23 януари 2013 г. Тема: здравеопазване

За 1 година издръжката на живот на 4-членно семейство се увеличила със 112 лв. (5.3%) и достига 2260 лв. Това означава, че през декември 2012 г. на 1 човек са били необходими 565.22 лв., за да преживява, показват данните от КНСБ. От синдиката отчитат, че все повече българи живеят под прага на бедност, който е 215 лв. Към момента това са около 1.5 млн. души.

Над 2.5 млн. души в България (45.5% от домакинствата) живеят с до 290 лв. месечно на човек. Броят на тези хора се увеличил с 2.3% от предходния декември. Над 3.8 млн. души (36% от българските домакинства) преживяват месечно с пари между 290 и 565 лв., като тази категория е намаляла за година с 8.5%. Само около 1 млн. души (18.5% от домакинствата) са преживявали с над 565 лв. месечно на човек. Ключов фактор за това обедняване е плоският данък, коментира Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той припомни, че синдикатът настоява за въвеждане на необлагаем минимум при подоходно облагане.

Ниското равнище на заплащане, което в определена степен се поддържа изкуствено, генерира допълнително нарастване на равнището на бедността. На минимална заплата през м.г. са работили 130 518 души в страната. Въпреки увеличението й от 13.2%, тя остана 3 пъти по-ниска от средната заплата за страната. С примери от други държави президентът на синдиката обори аргумента на работодателите и правителството, че ако бъде увеличена минималната заплата, ще нарасне и безработицата: в Словения минималната заплата е 50% от средната, а безработицата е 9.6%; в Малта е 47.4%, а безработицата - 6.9%. Затова КНСБ настоява за 330 лв. минимална заплата, подчерта Димитров.

Работната заплата да отчита реален ръст от 4.6% спрямо декември 2011 г., но безработните са 12.3%, а заедно с обезкуражените - 18-20%. Така 1 работещ трябва да издържа по двама неработещи. В предприятията, в които средната работна заплата (СРЗ) е над 1000 лв., персоналът е бил увеличен през последните 2 години със 125 287 души (45%), но и заплатите са увеличени с 4.9%, което е над 76 лв. Във фирмите с възнаграждения между 400 и 1000 лв. персоналът нараства с 15% за 2 години, но заплатите на хората са намалени с 6.5%, което е около 43 лв. В тази група са наети над 61% от българските работници и служители. В предприятията със средна заплата до 400 лв. работят 19.1% от наетите хора в страната. Там през последните 2 години персоналът е намален с 38.8% (244 488 души), а заплатите са увеличени едва с 4.4%, или с 14 лв.

За последните 4 години издръжката на живот се е увеличила с 19,3% за един човек. Експертите на КНСБ са пресметнали, че цените на храните за последните 4 години се увеличили с 22%. Нехранителните стоки са поскъпнали със 17%. В тази група най-голям скок има при тока, парното, ВиК.

През последната година се увеличават цените на зъболекарските услуги с 8.3%, а на лекарските - с 3.1%.


Под дъното
Аида Ованес

Най-сетне да наречем нещата с истинските им имена: 80% от българите живеят в лишения, 1/3 - в нищета. Не че не го знаехме и не че казаните на глас числа биха променили нещо в близкото бъдеще.

В това, че издръжката на живот нараства с всеки ден, няма изненада и това не е български патент. Българският патент е, че бедността заедно с безработицата нарастват неудържимо, а държавата не прави нищо, за да спре тази тенденция. Нещо повече - тя стимулира нарастването й. Доходите, които са и източник за "захранване" не само на осигурителната система и на данъчната, но и за ръста на икономиката, са замразени. А предизборното им увеличаване по никакъв начин не може да достигне ръста на цените.

Преди година-две, когато у нас минималната заплата бе 138 евро, в Босна и Херцеговина, които дори не са членове на ЕС, бе 164, а в Перу и Еквадор - 178 и 151 евро. Пак тогава някой бе пресметнал, че българинът плаща за ток, вода и смет 140-150 лв. месечно, за същите количества перуанецът харчи 73 лв.!

Когато доходите на едно домакинство започнат да намаляват, първо се посяга на стандарта на живот - по-рядко дрехи и обувки, още по-рядко кино и театър, много по-рядко лекар и по-малко лекарства, по-рядко училище за децата. Опасността обаче и за индивида, и за следващите му поколения идва, когато той започне да съкращава разходите си за образование и най-вече за здравни грижи. Защото болният или недоученият човек не може да работи пълноценно, не може да създава достатъчно качествен и добре продаваем продукт, дори създава предпоставки за трудова злополука... Така мултиплицирана и в пространството, и във времето, бедността дава твърде горчиви плодове, даже не днес и утре, а дори и след 5-10 или 20 години


Финансиране от хазната на частното училище означава ново неравенство
Конституцията посочва изрично, че държавата осигурява образованието само в държавните и общинските училища
Държавата да финансира частните детски градини и частните училища наравно с държавните със стандарта за издръжка на всеки ученик - това е записано в проектозакона за предучилищното и училищното образование, който се обсъжда в момента на второ четене в парламента. Това е вторият много спорен текст след вече приетата в НС задължителна детска градина за 4-годишните, която няма да е задължителна, ако родителят регистрира детето в забавачката или в общината. Предлагаме изказванията на двама леви депутати по време на първото обсъждане по темата на 18 януари, което ще продължи днес.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ):

Нашето предложение - на мен, на колегата Николов и на колегата Янаки Стоилов, е този член да отпадне. Става дума за предвиденото в закона решение, според което държавните, общинските и частни училища и детски градини ще бъдат финансирани с еднакъв единен разходен стандарт. В рамките на дискусията ние чухме всякакви аргументи, че всички родители са данъкоплатци, че всички имат еднакви права и след като правят своето добросъвестно задължение към държавата факт, държавата също им дължи обратните жестове.

За нас спорът днес не е в това дали държавата има отношение към частните училища и детски градини или няма, следва ли да бъдат противопоставяни общинските, държавните и частни училища едно срещу друго. По никакъв начин - не! Твърдя, че държавата следва да има своите ангажименти към всички институции, които се занимават с образование. Тя и в момента има такова задължение, осигурявайки безплатни учебници на всички ученици, независимо от вида на училището, в което те се обучават.

Разговорът ни щеше да бъде полезен, ако вие наистина бяхте подкрепили с разбиране текста за задължителното приоритетно финансиране на функция "Образование". Не го подкрепихте. Сега твърдим в проектозакона, че по един и същи начин осигуряваме обучението на всички деца, независимо от вида училище и че с парите, които държавата осигурява като разходен стандарт на частните училища, следва да се намали таксата в частните училища. Резултатът е, че частните училища стават по-достъпни - чудесно. Но пък общинските училища стават все по-малко финансирани. И това, което за едните е рамката, в която училището работи, за другите е екстрата, която ще намали таксата на родителите. Казвам това, защото подобен подход не е работещ при тази рамка на финансиране, при този подход, в който отказваме на общините допълнително финансиране за малките училища, за да оцелеят. И когато мярата ти е малка за многото, създаването на облекчения за малкото не е добро решение.

Тъй като времето няма да ми стигне в рамките на дискусията, която най-малкото ще се случи, защото хората, които предлагат отпадането на този текст, са повече, предлагам да си дадем ясна сметка, че флиртуването с видове училища и спекулирането с права ни връща към Конституцията, където задължението на държавата е да осигури чрез общинските и държавните училища реалното право на образование на българските деца. И когато тя очевидно има проблеми в изпълнението на това си конституционно задължение, е добре да определим мярата, в която ще връща жеста, ще стимулира, ще развива частното образование в България. Това е възможно, но еднаквият подход към всички видове училища не е добро решение и според мен не е справедливо решение.

Нашето предложение е този текст да отпадне.

Уважаема госпожо Богданова, на първо четене на законопроекта за предучилищното и училищното образование присъстваха много родители, чиито деца учат в частни училища. Те изразиха своите притеснения, че в случая те са дискриминирана част от българското общество. Искам да Ви попитам: как ще отговорите на такъв родител? Ще Ви цитирам това, което каза една от родителките на обсъждането на законопроекта: "...много Ви моля, уважаеми народни представители, недейте да предавате интересите на гражданите на тази държава и на този хубав закон"...

Колега Банковска, струва ми се, че Вашето желание да отговоря на тази майка е по-лесно за мен, отколкото необходимостта Вие да отговорите на група майки в отдалечени села, в малки общини, за чиито деца преди малко вие решихте, че ще осигурите чрез превоз да посещават на 4 години някъде детски градини или пригодени за това училища. И не можете тогава, когато ми обяснявате, че задължението на родителите да осигурят участие на децата си задължително от четири години в предучилищно образование е задължение на държавата да им създаде база, днес да ми обяснявате, че аз съм грешна пред една майка, на която казвам: "Държавата ще ви съдейства с учебници, с по-ниски наемни цени, с по-добра база, но не искайте по начина, по който трудно оцелява едно училище в малките общини, в които също живеят български деца, да бъде противопоставено на това, което вие правите."

Всички имаме различни възможности, но всички деца имат равни права. И тогава, когато не си гарантирал правото на мнозинството, няма нужда да противопоставяте тези деца на другите. Струва си държавата да прави нещо, но недейте, без да сте решили проблемите на многото, да ги противопоставяте на доброто усещане за битие на малкото. Не е честно!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ):

Този текст е един от най-важните, откакто се обсъжда в продължение на три дни темата за задължителното обучение на децата в предучилищната подготовка. По този текст ние имаме напълно противоположни позиции. Аз категорично се противопоставям, както го направихме по време на първото четене на законопроекта, да се създаде възможност за държавно финансиране на обучението в частните училища.

Никакви сантиментални излияния не могат да скрият реалната картина. Какво означава да апелирате за тези, които се обучават в частните училища? Държавата и общините имат задължение да създадат равностойни условия за децата да се обучават и те трябва да вложат тези средства, за да се осигури масовото образование. Свободата се изразява в това, че в България могат да се създават и частни образователни институции при спазване на определени изисквания. След като те отговарят на изискванията, нека да организират обучение. Но отникъде не следва, че когато някой е решил при по-благоприятни за себе си условия да търси обучение на децата си, държавата да трябва да му предоставя средства за това нещо.

Тази дискусия е европейска, тя не е само българска. Искам да Ви уведомя, че преди няколко месеца в Съвета на Европа беше проведена такава дискусия, защото имаше проект за резолюция, внесен от депутати, които също настояваха да се създадат възможности за обществено финансиране и на частните образователни институции. Знаете ли, че тогава в Съвета на Европа се събра мнозинство, което отхвърли това предложение. То беше поддържано само от Народната партия, от европейската десница, беше отхвърлено и от социалисти, и от либерали, и от леви, и от други представители. Хората съзнават, че това е разделение на обществото и увеличаване на неравенствата в свят, който и без това създава все повече бедност и все повече неравностойни условия.

Кажете в колко градове в България има частни училища? Вие още повече създавате тези регионални диспропорции, защото само в най-големите градове част от хората, които имат по-големи материални възможности или са заможни, ще се ползват от тази привилегия.

В момента наблюдаваме този принцип и в здравеопазването. Дава ли той добри резултати? Виждаме, че министърът на здравеопазването с радост ходи да открива какви ли не частни лечебни заведения, а в това време все повече се декапитализират държавните и общинските болници. В момента в редица европейски страни тези въпроси се поставят - трябва ли държавата да финансира нещо извън това, което тя поддържа - държавно и общинско? Именно този модел все повече се проваля и все повече отдалечава много хора от качествени обществени услуги. Поради тази причина ние трябва да отхвърлим този текст. Това е моето категорично мнение, независимо дали вие ще го прокарате. Ако вие сега го прокарате в закона, то следващото Народно събрание трябва бързо да се заеме с отмяната на този текст, независимо че влизането му в сила е предвидено за след няколко години.

Този пробив, този исторически пробив в българската народностна образователна система не трябва да бъде допуснат! Така че вашата партия е първата, която всъщност прави такава решителна стъпка и се отклонява от обществения характер на образованието. Госпожо председател, призовавам тази дискусия да бъде продължена.

... Господин Румен Стоилов, това което казахте с примерите на редица европейски държави - да, практиката е различна. Забелязахте ли, че държавите, които цитирахте да финансират и частното образование, са едни от тези, които имат сравнително най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението, включително и значителни средства, отделяни за социални дейности. А България, която е измежду най-бедните страни, предлага най-либералните принципи. Правилото трябва да бъде обратното - когато едно общество се намира в нищета, когато ерозират неговите социални системи, то трябва да бъде укрепено преди всичко чрез влагането на максимални средства от страна на държавата и от общините там, където тя създава тези институции. Защото разпиляването на тези средства всъщност отслабва капацитета на общественото образование. Това ще бъде реалният резултат. Не толкова някакво значително подпомагане и подготовка на другите деца, защото този дял на средствата за тях няма да бъде толкова голям и той не е проблем за много от родителите сами да си осигурят това заплащане.

Казвате, че тези средства ще отидат в дейности, които не се покриват от другите средства. Значи за едните могат да се създават най-различни възможности - да речем, да ги обучават по конна езда или да им създават някакви развлечения за сметка на това, че средствата в останалите училища не са осигурени дори за закупуване на учебници в цялата система на задължителното образование. Когато направим безплатни учебниците и помагалата до степента на задължителното образование, тогава може да си позволите да повдигате такива въпроси. А не да разпиляваме обществените ресурси в различни училища само за децата, които живеят в определени райони и само за тези, на които семействата им могат да си позволят да заплащат много по-високи средства. Това е социално несправедливото и затова ние се противопоставяме на това решение. Още повече че, както казах, тази практика се подлага на преосмисляне дори в редица от страните, които Вие цитирате. Защото в днешните условия в Европа хората все по-категорично се надигат срещу тези разделения, срещу различните класови категории, които се създават и срещу все по-трудното поддържане на качеството на публичните услуги


Една въздишка поне, г-н премиер!
Как пък ни веднъж Борисов не изрази съчувствие към страдащите българи
Дума

Според проучване, оповестено неотдавна в пресата, унгарците и българите заемат първите две места в Европа в класацията за песимизъм. А датчаните като най-щастливи са класирани на първо място по оптимизъм. Нямам представа от живота в съвременна Унгария и не зная причините за песимизма на унгарците, сред които имам добри приятели. Докато за българина никак не съм изненадан. Независимо от мирогледа и образованието си той ще ви заяви, че е песимист. Дори и преуспелият, на когото дните биха му протичали безметежно (ако това е възможно), няма как да бъде оптимист. Защото нашето общество е болно. Защото в България се ширят порядки, които нараняват психиката на човека. Макар че управляващите под диктовката на премиера Борисов в един хор, редом с верния слугинаж от сеячи на заблуди, всекидневно ни внушават напредък и благополучие. Като най-често обосновават твърденията си с влоговите спестявания в банките, които обаче са притежание предимно на заможните. Така твърди статистиката.

Реалната картина на истинския живот в България, за голямо съжаление, не вдъхва надежди за оптимизъм. Огромни слоеве от целокупния български народ живеят изключително зле. При замразени доходи и заплати, лоша приватизация, потресаващ демографски срив, растяща безработица, постоянно издевателство над здравеопазването и образованието, няма как българите да се чувстваме другояче, освен ПЕСИМИСТИ. На фона на подобна действителност, като нелепи се възприемат повтаряните от премиера под път и над път оптимистични внушения, съпроводени с хвалби за метрото на София и за любимите му магистрали. Спор няма. Те са необходими. Обаче тези две важни придобивки, със започнато от други строителство много преди той да поеме властта, не носят утеха на хилядите бедстващи българи, прихванати в клещите на хилавия нашенски капитализъм с пороците на мизерията.

Не успя Бойко Борисов да изпълни нито едно от обещанията на своята партия за отстраняване на неблагополучията на кошмарния преход. Много са слабостите и недъзите, които компрометират управлението му, отиващо към пропадане. Наивно допуснахме зле образован човек, разбиращ от пожарно дело, малко от футбол и тенис, да се добере до премиерския пост. Настана време (дали съвсем не закъсняваме) сериозно да се запитаме, след като сме измамени, трябва ли толкова дълго да теглим хомота на злополучния ярем на врата си и да продължаваме да живеем равнодушно, като роби, обречени примирено да понасят пороите от лъжи и демагогия. Буквално всеки ден българският премиер е двойствен, по тартюфски лъжлив и неискрен.

Какво се случва днес в отечеството ни България? Кабинет, който безпардонно налага с диктат закони и правилници в интерес на ограничен кръг от партийци и партийни съмишленици. В омърсената ни и развратена държава се вихри повсеместен грабеж. Разюздан печалбарски нагон е просмукал всички етажи на властта. Средства за постигането на тази цел не се подбират. Постове и отговорни служби се заемат от "калинки" и "малинки", от шуреи и шуренайки, от снахи, зетьове и неуморни богати тъщи с най-малко от по пет-шест апартамента. Щом някой застане на пътя им, намира му се "цаката" с най-различни прийоми. Задейства се машинката на отмъщението и нещата се оправят бързо в угода на силния на деня. Да се изброяват примери е безпредметно. Не мога да отмина обаче едно безобразие, достигнало забележителни върхове на корупцията. Става дума за ачик далаверата във фонда за научните изследвания към МОМН. Елитни учени, академици, член-кореспонденти, професори, доценти, аспиранти, възмутени вдън душата си, се дигнаха на масов протест. И още се бунтуват против това невиждано по мащаб финансово разбойничество със цел облагодетелстване на приятелски и роднински кръгове.

Де да беше само едната социална рана, издълбана в снагата на изтерзаното ни общество. България се трогна от протеста на оръжейниците от ВМЗ-Сопот. Цели родове от поколения подготвени специалисти, унизени, но съхранили гордостта си от щастливите години на градежа и съзиданието, се втурнаха на улиците за изработените си пари, потънали незнайно (или знайно) къде. Няколко души припаднаха изтощени от нерви, глад и студ. А в същото време щастливият премиер на България мята тлъсти кълки на тенис корта. Важно е на първо място нему да му е добре. Защо да не се забавлява? Нали е подсигурил народа си да се диви, мае и захласва по циркове с избиране на главен прокурор, конституционен съдия и още много зрелища на фалшиво нагласена демокрация на фона на съобщенията, че в края на 2012 г. 97 хиляди българи са загубили работните си места и са закрити 27 хиляди малки и средни предприятия.

Нямам навика да злорадствам. Пиша тези редове от мъка. У нас е претъпкано от непростими правителствени гафове, от престъпления и социално мародерство, което поражда обяснима болка. Изпълняващият длъжността Главен прокурор Бойко Найденов обяви 400 хиляди неразкрити престъпления. Ограбени, а след това пребити граждани. Премръзнала старица посред зима бере душа във фургон. През ден вестниците съобщават за самоубийства. 27-годишен мъж от Добрич, живеещ във Варна, грабва на улицата сандвич от ръцете на 9-годишно момче. Представяте ли си каква степен на глад е доживял този млад човек и най-сетне толкова е причерняло пред очите му, за да прибегне до такава постъпка. Случилото се във Варна явление е по-страшно, отколкото счупването на витрината от Жан-Валжан в известния роман "Клетниците" на Виктор Юго. Неслучайно на друго място в същата книга блестящият защитник на българските жертви в Априлското въстание от 1876 г. пише: "Засипете изкопаната пропаст на глада и вие ще унищожите свърталището на престъпленията".

Би ли намерил в себе си господин премиерът на България куража да застане пред екрана на телевизорите и да ни каже колко пропасти на глада е успял да засипе досега? Къде е социалната му политика? Нали е основният стопанин на държавните ресурси. В лудото си надбягване по пътища и пътеки, по площади и кьошета да реже ленти, не сме го чули нито веднъж да отрони поне една думичка на съжаление и съчувствие към страдащите българи. Да забележим от устата му поне една въздишка на състрадание към измъчените му сънародници. Да видим зрително и да усетим тази въздишка на пропуснатата човещина. Простичко нещо е тя. За нея няма да се насилва и нищо няма да му струва. Като сълза на окото, за която се изисква огромно човеколюбиво сърце. Сърце, което не сее омраза и ренегатска мъст.