24 февруари 2014 г. Тема: здравеопазване
на сто от младите лекари искат в чужбина
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Редките болести стават все по-чести
- ГЕРМАНИЯ ТЪРСИ НАШИ СПЕЦИАЛИСТИ НА ХОНОРАР €2000 за 2 дни лекарски гурбет Докторите загърбиха родните курорти, работят в Гърция през отпуската
- СИЛВИЯ НИКОЛОВА, МАРИАНА ТОДОРОВА
- Недостиг на 50 000 медсестри мъчи Европа Ценните кадри търсени от 20 държави Анна Ефтимова
- Азербайджан и Скандинавия наддават за наши онколози
- Правителството на Ангела Меркел със супероферта Субсидират джипита с по 300 000 евро
- В България има дефицит от 1200 семейни практики
- 140 германски студенти учат в МУ - Варна ДОБРОМИР РАДУШЕВ
- $34 000 месечно за безкръвни хирурзи в Дубай
- Супервайзъри поемат обучението им в първите 3 г. Пращат младите медици по родните им места Болниците ще ги назначават и ще пазят щатовете им, докато се учат
- Медицинска миграция ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ ЛИЧНО МНЕНИЕ НА МАРИАНА ТОДОРОВА
- Здравната каса с 200 млн. очакван дефицит за 2014 г. Лекарите: Да има държавен фонд за редките болести АННА БОТИНОВА
80 на сто от младите лекари искат в чужбина 408 сертификата за евросъюза издадени през 2013 година 80% от младите ни лекари изявяват готовност да напуснат България и да работят в чужбина. Оказва се, че лекарите у нас, на възраст до 30 години, са едва 5% от всички, а половината от работещите специалисти са във възрастовия диапазон между 45 и 60 години. Това съобщиха от Българския лекарски съюз вчера във Велинград. За 2013 г. от съсловната организация са издали 408 сертификата за работа в чужбина. 41% от напусналите страната ни са отишли да работят в Германия, а 26% - в Англия. Под 1% от желаещите реализация в чужбина обаче са предпочели Съединените американски щати. „Тенденциите в общия брой заминаващи лекари се запазват през 2009-2012 г. - средно около 480 лекари, като следва да се отбележи фактът, че 2012-а и 2013-а година има леко намаление на броя на издадените сертификати. През последните две години се увеличава броят на новозавършилите и на тези без специалност, съответно се увеличава и броят на заминалите до 35-годишна възраст, което също ще бъде един проблем с оглед тези демографски показатели на лекарите”, коментира зам.-председателя на БЛС д-р Юлиан Йорданов. По думите му към тези специалности освен традиционните анестезиология, акушерство и гинекология, хирургия, вече се включват и нови - психиатрия, патология, образна диагностика, офталмология. „Основните причини за емиграцията са по-добро заплащане, по-добри условия на труд, възможност за кариерно развитие, висок стандарт на живот, умора от несвършената здравна реформа и продължаващата такава, липса на доверие във водената здравна политика", допълни д-р Йорданов. Към момента в регистъра на БЛС са 31 366. Ако 28% от тях се намират на територията на столицата, то в градове като Силистра, Смолян и Търговище, този процент е сведен до 1%. От БСЛ прогнозират още, че около 200 млн. лева няма да достигнат на НЗОК да плати на болниците към края на годината. Те изразиха неудовлетвореност от начина, по който се изразходва бюджетът на касата. Според председателя на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов дефицитът на касата би могъл да се преодолее, ако от средата на годината държавата започне най-после да осигурява децата в пълен размер, а не наполовина, както досега. Това би прибавило към парите за здраве 160 млн. лева само за половин година. Редките болести стават все по-чести Прогресивно нараства делът на редките заболявания. Това съобщи вчера Маргарита Грозданова, директор „Лекарствени продукти” към НЗОК. „Редките болести през 2011 г. - с 28,629 млн. лева, 2013-а сме вече 58,587 млн. лева и тези 58 милиона се разпределят между няколко заболявания и покриват общо 2000 пациенти. От 1 526 000, обърнали се към системата, за 2000 ние плащаме сума близо 60 млн. лв., като има заболявания, където покриваме по двама-трима пациенти", заяви Грозданова. По думите й мукополизахаридозата например се среща при четирима пациенти, като за тях се плаща 3,3 млн. лв. годишно. „Има една голяма неравнопоставеност и всъщност нарушаване на основния принцип на Закона за здравното осигуряване - равнопоставеност. Тук съответно става едно голямо напрежение между социалните заболявания и редките заболявания. Това искаме и предлагаме и мисля, че и Лекарският съюз в случая ни подкрепя в тази посока. Готови сме да ги обслужваме тези пациенти, не бягаме от отговорност да ги обслужваме, но нека да има някаква помощ от държавата, защото тук става дума за една иновативна, скъпоструваща терапия”, допълни още тя. 
ГЕРМАНИЯ ТЪРСИ НАШИ СПЕЦИАЛИСТИ НА ХОНОРАР €2000 за 2 дни лекарски гурбет Докторите загърбиха родните курорти, работят в Гърция през отпуската СИЛВИЯ НИКОЛОВА, МАРИАНА ТОДОРОВА Българските лекари могат да изкарат около 2000 евро само за два дни работа в Германия. Това съобщи за „Монитор” д-р Димка Меридонов, създател на платформата Forum der Medizin и сертифициран консултант към немската банка за развитие. „Тази практика не е нова, но дълго време бе спорна от юридическа гледна точка. От 2011 г. вече има добра законова база и лекарите могат да работят по няколко дни в Германия, без да имигрират”, уточни д-р Меридонов. Става дума за работа по заместване т.е. когато техните немски колеги отсъстват по болест или са в отпуск. Заплащането било повече от атрактивно – от 80 до 120 евро на час, в зависимост от специалността и тарифите на клиниката. Това практически означава, че за осемчасов работен ден всеки наш специалист може да изкара от 600 до близо 1000 евро, като разходите по нощувките му се поемат от немската клиника. „Нашите лекари могат да работят на хонорар там през почивните дни, по време на годишната си отпуска или когато се оформят по-дълги празнични дни”, уточнява д-р Меридонов. Оказва се, че практиката е добре позната и в Гърция. Между 2000 и 3000 евро могат да си докарат за 14-20 дни нашите лекари в Гърция по време на летните отпуски. „На практика за българските доктори вече е по-изгодно да работят в частните клиники на южната ни съседка по време на ваканцията, отколкото по нашето Черноморие”, твърди д-р Ангел Ангелов, който вече е пробвал схемата. В Гърция най-търсени и добре платени се оказват хирурзите и анестезиолозите. В повечето клиники техните възнаграждения зависят от броя на извършените интервенции. Те обаче имат и базов хонорар, който им се изплаща независимо от направените операции или прегледи. Така, без особено натоварване, с една-две операции седмично заплатата им не пада под 1200 евро. При по-голямо натоварване сумата е двойна. Някои от клиниките предоставят безплатни нощувки в хотелите за придружители, които са към болниците. Заедно с повишаването на мобилността на работната ръка обаче зачестяват и нарушенията на трудовите права. Все още обаче нямаме база данни за това, какъв процент от нашите медици срещат трудности с чуждите си работодатели. „Ако сега ви кажа, че всеки пети има проблем с трудовия си договор то това няма да е точно, тъй като реално може би на една трета от медиците ни в чужбина правата се нарушават системно. Проблемът е, че те не си търсят правата. Готови са на много компромиси, стига доходите им да са по-високи от тези у нас, независимо че са висококвалифицирани и техният труд струва точно толкова, колкото на колегите им в съответната държава”, обясни д-р Меридонов. По думите й нарушения се правели в различни аспекти – непризнаване на специалността, нередовно изплащане на заплатата, липса на осигуровки и т.н. „Най-често правата на българските медици се нарушават в рехабилитационните клиники и в болниците от западните германски провинции”, споделя наблюденията си д-р Меридонов. Тя съветва лекарите, преди да си стегнат куфарите за чужбина, да проверят дали има голямо текучество на кадри в избраната от тях клиника. Ако там често търсели по 20-30 специалисти, това било първият симптом за нещо нередно. Трябвало да се има предвид също така, че всяка трета клиника в Германия е заплашена от несъстоятелност, т.е. желателно е да се избягват малките клиники и тези в пограничните райони.
Недостиг на 50 000 медсестри мъчи Европа Ценните кадри търсени от 20 държави Анна Ефтимова Недостиг от 50 158 медицински сестри само в рамките на Европейския съюз - това отчита общоевропейската мрежа за набиране на кадри (EURES). Работодатели от 20 страни търсят медицински сестри, като най-много свободни места има във Великобритания – 32 694. Болниците в Швеция предлагат работа на 6268 сестри, а тези в Германия разполагат с 6127 вакантни позиции. „От 2 г. насам българските медсестри се насочват към Великобритания, Швейцария и Белгия. До преди това основни дестинации бяха Испания, Италия и Малта”, обясни за „Монитор” председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева. Основната причина за промяна на дестинацията е по-високото заплащане. Работа зад граница избирали главно млади кадри, което обяснява средната възраст на българските медсестри – 52 г. За разлика от лекарите те рядко избирали Германия, защото срещали проблеми при признаване на дипломите Консултантите към Агенцията по заетостта признават, че избягват да публикуват обяви за медици, въпреки че това са едни от най-търсените кадри в страната. „Първо, и у нас има криза за медицински персонал. Освен това лекарите и сестрите могат много лесно сами да намерят работа, трябва само да пуснат автобиографията си в съответната болница”, обясни EURES мениджърът за работа в Германия Славка Радева. Българските частни агенции за подбор на персонала също отчитат бум на обявите за кадри в бели престилки. „Медицинските сестри имат голямо поле за изява – от болници до старчески домове и асистенти на частни лица”, твърди специалистът по подбор на персонала Виолета Асенова. По думите й заплатите са между 2000 и 2500 лева В цяла Европа се търсят и лекари, но заявените свободни позиции са 10 пъти по-малко от тези за медсестрите. В момента болници от 20 европейски държави търсят 6829 доктори. Любопитен е фактът, че Великобритания не е обявила нито едно свободно място, затова пък Германия търси спешно 3216 лекари, Швеция - 889, а Испания - 534-ма. Въпреки липсата на кадри в бели престилки у нас родните болници не търсят персонал чрез европейския портал EURES. „Никой български работодател не би се наел да търси лекар или сестра чрез EURES, защото знае, че няма да намери такъв, който да работи за 400 евро месечно”, обясниха от Агенцията по заетостта. Затова директорите обявяват свободните си позиции на сайтовете на лечебните заведения.
Азербайджан и Скандинавия наддават за наши онколози Азербайджан и Скандинавските държави наддават в момента за специалисти от източноевропейските страни, като най-желани от тях са нашите онколози. В Азербайджан се търсят много детските онколози, като от там подчертават, че се работи с високотехнологична и модерна медицинска апаратура в сферата на химиотерапията. Заплатата е атрактивна – 70 000 евро на година, шест седмици годишна отпуска, безплатен и обзаведен апартамент, един безплатен двупосочен самолетен билет до родината годишно, безплатна медицинска застраховка и застраховка за лекарска грешка, както и възможности за пътуване на медицински конгреси и симпозиуми в Европа, Азия и Средния изток. Скандинавските страни Швеция, Норвегия и Дания изпитват недостиг на ревматолози, онколози и специалисти по вътрешни болести. Те приемат лекарите, като осигуряват интензивен езиков курс за тях и семействата им. Болниците там предлагат постоянни договори за работа, като се осигурява безплатен апартамен, безплатна детска градина или училище за децата, карти за градския транспорт за цялото семейство и самолетни билети до родината. В периода, в който лекарят учи езика, му се плаща стипендия от 700 евро на месец плюс допълнителни помощи от 70 евро за всяко дете.
Правителството на Ангела Меркел със супероферта Субсидират джипита с по 300 000 евро Германия отпуска на джипитата безвъзмездна субсидия в размер на 200 000 евро за разкриването или приемането на съществуваща вече практика и 100 000 евро за организирането на работата в нея. Мерките са част от политиката на правителството на Ангела Меркел за привличането на общопрактикуващи лекари от България и Румъния. „Германия е изправена пред криза за специалисти по „Обща медицина” – до 2020 г. там ще бъдат закрити 78 000 практики и затова е създадена тази организация за набиране на предприемчиви лекари от Източна Европа”, твърди д-р Меридовов. Според нея това е един добър вариант за реализация на нашите специалисти. Над 30 наши семейни доктори са заминали за Германия от септември миналата година досега, съобщават от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Там нашите лекари – дори тези без специалност, сключвали договор изключително лесно. Достатъчно било да знаят немски език. Стартовата им заплата била около 3000 евро на месец за работа в селище от мащабите на Сопот или Карлово. В повечето случаи местните власти им предоставяли безплатни жилища и всички улеснения и освобождаване от такси за децата им в училище и занимания в групи по интереси, подобни на нашите кръжоци от миналото. Освен това нашите джипита можели да правят специализации без проблем, като поемали и по няколко часа работа в болница, която освен за практика им се заплащала допълнително.
В България има дефицит от 1200 семейни практики Близо 1200 семейни лекари са дефицит в момента в България. Толкова са опразнените практики, на чиито врати висят катинари, показва справка на НЗОК, която сключва договори с тях. Най-оголени са практиките в труднодостъпните райони – Родопите, селата около Гоце Делчев, Разград, Монтана и Враца. От 5800 джипита у нас през 2000 г. към момента те са се стопили до 4723, показват още данните на здравната каса. „Заради незавършена специалност „Обща медицина” от 1 юни се очаква да щракнат катинари на още 800-900 лекарски кабинети”, алармира вчера д-р Володя Василев, председател на столичната колегия на джипитата. Тогава изтичал крайният срок, след който тези от тях, които не са се записали и не са завършили специалност, няма да имат право да практикуват. „В столицата практики имат 853 лични лекари, от тях 250 са със специалност „Обща медицина”, 310 са с друга специалност, 168 са се зачислили за специализация, а 123 – нямат време за това”, категоричен бе д-р Василев. Той предлага срокът за придобиване на специалност да бъде удължен до 2020 г., както и да се намали времето за придобиването й. За проблема неотдавна сигнализира и председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров. По думите му между 18% и 20% от личните лекари още не са се зачислили за специализация и държавата трябва да помисли за удължаване на срока.
140 германски студенти учат в МУ - Варна ДОБРОМИР РАДУШЕВ 140 германски студенти ще са първокурсници в Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” във Варна. В него се обучават студенти от общо 36 държави. От учебното заведение коментираха за „Монитор”, че те имат много добро мнение за нашето образование по медицина. В същото време обаче мнозинството от българските младежи, които се дипломират като лекари във Варна, търсят професионална реализация именно в Германия. Една по-малка част от тях се ориентират към Англия и Испания, а единици са онези, които възнамеряват да стегнат куфарите за Франция. Масовото мигриране на младите медици е най-голямата болка на университетското ръководство. През последните години по-малко от една трета от възпитаниците на Факултета по медицина във Варна остават да работят в България. Около 90% от студентите в последните курсове на университета заявяват, че нямат никакво намерение да търсят реализация у нас. Едва 1% са категорични, че ще останат да се трудят в родината си. Най-общо младите лекари желаят 2 неща - достойно заплащане и перспектива за професионално развитие. Дори и да се остави възнаграждението настрана, те срещат огромна спънка при желанието им да специализират. В момента у нас тя е 3 вида – държавна поръчка, да си я платят сами или да разчитат на някакво външно финансиране. Бройките, които се отпускат за държавна поръчка, са крайно недостатъчни. Така липсата на възможност за специализация и изключително ниското заплащане оформят двете основни причини за масовата миграция на младите лекари. Според преподавателите в университета има и трета причина - атаките срещу медиците у нас са чести и изключително злонамерени.
$34 000 месечно за безкръвни хирурзи в Дубай Елитни болници в Дубай и в Абу Даби предлагат много добри оферти на наши лекари и медицински сестри. Най-търсени са хирурзите - специалисти по т.нар. безкръвни операции. На тях клиниките са готови да плащат месечна заплата от 34 000 долара без данъци, с едно пътуване до родината годишно на разноски на болницата. На медицинските сестри пък се предлагат заплати до 5318 долара на месец. Офертите обаче важат за медици с безупречен английски език. Обединените арабски емирства наемат лекари от Източна Европа, но предимство имат онези, които вече са били на гурбет във Великобритания, САЩ, Германия или Франция. По данни на най-големия сайт в Европа за търсене на работа за медицински специалисти MedPharmJobs.com средните заплати в ОАЕ за лекари са между 9000 и 10 000 евро на месец след облагане с данъци. Търсят се предимно акушер-гинеколози, радиолози, неонатолози, ортопеди, уролози, интервенционални кардиолози и анестезиолози. Кувейт също предлага примамливи възможности, като там обещават на докторите заплата между 6500 и 10 000 евро месечно, безплатен апартамент, безплатно участие в курсове и конгреси, медицинска застраховка и самолетни билети до родината веднъж годишно. Кандидатите за там трябва да знаят английски на средно ниво.
Супервайзъри поемат обучението им в първите 3 г. Пращат младите медици по родните им места Болниците ще ги назначават и ще пазят щатовете им, докато се учат Фани Серафимова Младите лекари да специализират в болниците по родните си места, за да не остават малките градове и селата без медицинско обслужване. Предложението е на зам.-председателя на Българския лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов и то трябва да залегне в екшън плана към Националната здравна стратегия (2014-2020). За целта обаче тези лечебни заведения, които ще поемат практиката на младите лекари, трябва да лицензират една или две специалности, както и да назначат лекари супервайзъри, които да поемат младите си колеги. Ако предложението на д-р Йорданов мине, завършващите медицина ще трябва първо да натрупат 3 години „селски стаж” преди да отидат за 2-годишна специализация в някоя университетска или многопрофилна болница. От съсловната организация обаче се надяват част от тези лекари все пак да останат по малките населени места, тъй като вече ще са се интегрирали в колектива. Специализантите да се обучават не само по държавна, но и по общинска или частна поръчка, е другата възможност, с която младите доктори могат да бъдат задържани в родината. „Така колегите ще имат морален ангажимент да останат”, коментира още д-р Йорданов. По думите му напоследък практиката е, щом вземат дипломите си, те да заминават директно за чужбина. По данни на БЛС към момента у нас най-остър е дефицитът за анестезиолози, епидемиолози, съдебни медици. Проблемът е, че напоследък не достигат и педиатрите. Това са специалностите, които са добре платени в Европа и затова текучеството в тези области е най-голямо. „Между 500 и 600 лекари напускат страната всяка година”, припомни преди дни председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. По думите му около 3000 лекари са емигрирали от България през последните шест години - от 2008-а насам. Само от началото на годината страната са напуснали 24-ма специалисти. Най-малко са медиците в Силистра - едва 314, Разград - 316, и Смолян – 335 души. Във Видин липсват уролози - за такъв доктор хората пътуват по 90 км до Монтана. В Търговище няма специалисти по уши, нос, гърло, вътрешни болести и кардиология. Най-малко са невролозите в Ямбол и Видин, а в Габрово пък не достигат хирурзите, твърдят от БЛС.
Медицинска миграция ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ ЛИЧНО МНЕНИЕ НА МАРИАНА ТОДОРОВА Да образоваме медици, които няколко месеца след изричането на Хипократовата клетва ще напуснат страната ни е все едно да изнесем радиаторите си на балкона и да отопляваме атмосферата, докато самите ние стоим вътре и псуваме „Топлофикация”. Сравнението само на пръв поглед изглежда пресилено. За жалост истината се оказва още по-ужасяваща. Заради лошото финансиране на сектора, липсата на държавна политика за насърчаване на кариерното развитие и негативните нагласи в обществото през последните 10 години най-добрите ни специалисти напускат страната. Дори стоматолозите и офталмолозите, които практически са едни от най-добре платените лекари у нас, вече започнаха да стягат куфарите за Германия и Великобритания. През последните месеци към общия вой на недоволство се присъединиха и общопрактикуващите лекари, за които всички смятаха, че се чувстват сравнително комфортно в съществуващата здравна система. Но се оказа точно обратното. Доходите им били ниски, а пациентите твърде много. Работели денонощно и нямали време да вземат специалност „Обща медицина”. На всичко отгоре когато станел проблем, здравното министерство все тях изкарвало виновни. Донякъде може и да са прави, но лекарите от болниците веднага биха се възпротивили. Тяхната участ не е по-завидна. Почти идентична е ситуацията и при медицинските сестри. Днес например става все по-трудно да си наследница на Флорънс Найтингейл или Юлия Вревская и да следваш техния алтруизъм. Защото не става дума само за психическото оцеляване на жените в бели престилки, но и за чисто физическото. Ниските сестрински заплати, които са дори под тези на санитарите в западните болници, могат да изправят на нокти и най-оправните дами. А те напоследък като че ли намират все по-малко причини да останат в България. Затова малко преди сметките за ток, вода и цифрова телевизия да ги погълнат, те също стягат куфари и както се пее в един летен хит: „дим да ги няма”. Добри оферти за тях не липсват – Европа търси спешно над 50 000 медсестри. Никой не може да каже колко точно медици са поели към чужди клиники след 1989 г. насам. Различните организации и институции от години спорят за броя на напусналите и преквалифицирали се лекари и медицински сестри. От Българския лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи непрекъснато припомнят, че до 5 години страната ни ще изпадне в остър недостиг на висококвалифицирани специалисти. Годините обаче станаха няколко пъти по 5, а нищо не се променя. Всеки, който се почувства недооценен у нас, поема към Великобритания, Германия, Франция или на някъде другаде. Като се замислиш, в самата медицинска миграция всъщност няма нищо лошо. Всеки е свободен да търси по-добра реализация, сигурност и увеличаване на доходите си. А за щастие медицината, подобно на футбола, е една от най-конвертируемите професии в света. Проблемът е, че българските пациенти все по-трудно ще разчитат на качествено медицинско обслужване в родните лечебници. И затова ще сме си виновни само ние. 
Здравната каса с 200 млн. очакван дефицит за 2014 г. Лекарите: Да има държавен фонд за редките болести АННА БОТИНОВА Към 200 млн. лв. дефицит се очаква в здравната каса в края на годината. Това прогнозира шефът на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов във Велинград вчера. Една от причините за недостига е, че държавата не плаща осигуровките на групите, към които е поела ангажимент - децата и социално слабите. От БЛС настояха държавата да започне да внася цялата осигуровка за децата от 8%, а не само половината. Ако това стане от юли, ще се съберат още 160 млн. лв., твърдят от съюза. Другата основна причина за очертаващия се дефицит е недостатъчното финансиране на здравната система. България отделя най-ниския дял от БВП за здравеопазване -под 5%, напомниха от БЛС. Повече от 60% от медицинските дейности са непълно финансирани, а цените на прегледите у нас са най-ниските в Европа, каза още д-р Райчинов. Първичният преглед тук излиза към 9 евро, а в ЕС започва от 25 евро. Заплащането на интензивните грижи да премине отново към държавно финансиране, а за редките болести да се създадат национални програми от държавата, предлагат от БЛС. Лекарствата за редките болести са изключително скъпи, нужни са за малко хора и плащането им от касата нарушава принципа на солидарността в осигуряването, каза магистър-фармацевт Маргарита Грозданова от дирекцията по лекарствена политика в НЗОК. За 4-ма души с мукополизахаридоза например се плащат по 4 млн. лв. за лекарства. От институцията предлагат за редките болести да има отделен фонд. Такава мярка ще позволи на касата да плаща по-голям процент от лекарствата за социалнозначими болести като хипертонията. Според данни от анкета 80% от завършващите млади лекари искат да работят в чужбина заради по-добрите условия навън, напомниха от БЛС.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|