Вестник със сутрешно кафе

Служителите открили, че сградата на бившата вила "Строител" е заключена, и извикали Валентин Йорданов, собственик на вилата, регистрирана като хотел "Тева". Той представил фалшиво удостоверение за регистрация на дом за стари хора и се заклел, че сградата е безлюдна. При проверката обаче вътре бил открит да лежи в студена стая и сред фекалии 92-годишен, а до него били оставени парче хляб и канче с вода. В друга стая проверяващите намерили човек на 70 г. с психични отклонения - бил полугол в адския студ, а единият му крак - видимо възпален. След намесата на полиция и Гражданска защита хората са транспортирани до здравни заведения в града.

"Данните по случая ще бъдат предадени на прокуратурата - каза вчера врачанският зам.-кмет Светозар Луканов. - В същото време дейността на нарушилия законите Валентин Йорданов подлежи на санкция и от общината и ви уверявам, че тя ще бъде възможно най-строгата."

"През 2011 г. получих разрешение от Агенцията за социално подпомагане вилата в Балкана да се използва като дом за стари хора - каза Валентин Йорданов. - Не ми дадоха разрешение от здравната инспекция и агенцията по храните. Тогава изведохме хората оттам и повече сградата не е използвана като старчески дом. Намерените там мъже сигурно са се самонастанили без мое разрешение."

ТЪКМО забравихме опашките пред чуждите посолства за визи, и нашата държава реши да ни напомни, че пътуването в ЕС не е толкова свободно, колкото се рекламира.

Веднъж ни подреди на опашки за нови паспорти, а сега ни прати да се съревноваме с чакащите за пенсии и плащане на сметки в пощите, за да получим европейски здравни карти. Направено все уж с грижа за гражданите.

До миналата година картите, даващи право на безплатна спешна помощ в ЕС, бяха издавани в малко специализирани пунктове в областните градове. Със смяната на произвеждащата ги фирма заявленията за тях за-

почнаха да се приемат в пощите. Според здравната каса това трябваше да облекчи процедурата, тъй като с нея са ангажирани 276 пощенски станции.

Реалността обаче е друга. Малък душен пощенски клон на столичната улица "Пиротска". Пред вратата му десетина граждани, строго пропускани от охранител, за да не пречат на работещите три служителки зад гишетата. След 20 минути достигаш до някоя от тях. Получаваш формуляр, в който да попълниш всичките си лични данни. Докато го правиш на крак, пощенската служителка вече работи с друг клиент. Няма време да обяснява защо трябва и копие от лична карта, нито пък дали има възможност за експресна услуга. На всеки въпрос отговаря, че това са разпоредби на здравната каса и ако си съгласен, след 15 дни ще получиш европейска здравна карта, ако не -проблемът си остава твой.

Дори да преглътнеш неяснотите, мъките не свършват. Трябва да намериш ксерокс, за да си копираш личната карта, независимо че всичките сведения от нея вече си попълнил в дадения формуляр. Най-голямата изненада обаче идва, след като изпълниш всичко необходимо и подадеш документите на пощенската служителка. Тя ги поглежда кратко и ги оставя встрани. След което иска личната ти карта и собственоръчно започва да въвежда в компютърна програма всички данни, които досега си писал и ксерокопирал. Чак когато тя се пребори със софтуерния продукт, на екрана му се появява номер, под който заявлението е прието.

Остава обаче загадка защо, след като има компютърна система, тя не е достъпна за гражданите, а те трябва да разчитат на претоварените пощенски служители? Не е ясно и защо те искат копие от лична карта, след като я получават в оригинал и си преписват каквото им е нужно?

Според обясненията на здравната каса това изискване е записано в наредба номер 14 на здравния министър от 2007 г. и няма основания за страх, тъй като и "Български пощи", и фирма "Джи Пойнт", която произвежда европейските здравни карти, са регистрирани като администратори на лични данни. Дали обаче подобно натрупване на копия от документи за самоличност е оправдано?

Комисията за защита на личните данни обеща да направи проверка по случая, тъй като много често различни ведомства и фирми за услуги просто ги изискват за улеснение при евентуални проверки, отколкото реално да са им необходими. И нерядко след известно време просто ги изхвърлят, без да си дават сметка, че с копие от лична карта може например да се изтегли бърз кредит или да се купи телефон.

Точно заради такива злоупотреби комисията забрани на мобилните оператори да копират документите за самоличност на клиентите си. Работодателите също изгубиха право да правят това при сключване на трудов договор. И логиката за това е проста. След като гражданинът предоставя данните си и верността им е установена от оторизиран служител, няма нужда от ксерокопие на самия документ.

Във Великобритания например за европейска здравна карта се кандидатства онлайн. Необходимите лични данни се попълват в специален сайт на NHS (Националната система за здравеопазване). Не се иска копие от документ за самоличност, нито електронен подпис, а осигурителен номер. Здравната карта е готова до 7 дни и идва по пощата. Важи за 5 г. за разлика от нашата, която се издава за 15 дни и е с валидност една година.

Всъщност българската здравна каса също може да работи електронно. Доказа го през 6-те месеца миналата година, когато се беше провалил конкурсът за избор на фирма, която да произвежда картите. Тогава касата издаваше заместващи удостоверения, като заявления за тях приемаше по имейл, съдържащ и копие на личната карта. Процедурата отнемаше около ден, но пък въпросните хартиени документи не се приемаха на много места в Европа.

Сега касата плаща по 2,40 лв. на "Джи Пойнт" за всяка издадена карта, а ( фирмата от своя страна нае пощите да общуват с гражданите по процедурата. И ако си мислите, че участието на "Български пощи" гарантира поне доставка на документа вкъщи, както е във Великобритания, лъжете се. Получаването става отново в пощенския клон след чакане на опашка.

Адвокатът на обвиняемия Жан-Клод Мас заяви, че съдия от Марсилия е

наредил да се разследва основателят на фирмата Poly Implant Prothese за умишлено нанесени телесни наранявания и го е освободил под гаранция от 100 000 евро, която трябва да плати в срок от една година.

Адвокатът Ив Хадад информира също, че съдията е поискал Жан-Клод Мас да не напуска Франция и да не се среща с други бивши отговорни служители в Poly Implant Prothese. Предварителното обвинение означава, че разследващите имат сериозни основания да мислят, че е извършено престъпление, но предоставят повече време за разследването и решението дали да препоръчат изправяне на обвиняемия пред съд.

Засега министърът не е съобщил кой ще насле­ди Петрова, но се очаква заместникът да бъде изб­ран от екипа на здравното ведомство. „Няма да зак­риваме структурата. Хора-

та, които работят в аген­цията, са ценни. Но адми­нистрацията трябва да се оптимизира", отбеляза Константинов.

Междувременно доц. Златица Петрова бе изс­лушана от парламентарна­та здравна комисия. Де­путатите еди­нодушно гласу­ваха да привикат министъра на следващото си заседание, за да разясни мотивите си за взетото реше­ние.

Петрова заяви, че за две години ра­бота „Меди­цински одит" е успяла да за­работи добре с лекари и паци­енти, за което свидетелствал растящият брой жалби и сигнали - над 1200 досега. По думите й министерст­вото не е реагирало на докладните за липса на де­ловодна система в аген­цията, нито на 12-те ана­литични доклада по проб­леми в здравния сектор. „Червената" депутатка Мая Манолова нарече смяната „изненадваща", а според Хасан Адемов от ДПС това е наказателна акция към агенцията и към Комисията по здравеопаз­ване. Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов допълни, че д-р Констан­тинов не работи със здрав­ната комисия, здравната каса, съсловните органи­зации и националните кон­султанти.


Застрахователи ще заменят здравните фондове

Осигурители и учени скочиха на продавачите на полици
Само един Хасан Адемов, депутат от ДПС, уважи кръглата маса „Здравно застраховане и здравно осигуряване: сходство и различие, проблеми и развитие". Политиците напълно загърбиха обсъждани­ята, дори не се появиха протоколно, за да „отчетат дейност". Иначе в парламента вече има работна група, която обсъжда „на тъмно" бъдещите промени в законодателството в тази сфера.

форумът беше организиран от Висшето училище по застраховане и финанси и на него бяха поканени министрите на здравеопазването и на финансите, депутати - шефове на комисии в Народното събра­ние. Без тях този важен диспут по въпросите за развитието на два бранша се превърна в поредната говорилня. Страните изказаха отчетливите си позиции, но от хората, които „утре" ще вземат решение как да бъде структуриран този пазар, никой не ги чу. Това разочарование споделиха след края на тричасовия форум всички участници в него. „Човек добива усещането, че 8 България властта е нещо независимо от хората и от браншовете и същест­вува сама за себе си. Така и взема решенията -често под груб лобистки натиск, а не отчитайки пазарните реалности и чертаейки стратегии за развитието", коментира участник във форума пред

„БАНЮЕРЬ".

Според Асен Христов, председател на надзорния съвет на „Еврохолд", „ня­ма такова животно като здравно осигуряване, нав­сякъде по света става ду­ма за застраховане". „Ако се даде възможност на пазара да изник­нат десетки и стоти­ци дружества с мал­ки капиталови изиск­вания, ще се върнем във времето на мут­рите от 1995-1997 г., когато всеки квартал си имаше собствен застраховател, или казано по друг начин: всеки лекар - със здравен фонд, всяка медицинска сестра -с два", категоричен бе Христов. Едно от предимствата на го­лемите здравни застрахователи е, че мо­гат да упражняват контрол върху Наци­оналната здравноосигурителна каса, ко­ято харчи парите на данъкоплатците.

Христов залага на големи и здрави финансови дружества с ви­сок собствен капитал и строга регламентация от Комисията за финансов надзор. „Грубо казано, ня­ма разлика дали се покри­ва щета върху автомобил, или на човек - разликата е само в цената", каза Хрис­тов.

Той обори твърдението на феновете на здравно-осигурителните фондове, че само при тях имало пре­венция.

"И В здравното застраховане има превенция

ние отделяме процент от приходите за превенция на здравето на застраховани­те", поясни той. Христов остро разкритикува докла­дите на учените, като каза, че те не отговарят на реал­ностите, опитвайки се да разделят дейността health insurance на две. Христов отъждестви малкия и раз­покъсан пазар на здравно­то осигуряване със сенчест бизнес, съставен от малки частни болници и дребни здравни фондове. Така той мотивира идеята си за ок-рупняване на пазара в ръ­цете единствено на мощни здравни застрахователи. След това, ако държавата сложи лимит кои дейности ще покрива, а останалото идва от застрахователя -хората сами ще си дадат вноската от 2%, а компа­ниите ще следят много по-стриктно да не се пускат фалшиви направления и манипулации. Това щяло да задържи парите в система­та, а не те да изтичат от един частен джоб в друг без ясен резултат и без ефект върху развитието на системата. Другото пре­димство по думите му е за бюджета. Ако цялото насе­ление на България в тру­доспособна възраст плаща по 10 лв. на месец (120 лв. на човек годишно) на час­тни здравни застраховате­ли или общо около 800 млн. лв. и 80% от тях да се използват за намаляване на бюджета на НЗОК, от 2.2 млрд. лв. той ще намалее на 1.6 млрд. лв., изчисли застрахователят.

Константин Велев от „Дженерали закрила здравно осигуряване" под­крепи колегата си. Той обясни, че по директивата „Платежоспособност 1" и по „Платежоспособност 2",

която ще влезе в сила след година и половина, дей­ността на дружествата, ко­ито се занимават с покри­ването на щети в резултат на болест или смърт, няма как да бъде наречена по друг начин освен „здравно застраховане". А запазва­нето на здравноосигурителната дейност отделно от застрахователната ще съз­даде само проблеми на бизнеса и на клиентите, от­лив на чуждестранни ин­вестиции и на застрахова­телни групи от сектора - ще ни върне години назад.

„Няма фундаментални разлики между здравно осигуряване и здравно зас­траховане - атакува стано­вището на учените и Ве­лев. - Когато цялата дей­ност премине в ръцете на застрахователите, интере­сите на здравно застрахо­ваните няма да пострадат с нищо", каза Велев. Той обясни, че традиционно предлагат „Помощ при пъ­туване в чужбина", добила гражданственост като „Ме­дицинска застраховка". „Щом можем да предлага­ме тази сигурност зад граница, защо да не я въве­дем и вътре в страната", попита риторично той.

Комисията за финансов надзор, представлявана на форума от Борислав Бого­ев, отказа да се ангажира с мнение по въпроса и да наклони везните към здравното осигуряване или към здравното застрахова­не. Заместник-шефът на КФН, отговарящ за заст­раховането, изведе като основен въпрос „Доволни ли са клиентите". И си от­говори сам: „Не, те не са доволни от системата". Не са доволни нито от държа­вата, нито от частния биз­нес в тази сфера. Той зачекна и един друг важен въпрос -

за парите, които "изтичат" под масата

Според проучване, ко­ето останало тайна за об­ществеността, рушветите се изразявали в десетцифрена сума. „Това са около 30% от съвкупните разхо­ди за здравеопазване и те­зи пари не са в здравната система", посочи той. „Се­га болният плаща за надеж­дата. Тези пари обаче тряб­ва да бъдат опосредствани чрез финансови струк­тури, а не да излизат от джоба на болния и да вли­зат в джоба на лекаря", по­ясни Богоев.

По темата говори и по­четният председател на

Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване д-р Илко Семерджиев. Той ре­ши да реабилитира българ­ското здравеопазване, ка­то каза, че в САЩ се отде­лят по 8000 долара на чо­век за здраве, а у нас -двеста. Въпреки това в [Да­тите умират 24 родилки на 100 000, в Румъния - 27, а у

нас - десет. Така той защи­ти тезата си, че „здравео­пазването не е финансова система", и продължи: „Ня­ма общо между здравно осигуряване и здравно зас­траховане". Семерджиев дори стигна до извода, че по отношение на двата сег­мента на пазара ние „ево­люционно сме по-напред от САЩ и не бива да се лишаваме от това си пре­димство".

Според проф. д-р Йор­дан Христосков, бивш шеф на НОИ и преподавател във ВУЗФ, едно от най-добрите решения е да се запази НЗОК и възможностите за допълнително здравно оси­гуряване по линия на акци­онерните дружества с един предмет на дейност. Той предлага и създаването на специализирана система за здравна защита на неосигурените. Проф. д-р Евге­ния Делчева от УНСС също подкрепи тезата за нужда­та от частните здравнооси­гурителни фондове. Според изчисления към 2008 г. Бъл­гария е на първо място по най-високи разходи за здраве, изчислени като

процент от БВП. А данни на Световната здравна орга­низация сочат, че публич­ните разходи са около 56 на сто от всички при сред­но ниво за ЕС от над 70 процента. Това на практи­ка означава, че в най-бед­ния член на ЕС граждани­нът се бърка най-дълбоко в джобовете си за здравни услуги, а равнището на пуб­лично финансиране е твър­де недостатъчно, обобщи още проф. Делчева.