, което буди съмнения за спекула­ции, корупция, комерсиални интере­си и прокарване на партийни и популистки идеи. Фактически се прави псевдореформа. Почти нищо не се прави за профилактиката, здравната култура, училищното здравеопазване, за спешната, доболничната и болнич­ната помощ, за създаване на специа­листи, за отпускане на лекарства за хроничноболните, за онкоболните, со­циално слабите и неосигурените. Все още няма национална здравна карта, електронни здравни досиета и елект­ронни здравни карти. Достъпът за ме­дицинска помощ става все по-труден и пациентите трябва да доплащат. За избор на лекар болният трябва да пла­ти до 700 лв., а за избор на екип - до 900 лв., и то само за здравноосигурените. Неосигурените остават зад бор­да, без медицинска помощ, защото няма да могат да я заплатят. Известно е, че повече от 1 милион българи ня­мат здравна осигуровка. Повечето хо­ра са бедни и безработни, а други не искат да плащат на държавата за ус­луга, която не получават или я полу­чават с лошо качество. Личните лека­ри нямат достатъчно направления за специалисти и болните остават без квалифицирана медицинска помощ. Много лекари и медицински сестри ежедневно напускат страната и зами­нават в чужбина. Държавата изпитва остра нужда от кадри и в близко бъ­деще няма да имаме достатъчно нито лекари, нито медицински сестри.

От сегашното здравеопазване поч­ти никой не е доволен и хората про­тестират. Освен това сме и най-бед­ната страна в Европа и с най-ниски заплати и пенсии. По здравен индекс също сме на последно място. Всичко това води до тежка демографска кри­за - голяма смъртност, малко ражда­ния и голяма беднота. Населението прогресивно намалява и след някол­ко десетилетия българската нация мо­же да изчезне.

Хората и обществото имат право да искат добро здравеопазване и доб­ро управление от правителството. За съжаление правителството на ГЕРБ и неговите лидери - Бойко Борисов и Цветан Цветанов, доказаха, че не са кадърни да управляват държавата. За да се подобри животът, са необходи­ми радикални демократични реформи както в здравеопазването, така и във всички сфери на държавата. В проти­вен случай нацията и държавата ще бъдат обречени на боледуване, изчез­ване и загиване. Дано Бог да пази България и българския народ.

„Протестът на жълтите стотинки" срещу високите цени на горивата от миналата седмица (с обещанието за втора част на 27 март) вече получи тълкувания като израз на събудено гражданско съзнание. И на социално недоволство, което търси отдушник.

Относителната му масовост, запомнящото се присъствие - в центъра на столицата, с коли и клаксони - напомниха по нещо случвания отпреди години. Бегло. Но логиката и движещите импулси на „протеста на жълтите стотинки" имат малко общо с протестите на жълтите павета (огромните струпвания на хора през 1989,1991,1997 г., които искаха смяна на режима).

Масови демонстрации, битки за генерални промени, партийни лозунги и символи, скандирания за демокрация и повече права. Тези времена на идеологическа екзалтация са забравени, останали назад в 90-те години на 20-и век. Днес площадните бдения в Кайро могат само да извикват спомени у носталгиците за загубена обществена енергия, за отминала увереност, че колективната воля диктува събитията (в противовес на все по-налагащите се конспиративни теории).

През 2011 г. т. нар. „протест на жълтите стотинки" изглежда изцяло прагматичен,

лишен от идеалистични подбуди, непартиен. Новият символ е тубата, „бензин" е новата „свобода". (Интересно ще бъде премерването на силите - колко души ще се включат в червения протест на 26 март и колко ден по-късно във втората част на петролното недоволство.)

Бунтът срещу цените на горивата е един от сюжетите на протестите през управлението на кабинета „Борисов". Да припомним някои от другите:

• Студенти и преподаватели, които настояват за повече средства за висшето образование.

• Артисти, които търсят средства за киното.

• Учени от БАН, които са против закриването на академията.

• Тютюнопроизводители, които си искат парите.

• Лекари и транспортни работници, които заплашват със стачки.

Съсловните протести не са необичайни. Но те показват раздробяването на недоволството. По-интересни са новите опити за обществен натиск:

• Ученици, които искат по-дълга ваканция.

• Пациенти, които търсят възмездие за лекарски грешки.

• Таксиметрови шофьори срещу други таксиметрови шофьори.

• Наематели в моловете срещу високите наеми.

• Столичани, които не приемат новите (вече отменени) местни данъци.

• Граждани срещу закона за ГМО...

Горе-долу така изглеждат протестите (състояли се и полусъстояли се) в последно време. Нищо разтърсващо. Повечето от тези изблици на съсловни или граждански разбунвания бяха прекалено краткотрайни, за да бъдат за-

помнени.

От една страна - защото властта се оказа свръхчувствителна към критиките и готова да отреагира на всеки натиск. Колкото по-шумно някой искаше нещо от кабинета, толкова по-възможно беше да го постигне или поне да получи обещание за промяна. Така че реактивността (услужливостта) на управлението възпираше избистрянето и отстояването на някаква силна позиция на гражданите. Дори и ековълната отпреди няколко години затихна донякъде и заради смяната на противника на власт (виж текста по-долу).

Политическото не е на мода. Затова и новият враг не е партиен, не е и властта. Симптоматично все по-често гражданите повеждат битки (засега по-скоро кратки схватки, но пък имаме кого да мразим) срещу монополите. Под мушката са електроразпределителни дружества, мобилни оператори...

Новите малки търсещи битова справедливост протести разцъфтяват със специалното участие на социалните мрежи в интернет и най-вече на вездесъщия фейсбук. Той улеснява приобщаването на повече хора, информираността, организацията на дадена акция... и дребнотемието. Защото във фейсбук всичко може да изглежда значимо. Насърчава и леността, активността се свежда до виртуално действие, съпричастност пред компютъра без напрежение и рискове. Така каузи, подкрепени от хиляди във фейсбук, събират на живо десетина участници.

Протестите стават и все по-фрагментарни, затворени в интересите на отделната общност. Всяка група действа сама за себе си. Учените от БАН протестират отделно от артистите; преподавателите от Софийския университет не се интересуват от проблемите на лекарите и т. н. Братството и солидарността не играят. Недоволството тлее, но няма общ център. (Така че няма как да заприличаме скоро на любимия за всеки роден политикан пример със съседна Гърция, в която националната стачка е предпочитан спорт.)

„Как може протестите в България да бъдат масови, когато имаме тотална атоми-зация на обществото. Етажната собственост в бл. X в „Люлин" не може да се разбере и да назначи чистачка, вие искате организирани и осъзнати социални действия", твърди социологът Иво Христов. Тезата си той представи преди дни на дискусия, посветена на протестите по български в Червената къща в София. Според него българското общество все повече оскотява и е все по-неспособно на изблици на обществено недоволство, които променят реалността. Протестът по български днес е мимикрия, обявиха и други участници в обсъждането.

Проблемът може да се търси и другаде. Не в размера, а в количеството. Не че протестите в България са малки, а че все още са твърде малко.


Интересът към пластичните операции е спаднал драстично
Кризата и пренасищането на пазара доведоха до по-слаби финансови резултати за медицинския отрасъл
Българите не са станали поздрави по време на кризата, а просто всяка медицинска процедура, която се заплаща, губи своите пациенти
Д-р Стоян Михайлов, консултант по пластично-възстановителна хирургия към ВМА

Пазарът на пластична хирургия бележи един от най-големите си спадове на клиенти през последните 10 години. Това показват наблюденията на водещите пластични хирурзи в България. Официална статистика за състоянието на пазара няма, но хирурзите са категорични, че кризата и пренасищането на пазара сериозно са засегнали тази сфера от медицината.

Криза на красотата

"Спадът на пазара за пластична хирургия е около 40% спрямо най-добрата година - 2008-а", казва д-р Антон Тонев, който практикува както в София, така и в Пловдив. Според д-р Стоян Михайлов, който е консултант по пластично-възстановителна хирургия към ВМА, спадът е два или три пъти спрямо 2008 г. Той споделя, че спад има не само в търсенето на естетични манипулации, но и в конвенционалната медицина.

Причини За по-слабите резултати

"Българите не са станали по-здрави по време на кризата, а просто всяка медицинска процедура, която се заплаща, губи своите пациенти", казва д-р Михайлов. Оказва се, че кризата до такава степен е засегнала хората, че те вече предпочитат да се отказват от здравословни интервенции, които не са жизненоважни. Според д-р Михайлов пазарът ще продължава да върви надолу в близкото бъдеще.

"Спадът се дължи не само на световната икономическа криза, но и на пренасищането на пазара в България. Той е прекалено малък", коментира д-р Антон Тонев. През последните години клиниките за естетична хирургия нараснаха почти двойно, а някои от манипулациите, като например поставяне на ботокс, започнаха да се извършват и от неспециалисти в областта. Всичко това подкопава пазара, отчитат хирурзите.

Малко оптимизъм

Естетичната хирургия е лукс, от който хората лесно се отказват по време на рецесия, но големите клиники в България продължават да работят с надеждата, че ситуацията ще се промени с излизането на страната от кризата. Някои хирурзи дори вече отчитат първите положителни промени.

"В момента има ръст на пазара на пластичната хирургия, но той е доста колеблив", казва д-р Владимир Василев, директор на клиниката по орална, челюстна, лицево-челюстна и пластична хирургия към ВМА.

Пазарът се нормализира и според д-р Николай Георгиев. "Останаха най-добрите клиники в тази област. Въпреки че сме малка страна, българката, а вече нерядко и българинът са склонни да вложат средства за външния си вид", казва той.

В сравнение с края на 90-те години, когато у нас са се правили по около 24 пластични и естетични операции на година, през последните 15 години броят им рязко се е увеличил. "В момента се извършват по около 150-200 естетични операции годишно", казва д-р Страхил Ефремов от болница "Токуда".

Във връзка с очакванията за по-добри резултати някои клиники вече започват да разработват нови стратегии за привличане и задържане на клиенти както от България, така и от чужбина. "Създаваме условия за гарантиране на сигурността на пациентите. Опитваме се и да въвеждаме нови техники за подмладяване", казва д-р Ефремов. Надеждите на хирурзите са, че ще успеят да върнат българските си пациенти, които през последните години предпочитаха да се оперират в чужбина, а и да привлекат чужденци.

Елена Петкова


Останаха само най-добрите клиники
И при двата пола има стремеж за оформяне на тялото чрез липосукция и подобряване визията на лицето
Д-р Георгиев, доколко икономическата криза Засегна и бизнеса с пластична хирургия?

- В момента пазарът се нормализира. Останаха най-добрите клиники в тази област. Не бива да пропускаме и факта, че България наброява само около 7 млн. души, докато в много страни по света това е числеността на един среден по големина град. Нерядко се шегуваме, че ние винаги сме в състояние на криза - малка страна, не особено богата на природни богатства, и въпреки това българката, а вече нерядко и българинът са склонни да влагат средства за външния си вид.

»Какви са най-често причините да се прибегне до пластичен хирург? По необходимост или защото просто е "модерно"?

- В голяма степен медиите налагат едни или други критерии за красиво или грозно. Ако до началото на 60-те години "рубенсовият" модел на пищно женско тяло се е считал за "модерен", сега са се наложили съвсем различни стандарти - добро телосложение, подчертан бюст, изразителни черти на лицето. И въпреки това няма правила, а и слава Богу, иначе нямаше да се различаваме. Зная, че някои свързват пластичната хирургия основно с т.нар. "фолк" модел, но търсенето определя предлагането. Когато този модел вече не представлява интерес, ще се появи друг. Не бих могъл да отговоря едностранно за причината, поради която пациентите ни се обръщат към пластичната хирургия, по-скоро са комплексни - по медицински показатели, естетически, психологически, емоционални, възрастови и т.н.

►Кои са най-търсените интервенции?

- Все още при дамите се запазва тенденцията в желанието им за по-голям бюст, а при мъжете - увеличаване размера на пениса. Докато и при двата пола има стремеж за оформяне на тялото чрез липосукция или липодистрофия, както и подобряване визията на лицето - изглаждане кожата на лицето, корекция на нос или уши.

►Какъв е съветът ви към хора, които не са попаднали на добър хирург и са недоволни от крайния резултат?

- Преди всичко да не се отчайват. Да разговарят с хирурга, при когото са се оперирали, за да изяснят какъв е проблемът, след което могат да потърсят второ или трето мнение, преди да вземат окончателно решение. Повярвайте ми, всеки лекар желае пациентите му да са доволни.

► Завършил е обща и пластична хирургия в Медицински университет-София.

► Специализира в САЩ, Швеция, Испания, Русия, Италия, Бразилия и Турция.

► Членува в Световната, Европейската и Българската асоциации по пластична хирургия.

► От 2005 г. е главен хирург и собственик на Медицински център за пластична хирургия.


Новият закон за пациентите ще им гарантира 14 права
Очаква се да бъде разработен и стандарт за пластичната хирургия. Заради липсата му досега пострадаха редица пациенти
До края на годината новият закон за правата и задълженията на пациентите в България трябва да е готов. Това е амбицията на работната група, която бе свикана от правителството преди около седмица. Дебатът за текстовете в нормативния акт тече още от 2002 г. и досега всяко едно правителство се „упражняваше" какво да съдържат те.

Поредната работна група

„Засега не е ясно какво точно ще включва новият закон, но е ясно, че в основата му ще залегне Европейската харта за правата на пациентите", каза пред в. „Пари" Даниела Дариткова, която е заместник-председател на Комисията по здравеопазване в парламента. Такова бе изискването и на Българската асоциация за закрила на пациентите, която всъщност бе сред инициаторите на създаването на закона.

Хартата включва 14 права, сред които правото на информираност, на обезщетение при лекарска грешка, на свободен избор (вж. карето). „Българските пациенти по сегашното законодателство разполагат само с 5 или 6 права, които дори не се спазват", казва председателят на асоциацията за закрила на пациентите Пламен Таушанов. Според него проектозаконът трябва да инициира написването на истински медицински стандарти. „В момента те задават само административно-организационни дейности", казва Таушанов. „Стандартите трябва да описват конкретно поведение на лекарите при определени ситуации, така че ако не го спазват, да бъдат подвеждани под отговорност , допълва той.

Жертва в името на красотата

Очаква се да бъде определен стандарт и в сферата на пластичната хирургия, какъвто досега не съществуваше. Това означава, че няма единни указания, по които да се извършват пластични операции. Липсата на стандарт беше и една от причините за многобройните пострадали пациенти. За съжаление информацията за тях е оскъдна. Преди време стана известен случаят с поставянето на опасен силикон в бюстовете на 4000 жени в България. Имплантантите трябваше да бъдат подменени, но дали това се случи, никой не знае.

Фонд за обезщетение

Групата, която работи по проектозакона за правата на пациентите, обсъжда и възможността за създаване на фонд за обезщетение на пациентите, пострадали от лекарски грешки. „Ако такъв бъде реализиран, застраховката на лекарите и медицинските сестри трябва да се вдигне на няколко стотици хиляди лева", казва Пламен Таушанов. Сега те се застраховат за суми от 10 до 20 хил. лв., които обаче често не може да покрият вредите, нанесени на пациентите. В Европа някои лекари са застраховани за около 3 млн. EUR. Законът би трябвало да урежда и механизма на изплащане на обезщетенията. „Пациентите трябва да получават средствата за покриване на нанесените вреди до 6 месеца, а не както е сега, след 5 години или никога", коментира Таушанов.

Системата за експертиза при лекарска грешка също трябва да бъде подобрена. В момента повечето медици отказват да правят такава вероятно от солидарност към колегите си, пък и никой не ги задължава. Без нея обаче лекарите не може да бъдат осъдени.

Елена Петкова
Над всичко Европейска харта за правата на пациентите

► Европейската харта За правата на пациентите съдържа 14 основни права на пациентите:

► Право на превантивни мерки

* Право на достъп до здравни услуги 6 съответствие със своите Здравни нужди

► Право на информация

► Право на съгласие

► Право на свободен избор

► Право на тайна и конфиденциалност

■ Право на уважение към времето на пациента

► Право на спазване на стандартите за качество

*Право на безопасност * Право на иновации *Право на избягване на ненужно страдание и болка

► Право на индивидуално лечение

► Право на жалване

► Право на обезщетение