Доктор лъже баба, че я е оперирал

проверка на изпълнителната агенция „Медицински одит". 64-годишната Ценка Георгиева от село Горна Митро­полия чака цели два месеца подобрение в инвалидна количка, след като я изписват от многопрофилната болни­ца за активно лечение „Авис Медика" в Плевен. В про­дължение на 60 дни доктори­те упорито крият епикризата й. Когато след многократко настояване близките на Цен­ка успяват да вземат доку­мента от престоя й в лечебно­то заведение, откриват с из­ненада, че майка им е оперирана. На болния крак на же­ната, нито другаде по тялото й няма и помен от какватои да е хирургична рана, макар че в епикризата категорично пи­ше, че тя е оперирана.

Въпросният лекар д-р Ро­берт Халваджиян е вписал в документацията на Ценка Георгиева, че тя е лекувана по клиничка пътека №204 „Пе­риферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) - оперативно лечение" и дори я е отчел като извър­шена в районната здравноосигурителна каса в Плевен.

За това е заплатено направ­ление, констатира по-късно директорът на касата Мар­тин Митев. За въпросната пътека касата плаща по 982 лева, като обичайният прес­той на пациент в болница, ако е лекуван по нея, е около пет дни.

Ценка Георгиева страда от куп заболявания на краката, високо кръвно, болни бъбре­ци и стеснен уретър. Към за­боляванията й се прибавят и усложнения от прекаран хе­патит. Личният доктор на Ценка й дава направление за болница „Авис Медика" в Плевен. Жената е приета в лечебницата на 16 ноември 2009 г. В продължение на пет дни й правят изследвания със скенер и я оставят на лег­ло.

Отнасяха се с мене нормал­но, не са ми искали пари, тъй като работят със здравната каса, разказа пред „Мони­тор" възрастната жена. До­като обаче бях на легло, ми поднасяха да подписвам куп документи, не знаех под как­во слагам подписа си, не ми разясняваха, разказва жена­та. Тя не знае дали сред тези документи не е подписала и бланка за информирано съг­ласие, каквато се изисква от всеки пациент, преди да легне на операционната маса.

Истината, че е „оперира­на" , на хартия лъсва след два месеца, когато се налага же­ната да постъпи за рехабилитация в болницата в Гулян­ци.

Криха епикризата три сед­мици, казваха, че имало „тех­ническа" грешка. Накрая изплюха камъчето, оказа се, че според документа майка ни е оперирана, разказва синът на болната Димитър Панов. За­едно със съпругата си Ирена двамата започват митарства по институциите. До зимата Пенка вече е на легло, прид­вижването й става само с инвалидна количка. Снахата напуска работа, за да гледа болната си свекърва, а синът е безработен. Семейството живее с пенсията на болната, която е 200 лева. Разходите за лекарства месечно не падат под 80 лева.

Искаме справедливост, да стане ясно какво се е случило с майка ни, за да не се повта­рят такива „технически грешки" и с други хора. Бе­зобразие е да ни размотават, да ни лъжат и да се гаврят с нас, само защото сме неуки селяни, възмущава се синът Димитър. Снахата Ирена е далече по-безкомпромисна от него.

„Искаме справедливост", категорична е тя. От името на свекърва си и от свое име тя е подала жалба в районна­та здравноосигурителна каса. Инспекцията „Медицински одит" също проверява слу­чая с фиктивната операция на Пенка Георгиева.

„Допусната е техническа грешка. Това съм написал и в отговора по запитването на районната здравноосигури­телна каса - Плевен, по слу­чая, обясни д-р Роберт Халваджиян пред „Монитор". В същия период имахме още една пациентка със същото име, затова стана и „техни­ческата грешка", добави хи­рургът. Той обясни, че зара­ди въпросната „техническа грешка" епикризата не била дадена на пациентката ведна­га в деня на изписването й, каквато е задължителната практика. Вече нямало ника­къв проблем, тъй като греш­ката била отстранена впос­ледствие. По думите на док­тора снахата на Ценка - Ире­на Пенчева, била „безкрайно нагла". „Изнудват ме за па­ри, дори пред свидетели. Жалбоподателката е една аб­солютно нагла жена, заяви в свое оправдание хирургът по адрес на снахата на потър­певшата - Ирена Пенчева. -Тя изнудва и мен, и директо­ра на болницата. Иска да й платим 2000 лева.

Всичко това е много добре подготвено, добави лекарят и изтъкна, че било помогнато на пациентката, като й били направени допълнителни изследвания. - Категорично за­явих на тази жена: Аз съм достатъчно известен хирург, за да се поддам на вашите инсинуации и глупости", доба­ви д-р Халваджиян и подчер­та, че в болница „Авис Медика" се оперират много болни и било напълно възможно да бъде допусната „техническа грешка".

Лекарят обаче не можа да каже дали лечебното заведе­ние е отчело несъстоялата се операция по клинична пъте­ка № 204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) - опера­тивно лечение" в районната здравноосигурителна каса и дали си е взело парите по нея или не.

„Не ми е известно, не се за­нимавам с тези неща", лако­ничен беше той.

Ценка и синът й Димитър едва смогват да вържат двата края с пенсията на болната.

Касата 6 Плевен се чуди по кой параграф да накаже виновните

Районната здравно­осигурителна каса в Плевен не знае по кой параграф да накаже виновните от болница „Авис Медика" за отчете­ната фиктивна операция на Ценка Георгиева, уста­нови репортерска про­верка на „Монитор".

„Дейността е извърше­на през 2009 г., а провер­ката - през 2010 г. През миналата година все още действаха условията на Националния рамков до­говор (НРД) от 2006-а, а сега действат тези от НРД за 2010-а, опита се да внесе яснота в казуса зам.-директорът на РЗОК Десислава Пантелеева. За стара дейност нито болницата, нито хирур­гът д-р Роберт Халва­джиян могат да бъдат санкционирани. Санкци­ята по условията на ста­рия НРД е прекратяване на договора по съответ­ната клинична пътека с лечебното заведение за периода, за който той е сключен. Нарушението обаче е установено и се проверява сега. Затова нямаме никакъв шанс да направим каквото и да било, не скри безпомощността си в ситуацията Пантелеева.

За да бъдат чисти пред закона обаче, инспекто­рите от касата в Плевен са изпратили запитване до централата в София. По думите на зам.-директорката оттам все още нямало отговор.

Към проблема стара и нова отчетност се доба­вя още един проблем пред РЗОК. До миналата година, когато в епикри­зата е вписана несъщес­твуващата операция, ка­сата е налагала санкции по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, а от тази, когато е внесена и жалбата - по Закона за администра­тивните нарушения и на­казания.

Юридически ни е мно­го трудно да санкциони­раме когото и да било по случая, подчерта Панте­леева и уточни, че ако подобно нещо се случи сега, то санкцията ще бъде прекратяване на договора с въпросното лечебно заведение и ле­кар.

Потърпевшата Ценка Георгиева обаче има всички основания да за­веде граждански иск срещу хирурга д-р Ро­берт Халваджиян и сре­щу болницата, уточни зам.-шефката на РЗОК.

всичко по него в детай­ли. Това съобщи глав­ният секретар на аген­цията Петя Стойчева. Лично тя е изискала със заверено писмо от Районната здравноо­сигурителна каса в Плевен да изпрати на агенцията цялата до­кументация по случая, както и резултатите от своето проучване за фиктивната операция. Очаква се документите да пристигнат в София утре. От агенцията са изискали документацията да бъде в оригинал. Ако се предоста­вят копия на някои от документите, те тряб­ва да бъдат заверени нотариално или с под­писа и печата на директора на РЗОК.

Компромиси няма да има за никой от про­винените. Всеки ще отговаря с цялата строгост пред законите в страната. От документацията ще стане ясно кой какво е вършил и какво не е свършил, както и за какво са взе­ти пари от здравната каса", категорична бе Петя Стойчева. Тя подчерта, че в дългого­дишната си практика като юрист за пръв път се натъквала на случай, в който докумен­тално, в епикризата на пациент, се вписва операция, която въобще не е извършена.

Тя окачестви като недопустимо оправда­нието на хирурга д-р Роберт Халваджиян, че става дума не за предумисъл, а за невол­но допусната техническа грешка, тъй като по думите му по едно и също време в болни­цата са били лекувани две болни с името Ценка.

Несериозно звучи да се оправдава такова нещо с „техническа грешка".

В епикризата се попълва не само собстве­ното име, но още презимето и фамилията, както и единният граждански номер на бол­ния. Затова е невъзможно да става дума за неволен пропуск, заяви тя.

Една такава „техническа грешка", която не може да се установи с просто око, мо­же да повлияе сериозно на съдбата на чо­век, дори да се окаже фатална предвид определено заболяване впоследствие, изтъкна главният секретар на Изпълни­телната агенция „Медицински одит" Петя Стойчева.


Няма да има компромиси за провинилите се, отсече шефката на „Медицински одит"
Дават случая на прокурор
Случаят с фиктивно направената опе­рация ще бъде даден и на прокурату­рата, независимо че Изпълнителната агенция „Медицински одит” проверява всичко по него в де­тайли. Това съоб­щи главният секретар на агенци­ята Петя Стой­чева. Лично тя е изискала със за­верено писмо от Районната зд­равноосигури­телна каса в Плевен да изпрати на агенция­та цялата доку­ментация по слу­чая, както и ре­зултатите от своето проучва­не за фиктивна­та операция. Очаква се документите да пристигнат в София утре. От агенцията са изискали документацията да бъде в оригинал. Ако се предоставят копия на някои от документите, те трябва да бъдат заверени нотариално или с подписа и печата на директора на РЗОК.

Компромиси няма да има за никой от про­винените. Всеки ще отговаря с цялата строгост пред законите в страната. От доку­ментацията ще стане ясно кой какво е вършил и какво не е свършил, както и за какво са взети пари от здравната каса", категорична бе Петя Стойчева. Тя подчерта, че в дългогодишната си практика като юрист за пръв път се натъквала на случай, в който документално, в епикризата на пациент, се вписва операция, която въобще не е извър­шена.

Тя окачестви като недопустимо оправда­нието на хирурга д-р Роберт Халваджиян, че става дума не за предумисъл, а за неволно допусната техническа грешка, тъй като по думите му по едно и също време в болницата са били лекувани две болни с името Ценка.

Несериозно звучи да се оправдава такова нещо с „техническа грешка".

В епикризата се попълва не само собстве­ното име, но още презимето и фамилията, както и единният граждански номер на бол­ния. Затова е невъзможно да става дума за неволен пропуск, заяви тя.

Една такава „техническа грешка", която не може да се установи с просто око, може да повлияе сериозно на съдбата на човек, дори да се окаже фатална предвид определено заболяване впоследствие, изтъкна главният секретар на Изпълнителната агенция „Меди­цински одит” Петя Стойчева.

Същевременно от КТ "Подкрепа" поста­виха условия на правителството за промени в сектора. Сред тях са бюджетът на здрав­ната каса да се извади от консолидирания държавен резерв и да се използва за здрав­ни услуги. Също така синдикалистите искат касата да се управлява като обществен фонд, където да са представени държавата, здравните служители и пациентите.

- Потребителските проблеми ги решава правителството. А добрият съвет е добре дошъл, когато е чут. В здравеопазването нещата са много сбъркани. В една система, в която потребители, изпълнители и ръководители са недоволни, значи всичко е кардинално объркано. През последните двайсет години на промени много се мъдрува върху тази система, беше приет един модел, който близо десетина години продължава да се усъвършенства. Или поне се афишират намерения за подобрения и развитие. Редно е да се запитаме и да си отговорим на въпроса дали можем да усъвършенстваме нещо, което е сбъркано. Или да имаме волята да си признаем, че сме се провалили и да започнем отначало.

- Преди време казахте, че е необходим нов здравноосигурителен модел, какво имате предвид?

- Както казахте в началото, ако разсъждаваме само от потребителска гледна точка, здравеопазването е една прецизна и сложна материя, за която много добри професионалисти би трябвало да отделят много време. Нямам предвид това да са само медицински лица, а и сериозни икономисти. Азбучна истина е, че инвестициите в капитала трябва да водят до печалба плюс, а най-ценният капитал е човешкото здраве. Когато обаче в него не се инвестира, не се мисли как да се реинвестира, да произведе повече здраве, не се получава системата. Трябва да се влага в здравето, да има добър мениджмънт, да има хора, които освен медицински познания да разбират от бизнес, за да направят модела работещ при пазарни условия в държавата. Не е редно здравеопазването да е извън общия план на държавата, извън общото развитие. Преди двайсетина години приехме, че ще вървим в пазарна посока и здравеопазването също трябва да следва този курс.

- Това означава ли, че парите, които държавата налива за този сектор, не се използват правилно?

- Парите в по-голяма степен ги дават гражданите. Всъщност може би единственото нещо, което в тази дейност беше направено правилно, е въвеждането на здравноосигурителния модел, но пък не беше развит докрай. Но оттам нататък формата на осигуряването, отговорностите на всеки един човек, задълженията, са на цялото общество. Както хората си плащат тока, така трябва да си внасят и здравните осигуровки. Държавата има ролята на разпределител на тези средства. В самият здравноосигурителен модел точно и ясно трябва да бъде регламентирано докъде се простират отговорностите на гражданите, да има забрана и никой да не пипа пари от този фонд, за кои и доколко държавата ще се грижи. Притеснително е, че по тези теми не се водят сериозни и задълбочени разговори. Сякаш стана модно да се набелязва един проблем и всички да се фокусират с коментари върху него. Примерно сега съсредоточаването е върху здравната карта. Хубаво, до три месеца тя може би ще стане готова, но това едва ли ще доведе до задоволство от услугите в здравеопазването. Тази карта обаче няма как да подобри храната, оборудването в болниците, отношението на изпълнителите на медицинската помощ към пациентите. През последните години израсна ново поколение, което иска да живее сега и добре и което като гледа какво се случва в държавата, най-често си хваща куфарите и заминава зад граница. Лекарите не са изключение от останалите българи и случващото се в страната само защото са положили Хипократова клетва.

- Къде са пробойните в здравеопазването?

- На много места. Като се започне от начина на формиране на цената на всяка една услуга, мине се през вноските, които гражданите осигуряват, неправилната събираемост, грешното преразпределение. Проблемите са много. Цялата система трябва да бъде преревизирана. Нали знаете, че един москвич, колкото и да го ремонтираш, никога няма да заприлича на мерцедес. Няма нищо обидно да се признае, че нещо е сбъркано. Щом на всякакви нива всички са недоволни от тази система, значи тя е цялостно увредена и сбъркана.

- Как смятате, тази така дълго обсъждана здравна реформа изобщо стартира ли?

- Стартира с много фойерверки и с отлагане. Правителството на Иван Костов започна промените, но бяха спрени преждевременно, загуби се посоката, образът и вече няма никаква яснота, а съсловието потъна в апатия. Този процес на реформи няма да протече само за една година, нужни са поне два мандата. Необходимо е да има поне ясно разписан план, програма кое за колко години ще бъде свършено и какви финанси ще са необходими. Ние приехме да живеем в държава с пазарни взаимоотношения, но сякаш някои просто не желаят да се съобразяват с това. Може ли някой нормален човек да ми обясни що за безумие е това „недофинансирана болнична пътека”. Какви са тези думи, които бяха въведени?! Можете ли да си купите един „недофинансиран” хляб?

- Нормално ли е всеки ден да напускат по един лекар и една медицинска сестра?

- Може би нашата здравна система ще се оправи, когато всеки ден започнат по един лекар и една медсестра да идват на работа в България.

- Вие сте първият председател на възстановения Български зъболекарски съюз, вашето съсловие ще подкрепи ли протестите на лекарите?

- Съсловният живот у нас също е малко сбъркан. Противник съм на тази популярност на тези организации. Аз съм един от тези, които ги възстановявахме, и може би съм малко идеалист, но не виждам това да са организации, в които членуват водещи лекари. Не са структури, в които е престижно и е въпрос на чест и достойнство да членуваш. Те бяха възстановени в казионния си вид със задължителното членство и с политическа намеса. А би трябвало да се грижат за нивото на професионализма сред лекарите, за тяхното постоянно усъвършенстване и т.н. Финансовите параметри, които те защитават, не са най-доброто в тяхната дейност. А когато става въпрос за стачки, то затова си има синдикати. И тука има нещо сбъркано. Според мен този протест е в резултат на едно политическо решение, което защо и как е взето не е ясно. В преговорите, които се водят с правителството, нали участват лекари, нали подписват някакви рамкови договори, а в крайна сметка се оказва, че и с този пакт, и без него здравеопазването все е зле. Лекари участваха в преговорите със здравната каса и подписаха тези „недофинансирани пътечки”. Ето една ярка илюстрация за липсата на логика в здравната система.

- Сред стоматолозите няма ли криза?

- Сред стоматолозите 98% са частници и работят изрядно и открито по правилата на пазара. Да сте чули те да протестират, да имат дългове към някоя институция или доставчик? Приватизацията в болничната помощ не се състоя, тя е факт само при стоматолозите. Колкото до кризата, не мисля, че има сериозни отпечатъци върху нашата дейност, защото хората за съжаление боледуват. Вярно, някои се ограничават. Стоматологията все пак е съпътстваща, тя не е животоопределяща.

- Казват, че сте най-известният стоматолог в държавата, какво бихте посъветвал здравната министърка - коя е първата стъпка, която трябва да се направи, за да потръгне организацията в здравеопазването?

- Хората са тези, които казват кой е добър, кой не е като специалист. С една стъпка нищо не може да се направи. Здравната министърка трябва да посочи десет стъпки, разположени във времето, преосмислени. Ако трябва ще я чакаме още шест месеца, но след това да ни посочи тези десет стъпки. Първата тя вече обяви – това е приемането на здравната карта. Но аз ви моля, след като се приеме тази карта, да направите едно допитване до гражданите за това дали са усетили някакво подобрение в медицинското обслужване. Уверявам ви, че тя няма да промени нищо. Но трябва да я има.

- Като зам.-председател на дясна партия как ще коментирате факта, че много години десните партии са в опозиция и това добре ли е за държавата?

- Зле е за здравеопазването. За държавата също.

Ще ограничи разходите за храна на пациентите през септември и Габровската многоп-рофилна болница. Мярката се обсъжда от Съвета на директорите, но тя няма да засегне диабетиците и болните на диета, уточни директорът на лечебното заведение д-р Нели Савчева. Проблеми има и в болницата в Добрич, чиято издръжка е намалена с 30 %. На практика това означава ограничаване на разходите и разнообразието на предлаганите лекарства и консумативи, намаляване на част от възнагражденията и стопанските разходи на здравното заведение.

В Сливенската областна болница са спрени плановите операции за август. С намаления с 32 % бюджет се затруднява лечението на спешните случаи, които в Сливенска област са много заради големия брой автокатастрофи. Най-голямото лечебно заведение в Сливен не е подписало анекса за бюджета за август, който го оставя с 645 000 лв., но до края на миналата седмица го е надвишило с над 100 хил. лв. заради спешни случаи. Изпълнителният директор д-р Васислав Петров посочи, че последните платени средства са стигнали единствено за заплати. Болницата не може да изплаща дълговете си от 2 млн. лв. и скоро може да се стигне до съд и до липса на животоспасяващи лекарства. Ръководство-

то обмисля вариант за спиране храната на болните.

В част от големите болници в страната също е спрян плановият прием, проблемът обаче е, че спряха да приемат и спешните случаи, защото здравното министерство отказва да им плаща за тях. За юни МЗ е превело на спешните отделения към болниците само половината от субсидията, защото според ведомството преминалите през Спешните кабинети пациенти били твърде много. Относителният дял на самонасочилите се пациенти, включително насочени от лекар в извънболничната помощ, бил около 83 %. В същото време приведените пациенти с линейки били едва 17 %. МЗ се оправдава за намалените субсидии с това, че голяма част от пациентите в спешните отделения били обслужени не по спешност, а заради остра вирусна инфекция, остър конюнктивит, ухапване от инсекти, порезни рани и т.н. От „Пирогов" твърдят, че едва 4 % от пациентите на единствената спешна болница в страната са докарвани от „Бърза помощ". В някои отделения за недоносени бебета в специализираните лечебни заведения пък докторите са принудени да избират кое дете да слагат на апарат за вентилация, нямат консумативи, не достигат кувьози, сонди за храна, техниката се поврежда, няма средства

и за резервни части.