Евгени Душков: Хората си дават парите не да стоят във фискални резерви

Първото искане е за изплащане на всички дължими на системата суми от началото на годината досега, така както са подписани по договор, в който всички са страна - и каса, и държава, и лекарски съюз. "Всичко това трябва да се изпълни. Все пак има някакви правила в тази държава. Хората са вложили средства, трудът е извършен и това трябва да се заплати", коментира Душков. По думите му от началото на годината до юни НЗОК е плащала с 20% по-малко на лечебните заведения за болнична помощ. След това плащането е намаляло с от 30 до 40%. Недофинансиране има и в доболничната помощ - забавяне на плащанията. "До миналата година ноември месец парите се изплащаха абсолютно точно на датата, която беше договорена, а сега имаме закъснение с 2 месеца. Как да са спокойни доставчиците, как да работят хората и да си чакат заплатите?" попита Душков.

Друго искане е до края на годината да се гарантират делегираните бюджети в размер не по-малък от стойностите за месеците от миналата година, за да може да функционира нормално системата.

Третото искане е бюджетът за здравеопазване да бъде балансиран - всички средства да се използват за здраве. "Стига сме помпали т.нар. резерви. Хората си дават парите не да стоят във фискални резерви, а за да се ползват за здраве", каза Душков.

Друго искане е бюджетът на НЗОК да се отдели от консолидирания държавен резерв и да се ползва за нуждите на здравеопазването.

Последното искане е да се въведе трипартитен принцип на управлението на НЗОК като обществен фонд, така както е във всички европейски държави.

"Колегите не искат нито един лев повече спрямо миналата година и спрямо това, което се разходва нормално. Никой не говори за увеличение", коментира Душков.

Настояваме средствата, предназначени за здраве, да бъдат гарантирани до средата на следващия месец в пълен размер не по-малък от миналата година, като на болниците се платят всички дължими средства от март досега, заяви днес председателят на БЛС Цветан Райчинов след заседание на Обществения съвет в здравеопазването. В противен случай след средата на септември пристъпваме към ефективни протестни действия и това ще бъде протест на цялото общество, допълни той.

Не знам защо, но това никак не ме изненада. След като множество болници от началото на месеца спря­ха плановия прием на па­циенти, за да не трупат дългове, втората антикри-зисна мярка е да бъдат карани болните да си но­сят храната и чаршафите. Следващата ще е да си купуват и лекарствата. Уте­хата им е, че поне са под лекарско наблюдение и под грижите на сестрата. "Е, и това не е малко", би се примирил болният, кой­то така или иначе е в бе­зизходица и се включва в схемата на... "лечение на самообслужване" (или здравеопазване на самозадоволяване). Този сцена­рий е познат от времето на зората на демокрацията (от началото на прехода). Все едно как ще наречем оно­ва време отпреди 18-19 го­дини. Само че днес управ­ниците ни се бият в гърди­те, че България е член на ЕС. Ако това има някакво значение за леля Пена от Горно Нанадолнище, която лежи в болница X в град У, но няма близки, за да й носят храна от къщи от село Z. И какво прави леля Пена? Приема да се поде­ли кюфтето, което са донес­ли децата на баба Иванка от съседното легло? Или съпругата на д-р И.И. се заема вкъщи да готви за пациентите на доктора?

Ако не беше трагично, щеше да е смешно.

Само дето не може да съществува нищо такова в която и да било поне мал­ко цивилизована държава, независимо дали е член на ЕС или не. Не може да се хвърля прах в очите на хората с уж заловени "килъри", "тикви", "отрепки", "каналджии" и прочее зад­ници (да ме прощава ува­жаемият читател) и в също­то време в началото на XXI в. един народ в Европа да няма достъп до образова-

ние и здравеопазване. Но в България това се случва: ликвидира се здравеопазване, ликвидира се об­разование. А без тях и тик­вите, и отрепките ще се множат в геометрична прогресия.

Иначе последните дни и месеци не дават надеж­да за промяна на ситуаци­ята. Сутрин се казва, че болница има, ако има ми­нимум 10 легла, следобед - че болница няма да има, ако няма поне 30 легла. Общо взето по тази схема се чертае прословутата здравна карта. В същото време да си лекар или сестра в България в масовия случай вече е доста унизи­телно нещо... като се започ­не от парите. Но сякаш по лошото е, че държавата абдикира от задълженията си и остави отговорността не само за здравето на хората, но и за здравето на системата на здравеопаз­ването на плещите на ле­карите и сестрите.

Иначе НАП от начало­то на годината се хвали, че събираемостта на здравни­те вноски е по-висока от същите периоди на м.г., но в НЗОК все повече нямат пари за болници, лекари, сестри, аптеки и... здраве.


В болница в Разград си носиш храната
ВИОЛЕТА МИНЧЕВА

Ръководството на многопрофилната болница за активно лечение в Разград спря храната за пациентите заради намаления с 30% бюджет.

Изключение се прави само за децата, психичноболните и хората с туберкулоза, които получават по кофичка кисело мляко и три тестени закуски на ден.

За да се хранят, останалите пациенти трябва да разчитат на близките си или да си пазаруват от магазините около болницата.

Решението на директорския борд е част от антикризисните мерки за оцеляване на лечебното заведение, обясни директорът д-р Иван Петров.

В платен отпуск е разпуснат и целият персонал на отделенията за очни болести, УНГ, дерматологията, физиотерапията и гастроентерология.

твърдо реши след средата на септември да проведе ефективни протестни действия, в които ще се включат всички представители на здравната гилдия и пациенти.

Писмени гаранции

Протестите могат да бъдат отменени само ако премиерът Бойко Борисов даде писмени гаранции, че болниците ще си получат дължимите от март насам пари в пълен размер. Стойността им не трябва да е по-ниска от миналогодишната, каза още Райчинов. Срещата между представители на органа и премиера вероятно ще е на 31 август.

Междувременно през този месец голяма част от болниците в страната не са приемали пациенти за планово лечение, казва председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасарджиев. Той посочи за пример гастроентерологичните отделения в болницата "Св. Иван Рилски" в София и в университетската болница "Св. Георги" в Пловдив. Причината е, че лечебниците вече са изразходвали парите си за август.

От другата страна

От здравното министерство пък обвиниха спешните отделения към болниците в източване на пари. Според ведомството от началото на 2010 г. средно 30% от преминалите пациенти през спешните отделения са били хоспитализирани в същите болници, като бройката им е значително по-голяма от тази за същия период през

миналата година. Това ще рече, че лечебниците са получили двойно финансиране - веднъж от Министерството на здравеопазването за оказаната спешна помощ и втори път от НЗОК за хоспитализацията. Райчинов обаче обясни този факт с липсата на направления от семейните лекари и ликвидирането на неотложната помощ.

Хаос в системата

"Чиновниците от здравното министерство подвеждат министър Анна-Мария Борисова", каза председателят на съсловната организация на медицинските сестри Станка Маркова. Затова протестът ще бъде и срещу хаоса в цялата система на здравеопазването.

"Открий магията!"

- Създаденият преди две години Сребърен пенсионен фонд е с по-малко от един процент доходност. Това поставя под въпрос размера на бъдещите пенсии на младите хора, които се осигуряват днес.

- Подчинената на Министерския съвет и лично на премиера Бойко Борисов Висша атестационна комисия (ВАК) не можела да се самосезира по казуса с конкурса за доценти по очни болести, в който депутатката от ГЕРБ Геновева Алексиева журира дъщеря си. Добре, че другите кандидати са решили да оспорят конкурса.

"Посети магията!"

Многопрофилната болница "Свети Иван Рилски" в Разград спря да осигурява с всекидневна храна повечето от пациентите си. До това се стигна след намаляването на бюджета на лечебното заведение. В момента по кофичка кисело мляко и три тестени закуски дневно получават единствено психичноболните, туберкулозните и социално слабите. В детското отделение на малките пациенти се осигурява по една кофичка кисело мляко дневно.

"Усети магията!"

По време на посещението на американския посланик Джеймс Уорлик в Царево полицията е "отвела за проверка" в местното РПУ блогъра Атанас Чобанов заради плакат, който припомня агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов.

"Изживей магията!"

-Разходите за храна продължават да "изяждат" около една трета от семейния портфейл. Домакинствата са намалили силно покупките си на бяла и черна техника, както и на облекло.

-Все повече българи търсят начин да изпратят децата си да учат в чужбина заради спада в качеството на образование в родината.


Уиски, кюфте и лекарска слушалка

Докторите по морето прихванаха от манталитета на келнерите
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Българските лекари като цяло са доказали не само че са добри медици, но са и не лоши мениджъри дори в условия на икономическа криза. Въпреки финансовите несгоди обаче българският лекар прави истински подвизи от героизъм, за да не липсва нищо на неговия пациент. Или поне липсите да бъдат незначително малки и да не се отразят на лечебния процес.

Оказва се обаче, че има и изключения. При това те съвсем не са малко. Утешението ни е, че тези изключения се случват само през летния сезон. Лекари от всякакви специалности, дори такива без каквато и да е, напъплиха по морските ни курорти да заработват на черно през сезона. При това заработките им съвсем не са за подценяване 5 евро за инжекция, 30 евро да ти прегледат гърлото.

Колко ли биха поискали, ако се наложи да зашият прорезната рана на крака ти или да ти направят изкуствено дишане? Спокойно! Нашите доктори няма да ти поискат нищо, ако случаят е по-тежък. Но не защото за тях финикийските знаци не означават нищо. Нито пък защото същите тези доктори изгарят от алтруизъм да се раздадат на изпадналите в беда безплатно и без остатък.

Въпросните лекари няма да вземат нито стотинка, дори нито цент от болния, защото просто няма да го прегледат.

Всеки по-сложен случай те директно препращат на центровете за спешна помощ, които на свой ред карат клетника, имал неблагоразумието да се разболее на нашето Черноморие, в големите държавни болници. Причината е, че въпросните люде работят нелегално по морето, при това малцина от тях не за първи сезон. Схемата е проста, но работи безотказно. Защото втората страна в нея, като в това число не влиза пациентът, е хазяинът на къщата под наем или собственикът на малкото хотелче, които ги прикриват и водят при болния. След разплащането остават доволни поне две от страните. Рядко едната от тях е болният.

Това лято инспектори от агенция „Медицински одит" направиха хайки в курортите ни и изловиха не един и двама нерегистрирани доктори. С налагането на глоби обаче проблемът едва ли ще бъде решен. Защото какво означават някакви си 1500 лева постановление на глоба на нелегални лекари, при положение че това е заработката му за седмица. И то в най-лошия случай.

Ужасяващото е, че практиката да се удрят чужденците не само в грамажа на уискито и съдържанието на кюфтето вече се пренесе и в лекарските кабинети. При това тази практика не е от вчера. Доктори с манталитета на сервитьори от времето на зрелия соц да лъжат летовници трудно може да се преглътне.

Което провокира съвсем логичния въпрос: Българският лекарски съюз знае ли за гешефтите, които вършат някои люде с медицинска диплома в джоба? И ако съсловната организация знае, докога ще търпи някакви търгаши с най-хуманната професия да петнят името на цяло едно съсловие?

Защото едва ли на някого от нас е безразлично дали неговият лекар съпреживява проблема му или плюе зад гърба му, щом затвори вратата на кабинета зад себе си. Защото всички ние плащаме здравни осигуровки така, както плащат и чужденците, които имат всички права да бъдат лекувани нормално у нас. Както и ние, когато изпаднем в беда в чужбина.

- Г-жо Атанасова, тези дни АП излезе с материал, в който се казва, че България и Румъния са с най-болните здравни системи. Говори се и за плащането под масата в болниците, за липсата на консумативи, за лошата хигиена. Как ще коментирате?

- Наистина болничната ни система и обслужването в сферата на здравеопазването се нуждаят от реформа. И именно затова ние сме се захванали в момента да я правим. За първи път от 20 години има политическа воля това да стане, именно в сферата на болничното обслужване да бъде извършена реформа. Някои от констатациите са верни за плащането под масата, за лошата хигиена на места. Но не във всички болници е едно и също положението. Има и такива, които се справят много добре и това се дължи предимно на добрите мениджърски умения на техните ръководители.

- В статията се споменава още и за недостига на персонал, за това, че лекарите масово заминават да работят в чужбина за повече пари. За медицинските сестри пък да не говорим. Този проблем май става все по-застрашителен?

- Да, действително е така. Аз мисля, че това е един от най-сериозните проблеми в системата на здравеопазването как да бъдат задържани кадрите не само лекарите, но и медицинските сестри. Това може да стане единствено чрез финансови стимули. Не виждам никакъв друг начин да бъдат задържани да работят тук, в България. Мисля, че трябва да започнем много сериозен дебат и ще търся мнението на проф. Борисова по тази тема. Знам, че нея също я вълнува това и оценява като голям проблем недостига и липсата на кадри. Трябва да имаме една обща позиция по въпроса и да започнем да търсим мерки, за да спрем изтичането на български медицински кадри в чужбина.

- Да, но те заминават зад граница най-вече заради по-високите заплати, а при това недофинансиране на болниците, при тази липса на пари как ще можете да им предложите финансови стимули?

- Може би трябва да бъде променен начинът на финансиране на лечебните заведения. Дали да останат обаче клиничните пътеки или ще се премине към диагностично свързани групи, каквато идея съществува, това ще се реши през септември. Тепърва ще се обсъждат промени в Закона за здравното осигуряване. Трябва да решим какъв да бъде моделът за финансиране на лечебните заведения, но това не е единственото. Налага се да вземем и адекватни мерки за справяне с несъбираемостта на здравните вноски, защото топа е един от най-сериозните проблеми. Не влизат достатъчно пари в Здравната каза, оттам тя не изплаща достатъчно към изпълнителите на болнична помощ, оттам лекари и сестри не си вземат в пълен обем заплатите или те биват намалявани, болниците задлъжняват към различните си доставчици на консумативи и лекарства. Получава се един порочен кръг, от който наистина много трудно бихме излезли. И това ще бъде тема номер едно, когато започнем работа. Здравната комисия заедно с министерствата на здравеопазването и на финансите, и НЗОК ще направим съвещание, за да помислим за адекватни мерки.

- А има ли вече някакви конкретни предложения с какво и как могат да бъдат заменени клиничните пътеки, при които очевидно има нещо сбъркано?

- Обсъждано е по принцип, че биха могли да бъдат въведени диагностично свързаните групи. Клиничните пътеки и диагностично свързаните групи са две съвсем различни неща. Клиничните пътеки включват няколко диагнози, близки заболявания, които са в една група хирургични, гинекологични, терапевтични. Те са правила и алгоритъм за извършване на диагностика и лечение по тези видове заболявания, както и методите за отчитане и заплащане на медицинска помощ. А в диагностично свързаните групи са включени заболявания, които са близки по степен на тежест диагнози, както и близки по размер разходи. Съвсем по различен начин ще изглежда остойностяването, предполага се, че ще бъдат необходими и повече средства, ако бъдат въведени диагностично свързаните групи, но това най-точно биха казали експертите от Здравната каса и Министерството на финансите.

- А има ли конкретни идеи как да накарате тези, които не се осигуряват, да си плащат вноските? Те никак не са малко.

- Не сме обсъждали нищо в конкретика, защото в момента всички сме в отпуска. Именно през август, когато назря най-големият проблем с непълното плащане на НЗОК към изпълнителите на болнична помощ и се заговори, че проблемът е в несъбираемостта на вноските и оттам е липсата на средства, комисията не е имала извънредни заседания. Другата седмица, в четвъртък, ще се съберем и това ще бъде една от темите, които ще обсъждаме. - В едно ваше интервю казвате, че с промените в Закона за лечебните заведения всъщност започва реформата в здравната система. Какво следва оттук нататък като законодателство през новата пленарна сесия на НС?

- До 1 ноември задължително трябва да бъдат изготвени областните здравни карти, трябва да бъдат преобразувани диспансерите в центрове, както са записани в закона различните видове Комплексен онкологичен център за онкологични заболявания, Център за психично здраве, Център за белодробни болести, както и кожните диспансери в Център за кожно-венерически заболявания. До тогава трябва да бъдат взети решения от общинските съвети за преобразуване, както и да бъде формирана областната здравна карта и лечебните заведения, които ще влязат в нея. Картата включва тези лечебни заведения, които отговарят на записаните условия в закона -дейността им да отговаря на медицинските стандарти, да разполагат с необходимия брой специалисти и апаратура, и да оказват 24-часов прием на пациентите. В срок от един месец следва да бъдат изготвени медицинските стандарти. Мисля, че те вече са почти готови в МЗ с изключение на два или три този по хирургия и по педиатрия. Така че до 1 ноември областните здравни карти трябва да са готови и да бъдат представени на министъра на здравеопазването. След това до края на месеца трябва да бъдат извършени проверки от НЗОК и от Агенцията за медицински одит на заявените обстоятелства от лечебните заведения. След приключване на проверките се пристъпва към изготвяне на националната здравна карта. При нейното изготвяне министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази потребностите на населението от извънболнична, болнична, спешна и специализирана медицинска помощ, да съобрази достъпа на населението и разбира се, да го гарантира така, както е гарантиран от Конституцията. През предстоящата есенна сесия в здравната комисия ще разгледаме изменения в Закона за здравето, които бяха внесени в последната седмица преди ваканцията, Закона за лекарствата в хуманната медицина. Предполагам, че колегите от „Атака" ще внесат законопроекта за сурогатното майчинство и разбира се, ще започнем обсъждане на Закона за здравното осигуряване с оглед на това кой модел на финансиране ще бъде избран, какъв ще бъде размерът на здравните вноски и т. н.

- Искате да кажете, че критериите, по които ще се изготвят областните зд-равни карти са сигурни и точни, и наистина ще се добие представа за реалното състояние на нещата?

- Да, дейността на лечебните заведения трябва да отговоря на медицинските стандарти, които са изготвени от медицинските дружества и националните консултанти. Разбрах, че има постъпили сигнали в комисията, че при някои стандарти доста са завишени изискванията и лечебните заведения не биха могли да отговорят на тях така, че да попаднат в областните здравни карти. Приоритетно ще разгледаме изпратените сигнали. Мисля, че по гастроентерология беше възникнал проблем и по интензивно лечение. Но така или иначе стандартите се издават от министъра на здравеопазването. Ние единствено бихме могли да имаме становище.

- Колко време ще отнеме изработването на националната здравна карта, в какъв срок я виждате?

- Тя трябва да бъде изработена в едномесечен срок, след утвърждаването на областните здравни карти. Той е записан в закона и на 1 януари 2011 г. трябва вече да има готова национална здравна карта, за да може да се добие и яснота кои лечебни заведения ще сключат договор със Здравната каса и кои не.

- А как ще се реши кои болници в какво ще бъдат преобразувани, т.е. кои ще станат за долекуване, кои за спешна помощ или нещо друго?

- Това зависи от собствеността на болниците. Ако те са общински, общинският съвет трябва да вземе решение. Ако са държавни, съответно общите им събрания, респективно Министерство на здравеопазването.

- А по какви критерии ще се решава това?

- Според медицинските стандарти. Ако едно лечебно заведение не отговаря на

определен медицински стандарт, то не може да осъществява определена дейност в дадено отделение. Защото целта е да се оказва истински качествена помощ на пациентите, а не само да има лечебно заведение някъде и в него да се извършва една процедура или една операция седмично. Ако това лечебно заведение не успее да покрие медицинските стандарти така, че да сключи договор с касата и да може да се самоиздържа, то трябва да се преобразува в друг вид лечебно заведение и именно затова са тези четири пътеки за долекуване, които бяха изработени от министерството, НЗОК и Лекарския съюз. Тоест болниците, които не отговарят на изискванията, биха могли да се преобразуват в такива за долекуване и да работят със Здравната каса по тези клинични пътеки.

- А Здравната каса ще си остане ли монополист или има някакви идеи за частни каси, да кажем?

Има най-различни идеи. Още в началото на тази година бяха водени разговори за демонополизацията на Касата, но така или иначе до някакъв проект за решение все още не сме стигнали. Обмисля се дали основният пакет от здравни услуги да не остане монополен на НЗОК, а всичко, което е надграждащо на този пакет, да бъде разпределено в други здравноосигурителни фондове. Този дебат предстои при обсъждането на Закона за здравното осигуряване.

- Смятате ли, че с промени в този закон ще бъдат накарани всички български граждани да си плащат осигуровките, както работещите, така и работодателите им?

- Да се надаваме, че наистина ще намерим мерки, които да помогнат за по-голяма събираемост. Не съм такъв оптимист, че ще накараме абсолютно всички да си плащат, но повечето се надявам да успеем.

- Според вас колко болници и легла трябва да има в страна като България с тази територия и това население, за да е нормална ситуацията? Казвате, че 460 болници са много.

- Да, така е наистина. Ние сме на първо място в Европа по брой легла за активно лечение и на последно съответно по легла за долекуване. Именно това е в основата на реформата -да намалим тези легла, защото престоят в болница за активно лечение е изключително скъп. Имаше прогнози, че 120-130 болници биха били достатъчни. Не знам дали това е оптималният вариант. Но трябва в националната здравна карта да останат толкова болници, колкото отговарят на условията и колкото могат да оказват качествена медицинска помощ. А не пациентите да пролежават последователно в няколко лечебни заведения, докато наистина се установи каква е диагнозата им и от какво лечение имат нужда.

- Да, но това е свързано и с един друг много болен въпрос - направленията за специалист. Знаете, че те вечно недостигат и личните лекари се опитват да лекуват всичко, което усложнява нещата и се стига до по-голямата хоспитализация. Не трябва ли и в това отношение да се промени нещо?

- Извънболничната помощ до сега като че ли не създаваше проблеми, защото още през 2000 г. там беше извършена реформа с премахването на поликлиничната дейност и въвеждането на семейни лекари. Там като че ли нещата са урегулирани с изключение на направленията. Но се правят стъпки и в тази посока. Миналата година, както знаете, направленията за деца до 18-годишна възраст бяха освободени от абсолютно всякакви лимити. Така че опитваме се с малки крачки да вървим към по-добро здравеопазване. Не знам дали Здравната каса има ресурс да увеличи броя на направленията. Съмнявам се при тази липса на средства. Ако наистина започнат да се разходват по-малко средства за болнична помощ, то тогава ще има повече пари за извънболнична помощ и по-правилно ще се използват. Ще има диагностика и лечение при личния лекар, при специалист и на хората няма да се налага да влизат в болница и да ползват скъпото лечение. А за да намалее прекомерната хоспитализация трябва строг контрол.
Десислава Атанасова е родена на в град Дулово. По професия е юрист. Завършила е право, политология и европейска интеграция. Владее английски, немски и руски език. Омъжена. Народен представител от ГЕРБ в 41-то НС. От 14 юли 2010 г. е председател на Комисията по здравеопазване. Тя замени на поста подалия оставка Лъчезар Иванов.


Плевенска болница цака НЗОК с мнимо лечение