27 ноември 2013 г. Тема: здравеопазване

Какво правят бездомниците с идването на първия голям студ, провери „24 часа". Репортери обиколиха някои от най-популярните места в София, на които нощуват групи клошари - градинката на църквата „Св. Седмочисленици", Женския пазар, автогара „Юг". Препълнено е и около Централна гара.

Доскоро любими на бездомниците централни места тези дни са почти безлюдни, но не само заради снега. Покрай засилената охрана на протестите и вниманието към бежанци и други подозрителни субекти центърът на столицата е станал труднодостъпен за нощувки. През лятото от Народния театър разказаха, че сутрин събират купища кашони, празни бутилки и други атрибути на нощните си гости, които спели сгушени до стените на сградата. Тези дни обаче там няма и следа от клошарите.

1370 са официално регистрираните в България бездомници, реално само софийските обаче вероятно надвишават тази цифра. 13 центъра за временно настаняване с 625 места има в страната, както и 6 приюта.

За последните 2 г. няма случай на измръзнали бездомници в София, отчитат от общината. В началото било трудно експертите да ги убедят да се възползват от безплатните услуги. Сега клошарите сами отивали в центровете. Освен кризисните за през зимата, целогодишно функционират още 3 за 510 души.

Срещаме дядо Петко привечер в градинката на ул. „Граф Игнатиев". Облечен е със захабени панталони и яке, износени обувки, но казва, че му държат топло. А от вятъра ме

пази брадата, добавя дядо Петко. Навремето работел като обущар. Не иска да разкаже как е останал на улицата -става ясно, че споменът е болезнен. Категоричен е, че никога няма да седне да проси. Набавя си храна, като се навърта пред магазини и моли хората да му купят нещичко. „Когато седиш и просиш, хората те подминават, но почти никой не отказва да ти купи хляб", споделя възрастният човек, дърпайки жадно от цигарата, която си е поискал от нас. Понякога измолва от търговци на пазара пред църквата „Св. Седмочисленици" наранен плод или зеленчук.

Със спането обаче е по-трудно. Преди нощувал в мазетата на един вход, който не се заключвал. „Обаче дойдоха майстори и оправиха вратата", тъжно казва бездомникът. Сега спи, където намери, но избягвал подлезите, защото там много духа. Чуди се как ще я кара със снега. Казва обаче, че не кандидатства в дом за настаняване, тъй като знаел, че местата там се получавали само с връзки 37-годишния Методи намираме до Женския пазар. Рови по кофите за пластмасови бутилки. И той се примолва за цигара. Алкохол не пие. На улицата е от 4 г. - останал без работа и дом заради финансовата криза. Преди това бил общ работник и спял във фургони по строежите, на които работел. Събира само бутилки - вървят 50 ст. на кило, затова са по-изгодни от хартията, а и се намирали по-често. Така изкарва около 10 лв. на ден, които му стигат за малко сирене, хляб и кренвирши. За зимата се е „устроил" на един изоставен строеж срещу цирк „Балкански".

Нощем се завива с 2 одеяла и си пали огън

Чуди се откъде да намери още едно-две одеяла, за да изкара големите студове. Е, като има огън, не е толкова страшно, махва накрая с ръка. На строежа понякога спи и негов приятел, който обаче не се задържа дълго на едно място. Казва, че няма как да кандидатства за дом за настаняване - нямал лична карта. Това е проблемът и на десетки други, останали на улицата.

Накрая Методи ни заръчва да направим репортажа хубаво - „както ги правят във вестник „24 часа". Като разбира, че сме точно оттам, грейва, иска си един брой и настървено се зачита във вестника. Сега вече склонява и да разкрие точното място, където спи.

Строежът изглежда зарязан доста отдавна.

По земята се търкалят спринцовки със стърчащи от тях игли, трудно е да намериш къде да стъпиш.

Покрив има само в ъгъла на изоставения груб строеж, точно там е старият прогнил дюшек, на който спи Методи.

И от него се носи тежката миризма на влага, пропила цялото място. Стените са покрити със сажди, боклуците са буквално навсякъде.

Територията на 60-годишния Димитър Димов също е на Женския пазар. Брадясал е и очевидно не е подстригван месеци, може би и година. Това донякъде е прикрито с нахлупената ниско шапка, която го пази от студения вятър. На гръб е метнал няколко чувала с хартия - запътил се е към пункта за изкупуване на пазара. Той е първият късметлия, когото срещаме с покрив за студовете. Има осигурено легло в дом за настаняване на безпризорни в „Красна поляна". Уредил му го познат от Гранична полиция.

„В дома са около 100 човека, повечето цигани", казва бай Димитър.

„Хубаво е! Стаите са просторни и чисти и дори има телевизия", описва го той. Парното е пуснато, а топла вода има винаги. Усмихва се, когато говори за дома. Храна засега няма. Обещали са им, че през зимата ще дават. Изразява се гладко, говори благо, използва дума като „приветлив", когато описва новия си временен дом. Бай Димитър е работил в завод за бира. Въпреки че е на улицата, се определя като щастлив човек, защото е добре със здравето. „Парите се печелят, но здравето загубиш ли го, връщане няма", разсъждава бездомникът. В този момент от близкото ключарско ателие се чува крясък: „Махай се от тротоара бе, клошар мръсен!". „Айде вазирайте!", подкарва и нас собственикът на работилницата инж. Красимир Лазов, додавайки и по някоя ругатня.

На пункта за хартия бай Димитър разменя тежките чували срещу почти 8 лева. Щастлив е от такава солидна дневна печалба.
Прибират 160 клошари, хранят 3070 бедни

ДАРИНКА ИЛИЕВА

Тази неделя Столичната община ще отвори 2 кризисни центъра в „Захарна фабрика", в които през зимата ще могат да пренощуват 160 бездомни. С тях местата за подслон на клошари стават 670.

„В единия център ще се настаняват жени, а в другия -мъже. Направихме такова деление заради различните потребности, които имат. Освен да пренощуват, хората ще получават вечеря, закуска и топли дрехи. С тях ще работят психолози и социални работници, които ще им помагат да си намерят работа или да установят връзка с биологичните си семейства, защото повечето имат близки и жилища", обясни шефката на общинската дирекция по социално подпомагане Мина Владимирова.

Центровете ще работят до края на март. През миналата зима са отчетени 1800 нощувки. Постоянните обитатели, които идвали всяка вечер, били около 40. Въпреки че до момента няма бежанци, потърсили подслон, общината е готова с проект за разкриване на още 2 центъра за 250 души. Засега обаче социалното министерство не може да отпусне нужните 3 млн. лв.

На бездомниците често се осигуряват и здравни грижи. „Масово държавните болници отказват да приемат такива пациенти. Затова работим с общинските лечебни заведения. Всяка вечер изпращаме поне двама на преглед", каза Владимирова.

3070 бедни пък ще получават топъл обяд тази зима. От 1 декември за поредна година стартира проектът на общината и „Париба", който ще осигурява храна на 1350 социално слаби. Други организации раздават още 320 порции. По проект със социалното министерство освен 650-те души, които за първи път тази година получаваха топъл обяд целогодишно, от 25 ноември храна е осигурена за още 750 бедни. Социалните кухни на общината са в клубове на пенсионера или в други общински сгради. Кметството не раздава храна на улицата.

Намалението на такса преглед за пенсионерите, която става 1 лев от януари, е популистки ход на фона на твърденията, че няма пари за здраве, твърдят от БЛС. Предвидените 8 млн. лв. за компенсация на джипитата са равни на 4 млн. прегледа, а реално на пенсионерите се извършват много повече според съсловната организация.

С 10% по-високи заплати ще вземат работещите в спешната помощ от януари, а в психиатричната помощ - с 20%, съобщи здравният министър д-р Таня Андреева. В парламента тя каза още, че 20% от болниците са пред фалит заради пренасочването на 1,4 млрд. лв. от здравната каса за други плащания от правителството на ГЕРБ.


Отвори се коремът на опериран от язва мъж

Напънал се от силна кашлица
ТОНИ МАСКРЪЧКА

Опериран преди 17 дни възрастен мъж в Благоевград се събуди с отворена рана на корема вчера сутринта.

„Мъжът ми бе опериран от язва и 12 дни лежа в частна болница ;,Пулс". Изписаха го миналия четвъртък и в понеделник на обяд отидохме да му извадят конците. Вечерта раната започна да мокри. На сутринта се бе разтворила", каза съпругата на 81-годишния Петър Гургулеев - Кирилка.

Синът им веднага извикал „Спешна помощ". Пристигналият лекар казал, че няма нужда от преглед, а само от транспорт. Посъветвал ги да намерят няколко души, за да свалят лежащо болния от 6-ия етаж до линейката, и тръгнал с уговорката, когато са готови, да се обадят пак.

Притеснен, синът се обадил на частна линейка, която откарала пенсионера до болницата.

„Пациентът е на възраст, с много сериозни придружаващи заболявания - ХОББ, исхемична болест на сърцето и други. Направихме му животоспасяваща операция от кървяща язва, следоперативният период мина гладко и го изписахме. При напъване от силната кашлица се е получила дехисценция - отпускане на коремната стена и отваряне на раната. Това се случва често", обясни шефът на хирургията в „Пулс" д-р Николай Георгиев. На дядото му е направена пластика с платно на коремната стена и раната е затворена.

„Гледката, която близките са видели, наистина е неприятна. Дори и колеги, които не са хирурзи, се шокират", допълни д-р Георгиев.

Жената на оперирания няма оплаквания от хирурзите. „Петър е втора група инвалид. Предупредиха ни, че операцията е тежка, но хората направиха цяло чудо, че го оперираха, и той издържа. От тях сме доволни. Нищо не сме плащали", допълни Кирилка.

Ядосва се обаче на спешния екип, който не изчакал да намерят няколко мъже, които да пренесат дядото.

„Екипът е изчакал около 20 минути и е позвънил на семейството, но им отговорили, че пациентът вече е в болница", обясни шефът на „Спешна помощ" д-р Величка Антова.

Трябва да се работи в тази посока. Оттук ще се спестят пари. Ако някой си въобразява, че летящите команди на касата, обикаляйки страната, ще могат да свият дефицита със 100 млн. лв., силно се лъже. В цяла Европа контролът се осъществява само по електронен път и никой не обикаля болниците и кабинетите по този начин."

„Искам да си продам органите, почти не са ползвани, ще си ги получите след смъртта ми", написа в международния онлайн аукцион eBay 14-годишният Александър Добрев от Видин и новината разтърси интернет вчера.

Часове по-късно стана ясно, че обявата всъщност е провокация към общественото мнение и държавата, за да обърнат поглед към проблемите на хората, страдащи от невромускулни заболявания, а зад инициативата с фалшивата обява стои Българската асоциация за невромускулни заболявания.

„Казвам се Александър и имам мускулна дистрофия на Дюшен. Това е генетично заболяване, което ме е обрекло на къс и болезнен живот още откакто съм бил в утробата на майка ми.

Най-вероятно няма да доживея 25-ата си годишнина, така че не се притеснявайте - няма да чакате дълго за органите ми и те скоро могат да бъдат ваши. Може би се чудите как ми хрумна идеята да си продам органите. Просто е -трябват ми пари за болничното лечение и персонална помощ. Както казах, не е никак лесно, нито евтино да си болен от мускулна дистрофия на Дюшен. Иска ми се да имаше друго решение", се казва в обявата на Сашко.

Органите му бяха обявени с начална цена от $ 0,99, а скоро след публикуването й обявата беше изтрита от администраторите на сайта. Малко по-късно от Българската асоциация за невромускулни заболявания пуснаха отворено писмо до българските медии.

„Трябваше да предприемем това необичайно действие, за да ни обърнат внимание, защото в България уж всички слушат, но никой не чува", обясни бащата на Сашко - Любен Добрев.

„Реших да участвам в тази кампания, защото искам хората да разберат за нас", споделя болното момче.

Сашко и семейството му от собствен опит знаят, че там, където сами не могат да се справят, могат да получат помощ от медиите.

Преди 8 години в. „24 часа" помогна на изоставеното в дом „Майка и дете" момче да намери истинско семейство.

Тогава ние разказахме историята му и нежеланието на институциите семейството на Любен Добрев да стане приемно за Сашко. Впоследствие проблемът бе разрешен и по-късно детето бе осиновено.

Всичко започнало през 2002 г., когато близначки-те Ксения и Дария станали активистки в Българския младежки червен кръст и организирали дарителски акции за дом „Майка и дете" във Видин. Там видели невръстния Сашко и от пръв поглед тон влязъл в сърцата им. Решили да го вземат за Коледа и без да споделят с родителите си,отишли в дома с по-голямата сестра Десислава, защото детето можело да излезе само с пълнолетен. Трите го завели вкъщи за празниците и Любен и Татяна също обикнали момченцето от пръв поглед.

Започнали да го взимат за почивните дни, но това се превръщало в истинско мъчение, когато трябвало да се разделят и да връщат Сашко отново в дома. Дори когато го обличали за разходка, той опъвал крачка и ръчички и се опитвал да се бори, защото си мислел, че ще го върнат

Така Добреви стигнали до решението, че Сашко трябва да стане постоянен член на семейството. Когато споделили решението си с тогавашния директор на дом „Майка и дете" д-р Милко Уруков, той им съобщил, че детето е болно от тежко генетично заболяване - прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен.

„Набавихме медицинска литература за заболяването, търсихме информация в интернет и накрая бяхме убедени, че правим най-доброто, като взимаме Сашко, въпреки че бяхме наясно, че няма лечение за заболяването му и с годините той ще се превърне в инвалид", споделя Любен Добрев.

Прогресивната мускулна дистрофия тип Дюшен се дължи на изменение на ген, в резултат на което не може да се образува мускулна маса, мускулите не изпълняват функцията си и това на свой ред води до закостеняване на ставите и обездвижване. Процесът може само да се отложи във времето чрез постоянна рехабилитация, подходяща диета и специални витамини.

Сашко бил взет в семейството чрез договор за отглеждане, подписан с дом „Майка и дете". Отначало малчуганът наричал Любен Добрев „чичко", после „чичко тати", а когато репортер на „24 часа" го видя за пръв път през 2005 г., бе само „тати".

Още в първата година обаче започнали да се появяват пречки, защото, когато го водели на изследвания и в санаториуми, се оказвало, че дом „Майка и дете", а не Добреви са негови законни представители. Тогава те поискали да получат статут на приемно семейство по Закона за закрила на детето, но се оказало, че още нямало поднормативни актове, уреждащи процедурата. Затова се примирили с временно решение - със съдебно решение Сашко бил настанен при тях като при роднини и близки, въпреки че те не са такива. В решението било посочено, че мярката е в сила „до промяна на обстоятелствата".

Такава промяна настъпила, след като в средата на 2003 г. била приета наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Молбата на Добреви да станат приемно семейство обаче е отхвърлена, защото в Закона за закрила на детето настаняването в приемно семейство е посочено след другите мерки за закрила, включително настаняването в семейство на роднини и близки.

Тогава те потърсиха помощ от „24 часа" и по-късно момчето стана законен член на тяхното семейство.

„В eBay едва ли можеш да получиш голяма сума, продай ги на българските политици. Те са по-богати от западняците." Това е коментар на публикацията за обявата на Александър. За часове новината плъзна из социалните мрежи. Редица информационни сайтове приеха офертата за чиста монета преди да излезе истината.

След като останал втрещен от публикацията, потребител на 24chasa.bg я докладвал за нередност до сайта за колективно пазаруване.

В крайна сметка Българската асоциация за невромускулни заболявания постигна резултат. Почти не остана медия, която да не е споменала за случая. Това беше успешна кампания за привличане на внимание към проблемите на болните от мускулна дистрофия на Дюншен

Бихме искали да обърнем внимание на българското общество и властимащите за необходимостта от незабавни мерки за осигуряването на по-добър и качествен живот за болните от невромускулни заболявания в България.

В настоящия момент отговорността от страна на държавата свършва с навършването на 18 г., когато болните младежи са лишени от всякакъв вид подкрепа. Нуждите им обаче не спират, а дори нарастват с възрастта им. Макар за заболяването да няма лек, техният живот може да бъде удължен и качеството му подобрено. В държави, в които има целенасочена политика към болните от невромускулни заболявания, продължителността на живота е 2 пъти по-висока от тази в България. Ако нашите деца си отиват едва 20-годишни, то в Холандия и Германия доживяват пълноценно 40 г.

Макар и брутална, вярваме че фалшивата обява ще спомогне за достигане на нашите цели. В специално създаден сайт всеки, подкрепящ усилията ни, може да изпрати писмо до институциите, които да се ангажират:

- Създаване на специализирана структура към МЗ, която да регистрира и води отчет на нужди на страдащите от невромускулни заболявания.

- Същата да идентифицира нуждата от специализирана банка за дихателни апарати и специализирани легла, които да бъдат отдавани под символичен наем.

- Целенасочена държавна политика за интеграция, социализация и достъп до образование на страдащите от невромускулни заболявания.

- Стартиране на програма за личен асистент на нуждаещите се.

За болните от мускулна дистрофия не се говори често. Рядко намират място и в медиите. Разчитаме на вас, български журналисти, че ще ни помогнете в това да говорим за проблема и заедно с институциите да открием начин тези хора да получат шанс за достоен живот в средата, в която живеят.

Александър е умно, смело и достойно дете, което ще се превърне в герой за останалите, страдащи от невромускулни заболявания. Затова искаме да му благодарим, че се включи в инициативата ни, която вярваме ще помогне на всички тях.

„Най-високата стойност беше 145 млн. и на базата на 145-150 млн. сме правили прогнозата. При положение че идва 150 млн. отчет, през декември откъде могат да се намерят пари", чуди се Тодорова. Заради тези проблеми от касата тръгват на масови проверки, за да се види къде се къса нишката, и да не се изпада повече в ситуация на недофинансиране на здравната система.

• Завършва медицина в Пловдив и Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”

• Главен редактор на вестник "Български декар"

• Инициатор е на честването на Деня на българския лекар

• Автор е на над 35 книги
МИЛЕНА ДИМИТРОВА

- Д-р Найденов, преди дни излезе новата ви книга, в която разказвате за болестите и секса на държавниците. Кои личности описвате в нея и откъде намерихте информация за техния личен живот?

- Черпил съм информация от над 50 книги и от интернет. Това ми отне почти две години. Книгата се казва „Болестите и сексът на държавниците", а подзаглавието й е „През погледа на един лекар". Започнал съм от историята на Александър Македонски, минал съм през римските императори, голяма част от които са били кръвосмесители, някои са били шизофреници. В книгата са включени и някои от българските царе, руските владетели като Иван Грозни, Петър Първи и Екатерина Велика, която е най-голямата любовчийка в миналото. Описал съм и двама френски крале - Наполеон Бонапарт и Луи VI, известен като Краля Слънце. Английският крал главорез Хенри Осми, който е отрязал главите на доста от жените, също е бил много болен, както личи и от неговите портрети. Ленин е страдал от много тежка артеросклероза и от сифилис. Бил е много кръвожаден. Едно време ни учеха, че това е най-човечният човек от всички хора, живели по земята, а пък той се оказа най-злият. Другият съветски вожд - Сталин, е човекът, убил най-много комунисти. А все още има хора, които държат портрета му вкъщи, което е абсурд според мен. Той е страдал от артеросклероза и хипертония. Бил е болен и от шизофрения.

- От какво е страдал Хитлер?

- Много малко хора знаят, че той е страдал от най-гадната перверзия, при която е карал жените да уринират върху него. Освен това е имал и много тежък паркинсон. Това заболяване се е отразявало и на интелекта му. Затова е вземал много грешни решения по време на нападението над Съветския съюз, особено по време на обсадата на Сталинг-рад. Не забравяйте, че Хитлер е бил само един ефрейтор. Въпреки това е пренебрегвал препоръките и съветите на своите фелдмаршали и генерали. От седемте жени, с които е имал връзка, пет се самоубиват. Близкият съратник на Хитлер Херман Гьоринг пък се е обличал като жена, защото е бил травестит.

- Включили сте в книгата си и американски президенти.

- Да. Най-големият любовчия сред американските президенти не е Клинтън, както повечето хора смятат, а Кенеди, който ако не е правил секс три дни, го боляла главата.

- А кои български владетели намират място в книгата ви?

- Описвам цар Иван Асен Втори, който чрез браковете си разширява България. Пиша и за любовта на цар Иван Александър. Втората му жена е еврейката Сара Теодора. Заради нея владетелят разделя българското царство на две части - Видинското царство дава на Иван Страцимир, а Търновското царство поверява на цар Иван Шишман, който е син на Сара. Двамата владетели влизат в битка за Средец. Това показва как една любов може да опропасти България. Друга такава любов е тази на цар Фердинанд към неговия шофьор. В началото на Балканската война турският везир предлагал мир. Войските ни били изтощени от холерна епидемия, от глад и липсвали достатъчно боеприпаси. В този момент турците предлагат примирие. Царят обаче не искал да чуе за мирно решение, а се отдал на няколко дни ласки със своя любовник.

- Кой друг владетел, известен с хомосексуалната си ориентация, сте описали?

- Византийският император Василий II, известен с прозвището Българоубиец, е бил хомосексуалист. В битката при Беласица нашите войски убиват неговия любовник. Тогава той заповядва пленените 15 000 български войници да бъдат ослепени. Владетелят извършва жестокостта заради своя любим.

- Какво е било здравословното състояние на комунистическите ни лидери?

- Описал съм в книгата си Георги Димитров, който е алкохолик, с тежка чернодробна цироза. Той е човекът, който кара българите от Благоевградския район да се запишат като македонци. Описвам и Вълко Червенков, който е бил голям любовчия, и стигам чак до Людмила Живкова.

- Разкажете за нея?

- Тя е вегетарианка и страда от тежка анемия, а и е преживяла много сериозна катастрофа. За нея пиша много добри думи, защото наистина е обичала България.

- Някой от великите ни революционери страдал ли е от тежка болест?

- Левски е обикалял България с кървяща рана в корема. Не разполагаме с медицинска документация, за да разберем диагнозата, но най-вероятно става въпрос за апендектомия, която се прави при отстраняване на апендикса заради възпалението му. Раната обаче не можела да заздравее.

- Писали ли сте за съвременните политици?

- Да, но не им знам здравните досиета. Искам да кажа, че свързвам управленческите решения на голяма част от европейските и нашите политици с тяхното здравословно състояние. Излязох с призив в книгата, наречен "Здравето, българино!". Призовавам всички кметове и кандидат-депутати преди изборите да кажат какво е здравословното им състояние и от какви болести страдат. Така например Севда Чолакова, кметицата на село Давидково, Смолянско, преди изборите каза, че е оперирана от рак на гърдата, и я избраха. Същото е положението с друг кмет от Смолянско, който призна, че е диабетик и използва инсулин. Кметовете на Ню Йорк, Лондон, Париж и Берлин пък открито заявиха, че са хомосексуалисти.