28 юни 2011 г. Тема: здравеопазване

Първата катедра по спешна медицина ще заработи през септември в Медицинския университет в София, обяви вчера министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

Обучението по практика ще е в 2 основни бази. Едната е в „Пирогов", където студенти и специализанти ще усвояват тънкостите при изгарянията, отравянията, травматологията и детската хирургия. Втората база ще е в ИСУЛ, където има спешни кабинети по уши, нос и гърло, очи и кардиология.

В преподаването ще помагат специалисти от Израел - държавата номер 1 в спешната медицина, уточни ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев.

В момента в системата на спешната помощ работят 1150 лекари. От тях половината нямат специалност, а от останалите само 69 са с диплома по спешна медицина.

Обмисля се и обучение на парамедици, казаха още от министерството. На запад курсът е максимум 2 г., а за да се приложи у нас, трябва да се промени законът. Според специалистите най-подходяща била базата на БЧК в Лозен, където трябвало да има професионална гимназия за парамедици.

Включително и за това, че никак не е сигурно дали в държава като нашата няма да сме свидетели на криминални действия с цел облагодетелстване, когато някой друг решава дали да се приложи евтаназия за тежко болен човек. Сигурно е обаче, че подобна идея ще има много противници. Както беше и през 2004 г., когато депутатите категорично отхвърлиха такава възможност.

Дали човек има право на избор за смъртта, или това може да бъде “решение” само свише? В някои държави вече има такъв регламент. Преди парламентът да решава отново, ще е добре да се чуят всички гледни точки с ясни аргументи.


Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, директор на УМБАЛ „Св. Анна” и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването:

БОЛНИЦИТЕ СА БЕЗ ДЪЛГОВЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ ГОДИНИ
Диагностично свързаните групи ще решат проблема с липсата на пари
- Д-р Димитров, има ли промени в болниците, след като финансирането им премина от делегирани на прогнозни бюджети ?

- Основното и най-важното, което последва с тази промяна, е, че има регулярност в плащанията на Националната здравноосигурителна каса. За разлика от миналата година по това време, когато лечебните заведения бяха натрупали огромни дългове, сега положението е коренно различно. Към края на юни 2010 година НЗОК имаше неразплатени към болниците над 130 млн. лева заради методиката на делегирания бюджет и продължителните проверки за доказване обосноваността на разходите. През това се трупаха фактури за храна, консумативи, пране и всичко необходимо и свързано с лечебния процес и грижата за пациента в болницата. Тази година чрез прогнозните тримесечни бюджети НЗОК им даде възможност, при доказана необходимост, да се прехвърлят 10% от средствата за следващото тримесечие. Това успокои екипите. Вече не се налага пациентите да бъдат връщани. Отчетохме обаче и това, че не малко клинични пътеки са недооценени, тоест – не се финансират достатъчно.

- Недофинансираните клинични пътеки за кои заболявания са?

- За различни, но най-ярко се откроява пулмологията. Например клиничната пътека за лечение на пневмония, а и други белодробни заболявания. В областта на урологията недооценена е онкоурологията. Примери има още много.

Тази година обаче съвместно с НЗОК и БЛС започваме по-отрано да работим новите протоколи и алгоритми, както и по новото остойностяване за следващата година.

- Здравният министър д-р Стефан Константинов обещава, че от 2012 година клиничните пътеки ще останат само като методика за остойностяване, но ще започне въвеждането на т. нар. диагностично свързани групи. Вашият коментар?

- Клиничните пътеки са протокол и алгоритъм за качествено лечение, по тази причина остойностяването им не може да се осъществи до 100% на направените разходи. Пътеките са клиничната, лекарската, медицинската част. Те са протоколът, показващ как, с какво и колко дни ще лекуваме болния. Диагностично свързаните групи са микс от диагнози, включващи не само основното, но и придружаващите заболявания. При инфаркт на сърцето например клиничната пътека сега включва и финансира само лечението на инфаркта. Ако обаче пациентът с такава диагноза страда и от друго, то не се включва. Сега се налага болниците да правят чудеса от героизъм, за да лекуват и съпътстващите заболявания. Обикновено това остава за тяхна сметка. Занапред обществените здравни фондове ще плащат за всичко. Към момента почти цяла Европа работи по системата на диагностично свързаните групи, Германия бе последната страна, която ги въведе. Преди да обхванат цялата система на здравеопазване там, бяха нужни четири-пет години.

У нас общественият здравноосигурителен фонд е само един – Националната здравноосигурителна каса.

- Това добре ли е или не?

- Не е добре. Вече се вижда, че системата куца, вече и политиците го видяха. Затова задължително трябва да я обновим с по-активното включване на допълнителните здравноосигурителни фондове, които да подпомогнат и Националната здравноосигурителна каса, и самите пациенти. В бедна държава като нашата вноските за задължителното здравно осигуряване са много ниски – 8 на сто. Четирите процента, отделяни за здравеопазване от и без това малкия ни брутен вътрешен продукт, са недостатъчни. В Германия осигурителните вноски са 14 процента. Единствената глътка въздух са допълнителните здравноосигурителни фондове, представляващи надграждане на това, което касата поема. Плащанията от страна на пациента категорично трябва да бъдат прекратени, независимо под каква форма се извършват. Такова нещо няма никъде по света.

- Дори плащане за избор на екип?

- Няма, разбира се. Както няма по света и плащане за ВИП стая. Какво означава ВИП стая! Смешно е дори да се твърди, че е лукс да имаш баня и тоалетна към болничната стая. Та това е елементарна норма за всяко едно лечебно заведение според европейските стандарти. Ако някой реши да предлага все пак някакъв свръхлукс, то за него да плаща допълнителният здравноосигурителен фонд, но в никакъв случай парите да не излизат от джоба на пациента. Болничният мениджмънт се занимава не с кешови плащания, а с документи. Кешовите плащания трябва да бъдат премахнати от лечебните заведения под каквато и да било форма. Когато това стане, ще престанем и да говорим за корупция в здравеопазването.

- И сега има 23 частни здравноосигурителни фонда за допълнително осигуряване, но интересът към тях е твърде малък?

- Интерес към тях няма, защото няма достатъчно конкретен закон, който да убеди хората, че трябва да се осигуряват и допълнително.

Застраховката „Гражданска отговорност” за автомобилите ни например е задължителна. Независимо че я плащаме, застраховаме автомобила и допълнително. Същото е и при здравното осигуряване.

- Като стана дума за обществени здравни фондове, как се решава въпросът със заплащането на лечението на здравно неосигурените? Плаща ли държавата реално терапията на бедните без осигуровки или това пак е само на хартия?

- За жалост продължава практиката след 20 часа и в почивните дни спешните кабинети на болниците да се препълват от хора без здравни осигуровки, често пъти обаче съвсем не нуждаещи се от спешна или неотложна помощ.

- Защо се случва така?

- За да получат безплатно медицинско обслужване, което им гарантират и конституцията, и Законът на лечебните заведения, и Законът за здравното осигуряване. Тези хора буквално са на гърба на болниците. Ние не можем да ги върнем не само защото нормативната уредба не ни го позволява, но и защото трудно ще се намери лекар, който да отпрати пациент, без да му окаже помощ. Не малка част от тези пациенти идват не с едно, а с по няколко заболявания, занемарени от години. Това от своя страна означава по-продължителни и скъпи медицински грижи.

Броят на здравно неосигурените варира между 1 млн. 500 хил. и 1 млн. 800 хил. – цифра твърде висока за страна като нашата. Действително има социално слаби, на които държавата по определени критерии поема лечението. Истината обаче е, че много повече са тези, които имат доходи, но просто не желаят да си внасят осигуровките за здраве, защото са наясно, че спешната помощ им е гарантирана. Например в болница „Света Анна” на денонощие приемаме не по-малко от 60 човека по спешност. От тях 5% са без осигуровки. На практика ние им осигуряваме същите грижи, както и на хората с редовен здравноосигурителен статус. Освен това не стига че те са неосигурени, но идват и с най-големите травми – пребити пияници, катастрофирали наркомани, почерпени или надрусани с пукнати глави в някоя дискотека и с битови травми. Болницата по неволя се превръща в социална институция – от една страна ги лекува, от друга с икономистите и юристите издирваме близките им, убеждаваме ги да им внесат здравните осигуровки, защото се налага и последващо лечение, на някои се налага да търсим домове за временно настаняване или хосписи, където да бъдат приети след изписването им. Тези грижи никой не ни ги заплаща, а в повечето случаи и лечението на такива хора остава за сметка на лечебното заведение.

- Какво може да се направи, за да се ограничи този поток от здравнонеосигурени, които обаче търсят възможност да се лекуват на аванта?

- Засега нищо не се прави по този въпрос. Парадоксалното е, че тези хора, когато разберат, че се налага и последващо лечение, намират начин да платят няколко здравни осигуровки със задна дата и така да са изрядни пред закона и получат медицински грижи. Но се осигуряват само временно, до следващия път, когато им се наложи да влязат в болница.

Необходимо е да се вземат крути мерки по отношение на тези, които хитруват, не си плащат осигуровките, а след това се налага да ги лекуват чрез здравните си вноски всички останали.
Визитка

Д-р Димитър Димитров е роден през 1959 година в София

Завършва Медицинския университет в София през 1982 година, специализира лицевочелюстна хирургия

От 2004 г. има и магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт

Директор е на университетската многопрофилна болница за активно лечение “Света Анна” в столицата

Председател е на Асоциацията на работодателите в здравеопазването

Студентите ще се обучават в две лечебни заведения. В „Пирогов” те ще практикуват в областта на лечението на изгаряния, отравяния, травматология и детска хирургия. В „Царица Йоана” ще се обучават в сферата на уши, нос, гърло, очни заболявания и кардиология. Също така лекарите ще могат да специализират „Спешна помощ”.

Константинов заяви още, че най-вероятно ще бъде създадено обучение за парамедици, което ще е подобно на това в професионалните гимназии. Курсовете за този род медици ще бъдат реализирани съвместно с БЧК, здравните заведения и медицинските университети. Финансирането за обучението на парамедиците ще бъде осигурявано най-вероятно с европари.

Същевременно 20 лекари от пловдивската болница „Свети Георги” бяха наградени с грамоти и почетни плакети на Български лекарски съюз. Те бяха удостоени с отличията заради добрата си работа и изпълнен дълг в нощта на катастрофата на магистрала „Тракия”. По време на трагичния инцидент загинаха осем души.