25 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Масларова е наруши­ла Закона за обществе­ните поръчки, пише комисията.

- Не бих могъл да ги степенувам, защото всеки един от тях е парче от пъзела, който дава представа за цялостната стратегия и подход на тройната коалиция към парите на българските данъкоплатци. Ако може да обобщим накратко - методът е бил безогледно харчене на публични средства, без никаква прозрачност и положителен ефект за обществото. Вместо за инфраструктура, екология, чистота или изграждане на детски градини например, милиони левове са потънали в единични съмнителни проекти, като тоталът на налетите в тях пари възлиза на милиарди левове. Изпълнителите на тези проекти са били фирми, близки до партийните централи.

- Например?

- Няма да навлизам в детайли, докладът ще бъде качен на сайта на Народното събрание, така че, който се интересува, може да го прочете. Но няма как да не спомена големите енергийни проекти - "Цанков камък", особено актуален през последните дни и покрай консултантския договор на Ахмед Доган за 1,5 млн. лева. Отделно ще ви дам един пример, за да разберете как са се харчили средствата - от датата на сключване на договорите по проекта до момента на извършване на проверката стойността му се е увеличила със 169 млн. евро. Ако можем да направим сравнение, договорената първоначално сума е скочила с над 90 %. Само инфлационната добавка е в размер над 60 млн. евро.

Или пък АЕЦ "Белене", за който се знае вече толкова много. За този проект ще кажа само, че НЕК ЕАД е платила до 30.06.2009 г. 395 227 887 евро. Впрочем, и за "Белене" са плащани доста сериозни консултантски услуги. Например има договор за 10 млн. евро с "Делойт Сентрал Юръп" - за консултантска помощ във връзка с финансови, икономически и правни аспекти на проекта "Белене". Или пък договора с инженера по проекта Парсънс - за 16 млн. и 800 хил. евро. Т.е. общо само по тези две пера имаме похарчени около 30 млн. евро, а АЕЦ "Белене" е само една гола поляна. Друга шокираща инвестиция е проектът за корекция на р. Арда, т.нар. водно огледало в района на Кърджали. За него са похарчени над 90 млн. лева, като са констатирани фрапиращи примери за погазване на Закона за обществените поръчки, многократно финансиране на едни и същи дейности, неуредени права по отношение на земята, върху които се реализира проектът.

- Сред констатациите в доклада е и тази, че премиерът Сергей Станишев е подхождал скандално по отношение на харчене на пари от бюджета...

- Да, точно така. И то в условията на криза, когато той убеждаваше всички български граждани, че криза няма, че България е някакъв оазис на стабилност. И в същото време кабинетът му е бил напълно наясно със сериозността на ситуацията. Правителството е имало сериозен проблем със събираемостта на приходите, но въпреки това е харчило ударно огромен ресурс. Като само за два месеца - през ноември и декември 2008 г. стопяват фискалния резерв с близо 30 %. От 12,1 млрд. лева през октомври на същата година до 8,4 млрд. в края . И всичко това по абсолютно непрозрачен начин.

- Според бившия финансов министър Пламен Орешарски в последните два месеца на годината се харчат два пъти повече от средномесечния разход през годината...

- Това е дотолкова вярно, доколкото важи за правителството на тройната коалиция. Затова съм абсолютно съгласен - г-н Орешарски просто обяснява каква е била практиката, когато той е бил финансов министър. Всяка година те са правили едно и също в края . Всъщност не ми се мисли какво ли щеше да излезе, ако проверката на временната комисия не обхващаше само последната година от управлението на БСП, НДСВ и ДПС, а целия мандат.

Но това, за което говори Орешарски, е практика, която не си позволява нито един финансов министър, смело мога да кажа, поне в Европа няма правителство, което да харчи така в рамките на два месеца. Става въпрос за 4 млрд. лева. И то при напълно непрозрачен начин и неспазване на законовите изисквания. Това е направо престъпление, защото в условията на финансова криза тези пари можеха да бъдат спестени. Като прибавим към това и факта, че правителството на ГЕРБ завари и сключени договори за 2,2 млрд. лева без осигурено финансиране, наглостта става огромна. Ами вдигането на пенсиите в последните дни от мандата?

- Депутати и от БСП, и от ДПС коментират неформално, че Борисов вместо да роптае срещу увеличените пенсии, да вземе да ги намали, ако това ще му реши проблема...

- Цинизъм и популизъм, как да го нарека по друг начин. Тройната коалиция публично обяви вдигането на пенсиите и го направи единствено за да спечели гласове на парламентарните избори. Направи го, бидейки напълно наясно какво ще причини това на бюджета на страната, с идеята да постави в патова ситуация новото правителство. Абсолютна липса на държавническо мислене. Какво би станало, ако г-н Борисов 10 дни преди края на мандата на неговото управление обещае 100% увеличение на пенсиите и го приеме със съответните обвързващи правителството актове. Какво ще направи следващата власт?

- От БСП роптаят, че докладът "Анти-Станишев" е реваншистки и нищо повече. Така ли е?

- Какво друго да кажат? Истината е, че докладът е изключително експертен, без да се манипулират и измислят факти. Всичко е на база информацията, която получихме в комисията - повече от 40 хиляди страници. Документацията е изпратена от министерства, медии и граждани. Г-н Пламен Орешарски и г-н Румен Овчаров, които бяха членове на комисията, имаха възможност да се запознаят с всички материали. В доклада има конкретика - имена, факти, дати, неща, които няма как да си ги измислим и те не ги оспориха. Освен това съвсем умишлено сме избягвали политически констатации, лозунги и заклинания.

- Интересно дали някои от "героите" в доклада, предимно бивши министри, са се опитвали да ви повлияят, така че да не ги включвате в разработката?

- Да кажем, че въпреки голямото напрежение и страха на много хора от резултатите на комисията, ние възпроизведохме абсолютно обективно фактите и обстоятелствата. И не спестихме и не скрихме нищо.

- Въпреки че е имало опити, така ли?

- Чух от колегите си, че е имало подобни опити за натиск, включително и косвени заплахи за изваждане на компромати.

- Това не е за първи път. Опити да се сложи ръка върху НДК са правени многократно, вкл. и да се откъсват части от комплекса. Дворецът обаче е с национална значимост и подобна идея не се реализира така лесно. Няма да позволя някой да превърне НДК в поредния мол или нещо подобно.

- Откога са първите опити за приватизация на НДК?

- Още през 1990 г. кабинетът на Андрей Луканов отне зала “Универсиада” (залата с конгресния център във Варна и НДК са един комплекс), за “да я предаде на студентите” и след това поетапно за няколко години се приватизира. После кметът (1991-1995) на София проф. Александър Янчулев превърна в общинска собственост почти целия подлез под НДК с много елегантни магазини, обществения подземен паркинг (920 места) от ул. “Фритьоф Нансен”, както и надземния паркинг (240 места) - и двата, за гостите на НДК. И черешката на тортата - приватизирана бе най-красивата сладкарница в София - “Бреза” (т.нар. английски двор), сега руина и свърталище на скитници и наркомани.

- И вероятно всичко е било приватизирано и разпродадено на безценица?

- Разбира се, а след това бе препродадено на трети лица. Още се стряскам, като си спомня как един вицепремиер и министър на културата, в отсъствието на премиера (1990-1991) тогава Димитър Попов, искаха да го предоставят на частна фондация. Добре, че самият г-н Попов попречи на това.

- Министър на културата в кабинета “Попов” бе Димо Димов, а фондацията сигурно е “Аполония”...

(Замисля се, но не пожелава да отговори и продължава изброяването.)

- По времето на правителството на проф. Беров се появи мощната групировка Г-13, която пък си поиска бившия правителствен тракт. При правителството (1994-1996) на Жан Виденов бе отнет 13-ият етаж на административната сграда за Висшата атестационна комисия.

- А кога се появиха “охранителите” и “застрахователите”?

- Оо, веднага след това. Добре, че учредихме с националната полиция фондация “Доверие и закрила” (съществува успешно и днес) и отблъснахме опасността от дебеловратите “охранители” и “застрахователи”.

- По време на управлението на СДС (1997-2001) беше голямата приватизация. Тогава сигурно е имало доста мераци за НДК?

(Усмихва се.)

- Част от пъргави сини политици приватизатори се втурнаха да приватизират с обещания и натиск привлекателни обекти чрез РМД-та. Атакуваха безуспешно и нас. Представяте ли си - НДК да е РМД?! Тогава започнаха с опити за касова приватизация чрез самата Агенцията за приватизация. Почувствахме се осъдени.

- И как се спасихте?

- Спасението дойде от министъра на регионалното развитие Евгени Чачев и областния управител на София Васил Маринчев. Споменавам с благодарност тези двама почтени хора, които със съгласието на премиера Костов ни снабдиха с акт за държавна публична собственост. А тя не може да се приватизира без промяна на статута ни. Преди изборите през 2009 г. подобна идея имаше Стоян Мавродиев от ГЕРБ - каза, че НДК може да бъде продаден за 2-3 млрд. лв. Само ще цитирам Вазов: “Мечтател безумен, образ невъзможен”. И след относително 10-годишно спокойствие - ето ни отново на мушката.

- След повече от 20 опита за неуспешна приватизация на НДК не са ли ви предлагали пари?

- (Ядосва се, но бързо се овладява и стиска стола). Предложиха ни цяла торба пари за НДК. Но не ме питайте повече за това.

- Добре. Какви са причините според вас да се появи предложението за продажба на НДК отново?

- Те са няколко и първата безспорно е тежката икономическа ситуация в държавата. Очевидно се търсят начини за повече приходи. Не мога да разбера защо се насочват към приватизирането на работещ механизъм, който добре обслужва обществените интереси, и носи пари в бюджета. НДК всяка година внася по 3 млн. лв. само от данъци. Ако се продаде, означава още 260 души да излязат на пазара на труда.

- Не може да няма и друго - НДК е апетитна хапка?

- Права сте. Има и други причини. Втората според мен е поради недостатъчна информираност. Ако се реши да се започне приватизация, е необходимо задълбочено предварително проучване - не само какви са сега разходите и приходите за държавата, а какви биха били евентуалните купувачи и веднъж придобили НДК, какво ще бъде предназначението му. Едва ли новите собственици ще се съгласят НДК, или каквото и да е наименованието след това, да се ползва за държавни и общински нужди, за представяне на книги от български автори, творчество на наши композитори, изпълнители, музиканти и представяне на образци на българското изобразително изкуство. И това, както досега, често напълно безплатно. Какво ще стане с многобройните кино-, музикални- и др. фестивали? А активното предоставяне за обществено-политически събития, събрания, избори. Ако НДК не беше 100% държавен, къде и при какви условия щяха да се проведат международни събития като срещите на ЮНЕСКО, Европейската банка за възстановяване и развитие, НАТО, ОССЕ, Международната филателна изложба. И най-важното: да се отговори на въпроса - ще спечели или ще загуби държавата.

- Вие сте доста информиран човек - обикновено, когато предлагат такова нещо, то се прави за определен човек... Така ли е?

(Засмива се и веднага става сериозен.)

- В Националния съвет за тристранно сътрудничество присъства една личност с възможности, която отдавна има планове да приватизира НДК и поне два пъти това е ставало публично известно. Дали пък идеята не идва от там?

- За кого говорите? Чувала съм за Иво Прокопиев?

- ...Не е редно да назовавам име, но мисля, че нашата общественост ще се досети.

- Какво мисли Бойко Борисов за идеята НДК да бъде продаден? Зная, че и вие живеете в Банкя и премиерът сигурно ви е казвал мнението си?

- Не вярвам да е запознат отблизо с нея. Според мен тя бе лансирана на 22 март, именно защото Борисов бе заминал вече за Катар.

- Смятате, че това е станало без негово знание?

- Най-малкото не мога да допусна, че са му докладвали всички pro и contra . Имам високо мнение за здравия разум на премиера. Не вярвам, че той ще подкрепи такова решение за НДК, защото то очевидно не съвпада с дългосрочните държавни интереси. Освен това Вежди Рашидов е министър, но и истински човек на културата, и му прави чест, че не подкрепя предложението.

- Предполагам доста хора са ви се обадили, за да коментират идеята?

- Оо, обажданията бяха няколко десетки, и то от хора, искрено загрижени за съдбата на това свято място за София и страната. Знаете ли колко учудени и възмутени бяха най-големите наши интелектуалци и ръководители и членове на творчески съюзи, всички потресени от подобна възможност... Всички изразиха готовност да се включат в инициативи в защита на НДК.

- Колко може да струва сградата на НДК?

- Не мога да кажа колко, но сумата ще е значителна. Разгънатата й площ е над 120 хил. кв. метра. Това е само за централната сграда. Тя е в центъра на София, където е най-скъпата зона и всеки метър незастроена площ струва много. Най-вероятно поне 3- 4 хиляди евро на квадратен метър.

- Какво друго особено би имало в продажбата й?

- Тя е уникална сграда, с особена, специална архитектура - не може да се използва за каквото и да е. Може да стане за музей, за конгресен център. Тя е мултифункционална. А културната дейност, за която се използва, е огромна и значима за нацията ни. Да, има и свободни площи, които използваме рационално за повече приходи, с които се издържаме.

- В НДК има оригинални творби на известни български автори, какво ще стане с тях?

- Ето това е другият голям проблем. В НДК има няколкостотин оригинални творби на изключителни автори - скулптури, пластики, пана, картини, мозайки, гоблени, които грижовно съхраняваме и поддържаме, предоставени като музейни експонати. Това е безценно изкуство.

- Но те нали имат авторски права?

- Разбира се, че тези творци имат авторски права. И нито те, нито техните наследници биха позволили да бъдат продадени, изнесени и или да се смени предназначението на двореца. Те веднага ще си ги поискат, което пък само по себе си ще доведе до скандали. Както имаше наскоро подобен казус. Представяте ли си златната пластика в централното фоайе на Д. Бойков да бъде продадена на търг? Ами тя има невероятна, уникална музейна стойност.

- При откриването му през 1981 г., НДК действително имаше много площи - паркинги, подлез, английския двор. Споменахме, че те не са собственост на двореца.

- Така е. Благодарение на приватизацията на тези обекти се създадоха доста общинари милионери, но някои пък се простиха насилствено с живота. Такива бяха условията на т.н. преход. Дано не се повтарят повече.

- А паркът, какво ще стане с него? Някой сигурно може да поиска да построи хотел или бизнес сграда?

- Паркът е общинска публична собственост, но имаше и такива намерения. Ще подчертая с убеждение, че Йорданка Фандъкова не би позволила да се случи такова безобразие.

- Между другото спомням си, че бяхте много горд от обявяването на НДК за най-добър конгресен център преди години?

- Да, през 2005 г. ни обявиха за най-добре менажиран конгресен център в света. И вместо тази марка да се използва, за да носи приходи и имидж на нашата държава, сега тя ще отиде в полза на друг собственик. Не бива така, трябва повече разум за бъдещето ни.

- Догодина НДК става на 30 години, но да не посрещнете юбилея като частна сграда, пепел ми на устата?

- Не искам да си помисля за такава съдба за НДК. Ние вече готвим амбициозна програма по този случай. Но най-значимо е обновяването на най-хубавата зала в югоизточна Европа - Зала 1. За 25-ата годишнина с помощта на японското правителство направихме модерно озвучаване. Сега предвиждаме нов под, реставрирани удобни седалки (4000 бр.), както и четири най-модерни асансьора. И подчертавам - с наши средства, спестявани през последните две години.
Строителството на НДК започва на 25 май 1978 г. За три години там са излети 335 000 куб. м бетон и са изкопани и извозени 1,7 млн. куб. м земна маса. Дворецът е открит през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава. По официални данни грандиозният строеж е погълнал 270 млн. лв. Те са отишли за 15 зали плюс фоайетата с обща разгъната площ на основната сграда 123 000 км. м и 9000 на административната (ПРОНО). От 1 април 1991 г. НДК не получава нито лев от държавата и е на пълна самоиздръжка. Признат е за най-добре менажиран конгресен център в света през 2005 г.
Портретна снимка на две колони


25.03.2010 г., с. 22
Идеален дом

Сп. „Идеален дом" за 14-и път Връчи приза „Къща на годината". Глав­ната редакторка Мариана Светославова даде пла­стиката „Сребъ­рен гвоздей" на арх. Александрина Ненкова (на сним­ката) за обще­ствен интериор. При жилищното обзавеждане ня­маше първа на­града, а втората взе арх. Радина Гешева. Подаръ­ците бяха осигу­рени от „Дженезис" и „Нестле България".

“Предстоят още разговори относно режима на предпроектните проучвания, за да се реализира тази инвестиция, но интерес със сигурност има”, уточни премиерът пред журналисти след срещата.

Вчера българският правителствен ръководител и водената от него делегация бяха на официално еднодневно посещение в Кувейт. Заедно с министрите на икономиката Трайчо Трайков, на транспорта Александър Цветков и първия ни дипломат Николай Младенов Борисов обсъди с кувейтските си домакини възможностите за увеличаване на двустранното сътрудничество в редица области.

Премиерът беше посрещнат с военни почести от кувейтския си колега шейх Насър ал Мохамед ал Ахмед ас Сабах в двореца “Баян Палас”. По-късно заедно с емира той присъства на демонстрации на специални части в Държавната полицейска академия, където се състоя и церемония по награждаване на млади кадети.

По време на официалните разговори стана ясно, че арабската страна има намерение държавните й авиолинии да осъществяват преки полети Кувейт - София. По думите на Борисов, след като разбрала за директната връзка Доха - София, договорена по време на визитата му в Катар, кувейтската страна също поискала такава транспортна връзка, за което да се подпише спогодба.

При разговорите е станало ясно, че Кувейт проявява сериозен интерес към земеделието и туризма.

“Има взаимно желание за подобряване на традиционните отношения между България и Кувейт”, заяви Борисов. Той е получил уверение от емира, че биха могли да работят добре със сегашното правителство. От кувейтска страна заявили желание да си сътрудничат с България в областта на туризма, енергетиката, селското стопанство и инфраструктурата.

Вчера Борисов се срещна и с кувейтския си колега шейх Насър ал Мохамед ал Ахмед ас Сабах. След официалните разговори двамата имаха и среща “на четири очи”.

Заедно с началника на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев Борисов посети българските медици, които работят във Военната болница в Кувейт. От август 2005 г., на базата на меморандум между ВМА и Агенцията за военномедицински услуги в Кувейт, български военни медици се включват в състава на Военната болница в столицата Кувейт, а по-късно и в Спешния център в близкия град Джахра. Той е изграден изцяло по проект на ВМА и от нейни специалисти.

Сега общият състав на лекарите и сестрите ни е около 170 души. Българските медици се грижат и за здравето на семейството на емира. Лекарите получават между 5000 и 7000 долара, сестрите - по 2100 – 2200 долара.

Изкупните цени на “зеления” ток от малките ВЕЦ, вятърните паркове и мощностите, изгарящи биомаса, ще се увеличат от 1 април. Това предвиждат експерти на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в доклад, който беше публикуван вчера.

Увеличението на изкупните цени ще бъде най-голямо при ВЕЦ - с 5,7%. За тока от вятъра то ще е между 1,0 % и 2,8%, а за енергията от биомаса - 1,0-1,8 % (виж таблицата в галерията).

Намаление се предвижда единствено за електричеството от слънцето. Предвиденият там спад е с 3,6 %.

Заради благоприятното законодателство България е сред европейските лидери по инвестиции във вятърна енергия. Най-големият проект за ветропарк е на американската компания AES и се намира край Каварна. Инвестицията в него е над 100 млн. евро. През м. г. общата инсталирана мощност на вятърните инсталации у нас е достигнала 350 мегавата, показват данните на Българската агенция за инвестиции.

Законът за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата задължава НЕК и фирмите на енергото да изкупуват цялото произведено количество “зелен” ток по преференциални цени, определени от държавата. Накрая разходите им се покриват от крайните потребители с таксата 0,212 ст. за всеки киловатчас в месечната сметка за тока.

Действащите в момента тарифи в България са сравнително високи - те са над приетите в 12 други страни в ЕС, сред които са Австрия, Гърция и Франция.

В новия си проект ДКЕВР използва законовата възможност да намали с 5 % добавката за “зелената” енергия. Въпреки това крайните изкупни цени за тока от ВЕЦ, вятър и биомаса не намаляват, а се повишават. Причината е, че един от компонентите в тях зависи от стойността на тока на едро в България. А само през 2009 г. тя се е увеличила с 12 % - от 80,50 лева на 90,27 лева за мегаватчас без ДДС. Този скок е значително над отчетената инфлация за периода февруари 2009 г. - февруари 2010 г., която е едва 0,9%.

Единственият начин цените на “зелената” енергия да се замразят или дори да се намалят, е промяна в закона, поясниха експерти.