Премиерът се накара на протестиращите за болницата в Девин

"БСП и ДПС са довели болницата в Девин до фалит. И най-малко на тях им отива да организират такъв протест и да докарват хора от младежкото БСП или каквито са дошли. Още повече, че ние много ясно и точно им казахме, че ще им направим по-добра болница, по-добро медицинско обслужване, отколкото е било досега", заяви Борисов. "Хората от Девин знаят, че близо 240 млн. лева са дадени за път. Имат висша степен на глупостта - близо 1 млрд. лева за "Цанков камък", близо 100 млн. лева е Водното огледало на Кърджали и сега да дойдат да ми искат 3 млн. лева за това време точно, когато БСП и ДПС са безчинствали в тази област, ми се вижда абсолютно цинично", възмути се премиерът.

Болницата в Девин не работи от около година, след като беше затворена заради близо 2 млн. лв. дългове. Хората там настояват лечебното заведение да заработи отново, като държавата отпусне нужните средства. Вчера те увериха, че в действията им няма политически подбуди и че протестът им идва година след затварянето на болницата, защото девет месеца са били убеждавани от председателя на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова, че се прави всичко възможно лечебното заведение да заработи.

Пред протестиращите вчера вицепремиерът Симеон Дянков отново предложи в Девин да се открие филиал на болницата в Смолян, който да се намира в сградата на старата клиника. "Държавата е готова да финансира изцяло ново оборудване както от гледна точка на медицинска техника, така и от гледна точка на преобразуване на сградата на бившата общинска болница", поясни той. Настоящата болница е общинска, но държавата може да я финансира с апаратура само ако е дъщерно дружество на държавна, допълни той. Покриване на дълговете обаче засега не се предвижда.

Офертата ще се обсъжда днес с общинските съветници от Девин.

От инициативния комитет на протестиращите предупредиха, че ако не чуят реални срокове и гаранции, че ще се запази досегашната дейност на болницата, ще се стигне до гражданско неподчинение и блокиране на пътища.

"140-150 млн. лева стоят в общините за общинските болници. Една година не ги контрактуват. Като ги изхарчат тях, ще им дам още. Бях казал - 300 млн. са в регионалното министерство и при теб, Атанасова, и все не стигат и не стигат. Направете си график с Лили Павлова и тръгнете по общините да обикаляте кметовете и им казвайте "Ето кмете, заради теб вашата общинска болница няма апаратура, ето ти парите", обяви Бойко Борисов по повод искането на здравния министър Десислава Атанасова за още 20 млн. лв. в бюджета на здравното министерство. Средствата са за апаратура и нямат нищо общо с финансирането на лечението на деца в чужбина и ремонти, за които Атанасова иска още пари.

Броят на хирурзите у нас продължава на намалява, като цели региони са на път да останат без такива специалисти. В 8 области в страната броят на хирурзите е едва 19, сочат данни от доклад на началника на клиниката по хирургия в ИСУЛ проф. Дамян Дамянов. Най-зле е ситуацията в област Силистра, където на население от 11 947 души се пада 1 хирург. В Перник, Кърджали, Монтана и Габрово 1 хирург се полага на население от 8001 до 9000 души.

През 2011 г. в България са работили 2097 хирурзи, или с около 300 по-малко в сравнение с броя им през 2002 г., сочат данни на Националния център по обществено здраве и анализи. Младите попълнения в професията са крайно недостатъчни - едва 147 лекари са до 35 г., средната възраст на хирурзите е 55 г., като на щат работят 107 пенсионери с тенденция техният брой да се увеличава, отбеляза Дамянов. Това означава, че при 186 работещи хирургични звена нови попълнения няма за всяко отделение и при поява на недостиг се наемат пенсионери.

В 20 области в страната няма специалисти по сърдечна и по гръдна хирургия, а в 11 области липсват детски хирурзи.

- Доц. Мангъров, регистрирате ли доста по-сериозно завишаване на случаите с хепатит А, може ли наистина да се каже, че в София на практика има епидемия?

- Да, има повишаване, регистрираме доста повече от обичайното. Но не е нещо екстремно. Това, което става в момента е, че за една седмица приемаме толкова, колкото обикновено приемаме за два-три месеца, за доста по-голям срок от време.

- Нормални ли са такива периоди на увеличаване на заболеваемостта и трябва ли хората да се притесняват, че ще пламнат София и страната?

- Това е нормално, когато се събере неимунно население, т.е. хора, които не са боледували от хепатит А или, които нямат антитела чрез имунизация и пламне искрата на хепатита, се получава това, което става в момента, макар и в не толкова големи мащаби. Общо взето тези неща стават по веднъж на всеки 6-7 години. Когато се натрупа неимунно население, се получава нещо като самоподдържаща се реакция и се увеличават случаите на заболели. Вече много малка част от хората у нас са ваксинирани за хепатит А. У нас все още хепатитът е заболяване, от което човек се разболява и го кара. И трябва да сме наясно, че само накъде около 20-30 процента максимум от случаите протичат с жълтеница, пожълтяване. Всички останали са безсимптомни форми, които всъщност не са жълти, но имат всички останали симптоми на хепатита. И са не по-малко заразни от онези, които са жълти.

- Каква е честотата на заболяването в световен мащаб?

- Поначало, колкото по на юг се върви, толкова повече случаите на хепатит са по-чести, по-разпространени. Например, на север от нас, в северните части на Европа малка част от хората над 40-годишна възраст имат антитела, т.е. са прекарали хепатит А. Докато по нашия край и на юг от нас малка част от хората над 40-годишна възраст нямат антитела, или те са карали някога хепатит А, без да знаят.

- На какво се дължи това?

- Дължи се на нивото на обществената хигиена най-вече. И на личната, и на обществената, но в по-голяма степен на обществената. Защото, колкото и човек да спазва хигиена, той не може да се изолира от средата, в която живее. И когато тази среда е не особено чиста, нищо не може да го предпази.

- Какъв е Вашият съвет, какво трябва да правят хората, за да избегнат заразяване?

- Единственото смислено нещо е да се ваксинират. Например през 1998 г. според статистиката на СЗО нашата страна и Израел бяха една до друга по честота на хепатит А сред населението. В края на 90-те години в Израел беше въведена задължителна имунизация за хепатит А, в резултат на което в момента те са много назад в класацията, докато ние си стоим все още там, където бяхме.

- Трябва ли според Вас да бъде задължителна ваксинацията и у нас?

- Би било хубаво, защото първо хората няма да се разболяват, а това е продължително заболяване. При един хепатит острата фаза е някъде около 1 месец, 3-4 седмици, през които човек се чувства зле, жълт е, отпаднал и т.н. И цялостното възстановяване настъпва след около 3 до 6 месеца. Едно доста продължително заболяване, което като се случи в по-голям мащаб, натоварва и здравната система. Защото всички тези болни струват маса пари. И освен това не ходят на работа, това са пропуснати ползи. Така че единственият смислен начин, по който обществото може да бъде предпазено, е чрез имунизация. На много места по света тази ваксина е включена в националните имунизационни календари. У нас е включена, но само като препоръчителна, т.е. държавата не плаща за нея. Човек трябва да си я купи и да си я направи, ако иска.

- Има ли някакви странични ефекти от ваксината, защото доста хора като че ли се притесняват именно от това?

- Общо взето това е една от най-леко понасящите се ваксини и на практика няма странични действия, или те са минимални. В сравнение с това, което човек може да преживее, карайки един хепатит, който продължава няколко седмици, тези странични действия, ако изобщо ги има, са пренебрежимо малки.

- Само за хепатит А ли са тези ваксини или има и комбинирани?

- Има ваксина само за хепатит А, има и обща ваксина, която съдържа антигени за хепатит А и В. Тя се препоръчва на възрастните, защото у нас децата от 1992 г. насам задължително се ваксинират за хепатит В. Докато тези, които са родени преди 1992 г. не са ваксинирани и за хепатит В. За разлика от хепатит А, хепатит В е много истинска болест, от която се умира, и тези, които не са ваксинирани, поемат много сериозен риск. Защото там вече нещата са вече съвсем други, на друго ниво.

- Основно децата ли са най-засегнати от това заболяване?

- Най-често децата, защото, за да се зарази човек с хепатит А, трябва да има човешко фекално замърсяване. Човек обикновено се сблъсква с мръсотията като дете. Но особеното на това, което става в момента е, че по-често боледуват по-възрастни хора - около 30-ина годишна възраст. Явно се е натрупало неимунно население от тази възрастова група.

- Казахте, че острата фаза може да продължи 3 седмици и повече. През това време се предполага, че човек ще се обърне към лекар. Възможно ли е симптомите да се сбъркат с друго заболяване?

- Да, могат да се сбъркат, особено тези, които не са жълти. Може да мине в графата грипоподобно заболяване, пролетна умора, преял, недоспал и т. н. Много често не се и мисли, човек може просто да си спомни, че няколко седмици е бил отпаднал, но не знае защо. Но ако тези хора се изследват биохимично и имунологично, диагнозата не може да се сбърка. Само че много от тях не се изследват, защото никой не мисли за хепатит. Ако отидете с тези оплаквания и не е епидемиологична обстановка, както е в момента, едно от последните неща, за които ще си помисли лекарят, е хепатит. Сега в момента се говори за хепатит, но той непрекъснато си тлее.

- Има ли сериозни последици от хепатита?

- След като човек вече е преболедувал, вече има имунитет и е до живот, трайно е. Неудобството от хепатита, защото от него не се умира или много рядко се умира, е това, че е продължителна болест, неприятна и изкарва човек от равновесие. Ако имате работа със сериозен ангажимент, едно откъсване за няколко седмици може дори да ви срине кариерата. Иначе този хепатит не хронифицира, при него няма трайни увреждания, просто е по-дълъг, отколкото на човек му се иска.

- По принцип, задължително ли е децата да се ваксинират, родителите често се притесняват?

- Всеки, който не се ваксинира, трябва да бъде готов да посрещне съответното заболяване. При хепатит А нещата са много прости - ако не се ваксинирате шансът да се разболеете рано или късно е огромен. Особено при условията, в които ние живеем. Това се отнася и за много други инфекциозни болести. Всъщност тези заболявания, за които има ваксини, са все болести, които или нямат специфично лечение, или ако се лекуват, лечението е несигурно. Или са много продължителни.

- При вирусни заболявания, когато става въпрос за деца, трябва ли да се дават антибиотици? Понякога и лекари, и родители прибягват до това, за да се застраховат.

- Това са форми на медицинска самодейност, която, за съжаление, се прилага много масово, не само от родители, но и от лекари. Поначало, когато се мисли за вирусна инфекция, не е нужно и е грешка на изкуството да се използват антибиотици. Много често това, което се казва, е „ние даваме антибиотик, за да се избегнат бактериални усложнения”. Това е все едно да се опитате да си гипсирате крака, преди да го счупите, за да не го чупите. Това е въпрос на квалификация. Колкото по-ниска е квалификацията на един лекар, толкова по-лежерно борави с антибиотиците, изписва ги за щяло и нещяло. Защото по този начин си мисли, че се застрахова, а и наоколо си мислят същото.


Насекоми ги разселват

Червеи паразит атакува очите ни
МЛАДЕНА ГЕРМАНОВА

Редки за българските ши­рини червеи атакуват очи­те, алармираха паразитолози.

Заразите с такива са по принцип редки, но напосле­дък се наблюдава увеличе­ние на случаите. Червеите се предават в човешкия органи­зъм след ухапване от комар, който е смукал кръв от зара­зено животно. Яйцата на чер­вея навлизат в организма със слюнката на комара. 20 души досега са ги имали, а 120 бъл­гари за последните 20 години са живели с друг паразитен организъм, коментираха спе­циалисти.

Кучета

12 см

Двойно повече случаи на заразени кучета с паразита дирофилария са регистрирани за изминалите две годи­ни в София и Бургас, поясниха специалисти. Те най-чес­то са помияри, които не се обезпаразитяват редовно. Същите обаче представляват огнища на заразата, тъй като ухапе ли ги комар, след това насекомото може да пренесе паразитите и върху хора. В повечето случай този червей при кучетата, когато не е хванат навреме, ги убива. С идването на зимата комарите изчезват, така че хората могат да бъдат спокойни, допълниха експерти.

Болницата в Девин да стане държавна и да бъде реновирана. Само така ще може да заработи отново. Това предложи вчера вицепреми­ерът и финансов министър Симеон Дянков на протестиращите срещу затварянето на лечебното заведе­ние пред сградата на Министерския съвет жители на Девин, Доспат и Борино. По това време кабинетът заседаваше и Борисов лично изпра­тил вицето си да успокои страстите. Дянков опита да обясни, че няма как държавата да плаща общинския дълг от 2 млн. лв. на болницата, и предложи тя да стане филиал към смолянската и да бъде ремонтира­на. Част от протестиращите обаче не харесаха идеята и заскандираха „Оставка!". Вицето за малко щеше да бъде и смачкан, но не от активис­ти на младежкото БСП, докарани на протеста, както твърдяха от екипа му, а от борещи се за място тв опе­ратори. Малко по-късно премиерът обяви протеста за „висша степен на глу­постта". По думите му болницата е фалирала по времето на Тройната коалиция, а сега същите тези пар­тии карат хора с автобуси да про­тестират пред Министерския съвет.

„Въпреки че се нарича болест на мръсните ръце, добрата лична хи­гиена не е гаранция за предпазва­не", предупреди д-р Кунчев. Хра­ненето на обществени места също носи рискове.

Сърдечни хирурзи ня­ма в 20 области в Бълга­рия. Това означава, че в 2/3 от страната у нас ня­ма кой да оперира от сърце. Стряскащите данни из­несе председателят на Българското хирургично дружество акад. Дамян Дамянов. Криза за кадри вече съществува на много места в страната. Гръдни хирурзи също няма в 20 области в страната. Детски липсват в 11 облас­ти, лицево-челюстни в цели 21 области, а съдови - в 12 района. Без неврохирурзи са 8 области. Същевре­менно те застаря­ват и средната им възраст вече е 55 го­дини. Зато­ва 107 пенсионер и все още работят в хирургичните отде­ления в страната и тенденцията е те да се увеличават. Едва около 147 от тях са на възраст до 35 години. По-малко от 4% от хирурзи­те са же­ни. На един хирург се падат 11 947 души в Силист­ра. Това показва съотношението между броя на населени­ето и броя на специалис­тите в града. На един ле­кар се падат между 8000 -9000 души в Габрово, Монтана, Кърджали и Перник. Общият брой на хирурзите у нас пък е 2907 души.