Чавдар Цолов
ПРОБЛЕМЪТ
Транспонирането на европейската директива Solvency II в нашето законодателство създава вероятност единният пазар на допълнителното здравно осигуряване да бъде разбит. Работната група в парламента умува над идеята едни от здравноосигурителните фондове да станат застрахователи, а други да останат заварено положение с всички произтичащи от това конкурентни предимства. Изключението здравни осигурители да не бъдат задължавани да изпълняват европейските капиталови и други изисквания по „Солвенси 2" се определя от три кумулативни условия. Те са: годишният премиен приход на дружеството да е под 5 млн. евро, неговите резерви да не са по-големи от 25 млн. евро, а ако дружеството е част от застрахователна група, резервите на цялата група да са под 25 млн. евро.
Тези осигурителни дружества, които са част от застрахователни групи, а това са
седем такива групи, трябва да се прелицензират като застрахователи по общо застраховане, защото резервите на техните групи надхвърлят лимита от 25 млн. евро. И обратно - самостоятелните здравни фондове до един са с премиен приход по-малък от 5 млн. евро и резервите им са далеч под 25 млн. евро, което автоматично ги вади от евродирективата.
Ако подходът на работната група се превърне в законопроект и бъде приет, той ще взриви пазара на доброволното частно здравно осигуряване, коментират осигурители. Тези здравноосигурителни фондове, които са част от застрахователни групи, ще се пререгистрират като застрахователи с всички утежнения, произхождащи от това. Останалите по чисто административен начин ще станат по-конкурентни от тях. Това е така, защото здравните застрахователи ще трябва да плащат 2% върху брутния премиен приход и да изпълнят изискванията за рязко вдигане на капитала.
Брюксел ни вдигна мерника
Европейската комисия предприе действия, за да се гарантира, че дружествата за доброволно здравно осигуряване в България извършват дейността си в съответствие с правилата на Европейския съюз в областта на застрахователните услуги, предаде на 26 януари пресслужбата на институцията. Еврокомисията изрази загриженост заради факта, че България не праша първа и трета директива за застрахователната дейност, различна от животозастраховане по отношение на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Ако посочените правила не се прилагат правилно, съществува риск от недостатъчен надзор в застрахователния сектор. Тези български правила могат да попречат на трансграничните инвестиции, смята Еврокомисията. Освен това, като не прилага правилата на ЕС за застраховането към всички здравноосигурителни дружества, България възпрепятства равнопоставените условия на конкуренция на пазара на здравното осигуряване.
Затова комисията смята, че българското законодателство е трябвало да приложи по отношение на дружествата за доброволно здравно осигуряване всички изисквания на законодателството на ЕС в областта, включително тези за издаване на лиценз, финансов надзор, формиране на техническите резерви, определяне на границата на платежоспособността, както и на гаранционния капитал, инвестиции в активи и съответствието им с техническите резерви.
Брюксел също така приканва България да премахне ограниченията пред свободното движение на капитали. Еврокомисията отправя искането си под формата на мотивирано становище. Ако до два месеца не бъде получен задоволителен отговор от националните органи, въпросът може да бъде отнесен до Европейския съд.
„Подсъдимото" здравеопазване
Съдът разглежда казусите със здравната карта, лимитите за легла и трансфера от касата към министерството
Здравната политика на кабинета „Борисов" изглежда все по-радикална, хаотична и прибързана, а „маневрите" в сектора имат доста съмнителен ефект. Почти не минава ден, в който парламентарната опозиция, болниците, лекарите или пациентите да не възроптаят срещу поредния закон, противоречащ на вече съществуващите нормативи или дори на конституцията.
Здравната „ревизия на трета скорост" без спазване на правилата започна с миналогодишния опит на правителството тихомълком да национализира натрупания от 2000 г. досега резерв на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в размер на 1.234 млрд. лева. След заплахата на БСП, че ще сезира прокуратурата за неправомерно изхарчените здравни вноски, финансовият министър Симеон Дянков се измъкна „сух от дълбокото" с обяснението, че парите се пазят в сметки на БНБ и ще бъдат пипани само при планиран дефицит на касата. Май никой не му повярва, но с този акт управляващите реално заявиха готовност самоволно да променят здравната система без да се съобразяват с участниците в нея, още по-малко с общественото мнение.
Заваляха нови закони, поправки и наредби - коя от коя по-дискусионни, недомислени и лишени от елементарна логика. Затова никак не е изненадващо, че през последната година съдът във всичките му форми бе принуден да стане коректив на случващото се в здравеопазването. На подсъдимата скамейка „седнаха" текстове, касаещи областните здравни карти, лимитите за лекарства и болнични легла, трансфера от касата към Министерството на здравеопазването, достъпа на хората с увреждания до аптеките. Към тях в съдебната зала вероятно ще се присъединят и други „умотворения". Оказа се, че настоящето на широкопрокламираната здравна реформа е в ръцете на правосъдието. В такъв случай дали пък бъдещето й няма да бъде „в затвора"?
Новосъздаден законодателен акт с подчертан съдебен „привкус" е Законът за лечебните заведения. Или по-точно частта в него, отнасяща се до изискването специализирана болница да има поне 30 легла, а многопрофилна - не по-малко от 60, за да сключи договор с касата. Спорният текст на практика „удари" частните клиники, работещи в специалности като очни болести, уши - нос - гърло, урология и кардиология, както и областни болници,неразполагащи с необходимата леглова база и персонал. Въпросните лечебници са поставени пред дилемата - или да достроят помещения и да назначават хора само за да отчитат дейност (докато леглата им стоят празни), или да фалират. Бившият здравен министър Ан-на-Мария Борисова още през 2010-а се опита да прокара текстовете, но Върховният административен съд ги отмени. Впоследствие Министерството на здравеопазването ги включи в Наредба 40, но и по този шт начин „номерът не мина". Последният засега опит бе промените да станат факт чрез Закона за лечебните заведения. Оказа се, че здравната комисия на практика бойкотира министър Стефан Константинов, като отхвърли проекта. Но не се знае дали парламентът няма да му даде зелена светлина, което пък може да го „адресира" директно към Конституционния съд. Магистратите ще решават и "странния" случай с трансфера на 100 май. лв.
от бюджета на НЗОК към този на здравното министерство. Подобен транш всъщност се прави за втора поредна година, като през 2011-а той беше в размер на 340 млн. лева. Идеята бе на финансовия министър Симеон Дянков с цел да се спестят средства от държавния бюджет и министерството да се субсидира с пари от здравни вноски за неосигурителни дейности. В края на декември 2011-а 60 народни представители от ДПС и „Коалиция за България" оспориха мярката в съда, определяйки я като противоречаща на редица текстове от основния държавен закон. Депутатите съзряха нарушение на разпоредбите на чл. 52, регламентиращ правото на всеки български гражданин за достъпна медицинска помощ, включително и чрез осигуровките, които плаща.
„Противоконституционно и разминаващо се със законите на правовата и социална държава е да се конфискуват пари на българите, определени за тяхното здраве", изтъкна бившият съдия Любен Корнезов. „БСП започва да превръща Конституционния съд в изтривалка", отговори гневно премиерът Бойко Борисов, а министър Константинов заяви, че ще се откаже от средствата, ако получи допълнителна бюджетна субсидия.
Националната здравна карта пък бе атакувана пред Върховния административен съд от бизнеса (Българската стопанска камара) и пациентски организации с мотива, че е дискриминационен документ, ликвидиращ конкуренцията между болниците и създаващ предпоставки за влошаване на качеството на медицинското обслужване. С последвалото решение от 26 октомври 2011-а съдът постанови, че има явни нарушения при определянето на комисиите по изготвяне на областните здравни карти и ги обяви за нелегитимни. А на базата на тях се изготвя цялостната карта. Което автоматично означава, че тя също е съставена в нарушение на закона и на практика е невалидна. Парадоксално, този факт не спря Министерския съвет да я приеме с постановление. Със сигурност обаче това далеч не е краят на сагата и картата вероятно също ще попадне „зад решетките".
Министрите бяха развенчани и при опита си да забранят на касата да плаща на болниците за пациент, хоспитализиран неколкократно по една клинична пътека в рамките на месец. Рестрикцията бе „пробутана" чрез утвърдената методика за остойностяване на медицинската дейност, но срещна силна обществена съпротива и набързо бе свалена на земята от съда. „Има много случаи, при които на човек е необходимо да се направи повторна операция. Това обикновено е мръсна дума за една болница и означава, че не само няма да й се плати, но е и самопризнаване на грешка, което никой няма да направи. Това беше записано от Министерския съвет, въпреки че не е негова работа да определя кой за какво ще плаща", изтъква Асен Георгиев от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Същата пациентска организация се пребори и с текстовете в Наредба 34 от 2010-а, предвиждащи осигуряването на лекарства да става в рамките на бюджетните средства. Така бе направен опит да се узакони държавното лимитиране на медикаменти с всичките му пагубни за болните последствия.
Съвсем неотдавна Върховният административен съд суспендира чл.10, ал.2 от Наредба №28 (влизаща в сила от 1 януари) за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, издадена от Министерството на здравеопазването. Спорният текст задължава магистър-фармацевтите, управляващи аптеки, да осигурят достъп за хора с увреждания до приемното си помещение. Крайният срок за изпълнението на наредбата бе 24 декември, но след заведения иск от страна на шуменски магистър-фармацевти, Българския фармацевтичен съюз и Националната аптечна камара министерството постанови отговорността да бъде прехвърлена към юридическото лице с разрешение за търговия на дребно.
Действието също се оказа нарушение на Закона за интеграция на хората с увреждания, както и на Закона за устройство на териториите, и делото ще се гледа през април. „Ще отменим една правна недомислица, която затормозява дейността на аптечната система и с нищо не допринася за подобряване на положението на хората с увреждания и всички останали граждани. В селските аптеки най-често управители са помощник-фармацевти, но собствениците са други. На много места в градовете магистър-фармацевти са наети за управители на аптеки, регистрирани на чуждо име. Невинаги инвестиция от няколко хиляди лева е по силите на управителя на аптеката, да не забравяме и за фалиралите търговци на дребно", коментира работещият в бранша Радослав Златанов.
Последната Видима заплаха за правителствената здравна реформа е насочена към Наредбата за избор на екип. Според червения депутат Мая Манолова тя противоречи на текст от Закона за здравното осигуряване, даващ право на свободен достъп до медицинска помощ и свободен избор на лечебно заведение и лекар на всички здравноосигурени лица. „Ако текстовете в наредбата бъдат атакувани пред ВАС, те ще бъдат отменени. Не използвайте платения избор на екип като средство за дофинансиране на клиничните пътеки", призова управляващите Манолова. Здравният министър отговори, че само 1.5% от пациентите в болниците избират лекар или екип, няма злоупотреби и затова не се налага промяна в регламентите. Но като цяло, изглежда, и този текст ще подлежи на ревизия „свише".
Калоян Атанасов
Задават се нови правила за е-търговията
Брюксел иска до 2015 г. да удвои дела на продажбите през мрежата
Купувате си билет за самолет по интернет и сами си отпечатвате бордната карта, пазарувате хранителни продукти онлайн, залагате виртуално, връщате пари на приятели през мобилния си телефон... Подобни примери могат да се дадат още много, но заключението е едно - начинът, по който европейските, а вече и българските граждани пазаруват и плащат, се променя коренно и много динамично през последните години.
Освен чисто практическите ползи за потребителите развитието на електронната търговия и онлайн услугите дават значителен потенциал за стопанско развитие. Според изследванията на Европейската комисия, оповестени преди дни, интернет икономиката създава по 2.6 работни места за всяко закрито обикновено работно място. През 2011-а общият пазар на продажбите онлайн е надхвърлил 200 млрд. евро, при положение че година по-рано е бил 169.6 млрд. евро. Прогнозите на специалистите са, че през тази той ще се увеличи с нови 16% и ще надхвърли 232 млрд. евро. Но едва три страни - Великобритания, Германия и франция, формират 71 % от онлайн продажбите на Стария континент. В останалите многобройни проблеми все още пречат на потребителите да се възползват пълноценно от тези услуги. Правилата, регламентиращи сектора, често пъти са непознати или не гарантират сигурност, в различните оферти липсва достатъчно прозрачност и сравняването им е трудно, а плащанията, както и начините на доставка нерядко са скъпоструващи и неприспособени към потребностите на хората.
За да преодолее тези пречки, в средата на януари Европейската комисия представи за разглеждане на правителствата на страните членки 16 конкретни мерки. Стремежът е да се удвои до 2015 г. делът на електронната търговия в продажбите на дребно, който сега е 3.4%, както и делът на интернет икономиката в европейския БВП (в момента под 3%).
„В тези трудни за Европа времена трябва да се възползваме бързо от всички възможности за създаване на допълнителни работни места. Планът за действие, който представяме, ще създаде нови опции за гражданите и предприятията и ще донесе на Европа така необходимите растеж и заетост. Той има за цел да премахне пречките, които досега спъваха развитието на европейската интернет икономика", заяви
Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия и отговаряща за Програмата в областта на цифровите технологии.
Първите три стъпки, които се очакват, е да се провери поотделно дали във всяка държава правилно са възприети и се прилагат директивите за електронната търговия, защитата на онлайн потребителите, както и серия от нормативни актове, гарантиращи правата за интелектуална собственост и регламентиращи възможностите за достъп до интернет. Следващите действия ще са в посока на подобряване на информираността на онлайн търговците, както и защитата на техните клиенти. Днес много от операторите в мрежата не са съвсем наясно за правилата, регулиращи тяхната дейност, най-вече зад граница, и затова предпочитат да ограничат продажбите си единствено на конкретния национален пазар. Същото важи и за потребителите, които пък се опасяват, че ако купят нещо от чужд сайт и се стигне до проблем, няма да успеят да го решат.
Специално внимание ще бъде отделено на интернет страниците, които предлагат на клиентите съпоставка на дадени продукти по цена, качество, екологични или пък енергийни характеристики. „Много е важно при това сравнение те да предлагат такива независими, ясни критерии, на които хората могат да разчитат. А такива сега трудно могат да се срещнат", отбелязват експертите на Брюксел.
Другият акцент ще е върху хазартните игри и залаганията в интернет. Само допреди няколко години от над 15 хил. подобни сайта, действащи на Стария континент, около 85% нямаха издаден лиценз. Много от тях събираха залози за известно време, след което спираха да изплащат печалби и просто прекратяваха дейността си. Затова Еврокомисията възнамерява да излезе с ясен план за действие, в който да се засили сътрудничеството
между националните регулаторни органи и ефективната защита на потребителите.
Същите мерки ще бъдат взети и за продажбата на лекарства в мрежата, която от началото на годината бе разрешена и в нашата страна. За сайтовете, предлагащи медикаменти, ще се изработят специални маркери за надеждност, които ще ги идентифицират, че предлагат легални медицински продукти. Последният пакет от изисквания ще бъде насочен към повишаване на сигурността при разплащанията. Намеренията са да се създаде една надеждна и прозрачна интегрирана платежна среда в целия Европейски съюз, независимо дали става въпрос за пазаруване с карти в търговските обекти, или по интернет.
„В рамките на общността броят на разплащателните карти в употреба надхвърля 700 милиона, възможностите, които електронната търговия предлага, са огромни, а броят на смартфоните се увеличава драстично. Европа има възможността да бъде в авангарда на развитието на понятието „извършване на плащане". При сегашното ниво на фрагментация на пазара обаче ние няма да можем да постигнем тази цел. Надеждните, ефикасни, конкурентоспособни и иновативни електронни плащания играят решаваща роля, за да могат потребителите, търговците на дребно и фирмите да се възползват в пълна степен от предимствата на единния пазар, както и да бъде насърчено развитието на електронната търговия", подчерта комисарят, отговарящ за вътрешния пазар, Мишел Барние.
Според заместник-председателя на Еврокомисията Хоакин Алмуния пък заради неефективните платежни системи в Евросъюза неоправдано се повишават разходите по сделките, подкопава се глобалната конкурентоспособност на европейската икономика и се ограничава потенциалът за растеж.
Големият проблем е, че в много от държавите членки междубанковите такси за карти продължават да са значително по-високи от нивата, приети от Брюксел за трансгранични транзакции. Наред с това около 35% от интернет потребителите не пазаруват онлайн, опасявайки се от измама. И на последно място, но не по значение - дебитните карти все още не са достатъчно разпространени и приемани като универсално средство за плащане от всички европейци. Тези фактори блокират онлайн плащанията в Европа, особено при трансгранична търговия. Заради сложността и деликатността на този въпрос той е разгледан от Европейската комисия и в отделен документ, наречен Зелената книга. Неговата цел е да провокира широка дискусия, която да помогне за определянето на най-добрия начин за засилване на пазарната интеграция. Основните теми, по които ще се дебатира, засягат достъпа до пазара на съществуващите и на новите доставчици на услуги, сигурността на плащанията и защитата на данните, прозрачното и ефикасно ценообразуване, техническата стандартизация и оперативната съвместимост между доставчиците. Предложенията за промени могат да се подават до средата на април.
Ако Брюксел наистина наложи новата си политика в сектора, електронната търговия и онлайн услугите могат да осигурят до 20% от заетостта и растежа през следващите пет години. Все фактори, които едва ли могат да се пренебрегват с лека ръка при сегашната икономическа ситуация. България също ще усети всички тези промени, макар все още да сме на опашката в областта на онлайн шопинга. Стефан Савов
СТАТИСТИКАТА
Българите са на предпоследно място - преди румънците, по пазаруване по интернет. Само 5% от съгражданите ни през 2010-а са купували стоки за лична употреба чрез мрежата, показва проучването „Индекс на потребителските пазари" на Европейската комисия, публикувано през миналата година. Зад граница по интернет са пазарували двойно no-малко българи - 2%, но средно за Европа този процент също не е висок - 9 на сто.
Според анализи на български фирми най-често сънародниците ни търсят в мрежата дрехи, книги и самолетни билети. Най-активни в покупките са хората между 35 и 44 години. Следват ги тези между 25 и 34 и 18 и 24 години.
През 2011-а в Комисията за защита на потребителите са постъпили около 400 оплаквания от некоректни търговци.
Правата на потребителите
Според приетата неотдавна европейска директива за правата на потребителите при пазаруване в интернет търговците трябва да дадат на клиента ясни сведения за адреса и идентичността на фирмата, характеристиките на продукта и точната му стойност, включително и всички допълнителни такси, пощенски разходи и цената на куриерските услуги. Директивата приема за даденост доставката на стоките в рамките на договорения срок. Ако има закъснение, клиентът е в правото си да прекрати договора и да поиска възстановяване на пълната стойност на продукта. Освен това търговецът поема цялата отговорност той да бъде доставен в изрядно състояние и с обещаното качество.
Потребителите в Европейския съюз имат също така право на 14 календарни дни, през които могат да прекратят договора без негативни последствия.
Този период започва или от момента, в който получат стоката, или когато сключат контракта за дадената услуга.
Държавите членки нямат право да запазват или въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, отклоняващи се от заложените в евродирективата, включително и по-строги или по-снизходителни, с които да гарантират различно ниво на защита на потребителите.
Пари от Брюксел срещу реформи
Реформи в здравеопазването, железниците и ВиК сектора вероятно ще са основните ангажименти, които България ще трябва да поеме, за да получи пари от ЕС след 2013 г. Това стана ясно на форум в София за програмния период 2014-2020 г.
„За някои сектори ще са нужни реформи, ако искате пари за тях. Например здравеопазването и най-вече болниците - имате прекалено много болници, а качеството е лошо. Хората търсят роднини, за да влязат в някоя от малкото добри болници, когато им се наложи", каза Реналдо Мандметс, ръководител на отдел
„България" в дирекция „Регионална политика" на ЕК. Другият проблемен сектор според него са железниците. „Държавният превозвач БДЖ е в банкрут от две години. Защо да се инвестира в такава компания?", попита Мандметс. Той отново призова и за реформа във ВиК сектора. В противен случай рискът „да инвестираме в неподходящи оператори и региони е голям".
Очаква се България да получи от ЕС 16,5 млрд. лв. след 2013 г. Половината от тях трябва да са за малки и средни предприятия, енергийна ефективност и иновации.
Доктор от ГЕРБ се готви за пигмеите
Емилия Караабова
Коремен хирург, зам.-шеф на варненската окръжна болница “Св. “Анна”, (б. р., в момента не е в ръководството й, защото е депутат), страстен пътешественик (посетил е над 120 държави), а на всичкото отгоре и астрален близнак на премиера Бойко Борисов - и двамата са родени на 13 юни.
“За последното нямам никаква вина”, шегува се д-р Красимир Петров, мажоритарно избран от ГЕРБ в морската столица. В парламента е известен преди всичко с твърдата си позиция, че монополът на здравната каса категорично трябва да бъде разбит. Битките му във Варна пък са свързани най-вече с възпирането на апетити на местен бизнесмен с интереси във фармацията да придобие част от терена на “Св. Анна”, общинска собственост.
“Развоят може би най-сетне ще настъпи идната сряда, когато общинският съвет по предложение на кмета Кирил Йорданов ще гласува решение, с което болницата да получи правото на 10 години безвъзмездно ползване на земята”, разказва д-р Петров. Така намеренията на въпросния аптекарски бос да си построи лабораторийка в двора на “Св. Анна”, купувайки “златния терен”, ще бъдат напълно сразени, казва още д-р Петров.
Нашега добавя, че за всеки случай ще проследи гласуването в местния парламент, въоръжен с истинско масайско копие. Донесъл си го след едно от последните си екзотични пътувания - най-голямата му страст след коремната хирургия. “Купих си го за 10 долара от истински масай, здрав мъжкар, висок поне 1,90, със свирепа физиономия, когото срещнах в кратера на вулкана Нгоронгоро в северната част на Танзания”, разказва депутатът. Страстта към пътешествията и изживяванията с много адреналин развил след участието си като лекар в няколко алпинистки международни експедиции - в Южна Америка и Хималаите. Скромно допълва, че стигал едва до базовия лагер на Еверест. Едно от най-страхотните му пътувания било в Андите, където покорил емблематичния за Боливия връх Илимани - 6439 метра. “Това бе първият ми сблъсък с Южна Америка и Андите, впоследствие ми стана любима дестинация”, разказва д-р Петров.
През юли м. г. посетил Бурунди, Руанда, Конго и Уганда. Изкачил вулкана Нирагонго, висок 3470 м в Конго, недалеч от Руанда. “Стигнах върха полужив, върви се по засъхнала лава, което се оказа неочаквано трудно, не бях подготвен и затова си бях виновен само аз”, разказва д-рПетров. Заедно с двамата му спътници пренощували на - 10 градуса. Въпреки кучешкия студ дори не кихнал. За разлика от сега, когато едва говори заради жестоката настинка, която пипнал, след като газил снега по тротоарите от парламента до административната сграда на Народното събрание.
Горилите в джунглата са друга атракция, която човек задължително трябва да види, ако се намира в Конго, категоричен е ГЕРБ-ерът. Впрочем маймуните непрекъснато мигрират между Конго, Уганда и Руанда, но си има рейнджъри, които ги следват и по радиостанции си разменят информация къде туристите могат да ги видят. Депутатът разказва, че те не били опасни, въпреки че мъжкият екземпляр достига и до 200 кг. “Главата му в профил е като плота на маса четворка”, описва Красимир Петров.
“Както си вървиш из джунглата, и на няма и 3-4 метра пред теб от храстите изведнъж се появява горилата. Колкото и да я очакваш, срещата действа доста тонизиращо”, категоричен е той. Спомня си, че негов приятел се подлъгал по маймунджулъците на едно бебе горилче и посегнал да го погали. В този момент татко му, който с безразличие стоял малко по встрани, само леко се поизправил и тутакси пресякъл мераците за контакт. На майтап депутатът допълва, че е ревностен привърженик на теорията на Дарвин, според която човекът е произлязъл от маймуната. Причината обаче не е ходенето в Конго и срещите с горилите на доктора. Убедеността му се затвърдила, след като влязъл в парламента.
Адреналинът в Конго всъщност се покачва още от границата, където ти искат 300 долара за виза, която не струва повече от 30, смее се депутатът. Всякакви спорове са излишни - “да, мистър, казва ми човекът на бариерата, 30 долара е, но 270 струва молбата ви за виза. Така че плащаш си и толкоз”, разказва депутатът.
Сега д-р Красимир Петров е на път да реализира друга своя мечта. Подготвя следващото си пътуване - по поречието на р. Конго, до гората Итури. Мястото е известно като “рая на африканската дива природа”, населено от племената на пигмеите - малки хора, чийто ръст достига максимум 1,50.”, разказва докторът от ГЕРБ.
Променяме осигуровки до 31 януари
До края на януари самоосигуряващите се лица могат да подадат декларация за вида осигуряване, съобщиха вчера от Националната агенция по приходите.
Те задължително трябва да правят вноски за пенсия, а по свой избор - и във фонд „Общо заболяване и майчинство".
Самоосигуряващите се могат да изберат да внасят осигуровки на по-висок процент и да се ползват от всички покрити социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Другият вариант е да правят вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации (например майчински при бременност и раждане).
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по образец пред НАП. Срокът за това е до 31 януари.
Конвенцията на баба ви
Христина Рафаилова
С всеки изминал ден все по-трудно говорите с баба си. Не, че не я обичате или не искате да водите конструктивен диалог с нея. Докато светът се лута в опит да докаже, че върви напред и нагоре, баба ви става все по-стара. Започва да не чува, да не вижда и най-вече да не разбира думите и термините на съвремието й. Опитвате се да й обясните какво е интернет и че суперколайдерът е голяма стъпка напред. Въпреки това за нея старият хладилник “Мраз” все още е по-значима вещ от компютъра.
Не страдайте много за баба си! Отказът й да разбере нещата извън нейния си свят отдавна са защитени от закона и действат като универсален принцип из българската политическа вселена. Много внуци се чудят как възрастните им роднини имат силата и нервите да следят парламентарния контрол. Най-много сили младите хвърлят в това да намерят смисъла в действията на баба и дядо, след като хабер си нямат какво точно е конвенция, пакт или методът “Донт”.
Всъщност смисълът е огромен, защото за първи път гледането на депутатите от екрана се превръща в споделянето на общи цели и мисли. Нещо като парламентарно “Искрено и лично”. Докато баба ви следи дебатите, вижда как тези, които дискутират, нищичко не схващат от темата на разговора. Или поне така изглежда.
Народното събрание е предъвкало неизброимо количество конвенцийки, декларацийки и всякакви други черно-бели листи. След гласуването им обаче разбираме, че депутатите въобще не са успели да смелят съдържанието на вече гласуваното. Два са възможните мотиви за действията на родния парламент. Народните представители може да не разбират какво точно им казва въпросният текст. Поради това от страх да не сбъркат гледат да не го прилагат на практика. Другият, но слабо възможен вариант, е просто да не им пука.
В последната седмица депутатите приеха, и то с абсолютно мнозинство още един трудно разгадаем текст – Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Ако се бяха замислили какво може да има навлече този документ, народните представители едва ли биха го одобрили. До момента те си живееха живота. По разни празници за няколко минути те се гмуркаха в тъжния свят на страдащи инвалиди и разни с психоболести. Намираха и по някой човек в количка да се мотае около тях, за да изглеждат като истинска икона на антидискриминацията.
Според конвенцията обаче държавата трябва да позволи на всички тези сбутани в дупките хора да плъзнат по улиците. Дори може да се наложи на родните политици да си купуват кафето от някоя барманка с увреждане, което може да им развали сериозно настроението за деня.
В този момент на опасност за депутати и държавници тяхното най-силно оръжие ще бъде тяхното най-изявено качество – това да не разбират. В случая с въпросната конвенция всъщност неразбирането обзема и редовите граждани. Не разбираме как близо половин милион души, които страдат от някакво увреждане, ще бъдат интегрирани успешно в обществото, след като през целия им живот са били сритвани в ъгъла. Как над 100 000 от тях, които живеят в селата, ще получават адекватна грижа, след като най-близката медицинска услуга е на километри от тях.
В конвенцията интеграцията и мобилността на гражданите в неравностойно положение са включени като важен ангажимент от страна на държавата. Мобилността на тези хора за момента се изразява в това те да имат мобилни телефони, разбира се, ако имат късмета да притежават такива. Дори в големите градове в голяма си част масовият транспорт не е пригоден за хората с увреждания. За тези в селските райони може да се успокояваме, че ще живеят дълго, тъй като твърде рядко се излагат на вредния и мръсен градски въздух. Не, че не искат, но просто няма как да се доберат до него.
Успешното им адаптиране в обществото също изглежда утопично. За момента социалните им контакти се ограничават с роднинското обкръжение, което заради грижата на държавата е принудено да бяга от работа, за да се грижи за болния роднина. Осигуряването на заетост също е въпрос с неразбираем отговор. Често се бием в гърдите, когато някой наеме човек в неравностойно положение. Не си даваме сметка, че повечето от тях са ангажирани на ниско платена и неквалифицирана работа. Вместо да подсигурим по-добро образование на такива хора, ние предпочитаме да ги направим шивачки. Въпреки че няма причина те да не са образовани, ние предпочитаме да си плащат с нископлатен труд.
Дори управляващите да имат желание да защитават правата на хората с увреждания, реалността в момента няма да им го позволи. Някак си в безкрайните години на прехода някой е пропуснал да създаде елементарна практика за грижа и интеграция на хората с увреждания.
Сподели с приятели: |