24 юли 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/4
Дата28.02.2018
Размер0.5 Mb.
#59775
  1   2   3   4
24 юли 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Нагласят наредба заради депутат
Набъбват обвиненията срещу Димитър Аврамов, даже шефът на ЕК знае за птицекланицата му
Наделина АНЕВА

Делото на бившия депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов за търговия с влияние може да набъбне значително, ако се прибавят и стари преписки за негови нарушения. Зам.-шефът на „Екогласност" Петър Пенчев поиска вчера делото за птицефермата на депутата да се прибави към това за изнудването. Аврамов гледал 816 000 бройлери буквално между избирателите си - на 166 метра от най-близките жилищни сгради в Монтана. Според санитарно-хигиенните норми разстоянието трябва да е поне 3000 метра, твърди екологът. „Екогласност" е сигнализирала за проблема през 2010 и през 2011 г., но според организацията заради чадър от София бизнесът на депутата процъфтявал. На 2 август 2010-а, година след спечелването на вота от ГЕРБ, Пенчев праща сигнал до главния прокурор, до комисията „Антимафия" в НС, до инспектората на МОСВ, до две генерални дирекции в ЕК - „Здравеопазване и потребители" и „Околна среда", Димитър Аврамов и до службата за борба с измамите ОЛАФ, защото птицекланицата е построена с пари от САПАРД. През 2011 г. жалбата вече е адресирана лично до шефа на ЕК Жозе Барозу. Районната прокуратура прави проверка, от която станало ясно, че и кметът на Монтана Златко Живков е престъпил закона, като е издал разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на птицекланицата в един и същи ден - 8 ноември 2006 г. Кметът, който е от СДС, вчера отрече пред „Преса" своя вина и обясни, че не е имало чадър за бившия ГЕРБ-ер. Той увери, че нямал нищо общо с предприятието му. „Съсредоточаването върху Аврамов сега за мен е непонятно. В Монтана има и други видни земевладелци от ГЕРБ", каза Живков. Зам.-шефът на „Екогласност" Петър Пенчев смята, че двата отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство през 2010 г. срещу Аврамов и кмета Живков е подчиняване на политическа поръчка. Прокурорската проверка установила, че нарушение няма, защото с писмо от 12 октомври 2010 г. МЗ е намалило хигиенно-защитната зона на птицекланицата от 3000 на 166 метра. Според еколога министър Нона Караджова също се включила в акцията, като настояла Наредба №7/92 г. „За здравна защита на селищната среда" да се отмени, защото затруднявала бизнеса. И наистина, на 17 май миналата година министърът на здравеопазването Стефан Константинов я отменя „Знам, че Нона Караджова ми говореше за една наредба, но дали беше точно същата, не мога да си спомня", обясни бившият здравен министър Константинов. Той увери, че никой не го е молил да закриля точно този депутат от ГЕРБ, дори го познавал бегло. „Всеки вторник в министерството гледахме между 5 и 15 точки. И тъй като минаваха през дълъг списък на съгласуване, ако експертите кажат, наредбите минаваха", обясни още той. Нона Караджова не беше открита за коментар. Вчера в Монтана отговорните институции си прехвърляха топката с обяснението, че всички те са правили много проверки на птицекланицата, но никой не се нае да каже ще бъде ли съборена, ако нарушава санитарните норми. Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Монтана обясни, че предприятието на бившия депутат е разположено в местността Тировета и негов управител е Илонка Аврамова. Според инспекторите то било на разстояние над 1 км от кварталите „Младост 2" и „Кошарник". РИОСВ-Монтана извършвала регулярни проверки на птицекланицата към ексдепутатската фирма „Гала-М", давани били предписания и ги изпълнявали, твърдят от звеното. Нямало нито един постъпил сигнал от жители на околните квартали за замърсена околна среда. От Районната здравна инспекция в Монтана също увериха, че при подадени жалби са свършили всичко, което е в тяхната компетентност, но така и не уточниха точно какво.

Екогласност" е сигнализирала за проблема през 2010 и 2011 г., но според организацията заради чадър от София бизнесът на депутата процъфтявал.


Болници пестят от храната на пациентите
Жулиета МИТКОВА

Над 10 хил. лева няма да получат четири болници в София-област заради констатирани нарушения, съобщиха от здравната каса вчера. Санкционирани са лечебните заведения в Пирдоп, Етрополе, Своге и Ботевград. В болницата в Пирдоп на пациентите не се осигурява храна, дори и при заболявания с диетично хранене, показала проверка на касата. Не се спазвали изискванията за работа с медицинска документация, както и индикациите за прием по клинични пътеки. В болницата в Етрополе пък не отговаряли на изискванията за работа с медицинска документация, а всички изследвания били с една и съща дата. В три отделения на здравното заведение в Своге проверяващите от НЗОК не намерили по леглата им пациенти, които били приети за лечение. Те открили и куп нарушения при хоспитализацията. Липсващ пациент имало и в болницата в Ботевград. От вчера на сайта на НЗОК е качена информация за извършените проверки от инспекторите в 83 болници.




Обвиниха финансиста на Огнян Донев
Финансовият директор на фармацевтичната компания „Софарма" Борис Борисов получи обвинение за укрити данъци в особено големи размери вчера. Според говорителя на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова става дума за 15 млн. лв. Вчера в 9,15 ч. сутринта Борисов пристигна в Националната следствена служба, придружен от защитника си адвокат Йорданка Вандова. Двамата престояха при следователите около половин час, а на излизане видимо притесненият Борисов отказа коментар пред журналистите. По-късно от прокуратурата оповестиха, че заради повдигнатото обвинение му е определена парична гаранция в размер на 100 000 лева. Обвинението на Борисов е огледален образ на това на Огнян Донев от миналата седмица, който също бе обвинен за укриване на данъци в особено големи размери. Както „Преса" писа, данъци за милиони са спестени на хазната при прехвърляне на акции на свързани фирми, без сделките да минават през фондовата борса. Най-напред през 2006 г. управляваната от Огнян Донев „Елфарма" е прехвърлила 80% от акциите на „Софарма' на номинални цени значително под пазарните. Дружеството е сключило с 4 свързани фирми 7 сделки за продажба на акции. В резул тат държавата е лишена от данъчни приходи в размер на 62 милиона. Другото прехвърляне на акции на „Софарма" е през 2008 г, но този път „Телсо" АД, чийто управител е бил Борис Борисов, прехвърля акции на „финансова консултантска компания" ЕООД, чийто едноличен собственик е другият собственик на „Труд" и „24 часа" - Любомир Павлов. В сигнала до прокуратурата за данъчни далавери бившите съдружници на Донев и Павлов - Христо Грозев, Карл Хабсбург и Даниел Руц, са посочили, че по една сложна схема на практика „Телсо" е финансирало с 16 млн. лв. „финансова консултантска компания" на Любомир Павлов, за да закупи акции от „Софарма". И в двата случая акциите се прехвърлят на номинални цени в пъти под пазарните. Например при „блоковите" сделки на „Елфарма" акции са търгувани по номи-нал от 1,00 лв., като цената е средно с 834% по-ниска от среднопазарната борсова цена за съответния ден. Според експерти от сделките на „Елфарма" са спестени над 63 млн. лв., а от тези на „Телсо" -7 млн. лв. Твърди се, че през 2006 г. управляваното от Огнян Донев дружество „Елфарма" е укрило над 400 млн. лв. печалба чрез продажба на акции на „Софарма" на драстично занижени цени. Според защитата на обвиняемите въпросните сделки са били необлагаеми и за тях отговорност не може да се носи. Прокуратурата обаче се е сдобила с експертно становище на данъчните, че тези сделки са данъчно облагаеми. За укриване на данъци в особено големи размери законът предвижда затвор от 3 до 8 г. и конфискация на имуществото.


Тайната офшорна касичка
Димитър Йорд. ПЕЕВ

След обиски във фирмите „Елфарма" и „Телсо" председателят на КРИВ Огнян Донев беше обвинен на 20 юли от прокуратурата в укриване на данъци в особено големи размери. Вниманието на разследващите органи привлякоха няколко сделки от 2006г.,с които приватизаторът на „Софарма" - компанията „Елфарма" (контролирана от Донев), изненадващо разпродава акциите си във водещия фармацевтичен производител. Случаите описахме във вчерашния брой и обещахме да ви запознаем с пътя на част от акциите до джоба на Любомир Павлов. Припомняме ви фрагменти от разследването „Лакомниците", което сп. „ТЕМА" и в. „Преса" публикуваха през февруари т.г.

Единственият купувач на акции от „Софарма" АД по пазарни цени е американският пенсионен фонд „Грамърси". Донев му продава чрез фондовата борса пакет от 7,6% на цена от 7,70 лв. за акция. Останалите продажби, извършени от 17 април до 15 май 2006 г., са шокиращи - по 1 лев за акция. Те представляват блокови сделки, които не минават през борсата. Купувачите са все компании, свързани със самия Донев, който се явява едновременно продавач и купувач. 25,58% от акциите на „Софарма" отиват в „София" АД. Впоследствие фирмата е прекръстена на „Донев инвестмънт холдинг". Други 21,49% отиват в „Телекомплект" АД - бивша държавна фирма, приватизирана чрез РМД от Донев и от неговия приближен адвокат Венцислав Стоев. 8,3% от „Софарма" са прехвърлени на „Софстрой" АД. Това е бивше общинско дружество, приватизирано също от РМД, в което участват сестрата на Огнян Донев, съпругата на Венцислав Стоев и балдъзата на Любомир Павлов -Ралица Грозданова. Друг голям пакет от „Софарма" - 24,83%, е прехвърлен на компанията „Телсо" АД, в която акционери са отново Донев и офшорната компания с неясен произход на капитала „Текста корп", регистрирана в щата Делауеър. В България фирмата се представлява от Венцислав Стоев. Според последното разследване на Софийската градска прокуратура по тези блокови сделки не са били платени данъци за около 67 млн. лв. Именно с „Телсо" е свързана друга новина, която шокира деловите среди през септември 2008 г. Тогава бившият шеф на Общинска банка Любомир Павлов оповестява публично, че е станал собственик на 16,83% от водещия фармацевтичен производител „Софарма", като не изключва възможността да разшири още дела си. До този момент Павлов се е занимавал главно с политика и с управление на общинска собственост. Никой не пита как бивш общински служител - пък макар и високоплатен, е натрупал капитал, достатъчен, за да стане основен акционер в компания като „Софарма"? Вярно е, че Павлов „купува" акциите по левче за брой, или около 400 пъти по-евтино от пазарната им стойност. Но акциите са общо 22 215 990 и целият пакет излиза към 22 милиона. Законното възнаграждение, което дипломираният психиатър е получавал от Общинска банка, е било около 2000 лв. заплата в най-добрите години на банката плюс годишни премии от 20 000 лв. С подобни доходи за десетина години служба не може да се спести и половин милион, и то ако допуснем, че Павлов е живял на фотосинтеза! По всичко личи, че делът от „Софарма" и преди това е бил скрита собственост на бившия общинар, но през 2008 г. придобиването му е представено като „покупка". За целта Павлов посредством фирмата си „финансово-консултантска компания" (фКК) тегли заем от УниКредит Булбанк, по който гарант му става офшорната фирма „Ди ен Джи Асетс". През цялото време поведението на продавача на акциите „Телсо" е, меко казано, странно. Във финансовия си отчет за 2006 г. дружеството декларира целеви заем на стойност 15,725 млн. лв., предоставен му от свързано лице. Към този период свързано лице е мажоритарният акционер в „Телсо" - офшорната „Текста корп". През 2008 г. „Телсо" от своя страна инвестира приблизително същата сума - 16,5 млн. лв., в друга офшорка - кипърската „Нетман инвестмънт лимитед". За 2006 и 2007 г. „Телсо" декларира обезценка на тези вложения. Тоест дружеството, в което участва Огнян Донев, обявява, че е профукало близо 16 млн. лв. и е загубило надежда да си ги върне. Това обаче не изчерпва щедростта му. Пак през 2008 г. „Телсо" не само че налива несъбираеми милиони в „Нетман", но и раздава заеми на дъщерната му компания „Ди ен Джи Асетс" за 12,87 млн. лв. Това е същата фирма, която се явява банков гарант на фКК (Любомир Павлов) за купуването на акциите от „Софарма". През 2011 г. самият Павлов придобива „Ди ен Джи Асетс" и кръгът се затваря. финансовите отчети на „Ди ен Джи Асетс" ЕООД показват, че през 2007 и 2008-а дружеството е получило по сметките си преводи за над 82 млн. лв. от офшорни компании (преди всичко от „Нетман инвестмънт"). Сделката, с която Павлов става едноличен собственик на „Ди ен Джи Асетс", е сключена в София на 24 май 2011-а. Особено любопитен е фактът, че в решението на предишния й притежател „Нетман инвестмънт лимитед" да прехвърли дяловете на Павлов не е посочена покупна цена. Определянето на стойността е делегирано на представляващото дружество „по собствена преценка". Странно решение за съдбата на компания, в която през годините „Нетман инвестмънт" е изсипал десетки милиони левове и която според годишния й финансов отчет за 2010 г. притежава активи за 77 млн. лв. и задължения към групата на продавача в размер на 34 млн. лв.! Подобно непазарно поведение може да се обясни само по един начин - през цялото време Павлов е бил действителният собственик на „Ди ен Джи Асетс" и е наливал в нея пари, които не може да декларира у нас. Същата фирма изиграва ключова роля и при придобиването на вестниците „24 часа" и „Труд", когато чрез „Ди ен Джи Асетс" е заложен капан на чуждите инвеститори Христо Грозев, Даниел Руц и Карл фон Хабсбург. Както е известно, тримата регистрират заедно с Павлов дружеството „БГ Принтмедия" ООД при съотношение на капитала 53%:47% в полза на виенската група и така купуват изданията на „Медийна група България Холдинг". Самата регистрация на „БГ Принтмедия" ООД в българския съд става въз основа на друга еднолична фирма на Павлов - „Дримхаус пропърти". Впоследствие се оказва, че „Дримхаус пропърти" е била задлъжняла към „Елфарма" на Огнян Донев с 10 млн. евро. От своя страна „Елфарма" пък дължи приблизително същата сума -17,3 млн. лв., по заем към „Ди ен Джи Асетс". Това дава основание на собственика на „Ди ен Джи Асетс" Любомир Павлов през 2011 г. да проведе мистериозно Общо събрание на „БГ Принтмедия" ООД зад гърба на Грозев, Хабсбург и Руц, на което е променено съотношението на дружествените дялове в медиите. От 53% делът на тримата пада на 9%, а Павлов и Донев претендират съответно за 48% и 43%. Въпросното Общо събрание се оспорва от виенската група, а ужилването й стана повод за сигнал до прокуратурата. На 12 юни т.г. разследването доведе до първото повдигнато обвинение към Любомир Павлов и Огнян Донев - за пране на пари.

Четете утре нан чрез фалшификации Столичната община изгуби блокиращата си квота в Общинска банка, когато неин управител бе Любо П.


Болници в Силистра и Пирдоп не хранят пациентите
Аида Ованес

При анкета на пациентите на МБАЛ в Силистра е установено, че не им се предоставя храна въз основа на заповед на управителя от 10 септември 2010 г., с изключение на лежащите в интензивно отделение. Това става ясно от резултатите от проверка на НЗОК в болницата. Проверяващите поясняват в протокола, че заплащането в болничната помощ включва медицински дейности по клинични пътеки и услуги - професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация. В същата болница проверяващите установили, че в оперативен екип като анестезиолози са включени двама специалисти, които обаче не са включени в списъчния състав.

Проверка констатира, че и на пациентите в пирдопската болница не се осигурява храна, дори и при заболявания с диетично хранене. Прокуристът обяснил на проверяващите, че храненето е преустановено поради финансови затруднения на болницата. На нея няма да бъдат платени 1560 лв. за 3 случая, при които са установени нарушения.

В болницата в Ботевград е липсвал пациент, приет по клинична пътека, заради което на болницата няма да бъдат изплатени 330 лв. В София-област най-драстичен е случаят с болницата в Своге, където НЗОК няма да плати 8202 лв. за 19 случая. Става въпрос за неспазване на индикациите за хоспитализация и критериите за дехоспитализация, неспазване на минималния болничен престой и на изискванията за работа с медицинска документация. В 3 отделения на болницата в Своге са липсвали приети пациенти.

В МБАЛ в Търговище проверяващите са попаднали на пациентка, която отрича да й е извършена операция на гърлото, макар това да е отразено в документация. По тази причина касата няма да плати на болницата 420 лв.

РЗОК Пловдив няма да плати на проверените болници 13 245 лв., а РЗОК Варна - 11 114 лв. Това става ясно от докладите на проверяващите, които занапред ще бъдат публикувани на електронната страница на НЗОК. Към момента там са резултатите от одита на 83 болници.




НАД 80% ОТ СМЪРТНИТЕ СЛУЧАИ У НАС СА ОТ НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
ад 80% от смъртните случаи в България през последните десетилетия са причинени от незаразни болести като сърдечносъдовите заболявания, злокачествените новообразувания, хроничните респи-раторни болести и диабета. Това показва статистика, изготвена по Националната програма за пре-венция на хроничните незаразни болести (2013-2020), съобщиха от МЗ. Ограничаването на рисковите фактори, водещи до хронични незаразни заболявания, е сред основните цели на разработваната от МЗ Национална програма. Тя се изготвя съвместно от МЗ, СЗО, МОМН, МТСП, МФВС, НЦО-ЗА, научни и неправителствени организации и ще бъде насочена към подобряване на здравето на населението и повишаване качеството на живота чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболяемост и инвалидизация, причинявани от хроничните незаразни болести.


За храната и болниците
Точно в Деня на вредната храна, отбелязван от САЩ, излезе и информация, че в някои болници в страната не се отпуска храна за пациентите (стр. 5). Едва ли някой, запознат с проблемите на общинското здравеопазване, е изненадан от този факт. Защото отлично знаем колко много малки болници бяха принудени през последните 2-3 години да сложат катинари на вратите си. Хората от онези населени места вероятно биха си казали: "По-добре да не хранят в болницата, но болницата с докторите и сестрите да я има!" И сигурно са прави, защото за един преглед или едно изследване трябва да пропътуват десетки километри в студ и пек.

Практиката показва, че храненето на пациентите е първото нещо, от което се лишават болничните шефове, когато парите не стигат. В едната от болниците, проверявани от здравната каса, заповедта за спиране на храната е от есента на 2010 г. - точно когато финансовият и тогавашният здравен министър поставиха пред едно от най-големите изпитания болниците в страната. Разбира се, първи усетиха тоягите по гърба си общинските. И никой от новите управляващи през всичките 3 години така и не си направи труда да осъзнае, че големите пари затъват в големите болници. Защото около 100 малки лечебни заведения в страната харчат 17% от ресурса, а 60-70% отиват за издръжката на 5-6 големи болници. Статистиката именно от 2010 г. показва, че средно храноденът в общинските болници е бил... 1.88 лв., докато в градските и бил 2.97, а в областните - 2.04 лв. Е, ако може да прозвучи като утеха, храноденът в държавните психиатрични болници е бил 1.73 лв.

Болничното хранене наистина е един нерешен проблем, оставен на плещите на общините най-вече. Независимо че НЗОК, давайки пари на дадена болница по дадена клинична пътека, в тях уж е предвидена и сума за "хранене" на пациента. Но не е ясно за колко стотинки всъщност става дума. Отделен въпрос е, че според експерти един болничен храноден трябва да е не по-малко от 9-10 лв. Защото все пак става въпрос за храната на болен човек и тя не може да е ни кюфте, ни кебапче, ни варен геврек, а трябва да следва определен диетичен режим. Отделен въпрос е, че ни един от четиримата здравни министри за 2 години и половина, които толкова парадират с ангажираността си с проблемите на болните не се сети да погледне над 40-годишната нормативна база за болничното хранене.

Ситуацията на малките общински болници и в момента е като затишие пред буря. Поредицата от законодателни и нормативни промени така или иначе води много от тях към... небитието. Въпреки че всяка от тези малки болници има своя 60-65-годишна история и е дала на националното здравеопазване не един и двама доценти и професори. Свидетели сме на тези всекидневни атаки, на които са подложени малките болници и работещите, а от това страдат най-много болните. Вероятно и затова никой не бе изненадан и ни една институция не реагира преди няколко месеца, когато за пореден път в Брюксел бе "обявено" от Европейския здравен потребителски индекс за 2012 г., че България е на предпоследно място по здравеопазване.



Аида Ованес


Изрядните лекари са рядкост
Лечебните заведения, които могат да се похвалят с оптимална организация на работа във всички болнични отделения, са рядкост. Най-честите нарушения са свързани с това, че не се спазват изискванията за водене на медицинска документация.

Не се следят детайлно симптомите за прием на пациенти и критериите за дехоспитализация. Любопитно е, че едно от лечебните заведения - МБАЛ „Берковица” ЕООД, не приема пациенти от 4 юни тази година, но ръководството не е уведомило РЗОК-Монтана за промяната в обстоятелствата по сключения договор.

В някои болници апаратурата за ултразвукова диагностика не е калибрирана и не показва точна дата на преглед. Липсват и протоколи за ремонти на апаратите за коремни ехографии. Едно от най-санкционираните от НЗОК нарушения е това, че медицински интервенции по клинични пътеки не се извършват от лекар, който е специалист в дадената област.

Понякога за две различни диагнози - например пневмония и хронична обструктивна белодробна болест - анамнезата и обективния статус се припокриват. Още едно от честите нарушения е липсата на непрекъсната болнична помощ.




Приемат и изписват пациенти без диагнози

Касата отказва да плати над 13 хил. лв. заради нарушенията
ДЕСИСЛАВА ПЪТЕВА

В медицинската документация на пациентка, приета с животозастрашаващи инфекции на меките тъкани в хирургичното отделение на МБАЛ „Асеновград” ЕООД, няма описана предварителна и окончателна диагноза. Това е само един от фрапантните случаи, посочени в доклада на РЗОК-Пловдив от проверки в лечебните заведения в областта, разпоредена по заповед на шефа на НЗОК д-р Пламен Цеков.

Освен че не е описана диагноза, няма снета анамнеза и статус на болната. Не е попълнена нито предоперативна епикриза, нито оперативен протокол. За капак на всичко пациентката е изписана без епикриза. Именно заради липсата на документация и заради неизпълнението на задължителни диагностични и терапевтични процедури здравната каса отказва да плати на лечебното заведение за извършената интервенция сумата от 550 лв.

Подобен случай е регистриран в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, където в Първа хирургична клиника е приет пациент без анамнеза и статус. В документацията не е попълнена приемната диагноза, нито е оценена степента на тежест на състоянието му. Не са вписани и данни за провеждана преди интервенцията медикаментозна терапия. Поради всички тези нарушения НЗОК няма да плати на лечебното заведение рекордната сума от 5136 лв.

Изискванията за работа с медицинска документация не се спазват и в специализираната болница за лечение на уши, нос, гърло "Св. св. Козма и Дамян” ЕООД, където броят на леглата за прием на пациенти е с 4 по-малко. Един от най-потресаващите случаи е, че Отделението по анестезия и интензивно лечение в болница "Св. Мина" въобще не функционира, а лекарите нямат достъп до него. За тази секция на болницата няма осигурено и 24-часово дежурство на медик.

В друга пловдивска болница – МБАЛ "Тримонциум" ООД, не са спазени изискванията за непрекъснатост на болничната помощ и грижите за пациентите. Липсва и координация между специалистите, които осъществяват интервенциите. Нещо повече - има случаи, при които предварително се попълват данни за изписване на документите и извършените процедури. Така общата сума на проведените интервенции, които НЗОК няма да плати заради нарушения в процедурите, е на стойност 13 245 лв. На провинилите се лекари са наложени санкции в размер на 800 до 2000 лв.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница