25 октомври 2012 г. Тема: здравеопазване

Живков през 1987 г. Причината - всеки опит е срещал сериозен отпор и от работодателите.

В поправките към сегашните 6 типа болести в забранителния списък екипът на здравната министърка Десислава Атанасова е дописал 9 нови класа заболявания. А те гарантират защита на хляба на над 100 000 българи.
100 000 тежко болни със защита от уволнение

В червения списък влизат множествена склероза и СПИН
ДИАНА ТЕНЧЕВА

Над 100 000 тежко болни българи, като пациенти с коварното заболяване множествена склероза, с епилепсия, паркинсон и СПИН, ще получат защита срещу уволнение от работодателя. Това предвиждат подготвените поправки в Наредба № 5 на здравното министерство, която не е била редактирана от написването й през 1987 г. Новината съобщи за „Труд" министьрката на здравеопазването Десислава Атанасова.

В момента според наредбата закрила от уволнение имат служители с 6 групи заболявания: онкологични, психиатрични, професионални, с диабет, с туберкулоза и с исхемична болест на сърцето. А с поправките се добавят 9 нови класа тежки болести (вит вдясно). Ако работодателят реши да уволни служител с някоя от тези диагнози, в 3-дневен срок работникът ще трябва да му предостави цялата си медицинска документация. След това работодателят ще я изпраща в ТЕЛК за експертно становище и като го получи, ще го препраща в инспекцията по труда. Виждайки документите, инспекцията ще се произнася окончателно дали работодателят може да уволни служителя или не.

Битка за промени в Наредба №5 още преди 2 г. започнаха пациентите с множествена склероза (МС). Кампанията бе подкрепена от „Труд"- През ноември 2010 г. 55 българи с тази диагноза написаха писмо до премиера Бойко Борисов, в което го молеха в забранителния списък да попадне и тяхното заболяване. Бившият здравен министър д-р Стефан Константинов обеща това да стане, но така и не го направи.

„Благодарим на министър Атанасова, защото хората с МС крият болестта си, а ако получат криза, молят доктора да им напише невярна

диагноза като мениеров синдром или неврологично заболяване. Иначе ни уволняват, знаейки до какво води МС", обясни Десислава Рая-нова. Тя е служителка в Министерския съвет, която от 10 г. живее с МС, но благодарение на модерно лечение работи като всеки свой колега. И Националната пациентска организация приветства промените на Атанасова. Наредбата не е била променяна цели 25 г., защото всеки опит е бил посрещан остро и от работодателите.

✓Пациенти с хронично протичащи неврологични заболявания с остатъчен дефицит като: преживени мозъчно-съдови инциденти, с дегенеративни заболявания на нервната система като множествена склероза, с прогресивна мускулна дистрофия, с миастенични синдроми.

✓Българи с болестта на Паркинсон - от нея страдат около 20 000 души, а засяга към 1 % от хората над 55 г. и 2 на сто от тези, които са над 60 г.

✓Болните от епилепсия, която се среща при близо 1 % от населението или около 70 000 души.

✓Хората с детска церебрална парализа, а те са над 15 000 души. И още: пациентите след преживян полиомиелит, след операция заради хидроцефалия, българите със СПИН - около 1500 души, тези с тран-плантирани органи (около 600 души), хората на хемодиализа (към 3000 души) и с активни форми на хепатит В и C


Министърка: Вдигайте заплати от кухи щатове
Лекарите и сестрите от кръвните центрове у нас, които в момента се разписват срещу възнаграждения от 440 до 680 лв., могат да получават допълнителни средства, ако се направят икономии от щатното разпределение.

„Т.е. от парите от незаети щатове могат да се раздадат допълнително средства на служителите, които работят", предложи вчера здравната министърка Десислава Атанасова.

След Варна колективна оставка заради ниските заплати подаде екипът на кръвния център в Стара Загора. А след него същото сториха и в Пловдив. В Плевен вчера подкрепиха колегите си с декларация.

„Напрежението в кръвните центрове се породи от факта, че с промяна в Закона за държавния служител бяха направени и промени в Закона за кръвта и кръвните продукти. А според тях в кръвните центрове вече не могат да се раздават средства за допълнително материално стимулиране", добави Атанасова. И припомни, че до мерките се стигна заради огромния скандал с т.нар. бонуси на чиновници в началото на годината.

Заедно с премиера Бойко Борисов Атанасова вчера откри изцяло ремонтираното отделение по нуклеарна медицина в столичната университетска болница „Св. Иван Рилски". А гордостта на звеното е супермодерната гама-камера за 2,4 млн. лв., която ще е втората по рода си в Европа след тази във Варшава. С нея ще се откриват болестнопроменени тъкани в цялото тяло, включително вследствие на рак. А за целта ще се приемат в пъти по-малко количество изотопи, отколкото изискват остарелите гама-камери. Новата дава и 40% поточни резултати, посочи премиерът Борисов.

„Аз преди няколко дни се скарах на кметовете, че още близо 150 млн. лева стоят неусвоени за подобна апаратура, търговете се мотаят с една година, а това е в голям ущърб за пациентите. В случая болница „Св. Иван Рилски" се е справила прекрасно и може да лекува добре", обобщи премиерът.

Изборът на нов шеф на Пета градска болница пък може да бъде блокиран. Там бе избран д-р Борил Петров, но процедурата се оспорва от друг кандидат.

Болница „Д-р Г. Странски" в Плевен ще получи линеен ускорител за лъчелечение на пациентите с онкологични заболявания. Тази болница е единственото лечебно заведение в района за комплексно лечение на злокачествени тумори.

Ще бъде купен и един позитронно-емисионен томограф за болница „Св. Георги" ЕАД - Пловдив. Това ще е третият такъв апарат у нас. Подобни у нас имат само в болниците „Александровска" в София и „Света Марина" във Варна. Апаратът се използва за образна диагностика на всякакви заболявания.

Според правителството купуването на апаратите е възможно, след като са постигнати по-ниски цени в обществените поръчки 3a здраве досега и така са спестени пари.

Министерският съвет отпусна и 13 000 лв. за лечението на 37-годишния Алекси Иванов от сметка- та, в която бяха върнатите министерски бонуси. Ива- нов лежи в клиниката по неврохирургия на „Пирогов". Касата покрива лечението му, но не и медицинските изделия, необходими за извършване на процедурите, които се заплащат от пациента. Лечението е животоспасяващо.


Борисов: Протестът в Девин е циничен
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

Циничен нарече протеста за запазване на болницата в Девин премиерът Бойко Борисов. Според него БСП и ДПС са докарали болницата в града до фалит и същите партии са довели протестиращите вчера над 200 души пред Министерския съвет.

Още повече че ние много ясно и точно им казахме, че ще им направим по-добра болница, по-добро медицинско обслужване, отколкото е било досега, каза Борисов. Протестиращите настояват за отваряне на болницата, която не работи от миналата година.

Общинското здравно заведение в Девин да се преобразува в държавна болница, предложи на протестиращите министърът на финансите Симеон Дянков. Решението трябва да бъде взето от местния общински съвет. По закон не може държавата да финансира общинска болница и нейните стари задължения. Болницата ще е филиал на тази в Смолян.

Дянков обеща 1 млн. лв. финансиране до края на годината.


Експерти умуват как да не ни лъжат с имплантите
Има начин пациентът да е сигурен, че имплантът, за който е извадил от джоба си хиляди левове, не е подменен впоследствие от хирурга примерно с пъти по-евтин китайски. Изходът е уникалният стикер, който има всяко медицинско изделие, да се залепва в историята на заболяването, както в момента това се прави при покриваните от здравната каса консумативи. Това заяви вчера д-р Дечо Дечев, директор на столичната университетска болница „Св. Иван Рилски" на кръгла маса, организирана от Българската асоциация за закрила на пациентите. Поканените експерти се обединиха около идеята плащаните от касата импланти в различните специалности да се разделят в подгрупи. И във всяка една от тях касата да плаща на 100% по едно базово изделие.

До 500 лв. пък може да падне сумата, която касата да дава за най-обикновените - метални стентове при инфаркт. В момента обаче за тях тя брои по 1200 лв., с което на практика бива източвана. А само скъпите лекарство-излъчващи стентове, които 3 пъти намаляват риска от повторно протезиране, да се плащат по 1200-1500 лв., защото цената им вече е точно толкова, обясни проф. Юлия Джоргова водещ наш инвазивен кардиолог.

Причината е, че когато наши близки се нуждаят от тежка операция, няма значение в кой гараж ще те прати лекарят, за да купиш спасителната протеза. Няма значение и колко пари ще ти поискат за нея. Ще дадеш. Защото нямаш избор!

Проблемът на първо място е законодателен. Няма текст, който да регламентира търговията с медицински изделия извън плащаните от касата.

Затова едни и същи консумативи се продават на „плаващи" от 4000 до 8000 лв. цени.

После идва ред на „черните овце" сред белите престилки. Хирурзи поставят по няколко пъти един и същи пирон в телата на различни пациенти и са вземали импланти дори от починали...

Време е за мерки срещу този ужас. А най-ефикасната е -як контрол. Защото само в този сектор всяка година като в черна дупка потъват 200 млн. лева. Все от нашия джоб.

Срещу африкански бюджет не можем да ви приложим европейско здравеопазване, заявиха вчера от Българското хирургическо дружество. Те настояват за въвеждането на средноевропейска цена на здравния продукт. Медицинските услуги у нас са доста по-евтини, което предполага и по-лошото им изпълнение.В защита на думите си специалистите посочиха следния пример - за хирургично лечение на злокачествени тумори на щитовидната жлеза НЗОК заплаща на Университетската болница ИСУЛ 450 евро, докато за същото лечение такава лечебница във Виена получава до 15 000

евро. Те отбелязаха още, че не им достигат пари нито за качествени апаратури, нито за консумативи, нито за обучение на младите кадри. От гилдията на хирурзите предупредиха за настъпващата криза заради недостига на специалисти у нас. Проф. д-р Дамян Дамянов, началник на клиниката по хирургия в УМБАЛ "Царица Йоана - ИСУЛ", представи данните от Националния център по опазване на здравето и гражданите. Към 2011 г. в България работят 2097 хирурзи, а през 2002 г. те са били 2400. Само 148 от тях са в младша възраст, а 107 са пенсионери, но продължават да практикуват, защото няма кой да ги замести.


Борисов за Десислава Атанасова:

И 200 милиона да иска, все няма да й стигнат
ПОЛИ ПАНТЕВА

Министър Атанасова и 20 да иска, и 200 да иска, все няма да й стигнат.

Така премиерът Бойко Борисов отговори вчера на въпрос дали ще бъде удовлетворено искането на здравния министър Десислава Атанасова да се увеличи бюджетът за ведомството й с 21 млн. лева. „140-150 млн. лв. стоят в общините за общински болници. Една година не ги контрактуват. Като ги изхарчат тях, ще им дам още“, категоричен бе Борисов. Той се накарал на кметовете, че около година тези стоят, вместо да се усвояват за апаратура.

Самата Атанасова пък напомни, че допълнителните средства, които е поискала, са по няколко пера. „Надявам се най-вече, че ще има средства за Фонда за лечение на деца в чужбина. За него съм поискала допълнително 6 млн. лв. Надявам се, че сега между първо и второ четене в парламента на Закона за държавния бюджет тези пари ще са факт“, заяви Атанасова.

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев бе избран за член-кореспондент в завършилите вчера избори за нови дописни членове на академията. В областта на историческите науки Събранието на академиците го избра сред общо четирима номинирани кандидати. В областта на философските науки обявеното място за нов член-кореспондент също бе едно, а кандидатите за него - трима. За нов дописен член на БАН бе избран проф. Димитър Димитров от Колежа по икономика и администрация в Пловдив. С това приключи тазгодишната сесия за избор на академици и член-кореспонденти, която продължи през целия месец октомври. Общо избраните нови академици са осем, от тях двама работят в БАН, шестима са външни за академията и са от висши училища, медицински заведения и от областта на изкуствата. Новоизбраните член-кореспонденти са 16, като седем от тях са от академията, а 9 работят в други институции - вузове, болници и в сферата на изкуствата.

Министерският съвет отпусна допълнителни 990 000 лв. на БНТ, с които държавната телевизия да плати на футболните клубове за излъчване на първенството за миналия сезон. Така се очаква мачовете от настоящия шампионат да не се провеждат повече "на тъмно". Правителството обаче си вкара поредния автогол, след като гласува тези пари, защото Бойко Бирисов стори това още миналото лято. Премиерът обеща да даде 1,8 млн. лв. от бюджета и така на миналия шампионат се излъчваха по 3 мача. Сега се гласува почти милион за същото нещо, но никой не казва какво се случи с първата сума. Ясно е само, че от нея БНТ има да получава 1,36 млн. лв., които да ги даде на клубовете. Оказва се, че българинът плаща за едно и също нещо втори път. Въпросът е защо? Явно, за да се хареса Бойко на различни обществени групи преди изборите догодина. Стъпката изглежда реверанс към футболните фенове, но, от друга страна, се затварят болници, обсъждат се допълнителни данъци и осигуровки, а пред Европа се бием в гърдите, че сме "остров на стабилност", нищо че много хора не знаят как ще изкарат зимата. Същевременно Дянков постоянно тръби, че пари няма за нищо. Няма за майчински, за болниците и здравеопазване, за обсерваторията в Рожен и редица други неща. Но за 2 самолета за полет до "далечна" Албания има. Това вече можем да го наречем наглост. Работата на държавата е да се грижи хората да живеят нормално, а телевизиите взимат достатъчно милиони от реклами, че да отделят и за тв правата. Някой може ли да си представи английското правителство да даде пари на Би Би Си да си предава мачовете? На практика Борисов наказва всички мизерстващи, защото не прави това, което трябва. Май с тези резки движения управляващите излязоха от играта. Само не трябва народът да си трае и да си върти главата, а да вземе бъдещето си в ръце, защото лошо му се пише.

София, 9,10 ч. Целият персонал на болница „Св. Иван Рилски" очаква премиера Борисов, за да открие реновираното отделение за нуклеарна медицина в лечебно. Той пристига и с обигран жест срязва трикольорната лента, като прибира ловко в джоба си парченцата от нея. „Такава апаратура няма в цяла Югоизточна Европа", обявява скромно той, докато лекарите ръкопляскат, събрани пред новото отделение. Пътьом обаче Борисов „реже" здравната министърка. „Атанасова и 20, и 200 млн. да иска, все няма да й стигнат." Тя го поглежда стреснато и учудено.

София, малко след 10 ч. Заседание на Министерския съвет. Премиерът обявява, че е уволнена цялата областна управа на Варна. Минути по-късно изстрелва министър Делян Добрев в парламента. Останалите работят под пара - приемат цели 38 точки. Докато кабинетът заседава, под прозорците на Министерския съвет родопчани протестират срещу закриването на болницата в Девин. Гайди пищят жално, но не трогват Борисов. При тях слиза Дянков, но той не им трябва, искат Борисов.

София, 12,15 ч. Премиерът слиза от Заседателната зала на втори етаж и влиза в Гранитната за подписването на договор за високоскоростен интернет.

Пред журналисти натъртва дебело, че правителството е одобрило отпускането на 20 млн. лв. за увеличаването на учителските заплати и не пропуска „да захапе" БСП и ДПС, които „организирали протеста пред „Дондуков" 1". „Само за тази област около Девин са пръснати над 1,3 млрд. лева. Последните 3,5 млн. лева дадохме, за да укрепим по някакъв начин пътя на глупостта, който са направили, за да не се срутва, и още не можем да го пуснем. Когато крадяха стотици милиони от българските данъкоплатци, защо тогава тези хора от Девин не дойдоха тук пред Министерския съвет да кажат - на нас ни трябват 2 млн. лева за болница, а тук 200 млн. харчите за тази глупост", яко нервиран е премиерът.

На излизане обаче се усмихва на репортер: „Ясен ли бях?" И не чака отговор. Бързо отминава.

Пътен възел „Яна", 13 ч.

Министър-председателят показва на еврокомисаря за регионална политика Йоханес Хаан как върви строителството на пътната връзка на магистрала „Хемус" със Софийския околовръстен път. Кратък и лаконичен е: „Думите отлитат, построеното остава." Г-н Хаан кима разбиращо след превода и не пропуска да ни похвали: „България не е само пример за усвояване на всички европейски фондове. България няма

нито една спряна програма, нито замразена!" И не спира дотук: „Изключително съм впечатлен от това, което виждам не само на тази магистрала,
На този ден:
24 октомври 2004 г., неделя. Премиерът Симеон Сакскобургготски си почива. Ден по-рано обаче обикаля софийски села и реже ленти - идат избори. В Елин Пелин изрича култовата си реплика, че е „премиер на тия, които са го избрали, а не на всички българи".

24 октомври 2007 г., сряда. Министър-председателят Сергей Станишев няма медийни изяви. Ден по-рано обаче в парламента не минава поредният вот на недоверие срещу неговото правителство.

но и от напредъка по изграждането на всички магистрали, които инспектирахме и открихме заедно с министър-председателя." Борисов е повече от доволен: „Днес България е за пример за другите европейски страни, както каза комисарят Хаан. Това го каза и президентът Барозу."

София, 14 ч. Борисов се качва на хеликоптера и отлита за Дунав мост 2. Там го чака румънският премиер.