Интерю на Валентина ЙЕРЕМИЕВА
— Г-жа Каназирева, на сесията предизвикахте истинска сензация, като се противопоставихте на предложението на здравния министър проф. Борисова за увеличаване на държавния дял в Окръжна болница. Не се ли притеснявате, че ще имате проблеми, тръгвайки срещу министър от ГЕРБ?
— Аз съм станала член на ГЕРБ, защото вярвам, че ще има промени за хората в положителна посока. Ние сме обещали на пловдивчани прозрачна и ясна политика. В дадени моменти общественият интерес следва да стои надпартийно. Освен това
аз съм от хората, които не се борят за държавна служба,
Нямам апетити към постове. Дори си направих отвод от листата за народни представители. Адвокатската професия ми дава независимост и свобода, за да отстоявам законността и целесъобразността на решенията, които взима Общинският съвет, а също така да си запазвам почтеността спрямо пловдивчани.
— Какво има лошо в това държавата да увеличи своя дял в Окръжна болница от 51 на 77 процента? Нали болницата не отива в частни ръце?
— Това е схема, замислена още през 2007 г., когато е приета поправка в Закона за държавния бюджет и е въведен текст, който отваря вратичка и създава привилегировано положение на държавата да увеличава капитала. Дори и на децата вече им е ясно, какво означава увеличението на капитала, тъй като станахме град, печално известен с подобна схема. За моя огромен интерес като юрист Законът за държавния бюджет в този си параграф изключва приложението на Търговския закон, който урежда всички права на акционерите - било то държава, общини или частни лица, те са равнопоставени правни субекти. Няколко месеца след това, през 2008 r.q от Министерството на здравеопазването идва първото искане, от което се вижда, че
се готви тайна приватизация на болницата от министър Гайдарски.
Тоест, предлага се да бъде увеличен капиталът на МБАЛ „Пловдив" от 51 на 67 процента в полза на държавата. По този начин държавата придобива квалифицирано мнозинство и правото самостоятелно да взима решения. Това означава, че общините губят контрол и своя блокираща квота в управлението на болницата. Ако тази схема беше приета през 2008 г., нямаше да има необходимостта общините да присъстват на свиканото общо събрание.
— Каква е връзката между увеличението на държавния дял в болницата и скритата приватизация?
— На същото събрание преди две години министерството иска и създаване на публично - частно партньорство с фирма „Норд инвест" с 5000 лева капитал, Условието е в дружеството със смесено участие да бъдат апортирани няй-апетитните имоти
на болницата на Пазарджишко шосе. При тази схема не е изключено на това място да се построят например хотели. Дори и да се появят медицински центрове и хосписи, това ще създаде дублираща за болницата и поликлиниката дейност и ще доведе до все по-голямо натрупване на задължения на МБАЛ .Пловдив.
Делението на капитала беше замислено така, че частната фирма да може да взима решения за продажба впоследствие на тези имоти. Тази схема не успява заради острата реакция на общините, но Министерството на здравопазването не се отказва. През 21009 г., няколко дни преди парламентарните избори, същото искане отново е вхо-дирано от министерството. Общините пак блокират този замисъл, в резултат на което не се стига до увеличение на капитала. За огромно мое съжаление през 2010 г. наблюдаваме същата схема.
— Защо, ако схемата на тройната коалиция е порочна, сега се прилага от правителството на ГЕРБ?
— На сесията казах и сега отново ще повторя, че министърът проф. Борисова е подведена. В министерството има среден ешелон - това са екипите, които работят от дълги години и подготвят предложения. Искам да допълня, че предложението за провеждането на общото събрание на МБАЛ „Пловдив" е и крайно незаконосъобразно. Търговският закон гарантира правото на акционерите, в случая - и на община Пловдив, да получат писмени материали преди събранието, за да се запознаят в детайли с дневния ред. Такива материали отново не бяха дадени, което е грубо нарушаване на Търговския закон.
— Как ще реагирате, ако предложението на проф. Анна-Мария Борисова се приеме оm общото събрание!
— Ще обжалваме решението, ако въпреки несъгласието ни се гласува увеличението на капитала и съответно намаляването на акционерното участие на община Пловдив, Убедена съм, че това решение ще падне в съда,
защото дори и от формална гледна точка то е незаконосъобразно. Тоест, по този начин напразно ще се харчат пари на данъкоплатците.
— След вашите изявления и решението на сесията да гласувате против на общото събрание има ли реакция от страна на проф. Борисова? Не се е ли убедила, че е подведена?
— Не мога да кажа, защото към този момент нямам информация. Приватизацията е сериозен проблем и много деликатна област, към която би трябвало да подхождаме с повишено внимание. Освен това към Окръжна болница имам санти-мент - навремето маяка ми е работила там и много пъти съм спала там по време на дежурствата й. В тази болница съм родила сина ми, знам, какви добри лекари работят там и е грехота
заради икономически интереси и лично облагодетелстване
на определени хора да загубим това здравно заведение.
Приватизацията стартира с подпис на министър. Сега на власт е ГЕРБ, а не БСП. Нямате ли доверие на правителството си?
— Корупцията няма цвят, а в случая говорим за скрита приватизация - прилагане на класическата схема с публично-частно партньорство.
— Кои са хората, които подготвят този сюжет?
— Сега проучваме този въпрос,
— Вие сте в Надзорния съвет на общинската Агенция за приватизация, затова ще ви питам докъде е стигнало раздържавяването на поликлиниките.
— С ДКЦ-тата в Пловдив се опитаха да приложат същата схема още през 2001 г. Тогава управата на Пловдив се надбягваше с времето. Поликлиниките се подготвяха за приватизация. Не е тайна, че
бившият заместник-кмет д-р Недялко Генчев
е имал огромни апетити към здравни заведения. С бързи темпове активите се вкарваха в ДКЦ-та, за да бъдат приватизирани. През 2002 г. се приема текст от закона, с които се забранява приватизацията на лечебните заведения. През 2008 г. този текст отпада и раздържавяването на ДКЦ-тата става възможна, както видяхме, общинските поликлиники бяха включени в програмата за приватизация, въпреки липсата на каквато и да е стратегия и визия какво ще стане с доболничната помощ след евентуалното раздържавяване.
— Защо да се страхуваме от частни клиники, при положение че повечето от тях работят със Здравна каса?
— Страховете са спрямо по-неплатежоспособните хора. Частник се стреми да развива по-печеливши дейности и се ориентира към клинични пътеки, за които се дават повече пари. По-трудоемките остават на по-заден план. Затова трябва да бъдем изключително предпазливи по отношение на приватизацията на здравните заведения, за да не ощетим хората и най-вече - по-слабите социални групи.
— Ще се продават ли ДКЦ-та?
— Направени са правни анализи, но няма приети оценки. За да се стигне до толкова сериозно решение, трябва да бъдат изготвени стратегия, анализ на това, как евентуалното раздържавяване ще се отрази върху населението и да бъде елиминиран всеки риск от негативни последици спрямо хората.
Златоград блокира границата, иска защитена болница
СМОЛЯН Славка РАДИЧЕВА
Златоградчани заплашват с гражданско неподчинение и блокиране на ГКПП Златоград, ако се посегне на МБАЛ "Проф.д-р Асен Шопов" и ги лишат от важни медицински услуги. Инициативен граждански комитет ще организира всякакви форми на гражданско несъгласие с провежданата здравна политика в малките общини и погранични райони. Златоград ще оттегли участието си в Областната здравна карта, лишаваща по чисто формален белег местната болница от две отделения - хирургично и акушеро-гинекологично. В града и съседните общини Неделино и Кирково, които обслужва здравното заведение, тече подписка за запазването им. Кметът Мирослав Янчев и ОбС са изразили категорично неприемане на проекта за здравна карта в писмо до Министерството на здравеопазването и парламентарната комисия. Оптимизирането на здравната мрежа не трябва да е за сметка на достъпа и възможностите за медицинско обслужване на жителите в пограничните райони. Пътуването по 60-80 км, особено през зимата, до областните болници, влошава качеството и създава рискове за жителите на много селища от общините Златоград, Неделино и Кирково. Пресечният терен и преминаването през връх Печинско удължава времето на пътуване. Утвърждаването на Златоград като трансграничен туристически център изисква и адекватно здравеопазване с наличието на основни отделения в МБАЛ. Методиката на разпределението на леглата по здравна карта се съобразява с механичния прираст на населението, но не отчита регионалната специфика. Отрязването на хирургичното и АГ отделението противоречи на основната цел за осигуряване на равнопоставен достъп и териториално разпределение на медицинските услуги. Затова лечебните заведения в граничните райони трябва да получат специален статут на "болница в гранична и труднодостъпна община" за осигуряване на навременна и качествена медицинска помощ.
Сподели с приятели: |