Денис Ризов със 7 шева от концерт

Музикантът и тв водещ Денис Ризов се нарани и се сдоби със седем шева след инцидент по време на концерт в събота вечерта, научи „Телеграф".

Денис, който се изявява като басист в култовата родна банда „Ахат", дори сподели в

личния си профил във „Фейсбук": „По-добре да се контузиш по време на концерт, отколкото в катастрофа например. Денис и приятели сме се увеличили с няколко хирурзи от института „Пирогов".

Флорида

Докато забиваха поредното парче на сцената, басистът се поувлече в импровизациите на баскитарата си и се контузи. Той не се притесни нито за момент от леките наранявания и продължи да свири заедно с колегите си от „Ахат". Веднага след края на шоуто Денис се отправи към „Пирогов", за да потърси лекарска помощ. Докторите веднага приели музиканта в спешния кабинет на болницата и след няколко интервенции го пуснали да си ходи. „След седем шева и морав нос се оказа, че и един зъб е дал лека фира в бързината. Сестрите обаче можеше да са с по-къси поли и с бонета", пошегува се Ризов. Въпреки нараняванията си басистът продължи програмата си и още на другия ден се отправи към летище София, откъдето отлетя за Тампа, Флорида. Ризов от дълги години живее в САЩ, където работи в звукозаписното студио Harbor Island Record LLC.

Концертът в събота, който се проведе на специално построена сцена зад Паметника на Съветската армия в столицата, бе организиран в подкрепа на децата, болни от аутизъм. Освен рокаджиите от „Ахат" в благотворителното шоу се включиха редица родни звезди, сред които бяха музикантите от групата на Николо Коцев „Кикимора" и момчетата от „Афект", както и италианският рок изпълнител Валерио Милета. Събитието се проведе с финансовата подкрепа на Столичната община във връзка с кандидатурата на София за европейска столица на културата.

Дни след като собственикът на "Софарма" и съиздател на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев получи обвинение за укриване на данъци, Софийската градска прокуратура (СГП) обвини в същото и финансовия директор на фармацевтичната компания Борис Борисов. Според столичното обвинение той е укрил данъци в размер на 15 млн. лв. Вчера той бе извикан в Националната следствена служба за разпит. По-късно говорителят на СГП Румяна Арнаудова уточни, че на Борисов е наложена гаранция от 100 хил. лв. Сумата е пет път по-малка от определената през миналата седмица за свободата на Донев.

Според Арнаудова обвиненията на Донев и Борисов са повдигнати по едно досъдебно производство, което "интензивно се провежда". Тя добави, че на този етап не може да коментира никакви доказателства. Засега Донев има две обвинения. Първото бе повдигнато преди месец. Заедно с него бе обвинен и съдружникът му Любомир Павлов, който също е съиздател на вестниците. Обвиненията са за документна измама, пране на пари и невярно деклариране на данни. Според СГП Павлов е използвал 4 документа с невярно съдържание, с което е дал възможност на Донев да придобие чуждо имущество - 43% от собствеността на "Медийна група България холдинг", която издава ежедневниците.

Защо държавата наказва работливите и защитава мързеливите?

Законът върши мечешка услуга и на наетите, и на фирмите
Институт за пазарна икономика

Започналата лятна проверка на Инспекцията по труда вече показва доста тревожни резултати. Директорът на Главната инспекция по труда Румяна Михайлова дори съобщи, че има законодателна промяна, която трябва да се пребори с работниците и работодателите, които се осигуряват неправомерно на половин работен ден. Така, ако при проверката се установи, че работникът се труди по осем часа на ден, ще се приема, че договорът е за пълен работен ден, независимо дали в него е записано непълно работно време.

Целта на проверките е изваждане на светло на недекларираната заетост и по-голяма събираемост на данъци и осигуровки. Законът трябва да се спазва - спор няма.

Но това ли е най-добрият начин?!

Основните проблеми, които се открояват при констатираните нарушения, са свързани с неспазването на работното време и полагащите се дневни и седмични почивки, т.е. хората могат да се трудят и повече, отколкото държавата предвижда, и не искат да отделят толкова голяма част от доходите си за данъци и осигуровки. Логически това означава, че, първо, осигуровките са прекалено високи и хората не виждат смисъл да ги плащат. В момента данъчноосигурителното бреме "изяжда" около 1/3 от дохода, който изработва работникът. В същото време няма ясна връзка между това, което се плаща, и това, което се получава. Заради липсата на адекватна пенсионна и здравна система никой не знае какво здравеопазване ще получи, още по-малко какъв ще е размерът на пенсията му, независимо върху какъв доход се е осигурявал. Всичко това няма как да стимулира хората да плащат съвестно за "услугите" на държавата.

И второ, очевидно е, че

ограниченията на работното време са ненужни

Масовото неспазване на тези ограничения и на законовите разпоредби за извънреден труд (задължителни почивки, по-високо заплащане) е обществена тайна. Очевидно е време да се облекчат тези изисквания, които така и така почти никой не спазва (особено в малките и средните фирми) в посока на свободно договаряне между работници и работодатели. Законодателството се е превърнало в инструмент на властта, която се налага върху трудещите се, а не защитник на свободното договаряне между работниците и работодателите.

В България е особено очевиден сблъсъкът между личното "право на труд" и държавната политика.

Настоящият Кодекс на труда датира от 1986 г., като до момента е бил изменян около 50 пъти. Той изминава дълъг път - от "социалистическото общество е трудово общество" (1987 г.) до "съвременен" кодекс, който гарантира "свободата и закрилата на труда".

Трудовият кодекс регулира детайлно работното време, като държавата постановява кое е "нормално" - 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, като всичко извън това се смята за "ненормално", независимо от каквито и да било договорни отношения на пазара на труда. Ето и регулацията на седмичната почивка - "при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя". Записано като право на работника, това всъщност е задължение за всички на пазара на труда. Работникът не може да се откаже от това право, то не касае неговия избор, нито този на работодателя. Законодателят не само задължава да се почива два дни от седмицата, но и показва особено отношение към определен ден от седмицата - неделя. Традициите и установените обществени норми са едно, но законодателно отношение към определен ден от седмицата е съвсем друго.

Кодексът забранява принципно извънредния труд - този, който се полага извън установеното работно време, но в същото време го допуска при определени обстоятелства, например "за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време". Това дава възможност за всякакви интерпретации и обезсмисля "забраната"

Извънредният труд е поставен в строги времеви рамки - максимум 150 часа на година. И заплащането му е нормативно определено - от 50 до 100% увеличение върху трудовото възнаграждение. Не остава никакво място за договорни отношения между две свободни страни, държавата просто предоставя свой вариант на договор и всички трябва да се съобразяват.

Трудовият кодекс дава правото на всяка една страна да прекрати трудовия договор с предизвестие (30 дни при безсрочен договор). Но работникът може да прекрати договора, без да посочва причина, а работодателят може, но при определени обстоятелства - описани са над 10 различни случая - от закриване на предприятието до липса на качества на работника. И тези случаи са така написани, че на тях винаги да можеш да се позовеш, но това само засилва безсмислието на въпросните разпоредби - работодателят е длъжен да аргументира своите решения за разлика от работника, но и може да се позове на много текстове, с които да обоснове почти всяко решение. Един прост текст - че безсрочен трудов договор се прекратява с едномесечно предизвестие от коя да е от страните, би заменил успешно сегашните безсмислено детайлизирани текстове.

Трудовият кодекс

дава сериозни привилегии на синдикатите,

които често не кореспондират с битието на обикновения работник. Например държавните органи и органите на местното самоуправление, както и работодателите, са длъжни да съдействат на синдикалните организации, в това число да им предоставят безвъзмездно за ползване движими и недвижими имоти. Наред с това синдикатите по право участват във всякакви обсъждания по трудови и осигурителни отношения на всички нива в държавата, както и в подготовката на вътрешни актове (правилници и наредби) от работодателя. Кодексът е извор на обществена власт за синдикатите, която е много по-близка до политическия живот в страната, отколкото до битието на работниците и тяхното право на труд. Нещо повече, членовете на синдикалното ръководство получават и закрила от уволнение, в това число и дисциплинарно уволнение. Те не само могат да променят правилата на пазара на труда, но и имат специален статут на "неприкосновени".

Колективните трудови договори също дават изключителни правомощия на синдикатите - те не само сключват договор от името на работниците, но по закон имат и правото да изготвят проекта на договора - и в рамките на отделно предприятие, и на отраслово или браншово равнище. Най-страшното е, че родното законодателство дава възможност подобен договор да се разпростре върху работодатели и работници, които нямат желание да се сдружават в никакви колективи - работодателски, работнически или синдикални.