Медицинската ДАНС ще проверява

Името на „Кардиолайф" се завърта не за първи път в медиите. През декември м. г. ДАНС, прокуратурата и полицията откриха пликове с пари, върху които имаше имена на лекари, свързващи Ловеч и Разград в скандална схема. Тогава органите на реда разказаха как здрави пациенти без нужда от изследвания били насочвани от джипита към клиниките „Кардиолайф"в Ловеч и Разград.

Всеки център за спешна медицинска помощ сам ще решава какъв норматив за време да си закове за изпращане на линейката при болния. За спешни състояния обаче, в които животът на пациента е застрашен, реаномобилът трябва да е при него най-късно до 20 минути. Ако центърът избира времето, то не бива да е по-кратко от закованото вече в националния норматив. Това допълнение въвеждат експерти от Министерството на здравеопазването в проекта на Концепцията за развитие на „Спешната медицинска помощ в Република България”, която се предвижда да бъде приета от Министерския съвет наесен и да влезе в сила до три или максимум до пет години

За останалите случаи, когато става дума за обострени тежки състояния, но без опасност за живота, максималното време за пристигането на линейката от часа на повикване до дома на болния не бива да е повече от 40 минути.

Големите болници, от които не само университетските, но и областните, да имат собствени площадки за излитане и кацане на медицински хеликоптери. Тази идея за включване в концепцията пък лансира Българският лекарският съюз.

Предвижда се цялата организация на работа на спешна помощ в отдалечените от големите градове с модерни болници селища да бъде променена тотално. Тя ще бъде съобразена с гъстотата на населението. За региони с гъстота под 68 жители на квадратен километър центровете и филиалите на спешна помощ трябва да са разположени така, че 80% от населението в дадения регион да е на не повече от 20 км. от тях. За региони с гъстота на населението над 68 жители на квадратен километър ще се прави изключение, структурите на спешна помощ трябва да са разположени на разстояние до 20 км.

за населени места, в които живее най-малко 85% от населението и до 30 км. за населени места, в които живеят най-малко 95 на сто от хората.

Занапред за всяко обаждане на адрес няма да бъде изпращан екип от лекари. Телефонистките ще пресяват дали повикването е спешно, а състоянието животозастрашаващо, дали е неотложно – с обострени болки, но без конкретна опасност или е за личния доктор. Спешни лекари, сред които и реаниматор, ще бъдат изпращани с линейка само при особено тежки и нетърпящи забавяния състояния, каквито са раждания, катастрофи, инциденти, аварии или спешни състояния като инфаркт и инсулт например. При останалите ще отива най-много фелдшер и парамедици, каквито ще бъдат обучени в помощ на висшите медицински кадри.

Фелдшерите също ще имат право да лекуват спешни състояния там, където в момента няма спешен лекар. .

Специалност „Спешна медицина” и едноименна катедра ще бъдат създадени от тази есен в Софийския медицински университет, съобщиха от Министерството на здравеопазването. Изграждането й е част от реализирането на „Концепцията за устойчиво развитие на системата за спешна медицинска помощ”. Предвижда се кадрите на спешните звена и центровете за бърза помощ сега да преминават периодично там опреснителни курсове под формата на семинари и колоквиуми, за да са в крак с последните новости в тази сфера на медицината. От тази есен по нея ще могат да специализират и млади доктори.

В момента в системата на спешна помощ работят 1150 лекари, от които половината са със специалност, като само 69 са със спешната медицина. От 2008 г. досега 17 лекари са завършили тази специалност, която до момента в различните медицински факултети е под шапката на различни катедри. Други 34-ма я изучават в момента. Същевременно са отпуснатите 196, като 162 от тях са държавна поръчка. От следващата учебна година обаче заплащането на специализантите държавна поръчка ще се увеличи от три на четири минимални работни заплати, което прави близо 1000 лева.

Практическите занятия от обучението по спешна медицина, което ще бъде пет години ще се осъществява в болниците „Пирогов” и многопрофилната „Царица Йоанна-ИСУЛ”. Предвижда се и създаване на тренажорна зала, в която ще се имитират ситуации на инциденти, катастрофи и промишлени аварии, а специализантите ще действат в нея така, както би трябвало да действат в реални условия. Средствата за оборудването й ще бъдат осигурени по европейския проект „ПУЛСС”.

Застраховката обаче няма да покрива изплащането на обезщетение за вреди, произтичащи от неспазване на предписан режим, извършване на медицински научни изследвания в нарушение на закона, липса на подписано информирано съгласие, невярна или укрита информация от лицето, върху което се извършва медицинското научно изследване.

Концепция за развитието й, дава редица привилегии на лекарите, работещи там: от по-високи заплати, до подбор на случаите според това дали са животозастрашаващи, или не. На докторите се дават за помощници фелдшери и парамедици, за да не се налага да припалват линейката за мерене на кръвно в планината например.

Освен това и самите линейки ще идват, когато са ни нужни, а не когато на шофьорите им е удобно. Защото се въвежда норматив до 20 минути за спешни състояния, но и възможността всеки център да определя дори по-бърз норматив, срещу което, разбира се, ще получава повече пари и от Министерството на здравеопазването и от здравната каса. Дотук всичко, записано в концепцията за спешната помощ, е повече от похвално. И съвсем на европейско ниво. Не бива обаче да се радваме преждевременно. Защото не е тайна, че българинът може да бастиса и най-добрата инициатива, когато се налага да изпълнява ясни, точни и конкретно разписани правила. Дано този път изменим на присъщия ни манталитет. И да докажем, че можем и да сме европейци не само на думи, но дори и когато работим.

Държавните болници в Израел стачкуват
Всички държавни болници в Израел днес стачкуват. Причината – ниски заплати, липса на бонуси и остър недостиг на медицински персонал.

Преди време съдът по трудовите въпроси отклони молбата на правителството за забрана за участие в стачки на медицински служители. Той постанови за законна възможността медиците да стачкуват, припомня сайтът Newsru.

Съгласно плана за протести, днес всички държавни болници работят в „съботен” режим – само с екипите си за реанимация и спешна помощ. Медицинска помощ се оказва само в извънредни ситуации, работят родилните и онкологичните отделения, провеждат се процедури по диализа.