28 януари 2012 г. Тема: здравеопазване



страница3/3
Дата23.01.2017
Размер0.51 Mb.
#13319
1   2   3

Чавдар Цолов
ПРОБЛЕМЪТ

Транспонирането на европейската директива Solvency II в нашето законода­телство създава вероятност единният пазар на допълнителното здравно осигуря­ване да бъде разбит. Работната група в парламента умува над идеята едни от здравноосигурителните фондове да станат застрахователи, а други да останат заварено положение с всички произтичащи от това конкурентни предимства. Изключението здравни осигурители да не бъдат задължавани да изпълняват европейските капиталови и други изисквания по „Солвенси 2" се определя от три кумулативни условия. Те са: годишният премиен приход на дружест­вото да е под 5 млн. евро, неговите резерви да не са по-големи от 25 млн. евро, а ако дружеството е част от застрахователна група, резервите на цялата група да са под 25 млн. евро.

Тези осигурителни дружества, които са част от застрахователни групи, а това са

седем такива групи, трябва да се прелицензират като застрахователи по общо застраховане, защото резервите на техните групи надхвърлят лимита от 25 млн. евро. И обратно - самостоятелните здравни фондове до един са с премиен приход по-малък от 5 млн. евро и резерви­те им са далеч под 25 млн. евро, което автоматично ги вади от евродирективата.

Ако подходът на работната група се превърне в законопроект и бъде приет, той ще взриви пазара на доброволното частно здравно осигуряване, коментират осигури­тели. Тези здравноосигурителни фондове, които са част от застрахователни групи, ще се пререгистрират като застраховате­ли с всички утежнения, произхождащи от това. Останалите по чисто администра­тивен начин ще станат по-конкурентни от тях. Това е така, защото здравните застрахователи ще трябва да плащат 2% върху брутния премиен приход и да изпълнят изискванията за рязко вдигане на капитала.
Брюксел ни вдигна мерника

Европейската комисия предприе действия, за да се гарантира, че дружест­вата за доброволно здравно осигуряване в България извършват дейността си в съответс­твие с правилата на Европейския съюз в областта на застрахова­телните услуги, предаде на 26 януари пресслужбата на институцията. Еврокомисията изрази загриженост заради факта, че България не праша първа и трета директива за застрахова­телната дейност, различна от животозастраховане по отношение на дружествата за добровол­но здравно осигуряване. Ако посочените правила не се прилагат правилно, съществува риск от недостатъчен надзор в застрахователния сектор. Тези български правила могат да попречат на трансграничните инвести­ции, смята Еврокомисия­та. Освен това, като не прилага правилата на ЕС за застраховането към всички здравноосигурителни дружества, България възпрепятства равнопоставените условия на конкуренция на пазара на здравното осигуряване.

Затова комисията смята, че българското законодателство е трябвало да приложи по отношение на дружества­та за доброволно здравно осигуряване всички изисквания на законода­телството на ЕС в областта, включително тези за издаване на лиценз, финансов надзор, формиране на технически­те резерви, определяне на границата на платежоспо­собността, както и на гаранционния капитал, инвестиции в активи и съответствието им с техническите резерви.

Брюксел също така приканва България да премахне ограниченията пред свободното движение на капитали. Еврокомисия­та отправя искането си под формата на мотиви­рано становище. Ако до два месеца не бъде получен задоволителен отговор от националните органи, въпросът може да бъде отнесен до Европейския съд.




Подсъдимото" здравеопазване
Съдът разглежда казусите със здравната карта, лимитите за легла и трансфера от касата към министерството
Здравната политика на кабинета „Борисов" изг­лежда все по-радикална, хаотична и прибързана, а „маневрите" в сектора имат доста съмнителен ефект. Почти не минава ден, в който парламентар­ната опозиция, болниците, лекарите или пациентите да не възроптаят срещу по­редния закон, противоре­чащ на вече съществува­щите нормативи или дори на конституцията.

Здравната „ревизия на трета скорост" без спаз­ване на правилата започ­на с миналогодишния опит на правителството тихо­мълком да национализира натрупания от 2000 г. досе­га резерв на Национална­та здравноосигурителна каса (НЗОК) в размер на 1.234 млрд. лева. След зап­лахата на БСП, че ще се­зира прокуратурата за неправомерно изхарчени­те здравни вноски, финан­совият министър Симеон Дянков се измъкна „сух от дълбокото" с обяснението, че парите се пазят в смет­ки на БНБ и ще бъдат пипани само при планиран дефицит на касата. Май ни­кой не му повярва, но с този акт управляващите реално заявиха готовност самоволно да променят здравната система без да се съобразяват с участниците в нея, още по-малко с общественото мнение.

Заваляха нови закони, поправки и наредби - коя от коя по-дискусионни, не­домислени и лишени от елементарна логика. Зато­ва никак не е изненадва­що, че през последната го­дина съдът във всичките му форми бе принуден да ста­не коректив на случващо­то се в здравеопазването. На подсъдимата скамейка „седнаха" текстове, каса­ещи областните здравни карти, лимитите за лекар­ства и болнични легла, трансфера от касата към Министерството на здра­веопазването, достъпа на хората с увреждания до аптеките. Към тях в съдеб­ната зала вероятно ще се присъединят и други „умот­ворения". Оказа се, че нас­тоящето на широкопрокламираната здравна рефор­ма е в ръцете на правосъ­дието. В такъв случай да­ли пък бъдещето й няма да бъде „в затвора"?

Новосъздаден законо­дателен акт с подчертан съдебен „привкус" е Законът за лечебните заве­дения. Или по-точно частта в него, отнася­ща се до изискването специализирана бол­ница да има поне 30 легла, а многопрофилна - не по-малко от 60, за да сключи договор с касата. Спорният текст на практика „уда­ри" частните клиники, работещи в специал­ности като очни болес­ти, уши - нос - гърло, урология и кардиология, както и областни болници,неразполагащи с необходимата леглова база и персо­нал. Въпросните ле­чебници са поставени пред дилемата - или да достроят помещения и да назначават хора са­мо за да отчитат дей­ност (докато леглата им стоят празни), или да фалират. Бившият здравен министър Ан-на-Мария Борисова още през 2010-а се опита да прокара тек­стовете, но Върховни­ят административен съд ги отмени. Впос­ледствие Министерст­вото на здравеопазва­нето ги включи в На­редба 40, но и по този шт начин „номерът не ми­на". Последният засега опит бе промените да ста­нат факт чрез Закона за лечебните заведения. Оказа се, че здравната ко­мисия на практика бойко­тира министър Стефан Константинов, като отх­върли проекта. Но не се знае дали парламентът ня­ма да му даде зелена свет­лина, което пък може да го „адресира" директно към Конституционния съд. Магистратите ще ре­шават и "странния" случай с трансфера на 100 май. лв.

от бюджета на НЗОК към този на здравното минис­терство. Подобен транш всъщност се прави за вто­ра поредна година, като през 2011-а той беше в размер на 340 млн. лева. Идеята бе на финансовия министър Симеон Дянков с цел да се спестят сред­ства от държавния бюджет и министерството да се субсидира с пари от здравни вноски за неосигурителни дейности. В края на декември 2011-а 60 народни представите­ли от ДПС и „Коалиция за България" оспориха мяр­ката в съда, определяйки я като противоречаща на редица текстове от основния държавен закон. Де­путатите съзряха наруше­ние на разпоредбите на чл. 52, регламентиращ пра­вото на всеки български гражданин за достъпна медицинска помощ, вклю­чително и чрез осигуров­ките, които плаща.

„Противоконституци­онно и разминаващо се със законите на правова­та и социална държава е да се конфискуват пари на българите, определени за тяхното здраве", изтъкна бившият съдия Любен Корнезов. „БСП започва да превръща Конституцион­ния съд в изтривалка", от­говори гневно премиерът Бойко Борисов, а минис­тър Константинов заяви, че ще се откаже от сред­ствата, ако получи допъл­нителна бюджетна субси­дия.

Националната здравна карта пък бе атакувана пред Върховния админис­тративен съд от бизнеса (Българската стопанска камара) и пациентски ор­ганизации с мотива, че е дискриминационен доку­мент, ликвидиращ конку­ренцията между болници­те и създаващ предпостав­ки за влошаване на качес­твото на медицинското об­служване. С последвало­то решение от 26 октомв­ри 2011-а съдът постано­ви, че има явни нарушения при определянето на комисиите по изготвяне на областните здравни карти и ги обяви за нелегитим­ни. А на базата на тях се изготвя цялостната карта. Което автоматично озна­чава, че тя също е съста­вена в нарушение на за­кона и на практика е нева­лидна. Парадоксално, то­зи факт не спря Министер­ския съвет да я приеме с постановление. Със сигур­ност обаче това далеч не е краят на сагата и карта­та вероятно също ще по­падне „зад решетките".

Министрите бяха развенчани и при опита си да забранят на касата да пла­ща на болниците за паци­ент, хоспитализиран не­колкократно по една кли­нична пътека в рамките на месец. Рестрикцията бе „пробутана" чрез утвърде­ната методика за остой­ностяване на медицинска­та дейност, но срещна сил­на обществена съпротива и набързо бе свалена на земята от съда. „Има мно­го случаи, при които на чо­век е необходимо да се направи повторна опера­ция. Това обикновено е мръсна дума за една бол­ница и означава, че не са­мо няма да й се плати, но е и самопризнаване на грешка, което никой няма да направи. Това беше за­писано от Министерския съвет, въпреки че не е не­гова работа да определя кой за какво ще плаща", изтъква Асен Георгиев от Центъра за защита на пра­вата в здравеопазването.

Същата пациентска ор­ганизация се пребори и с текстовете в Наредба 34 от 2010-а, предвиждащи осигуряването на лекарс­тва да става в рамките на бюджетните средства. Та­ка бе направен опит да се узакони държавното лими­тиране на медикаменти с всичките му пагубни за болните последствия.

Съвсем неотдавна Върховният административен съд суспендира чл.10, ал.2 от Наредба №28 (влизаща в сила от 1 яну­ари) за устройството, ре­да и организацията на ра­ботата на аптеките и но­менклатурата на лекарст­вените продукти, издаде­на от Министерството на здравеопазването. Спор­ният текст задължава магистър-фармацевтите, уп­равляващи аптеки, да оси­гурят достъп за хора с ув­реждания до приемното си помещение. Крайният срок за изпълнението на наредбата бе 24 декемв­ри, но след заведения иск от страна на шуменски магистър-фармацевти, Българския фармацев­тичен съюз и Нацио­налната аптечна кама­ра министерството постанови отговор­ността да бъде прех­върлена към юриди­ческото лице с разре­шение за търговия на дребно.

Действието също се оказа нарушение на Закона за интеграция на хората с уврежда­ния, както и на Закона за устройство на тери­ториите, и делото ще се гледа през април. „Ще отменим една правна недомислица, която затормозява дейността на аптечна­та система и с нищо не допринася за подобря­ване на положението на хората с уврежда­ния и всички останали граждани. В селските аптеки най-често упра­вители са помощник-фармацевти, но собст­вениците са други. На много места в градо­вете магистър-фармацевти са наети за уп­равители на аптеки, ре­гистрирани на чуждо име. Невинаги инвес­тиция от няколко хиля­ди лева е по силите на управителя на аптеката, да не забравяме и за фали­ралите търговци на дреб­но", коментира работещи­ят в бранша Радослав Златанов.

Последната Видима заплаха за правителствената здравна реформа е насо­чена към Наредбата за из­бор на екип. Според чер­вения депутат Мая Мано­лова тя противоречи на текст от Закона за здрав­ното осигуряване, даващ право на свободен достъп до медицинска помощ и свободен избор на лечеб­но заведение и лекар на всички здравноосигурени лица. „Ако текстовете в наредбата бъдат атакува­ни пред ВАС, те ще бъдат отменени. Не използвай­те платения избор на екип като средство за дофинансиране на клиничните пътеки", призова управля­ващите Манолова. Здрав­ният министър отговори, че само 1.5% от пациен­тите в болниците избират лекар или екип, няма зло­употреби и затова не се налага промяна в регла­ментите. Но като цяло, из­глежда, и този текст ще подлежи на ревизия „сви­ше".



Калоян Атанасов


Задават се нови правила за е-търговията

Брюксел иска до 2015 г. да удвои дела на продажбите през мрежата
Купувате си билет за самолет по интернет и сами си отпечатвате бордната карта, паза­рувате хранителни про­дукти онлайн, залагате виртуално, връщате па­ри на приятели през мо­билния си телефон... Подобни примери могат да се дадат още много, но заключението е ед­но - начинът, по който европейските, а вече и българските граждани пазаруват и плащат, се променя коренно и мно­го динамично през пос­ледните години.

Освен чисто практи­ческите ползи за пот­ребителите развитието на електронната търго­вия и онлайн услугите дават значителен по­тенциал за стопанско развитие. Според изс­ледванията на Европейс­ката комисия, оповестени преди дни, интернет ико­номиката създава по 2.6 работни места за всяко закрито обикновено ра­ботно място. През 2011-а общият пазар на продаж­бите онлайн е надхвърлил 200 млрд. евро, при поло­жение че година по-рано е бил 169.6 млрд. евро. Прогнозите на специалис­тите са, че през тази той ще се увеличи с нови 16% и ще надхвърли 232 млрд. евро. Но едва три страни - Великобритания, Герма­ния и франция, формират 71 % от онлайн продажби­те на Стария континент. В останалите многобройни проблеми все още пречат на потребителите да се възползват пълноценно от тези услуги. Правилата, регламентиращи сектора, често пъти са непознати или не гарантират сигур­ност, в различните офер­ти липсва достатъчно прозрачност и сравнява­нето им е трудно, а пла­щанията, както и начини­те на доставка нерядко са скъпоструващи и неприспособени към потребнос­тите на хората.

За да преодолее тези пречки, в средата на яну­ари Европейската коми­сия представи за разглеж­дане на правителствата на страните членки 16 кон­кретни мерки. Стремежът е да се удвои до 2015 г. делът на електронната търговия в продажбите на дребно, който сега е 3.4%, както и делът на интернет икономиката в европейс­кия БВП (в момента под 3%).

„В тези трудни за Ев­ропа времена трябва да се възползваме бързо от всички възможности за създаване на допълнител­ни работни места. Планът за действие, който пред­ставяме, ще създаде но­ви опции за гражданите и предприятията и ще донесе на Европа така необ­ходимите растеж и зае­тост. Той има за цел да премахне пречките, кои­то досега спъваха разви­тието на европейската ин­тернет икономика", заяви

Нели Крус, заместник-председател на Европейс­ката комисия и отговаря­ща за Програмата в об­ластта на цифровите тех­нологии.

Първите три стъпки, които се очакват, е да се провери поотделно дали във всяка държава пра­вилно са възприети и се прилагат директивите за електронната търговия, защитата на онлайн пот­ребителите, както и серия от нормативни актове, га­рантиращи правата за ин­телектуална собственост и регламентиращи въз­можностите за достъп до интернет. Следващите действия ще са в посока на подобряване на информираността на онлайн търговците, както и защи­тата на техните клиенти. Днес много от оператори­те в мрежата не са съв­сем наясно за правилата, регулиращи тяхната дейност, най-вече зад грани­ца, и затова предпочитат да ограничат продажбите си единствено на конкрет­ния национален пазар. Същото важи и за потре­бителите, които пък се опасяват, че ако купят не­що от чужд сайт и се стиг­не до проблем, няма да успеят да го решат.

Специално внимание ще бъде отделено на ин­тернет страниците, които предлагат на клиентите съпоставка на дадени продукти по цена, качес­тво, екологични или пък енергийни характеристи­ки. „Много е важно при това сравнение те да предлагат такива незави­сими, ясни критерии, на които хората могат да раз­читат. А таки­ва сега труд­но могат да се срещнат", от­белязват екс­пертите на Брюксел.

Другият акцент ще е върху хазартните игри и залаганията в интернет. Само допреди няколко го­дини от над 15 хил. подоб­ни сайта, действащи на Стария континент, около 85% нямаха издаден ли­ценз. Много от тях съби­раха залози за известно време, след което спира­ха да изплащат печалби и просто прекратяваха дей­ността си. Затова Еврокомисията възнамерява да излезе с ясен план за действие, в който да се засили сътрудничеството

между националните ре­гулаторни органи и ефек­тивната защита на потре­бителите.

Същите мерки ще бъ­дат взети и за продажба­та на лекарства в мрежа­та, която от началото на годината бе разрешена и в нашата страна. За сайтовете, предлагащи меди­каменти, ще се изработят специални маркери за на­деждност, които ще ги идентифицират, че предлагат легални медицинс­ки продукти. Последни­ят пакет от изисквания ще бъде насочен към по­вишаване на сигурност­та при разплащанията. Намеренията са да се създаде една надеждна и прозрачна интегрира­на платежна среда в це­лия Европейски съюз, независимо дали става въпрос за пазаруване с карти в търговските обекти, или по интернет.

„В рамките на общ­ността броят на разпла­щателните карти в упот­реба надхвърля 700 мили­она, възможностите, кои­то електронната търговия предлага, са огромни, а броят на смартфоните се увеличава драстично. Ев­ропа има възможността да бъде в авангарда на развитието на понятието „извършване на плаща­не". При сегашното ниво на фрагментация на паза­ра обаче ние няма да мо­жем да постигнем тази цел. Надеждните, ефикас­ни, конкурентоспособни и иновативни електронни плащания играят решава­ща роля, за да могат пот­ребителите, търговците на дребно и фирмите да се възползват в пълна сте­пен от предимствата на единния пазар, както и да бъде насърчено развити­ето на електронната тър­говия", подчерта комиса­рят, отговарящ за вътреш­ния пазар, Мишел Барние.

Според заместник-председателя на Еврокомисията Хоакин Алмуния пък заради неефективни­те платежни системи в Евросъюза неоправдано се повишават разходите по сделките, подкопава се глобалната конкурентоспособност на европейска­та икономика и се огра­ничава потенциалът за растеж.

Големият проблем е, че в много от държавите членки междубанковите такси за кар­ти продължа­ват да са зна­чително по-високи от ни­вата, приети от Брюксел за трансгранични транзак­ции. Наред с това около 35% от интернет потреби­телите не пазаруват онлайн, опася­вайки се от измама. И на последно мяс­то, но не по значение - дебитните карти все още не са достатъчно разпростра­нени и приемани като универсално средство за пла­щане от всички европей­ци. Тези фактори блокират онлайн плащанията в Ев­ропа, особено при трансгранична търговия. Зара­ди сложността и деликат­ността на този въпрос той е разгледан от Европейс­ката комисия и в отделен документ, наречен Зелена­та книга. Неговата цел е да провокира широка дис­кусия, която да помогне за определянето на най-доб­рия начин за засилване на пазарната интеграция. Ос­новните теми, по които ще се дебатира, засягат дос­тъпа до пазара на същес­твуващите и на новите дос­тавчици на услуги, сигур­ността на плащанията и за­щитата на данните, проз­рачното и ефикасно цено­образуване, техническа­та стандартизация и опе­ративната съвместимост между доставчиците. Предложенията за проме­ни могат да се подават до средата на април.

Ако Брюксел наистина наложи новата си полити­ка в сектора, електронна­та търговия и онлайн ус­лугите могат да осигурят до 20% от заетостта и рас­тежа през следващите пет години. Все фактори, кои­то едва ли могат да се пре­небрегват с лека ръка при сегашната икономическа ситуация. България също ще усети всички тези про­мени, макар все още да сме на опашката в област­та на онлайн шопинга. Стефан Савов


СТАТИСТИКАТА

Българите са на предпоследно място - преди румънците, по пазаруване по интернет. Само 5% от съгражданите ни през 2010-а са купували стоки за лична употреба чрез мрежата, показва проучва­нето „Индекс на потребителските пазари" на Европейската комисия, публикувано през миналата година. Зад граница по интернет са пазарували двойно no-малко българи - 2%, но средно за Европа този процент също не е висок - 9 на сто.

Според анализи на български фирми най-често сънародниците ни търсят в мрежата дрехи, книги и самолетни билети. Най-активни в покупките са хората между 35 и 44 години. Следват ги тези между 25 и 34 и 18 и 24 години.

През 2011-а в Комисията за защита на потребителите са постъпили около 400 оплаквания от некоректни търговци.


Правата на потребителите

Според приетата неотдавна европейска директива за правата на потребителите при пазаруване в интернет търговците трябва да дадат на клиента ясни сведения за адреса и идентичността на фирма­та, характеристиките на продукта и точната му стойност, включително и всички допълнителни такси, пощенски разходи и цената на куриерските услуги. Директивата приема за даденост доставката на стоките в рамките на договорения срок. Ако има закъснение, клиентът е в правото си да прекрати договора и да поиска възстановяване на пълната стойност на продукта. Освен това търговецът поема цялата отговорност той да бъде доставен в изрядно състояние и с обещаното качество.

Потребителите в Европейския съюз имат също така право на 14 календарни дни, през които могат да прекратят договора без негативни последствия.

Този период започва или от момента, в който получат стоката, или когато сключат контракта за дадената услуга.

Държавите членки нямат право да запазват или въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, отклоняващи се от заложените в евродирективата, включително и по-строги или по-снизходителни, с които да гарантират различно ниво на защита на потребителите.


Пари от Брюксел срещу реформи
Реформи в здравеопазването, железниците и ВиК сектора вероятно ще са основните ангажименти, които България ще трябва да поеме, за да получи пари от ЕС след 2013 г. Това стана ясно на форум в София за програмния период 2014-2020 г.

„За някои сектори ще са нужни реформи, ако искате пари за тях. Например здравеопазването и най-вече болниците - имате прекалено много болници, а качеството е лошо. Хората търсят роднини, за да влязат в някоя от малкото добри болници, когато им се наложи", каза Реналдо Мандметс, ръководител на отдел

„България" в дирекция „Регионална политика" на ЕК. Другият проблемен сектор според него са железниците. „Държавният превозвач БДЖ е в банкрут от две години. Защо да се инвестира в такава компания?", попита Мандметс. Той отново призова и за реформа във ВиК сектора. В противен случай рискът „да инвестираме в неподходящи оператори и региони е голям".

Очаква се България да получи от ЕС 16,5 млрд. лв. след 2013 г. Половината от тях трябва да са за малки и средни предприятия, енергийна ефективност и иновации.




Доктор от ГЕРБ се готви за пигмеите
Емилия Караабова

Коремен хирург, зам.-шеф на варненската окръжна болница “Св. “Анна”, (б. р., в момента не е в ръководството й, защото е депутат), страстен пътешественик (посетил е над 120 държави), а на всичкото отгоре и астрален близнак на премиера Бойко Борисов - и двамата са родени на 13 юни.

“За последното нямам никаква вина”, шегува се д-р Красимир Петров, мажоритарно избран от ГЕРБ в морската столица. В парламента е известен преди всичко с твърдата си позиция, че монополът на здравната каса категорично трябва да бъде разбит. Битките му във Варна пък са свързани най-вече с възпирането на апетити на местен бизнесмен с интереси във фармацията да придобие част от терена на “Св. Анна”, общинска собственост.

“Развоят може би най-сетне ще настъпи идната сряда, когато общинският съвет по предложение на кмета Кирил Йорданов ще гласува решение, с което болницата да получи правото на 10 години безвъзмездно ползване на земята”, разказва д-р Петров. Така намеренията на въпросния аптекарски бос да си построи лабораторийка в двора на “Св. Анна”, купувайки “златния терен”, ще бъдат напълно сразени, казва още д-р Петров.

Нашега добавя, че за всеки случай ще проследи гласуването в местния парламент, въоръжен с истинско масайско копие. Донесъл си го след едно от последните си екзотични пътувания - най-голямата му страст след коремната хирургия. “Купих си го за 10 долара от истински масай, здрав мъжкар, висок поне 1,90, със свирепа физиономия, когото срещнах в кратера на вулкана Нгоронгоро в северната част на Танзания”, разказва депутатът. Страстта към пътешествията и изживяванията с много адреналин развил след участието си като лекар в няколко алпинистки международни експедиции - в Южна Америка и Хималаите. Скромно допълва, че стигал едва до базовия лагер на Еверест. Едно от най-страхотните му пътувания било в Андите, където покорил емблематичния за Боливия връх Илимани - 6439 метра. “Това бе първият ми сблъсък с Южна Америка и Андите, впоследствие ми стана любима дестинация”, разказва д-р Петров.

През юли м. г. посетил Бурунди, Руанда, Конго и Уганда. Изкачил вулкана Нирагонго, висок 3470 м в Конго, недалеч от Руанда. “Стигнах върха полужив, върви се по засъхнала лава, което се оказа неочаквано трудно, не бях подготвен и затова си бях виновен само аз”, разказва д-рПетров. Заедно с двамата му спътници пренощували на - 10 градуса. Въпреки кучешкия студ дори не кихнал. За разлика от сега, когато едва говори заради жестоката настинка, която пипнал, след като газил снега по тротоарите от парламента до административната сграда на Народното събрание.

Горилите в джунглата са друга атракция, която човек задължително трябва да види, ако се намира в Конго, категоричен е ГЕРБ-ерът. Впрочем маймуните непрекъснато мигрират между Конго, Уганда и Руанда, но си има рейнджъри, които ги следват и по радиостанции си разменят информация къде туристите могат да ги видят. Депутатът разказва, че те не били опасни, въпреки че мъжкият екземпляр достига и до 200 кг. “Главата му в профил е като плота на маса четворка”, описва Красимир Петров.

“Както си вървиш из джунглата, и на няма и 3-4 метра пред теб от храстите изведнъж се появява горилата. Колкото и да я очакваш, срещата действа доста тонизиращо”, категоричен е той. Спомня си, че негов приятел се подлъгал по маймунджулъците на едно бебе горилче и посегнал да го погали. В този момент татко му, който с безразличие стоял малко по встрани, само леко се поизправил и тутакси пресякъл мераците за контакт. На майтап депутатът допълва, че е ревностен привърженик на теорията на Дарвин, според която човекът е произлязъл от маймуната. Причината обаче не е ходенето в Конго и срещите с горилите на доктора. Убедеността му се затвърдила, след като влязъл в парламента.

Адреналинът в Конго всъщност се покачва още от границата, където ти искат 300 долара за виза, която не струва повече от 30, смее се депутатът. Всякакви спорове са излишни - “да, мистър, казва ми човекът на бариерата, 30 долара е, но 270 струва молбата ви за виза. Така че плащаш си и толкоз”, разказва депутатът.

Сега д-р Красимир Петров е на път да реализира друга своя мечта. Подготвя следващото си пътуване - по поречието на р. Конго, до гората Итури. Мястото е известно като “рая на африканската дива природа”, населено от племената на пигмеите - малки хора, чийто ръст достига максимум 1,50.”, разказва докторът от ГЕРБ.




Променяме осигуровки до 31 януари
До края на януари самоосигуряващите се лица могат да подадат декларация за вида осигуряване, съобщиха вчера от Националната агенция по приходите.

Те задължително трябва да правят вноски за пенсия, а по свой избор - и във фонд „Общо заболяване и майчинство".

Самоосигуряващите се могат да изберат да внасят осигуровки на по-висок процент и да се ползват от всички покрити социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Другият вариант е да правят вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации (например майчински при бременност и раждане).

Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по образец пред НАП. Срокът за това е до 31 януари.




Конвенцията на баба ви
Христина Рафаилова

С всеки изминал ден все по-трудно говорите с баба си. Не, че не я обичате или не искате да водите конструктивен диалог с нея. Докато светът се лута в опит да докаже, че върви напред и нагоре, баба ви става все по-стара. Започва да не чува, да не вижда и най-вече да не разбира думите и термините на съвремието й. Опитвате се да й обясните какво е интернет и че суперколайдерът е голяма стъпка напред. Въпреки това за нея старият хладилник “Мраз” все още е по-значима вещ от компютъра.

Не страдайте много за баба си! Отказът й да разбере нещата извън нейния си свят отдавна са защитени от закона и действат като универсален принцип из българската политическа вселена. Много внуци се чудят как възрастните им роднини имат силата и нервите да следят парламентарния контрол. Най-много сили младите хвърлят в това да намерят смисъла в действията на баба и дядо, след като хабер си нямат какво точно е конвенция, пакт или методът “Донт”.

Всъщност смисълът е огромен, защото за първи път гледането на депутатите от екрана се превръща в споделянето на общи цели и мисли. Нещо като парламентарно “Искрено и лично”. Докато баба ви следи дебатите, вижда как тези, които дискутират, нищичко не схващат от темата на разговора. Или поне така изглежда.

Народното събрание е предъвкало неизброимо количество конвенцийки, декларацийки и всякакви други черно-бели листи. След гласуването им обаче разбираме, че депутатите въобще не са успели да смелят съдържанието на вече гласуваното. Два са възможните мотиви за действията на родния парламент. Народните представители може да не разбират какво точно им казва въпросният текст. Поради това от страх да не сбъркат гледат да не го прилагат на практика. Другият, но слабо възможен вариант, е просто да не им пука.

В последната седмица депутатите приеха, и то с абсолютно мнозинство още един трудно разгадаем текст – Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Ако се бяха замислили какво може да има навлече този документ, народните представители едва ли биха го одобрили. До момента те си живееха живота. По разни празници за няколко минути те се гмуркаха в тъжния свят на страдащи инвалиди и разни с психоболести. Намираха и по някой човек в количка да се мотае около тях, за да изглеждат като истинска икона на антидискриминацията.

Според конвенцията обаче държавата трябва да позволи на всички тези сбутани в дупките хора да плъзнат по улиците. Дори може да се наложи на родните политици да си купуват кафето от някоя барманка с увреждане, което може да им развали сериозно настроението за деня.

В този момент на опасност за депутати и държавници тяхното най-силно оръжие ще бъде тяхното най-изявено качество – това да не разбират. В случая с въпросната конвенция всъщност неразбирането обзема и редовите граждани. Не разбираме как близо половин милион души, които страдат от някакво увреждане, ще бъдат интегрирани успешно в обществото, след като през целия им живот са били сритвани в ъгъла. Как над 100 000 от тях, които живеят в селата, ще получават адекватна грижа, след като най-близката медицинска услуга е на километри от тях.

В конвенцията интеграцията и мобилността на гражданите в неравностойно положение са включени като важен ангажимент от страна на държавата. Мобилността на тези хора за момента се изразява в това те да имат мобилни телефони, разбира се, ако имат късмета да притежават такива. Дори в големите градове в голяма си част масовият транспорт не е пригоден за хората с увреждания. За тези в селските райони може да се успокояваме, че ще живеят дълго, тъй като твърде рядко се излагат на вредния и мръсен градски въздух. Не, че не искат, но просто няма как да се доберат до него.

Успешното им адаптиране в обществото също изглежда утопично. За момента социалните им контакти се ограничават с роднинското обкръжение, което заради грижата на държавата е принудено да бяга от работа, за да се грижи за болния роднина. Осигуряването на заетост също е въпрос с неразбираем отговор. Често се бием в гърдите, когато някой наеме човек в неравностойно положение. Не си даваме сметка, че повечето от тях са ангажирани на ниско платена и неквалифицирана работа. Вместо да подсигурим по-добро образование на такива хора, ние предпочитаме да ги направим шивачки. Въпреки че няма причина те да не са образовани, ние предпочитаме да си плащат с нископлатен труд.



Дори управляващите да имат желание да защитават правата на хората с увреждания, реалността в момента няма да им го позволи. Някак си в безкрайните години на прехода някой е пропуснал да създаде елементарна практика за грижа и интеграция на хората с увреждания.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница