25 август 2010 г. Тема: здравеопазване

ерите. Заседанието на шефовете щяло да е идната седмица. „Не, въобще не съм се чувала с д-р Алексиева. Аз бях в чужбина, върнах се в събота и от вашия вестник „Труд" се информирах какво става по този случай. Чрез вас следях развитието", отговори Атанасова на въпрос дали е във връзка със заместничката си. „Въпрос на личен избор е дали докторката ще подаде оставка и като депутат", каза още шефката на комисията. Атанасова потвърди и излязлата в „Труд" информация от проф. Православа Гугучкова, че диагнозата „амблиопия" е била записана като клинична пътека в Националния рамков договор също поради лични интереси на депутатката.

Пациентите, които влизат на планово лечение в болницата в Добрич, ще трябва да си носят спално бельо. Това съобщи за „Труд" изпълнителният директор д-р Мариян Ананиев. Мярката е заради орязания бюджет на лечебното заведение за август тази година. Според д-р Ананиев в края на месеца ще стане ясно с колко ще е по-нисък бюджетът. Тогава здравната каса ще изплати средствата за извършената дейност. Прогнозите сочели, че парите ще са с 30 процента по-малко от предходните месеци и от август м.г. Освен чаршафи болните трябва да си осигуряват и храната. Тази мярка не важи за пациентите, които са на специални диети, уточни д-р Ананиев. Затяга се и изписването на лекарства и консумативи, но засега не се налага приетите на лечение в здравното заведение да си ги купуват сами. По-ниски за август ще бъдат и възнагражденията на някои от служителите в болницата.

Липса на хирургически конци и други жизнено необходими консумативи, отчайващ недостиг на персонал, катастрофална хигиена. Такава е обстановката В българските и румънските болници, пише в убийствено критичен материал информационната агенция "Асошиейтед прес". И това е само началото на статията, която обрисува здравните системи на двете страни като по време на война. Корупция Повсеместна корупция се шири на всички нива в болничната помощ. "Типичните й форми се изразяват в подкупи, за да се осигури приемане в лечебниците, и купуване на консумативи и лекарства. Уреждат се и дарения за болниците, плаща се допълнително за лечение и операции", изтъква авторката на материала Алина Мърей. Ако пациентът не се снабди сам с необходимите антибиотици, бинтове, инжекции и други консумативи, необходими при операция, тя няма да се състои, допълва.Мърей И всичко това се случва при надичие на Национална здравнаосигурителна каса. Годишният доклад на Европейската комисия за Румъния показва, че две трети от румънците си плащат допълнително за лечение в болниците, 81% от анкетираните пък казват, че това е начинът да си осигуряват по-добро лечение. Недостиг на лекари Друг проблем на здравните системи и в двете източноевропейски страни според статията на "Асошиейтед прес" е липсата на квалифициран медицински персонал. По данни на румънското здравно министерство през последните три години 8000 лекари са подали молби за работа в чужбина. И това се случва, когато лекарската колегия в страната на Дракула обяви, че броят на медицинските лица трябва да бъде удвоен, за да се постигне средното европейско ниво. В България положението е почти същото. "Асошиейтед прес" цитира председателя на Българската асоциация на медицинските сестри Станка Маркова, която казва, че смъртността е по-висока именно в болниците, в които има недостиг на медицински сестри. Въпрос на пари "Всичко е въпрос на пари или на липсата им", пише Алина Мърей. Докторите и медицинските сестри в България и Румъния са много нископлатени, затова търсят работа във Великобритания, Испания и Гърция. Там средната работна заплата на медицинска сестра е от пет до шест пъти по-висока от тази в България. И не само това - средствата, които правителствата отделят за здравеопазване, също са малко. Румъния заделя едва 3.7% от БВП на страната за здраве, докато в България той е малко по-висок - 4.2%, отбелязва авторката на статията. Като за капак Мърей не пропуска да спомене, че средната продължителност на живота и в двете страни е 73 години, тоест с 5 години по-кратка от тази в останалите европейски страни.

Имам информация, че Геновева Алексиева е подала оставка като зам.-шеф на здравната комисия пред председателя на парламента Цецка Цачева. Това заяви вчера пред „Класа“ премиерът Бойко Борисов по повод скандалите, които се разразиха около депутатката от ГЕРБ и зам.-шеф на здравната комисия в последните дни. Първоначално стана ясно, че Алексиева е участвала в жури, което е оценявало дъщеря й в конкурс за доценти, а след това името й бе спрегнато в скандал за източване на здравната каса. Нейни колеги я обвиниха, че е включила лечението на очно заболяване „мързеливо око“ при децата в здравна пътека заради лични интереси.

„Като се събере изпълнителната комисия, ще решаваме оставката й. Все пак не трябва да забравяме, че тази жена има над 10 хиляди операции и аз разговарях с доста хора, на които им е възстановила зрението“, обясни още Борисов. „Класа“ научи, че Алексиева ще подаде официално оставка като зам.-председател на здравната комисия в първата работна седмица на парламента.

Преди това обаче тя ще даде обяснение пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Оставката на Алексиева бе коментирана и от председателя на парламентарната комисия по здравеопазване Десислава Атанасова. „Според мен като юрист наистина е следвало колегата да си направи отвод и да не журира конкурса на дъщеря си. Оттам нататък дали ще подаде оставка – аз, доколкото знам, тя вече е направила този избор и ще подаде оставка след започване на пленарните заседания“, обясни тя пред БНР.

Обвиненията

По отношение на скандала с въвеждането на очно заболяване амблиопия (т.нар. мързеливо око) в клинична пътека, в каквото прегрешение Алексиева беше обвинена от проф. Православа Гугучкова в интервю пред в. „Труд“, от НЗОК заявиха пред „Класа“, че Алексиева не е имала отношения със здравната каса. Включването и изключването на заболявания в основния пакет по механизма на здравните пътеки се извършва от здравното министерство. В съобщение на касата се казва още, че съответното очно заболяване е включено в заплащане в клинична пътека 138 “Консервативно лечение на глаукома, съдови заболявания на окото и неперфоративни травми“, която фигурира от 2007 г. Цялата пътека е на стойност 231 лева. Допълнението обаче, по което се заплаща заболяването, е включено по предложение на националния консултант по офталмология към министъра на здравеопазването от 1 януари 2010 г. От НЗОК поясниха пред „Класа“, че предложението е дадено от доц. Ива Петкова, която е национален консултант след февруари тази година, но промяната е въведена със задна дата. Самата Петкова заяви вчера пред БНР, че добавянето на амблиопията в клинична пътека е добър ход. „Не мисля, че тази пътека и включването на амблиопията в нея може да източи касата, особено когато това става за деца, които имат действителна нужда“, обясни Петкова. Тя коментира още, че се обсъжда и включването на още една пътека, която да бъде за детското зрение. Тя ще бъде за оглед и манипулации под обща анестезия, защото пациентите са много малки и не дават възможност да бъдат изследвани по друг начин.

Според бившия национален консултант по офталмология доц. Руска Христова обаче е бил оказан натиск за включване на амблиопията в клинична пътека 138. „Ако включваме ново заболяване в една клинична пътека, то трябва да мине в Министерството на здравеопазването и да бъде променено заглавието на пътеката, а това не стана“, коментира пред „Класа“ Христова. Тя добави, че е била консултант до февруари и след това е била сменена, защото според нея се е намесила във финансовите интереси на определени хора. „Не посочиха никаква причина за отстраняването ми, просто по средата на мандата аз бях единствената, която бях изключена от списъка на националните консултанти“, обясни още Христова. Тя добави, че когато са били обсъждани клиничните пътеки в Българския лекарски съюз (БЛС), е била и Геновева Алексиева, която е присъствала до момента, до който се уточнявали засягащите я пътеки. „Тази година при обсъждането на клиничните пътеки в лекарския съюз аз отново поставих въпроса и казах, че амблиопията може да остане, но като пакет за амбулаторно лечение или амбулаторна рехабилитация в доболничната помощ. Съгласна съм касата да го заплаща, но не и в болнична обстановка“, коментира Христова и добави, че позицията й никога не се е променяла.

Съмненията

Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов обясни, че не може да каже дали заради една клинична пътека трябва да бъдат преразглеждани всички останали. Той коментира пред „Класа“, че след като е подписан Националният рамков договор за 2010 г. няма информация да са правени промени в клиничните пътеки.

Алексиева позвънила първо на него, за да обясни как е журирала конкурс, спечелен от дъщеря й. Случаят бе огласен в медиите и предизвика скандал. Алексиева половин час убеждавала премиера, че не е в конфликт на интереси, а написаното за нея цели ГЕРБ да бъде злепоставена. Борисов обаче не останал доволен от оправданията на депутатката и настоял тя да сдаде поста си. Премиерът бил категоричен, че няма да прави компромиси с никого. Борисов припомнил, че именно той и Цветан Цветанов настояли Алексиева да стане шеф на комисията на мястото на Лъчезар Иванов, докато другите гласували за Десислава Атанасова.

Вицепремиерът и зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов също бил уведомен лично от Геновева Алексиева за казуса.

Той обявил, че изпълкомът на партията ще вземе решение, както е по процедура. Изслушването на лекарката депутат, която е лидер на Жени-ГЕРБ, от съпартийците й ще стане във вторник. След това тя ще дава обяснения и пред здравната комисия в парламента. Депутатите от ГЕРБ обаче са сигурни, че Алексиева сама ще обяви, че се оттегля от поста си. "Както досега, ще вземем принципно решение", заяви Пламен Нунев от ръководството на изпълкома на ГЕРБ.

Че Геновева си отива стана ясно и от изявлението на шефката на парламента Цецка Цачева. Тя единствена коментира случая, въпреки че не е част от партийното ръководство. "Недопустимо е в конкурс да участва някой, чийто роднина също е в него. Би било уместно да си направи отвод преди конкурса", отсече Цачев. Според шефката на здравната комисия Десислава Атанасова колежката й вече е готова с решението си. "Изпълнителната комисия номинира и двете ни за поста председател, затова считам, че е разумно тя да я отзове. Доколкото знам, Алексиева вече е избрала да напусне сама, но така или иначе изпълнителната комисия трябва да я изслуша", заяви за "Стандарт" тя. Пред БНР Атанасова обясни, че за нея като юрист би било редно доцентката да си направи отвод и да не журира конкурса на дъщеря си.

"На Алексиева и се събра много. Освен гафа с конкурса, тя бе обвинена от лекарската гилдия в лобизъм и това окончателно й изяде главата", смятат гербери. Алексиева бе упрекната, че е настоявала с промяна в закона лечението на амблиопия (мързеливо око) да се плаща с клинична пътека. Опонентите на депутатката твърдят, че тях никъде по света този проблем не се лекува в болница. Алексиева обаче има офталмологична клиника и ще се облагодетелства от промяната, настояват от лекарската гилдия.

От управляващата партия вече обсъждат имената на експерти, които могат да станат зам.-шефове на здравната комисия.

Засега като фаворит се сочи Даниела Дариткова. "Надявам се в здравната комисия да няма други смени и който заеме зам.председателското място, да бъде до края на мандата", заключи Десислава Атанасова.

Румънските болници бяха истински кошмар при комунизма. Но две десетилетия след свалянето на предишния режим и четири години след присъединяването си към Европейския съюз Румъния остава една от най-бедните страни в Европа и това се отразява в плачевното състояние на болниците. В годишния доклад за Румъния Европейската комисия посочва: две трети от анкетираните твърдят, че са давали пари на медицински персонал, а 81 на сто заявяват, че допълнителното заплащане до голяма степен определя начина, по който са лекувани.

В съседна България, още една от бедните страни в ЕС, пациентите също често плащат за медицински консумативи, лекарства и за преференциално отношение в болниците.

"Типични форми на корупция в болниците са подкупите, за да се осигури приемане на лечение или за купуване на консумативи и лекарства. Уреждат се и дарения за болници, плаща се допълнително за лечение и операции", казват местни наблюдатели на проблемите, свързани с корупцията.

И в Румъния, и в България средната продължителност на живота е 73 години, с пет години по-малко от средното за Европейския съюз. И нещата май ще стават още по-зле.

По данни на румънското министерство на здравеопазването 8000 лекари са подали молба за разрешение да работят в чужбина. И това става в момент, когато Колегията на лекарите в Румъния обяви, че броят на докторите трябва да бъде удвоен, за да се постигне средното европейско ниво за брой пациенти на един лекар.

В България условията са почти същите. Източник от асоциацията на българските медицински сестри съобщи, че в болниците, където работят по-малко квалифицирани медицински сестри, смъртността е по-висока. И в Румъния, и в България лекарите гледат навън - към Великобритания, Испания или Гърция, където средните лекарски заплати са поне пет пъти по-високи.


Вече лекуваме на вересия
Сърцето е ахилесовата пета на българина, казва доц. Марио Станкев

С парите от касата плащаме само заплати и трупаме борчове за лекарства
Доц. Марио Станкев е специалист по съдова хирургия. Ръководи Националната кардиологична болница от 2005 г. Преди да стане директор, в продължение на 2 г. е завеждал Клиниката по съдова хирургия. Специализирал в Германия и Италия в областта на чернодробната и бъбречна трансплантация. Как оцелява болницата в условия на криза, стигат ли парите за лечение след наложения финансов лимит от Националната здравноосигурителна каса и задават ли се листи на чакащите в продължение на месеци. С тези и други въпроси се обърнахме към доц. Станкев.

- Доц. Станкев, август се оказа най-горещият месец - в буквален и преносен смисъл. Здравната каса ви наложи финансов лимит, успявате ли да се вместите в него?

- Оказа се, че в този натоварен месец със сърдечни и мозъчни инциденти средствата са намалени с 40% спрямо август миналата година, когато през болницата са преминали 1330 пациенти. Редуцирането на средствата за болница като нашата е тежко изпитание, тъй като ние лекуваме пациенти със сърдечни заболявания от цялата страна - 65% от постъпващите са от провинцията. Между 38% и 44% от хората, които приемаме, са спешни случаи. Не бива да се забравя, че разполагаме с уникални за страната структури. Например клиниките по детска кардиология и кардиохирургия. Нашите специалисти оперират бебета, родени преди часове с вроден порок на сърцето. Единствено при нас се осъществяват сърдечни операции на деца. Други уникални структури са отделението за ритъмно-проводни нарушения и санаториумът за сърдечна рехабилитация в Банкя, в който се превеждат пациенти не само от нашата болница, но и от други лечебни заведения.

- Налага ли се да връщате пациенти?

- Нямаме право да връщаме пациенти, които си плащат редовно здравните вноски. Освен това те имат право да избират болницата, в която да се лекуват. Парите, които ще получим обаче, ще стигнат само за заплатите, което означава, че ще трупаме дългове за лекарства, консумативи и т. н. От началото на годината досега здравната каса не ни е платила извършени медицински дейности на стойност 5 млн. лв. Ако не ни плати за август, сумата ще набъбне на 6,5 млн. лв.

- Ще има ли листи на чакащите като в Англия?

- Тъй като сключихме анекса с касата за новите финансови условия към средата на месеца, не сме правили много прехвърляния на планови операции за септември. Ако обаче и през следващите месеци продължи финансовата редукция, ще се наложи да правим такива листи за хора, чието състояние позволява. Искам да подчертая обаче, че българският пациент не е като английския. У нас има много занемарени случаи - хора с хипертония, запушени съдове, исхемия на сърцето, които късно са отишли при семейния си лекар поради ниска здравна култура. Тези занемарени случаи не могат да чакат, защото могат да завършат зле. Да не забравяме, че България е на водещо място в Европа по исхемични мозъчни инсулти. Между 65% и 70% от смъртността е следствие на сърдечно-съдово заболяване. Онкологичните заболявания, които напоследък бележат бум, заемат 17% от смъртните случаи.

- Колко пациенти са минали през Националната кардиологична болница през миналата година?

- Средно годишно през нашата болница преминават между 17 000 и 19 000 пациенти. Разполагаме с 311 легла, чиято използваемост е между 65% и 70%. Процентът е по-нисък заради леглата за интензивно лечение, които пазим за спешни случаи. Например в Клиниката по съдова хирургия разполагат с 25 легла, 5 от които са интензивни.

- Как може да се реши проблемът с крещящия недостиг на средства в НЗОК?

- Би трябвало в това време на криза и на толкова болни хора да се актуализира бюджетът на НЗОК, като се отпуснат средства от резерва на касата. Преструктурирането на някои общински болници за активно лечение в лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и рехабилитация също ще спести средства на системата. Леглата за активно лечение са скъпи. При нас леглоденят на пациент след сърдечна операция е 500 лв. Ако бъде преместен в разумен срок в заведение за долекуване, сумата ще бъде значително по-малка. Разбира се, трябва да има достатъчно клинични пътеки за долекуване, които да бъдат реално остойностени. Защото в крайна сметка качеството на лечението в името на здравето е най-важно. НЗОК трябва да сключва договори с лечебните заведения по строги критерии. Има частни болници, които взимат пари по клинични пътеки, но лекуват само по-леки случаи. В момента правим сметка на стотинката. Оказа се, че сме лекували 12 тежко болни пациенти, за които сме похарчили 300 000 лв. Но няма как да изпишем такива болни в препоръчаните от здравната каса срокове, тъй като състоянието им изисква по-продължително лечение. Често се случва при нас по-дълго да остават и деца от социални домове, които оперираме. Ние сме единственото лечебно заведение в София, което разполага със специалисти и апаратура за лечение на деца с дихателна недостатъчност с помощта на апаратна вентилация.

- Тежат ли на бюджета ви здравно неосигурени пациенти?

- Броят на тази група пациенти застрашително расте. През миналата година лекувахме четирима болни, изхвърлени от осигурителната система заради нередовни здравни вноски. Само за първото 6-месечие на тази година техният брой е 15 и болницата е похарчила за лечението им около 50 000 лв.

- Изтъкнахте значението на профилактиката и ранната диагностика. Вие имате ли програми в тази посока?

- Да, провеждаме профилактични програми за сърдечни и мозъчно-съдови заболявания за пациенти над 60-годишна възраст, които имат хипертония, диабет и други заболявания. През миналата година организирахме на два пъти свободни приемни с безплатни прегледи и изследвания. Това ни позволи да започнем навременно лечение при някои от пациентите. При по-леките случаи - с помощта на медикаменти, а при занемарените - с операция.

- Ще имате ли възможност за такива инициативи при новосъздалата се финансова ситуация?

- Естествено, че когато няма средства, профилактиката ще отиде на заден план. Имаме намерение да осъществим безплатна профилактика за хора с хипертония. Готови сме с проект за изграждане на Спешен център по Оперативната програма "Регионално развитие" на стойност 5 млн. лв. За да кандидатстваме с него обаче, е необходимо да стане готова Националната здравна карта. Имаме намерение да обърнем лицето на болницата към бул. "Тодор Александров". Това ще улесни и движението на линейките.

- Има ли нужда от ремонт на електрическите инсталации?

- Може би поради близостта ни до пожарната винаги сме изпълнявали условията за безопасност. Наскоро обаче вложихме 60 000 лв. за подмяна на асансьорната уредба, която бе на 30 г. Обновихме и Центъра за хемодиализа - направихме ремонт на помещенията, закупихме телевизори за всяко легло, а министерството закупи 10 нови апарата за хемодиализа.

- Здравното министерство възнамерява да въвежда нива на компетентност в различните отделения според квалификацията на специалистите и наличната апаратура. Бягат ли доктори и сестри в лечебни заведения за по-добри пари?

- През последните години медицинските ни кадри не бягат другаде. През миналата година дори назначихме 6-7 млади лекари на мястото на вече пенсионирали се. Тези специалисти имат желание да работят, да се развиват. Дано не продължава одисеята с недостатъчното финансиране, за да не ги загубим.

- Каква е средната лекарска и сестринска заплата при вас?

- Лекарите взимат средно по 2381 лв., а специалистите по здравни грижи - 1114 лв.

- Какво мотивира кадрите ви освен заплащането?

- Работят с най-модерна техника. Разполагаме с два най-модерни ангиографа, 64-срезов скенер. Имаме и модерна плазмена стерилизационна, която не позволява на инструментите да се изхабяват. Тя има огромен капацитет и може да обслужва и други лечебни заведения. Здравното министерство закупи и специална машина за преработване на болничните отпадъци в битови. Наскоро в телевизионен репортаж се изнесоха неверни данни за изразходваните средства по ремонта на стерилизационната. Спешният одит, назначен от министерството, обаче опроверга тези твърдения.

- Предлагате ли нови методи на лечение?

- Стремим се да бъдем в крак с най-модерното лечение в европейски и световен план. Лекуваме разширени вени с лазер и радиотерапия. Това са щадящи интервенции, 2 часа след които пациентите могат да се приберат у дома.

- Плаща ли за тях здравната каса?

- Не, пациентите си поемат лечението, което струва 800 лв. По-голяма част от тази сума отива за скъпите консумативи - катетри за еднократна употреба. Прилагаме и катетърна тромболизация на тромби в дълбоки вени, но в този случай разходите, които правим извън клиничната пътека, остават за сметка на болницата.