24 юли 2013 г. Тема: здравеопазване

До 1000 души годишно ще получават лъчелечение. Подобни високотехнологични центрове ще имай в други градове.

Готвената смяна не е изненада, защото ръководството на Министерството на здравеопазването бе намекнало, че и в тази агенция ще има кадрови промени. От пресцентъра на ведомството заявиха пред „Труд", че наистина Василев вече е на поста.

„Д-р Василев подаде молба за напускане и бе освободен от длъжността по взаимно съгласие на 22 юли", потвърдиха вчера от общината в Перник.

Д-р Симеонов е и председател на Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение.

Това е жестоката история на Нина Мандаджиева и Динко Хърсев. Те живеят заедно от 2007 г. През сълзи разказват за огромната си болка от загубата на първото си дете. Последвана от още по-жестока неизвестност.

Хронология на трагедията

Нина зачева и бременността минава нормално. Терминът е на 30 януари тази година. Двамата с Динко мислят много и накрая избират раждането да стане в МБАЛ "Черноморска" в Бургас. Мотивите им са, че болницата е нова, няма да има много хора и очакват лекарите да им обърнат повече внимание. Но с наближаването на термина идват и проблемите.

"Датата дойде, но нямах контракции. Д-р Снежана Ризова ме прие в болницата на 4 февруари. Включиха ми системи. Контракциите ми не бяха на 10-15 минути или на половин час, да речем, а бяха непрекъснати, имах адски болки. В крайна сметка след дългите мъчителни часове започнах да раждам нормално. По едно време д-р Ризова започна да вика, че вътрешните води са зелени... Главичката на бебето дори се беше подала, но тя я бутна навътре и тогава ме сложиха да раждам със секцио. После не знам какво се е случило, защото съм била под упойка."

Това разказва Нина, която от този момент нататък действително не помни нищо до събуждането си късно вечерта на фаталния 4 февруари.

"На мен ми се обадиха около 18,30 ч - включва се в разказа Динко. - Д-р Ризова ми каза, че имам дъщеря. Честити ми. Отидох веднага, но до 20,30 ч не ме пуснаха да вляза. После ме заведоха в неонатологията и видях бебе с една тръба в устата. Това бебе ми показаха и казаха, че е нашето. След това ме подканиха да си ходя. Няколко часа по-късно ме уведомиха, че детето е починало."

"Никой нищо не ни каза. Не ни обясниха какво е станало. Казаха, че са го реанимирали, прехвърляха си топката едни на други. След пет дни питахме колко ще струва престоят ни в болницата и ни отговориха, че нищо няма да плащаме. Поискахме аутопсия на детето и се съгласихме погребението да е служебно", разказват Нина и Динко.

Загадката: Къде е трупчето?

"Дадоха ни резултата от аутопсията. В него пише буквално, че не са предприети навременни мерки за изваждане на детето. Аутопсията е правена от лекар от Сливен. Доколкото разбрахме, в тази болница няма отделение по патоанатомия. Но в заключението на документа, който получихме, пише: "В случая е било необходимо по-навременно предприемане на оперативно родоразрешение", разказват младите родители.

И още нещо странно - има издаден смъртен акт, но детето няма гроб. Динко ходил в гробищния парк, ровили в документите, но липсват данни за бебето. Това породило нови въпроси. Дали детето не е продадено навън, дали е било това новородено, което са показали на бащата, докато майката е под упойка...

Родителите не спират да мислят за това. Ще сезират прокуратурата, за да излезе истината наяве. Управителят на МБАЛ "Черноморска" д-р Пенко Пенков първоначално ги приема много любезно, но после започва да се крие от тях. Отказват им документите, свързани с целия им престой в здравното заведение под предлог, че такива се дават само на компетентни органи.

В писмения отказ накрая има и предупреждение, отправено от д-р Пенков, което гласи: "Не допускам спекулации и изказвания в публичното пространство по повод персонала и лечебното заведение."

Лекарите: Детето е мъртвородено

"Детето се ражда с абгар нула (почти без жизнени функции - бел. ред.) в първата и третата минута. Въпреки това колегите са се опитали да направят каквото могат и са се борили докрай за живота му. Длъжни са да извършат действия за възстановяване на сърдечната дейност и дишането. Четири часа и 50 минути са го обдишвали и са го интубирали най-добрите неонатолози. После е било снето в патоанатомичната лаборатория."

Това обясни пред "Труд" управителят на МБАЛ "Черноморска" д-р Пенко Пенков. Той и колегите му казаха, че майката е подписала, че е съгласна детето да бъде погребано служебно, което според тълкуванието на лекарите значело загробено.

"Направена бе аутопсия, която, заедно с епикризата сме предоставили на родителите. Детето стоя близо два месеца в хладилна камера, след което го предадохме в погребалната агенция, с която имаме договор", каза д-р Пенков. "Родителите знаят всичко, имат и документите", добави той.

м.-управителят на здравното заведение д-р Христо Якимов уточни, че трупчето е било предадено на погребална агенция "Танатос". Тя се намира в Сливен и управителката Пепа Данева заяви пред "Труд", че си спомня случая. "Имаше протокол от болницата, че детето е мъртвородено и извършихме загробване", каза тя. Данева обясни, че в Сливен има алея, в която се полагат телцата на децата, които не са родени живи. "На оградата има номера, а документите се пазят в картотеката на гробщния парк", каза шефката на "Танатос".

Загробването е полагането в земята на мъртвородените. В много градове тези трупчета, които се водят биологичен отпадък, се изгарят, но болниците, в които няма условия за това, сключват договори с погребални агенции. Разликата между загробването и служебното погребение е, че при второто се извършват всички ритуали.

Лекарите от МБАЛ "Черноморска" повтарят, че бебето - Мария Динкова Хършева, е мъртвородено. Направихме 4-часова реанимация с последна надежда, че можем да я върнем към живот, но детето на практика бе без мозък, твърди д-р Якимов.

Странни гафове

Случаят обаче поражда въпроси. Защо, след като детето е мъртвородено, му е издаден акт за раждане и то е получило ЕГН и име? Защо е престояло близо два месеца в хладилна камера, а не е предадено на родителите, които все пак са поискали погребение?

Отговорът на лекарите е: "Всички разбираме мъката им. Отделен е въпросът за обидите, които сипят срещу нас и ни наричат "убийци". Според юристи обаче, след като Мария има ЕГН и официално се е родила, тя е получила всички права на гражданин и не е била "биологичен отпадък".


Предизвестеният колапс на здравеопазването
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Много от филмите, които ни впечатляват и после дълго коментираме, обикновено имат неочакван край. Другите, които едва доглеждаме, често са с предизвестен край. Като филма „Бюджетът на здравната каса".

Всяка година, още при изготвянето на проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) става ясно, че предвиденото финансиране по много от перата няма да стигне. Че от преразхода пак няма да се избяга. И че по традиция ще се оставят плащания, за които ще се разчита на следващия бюджет. Тогава пациенти, лекари и опозиция надават вой до небесата, опитвайки се да привлекат вниманието на властта и тя да коригира сметките. Обикновено без резултат.

Същият сценарий се повтори и през есента на миналата година. На всички от здравната сфера бе ясно, че парите на болниците за лекарствената терапия на българите с рак са абсолютно недостатъчни, но тогавашните управляващи хич и не се трогнаха. Когато онкологиите започнаха да подписват договорите си с касата за тази година, пред обществото се прожектира нова серия с опити за корекции на техните годишни прогнозни стойности по това перо. Така още през февруари се разбра, че със сигурност пари за медикаментите срещу рак ще има до лятото. След това да му мисли, който дойде на власт.

Така и се случи. Новият управител на здравната каса д-р Румяна Тодорова оповести в понеделник резултатите от направената финансова ревизия на изхарчените до момента средства от бюджета и се опита да прогнозира какво остава за второто шестмесечие.

Равносметката е трагична, но не изненадваща. През 2012 г. за онкомедикаментите бяха предвидени 57,5 млн. лв., а бяха изхарчени двойно повече -116,2 млн. лв. Освен това през първото и второто тримесечие на годината лечебните заведения разполагаха с още 30 млн. лв. Те бяха от все още наличните количества лекарства, платени от Министерството на здравеопазването и от дарения, преди ведомството окончателно да престане да покрива разходи по това перо. Т.е. през 2012 г. за лекарства срещу рак системата е разчитала на близо 150 млн. лв. А в бюджета за тази година по това перо бяха заложени едва 90 млн. лв. По тази причина в средата на май Надзорният съвет на НЗОК гласува средствата за лекарствената онкотерапия да се увеличат със 17 млн. лв., които осигури от вътрешни преразпределения. Мярката обаче е палиативна, защото към 30 юни вече са изхарчени 80 млн. лв. Т.е. дефицитът до края на годината е в кърпа вързан, а резервът от 269 млн. л в. на НЗОК за непредвидени и неотложни разходи не е ясно за кое по-напред ще стигне, тъй като преразходът е във всяка сфера от системата

Болниците също са го закъсали. За половин година са изхарчили 63,5% от годишните си бюджети. И как няма като бюджетите и на държавните, а и на частните лечебни заведения бяха орязани> с около 20% в сравнение с тези за 2012-а. Нищо ново под слънцето -така се случи и миналата година.

Масовото затъване си личи и по резултатите от изпълнението на бюджета за денталната и специализираната извънболнична помощ. Като се тегли чертата, очакваният дефицит в системата, след като се използва и резервът за непредвидени разходи, е между 50 млн. и 100 млн. л в., изчисли д-р Румяна Тодорова. За да се покрие, или ще се направи актуализация на бюджета, или пак ще се заложи на практиката да се отложат плащания за следващата година.

За да се сложи край на. „планираното затъване", точно сега е моментът да се действа, тъй като започна кроенето на бюджета за 2013-а. Решенията са много, въпрос на политическа воля е какви ще се наложат.

В първото си интервю след избора й за управител на НЗОК пред „Труд" д-р Тодорова посочи, че се налага „преразглеждане на основния пакет от дейности, плащан от здравната каса". Тя не уточни дали има предвид намаляването или разширяването му - това щяло да зависи от средствата, с които ще разполага секторът.

За ревизия на пакета се говори от години. Неотдавна доц. Божидар Финков, сочен от съсловието за един от най-адекватните за времето си здравни министри, бе казал по темата: „Никой министър не дефинира ясно основния пакет, защото това е тежък политически акт. Всички очевидно започваме с желанието да го сторим, но постепенно

натискът и обстоятелствата ни огъват

В момента се води, че касата плаща всичко, но не е така. Както виждате, много се доплаща в ортопедията, при нас в кардиологията... А има ли доплащане, то парите по бюджет не стигат. И някой трябва да го покрие".

Ревизията на пакета от медицински дейности наистина изисква много смелост и подкрепа. Ако той се свие, това моментално ще предизвика огромно недоволство в обществото. Затова и до момента мярката не е приложена. Ако пък се разшири, задължително се налага да се осигури по-голям финансов ресурс за сектора.

Къде е тогава изходът? Ако се налагат доплащания, просто трябва да се намерят субекти, които да ги поемат. До този август това бяха доброволните здравноосигурителни фондове. Но след няколко дни ще изтече периодът, в който те трябваше да се прелицензират и да станат застрахователи. Т.е. и тази глътка въздух за пациента е под въпрос

За връщането на „втория стълб в здравеопазването" намекна и д-р Тодорова. Само че за да стане факт промяната, най-малкото се изисква време. Първо трябва да се гласуват законодателни промени и новите застрахователи пак да си сменят статута и да станат здравни фондове.

Безспорно здравният сектор се нуждае от допълнително вливане на средства, които да неутрализират на първо време дефицита за тази година. Те сигурно ще се намерят. По-важното обаче е да започнат да се прилагат адекватните мерки, които да не позволят да се разиграе същия трагичен сценарий в системата и догодина. Защото в случая не става дума за филм, а за здравеопазване.


Д-р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ, председател на Българския лекарски съюз (БЛС):

Държавата е най-големият нарушител
Още при изслушването на двамата кандидати за управител на НЗОК прогнозирах, че дефицитът в бюджета на институцията т.г. ще е близо 100 млн. лв. Някои депутати се подсмихнаха, но както се вижда, сметката е вярна и лекарският съюз не греши.

Въпросът е какво да се направи оттук нататък, за да няма сътресения в лечението на българите. Първо новият управител д-р Румяна Тодорова трябва да установи имали ги и в какви сметки фигурират парите, които бяха отклонени от здравната каса в предходните години. През 2011 г. те бяха 9 млн. лв., а надсъбраните от вноски през 2012-а са повече от 80 млн. лв. Т.е. общо към 100 млн. лв. са замотани някъде, а толкова е сумата, с която може да се покрие тазгодишният дефицит.

От предварителните ми разговори с управителя стана ясно, че до един момент средствата са фигурирали в счетоводните документи на НЗОК. Но после са изчезнали. По закон само надзорът може да се разпорежда с тях, но досега не е открито решение, което да определя съдбата им. Ако парите не се намерят, ще се наложи актуализация на бюджета на касата. Не трябва да се оставят плащания за догодина, защото това не е решение.

Следващото налагащо се действие е промяна в законодателството, с която ин витрото и ваксинопрофилактиката да се върнат на финансиране към здравното министерство. Прехвърлянето им към НЗОК от т.г. също допринесе за тежкото положение, в което се намира касата днес.

А преди въобще да става дума за повишението на здравната вноска, трябва да се види дали държавата изпълнява задълженията си. Например тя не плаща здравните вноски на децата върху целия минимален осигурителен доход, а върху половината. Затова в последните години внася една и съща сума за групите, които осигурява. Това значи ли, че никога не са вдигани заплатите в армията, на държавните и цивилни служители и т.н.? Т.е. държавата е най-големият закононарушител по отношение на здравните вноски.

Накрая д-р Тодорова да потърси къде потънаха национализираните 1,4 млрд. л в. от осигуровки на българите. Това е най-голямата кражба досега, защото бе бръкнато в джоба на 6,5 млн. осигурени и им бяха взети трупани пари за здраве

МБАЛ "Черноморска" отказва да коментира слухове, докато няма постъпила официална жалба. "Починалото новородено е загробено според всички правила и изисквания", лаконично заявиха от пресцентъра на МБАЛ "Черноморска".

- Не бих казала, че е практика. В периода 2006-2009 г. е имало преразход, но не в такива размери. Тогава обаче имахме средства в резерв и касата не се е страхувала, че може да се наложи прехвърляне на плащания за следващата година. Проблемът е, че сега не разполагаме с резерв. По един начин седят нещата, когато зад гърба си имаш милиард и половина, и съвсем по друг, когато нямаш нищо. Първата ми задача ще е да завършим 2013 г. достойно - за нас като институция, за лекарите и за пациентите.

- Откъде ще намерите средства за покриване на този дефицит?

- Първо ще огледаме нашия бюджет. Ще видим кои дейности могат да се прехвърлят за следващата година. В тях влиза издръжката на тази институция, но и развитието на електронните досиета,

разработването на електронна карта

а това изисква средства. Когато пренасочваме всичко за здравноосигурителни плащания, не можем да очакваме иновации в електронното здравеопазване. Ако не подобряваме контрола на входа обаче, проблемите ще избиват в края на системата. Следващото е да проведем задълбочен анализ, за да видим какво се случва с лекарствата за онкоболните, как работят специализираните онкокомисии в болниците. Ще търсим съдействие и от агенция "Медицински одит". Смятам да направим едно споразумение за съвместен контрол. Не само лекарствата ще бъдат обект на проверки, а и болниците - някои не са употребили и част от 5-те процента над лимита си, а други още първото тримесечие са се възползвали от това право.

- Има ли яснота, къде са 80-те милиона от свръхсъбираемостта на вноски от 2012 г. ? Може ли да ползвате тях?

- В началото на годината тези пари са били по сметка на касата, но след това не се виждат. Те са наши, най-вероятно в момента държавата работи с тях. Това е разумно, защото в момент на криза всички средства са важни, но ние сме длъжни да си потърсим тези пари и да ги използваме, ако се наложи.

- Какво ще правите с болниците, които са усвоили дори 5-те процента над бюджетите си?

- Ще обсъдим това на Надзорен съвет. Най-лошото е, че в първото полугодие доста разточително е харчено. За болниците, които още първите месеци са усвоили тези 5%, е трябвало да се направи анализ, да се види дали наистина са имали нужда от тези средства. Мога да дам пример с директора на бургаската болница - на среща с областните болници той каза, че неговият бюджет не е съобразен с двойното увеличение на населението в областта. На тази среща решихме да се направи една нова характеристика на регионите, да се види движението на населението. Трябва да се направи и разбивка по възрастови групи и заболеваемост и тогава да се определят бюджетите за следващата година.

- Но как ще се реши проблемът за тази година, след като методиката забранява да дадете на болниците повече пари от тези 5% над лимитите?

- Няма да оставим болниците без пари. Самият факт, че е казано, че целият резерв ще отиде за тях, явно се е знаело, че тези 5% доникъде няма да стигнат. Бюджетите на болниците

за последните два месеца са без никакви пари

Но е опасно да се обещае, че парите от резерва ще отидат само за болниците, защото навсякъде може да има преразход. Вярно е, че прехвърлянето на онколекарствата утежни ситуацията, но да не забравяме, че навсякъде никнат все нови и нови болници, които също ще искат финансиране.

- В тази връзка обмисляте ли промени за финансирането на болниците догодина?

- Да, и предстоят разговори с Министерството на здравеопазването, със здравната комисия в парламента. Смятам, че касата трябва да сключва договори с болници избирателно - в основата да стои качеството на лечение, на това дали отговарят на стандартите. Защото сега притеснението на областните болници е, че от средствата за интензивни грижи, които касата заплаща, се възползват болници, които не отговарят на изискванията.

- Световната банка също препоръчва въвеждането на селективно договаряне за болниците, но дали това ще намери политическа подкрепа у нас?

- Трябва да се започне отнякъде, защото всички сме влизали в болници, които не приличат на такива. Те само харчат едни пари. Но наистина проблемът не може да бъде решен без политиците.

- Възможно ли е да се обвърже финансирането и на извънболничната помощ с качеството?

- Да, проверката на качеството е работа на "Медицински одит". Заедно с тях ще видим каква част от финансирането и как може да се обвърже с качеството.

- Ще останат ли лимитите на болниците?

- Предстои да обсъдим този въпрос, но глобална рамка на бюджета винаги има.

- След като има глобална рамка, може ли да няма индивидуални лимити?

- Това не може да се изчисти само за една годна. Подобна промяна ще зависи от много неща - дали касата ще може да договаря селективно, какви са особеностите на регионите.

- Специалистите тази година получават по-малко направления заради по-малкия бюджет, обмисляте ли да увеличите талоните им?

- Има известни резерви, но прави впечатление същото явление, както и в болничната помощ.

Има каси, където няма недостиг

например София-област, и други, където постоянно се иска увеличение. Това означава, че някъде направленията са добре разпределени или стартът, от който се тръгва, е по-добър.

- Ако се окаже, че талоните изначално не са правилно разпределени, да очакват ли специалистите корекция в рамките на тази година?

- Ще се види какво има в резервите и тогава ще решим. Има диспансерно наблюдение, където трябва да се види доколко са усвоени талоните. Има пациенти, които не посещават лекарите си за задължителни диспансерни прегледи. Така че, ако има неусвоени направления, те могат да се прехвърлят за остри случаи.

- Как ще затегнете контрола над онкомедикаментите, за да сте сигурни, че лекарите не изписват скъпи терапии без нужда?

- Аз погледнах резултатите от проверките и ми направи впечатление, че те не отразяват проблеми при предписване на лекарствата, тоест медицинският стандарт е спазен. Но не може това да е единственият критерий. Средна стойност на терапията за някои болници е над 3000 лв. при 850 средно за страната. Тези лекарства не трябва да седят в параграфа на болничната помощ, а в отделен параграф, защото сега не е честно за клиниките. Трябва да се въведат и допълнителни критерии за изписване на медикаментите, които касата да следи.

- Протоколи ще въведете ли?

- Не, не може да има протоколи, под критерии нямам предвид да усложним процедурата за пациентите. Не трябва да ги затормозяваме.

- Проблем е и повишаването на цените на тези лекарства след прехвърлянето им към касата, как ще ги намалите?

- Цените поне не надвишават пределните в позитивния списък, но има разлики за едно и също лекарство в болниците. Търговете в клиниките за мен са излишни и трябва да се върви към окрупняването им. Когато договаряш големи количества, всеки е склонен да направи отстъпки. Най-добре е договарянето да се прави от касата. Възможно е обаче и МЗ да прави това, а ние да плащаме медикаментите.

- Какви механизми ще въведете за намаляване на цените на иновативните терапии, където молекулата е само една и няма конкуренция?

- Знаете, че два пъти в годината касата може да включва нови лекарства в списъка си, това може да се редуцира наведнъж. Защото ето ви един пример с мукополизахаридозата - имаме 4 деца, чието лечение струва 2 милиона. Аналогично е при болестта на Помпе -

1 милион за двама болни

- Тези бутикови терапии ще останат ли към касата или ще се търси друг механизъм за финансирането им?

- Честно казано, тяхното място не е в касата, но трябва да видим какви са финансовите възможности на МЗ да ги поеме обратно.

- Световната банка препоръчва въвеждането на споразумения с фармацевтичната индустрия на база обем - сума и ако тя се надвиши, разходите да се поемат от компанията?

- Идеята не е никак лоша, но трябва да имаме една стабилна база данни, върху която да стъпим, за да са удовлетворени и двете страни. От миналата година имаме по-пълна представа какви са разходите за тези пациенти, но това не е дълъг период. Притеснението ми е, че засега някоя от двете страни няма да бъде доволна.

- Предвиждате ли стимули за фармацевти за работа в труднодостъпните райони?

- При тази стагнация - едва ли. Първо, МЗ трябва да разреши там да се отворят аптеки, защото сега на много места изискванията са такива, че това не може да стане. Но трябва да се направи нещо, защото в някои райони са останали само възрастни хора без достъп до лекарства. Ние няма да имаме толкова високи изисквания към тези аптеки, както към останалите, защото те ще са със социална функция.

Мария Чипилева


Амбицията ми е да покрием всички здравни плащания
Виждаме сега едни лутащи се хора, които са получили някакво направление от своя лекар и които от там нататък са оставени сами да се ориентират в обстановката
Д-р Румяна ТОДОРОВА, управител на Националната здравноосигурителна каса

- Анализ на актуалното финансово състояние на Националната здравноосигурителна каса ще направи д-р Румяна Тодорова, нейният нов управител. На пресконференция, д-р Тодорова, съобщихте, че бюджетът на касата не е изразходван рационално и когато са залагани допълнителни дейности, никой не е изчислил риска. Какво означава този риск? Няма ли съответни медицински стандарти, които да се прилагат спрямо предходни години и въз основа на тях да се направят прогнозите?

- Медицински стандарти има, но в случая говорим за структурирането на бюджета по различни параграфи и подпараграфи. Още в началото на годината, когато коментирахме с ваши колеги бюджета за 2013 година, казах, че има доста подводни камъни, заложени в бюджета, и най-вече в болничната помощ. Само да припомня, че в бюджета за 2013-а на НЗОК влязоха много дейности, които касата не е заплащала до тогава. Това са интензивните грижи, асистираната репродукция, ваксините. И лекарствата за онкологични заболявания, които влязоха през 2012 година, но там нещата са с много неизвестни. Първо, защото касата не разполага с регистър за тях. Сега тепърва касата прави базисни проучвания в тази посока. Вече започват да се съобразяват с ръста на новооткритите болни в тази област, с потреблението на нови лекарства, които до момента не са използвани, и разширяването на обхвата и достъпа на тези пациенти до новите и до повече медикаменти, което, разбира се, за тях е много добре. И когато казвам, че бюджетът не е балансиран, той не е балансиран от чисто финансова математическа гледна точка. По отношение на пациентите с тези заболявания, разбира се, това е крачка напред. Но всички тези нови дейности, както и медикаментите, поставят под риск бюджета. Защото нямаме база. Веднага ще дам пример. За миналата година лекарствата за онкоболни са били на стойност 57,5 млн. лв., което е по бюджета на НЗОК. Реално изплатените средства обаче са два пъти повече - 116 млн. Тази година се залагат повече средства по този параграф, но дори не толкова, колкото са изплатени миналата година, а 90 млн. Ето я първата пробойна за бюджета. Виждаме, че при тези заболявания има ръст, при това два пъти повече, а са заложени по-малко средства. Не можем да очакваме тази година да се изплатят по-малко средства, при положение че числата показват, че всяка година само новооткритите са с 3000 повече. По същия начин са интензивните грижи. Преди това интервю имах среща с ръководителите на всички областни болници и всички до един казаха, че средствата за тези интензивни грижи са недостатъчни. Там сериозен контрол трябва да се осъществи, да се види тези болници, които работят по процедури по интензивни грижи, дали всички отговарят на изискванията. И дали стандартът по интензивни грижи е спазен 100%.

- Стане ли дума за финансовото състояние на НЗОК, се задава въпросът: как се източва касата? Подозрението актуално ли е?

- Аз пак ще кажа, че "източване" като че ли не е най-точната дума, когато говорим за здраве.

- Може би не е рационална?

- Да. При всички случаи тези пари са дадени за здраве. Тук възникват много въпроси. Дали този пациент е трябвало да попадне в болничната помощ, дали той не би могъл да получи грижи в извънболничната помощ? Тук със страхотна сила действа принципът на скачените съдове. Когато в извънболничната помощ не стигат парите, ние товарим болничната помощ. Една от причините да се товарят болниците е недостигът на направленията в извънболничната помощ. И естествено, за да получи грижи, пациентът е изпращан в болница, където достъпът е свободен. От друга страна пък, не трябва да говорим за контрол само на изхода на системата, трябва да говорим за контрол и на входа на системата. Толкова много болници, които съществуват в България, естествено, че те ще имат амбицията да са пълни, да имат повече пациенти. Тук обаче аз знам, че ще има експерти, които ще спорят с мен и ще кажат, че пациентът избира тази болница, при която е намерил най-добри грижи. Това обаче невинаги се получава. Не са абсолютно чисти структурните механизми в медицината. И това международни експерти вече го признават категорично. Всеки управител на болница ще намери начин да привлече към своето лечебно заведение повече пациенти. Да не говорим, че и вие, медиите, цитирате случаи, когато се заплаща на лекари от извънболничната помощ да насочват към определена болница. Разбира се, това са неща, които не бива да се случват. В края на краищата последната дума трябва да има пациентът. Но той невинаги е ориентиран и понякога разчита на своя лекар. Така че анализът за количеството болници, нека така да го нарека, количеството болници предстои.

- Може би трябва да се направи адекватна здравна карта?

- Разбира се.

- Подобно на туризма. Да се знае както нивото на необходимост, така и стандартът на самите болници, нивото на компетентност на работещите в тях.

- Точно така.

- И подобно на туризма да се оценяват със звездички.

- Тук аз разчитам наистина на Министерството на здравеопазването, което поне в този си състав е решено да започне вече да работи с категорията "качество". Дали всички болници, след като получават едно и също заплащане за една и съща дейност, отговарят на едни и същи изисквания. И както вие казахте, за Националната здравна карта, да се изучат необходимостите, здравните необходимости от дадено лечебно заведение. И както от години наред говорим, без да има кой знае какъв резултат от това говорене, пак ще припомня, че няма частни неврологични болници, няма частни детски болници. Обикновено има насоченост към АГ специалността, към очните дисциплини. Това са бързооборотни пътеки, които така и допълнителни средства влизат, така че предстои един наистина много сериозен диалог с Министерството на здравеопазването и най-вече вземане на адекватни мерки.

- И да се сложат на масата адекватните стандарти за съответните здравни заведения, за да може и пациентът да се ориентира и да знае къде и какво го очаква, на какво може да разчита и колко реално ще му струва. Звучи много схематично, но мисля, че би било коректно?

- Разбира се. И нашата задача ще бъде максимално да информираме пациента. Защото в наши дни какво наблюдаваме? Едни лутащи се хора, които са получили някакво направление от своя лекар и които от там нататък са оставени сами да се ориентират в обстановката, което, повярвайте, не е никак лесно.

- Още един въпрос - за различните стойности на лекарствата и леченията в различни болници. Много се впечатлих от вашето изказване за лечението и лекарствата за онкоболни. В някои болници лечението достига до 3500 лв., а в други 17-40 лв. Как се е получила тази разлика?

- Разликата наистина е несъпоставима. Огромна е разликата. Трябва да се види тези лечебни заведения, в които средната стойност е толкова ниска, дали не са имали стари запаси. Все пак миналата година минаха тези препарати на плащане от касата. Другият момент е да се проверят самите онкологични комисии. Да се види какви комбинации от медикаменти правят. Дали използват нови, съвременни, модерни препарати, които безспорно струват доста повече, или работят с по-стари средства, които са по-евтини. Но това в никакъв случай не трябва да омаловажава тяхната работа. Аз казах, че ние нямаме жалби от пациенти от тези региони, където стойността на един преминал пациент е по-ниска. Просто трябва да видим какво се случва.

- След като направихте този анализ на финансовото състояние на Здравната каса, как степенувате по приоритет и по време вашите дейности?

-Това, което казах в парламента при моя избор, остава: задача номер едно на този етап е завършване на 2013 година. Моята амбиция е да покрием всички здравноосигурителни плащания, ще направим всичко възможно, мисля, че ще успеем. Ще направим пълна преценка, пълен анализ на целия бюджет на касата, ще прецизираме разходите, които са извън здравноосигурителните плащания, ще видим дейности, които не сме започнали, примерно обществени поръчки, които предстоят и които са били за тази година, да бъдат прехвърлени за следващата година, така че целият финансов ресурс да бъде насочен към здравноосигурителните плащания. Й чак тогава ще можем да кажем наистина дали ще имаме реален дефицит, или ще успеем да се справим с бюджета, който ни е гласуван за тази година.

- Може би най-доброто е, че все пак оперативният резерв седи непокътнат?

- Да. Аз като казвам, че ще направим анализ, имам предвид всички онези плащания, които са извън резерва. Разбира се, той стои. 269 млн. стоят непокътнати. Те ще бъдат задължително използвани при финализиране на бюджета на касата. Странното за мен е начинът, по който е правен бюджетът. Че тези пари са оставени за последните два месеца на годината и са предназначени само за болнична помощ, което е малко рисково.

- Може би са били замислени като буферна зона за най-големите пробойни?

- Пак казвам: рисково е да се разсъждава така, защото ние не знаем в края на годината дали още някакви параграфи няма да бъдат над 100% и тогава вече не можем да кажем, че целият резерв ще отиде само в болничната помощ. А ще имаме необходимост от допълнителни средства. Но всичко е въпрос на разчети, тепърва предстоят в детайли да се осмислят нещата, да се анализират. Да се видят параграфите, къде, какви икономии да с направят. Мисля, че през септември ще имаме една по-ясна картина.

Интервю на радио „Фокус"


ЕС ни иска 6 реформи, за да имаме достъп до фондовете

Здравеопазването, образованието и правораздаването са най-рискови
ВИКТОР ИВАНОВ

6 реформи трябва да бъдат проведени в България, за да имаме пълен достъп до еврофондовете в периода 2014-2020 г. Това стана ясно при представянето на Споразумението за партньорство между България и ЕС.

„За следващия програмен период по-важен е резултатът от инвестираните средства, а не колко точно сме усвоили. За да бъдем допуснати до ползване на средствата, са нужни реформи", обясни вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова.

6-те области, в които Брюксел иска страната ни да проведе реформи, са здравеопазване, воден сектор, висше образование, иновации, транспорт и електронно управление, обясни шефката на дирекция „Програмиране на средствата от ЕС" в Министерския съвет Добринка Кръстева.

„Ако за водния сектор и транспорта имаме ясно разписани мерки за провеждане на реформата с дати, към които ще се изпълнят, то не стои така проблемът в здравеопазването, образованието и правосъдието", каза Кръстева. До 30 юли се очакват мерките в земеделието и рибарството.

В проблемните области България няма да има достъп до определените ни средства, ако не започне реформирането им. Засега е предвидено приемането на здравна стратегия, Стратегия във висшето образование, за иновациите и за електронното управление. Целта е разписаните в тях мерки да ни дадат достъп до фондовете за тези сфери в началото на програмния период.

„Във водния сектор,въпреки че реформата не е завършена, ще имаме право на еврофондове до 2016 г. След това, ако не бъдат изпълнени обещаните мерки, ще загубим достъп", обясни Кръстева.

9 млрд. евро е общият финансов ресурс, който е предвиден за България в периода 2014-2020 г., каза вицепремиерът Златанова.

Все още обаче не е ясно дали ще успеем да вземем пари по оперативната програма „Образование и наука". Причината е, че нито образователното министерство има административен капацитет, нито българската наука засега е показала, че може да усвоява еврофондове. „България няма спечелен нито един самостоятелен проект по рамковата програма за наука", отбеляза Златанова. Въпреки това страната ни работи за включването на тази програма към фондовете.


5 въпроса КЪМ Румяна Тодорова, управител на Националната здравноосигурителна каса:
Не може всяка болница да работи с касата

Никой не следи защо изтичат парите за здраве
АНА БОТИНОВА

- Д-р Тодорова, как заварвате здравната каса след 4-годишната пауза?

- Ако трябва да дам оценка, оставих я с 5 минус, а я заварвам за тройка. Има хаотичност, няма екипност. Трябва да създаваме екип от експерти, които всеки ден да идват с план какво ще работят днес. Някой трябва да е обединител на работещите тук. Прекратено е поддържането на сертификацията по ИСО, а той гарантира добро ниво на управление. Нали когато институцията е добре организирана и работи на ниво, има очи да иска същото и от партньорите си.

Никога не сме имали изцяло зает щат, сега за първи път е така

Рано е да се каже дали всички са натоварени максимално.

Като количество контролът не е занижен - много проверки, много командировки. Липсва обаче аналитичната част - какво следва от установените пропуски, защо е станало така. Всичко е свършвало с проверките. Не се знае например защо в някои

районни каси се превишават бройките направления, а в други - не. Преди имахме споразумения с външни институции за съвместен контрол, например с НАП, с агенцията за медицински одит. Сега има проект за това. А съвместни проверки са нужни, защото касата сама не може да контролира качеството например. Това е работа на агенцията.

- Като човек със солиден опит в системата, имате ли отговор кой има интерес от слаба здравна каса?

- Не знам дали е интерес, но правилата се размиха.

Не мога да разбера защо трябваше да се промени Законът за здравното осигуряване така, че управляващ орган на касата остана само надзорният съвет. Къде са представителите на обществените организации? Когато се одобрява бюджетът например, трябва да участват освен държавата и работодателите, синдикатите, организациите на пациентите, и то не само с по един представител. Така ще можем и ние да попитаме гражданите изпълняват ли задълженията си към институцията, преди да искат свободен достъп, лекарства с намаление и т.н.

Оказва се, че законът е задължителен само за милион и половина работещи Към 1/3 от бюджета е грижа на държавата, тя също трябва да си изпълнява задълженията с вноските за определени групи.

- Каква е събираемостта на здравните вноски в момента?

- Не знаем. С въвеждането на единната сметка от НАП вече не знаем в детайли как се събират вноските. Даже имаме жалби от пациенти, които са се издължили, но в системата излиза, че не са и губят правата си. Просто парите им отишли за покриване на други задължения в НАП. Това също е проблем, който изисква намеса.

Вече отиваме към етапа, от който се страхувахме от години - че касата няма да е в състояние да покрива разходите.

Бюджетът е на червено, искаме актуализация, товарим държавата, прехвърлят се задължения за следващата година, което не искам да става.

Някой пък ни прибра големия резерв.

Искаме да знаем за какво са използвани тези пари - нека поне да кажат за какво ги употребиха.

Ако е за апаратура, лекарства, спешна помощ, лоялните платци на здравни осигуровки няма да се разсърдим. Сега парите не стигат, събираме и последните стотинки от разходите за инвестиции и издръжка. Същевременно имаме очаквания - за електронна здравна карта, досие, електронна рецепта. Тези проекти се замразяват сега, а това пряко понижава и контрола. Институцията може да се превърне в един отдел, плаща, каквото кажат, и това е.

- Кои са лобитата в здравния бизнес, които винаги успяват да променят управленските решения в свой интерес, независимо кой е на власт?

- Те не са толкова в касата, колкото извън нея - вижте например колко частни болници се откриват постоянно. Самият факт, че касата е принуждавана да сключва договор с всички появили се болници, да плаща всички новопоявили се лекарства от позитивния списък, звучи абсурдно. Не може бюджет, гласуван с определени рамки предходната година, да се товари 2 пъти през текущата година с нови лекарства за неизвестни суми. Отделно се товари с договор с всяка нова болница. Това са интереси.

Другият въпрос е докога ще стигат лекарите

Тичат на много места и не се изпипва детайлът. Няма нищо лошо в това да се работи на две места, но на Запад лекарят оперира на второ място и като си тръгне, зад гърба му остава солиден екип да довърши и да обгрижи пациентите.

У нас сестри почти няма вече, а анестезиолозите как успяват да покриват толкова много оперативна дейност, кой им гледа пациентите, след като те са дефицитни? У нас разрешителното за дейност на лечебните заведения се издава по документи и никой не проверява на място за какво става дума.

Шефове на областни болници ми казаха, че откакто касата плаща интензивните грижи, всички лечебни заведения намират начин да отворят такива отделения. И така,

като раздробяваме дейността, парите никога няма да стигат

Затова вече има предложения от страна на самите болници касата да сключва договори селективно, а не с всички по задължение. Ще трябва да отговарят на критерии, щом искат да ползват обществен ресурс. Има компетентни хора да изработят правилата. Ще го предложа на здравната комисия в парламента и на здравния министър.

Качеството пада, не може България да бъде цитирана като пример за лошо здравеопазване. А лекарите, като излязат в чужбина, са прекрасни. Те и тук са прекрасни, но работят в лоши условия. Няма организация в системата, затова

изтичат пари и кадри.

Много играчи на пазара, всеки се стреми да оцелее. За целта трябва да имаш пациенти и най-логично е те да се привличат чрез конкуренция, само че у нас много често не става така. За да стигат парите, трябва да има плановост.

- Какво може да се направи през идните месеци, за да се подобрят нещата?

- Първо трябва да се осигури плащането на всички дейности до края на годината.

Предстоят и обществени обсъждания по проблема с лекарствата, те изискват

все повече пари

Получават се и парадокси - при диабета например хем са осигурени най-модерните терапии, хем и усложненията и инвалидността нарастват. Ако се тръгне по данните детайлно на проверка, много интересни неща ще научим. Никаква профилактика, парите се наливат на по-късен етап в лекарствата при вече налично заболяване.

- Как виждате здравното осигуряване в близките години?

- Няма по-добро от солидарния модел. Идеята при старта беше добра, а днес нещата са изкривени. У нас всеки отива в болница, защото достъпът е свободен. Областните

болници отчитат, че 60% от пациентите им са спешни, което е абсурд

В модела беше заложено най-голяма част от здравната услуга да се поема от общопрактикуващите лекари, а не от болниците. Нещата изглеждат непоправими. Нужни са сериозни политически решения, за да се излезе на прав път. И политиците трябва да са готови за неуспех в началото, но някой трябва да започне. Обнадеждена съм от разговорите с екипа на здравното министерство, нещата ще потръгнат.

- На фона на постоянното безпаричие не е ли време да се вдигне здравната вноска?

- Според мен не. Има още какво да се направи като организация и контрол за по-удачно разходване на бюджета. Какъв е резултатът от повишението на вноската от 6 на 8%? Здравната каса разполага с всевъзможна информация, а никой не ги анализира и не служи за планиране и адекватни решения.

Министерството на финансите (МФ) вчера реши да се похвали с две важни мерки, които би трябвало да подобрят битието на добросъвестните фирми и да пресекат криенето на данъци. Първата е свързана с единната сметка за плащане на данъци и осигуровки, която се оказа бреме за бизнеса заради автоматичното правило, че първо се погасява най-старото задължение към бюджета. Така бе отнето правото на фирмите сами да преценяват какво да издължат първо, когато нямат достатъчно оборотни средства.

МФ сега предлага единната сметка да се раздели на две части и лихвите да се обособят от главницата - дължимите данъци и осигуровки. "Ще се прилага същата поредност, която съществува при принудително събиране на задължения - първо се погасява главницата, после лихвите", обясни зам.-министър Людмила Петкова. Тя даде следния пример: ако фирма има две задължения за данъци и осигуровки за 500 лв. плюс още 50 лв. лихви, когато внесе 500 лв., това ще покрие двете главници и лихвата ще спре да се трупа.

Според зам.-министър Петкова идеята е обсъдена с работодателите и те са я одобрили. Но предложената промяна не отговаря на основното искане на бизнеса - да избира дали първо да плати здравните осигуровки, пенсионните вноски, ДДС или корпоративния данък. Първоначално единната сметка бе приветствана от мениджърите, които се зарадваха, че нововъведението ще им позволи с един платежен документ да погасяват задължения към хазната и това ще им спести солените банкови такси за отделни преводи по различни сметки на НАП. После се оказа, че радостта е била прибързана. Впрочем в плана на премиера Орешарски, който и вчера се обсъждаше на "Позитано" 20", изрично пише: "установяване на права на данъкоплатеца да определя направленията на плащанията по единната сметка".

Другата мярка, представена вчера, е продължение на офанзивата срещу контрабандата на храни. Преди десетина дни две министерства - финансовото и земеделското, сформираха смесени мобилни екипи, които инспектираха стокови борси и КПП-та в търсене на стоки с неплатени данъци, с лошо качество, с неясен произход или придружени със съмнителни документи. След анализ МФ предлага в НАП да бъде създадена нова дирекция за контрол "върху движението на стоки с висок фискален риск", в която ще работят 250-300 инспектори. Засега в списъка на рисковите стоки са плодове, зеленчуци, захар, месо и месни продукти, строителни материали, но той може да се допълва. Акцизните стоки - цигари, алкохол, горива, си остават грижа на другата приходна агенция - "Митници", обясни Петкова.

Идеята е мобилни екипи на спедирекцията да спират и проверяват документите и товарите на тирове и при влизане в страната, и при разтоварване на стоките в складове и по тържища. На съмнителните камиони ще се поставят пломби и GPS устройства, така че да могат да се проследят, а при пристигане в крайната точка отново инспектори на НАП ще свалят контролните устройства. Ако камионът само преминава през България, пломбата ще се сваля при напускане на страната. Това е румънската практика, която искаме да приложим с цел намаляване на нелегалната търговия, съобщи Петкова.

От МФ се надяват затегнатият контрол да донесе поне 200 млн. лева повече приходи от ДДС. Това обаче няма да се случи тази година. Петкова посочи, че са необходими промени в три закона - за ДДС, за НАП и Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Проектите ще са готови до седмица, но те трябва да бъдат приети от правителството и парламента, а после да се подготвят дирекцията и екипите, което можело да стане не по-рано от Коледа. Освен това в НАП ще бъде създаден електронен регистър, в който ще се въвеждат данните за купувача, за превозвача, количеството, вида и стойността на стоката.

АКО МИНЕ

ДЕТАЙЛИ