23 януари 2013 г. Тема: здравеопазване

Здравната система е съставена от много неща.

От финансиращ модел, от функция, собствен пост, правила. От доболнична и болнична помощ. От законодателна, от изпълнителна власт. И всичко е в името на това да се подобри качеството на живот на българския народ; Нека да забравим за това да му подобрим здравето. Ние трябва да подобрим качеството на живот. За това много малко хора говорят. Ще подобрим детското здравеопазване. Как? Като намалим детската смъртност -и там слагаме едни цифри. Това е глупаво. Веднага ще кажа защо. Ние, българските доктори, ще измислим начини да я намалим. Стъкмистически веднага. Но ако говорим за деца до една година, един от основните показатели е качеството на живот на родителите на това дете. И докато ние, лекарите, се карахме с държава и каса, обяснявахме какво не трябва да бъде, тази част, пациентската, потърпевшата, я отхвърлихме веднага. А тя е най-важна, защото в крайна сметка всичко това би трябвало да бъде правено за тях. В какво сме ги превърнали? В тичащи между джипитата, специалистите, болниците, лабораториите, скенерите, 5 D, 6 D, 12 D. Хората се побъркаха. Защо е така? Откакто парите в здравеопазването са истинският оценител, ние се увълчихме. Увълчихме се и трябва да си го признаем. Но ако в държавата всички сфери са се увълчили, как лекарите да я избегнат тази опасност?

Кому беше нужно да се срине доверието между пациент и лекар

Това може да се случи за две минути. Да го възстановиш, трябват 20 години. Веднага ще дам един пример. Току се пъчат някакви болници колко големи кисти извадили. И ги мерят на килограм. Да, като чиста медицина, като техника, като изпълнение - превъзходно. Само че като здравна система показва какво е нивото ни. Защо този огромен тумор в корема не е хванат, когато е бил-20 грама или 1 килограм! Това е същността на здравната система. Да хване тази киста. Ами тумора, който сами си създаваме, говоря . вече като държава, и който расте с дни в корема ни, кога ще се сетим да го махнем? В нормалните държави го изчакат малко да порасне, за да не сбъркат, и го махат. Ние седим и чакаме. Хайде да го махнем заедно, преди да е дал разсейки и да ни е убил.

Всяка болница всяка година прилича на Васил Левски на бесилото, клатен от вятъра, изоставен сам, предаден от своите. Категорично беше забравено, че

лечебните заведения са търговски дружества. И да кажа на всички плювачи на това състояние, че не правят разлика между собственост и функция. Болницата предлага услуга, както хлебарницата предлага услуга хляб, както сладкарницата предлага услуга сладки. Но продължавам с парадоксите на държавата. Доведоха законодателството дотам, че касата еднолично предлага един от най-важните инструменти - болничната помощ. И хората отсреща, които предлагат тази услуга, нямат право да кажат чакайте, така не става. Няма кой да се съобрази, Защо зорлем се създават конфликти там, където не би трябвало да има? Не стига ли 2009 г., когато бе нанесен жесток удар върху финансирането на болниците. Ние сме консервативна система и реагираме много бавно на възстановяване на финансов ресурс. Тогава 30% от бюджета на лечебните заведения беше орязан безапелационно. Вие работете, ние няма да ви плащаме, така беше казано. След това настъпи период на някакво възстановяване, но пациентът, който ти веднъж си изгонил от вратата на болницата, трудно се връща при теб. Сега касата влезе в същия капан.

Лекарите са унижени от непрекъснатата липса на пари. Преди време на един от съборите на лекарския съюз пристигна така нареченият финансов министър и две трети от овчето стадо, което беше тогава на събора, му ръкопляскаше, когато той в очите им казваше, че са некадърни да си направят реформата и че са некадърни да си остойностят дейността. И аз питам след 3 години и половина той какво направи. Но какво направи и Българският лекарски съюз? Ако си двигател на тази система, а ние сме двигател, ти правиш политика в здравеопазването. С промените на устава от два събора виждаме само козметични промени. На последния събор разглеждаме два часа рамковия договор, най-важното събитие на здравната система, и два дни безсмислени промени в устава.

Коря държавата, но болката ми е лекарският съюз. Той трябва на първо място да отговори на въжделенията на докторите, дори и заради името си. На второ място, да се съобрази с финансовата и икономическата обстановка в държавата и в света и да не се съобразява с политиката на политиканите. За съжаление това не се е случило.

Най-важното аз ще го кажа с три думи - непредвидимостта на властта

Тя се състои от сто неща. Не знаеш утре кой ще ти смени пътеката, колко ще плаща. Дали няма да измисли, че тази пътека я няма. Дали там общинският съвет ще каже - абе, тия доктори в тая болница не заслужават заплати. Дай да я затворим. Непредвидимостта. Това е и ужасното нещо, заради което моите колеги бягат. Не е само заради доходите. Непредвидимостта на ситуацията, която се изменя ежечасно. Не на шест месеца, не на една година. Ако аз съм сигурен, че в малката общинска болница доходът ми ще бъде такъв за тази година, ако живея в нормална държава, ще си стоя и бъдещите пет години, защото си оценявам какво мога, какво трябва. Ако искам да отида на по-високо място, как и къде да се квалифицирам? Тази непредвидимост касае цялата ни държава, но е и най-тежкият проблем на лекарите. Не само в малките общински болници, в големите, в „Пирогов", във всичките университетски болници - непредвидимост. Днес ти плащат, утре не ти плащат. Днес ти дават тази пътека, утре не ти я дават. Днес ти си шеф на отделение, след това някой измислил, че ти трябва да се явяваш на някакъв смешен конкурс. Днес е един бог, на другия ден друг. Днес те глобяват за тази пътека, утре те хвалят за нея.

В сферата на здравеопазването сме разделени на два, даже в последната година на три отбора - каса, министерство, лекарски съюз. И състоянието на здравната ни система в момента е толкова лошо поради наглед незабележима причина - категорично ниския хоризонт и на трите субекта. За изпълнителната власт обяснението са икономическата и финансовата ситуация. Но БЛС и особено законодателната власт трябваше да гледат в бъдещето 3-4 години напред. Досега не е имало по-слаба законодателна власт и тук не става дума само за депутатите на ГЕРБ, а за всички, които участват в основополагащите закони на здравеопазването. Хоризонтът им беше каскетът на бай Тошо, а в много случаи те дори вървяха след събитията. Категорично това се отнася и за здравната каса. Да, финансовият ресурс е ограничен. Да, има проблеми със събираемостта. Но една каса няма за какво да съществува, ако не гледа напред, ако през финансовите си инструменти не създава приоритети в самата здравна система, ако чрез финансовите си ресурси не стимулира

иновациите във всяка специалност и всяка пътека, отхвърляйки старите неща. За какво ставаше дума в този рамков договор, който не беше подписан - за болничната помощ, за някакви мизерни 20 милиона, които, разпределени на около 400 пътеки, представляват някакви мухи в супата. Такава здравна каса не стимулира, а догонва медицината. Грешката на три правителства поред е в тоталното одържавяване на НЗОК, което не съществува никъде в света. Те я превърнаха в изпълнител на политически и финансови интереси. На нея й е необходима конкуренция и тази конкуренция не е втора каса, а доброволните фондове.

Под въздействието на знайни и незнайни герои законодателната власт прие, че те ще бъдат застрахователни фондове. И сега в България съществува най-смешната ситуация, която може да бъде измислена в Европа. От една страна, имаме законодателство, което тотално налага осигурителния модел, създадено 1998-2000 г. След това изведнъж се намесват застрахователни дружества, които са друга манджа. Този хаос изхвърли лекарите от процеса на управление на здравеопазването, а те са основният двигател на една реформираща се система.

В целия свят е налице противоречието между развитието на медицината като наука и практика и административните решения. В България администрацията не просто закъснява, а се превръща в огромна пречка. Най-яркият резултат на това е неподписването на рамковия договор за догодина. Ще ми се да бъда оптимист за 2013-а. Обаче ще бъде по-зле. Ще започне с невероятен хаос. Първите 3-4 месеца ще бъдат ужасно тежки, финансирането ще бъде неадекватно, тъй като нямаме последователност. Не очаквам нищо добро, ако не се хванем за косите и не се изтеглим сами от блатото, в което сами се натъпкахме.

*Проф. Милан Миланов е председател на столичната колегия на Българския лекарски съюз и началник на Централната реанимация на „Пирогов".


Механик, спасил 500 души, стана Мъж на годината
Плевнелиев лично прие приза „Политик на годината", Татяна Лолова е „Легенда"
Надежда ПЕТРОВА

Петър Петров е Мъж на годината 2012! Спасителят механик от кораба „Коста Конкордия" спечели реномираната класация, която Дарик радио организира за пета поредна година.

На официалната церемония в „Интер Експо Център" в София изпълнителният директор на радиото Радосвет Радев връчи уникалната сабя за победителя на неговата съпруга Илияна и сина му Емил, защото Петър в момента е в египетски води като главен механик на кораба „Коста Вояджър".

Традиционната специална награда „Легенда" за 2012 година отиде при неотразимата Татяна Лолова. „Преди години в коридорите на БНТ се засякох с един изключително впечатляващ мъж. Тогава Радосвет Радев не ми обърна никакво внимание. Но това е, защото не е знаел, че 20 години по-късно ще получа този приз", сподели Татяна с привичното си чувство за хумор. А малко преди началото на церемонията актрисата предизвика истинска суматоха с целувката си с президента, миг след като Росен Плевнелиев влезе в залата. Обсадата от десетки фотографи се случи за секунди и охранителите на държавния глава трудно удържаха протоколната дистанция между тях.

Самият Росен Плевнелиев бе отличен

с приза „Политик на годината". И обеща да продължава да дава най-доброто от себе си за просперитета на страната ни.

На церемонията, която съвпадна с 20-ия рожден ден на Дарик радио, за първи път беше връчена и специалната награда „Момче на годината". Тя отиде при Марио Тихомиров от Дома за деца, лишени от родителски грижи „Надежда" в Белоградчик, който трогна цяла България със спасяването на 8-годишния Мишо. Призът за най-чаровна тв водеща взе Евгения Марчева за чаровното си излъчване в сутрешния блок на БНТ.

„Глас на годината" неизненадващо е Ники Кънчев. „Благодаря на Дарик радио за всичко, което ми е дало. Именно там преди години срещнах Даниела, жената, която е до мен и която ме дари с най-прекрасната дъщеря Мари-София.

Тя в момента също е тук. фотографите могат да я снимат, днес е на промоция", пошегува се водещият, който до тази вечер не позволяваше да фотографират наследничката му.

Събитието бе уважено от редица именити гости. Посетителите варираха от политици до културни дейци, през представители на шоубизнеса до такива от бизнес средите.

Впечатление правеха министърът на здравеопазването Десирлава Атанасова, Надежда Нейнски, Цветелина Бориславова, Греди Асса, Петьо Блъсков, Слави Бинев, Калина Крумова и др.


Спасяват мозък със стент през ръката
С нова програма стентът спира да е екзотика в Националната кардиологична болница
ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА

Уникална за България операция спаси 2 човешки живота вчера в Националната кардиологична болница, съобщи нейният директор проф. Владимир Пилософ.

„На пациенти, поразени и от инсулт, и от инфаркт, успяхме да поставим саморазгъващи се стентове в шийните артерии, като минахме през артерията на ръката от същата страна", разказа доц. Добрин Василев, началник на отделението по инвазивна кардиология, който извърши операцията. Партнира му известният италиански кардиолог д-р Джанлука Ригатели.

„Такива интервенции се правят много трудно технически, тъй като артериите от едната страна са много криви и достъпът на стента е изключително сложен", обясни доц. Василев. Предимството обаче било безспорно, тъй като не се допускало травматизиране на аортата и така се избягвали възможните усложнения. Заради техническата си сложност тази манипулация е правена няколко пъти по света. В България е за първи път. Двамата късметлии са избрани от пациентите в болницата. Единият мъж е на 58 г, а другият - на 76. С тази операция практически стартира специалната програма на Националната кардиологична болница за лечение на шийните стенози, уточни доц. Василев. По думите му тя е крайно необходима, тъй като има значителна група пациенти, при които стандартната хирургия е много рискова и стентът като приспособление за разширяване на кръвоносния съд е най-добрият възможен метод.

"Целта на програмата е стентът да влезе в масова употреба, а не да бъде екзотика, както досега", обясни доц. Василев.

Италианският участник в операцията д-р Джанлука Ригатели е 41-годишен инвазивен кардиолог, тесен специалист в областта на периферните артерии, включително и на тези, захранващи мозъка. В Италия той работи в "Ровиго Дженерал хоспитъл" край Верона. Пътува по цял свят, и друг път е идвал у нас.

„Идвам в България не за да уча колегите си, а да работя заедно с тях при пациенти с особено сложни медицински проблеми", заяви той.

По думите му поставянето на стентове на каротидните артерии, които кръвоснабдяват мозъка, все още е неразработена територия на медицината. Причините за това били различни -все още се спорело точно какви специалисти да се занимават с това, а и много от пациентите нямали ясни симптоми дори при силно стеснение на кръвоносните съдове.

„Когато мозъкът даде сигнали, че страда от липса на достатъчно кръв, инвазивната процедура може да спаси пациента от инсулт. Разбира се, част от болните се нуждаят от класическа операция, за да се възстанови нормалното протичане на кръвта", смята Ригатели.

Според специалиста в България заболяванията на атеросклеротична основа се проявяват по-рано в сравнение със Западна Европа. Обяснението му е, че българите живеят доста нездравословно - хранят се вредно, имат наднормено тегло, не спортуват

достатъчно и от ранна възраст пушат. Ригатели даде висока оценка на професионализма на колегите си от Националната кардиологична болница, а проф. Пилософ изтъкна, че съвместната работа ще продължи.


Българите болни, но мислят, че са добре
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА

Девет от 10 българи на възраст от 18 до 70 г. определят здравос­ловното си състояние като добро, много добро и отлично, разкри проучване на „Ноема", финанси­рано от „Филипс". Мъжете са по-големи оптимисти от жените. Фактите обаче сочат друго - става­ме все по-болни. Докато през 2010 г. хората с хронични заболявания са били 20%, сега те са 30%. Половината анкетирани смятат, че в следващите 5 г. не са изложени на риск за здравето си. Това без­грижие се обяснява вероятно с факта, че почти всеки десети ни­кога не е ходил на профилактичен преглед. 40% пък са се проверява­ли при джипито преди години. До голяма степен се подценява важ­ността на сърдечносъдовите и он­кологичните заболявания. Стати­стиката сочи, че инсулти и ин­фаркти стоят зад две трети от смъртните случаи. Тези заболява­ния притесняват едва един от 4-ма души. Половината участници в проучването смятат още, че у нас няма достатъчно медицинска тех­ника за ранна диагностика и про­филактика. 45% вярват, че новите технологии могат да удължат жи­вота им. Затова мнозинството (75 % ) избират болница по оборуд­ването и репутацията на лекарите.

Европарламентът остро разкритикува България, че не контролира и харчи неефективно парите, които й се отпускат за закриването на ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй". Порицани са и Литва и Словакия. "Недостатъците в програмите за извеждане от експлоатация на атомните електроцентрали в България, Литва и Словакия включват прекалени разходи, забавяния, липса на координация и надзор, разпръснати отговорности, изразходването на твърде много средства за несвързани енергийни проекти и лошо залагане на приоритетите", посочва доклад на комисията по бюджет към Европейския парламент. Европейските депутати, които участват в комисията, са възмутени, че 10 години след като трите държави са получили средства за закриване на централите, нито една от тях не е необратимо спряна. Докладът не визира конкретни "несвързани" проекти, но не е тайна, че част от парите за затваряне на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" се харчат за саниране. Миналото лято например министърът на икономиката Делян Добрев се похвали, че над 120 млн. лева от Международния фонд "Козлодуй" отиват за енергийна ефективност - ремонти на 217 сгради на болници, училища и детски градини, икономично улично осветление в 14 общини и др. "Топлофикация София" пък получи 1.5 милиона лева, за да проучи заслужава ли си да гради мощност, която да гори брикети от бъдещия столичен завод за отпадъци.

ЕС задели общо 2.85 млрд. евро за ликвидирането на по-старите блокове в АЕЦ "Козлодуй", словашката "Бохунице" и литовската "Игналина" до 2014 г. От това финансиране за България са 850 млн. евро, за Литва - 1.45 млрд. евро, а за Словакия - 636 млн. евро. В доклада се изразява опасение, че властите в трите държави могат да упражнят политически натиск за получаване на още пари. В документа все пак се признава, че отпуснатите от ЕС помощи изобщо не покриват огромните загуби на приходи от предсрочното спиране на реакторите и още по-големите разходи за извеждане от експлоатация. Посочено е, че преждевременното затваряне е съкратило 15 години от живота на 1-4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Европейската сметна палата вече установи, че не са осигурени необходимите средства за закриването на ядрени мощности в трите държави. При това става дума за огромна сума - дефицитът общо е около 2.5 млрд. евро, като само за България недостигът е от 853 млн. евро. "Дори и ЕС да отпусне още над 500 милиона евро до 2020 г., пак остава "дупка" от 2 милиарда евро", отбелязват одиторите.

"Безопасното закриване на ядрените мощности е отговорност на държавите", смята обаче румънският евродепутат Мариан-Жан Маринеску, докладчик на комисията. Затова България, Литва и Словакия трябва да предоставят детайлни планове за закриването на блокове, както и подробни бюджети за всички предвидени с тази цел мерки. Евродепутатите изразяват недоволство и от работата на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тя управлява международните фондове, създадени за закриването на реакторите в трите страни. В доклада директно се предлага да бъде преценено има ли изобщо смисъл от посредничеството на банката.

Промяна на новата методика за финансиране на медицинските изделия в болниците през 2013 г., която предвижда касата да заплаща само най-евтиното от една група, а който иска по-качествен имплант, трябва да си го плати целия, поискаха официално 4 пациентски организации, лекари и над 30 фирми за търговия с медицински изделия.