Новите "калинки" излитат изпод шинела на Цветанов

Сигурно изглежда неприлично да тъгуваш по уволнен министър, но на мен лично здравният Стефан Константинов ми беше по-симпатичен от предшествениците си. Най-малкото защото призна съществуването на лекарската грешка, което досега се считаше за ерес, и не проявяваше криворазбрана солидарност към тежко компрометирани представители на лекарското съсловие, чиито пациенти бяха осакатени или загинаха без време от пълна немарливост и безхаберие. С други думи - държеше се малко по-почтено от други преди него. Колкото до цените на лекарствата - той падна не защото са високи, а защото се опита да ги намали. Навремето проф. Гайдарски също си събра вещите в кашонче, щом дръзна да посегне на ценообразуването на лекарствата. Както и да е, не за бившия здравен министър ми е думата. Нито пък за колегата му в икономиката Трайчо Трайков, който си отиде мърцина заради една плажна хавлия в Катар, ако се вярва на премиерските обяснения.

Едно помним добре: и двамата принадлежаха към извънпартийната квота във властта

Назначени бяха лично от премиера, без да са партийно обвързани с ГЕРБ. А кой му ги е препоръчал - можем само да гадаем. Впрочем неистовият писък, който нададоха Костов и компания след отстраняването на Трайков, издава известна съпричастност към назначаването му.

Овакантените им места бяха попълнени от хора с партийни книжки. Премиерът дори изтъкна това като предимство за четвъртия здравен министър Десислава Атанасова, тъй като всички предишни били безпартийни. Крехката й възраст и липсата на медицинско образование въобще не го притесниха. Друг предан партиец - Валентин Николов, с прякор Вальо Общото (поради склонността му да се изказва по всички въпроси на съвремието), е новият зам.-министър на икономиката и енергетиката. Партията започва постепенно да обсебва държавата в най-добрите тоталитарни традиции, което би трябвало особено да тревожи космополитни експерти като Дянков например.

Успоредно с партизацията на държавата нараства и относителната тежест на главния кадровик на ГЕРБ - Цветан Цветанов. Неслучайно тъкмо той пое ролята на лошия вестоносец, уведомил Трайков да сяда и да си пише оставката. Да е ясно кой командва парада.

Ще расте и мощта на парламентарната група на ГЕРБ, родена също изпод шинела на Цветанов, която даде сериозен принос за отстраняването на Константинов и Трайков. Занапред може да се очаква, че депутатите само ще засилят лобисткия си натиск върху министрите. И ще срещат все по-малка съпротива. Неслучайно през последните месеци откъм банките на гербаджиите се носеше глух ропот срещу членовете на кабинета. Депутатството не ги припознаваше като "свои", чумереше се, задето не го питат по въпросите на управлението, отказваше да оправдава грешките им. Е, занапред министрите ще гледат да са по-уважителни.

Както гласеше великият лаф на Илф и Петров: занапред бирата ще е само за членове на профсъюза. Тях Цветанов лично си ги е подбирал при реденето на листите, знае им спатиите, дето се вика, така че по-лесно ще ги държи на къс повод. Това не са ти някакви си дървени философи с очилца, а все послушни синове и дъщери на партията. На новата партия-майка, която умело размахва властовия морков и крие зад гърба си тоягата.

Уголемяването на Цветановата власт обаче може да се окаже бавна самоотрова. Представяте ли си какви капацитети чакат реда си в личната му банка кадри? Фина милиционерска селекция. Нищо чудно ново ято "калинки" да хвръкнат към върховете на държавата. На тоя фон Лъчо Мозъка ще добие достолепна, стара патина. Впрочем покрай правителствените рокади бившето джипи на Борисов вече бе реабилитиран като главен душеприказчик на новата здравна министърка. Тя пък била сложена на избираемо място в листата на ГЕРБ в Русе от местния координатор - понастоящем също депутат, с образование на учител по физическо и кариера в тамошната полиция.

То и досега министрите в кабинета "Борисов" нямаха право на лично мнение, но

отсега нататък хептен ще замлъкнат

Ще се чува единствено думата Му. Само че чия дума? На Борисов или на Цветанов? В ГЕРБ съществува реален риск от установяване на двувластие, а нищо не е по-пагубно за единството на една партия от съперничеството между нейните лидери - виж БСП.

Докато Борисов и Цветанов гледат в една посока - партизирането на властта ще работи в тяхна полза. Но реши ли дясната ръка да се прави на мозък, разцеплението е неизбежно. А властта има свойството да главозамайва. Особено пишман политици от типа "пази боже сляпо да прогледа".

Дотогава обаче могат да бъдат сторени сто злини. А усърдното бездарие е особено разрушително.

- Д-р Константинов, казахте, че подавате оставка не заради скандала с лекарствата. Каква е причината?

- Причината е липса на подкрепа, доверие, забавяне или изобщо неправене на реформи.

- Откога е тази липса на подкрепа?

- Тя се появяваше още от началото, само че в ентусиазма на първите месеци трудно я разчитах. След което дойдоха изборите и не беше подходящо време да задавам въпроси. След това имаше изборна победа, която ме окрили, че може би наистина всичко е било предизборно забавяне на решенията и след изборите ще имаме мощен тласък. Но това не се случи.

- От кого не усещате подкрепа и кой Ви уверяваше, че може да има мощен тласък след изборите?

- Да вземем например промените в Закона за лечебните заведения. Той беше измислен като концепция през пролетта на миналата година и би трябвало да влезе за разглеждане в парламента още през тогавашната сесия. А поправките в Закона за здравното осигуряваше трябваше да влязат в НС непосредствено след изборите. Тогава, като водихме дискусии, всички казваха, че не е удобно преди местни избори да правим промени и това бяха хората най-вече от здравната комисия, защото те трябваше да ми бъдат гръб и органът, през който нашите идеи да стават факт.

- А премиерът не Ви ли подкрепяше?

- Премиерът винаги ме е подкрепял, винаги е казвал "да", но не се сещам да сме имали обща среща със здравната комисия и той там да го е казал. Това не се е случвало. Веднъж имаше среща при него, миналата година, когато трябваше да дискутираме дали да влезе в НС Законът за лечебните заведения, и тогава се взе решение, че всичко ще се прави след изборите.

- То не се случва и след изборите - законът не е приет. Защо?

- Ние внесохме законопроектите, но какво да направя повече, освен да предложа идеи? Текстовете може да не са най-съвършените, но те дават картината и трябва да се облекат като решения вече в парламента. Когато това не се случва, стигаме до оставка.

- Става дума за промени, които да ограничат разходването на средства за болници от здравната каса и възможностите НЗОК да финансира всяка нова болница, която се появи. Защо ПГ на ГЕРБ Ви бламира?

- Ако в следващата година и половина нещата се случат, дори и не по този начин, но се приемат промени, значи изцяло вината е била в мен. Ако обаче промени няма, ясно е, че просто не е имало желание това да стане.

- Вероятността да минат тези промени е твърде малка, в пленарната зала вече беше решено текстовете, които предложихте, да бъдат преработени напълно. Какви са интересите, които не позволяват тези реформи да се случат?

- Икономически. В криза сме, хора остават на улицата без работа, бизнеси се затварят, фабрики, които работят за износ, губят пазари, всичко е непредвидимо. В здравеопазването не е точно така. Там се знае, че има едни 3 млрд. лв., които ще дойдат със сигурност от здравната каса и МЗ, и още около 2 млрд. лв. хората ще си извадят от джоба и ще платят. Имаме гарантиран пазар от 5 млрд. лв. всяка година. Въпросът е дали държавата трябва да участва на този пазар и по някакъв начин да гарантира правилното изразходване на парите. Ако държавата не прави необходимите неща, има опасност да се фаворизират определени структури, които може да не са обществено полезни, но да усвоят тези пари. Мога да дам пример с болниците. Още първият министър - Божидар Нанев, говореше, че болниците ни са много. Това не го е измислил той, има редица доклади на Световна банка и други. И какво се случи - започнаха да фалират болниците, които използват най-малко ресурси от системата, които обаче дават някаква базова здравна подкрепа на хора, които са лишени от всякаква друга, т.е. в по-малки общини. Същевременно в големите градове има прекрасни болници или могат да бъдат направени прекрасни с много малко средства, но вместо това непрекъснато се отварят нови лечебни заведения. Те обаче вече не се задоволяват от ресурсите, освободени от малките, а получават по неясни критерии много по-големи суми. Ето къде са икономическите интереси.

- Т.е. Вие смятате, че инвеститорите и собствениците на частни болници имат лоби сред депутатите на ГЕРБ?

- Не бих казал, че става дума само частни болници или за нови болници. Случва се и общински, и държавни болници да получат повече пари, а други - по-малко. През годините това е мрежа, в която много от играчите се чувстват чудесно и не искат нищо да се променя. И когато се появи някой, който каже, че иска да прави промени, той засяга интереси. И ако е сам, лесно може да бъде компрометиран, смачкан и отстранен. Точно затова са политическите партии, за да застанат зад него и да кажат - да, това може би изглежда непопулярно, може 3-4-5 души да не останат доволни и да имат големи възможности, но ние сме държавата и заставаме зад интересите на обществото и не се съобразяваме с личните цели на определени хора или структури. Ето това не се случи.

- Смятате ли, че тези определени хора и структури са свързани с управляващите? Ако например на една болница по неясни критерии се дадат повече пари, след това тя под някаква материална форма се отблагодарява на партията?

- Тези структури са партийно неопределени, членуват в партията на финикийските знаци и няма никакво значение коя партия е на власт в момента. Доколкото управляващите винаги имат начини и инструменти да въздействат, те са ухажвани от подобни структури. Ако погледнете ключовите фигури в българското здравеопазване - те са се ползвали с обществена трибуна при няколко правителства, което показва, че тази мрежа не започва от това управление и тази партия.

- Да, това е матрица, която работи от доста години, но и ГЕРБ не се отказва от нея?

- Бихме казали - най-малко не показва сериозно волята си да свърши това нещо.

- Това ли е бомбата, която цъка в болниците?

- Бомбата е точно това - разпределението на парите. Не може да се появяват все повече болници, за тях да се дават все повече пари, а икономиката ни да не го позволява. Има два принципни въпроса. Или държавата е оттегля тотално от здравеопазването и казва - всеки да се осигурява където иска, всеки да си строи каквото иска и където иска и да минава на пазарен принцип - нещо, което практически ми се струва невъзможно да се случи в България, или държавата казва - бедни сме, имаме бедни хора, които трябва да осигуряваме, и това са правилата на играта и всеки ще се съобразява с тях. Когато вземеш междинна позиция и не знаеш кой от двата варианта следваш и как да го използваш, това е най-лошият сценарий и за съжаление това върви от доста време, не бих казал дори от сегашното правителство. Но за него мога да кажа, че имаше възможност, която предишната тройна коалиция нямаше - имаше мнозинство в парламента и много от нещата можеха по по-категоричен начин да бъдат решени.

- Очаквате ли тази година да има преразход в бюджета за болниците? Миналата нямаше.

- Болниците харчат толкова, колкото им се даде и дали ще е много и дали ще има преразход, или пък по-малко, защото са повече, а парите са едни и същи - не е това въпросът. А че няма как да се подобри здравеопазването и хората ще остават все по-недоволни.

- Имате ли данни за конкретни облагодетелствани от здравната каса болници?

- Една от тях стана хитова. Тя е в село Доганово, Софийска област, и там бяха дадени пари не по нормалния ред, това го показа проверката на агенция "Медицински одит". Видя се, че изобщо не е спазена процедурата с прогнозни бюджети, през районната каса, а директно са дадени от централното управление на НЗОК. Може би болницата си работи добре, но аз се питам защо на едно лечебно заведение се дават повече пари, а на друго - по-малко. Ще цитирам и кюстендилската болница, където няма намаление на броя на хоспитализациите, но прогнозният бюджет се намалява.

- Чие е това лечебно заведение в Доганово?

- Вижте в Търговския регистър, избягвал съм да влизам в детайли.

- Твърдите, че не сте виновен за надутите цени на лекарствата, които здравната каса плаща. Как е възможно това?

- Да приемем, че вече не го твърдя и съм си поел вината, вече не съм министър. Имам вина за това, че каквото и да е било, не съм проконтролирал заместниците си, не съм бил достатъчно твърд да заявя, че някой от тях трябва да бъде махнат.

- Смятате ли, че можехте да махнете зам.-министъра, за когото говорим - Гергана Павлова, която отговаряше за лекарствената политика?

- Твърдо не. Разбирам колко алогично изглежда да говоря сега и да се оправдавам - хората няма да го разберат. Проблемът идва от самата процедура. Някой знае ли защо беше махната Гергана Павлова?

- Не.

- Когато се взема решение нещо да се случи, например лекарства да се прехвърлят към НЗОК, не се ли прави анализ, с плюсове, минуси и финансови разчети и кой е този, който не се е сетил, че така ще стане?

- Това е обсъждано, но анализ за харчовете не беше направен, защото винаги отговорът, който се получаваше, беше - ние сме водили разговори с фирмите, те казаха, че ще дадат отстъпки. И разбира се, че съм питал колко ще струва това и бях с убеждението, че такива отстъпки вече са направени.

- Как може да вземете решение нещо да се случи, при положение че не знаете колко ще струва?

- Беше решено, че чрез наредба ще се договарят отстъпки. Не е тема, по която да не е било говорено. Очаквахме, че ще има по-голям разход, но заради това, че достъпът на пациентите ще е по-лесен и няма да има листи на чакащи. Прехвърлянето на лекарствата към НЗОК по онова време беше окачествено като изключително позитивно нещо и от заместник министър-председателят, а Павлова беше похвалена от него като единствения човек, благодарение на когото се правят реформи в здравеопазването.

- За контрола над цените на лекарствата отговаря и позитивната комисия, която е към МЗ и не работи.

- Напротив, за м.г. са намалени цените на 600-700 лекарства. Да, тя може да работи и повече и това беше едно от предложенията ми - по-често да се проверяват цените.

- Можете ли да се закълнете, че цените на лекарствата в България не са по-високи от цените в 8-те страни в ЕС, с които се сравняваме?

- Не, не мога да се закълна в такива неща. Мога да се закълна в нещо, което правя аз лично. В администрацията се работи така - информацията се подава от експерт, който си слага подписа под нея, следва подписът на началника на дирекцията, след него е ресорният зам.- министър и моята работа е да видя, че всички тези хора са се произнесли, и да си сложа подписа и аз. Няма вариант, при който здравният министър да знае всичко - от цената на тоалетната хартия до цената на 2200 лекарства, които се купуват с публични средства, и същевременно да прави политика.


Новите министри се заклеха в парламента
Атанасова изпревари Добрев с един глас

Шефът на енергетиката продавал зарзават като малък, изплаща студентски кредит
МИНА МАРИНОВА

Новите министри на здравеопазването и на икономиката Десислава Атанасова и Делян Добрев положиха вчера клетва в парламента. Те замениха на постовете Стефан Константинов и Трайчо Трайков. Промените в кабинета бяха гласувани след близо 3-часов дебат в пленарната зала. В крайна сметка при вота Атанасова спечели един депутатски глас повече, като „за“ назначението є се обявиха 120 народни представители, а зеления бутон за Добрев натиснаха 119 законотворци. Против рокадата бяха БСП и ДПС, а представителите на Синята коалиция и „Атака” бойкотираха процедурата.

Одобрението на новата здравна министърка беше заявено два пъти. Това се наложи след като независимият Георги Терзийски се оплака, че негов колега се е пресегнал и натиснал пулта му вместо него. Случката пък даде повод на отцепника Димитър Чукарски да предложи на парламентарната шефка Цецка Цачева да разграничи ясно депутатите, подкрепящи правителството, от опозиционерите.

За да не се получават комични ситуации в които депутати се пресягат през пултовете, аргументира се Чукарски.

Вотът за новия икономически министър Делян Добрев също беше повторен. Този път прегласуване поиска социалистът Петър Димитров, които се объркал и подкрепил кандидатурата. „Очевидно пак някой се е пресегнал”, оправда той невниманието си.

Двете гласувания бяха проследени търпеливо от бащата на Добрев, който бе седнал на балкона на Народното събрание за подкрепа.

По-рано през деня той разкри пред bTV, че новият министър е продавал зарзават като дете. „Той още от малък е свикнал с живота, стоял е по пазарите, продавал е краставици и домати“, Александър Добрев. Той издаде още, че новият министър в момента изплаща от заплатата си студентски кредит, който е теглил, за да следва в чужбина. „Вкъщи не говорим за политика, за да не го натоварваме. Стараем се да не му пречим ­ не се напиваме, не се бием, любовниците си оставихме само и само да не го изложим някъде“, показа и чувство за хумор бащата на министъра. „Не чети никакви коментари и не слушай какво ти говорят другите. Прави това, което можеш да правиш и знаеш“, заръчала пък майка му.

Родителски съвет получи и Десислава Атанасова. Според баща є Вълчо Стойчев първото, което трябва да свърши новият министър, са регулации в цените на лекарствата и спешната помощ.

При предаването на щафетата Атанасова получи букет с жълти и розови лалета и формула за „министерско дълголетие“ от предшественика си Стефан Константинов. Според рецептата Атанасова трябвало да спазва три златни правила – да не опитва да прави големи реформи в здравеопазването, да не гледа в канчето на фармацевтичните фирми, ако не е решила да пие от него, и винаги да казва "да" на големите хора. 33-годишната министърка обаче не смятала да изпълни рецептата. Вместо това тя обеща да предприеме няколко бързи мерки в системата, като задача №1 била отменянето на лимита от 180 000 лв. за лечение на деца в чужбина. “Ще започна и с лекарствената политика, имам идеи и за подзаконовата нормативна уредба и за малка промяна в Закона за здравното осигуряване, и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”, набеляза приоритетите си Атанасова.

При рокадата в икономическото ведомство пък новият министър Делян Добрев получи от предшественика си Трайчо Трайков подкова за късмет. Част от посланието на подаръка било Добрев да постигне набелязаните цели, като е подкован за всички многобройни теми, които изникват в министерството.


Варненка прогледна след уникална операция
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Млада жена с огромен диоптър късогледство прогледна след уникална операция, извършена във варненската очна клиника „Свети Николай Чудотворец”. Пациентката е първата у нас, в чиито очи са имплантирани лещите AcrySof CACHET. Операцията е извършена преди година и три месеца, но едва сега от клиниката огласиха резултата. „Тъй като става въпрос за новаторска технология, решихме да изчакаме една година, за да проследим ефекта от операцията“, обясни варненският лекар д-р Пламен Хубанов. Случаят е докладван на офталмологични форуми като много обнадеждаваща алтернатива в лечението на високостепенната миопия. В България засега има само четирима души, на които са имплантирани новите лещи.

- Генерал Тонев, от години се говори за реформа в здравеопазването, но все се случват някакви неблагополучия. На какво се дължи това?

- Най-напред да поздравим новия министър на здравеопазването Десислава Атанасова, тя е 18-а поред на този пост от 1990 г. насам. И да й пожелаем успех. В Италия положението е подобно на нашето. Има периоди и в други страни, например във Франция и Великобритания, когато по време на едно и също правителство се сменяха дори трима министри. Това обаче там бе само по време на криза. Във Великобритания например имаше тежка криза за това, че бяха похарчени 14 млрд. паунда за информационна система, а се оказа, че тя е пълен провал. Така се стигна до промените, като Тони Блеър се ангажира, казвайки, че при следващия провал ще се обеси.

- Искате да кажете, че не е наша, българска патология?

- Не е, в момент на кризи се случва и в други страни. Има обаче малка разлика. В северните страни обикновено министрите на здравеопазването (някъде едно лице е и на здравеопазването, и на социалните грижи) изкарват по два мандата. Те са и най-популярните хора.

- И при нас не са лишени от известност?

- Там става дума за положителна популярност. В Турция например здравният министър е на този пост повече от 10 години. Турците са по-дисциплинирани от нас. Там, тъй като не е имало социализъм и уравниловка, всеки човек си знае мястото и си дава ясна самооценка дали знае и може нещо или не. Наскоро един колега от Гърция ми каза, че ако в един техен град извикаш на улицата „Президент!”, ще се обърнат 20 човека, защото всички са президенти независимо на какво. Да се върнем към Алеко Константинов, който казва: Във Франция попиташ ли някого дали ще стане министър, той ще отговори, че не е компетентен и ще уточни какво може. В България попитаният ще се съгласи веднага, като ще направи уговорка подаръците за чуждестранните делегации да не са от неговите пари, а да са за сметка на държавата.

- Кой е идеалният лекар според българина?

- Един здравен министър трябва да носи в джоба си не само своята оставка, но да носи и куфарче с дрехи за затвора. Най-лесно е да се обвиняват беззащитни хора. В армията съществува терминът „бездействие с власт”. Това е, когато по правилата ти можеш да направиш нещо, но не си го направил. То е по-лошо, отколкото да извършиш едно погрешно действие, което можеш да коригираш впоследствие. За успеха на една здравна система от решаващо значение е добрата координация в нея - министър, здравна каса, пациентски организации. Изборът на екип е най-малкото зло.

- Кое е по-голямото зло?

- Липсата на консумативи и медикаменти.

- Откъде според вас могат да дойдат свежи пари за здравеопазването?

- Като начало да се спре финансирането на дейности, които нямат значение. Например вместо болница без лекари и дейности да има спешен център. Само издръжката за електричество, парно и вода, както и за охраната й е по-скъпа, отколкото функционирането й като болница.

- Кметовете и общинските съвети обаче са много чувствителни на тема преструктуриране на малки общински болници?

- Чувствителни са, защото се страхуват, че може да останат и без болница, и без спешен център. За да няма такива безпокойства, редно е първо да се съгради новата структура, а после да се разруши старата. Ние обаче правим точно обратното. Затова и страховете на тези хора са основателни. Дори в страна като САЩ хората се страхуват, когато там Кенеди се опитва да въведе безплатно здравеопазване за децата до една годинка и на възрастните над 75 години. Много популярна идея, всички са съгласни, но Конгресът гласува против. Причината е, че и там никой не вярва на държавата. Едва когато се променя условието, че парите ще се превеждат авансово на здравното министерство, тогава всички гласуват „за”.

Затова всяка корекция, която се прави у нас и в бюджета на МЗ, и на НЗОК, означава лошо планиране. Хората трябва да имат сигурността, че заделените пари наистина и навреме ще бъдат получени. Не е необходимо да се правят геройства и да се хвърлят фойерверки. Необходимо е най-сетне да се започне постепенно, поетапно. Проблемите също постепенно ще започнат да се решават. Ние трябва да се освободим от заблудата, че реформа в здравеопазването може да бъде направена в рамките на един мандат на едно правителство.

- Защо? За колко време може да бъде направена реформа?

- Ако стане за три мандата, ще бъде добре. Трябва обаче да се започне, тъй като всяко отлагане утежнява нещата. Какво лошо има например в това да имаме болници за социално слаби граждани, каквито лечебни заведения има в много страни. Тези лечебни заведения се финансират изцяло от държавата, но има и болници, които се финансират от филантропи, религиозни организации, фондации... Такава система има дори в Турция, където те се поддържат от държавата. Те поемат лечението на хора без здравни осигуровки, като им предоставят основния обем здравеопазване, от което всеки човек се нуждае. Високото ниво медицина поемат частните болници. Те са нещо като бутици, поемащи случаите от обикновени специалности, при това срещу високо заплащане. Обикновено те не се субсидират от държавата. Нещо повече - те нямат договори и със здравните каси.

- А у нас има около 200 частни болници, сключили договори с НЗОК. Заедно с държавните и общинските общият брой надхвърля 400. Нормално ли е това за малка България?

- Няма нищо лошо в една частна болница, ако тя се финансира само с кешови плащания от пациентите. Лошото е, когато в един град като София, където има най-много такива лечебни заведения, се открие частна болница, работеща по говор с НЗОК само за черешката на сладоледа, т.е. за скъпоплатените клинични пътеки, въвежда допълнително заплащане, а ако пациентът се влоши или пък не може повече да плаща, бива изпращан в държавната болница.

- Имате ли такива случаи във ВМА?

- Не само че имаме такива случаи, но те са се превърнали в обичайна практика. Това е легално смазване на обществените болници. При положението, в което работят частните, те нямат губещи пътеки, не губят плащания, не изпълняват чисто държавни функции и източват кадри от добрите болници. Очертава се затворен кръг – първо започват да получават обществени средства, вземат добрите медици и в един момент от държавните болници остава само сградата.

- Чувства ли се недостигът на лекари във ВМА?

- Само през последната година от една от хирургичните ни клиники шест човека заминаха за Германия. След някой и друг месец въпросната клиника в Германия ще мога да нарека с българско име, защото в нея, както е тръгнало, ще работят само наши сънародници.

Изходът да бъдат задържани у нас сега е половинчат – разрешава им се в извънработно време да работят в частните болници.

- Пълноценен ли е един лекар, който работи по 16 часа?

- Не, разбира се. Сложните и тежките операции, изискващи специална квалификация, не са толкова чести. Достатъчно е лекарят в една частна болница да има 4-5 такива операции на месец, които да му осигуряват висок стандарт. Така се практикува и в чужбина.

Идеалният вариант е да изпращаме хора, които да се обучават при водещи специалисти по света, а след това у нас да практикуват наученото и да получават парите си заслужено. В момента ВМА има около 60 лекари, които се обучават във водещи клиники в света. Лошото е, че ги харесват и някои от тях остават.

Роден е на 3 декември 1953 г. в Кърджали

Завършва медицина във Висшия медицински институт в Пловдив през 1979 г.

Началник е на ВМА от 2002 година

Главен лекар на Въоръжените сили на Република България

Специализирал е в САЩ (1990 г., 1994 г. и 1996 г.), във Франция (1992 г.) и в Чехия (1990 г.)

Доктор хонорис кауза на Медицинския университет - Пловдив

Носител е на орден "Стара планина - І степен с мечове”

Редовен член е на Европейската и Американската асоциация по кожни и венерически болести, на Асоциацията по сексуално трансмисивни болести, както и на Комитета на началниците на медицинските служби на страните членки на НАТО (COMEDS)


Нова технология в Националната кардиологична болница