Болни напират към София, оперират ги на две смени

Вече оперираме до 20-21 часа вечерта, за да смогнем, обясни доц. Любомир Спасов от Правителствена болница. Увеличен е броят на чакащите за операция, но на никого не е отказано да бъде приет, ако се нуждае. “Хората действат прагматично. Идват направо при нас и казват “Търсим помощ”, обяснява доц. Спасов. Той смята, че лимитите, които касата въвежда от 1 юни и които са около 80% от сегашните разходи на болниците, са неправилни.

“Отказах да подпиша анекса на здравната каса”, обяви директорът на “Лозенец”. Ако от НЗОК един ден спрат да плащат и болницата не може да купува лекарства и консумативи, тогава и болните ще бъдат връщани. “Тогава няма да можем да оказваме качествена медицинска помощ”, обобщи доц. Спасов.

По-голям е и потокът от пациенти към Александровската болница, потвърди директорът проф. Лъчезар Трайков. Тенденцията е от началото на юни.

“Две трети от пациентите в България прескачат общопрактикуващите лекари и направо се насочват към специалист или болница”, обяви здравният министър проф. Анна-Мария Борисова на среща с активисти от лекарския съюз и директори на болници от страната вчера в София.

Стотината директори освиркаха шефката на здравната каса д-р Нели Нешева, която също присъства. Те поискаха да знаят кога ще си получат парите - 15-20% за март и април, които касата още им дължи, и как да изплащат задълженията си към доставчици, когато ги карат да обслужват 100% пациентите, но ще им плащат 80%.

“Вие сте мениджъри и знаете кое да платите и кое не”, отвърна д-р Нешева, на което залата й отвърна с “У-у-у-у!”. В много болници лекарите не са получавали от два месеца заплата, други вземат само половината.

“В моето семейство, ние сме и двамата лекари с моя съпруг, почти не е имало ден, в който да не споделяме неудоволствието си от работното място. Това беше основната причина аз да напусна хубавата си работа и любимите си болни, а те плачат за мен, за да дойда да администрирам - нещо, което не съм правила, но което мисля, че ще направя добре.” С тези думи се обърна към колегите си проф. Борисова. Тя заяви, че повече пари за здравеопазване ще има, когато икономиката живне, но каза, че за преструктуриране на болниците ще бъдат дадени 295 млн. лева.

147 млн. бил обещал министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обаче поискал до 30 юли точни разчети къде от какво има нужда. Още 148 млн. лв. ще дойдат за високотехнологично оборудване по европейските програми.

Министър Борисова заяви, че ще движи нещата стъпка по стъпка, а първата и най-важната е болничната реформа. Тя трябва да приключи до края на годината. Дотогава трябва да бъде определено според параметрите на националната здравна карта кои болници остават за активно лечение и кои ще са за долекуване. През 2020 г. 2/3 или 3/4 от всички хоспитализации ще са свързани с хронични болести поради застаряване на населението. Това обяснява и защо близо 300 болници у нас ще трябва да се преструктурират за долекуване. (Проф. Борисова е казвала преди, че 130 болници за активно лечение стигат, а сега те са към 430 - бел. авт.)Такива лечебни заведения у нас сега няма нито практически, нито юридически. Статутът им ще бъде уреден в новия закон, който вчера мина на второ четене в здравната комисия. След реформата в болниците следват извънболничната помощ, специализациите, обучението за фелдшери и електронното здравеопазване.

“Нямаме лекари, добрите специалисти напускат страната. След 10 г. ще ни лекуват бабички и дядовци”, каза здравният министър проф. Борисова, като цитира средната възраст на ендокринолозите у нас.

Сега повечето са на 40-60 г., но през 2020 г. ще са на 50-70 г. 14% от лекарите в болниците сега са на пенсионна възраст, а 15% са без специализация. С най-малко специалисти е Пловдивско, а най-много са в София. Софийска област пък е с много пенсионери - такива са 27% от лекарите. Рекорда държи Ихтиман с 44%, след него е Елин Пелин с 36%.

Проф. Борисова обясни, че изнесените данни са само моментна снимка на системата у нас. Горната граница на болниците и леглата ще бъде обсъждана от комисии под шапката на областните управители. “Ще се решава отделно за всеки конкретен случай”, заяви тя.

Със 106 млн. лв. ще бъдат намалени средствата за Министерството на здравеопазването, каза Лъчезар Иванов, шеф на здравната комисия в парламента. Икономията обаче няма да засегне болниците, увери той. Тези пари ще бъдат спестени от инфраструктурни проекти, консултантски договори и предвидени съкращения при обединяването на РИОКОЗ и РЦЗ. "Внесох предложение в парламента за увеличаване на бюджета за лекарства с 26 млн. лв.", каза още Иванов.

Лекарският съюз обаче категорично застана срещу проекта за Национална здравна карта и делегираните бюджети. От понеделник започват преговори с касата за бюджета за 2011 г. Във вторник пък Националният съвет на БЛС се събира, за да реши какви ще са реакциите на съсловните организации на твърдия финансов подход към тях. Използваната методика за определяне на необходимите легла в болниците не отговаря на действителните нужди, тя възпроизвежда статуквото в момента, се казва в декларация на БЛС.

Според шефа на съюза д-р Райчинов вместо делегирани болниците трябва да имат прогнозни бюджети, при които е заложена медицинската, а не финансовата целесъобразност. "Категорично не приемаме намалението в заплащането на болничната дейност, което означава намаление на цените на всички клинични пътеки с 20%, оттам - и 20% по-малко лечение, допълни той.

Директорите на болници са съгласни да бъде проверявана медицинската целесъобразност, но ако тя се докаже, трябва да се изключат всякакви финансови претенции от районните здравноосигурителни каси.

ИЛИЯНА АНГЕЛОВА


Д-р Юлия Бянкова, анестезиолог от Сливен: Линейки си прехвърлят пациенти, нямат гориво
- Споделихте, че в Сливенска област има цели райони без болница наблизо. Какво правят хората там?

- Пътуват. Но при онкоболните е направо геноцид. Пациент от с. Ябланово, което е с 2000 души, трябва да отиде на химиотерапия или да си изпише лекарства в Стара Загора. Там е онкодиспансерът за нашата област. Сливенска фирма пое да ги вози безплатно, но за да дойде пациентът до Сливен, трябва да мине 100 км. И хората се отказват, доброволно се обричат. Ние не можем да разкрием онкологичен център в Сливен, защото такава е политиката. Прикрепени сме към Стара Загора. На човека от Ябланово във Велико Търново може да му е по-близко, но не може да иде там.

- По-голяма ли е тежестта за големите болници?

- Има тенденция да се увеличава потокът към тях. Частните болници пък гледат да прехвърлят тежките и свързани с повече разходи случаи към държавната.

- Справя ли се Спешната помощ, нали тя трябва да кара най-тежките случаи при нужда?

- Там проблемът е много сериозен - и кадрови, и финансов. Говори се, че средствата ще бъдат намалени с 20%. Това е много тревожно. Знаете ли какво става сега? Линейки си прехвърлят пациенти на пътя, за да спестят разходи за гориво. Чакат се по средата на разстоянието и местят болния в другата кола. Нищо друго да не остане от едно здравеопазване - Спешна помощ трябва да има.

Много важно е териториалното разпределение на леглата при реформата. В Италия има модел с болници за долекуване. Те са във всяка община по решение на правителството.


Д-р Иван Димитров от град Попово: Касата ще рухне до края на годината
Като управител на общинската болница в Попово осъдих здравната каса за това, че постави изискване за двама специалисти по клинична пътека. Това не беше залегнало в Националния рамков договор. Бях сигурен, че ще спечеля. Няма да търся пропуснати ползи, защото вината за състоянието на здравеопазването не е в касата. Решенията се вземат в правителството, парламента. Аз съм бивш съветник от ГЕРБ, но имам гражданска позиция. В момента става одържавяване на здравната каса. Директорът й се избира от парламента. В надзорния съвет 5-има от 9 се назначават от правителството.

Прогнозирам още дела срещу касата заради делегираните бюджети. Болниците са търговски дружества и могат да си търсят полагащите им се пари. Дано не съм прав, но до края на годината касата ще рухне. Едно търговско дружество не може да получава делегиран бюджет. В същото време сме задължени да приемаме абсолютно всички спешни случаи. Повечето от тях са неосигурени. За тях никой не плаща на общинските болници като тази в град Попово. В същото време нас непрекъснато ни контролират. Това са условия, в които никой не може да оцелее.

Пращаме специалисти за консултация на спешните центрове, правим им всички лабораторни изследвания. И накрая нищо. На областните болници плащат по 20 лв. на преминал болен. А нас с частните болници ни слагат в друга графа. Но частниците нямат спешни случаи. Заради забавените плащания на касата сега нашите лекари получават 50% от възнагражденията си. Общината помагаше, но вече и нейният бюджет е орязан. Става почти невъзможно да се работи. Най-трудно е да се задържат медицинските специалисти. Ние имаме 30 лекари, 29 от тях са специалисти. Обслужваме 42 000 души от 2 общини. В момента сме предложени за болница за долекуване. Добре, съгласен съм! Но регионът ще има потребност, макар и от един медицински център с 10 легла. Само че националната здравна карта ще сложи ограничение на стопанската инициатива - ако сме болница за долекуване, няма да имаме право да го разкрием.


Режат наполовина леглата в Пловдивско
Пациенти на пловдивски болници се молят на хирурзи да ги оперират, предлагат им пари и пак чакат по седмица-две.

И да си платите, пак ще е същото, защото няма анестезиолози и се правят по 5-6 пъти по-малко интервенции. С новата заповед да се изчистят отпуските през лятото операциите във всяко хирургично отделение ще бъдат свити още повече. Освен заради кризата с анестезиолозите операциите се бавят и заради липсата на консумативи. Медици от МБАЛ "Пловдив" се оплакаха, че работят със стар инструментариум, а лампата в една от операционните отдавна е за подмяна, но са необходими 10 000 лв. Пациентите завивали със скъсани чаршафи, а персоналът обличал престилки с дупки.

Хирурзи от Университетската болница се оплакаха, че в работата им липсват елементарни неща, дори ръкавици, а в стаите има мухъл и пациентите не искали да се оперират в клиниките. Те заявиха, че се затрудняват при поставяне на диагнози, защото единият скенер е вън от строя, а вторият от време на време излиза от строя, а пациентите чакат по 2 седмици.

Директорът на пловдивския психодиспансер д-р Инко Кехайов обяви, че в Пловдив до месец спират работа двете програми в помощ на наркоманите. Нямаме пари, получаваме половината от предвидените средства, обясни той. И добави, че със собствени средства диспансерът ще издържи не до 3-5 седмици. Жалко, защото в едната бяха обхванати 250 души, а в другата 70, каза д-р Кехайов. Управителят се тревожи, че ще трябва да изпише и психоболни от стационара, защото за юни е получил вместо 209 000 лв. само 137 000.

Здравната карта ще ореже наполовина леглата в стационарите на пловдивските болници. Ето така министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова ще изпълни обещанието си и няма да закрие нито една болница, смятат от пловдивския лекарски съюз. Бившата окръжна, Университетска и частната болница "Каспела" щели да бъдат орязани най-много. В хирургични и вътрешни отделения свиването минава 50% - от 40 на 15 легла, въпреки че в някои стационари лежат по 50 болни. Сериозна редукция се очаква в общинските болници "Св. Мина" и "Св. Пантелеймон", което вероятно ще доведе до тяхното сливане, смятат от БЛС в Пловдив.

Заради огромния брой легла проф. Борисова нарече Университетската здравен мастодонт. В Пловдив леглата са 6000. След като бяха описани, тече обсъждане кои да бъдат съкратени, каза директорът на РЦЗ д-р Георги Божиков. Според него редукцията ще ги свие до 4900, но точните числа ще станат ясни другия месец. След приемане на картата през юли, вълна от протести ще залее здравното министерство, предупреждават от съсловната организация. Според тях с редуцирането на леглата ще се образуват листи на чакащите в здравните заведения.

Според Борисова "сбърканата здравна система е основната причина за застаряването на лекарите у нас." Изгледите положението да се подобри с готвените промени и липсата на пари обаче не били големи.

До края на годината ще приключи реформата в болниците, обеща на лекарите проф. Борисова. Според нея броят на клиниките е голям, но няма да се съкращава. Вместо това леглата за активно лечение ще се трансформират в такива за долекуване. Пределният брой, от който има нужда държавата, ще се регламентира в задължителната здравна карта, която прави министерството. Ако тя не бъде готова до края на юли, ЕС няма да ни даде 295 млн. евро, с които клиниките да се преструктурират, обясни Борисова.

Големият проблем обаче е, че задължителната карта няма да определя таван на броя болници, а на леглата, с които ще работи касата. Няма да се въведе и забрана за отваряне на нови клиники, ако няма нужда от тях. Така декапитализацията на болниците и фабрикуването на пациенти ще продължат, а парите на касата пак няма да стигат, коментираха лекари.

Преструктурирането на болниците, което 10 години вече не може да се осъществи, изведнъж се оказа бърза задача. "До края на годината ще приключи успешно реформата в болниците", обяви здравният министър Анна-Мария Борисова на дискусия, организирана от лекарския съюз. Част от леглата за активно лечение ще станат за долекуване и нищо повече, обясни тя основния акцент на реформата.

В момента България е страната в Европа с най-много легла за активно лечение и най-малко за долекуване, затова се смята, че трябва да има преструктуриране.

Министърът за пореден път обяви, че закриване на болници няма да има. Преструктурирането ще стане през задължителната национална здравна карта. Тя ще определи от колко и какви легла има нужда във всяка област и съответно за колко от тях НЗОК ще има право да сключва договори. Засега не се очаква да има съкращаване на легла и болници в големите градове.

Картата ще определя и нива на компетенции за различните болници. Те ще са 3. Първото ще са общинските лечебници и към тях ще има най-ниски изисквания като брой специалисти, професионална квалификация, апаратура и обем дейност. Те обаче ще могат да сключват договори само за определени пътеки и за лечение на по-леки случаи. Тези лечебници ще са длъжни да имат терапевтични, педиатрични и неврологични легла. Болници и отделения, които не отговарят дори на най-ниското ниво за компетентност и нямат достатъчно кадри и апаратура, ще се превръщат в клиники за долекуване. Например болници, където се правят под 1000 операции годишно, ще трябва да се преобразуват за извършването на други дейности. "Хирургът е като цигуларя - трябва да се упражнява всеки ден", обясни министърът въвеждането на минимален лимит за операции. Аналогично изискване ще има и за АГ-леглата в болници, в които има под 300 раждания на година.

На второ ниво ще са областните болници, а на трето - университетските. "На третите дори ще им забраним да работят леки операции в по-голям обем", обясни Борисова.

Според виждането на здравното министерство болничните легла ще трябва да са разпределени по следния начин - 50-60% в терапевтични отделения, 10-15% - в педиатрични, също толкова в АГ-отделения и 20-25% за хирургични.

В момента здравната каса няма клинични пътеки, които да поемат долекуването. Но министърът съобщи, че идната година ще има пет такива. Дотогава болниците ще работят както и в момента независимо какво е определено за тях в здравната карта.

Сега районните центрове по здравеопазване правят "моментна снимка" на състоянието на лечебната мрежа по области, а не самата карта, каза Борисова по повод постоянните съобщения, че едно или друго отделение ще се закрива. "На места РЦЗ са превишили правата си и са започнали да командват и да затварят. Те не са чули, че аз съм казала, че нищо няма да се затваря", допълни тя и се закани да накаже директори на РЦЗ, които правели "свободни съчинения".
НА ВЪЗРАСТ

Лекарите у нас застаряват. В Софийска област например 27% от лекарите в болниците са пенсионери. "Наличието на много пенсионери води до нестабилност", коментира Борисова. Например след 10 години над 70% от ендокринолозите у нас ще са между 50 и 70-годишни. "Ще ни лекуват баби и дядовци, ако не оправим проблемите със специализациите на младите лекари", каза здравният министър.


Частните поликлиники трябва да напуснат държавните болници
Здравният министър ще определя кои нови лечебни заведения ще работят с касата
Лили Войнова

Здравният министър ще определя кои нови лечебни заведения ще работят с касата

Частните диагностично-консултативни центрове (ДКЦ) и лаборатории скоро ще трябва да напуснат държавните болници. Забрана да работят там е записана в проект за промени в Закона за здравето, публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването.

Разпоредбата цели да гарантира обществения ресурс, твърдят от ведомството на Анна-Мария Борисова. Оттам обясняват, че са засечени случаи частни структури да използват почти без заплащане държавна апаратура и по този начин да източват лечебните заведения.

Според директори на болници, на територията на които има частни медицински центрове, обаче това е поредното "безумие". Остава да забранят частната практика както през 1963 г., коментира шеф на клиника, пожелал анонимност.

Той обясни, че в повечето общински болници липсва скенер или друга важна за диагностиката апаратура и затова са дали помещения на частници, за да използват тяхната техника, а фирмите пък печелят от притока на клиенти. Сега пациентите няма да могат да се изследват с направление от здравната каса и ще трябва да си плащат кеш или да ходят до съседен град, твърди той.

Според председателя на столичната лекарска колегия д-р Методи Маджаров обаче мярката е похвална. "Трябва да се разграничи ясно държавната от частната практика, за да няма злоупотреби", заяви той.

Законопроектът предвижда още здравният министър да може да назначава по един зам.-директор във ведомствените болници - Военна, на МВР, Правителствена и други.

Целта е да има по-добър контрол. Досега тези лечебни заведения бяха изцяло на подчинение на министерствата, към които са разкрити. Директорите на тези болници не подкрепиха идеята. Според тях по този начин ще се получи двувластие и ефектът ще е пагубен.

Други промени в закона предвиждат болници да могат да се създават само със съгласие на министъра на здравеопазването, ако тяхната дейност ще се финансира със средства от републиканския бюджет или от здравната каса. В мотивите пише, че причината за въвеждането на това изискване е големият брой болници в България.

Досега дали една болница ще работи с касата зависеше само от поставените от осигурителната институция изисквания, като те важаха както за държавните, така и за частните. Новите разпоредби са свързани с приемането на Национална здравна карта, която ще е задължителна, поясни експерт от министерството.

Това означава, че здравната каса ще сключва договор само с лечебните заведения, които влизат в картата, а за да се включи ново, трябва да се закрие някое от старите или пък регионът, където се разкрива, да има нужда от него. И държавните, и частните болници разчитат основно на финансирането от касата по клинични пътеки.

До края на 2010 г. ще приключи реформата в болниците, а догодина - електронно здравеопазване

Реформата в болниците ще приключи до края на годината. Това заяви здравният министър Анна-Мария Борисова на среща с ръководството на Българския лекарски съюз (БЛС) и директори на лечебни заведения. Тя посочи, че в момента 47% от публичните средства за здравеопазване се насочват към болниците, докато в другите страни от Европейския съюз те са едва 29%.

Борисова изнесе данни, според които всеки четвърти българин е лежал в болница, като хоспитализациите са се увеличили от 1.2 млн. през 2001 г. на 1.85 млн. през 2009 г. Освен това 2/3 от пациентите са прескочили общопрактикуващите лекари и са се насочили директно към специалист или болница.

Здравният министър уточни, че реформата има за цел да преобразува леглата за активно лечение в такива за долекуване, а не да закрива болници. Според нея промените ще се правят поетапно, като първо ще се изготви Националната здравна карта.

"В момента се прави само снимка на състоянието на болничната помощ, след това ще има специални екипи, в които ще участват представители на БЛС, на пациентските организации, синдикатите и районните центрове по здравеопазване, и всяка болница ще се оглежда отделно и ще се преценява как да бъде преструктурирана", поясни министърът.

Директори на болници обаче информираха, че ръководители на районни центрове по здравеопазване вече са искали да се затворят някои отделения. "Не съм нареждала подобно нещо, тези хора ще бъдат уволнени", закани се министърът.

Борисова информира, че за болниците ще бъдат отпуснати 300 млн. лв. по оперативната програма "Регионално развитие" - 146 млн. за преструктуриране на малките общински клиники и 148 млн. лв. за високотехнологични лечебни заведения.

Болниците ще са разделени в три групи - общински, областни и университетски. За да има едно лечебно заведение хирургично отделение, в него трябва да се правят най-малко 1000 операции годишно. През 2011 г. ще въведем електронното здравеопазване и частните здравни фондове ще се включат в системата, обеща Борисова.

Основните протести на лекарите по време на срещата бяха срещу въвеждането на делегираните бюджети. След като касата плаща само 80% от изработената дейност, това означава, че цените на клиничните пътеки се намаляват с 20%, а оттам и заплатите на лекарите, а за такова нещо не сме се договаряли, заяви председателят на БЛС Цветан Райчинов.

Той прогнозира, че допълнителните 180 млн. лв. за болниците, които се отпускат с актуализацията на бюджета на здравната каса, няма да са достатъчно.


295 млн. за здраве

14% от лекарите са пенсионери
ДЕЯНА ПАВЛОВА