27 януари 2011 г. Тема: здравеопазване

Защо хората се нахвър­лиха върху животинските медикаменти? Причината не е, че сме девет милиона мишлета, които се изкарват взаимно ченгета. Или че сме черните овце на Евросъюза. Не е и защото ни управляват„политици и други говеда", както се го­вори по кръчмите.

Просто лекарствата за животни са доста по-ев­тини, а и според някои - по-ефективни. „При нас идват дори хора с рецепти от лич­ния лекар. Правете си изво­дите", сподели продавачка във ветеринарна аптека в столицата, пожелала да остане анонимна.

Случвало се и хирурзи да изпратят хора с трудно за­здравяващи рани, за да си купят едни чудодейни прахчета. Според етикета те лекуват бактериите при канарчетата, но били ефикасни и при човешки рани.

„Отидох да купя мазило за ставите на майка ми. На опашката имаше петима

души и всички търсеха ле­карства за хора, а не за жи­вотни"; разказа удивен и студент по медицина, вля­зъл при животински фарма­цевт на пъпа на столицата. Става дума за камфоро-салицилови пасти, които се произвеждат от български фирми.

Ветеринарният техник Светлана Костова от Нови пазар вече е свикнала да я търсят за човешки болежки. „Имаш ли от онази чу­додейна пастичка, дето мори хемороидите", пита я пенсионер от града. „Свърши. Ще заредим ско­ро", отвръща жената. Тър­сеният лек е мазило (на ме­дицински език „унгвент"), с което се третират възпале­ните кравешки вимета. Но го използват и за разшире­ните кръвоносни съдове на д...то.

„Идва приятел да се сбо­гуваме, защото решил, че има рак на дебелото черво. А след седмица пристига да почерпи", коментира вете­ринарният лекар от Нови пазар д-р Румен Маринов (виж вдясно). Лекарството срещу хемороиди е два пъ­ти по-евтино от препарати­те в обикновените аптеки, подкрепя го и ветеринар от Бургас, който се страхува да си каже името, за да не му затворят практиката.

Във ветеринарните ле­чебници в морския град се харчи и зелено течно ле­карство за открити рани на животни, подобно на позна­тия от близкото минало грануфорин. В Бургас препо­ръчвали течността за на­мазване на сливици и афти. Но ветеринари от София предупреждават да не се експериментира с него, за­щото води до силни изгаря­ния.

В цялата страна най-тър­сеният животински илач за човешки нужди са шишета­та с течни витамини А, Д и Е. Ветеринарите ги инжекти­рат на овце, коне и крави с белодробни инфекции и други вирусни заболявания.

А при хората мазната течност се използва като маска на скалпа и стимули­ра растежа, гъстотата и здравината на косъма. Съ­държанието се обърква с мед, яйчен жълтък или ки­село мляко. Трябва да пре­стои на главата поне един час и не всички хора издър­жали толкова време.

Други дами, които са се сдобили с желаното витаминно лекарство, пък не можели да понесат специ­фичната му миризма и се отказвали.

„Търсенето му се увели­чава през лятото, когато хората тръгват на море. Дъ­щерята на колежката го по­лзва и има ефект", убеждава ни продавачка от вете­ринарна аптека от столица­та. Тя самата лекувала ди­сковата си херния със зе­лена камфорова паста за животни, внос от Германия. Тройно по-евтина била от хуманните лекарства. Да­мата е категорична, че ме­дикаментът не вреди по ни­какъв начин на човешкия

организъм.

Редакцията на „ Труд", разбира се, не препоръч­ва на своите читатели да се лекуват с препара­ти от ветеринарните аптеки.


Ветеринарният лекар Румен Маринов: Някои мехлеми са доказано по-ефикасни
От 25 години съм ветери­нарен лекар и интересът за лечение на хора към меди­каментите, продавани в ап­теката ми, винаги е бил го­лям. Може би някои са по­евтини, но има и такива, които са доказано по-ефи­касни. Това важи за мехле­мите за външна употреба, които не влизат в организ­ма и с тях не се натрупват остатъчни количества в не-

го. Те са безопасни.

Винаги предупреждавам клиентите си, че не бива да си правят експерименти с таблетни и инжективни продукти, предназначени за животни.

Киселинното съдържа­ние в стомаха на кучета и котки е различно от това при човека и от това е раз­лична обработката на анти­биотиците и сулфонамидите. физиологията на чове­ка е несравнима с животин­ската и експериментите могат да навредят.

Колкото до инжективни-те антибиотици - те не са изпитвани на хора и също не бива да се правят опити. Това важи и за човешките антибиотици, които може и да не навредят на животно­то, но няма да му помог­нат.


Д-р Борислав Борисов: Женските гърди не са кравешки вимета. Потресен съм!
Д-р Борислав Борисов е бивш шеф на агенцията по лекарствата:

Потресен съм, че хора из­ползват препарати за живот­ни! Така те поемат всевъз­можни рискове, защото не-хуманните медикаменти не са тествани върху хора. Ос­вен това в тях са вложени различни вещества и състав­ки , които не се проследяват и постмаркетингово за евен­туални странични ефекти. А няма и как да се следят, след като става дума за нещо, което не е за хора.

Да се спрем на хипотеза­та, че в лекарства срещу ед­но и също заболяване при

хора и животни се съдържа еднакво активно вещество. Но става дума за различни концентрации, които могат да предизвикат увреждания. Казвате, че хора ползват камфорова паста, която е за вимето на кравата, срещу хе­мороиди при жени и мъже. Най-малко може да се проя­ви някаква непоносимост.

Защото не се знае какво съ­държа, какви са помощните й съставки, а и най-простото сравнение, че женските гър­ди не са като виметата на кравата, е красноречиво. Да не говорим, че кравата тежи 300-400 кг, а жената е 50-60 кг примерно.

Холивудски актриси по­лзвали животински препа­рати за гъста коса? Явно и звездите правят глупости. Никой не знае веднага или сред време какви проблеми може да се отключат. Утре е възможно и с торове да по­чнат да се мажат, защото съ­държат полезни вещества, това нормално ли е?

Синовете на бившия ми­ньор Иван Григоров обвини­ха лекари от кюстендилска­та болница, че са проявили небрежност и в резултат ба­ща им е починал. 61 -годиш­ният Иван Григоров издъх­нал на 20 януари т.г.

Братята Венцислав и Цве­тан, както и майка им Нико­лина, описали случая мину­та по минута в жалба до Окръжната прокуратура.

Оттам съобщиха вчера, че са разпоредили провер­ка. Ще проверя в детайли случая, обяви шефът на здравното заведение д-р Александър Величков пред „Труд" вчера.

На 15 януари бившият въглекопач по мините в Бобов дол Григоров, който страдал от диабет, а през юли м.г. изкарал и инсулт, се по­чувствал зле.

„Болеше го кръстът и спо­ред нас беше с бъбречна криза. Извикахме „Бърза помощ". Дойдоха, направи­ха му инжекция и си отидо­ха", разказва съпругата. Следващите дни обаче мъ­жът се влошил. „Не ядеше, имаше температура", твър­ди Николина. Три дни по-късно пак викнали екип на Спешното. Лекарите ре­шили, че трябва да транс­портират Иван до спешния център. Включили го на системи, направили му из­следвания. Необяснимо защо обаче същата вечер

го върнали обратно с ли­нейка вкъщи в с. Шишков­ци. Медицинска сестра от Спешното посъветвала близките бащата да постъ­пи в болница. Така й напра­вили. „Дежурният лекар из­общо не се поинтересува за състоянието му. Каза, че в отделението няма места и ни отпрати", гневи се синът Цветан.

Брат му Венцислав по-Търсил на 20 януари шефа д-р Величков, за да му се оплаче. Той разпоредил болният да бъде приет. При прегледа се установило, че Иван е с пневмония. Постъ­пил в 11 ч в болницата, мал­ко след 17 ч починал.

Проектът на Министер­ския съвет предлагаше пъл­но либерализиране на режи­ма, т.е. да няма лимит за броя притежавани обекти. „Но след преговори с фарма­цевтичния съюз и Асоциа­цията на собствениците на аптеки преценихме, че е най-добре да оставим сега действащия текст”, коменти­ра пред „Труд" Десислава Атанасова (ГЕРБ), шеф на з/равната комисия в парла­мента. А заместничката й д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) съобщи от трибуната, че е отправено запитване до Европейската комисия дали има стартирала наказател­на процедура срещу България заради ограничението за разкриване до 4 аптеки. „Отговорът на комисията е: „На този етап нашите служ­би все още са в процес на вземане на решение по на­стоящия случай", обясни д-р Дариткова.

Наблюденията на епидемиолозите показват, че в Югозападна България, където първоначално бе обявена епидемията, броят на заразените с грип не се е увеличил от понеделник досега. Според д-р Кунчев, след 15 февруари епидемия може да има само в Североизточна България, където заразата започна най-късно.

64-годишен мъж е починал от остра дихателна недостатъчност в университетската болница в Пловдив миналата седмица след тежка пневмония, провокирана от грип. Това съобщи доц. Чавдар Стефанов, ръководител на интензивната клиника в лечебното заведение. Той уточни, че пациентът е бил приет в много тежко състояние преди две седмици, след като преди това е бил лекуван неуспешно във Велинградската болница.

Втори възрастен мъж от Велинград е бил приет в университетската болница в Пловдив със съмнения за свински грип. Оказало се обаче, че пациентът страда от хронично заболяване, което не е било открито навреме. Пациентът е пред изписване.

Дали защото някои лекари не са толкова добри, колкото други, или пък защото и добрите лекари имат лоши дни, понякога стават грешки. Което впрочем е напълно нормално. Но само при положение, че грешките се случваха в извънработно време.

У нас обаче те не само се случват в работно време, но и сякаш стават закономерни. Което създава не само неудобства на болните, но и реална опасност за здравето и живота им. За някои пациенти те се оказват фатални.

Лекарските грешки, независимо при какви обстоятелства са допуснати, попадат под ударите на законите с цялата им тежест. Така е в цивилизования свят. Така е в Европейския съюз, част от който сме и ние. Така би следвало да е и у нас, поне що се отнася до разписаното в ред нормативни документи. Но ако се съди по наказуемостта на сгафилите с пациенти доктори, дори на тези, чиито болни са издъхнали заради едното недоглеждане, разсеяност, сутрешен махмурлук или тривиално нехайство, се оказва, че сме далече от останалите страни от ЕС. Само за сравнение - над 40 000 са жертвите на лекарски грешки в Общността, за които лекарите са осъдени. У нас всяка година между 500 и 1500 човека търсят правата си в съда след лекарска грешка, която в 60% от случаите е довела до смърт. Десетки от тях успяват да ги спечелят, но не защото съдебната ни система е калпава или пък законите лоши, а най-често заради липсата на медици от съответната специалност, които да дадат ясна, точна и обективна преценка на извършеното от лекаря и така да подпомогнат съдопроизводството.

Причината за това, колкото и странно да звучи, се корени в един твърде недемократичен член от Етичния кодекс на Българския лекарски съюз. В него се забранява лекар да дава оценка за работата на свой колега, което е прецедент, откъдето и да бъде погледнато. Парадоксално е, че вместо да чисти името си от некадърниците и мърлячите в редиците си, въпросната съсловна организация, всячески ги прикрива. С което впрочем съвсем не печели уважението на обществото. Случаите на лекарски грешки стават все повече, но отнетите им права остават нищожно малко – само три случая, в два от които заради уронване престижа на колега, сиреч – разчистване на лични сметки или просто защитаване на интереси - гилдийни и приятелски.

У нас за лекарски грешки се чува и етичната комисия на съсловната организация имитира дейност едва когато някой случай влезе в медиите и повече не може да бъде скрит. Така бе с починалото 4-годишно момиченце в ИСУЛ. Въпреки оживените дебати, провокирани от трагичния инцидент, вече половин месец откакто въпросната комисия мълчи. Повече от сигурно е, че членовете й ще останат безмълвни колкото е възможно по-дълго време и след случая с едногодишната Виктория, чиято здрава ръчичка бе срязана в операционната по погрешка вместо болната. Ще останат безмълвни поединично и вкупом така, както БЛС мъчи вече година и половина на над 40 жалби, изпратени им от различни пациентски организации. Което говори само едно – ако лекарите имат нужда от параван, обществото ни от данъкоплатци и хора, които си плащат здравните осигуровки, няма нужда от него. Обществото ни има нужда да върне доверието си в българския лекар – нещо, за което съсловната му организация и етичната й комисия не правят нищо. Ако въпросният БЛС няма сили да очисти редиците си от мърлячите, то да делегира права на сдруженията по специалности да свършат това. Защото когато става дума за гилдията на кардиолозите или ортопедите например никой техен представител няма да търпи да го слагат под общ знаменател с мърляча д-р Едикой си от N-ската хирургия, но ще направи всичко възможно да се разграничи от него. Впрочем тази практика съществува в не една и две европейски страни.

Новата научна програма стартира в болница „Токуда” преди седмица, когато у нас гостува американският гастроентеролог проф. Артър Кригсман.

„Проф. Кригсман е един от водещите специалисти в диагностика и лечение на стомашночревни проблеми на деца с аутизъм, който работи в 2 центъра в Ню Йорк и Тексас. Той е установил, че има връзка между развитието и задълбочаването на аутизма и възпалението на тънките и на дебелото черво при децата. До този момент

никой учен не е правил такова заключение

Нещо повече, според проф. Кригсман излекуването на стомашночревните проблеми се отразява благоприятно на състоянието на деца с аутизъм. На това се базира и лечението, което той провежда.

То цели да излекува възпалението, въпреки че все още няма отговор на основния въпрос - дали възпалението е допълнителен фактор, който усложнява болестта или е причина за нея”, обясни д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на болница „Токуда”.

Преди време с молба за помощ и съдействие към специалистите от болницата се обърнала Мина Ламбовки, майка на дете, болно от аутизъм. То от години се лекува успешно с новия метод в САЩ. Родителите сами плащат диагностиката и лечението, които при всяко пътуване зад океана надхвърлят 30-40 хиляди долара. Това ги кара да търсят алтернатива за лечение и у нас. Свързват се с водещи специалисти и основават сдружение „Тацитус”, а за да помогнат на други деца с това заболяване, организират и център за работа с тях. Възможностите им обаче са ограничени.

„Екип анестезиолози, гастроентеролози, педиатри и други специалисти под ръководството на проф. Кригсман се включи в проучването на този проблем. Първите 10 деца на възраст от 2 до 11 години бяха диагностицирани този месец. Те преминаха консултация с психиатър, за да се оцени степента на аутизма. След това направихме диагностика на състоянието на вътрешните органи с поредица от изследвания, които се правят под пълна упойка.

Данните за възпаление са на микроскопско ниво и затова, по време на прегледа,

взехме биопсия, с която резултатът да се потвърди

Тънките черва се изследват със специално устройство – капсула, която се поставя в стомаха на детето. При обичаен преглед пациентът гълта капсулата. На тези деца обаче няма как да обясним това. Налага се друг подход. Капсулата трябва да се сложи направо в корема, докато детето е под упойка. Тя преминава през тънките черва и излъчва сигнали, които се записват и по-късно се анализират от специалистите”, разказва д-р Дренски. Резултатите от десетте деца, преминали прегледите, се обработват. След като се отчете резултатът, проф. Кригсман ще назначи и лечение.

„Част от лекарствата, които са необходими, ги няма в България. Ще им търсим заместители. С това бихме могли да помогнем, за да не остане само диагностиката, а да започнем и лечението.

Паралелно с това на децата се препоръчва и диета, която ограничава възпалението. От менюто се изключват редица храни, не се приема глутен и казеин, например. Препоръчват се и много пробиотици, които засилват общия и локален имунитет, обясни д-р Дренски.

Следващата стъпка е след лечението отново да се направи оценка от психиатър, за да се сравни със състоянието преди лечението. Най-важното обаче е и най-сложно - диагностиката на аутизма да се направи възможно най-рано. Колкото по-рано започне лечението, толкова шансът детето да се включи в социалния живот е по-голям. .

Най-масово напус­кат анестезиолози и хирурзи, сериозен е отливът и на уролози, ортопеди, травмато­лози, акушер-гинеколози, педиатри, патоанатоми. Към момента у нас има едва около 600 анестезиолози от 1500 през последните няколко години, сочат данните на Дружество­то на анестезиолозите. Под критичния мини­мум са патоанатомите, които са едва 70-80 в цялата страна.

Божидар Димитров е роден в на 3 декември 1945 година в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ "Климент Охридски", има докторат по история. През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей. Преди парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район. От 2002 до момента е водещ на телевизионното историческо предаване „Памет българска“ по Канал 1. В правителство на България на ГЕРБ е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. В края на миналата година Борисов го оттегли заради агентурното му минало в Държавна сигурност, но формално той все още е министър, защото освобождаването му не е гласувано от парламвента. По оценки на Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство.

- Как ще коментирате излязлата статия във френското издание „Фигаро”, че 1,4 млн. македонци чакат българско гражданство? Всъщност вие самият казвате в интервю, че една от причините за поисканата ви оставка, може да е заради упреци от западни медии за лесно даване на гражданство.

- Не го давам аз това гражданство. България дава гражданството, аз съм координатор. То се дава от един съвет по гражданство, в което има представители на 8 институции. Включително Министерство на правосъдието, ДАНС, МВР, Служба Миграция, дори Министерство на здравеопазването, което проверява и издава документ, че кандидатът не е болен от СПИН и още три, четири заразни болести. Малко е смешно, защо кандидат-българинът трябва да е здрав, ние тук здрави ли сме всички? Нашата система за даване на гражданство е най – рестриктивната, сравнена с всички останали европейски. Испания много лесно дава гражданство. Германия дава на 180 000 годишно. Гърция дава много лесно гражданство на понтийските гърци от бившия СССР и на албанците, които смятат, че са гърци.

- Това с цел да се пътува по-лесно в Европа ли е?

- Не, за да се работи в съответната страна. Те се заселват там. Вземат техни имена. Напоследък, изключително либерални закони приеха Унгария и Румъния. Това е предизвикало статията на „Фигаро”, но данните са изключително неверни. Също и мнението, че лесно даваме гражданство. Такъв закон прие Унгария. Подобно на нас, тя има огромни малцинства. Тя е загубила и двете световни войни и е жестоко орязана териториално. Територии, населени с унгарци има в Словакия – 600 000 човека. В Румъния - 2 млн. и в Сърбия около 300 000. Европейско гражданство нямат само тези 300 000 във Войводина. От Румъния и Словакия могат да си пътуват където си искат и да се заселват. Според данните унгарците могат само с паспорт да отидат и да кандидатстват за гражданство, след като им видят името и фамилията. По наши данни около 8000 месечно получават унгарски паспорти. При нас това е годишно. Само миналата година, минахме цифрата 15 000. Румънците приеха още по либерален закон. Не само румънци с национална идентичност в териториите, загубени след Втората Световна война, могат да кандидатстват за паспорти (това са Молдова и Южна Украйна), а и всички, които са живели там, до 1944 година. Като българи, гагаузи, украинци, руснаци. Протестите в ЕС по отношение на политиките на тези две страни бяха много силни, мисля, че още продължават, но те са непреклонни в преследване на целите си. Както обикновено прикачат България за Румъния, с две неверни данни. Първо, че България е дала 80 000 гражданства годишно. Цифрата е 10 пъти по-малко. От началото на 2000 година, гражданство са получили 60 хиляди. Втората невярна цифра е, че България ще вкара в ЕС 300 000 турци, изселени по време на Възродителния процес. Нищо такова няма, по една проста причина, тези хора си имат български паспорт. Събитията от 1989 бяха наречени с горчива ирония „Голямата екскурзия”, юридически то си беше ексодус. Получавайки български паспорт и отивайки в Турция, те наистина не губеха българското си гражданство. Нито един турчин не е получил гражданство. Турция изобщо я няма в списъка за получаване на гражданства.

- Казахте, че една голяма част от получилите българско гражданство остават тук.

- Една голяма част. Никой не е правил статистически проучвания, но това, което имаме като наблюдения около 40-50 процента остават у нас. Първо, защото има работа за тях. В Македония безработицата е 51 процента. Тук все пак е под 10 процента.

- Какво работят?

- От най-висшите до най-нисшите. От строителни работници в Банско до крупни лекари. Примерно бившият министър на здравеопазването на Македония, в момента е един от главните лекари в Токуда. Аз дори се шегувам с него, че при честата смяна на министрите на здравеопазването, той като български гражданин може да стане също и български министър.

- Защо избират България?

- Защото са българи! Името му е българско. И в най – демократичната държава САЩ, чак второто поколение емигранти успява наистина да се вреже в тоя живот. Що се отнася до бесарабските българи, при тях около 20 000 са получили гражданство, почти всичките са в България. Кметът на ж.к. „Младост” може да потвърди, че там живеят 2000. Всички устроени прекрасно. Особено, които се занимават с медицина, компютърни специалисти. Някои карат в градския транспорт. Купуват си апартаменти в Радомир, свикнали са да пътуват.

- С какво се гордеете най–много, от свършеното като министър?

- С координационната работа по гражданството, макар, че има и други. За 2010 година ще станат 15 000, които са получили гражданство. Това е дългосрочен ефект.

- Защо?

- Защото влизат в България млади хора, с образованието, за което не сме плащали. Това е млад потенциал за държавата, който сме ползвали и в миналото. Малко хора знаят колко министър – председатели сме имали от Украйна, Молдова и Македония. Пет пъти министър – председател е бил Александър Малинов. В най – критичните моменти. По време на независимостта, края на Първата Световна война. Друг успешен министър – председател е Димитър Греков. От Македония е Андрей Лябчев. И много, много други. Дори Георги Димитров.

- Вместо да изтичат мозъци, ние ги привличаме?

- Да, именно.

- Има ли хора с българското самосъзнание в Македония?

- Много, но са подчинени. Всички знаят, че са от български произход, но влиза в действие нормална човешка реакция „Ако се идентифицирам като българин ще ме уволнят”. Онзи ден по телевизията дадоха човек, който е получил гражданство и бил е уволнен. Дали му е изгодно да приеме репресия, което е почти 100 процента сигурно?

- Според законите на ЕС това е нарушаване на човешките права.

- Естествено, че е нарушаване. Резултатите са, че Македония няма дата от ЕС. Ние си мислим, че е само, заради конфликта с Гърция, не е така. В доклада за напредъка на Македония, не само, че не се наблюдава напредък, но се отбелязва и регрес и то в отделите правосъдие и човешки права. Той беше на 6 или 9 ноември. Всяка страна и отбелязват минимален прогрес, колкото да я окуражат, на Македония отбелязаха регрес.

- Кой ще поеме вашите функции? Симеон Дянков?

- Не знам. Това е една опция. Въпросът е работата кой ще я върши. Трябва да е от вицепремиер. Може да бъде или Цветанов или Дянков. Цветанов мисля, че има достатъчно работа.

- Подкрепяте ли Симеон Дянков?

- Нямам моралното право да се бъркам. Знам, че има добро отношение към външните българи, той самият също се е обявил за такъв. Познава работата, моите хора ще му помагат. Няма нищо решено. Трябва да бъда освободен и тогава ще възникне проблемът за избор на мой заместник.

- Докога ще изпълнявате поста?

- Докато Народното събрание ме освободи. Ние сме парламентарна република. Не забравяйте, че подадох оставка преди НС да излязат 20 дена ваканция. Като се върна на работа, трябваше да се занимава с вот на доверие. От днес чакам да ме освободят.

- Връщате ли се в НИМ?

- Да, моето намерение е да се върна там.