25 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

„Ес Ка Be Трейд" е партньор, добре познат на много архитекти, мебелни къщи и дизайнерски бюра.

Предистория

Стартът е с малък собствен капитал, партньорите ни бяха осигурили известен стоков кредит, нещата бяха пестеливи по отношение на офиси, персонал, обеми на поръчките, спомня си Иван. Но времето върви, а бизнесът се развива. През 1992 г. фирмата има магазини за бои и железа­рия в София и продавайки на дребно, логично прави следващата стъпка - при­целва се в търговията на едро и дистрибуцията. С цената на много амбиции и усилия успяхме да се нало­жим на пазара, спомня си Иван Конакчиев. Изборът на тази дейност е случаен. През 1992-1993 г. много неща бяха случайни. Три­мата съдружници се позна­вахме отдавна. Единият от бизнес партньорите прави друг избор, като заминава за Канада, така през 1999 г. мястото му се заема от друг съдружник и се ражда „Ес Ка Be Трейд."

В края на 2002 г. фирмата се ориентира в по-специ­ална ниша - интериорни и екстериорни решения от камък и стъкло. Общество­то все повече се разслоява,

пазарът все повече се диверсифицира и компанията съвсем естествено започва бизнес партньорство с ди­зайнери, архитекти, мебел­ни къщи за индивидуални клиентски поръчки. Изля­зохме изцяло от серийните продукти и се насочихме към клиентите от среден и висок клас. Отворихме офиси в Бургас и Варна. В Бургас направихме и склад, за да обслужваме целия Югоизточен регион, пояс­нява Иван Конакчиев.

Технология

С навлизане в бизнеса с тех­нически камък, чиято цена е от 120-350 лв./ кв. м се изисква не само лукс изпъл­нение, но и платежоспособ­ни клиенти. Същественото в работата на фирмата е привличането на капитал. През годините работят с различни банки, за да се стигне до наистина добро сътрудничество с ПИБ.

Планирахме да купим парцел, върху който да пре­несем собственото произ­водство, което сега се осъ­ществява в помещения под наем. От ПИБ откликнаха на нашите амбиции. Бяхме в кризисен период, почти пред пропадане на сделката за купуване на имота, те просто ни спасиха, разказва Иван Конакчиев.

Преди и след

От 2003 насам постигаме ръст от 25-30% всяка го­дина. Върхът бе през 2008 п, когато прескочихме пси­хологическата бариера от 5 млн. лв. приходи. Бяхме добре позиционирани на пазара, всичките ни бизнес партньори работеха много добре. Участвахме в солид­ни сделки за изработката на над 2 хил. кв. м скъпи настилки, посочва Иван.

Кризата за тях е такава, каквато е за всички остана­ли пазарни играчи. Спадът е около 25-30%. По-трудно се пренастроихме, защото до края на 2008 г. нямаше индикации, че всичко ще се случи така внезапно. Целта ни бе да направим така, че да не „падаме" повече - за много от колегите в каменарския бранш нещата сто­ят направо драматично.

Антикризисният им план минава и през съкращения

на работни места - най-вече администрация и помощен персонал. До края на 2008 г. действахме с презумпцията за развитие и поддържахме малко повече хора, отколко­то имахме нужда, обяснява Конакчиев. Нагласите ни са, че тази година да бъде на нивото на 2009, но не и по-надолу.

Стабилизация

„Ес Ка Be Трейд" прави важна крачка в името на запазване стабилността на фирмата - инвестират в допълнителен дистрибуционен канал - е-магазин. Предстои пускането му до края на март. Това е още една добра опция за тър­говия, посочва Конакчиев. Предвиждат да развият и екстранет платформа за ра­бота с техните партньори на тази база.

Сега не е моментът ин­вестиционните планове в собствена база да се случат, поне докато не се види гър­бът на кризата. През 2008 г. ситуацията е била една, през 2011 г. със сигурност ще изглежда по друг начин. Тогава искахме да реализи­раме по-голям проект, сега - по-скромен. Но каквото и да предприемат съдружни­ците от „Ес Ка Be Трейд", вложенията ще варират от 400 хил. до 1 млн. EUR. Занимаваме с много дейности, имаме 3 вида производство - за изработка на детайли от интериорно стъкло, за плотове от кориан и за из­делия от технически камък и гранит. Предвидена е и складова база.

Търговия

Правилата са много важно нещо в търговията, а там, където ги няма - създават ги. Тясната специализация на фирмата, фактът, че об­ръщат толкова внимание на капризите на клиентите, ги прави много внимателни в пазарния подход. Хората не трябва да остават с усеща­нето за ценова безпринципност. Проблемът при тези индивидуални решения е, че много трудно е да се фиксират цени, което го прави трудно както за нас, така и за тях. Отваряйки интернет магазина, проме­няйки ценовата политика, отиваме към продукти, ко­ито да може да се продават по определен начин.

Докато не дадеш цена на един продукт, не можеш да му даваш отстъпки, да правиш разпродажби, с една дума, не можеш да структурираш бизнеса си на база бонуси, които тър­говията изисква, обяснява Конакчиев.

Светлана Желева
Портретна снимка на три колони


25.03.2010 г., с. 20
Интервю

Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството
До края на годината ще разплатим 300-400 млн. лв.
Чакаме одобрението на ЕК за прехвърляне на пари в рамките на програмата "Регионално развитие"
„ Общини­те много се оплакват. Те са свикнали да работят на прин­ципа, като се оплачат, да им се реши проблемът”
Визитка

Коя е Лиляна Павлова

► Лиляна Павлова е доктор no икономика. Има магистърска степен по публична администрация и европейска интеграция от Варненския свободен университет "Чернори­зец Храбър" и бакалавърска по международни ико­номически отношения от УНСС. Има и следдип­ломна квалификация по право в ИСК при УНСС.

► Била е началник-отдел в дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите. В МРРБ тя отговаря за Оперативна програма "Регионално раз­витие", ФАР и ИСПА.
► Госпожо Павлова, при получаването на положи­телната оценка за съот­ветствие на Оперативна програма "Регионално раз­витие" министър Росен Плевнелиев коментира, че вече има пари, но няма проекти. Това ли е най-го­лемият проблем за усвоя­ването на средствата по програмата сега?

- Положителната оценка за съответствие дава въз­можност всички извърше­ни от МРРБ плащания към момента - над 90 млн. лв., да бъдат възстановени от Европейската комисия и по този начин да се осигурят свежи средства в иконо­миката. Програмата държи първенството по брой склю­чени договори, те са за над 930 млн. лв. За тази година имаме амбициозна индикативна програма - с 13 схеми. Много е важно общините не просто да подадат проектни предложения, а те да са качествени и добре разрабо­тени. Общините имат много идеи, но за да може един проект да се финансира, той не трябва да е само скица или идея, а да е технически добре подготвен (техниче­ски или работен проект). При първите обявени схеми е имало възможност да се кандидатства само с идейни проекти. Това в момента ни "изяжда главата", защото са одобрявани индикативни бюджети, без реални чертежи, а само скици и картинки.

► Общините се оплакват от сложените процедури за кандидатстване и за сертифициране на разхо­дите.

- Общините са свикнали да работят на принципа, като се оплачат, да им се реши проблемът. По инициатива на министър-председателя започнахме да правим месечни срещи на всички управляващи органи със сдружението на общините, по време на които те да поставят своите пробле­ми и въпроси, за да полу­чат ясен и единен отговор. Тези срещи бяха и повод да опростим механизма за изискваното 5-процентно съфинансиране, което беше въведено от тази година. Така те вече ще имат въз­можност да участват със съответната сума по всяко време от изпълнението на проекта, а не само в нача­лото.

► Какво не трябва да пра­вят общините?

- Най-честите им грешки са свързани с опитите за за­обикаляне на процедурите по Закона за обществените поръчки и за съкращаването им. Предаването на пълен комплект от документи, не­зависимо дали става въпрос за ниво на кандидатстване или верификация, също е проблем за тях. Доброто окомплектоване също е ва­жно за по-бързите проце­дури, защото няма да се налага постоянно да им ги връщаме за корекции.

Как ще коментирате нуждата от консултации с министерството по провежданите общест­вени поръчки, което също забавя процеса на изпъл­нение на проекта?

- Това е нормален про­цес, над всяка обществена поръчка държавният орган трябва да има контрол. От друга страна обаче, този кон­трол не трябва да е безкра­ен. Качеството на тръжната документация за одобрение също трябва да се подобри. Например още на ниво гра­фик за обществени поръчки се правят опити за изкустве­но разделяне на поръчките и се правят три малки вместо една голяма, което не е ко­ректно и може да доведе до финансови корекции.

► За 2010 г. сте си поста­вили амбициозен план - да обявите 13 схеми за 402 млн. EUR. Кои ще бъдат тесните места пред из­пълнението му?

- Надявам се да успеем да разплатим общо до края на годината около 300-400 млн. лв. Това отново е мно­го амбициозно, тъй като е почти половината от склю­чените договори. Предиз­викателствата пред нас и пред общините са две. Те са свързани с две от обявените процедури, които са риско­ви, понеже са зависими от други институции. Първата е тази за реновирането на болниците, при която бенефициент е Министерството на здравеопазването. Даде­на е отсрочка от 6 месеца, за да се актуализира списъкът с болниците, които може да бъдат включени, а това може да забави обявяването на схемата за юни. Ако има още отсрочки, може да се стигне и до отлагане в обя­вяването на схемата.

Вторият риск е още по-чувствителният и сложен процес по деинституционализация на деца с увреж­дания. Това е тежък процес, като целта е в рамките на следващите 15 години да бъдат закрити домовете за изоставени деца или такива с увреждания, като на тяхно място се открият дневни или седмични центрове за социални грижи. Надявам се отварянето на програмата да стане най-късно до декември.

► Има ли риск да загубим около 40 млн. EUR no опе­рацията "Жилищна поли­тика"? Защо тя изчезна от индикативната про­грама?

- Не сме загубили тези средства и не сме в ситуа­ция, в която можем да ги загубим, но сме отложили схемата, като я прехвърлих­ме в индикативната програ­ма за следващата година. Средствата по тази схема може да се използват за енергийна ефективност на социални, общински или многофамилни сгради, да се финансират общи час­ти или дори за подмяната на хоризонтални щрангове. Отложихме я и заради Закона за етажната собственост, според който в момента има изискване за 100% сдружаване на всички собственици. Бихме искали да предложим поправка в закона, така че да може да се кандидатства дори и при по-малко от 100% сдружа­ване, важно е по-голямата част да са съгласни.

► По кои схеми на ОПРР е направено прехвърляне на средства и защо?

- Правилата позволяват в рамките на една приоритетна ос да се направи прехвърляне на средства, без да има санкция от стра­на на ЕК. На последното заседание на Комитета за наблюдение предложихме да има прехвърляне от при­оритетна ос в приоритетна ос. Тогава вече има промяна в програмата и е необхо­димо не само одобрението на комитета, но и това на ЕК. Релокация направихме от схемата за туризма, ко­ято беше с изключително голям бюджет, особено за регионален туристически продукт. В това няма нищо лошо, но бюджетът беше огромен, а както е видно, все още на територията на страната базисната инфра­структура не е добра, така че най-разумното предло­жение беше първо да се погрижим за нея, за учили­щата и детските градини. Затова и малко от парите за туризъм бяха насочени към мярката, по която има мно­го голям списък с чакащи проекти, за да подпомогнем подобряването на образо­вателната инфраструктура. Надявам се да довършим предложението за промени в оперативната програми до края на март и да чакаме одобрението на Европей­ската комисия, което може да дойде и след 6 месеца.

Дарина Черкезова
Портретна снимка на четири колони



25.03.2010 г., с. 21
Спасители на закъсали фирми
Консултантските ус­луги за оптимизиране на разходите и предоговаряне на заеми стават все по-актуални

Кризата засили търсенето на консултантски услуги, свързани с оптимизиране на разходите, предоговаряне и привличане на банково финансиране. Това показа допитване на в. „Пари" до няколко водещи консул­тантски компании. Фир­мите не са се отказали от професионалните консулта­ции, просто се пренасочват към по-специфичен вид, смятат някои от експерти­те. Други обаче не са чак толкова „щастливи" и чистосърдечно си признават, че като цяло клиентската им база драстично се е свила - фирмите са толкова зле, че понякога последното нещо,

за което плащат, са консул­тантските услуги, споделят те. Но са категорични, че професионалният съвет Мо­же да спести много разходи и дори фалити.

Преди и сега

Преди имаше повече за­питвания за консултации, свързани с възможност­ите за придобиване на компании, „пробив" на съседни територии и др., разказа за в. „Пари" Ал­бена Маркова, съдружник в PricewaterhouseCoopers (PwC). Според нея сега, по време на криза, мениджъ­рите търсят експертен съвет как бизнесът им да стане по-ефективен, т.е. да има по-малки разходи, но при същия ефект, как да си запа­зят пазарния дял, откъде да вземат финансиране, как да се справят с намаляващата клиентска база и др. В момента фирмите имат най-голяма нужда от кон­султации, свързани с фи­нансовото им преструкту­риране и намирането на възможности за привличане на допълнително капитал, коментира за в. „Пари" Зоя Василева, управляващ съ­дружник в консултантска компания Mattig Levercom Management Partners. Спо­ред нея в България все още ролята на финансов мениджър на фирмата се изпълнява от главния сче­товодител.

Съвети for free

Българският бизнес като цяло е пестелив и разходите му не са много раздути, коментира Маркова. Тя съвет­ва фирмите, които търсят оптимизация на разходи­те си, първо да преценят кои са ключовите процеси и умения, които добавят стойност за крайния клиент и носят конкурентно предимство. Това ядро трябва да се запази максимално цяло и инвестициите в не­го да продължат, докато спестяванията да стават за сметка на периферните процеси, съветва Маркова. Според нея не трябва да се правят компромиси при разходите за обучение на служителите, когато това обучение е обвързано с ре­ализацията на стратегията на бизнеса. Самоцелното съкраща­ване на служители също е краткосрочно решение на проблема и впоследствие може да се окаже фатал­но, казва Маркова. Дру­га препоръка, която дава експертът от PwC, е да се потърси оптимизация на оборотния капитал, като се заложи не толкова на съкращаването на разходите, а на по-доброто им планиране и приоритизиране.

Ако една компания работи не само в България, но и зад граница, може да оптимизира разходите си за сметка на различни данъци и разноски, коментира за в. „Пари" Дениз Саидов, адвокат във Wolf Theiss. B България счетоводителите много добре знаят как да се избегне плащането на едни или други данъци и такси, казва той. За да се направи това и в друга държава, е нужно да се познава зако­нодателството й, както и да се провери дали имаме подписани споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.

Сиренето е с пари

Няма универсални съвети, категорични са консултан­тите. По-конкретните им, индивидуални консултации естествено струват пари. Колко? И това зависи от ви­да на консултацията. Цените варират от 1-2 хил. до 10-15 хил. лв. или повече. Мини­малната цена например се заплаща за началния анализ на дейността, разходите на фирмата и финансовото й управление. Най-големи­те разходи за консултанти са свързани с писането на бизнес план и търсенето на партньорство за дялово или стратегическо финансира­не.

За фирмите има и една добра новина - от Минис­терството на икономика­та, енергетиката и туризма планират да пуснат схема по Оперативна програма „Конкурентоспособност", чрез която ще се отпускат средства на компании в затруднено финансово по­ложение заради кризата. Парите, които те ще може да получат, трябва да се използват за заплащане на консултантски услуги на външни компании.

Преди години ползвахме консултантски услуги за оптимизиране на разхо­дите при по-мащабни реорганизации. Сега разчитахме предимно на собствените си сили и експертиза. Като цяло не сме правили радикални промени и драстични съкращения, тъй като не се налагаше. Намаляване­то на разходите е било за

сметка на незначителни неща, преразгледахме ня­кои от проектите си и т.н.

Съветът ми е при търсе­не на оптимизация да се

да правят предварителни анализи и ако съкращава­нето на разходите не води до положителен ефект, да не се предприема.

Димитър Луканов,

изп. директор на „Арома"


25.03.2010 г., с. 21
Пазарът ни помогна
He сме правили някакви драс­тични съкра­щения
Кирил Дяков,

управител на „Брамак"

Направихме анализ на разходите си. При нас беше добре, че имаше драстичен спад на цените на цимента, което ни позволи да направим икономии на разходите за производство. Не сме правили някак­ви драстични съкраще­ния на персонала или по други структурни пера.

- Съкращаване на разходите

- Оптимизация на персонала -Увеличаване на производителността

- Фокусиране върху основната дейност на компанията

- Разполагане с ресурси и квалифициран ИТ персонал, без те да са в рамките на компанията

Александър Аврамов,

изпълнителен директор на "Стоун Компютьрс" АД

ИТ услугите бяха един­ственият сегмент от тех­нологичния пазар, който успя да отчете ръст през кризисната 2009 г. Според компаниите, занимаващи се с тази дейност, настоящата година крие много неизвестни, които може да спънат един иначе прогре­сиращ по цял свят пазар - изнасянето на услуги.

Сравнение

Необходимостта от изна­сяне на ИТ услуги е ясна, смятат представители от бранша. Функцията на аутсорсването на технологич­ните дейности на компа­ния, чийто основен бизнес не е свързан с тях, може да бъде сравнен с една проста ситуация - ако имаш пари, които трябва да съхраня­ваш, няма да си построиш банка за целта, казва Ва­сил Величков, управител и съосновател на "Грамма системс". По думите му тенденцията за изнасяне на услуги е все по-ясна дори и при по-малките компа­нии, които в кризата се опитват да се концентрират предимно върху основна­та си дейност и да сведат до минимум разходите за поддържащите сегменти от бизнеса си, каквито са информационните техно­логии.

На подобно мнение е и Александър Аврамов, изпълнителен директор на "Стоун Компютърс". В България аутсорсингът навлиза доста по-късно и доскоро не беше развит сред българските компа­нии, казва той. Според не­го обаче кризата накара голяма част от българския бизнес да се фокусира вър­ху основната си дейност и да акцентира върху нама­ляване на разходите, кое­то да доведе до по-ниска себестойност на крайния продукт.

Нож с две остриета

Ръстът на пазара на ИТ ус­луги в България обаче е по­ставен под въпрос. Убедени сме, че ще има положите­лен тренд при развитието на този сегмент от техно­логичния пазар, коменти­рат от "ТелеЛинк". Според Величков обаче голяма част от този растеж е само на хартия заради огромната междуфирмена задлъжня-лост. Част от нея се дължи и на държавата, която съ­що задържа плащания към бизнеса, добавя той. При всички случаи обаче пра­вителството ще бъде сред водещите катализатори на пазара, тъй като това е воде­ща тенденция по цял свят. Все повече държавни адми­нистрации обръщат поглед навън при предоставянето на различни услуги, които иначе биха излезли твърде скъпо и биха изисквали допълнителна инвестиция и в персонал, с който ИТ компаниите така или иначе разполагат. Въпросът е да­ли ролята, която ще изиграе българското правителство, ще бъде позитивна или не­гативна.

Според Величков голя­ма част от министерствата няма как да функционират без ИТ системи. Успешен пример за това е Агенци­ята по вписванията, чийто регистър компанията му управлява. Същевремен­но обаче кабинетът се фо­кусира върху плащанията първо към строителните компании, което остави тех­нологичните компании на сухо откъм свежи средства. Така стигаме до ситуация, в която имаме да събираме задължения, равняващи се на половината ни годишен оборот, казва Величков.

Количество

В количествено измерение обаче големите играчи на пазара са убедени, че ще

има ръст на услугите и през тази година. При това във всички сегменти на паза­ра. Освен традиционните сектори - големи компании с международно участие и държавни администра­ции - все повече големи местни компании и мал­ки и средни предприятия сериозно разглеждат въз­можностите за преминава­не към аутсорсинга. Наред с броя компании расте и броят дейности, които са подходящи за аутсорсинга, коментират от "ТелеЛинк". Според Величков голяма част от малките и средните предприятия също са изне­сли ИТ дейностите си извън собствените си рамки. По този начин се пестят време и средства, част от които биха били инвестирани в ненужен персонал.

Кризата е акселератор на ИТ аутсорсинга, казва Аврамов. Поведението на компаниите се променя и основната посока е към изнасяне на ИТ услугите, което същевременно им да­ва възможност да намалят инвестициите и да разсро­чат разходите. Този модел е за предпочитане поради факта, че натрупаният опит от големите системни интегратори и аутсорсинг компании със сигурност може да гарантира значи­телно по-добро качество и ниво на обслужване, отколкото фирмите имат възможност да изградят сами. Същото се отнася и до държавата, твърди из­пълнителният директор на "Стоун Компютърс".

Вътрешната необходи­мост от намаляване на разходите и повишаване на оперативната ефек­тивност и външният натиск за по-висока конкурентност и нуждата от

no-голяма готовност за бърза реакция са основен катализатор за пазара, коментират от 'Теле­Линк".

Друг основен фактор са все по-нарастващата технологична сложност и разнообразие, което води до нарастващи разходи за покупка, поддръжка и обучение на персонал. Аутсорсингът предлага най-елегантното решение на

този проблем, като осво­бождава организациите от несвойствените про­блеми и ги дава за решава­не на професионалисти в конкретната област. Все по-нарастващите изисквания за сигурност, надеждност и високо качество ще определят нуждата от предлагане на адекватни услуги от висо­коквалифицирани специа­листи.