25 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Специално внимание е отделила анкетата на обекта "Укрепване на бреговете на р. Арда в района на Кърджали", по-известен като водното огледало. За корекция на коритото на Арда през последните 10 години са подписвани договори за 91 157 093,63 лв., като част от парите са потрошени за консервация поради замразяване на проекта. Само през 2008-2009 г. са профукани над 4 млн. лева за корекцията на дерето и почистване на коритото на реката край Кърджали. Този обект в момента се проверява от прокуратурата.

Колко може да струва забиването на стълбове и развяването на национален и европейски флаг? Зависи кой поръчва. Под диригентството на бившия министър на чиновниците Николай Василев 9 области трябвало да сложат по два 42-метрови пилони за знамена на всяко ГКПП - с единична балансова стойност 232 921.20 лв. за пилон. От анализа на проекта се налага изводът за съмнителна целесъобразност и ефективност за сметка на огромните средства, които са били платени и изразходвани от МДААР за него. Остава впечатлението за наличието на корупционни практики, съмнения за свързани лица и сериозни нарушения при ценообразуването и приемането на обектите, заключава докладът.

Не е пропусната и обвиняемата Емилия Масларова - също заради златни ремонтни работи. Бившата министърка е допуснала Центърът за социално обслужване в Стара Загора да бъде разхубавен срещу колосалните 19 млн. лв. - по 2700 лв./кв.м. Изпълнителят е свързана със съпруга на Масларова фирма. Точно затова Масларова днес е подсъдима.

Бившият министър на войната Николай Цонев, също обвиняем, фигурира в доклада на анкетната комисия като славен инвеститор на държавен гръб. Миналата година напук на кризата той е поръчал цял завод - "Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции UBM". Договорът е с американското дружество MIC INDUSTRIES и е за "скромните" 8 025 825.45 лева.

Другият грях на ексминистъра е свързан с "Терем". В условията на бюджетен недоимък Цонев нарежда печалбата на държавната фирма да отиде за увеличение на капитала и така лишава държавата от 19 милиона лева дивидент.

Прескъпите ремонти на сградата на строителното министерство, поръчани от принципала Асен Гагаузов, също са в доклада.

Бездната АЕЦ "Белене" вече струва над 1 млрд. лв. на българските данъкоплатци. Комисията посочва, че МВР е разкрило престъпна схема за източване чрез продажба на занижени цени на скрап от старата площадка на централата, като загубите за НЕК до този момент са около 1 млн. лв.

Кон за кокошка в горите

В доклада са включени и прословутите замени на Валери Цветанов - министър на земеделието, и на Стефан Юруков - бивш председател на Държавна агенция по горите. От април 2008 г. до края на януари 2009 г. са извършени замени на около 18 000 декара горски площи. Разбивката на 62 сделки, направени точно преди забраната за замени, показва, че най-често лесничействата, от които са вадени горски масиви, са около последните кътчета незастроени терени по Черноморието или около планинските курорти. Средната стойност на държавната земя при извършваните замени е на стойност от малко над 7 лева на кв. метър. След смяната на предназначението на земята цените на терените заради тяхното местоположение е от 70 до 150 евро на квадратен метър. Щетите, оценени от експерти, възлизат на около 2 млрд. лева.

Анкетната комисия описва и историята на прахосаните милиони от европейските фондове. Близо 800 млн. лева са окончателно загубените пари по програма ФАР. Общо 1.8 млрд. лева - по ФАР, ИСПА и САПАРД, бяха блокирани.

Заради тройната коалиция има риск България да загуби още стотици милиони от евробюджета. В областта на транспорта например рискови са линията Пловдив - Свиленград (305.3 млн. евро), мостът над Дунав при Видин - Калафат (174.8 млн. евро) и магистрала "Люлин" (148 млн. евро). Ако България не успее да приключи тези проекти в сроковете, договорени с ЕК, не само ще загуби неусвоени средства, но и ще трябва да връща в Брюксел вече похарчените пари по въпросните проекти. Става дума за общо около 1.2 млрд лева.

Кабинет №1

Поръчката: "Проектиране, ремонт и доставка на оборудване и обзавеждане на кабинет № 1 на МС". Работното място на Станишев е струвало над 300 000 лв., като само банята с лунички и окачен таван е за 26 хил. лв. С ненужното разхищение на супер скъпо обзавеждане и ремонт сериозно е ощетен бюджетът, коментира комисията.

Това са само част от констатациите на анкетната комисия. Докладът й най-вероятно ще бъде обсъден в пленарна зала и ще отиде в архива - там, където са и останалите "Бели книги" за предишни управления. Сега от прокуратурата зависи дали съдбата на описаните в него герои ще бъде по-различна от тази на предшествениците им, които се отърваха само с обществено порицание.
Снимка на три колони - Проектът "Водно огледало", който струва над 100 млн. лв., бе тържествено открит малко преди изборите миналата година.
Снимка на три колони - 27 юли 2009 г., Бойко Борисов и Сергей Стани-шев изпълняват церемонията по предаване на властта. Новият премиер Знае, че наследява тежки проблеми, но очевидно не е бил наясно с мащабите на бедствието - ако се съди по днешните мъчителни опити да се "върже" бюджетът на държавата.


25.03.2010 г., с.12
Невидимият прицел
Как 60-тонен кран може да стане невидим?
Единственият вид престъпления, по които столичната полиция неотдавна отчете спад за 2009 г., са кражбите на коли. Основната причина според ръководството на СДВР са зачестилите акции, при които в ареста попаднаха десетки от най-известните автоджамбази с любопитни прякори в София. Ако си припомним обаче, че масираните действия на полицията срещу тези банди започнаха чак през декември м. г., ще видим, че всъщност операциите трудно биха могли да имат главна роля в намалелите автокражби. По-скоро "ключът" се крие в една тенденция, забелязана още в края на 2008 г. - крадците се ориентират към скъпа строителна техника на лизинг. При това най-често не с цел откуп, а застрахователни измами.

За това говори и една безпрецедентна случка от края на май м. г., когато лизингов 60-тонен кран "Либхер" бе откраднат от обект в столичното с. Мрамор и безследно изчезна за близо пет месеца. Наглият набег очаквано предизвика сериозни притеснения сред застрахователите заради лекотата, с която неизвестните бандити отвлякоха и скриха такава огромна машина. При това застрахована за солидната сума от около 2 млн. лева заради високата си цена - близо 1.4 млн. евро. Оказа се, че кранът е бил чисто нов, внесен в България преди няколко месеца. Случайно или не точно в нощта на кражбата машината е била без балансите, които тежат тонове, а така може да развие над 70-80 км/ч.

Явно собствениците изобщо не се предполагали, че може да се стигне до такава изненадваща развръзка, тъй като по данни на полицията в нощта на кражбата кранът е бил охраняван само от един човек - безпроблемно обезвреден, пребит и завързан от нападателите си. Аматьорското ниво на охрана обаче може да бъде тълкувано и като преднамерено действие от страна на купувачите на лизинговия кран предвид зачестилите застрахователни измами.

Това бе и една от основните версии на полицията. Обикновено подобни схеми се развиват по идентичен начин - малко след мистериозното изчезване на лизинговата строителна техника купувачът спира да си внася вноските по заема. Често след това се оказва и че въпросната фирма вече е прехвърлена на някой нищо неподозиращ човек - в не особено добро финансово положение или от ромски произход. По информация на "Сега" обаче при случая в с. Мрамор разследващите не са успели да съберат достатъчно доказателства, за да докажат такава схема.

В същото време дружеството, застраховало строителната машина, също провежда собствена проверка за евентуална схема,

но и тя не стига до категорични данни за измама. За липсата на такава говори и фактът, че три месеца след кражбата фирмата собственик обяви награда от 100 000 лв. за всяка информация, която би довела до намирането на похитения кран. Случаят обаче се разви доста благоприятно и за собствениците, и за застрахователите, след като машината бе намерена през октомври, изоставена в района на гара Яна. Точно в момент, когато от столичния кв. "Надежда" бяха откраднати два самосвала. Забулен в мистерия обаче остана въпросът дали собствениците на крана са платили откуп за връщането му, въпреки че СДВР работеше и по версията, че за него са поискани 50 000 евро.

Все пак скоро след това от полицията обявиха, че са разбили престъпна група, която се занимавала с кражби на строителна техника. Методите на бандата при ударите им съвпадали и със случая в с. Мрамор, където пазачът бе неутрализиран с груба сила. Дали някой от задържаните ще бъде изправен на съд конкретно за този случай обаче, от СДВР не са уточнявали.

Междувременно подобни кражби станаха ежедневие

и от различни строежи в София изчезнаха бетоновоз (макар и намерен почти веднага, катастрофирал - б. р.), два багера за над 100 хиляди лева и още 3-4 строителни машини. При повечето от тези случаи полицията наблюдава сходни действия - техниката обикновено се краде непосредствено след края на работния ден, за да не прави впечатление, докато се движи по улиците. Бандитите я карат в някой отдалечен район на града, като се е случвало дори да имитират строителна дейност, изкопавайки дупки до мястото, където е скрита машината. Следва продажба на цена в пъти по-ниска от реалната, и то на фирма, която примерно работи в другия край на страната.

По данни на Асоциацията за застрахователна сигурност (АЗС) у нас в момента има над 15 банди, специализирани в лизинговите измами. Като в масовия случай най-големият губещ в такива случаи е застрахователят. Тъй като при покупката на скъпа лизингова техника (някои багери например струват между 100 и 200 хил. евро - б. р.) лизинговата къща застрахова машината и срещу кражба, и срещу риска от неплащане на вноските от страна на купувача. Така при евентуална измама с инсцениране на кражба лизингополучателят би могъл да вземе около 1/4 от реалната цена на "изчезналата" техника. И дори застрахователят да не изплати обезщетение заради някакво формално нарушение на договора, "ограбеният" купувач просто ще спре да си плаща заема, тъй като и машината, и застраховката й все още се водят на лизинговата къща. Тя пък от своя страна ще задейства застраховката си срещу финансов риск от неплащане и всички ще са доволни. С изключение на застрахователите, които плащат за непогасения заем.

Заради подобни схеми според шефа на АЗС Юрий Тодоров лизинговите къщи обикновено търсят застраховка срещу финансов риск при дружества със "силов" имидж. "Но ако описаната схема се реализира само от отделни лица, непознати на криминалния свят, нито една силова групировка или застрахователна компания със силов имидж не може да се справи с този проблем", обяви Тодоров още в началото на м. г. По думите му в световен мащаб е прието, че около 10% от изплатените от застрахователите обезщетения са вследствие на измама. За разлика от България, където според статистика на асоциацията този дял е 24 на сто. И тенденцията явно е да се увеличава.
Снимка на три колони - От новата страст на родните автоджамбази за малко да пострада и фирмата на бизнесмена Киро Киров. В нощта на 24 септември м. г. неизвестен отмъкнал 8-тонен багер от изложба на техника в Суходол и потеглил по малките улици с 40 км/ч. Подплашен от полицейски патрул обаче, загасил светлините и така паднал в ров, изкопан заради газификацията на квартала. По ирония на съдбата половин година по-рано Киров бе отвлечен с цел откуп, като след акцията на МВР "Наглите" бе обявено, че зад похищението му стоят и няколко известни крадци на коли.
Снимка на четири колони - Това е 60-тонен автокран марка "Либхер" - много близък модел до откраднатата в с. Мрамор машина.


25.03.2010 г., с.1-2,3
Вузовете стават фирми
Университетите стават фирми. Те ще могат да купуват собственост, да строят хотели и да патентоват научните открития на своите студенти и преподаватели. Това предлагат от Съвета на ректорите в новия закон за висшето образование. Според него вузовете ще бъдат глобявани с 1000 лева за всеки студент над лимита за прием.




25.03.2010 г., с.1-2,3
ВИСШИТЕ ШКОЛА СЪС СПОРТНИ КЛУБОВЕ
Университетите вече ще имат право да създават спортни клубове - нещо, което досегашният закон не им даваше възможност.

По този начин могат да бъдат върнати отборите на ВУЗ-овете и състезанията между тях. Има възможност дори студенти да се приемат за следване със спортна стипендия.

Университетите вече ще бъдат санкционирани за прием над плана

Законът предвижда също при акредитирането един преподавател да се брои за част само от едно висше учебно заведение. Това означава, че за някои университети ще е доста трудно да постигнат исканата бройка професори, за да получат лиценз. Досега успяваха само защото законът разрешаваше един учен да е на два основни договора и по този начин да работи на две места. Всички асистенти, които нямат докторска степен, пък вече ще се назначават на срочни договори, докато я получат. Ако откажат или не успеят, ще трябва да напуснат университета.

Всяка група в университета вече ще избира свой отговорник, който ще участва в общото събрание на студентите на факултета. То пък от своя страна ще определя своите представители, които ще участват в органите на управление заедно с преподавателите и ще гласуват при вземането на решенията. Студентският съвет ще получава от ректора финансиране в размер на един процент от събраните такси за обучение. Ако между младежите и ръководството възникне спор, той ще се решава от просветния министър, предвижда още проектът.

Затова занапред вузовете могат да избират между 4, 5 или 6-годишен срок на управление от ректорите си. Броят на мандатите им става неограничен. Към всеки университет задължително се прави и настоятелство. Студентите пък за първи път се сдружават във факултетни съвети, които имат право да участват при вземането на решения от ръководството.

Солена санкция чака и университетите, които започват прием, без да са получили акредитация. Ако те все пак водят лекции без разрешение, дипломите на студентите им ще се обявяват за нелегитимни, а ректорът ще плаща глоба по 1000 лева на всеки приет студент. Младежите, които се обучават в такива вузове, със заповед на министъра ще се преразпределят в други висши училища, където да завършат следването.

Държавната субсидия на университетите, които предлагат калпаво обучение, пък ще бъде отрязана наполовина. Това в крайна сметка ще доведе до закриването им, става ясно от новата скала за финансиране на вузовете, описана в закона.

Според нея парите на висшите училища вече ще са обвързани с оценката, която те получават от Националната агенция за акредитация. Тя ще измерва резултатите от преподаването и научната им дейност по десетстепенна скала.

След това обичайната държавна субсидия, отпускана на брой студенти, ще се умножава по специален коефициент. За вузовете отличници с оценка от 9 до 10 той е 1,4. Това означава, че те ще получават с около 40 на сто повече пари, отколкото досега. Университетите с оценка под петица обаче ще вземат едва между 40 и 60 на сто от досегашните си суми, което ще им попречи да се издържат и ще ги принуди да хлопнат кепенците.

Ректорите уточниха обаче, че ще преговарят с министерството за увеличаване на издръжката на един студент, на базата на която се формира субсидията. Сега тя е около 800 лева на човек в повечето специалности. "В средното образование дават по 1200 лева на ученик. Логично е във висшето да бъдат поне толкова", каза доц. Лиляна Вълчева, шеф на синдикатите във висшето образование.

След като новият закон влезе в сила, ръководствата на колежите ще могат да избират между няколко варианта. Ако имат достатъчно преподаватели на основен трудов договор, те ще придобият правото да се регистрират като самостоятелно висше училище. Повечето от тях обаче нямат толкова професори и се обслужват от т.нар. хвърковати чети. Това са лектори в други университети, които сключват допълнителни договори и четат лекции на хонорар. Тъй като новият закон ще забрани тази възможност, колежите, останали без преподаватели, ще могат да се сливат помежду си, за да оцелеят. Другият вариант, който им се предлага, е да станат части от вече съществуващи университети. Това означава, че ще загубят самостоятелното си ръководство, но ще продължат да се помещават в досегашните си сгради. Срокът на обучение в тях отново ще е тригодишен.

Идеята е тригодишната бакалавърска степен да подготвя само в дадено професионално направление, но да не дава специалност, обясни проф. Борислав Борисов. Той даде пример с УНСС - там тригодишните бакалаври ще излизат с обща професия икономисти. Който продължи, четвъртата година ще се профилира като финансист, счетоводител или други варианти на професията. "Много малки фирми не искат специалисти само по маркетинг например, а хора с по-обща специалност. Нека дадем възможност на такива студенти да завършват за по-кратък период", поясни той. Ако обаче те искат да продължат в магистратура, няма да могат да избират друго професионално направление за разлика от колегите си, които са учили 4 години.

Друга разлика е, че тригодишният бакалавър ще учи за магистърска степен 2 години. Онзи, който е следвал четири години в началото, ще взема магистратура за една.