Справедливо разпределение на парите в здравеопазването не може да има

- За експертите в здравеопазването това не е нещо ново. Според оценката на европейските лекарски камари българските медици са с най-ниските възнаграждения в Европа. Възнагражденията са част от издръжката на българското здравеопазване. Тя е под 4 % от брутния вътрешен продукт, или около 3 млрд. и 250 млн. лева. От тях за болнична помощ са около 1 млрд. и 100 млн. лева. В евро 1 млрд. и 100 млн. лева е около 550 млн. евро. В Централна и Западна Европа 550 млн. евро е издръжката на една болница от мащаба на „Света Ана“. Преди имахме спорове с различни здравни деятели, които се упражняваха като министри. Спомняте си, преди 3 години се казваше, че има много болници в България. Даваха се за пример Холандия и Белгия, които имат 60 болници и са реципрочни по територия и население. Тогава казвах: „Уважаеми господа управляващи, здравеопазването това не са болници, а болнични комплекси. Издръжката на един комплекс в Белгия е милиард и двеста евро. Дали са 350 или 60 комплекса - говорим за издръжка от 500-600 млрд. евро годишно. Затова имат този ръст.“ В България имаме 550 млн. евро за всички. Останалите са за извънболнична помощ.

- Само парите ли са причина да сме на предпоследно място в тази класация?

- Категорично и единствено само парите. От друга страна, искам ясно и точно да разграничим дейността на българските лекари и медицински специалисти и западните. По нищо не отстъпваме. По смъртност, успехи в основните медицински области като обща хирургия, кардиология, вътрешни болести, гастроентерология и онкология България е на средните места в Европа по качество на медицинското обслужване. Уникално е, защото се постига с тези средства. Не го казвам, защото съм един от българските лекари. Тези факти се знаят. С тези средства, с които ние разполагаме, ако дойде екип от западни мениджъри - те на втория ден ще изпищят и ще избягат. Заради средствата, с които се разполага в държавата дневно, седмично, месечно, неутвърдените закони за финансиране и субсидиране на лечебните заведения, неуредените закони за здравното осигуряване, липсата на закон за болничната помощ, липсата на закон за спешната помощ и т.н. Това е поредица, която продължава десет години.

- И каквото и да си говорим става дума за пари...

- Да. От 1990 година, да не говорим за 2005-2006 година, всичките лекарства и консумативи се закупуват от западни и световни фирми. Дори цената в България е по-скъпа, отколкото в западна страна, Америка или Япония. За да стигнем до качествено лечение и спасим човешки живот, ние трябва да използваме определен брой консумативи и лекарства, които не произвеждаме в България. Не може с тези средства да се закупуват консумативи, да плащаме ток, парно и вода. Виждате инфлацията също е от високите. В същото време разполагаме с тези средства, за които споменах. Това е нонсенс.

- Наскоро възникна дискусия справедливо ли са разпределени парите между болниците...

- ...Справедливо разпределение не може да има. От 2000 година българските болници са пререгистрирани по новия Закон за лечебните заведения. 99, 9 % от болниците в България нямат бюджети. Бюджети имат единствено Военна болница, нейните подразделения, Правителствена болница, МВР-болница, Транспортна болница и болниците към затворите. Не мога да се сетя за други с бюджет. Не може директори, управители, даже предишни министри и депутати да говорят, че се изготвят бюджети на лечебните заведения за болнична помощ. Те са търговски дружества. Какъв е законът? Сключва се НРД, в който се договарят съсловните организации на лекарите и стоматолозите с УС на НЗОК. Касата е натоварена да управлява обществените пари, те не са бюджет. От 300 клинични пътеки „Света Ана“ работи с 290 по определени договорени цени. Пациентът сам ходи с парите си и избира в коя болница да отиде. Е, как може да има бюджет, лимитиране?! През последните години се говори за делегирани бюджети. Какво значи това?! Сега пък се говори за прогнозен бюджет?! НЗОК има бюджет за нейните над 4500 служители, но тя няма право да ни спуска бюджет в началото на годината. Ние питаме защо и не могат да ни кажат. Такъв е казват лимитът. Кой лимит?! Българският гражданин, който е и гражданин на ЕС, има право и сам избира къде да се лекува. Лимитирайки парите на болницата, вие лимитирате приемането и лечението на българските граждани и пациенти. Ние по никакъв начин не можем да ви кажем – днес не мога да ви приема, той като лимитът ми изтече.

- Някои ваши колеги смятат, че едни болници се облагодетелстват за сметка на други?

- Това не го приемам. Можем да бъдем облагодетелствани, ако имаме бюджет. Да, през 2000 година имаше облагодетелствани болници. Никой не знаеше как се защитава бюджетът. Плащаше се на брой легла. Работил-неработил, изписал пациенти или не – това ти е бюджетът. Сега по новите европейски правила се плаща за дейност. Затова не може да има облагодетелствани. Колкото пациенти сте изписали на месец, по брой клинични пътеки, по цените – това е вашият бюджет. Казвам бюджет, защото очевидно обичат тази дума. Напоследък се учудвам на новия ръководител на касата, който говори за някакви икономии и същевременно за някакви загуби на болници. Голямото разковниче е – болниците нямат бюджет, изборът на пациента е техният бюджет.

Говори се и за непропорционално разпределение на болниците в страната, за струпване в София, Пловдив, Варна, Плевен, а общинските болници, където още ги има, едва оцеляват.

През 2010 година един министър и екипът му искаха да ликвидират тези болници. Имаше огромни спорове. Ние задаваме същия въпрос. Кой издава лицензите, правото за разрешителните? Ами – Министерство на здравеопазването. Кой сключва договорите с тези здравни заведения? Ами - УС или НС на НЗОК. Защо - не мога да ви кажа. Получава се нещо парадоксално. Доколкото знам, това е тема табу, в София предстои откриване на 10 болници. При нисък вътрешен продукт, един и същ брой пациенти и, което е по-интересно, при един и същ брой лекари. Знаете проблема с паталогоанатоми и анестезиолози. От къде ще дойдат в новите болници тези лекари? Елементарен въпрос, а няма кой да отговори. Самозалъгваме се. Това е дълбок проблем. Не може лекар да работи едновременно в 5-6 лечебни заведения. Никъде в Европа болничните лекари не работят на друго място.

- Каква регулация е необходима за ограничаване броя на болниците?

- Регулация в здравеопазването не би трябвало да има, но България има един основен проблем. Единадесета година вече има една каса – НЗОК. Тя по едно време имаше претенции, че заплаща всичко и не искаше да признае официално, че с тези 8 %, които се заделят като средства, се заплаща базов, основен пакет за лечение на българските граждани. Последните 3 години това се казва вече, но пак не е официално. Вторият стълб на здравното осигуряване и третият стълб вече е надграждането върху базовия пакет. В Бавария например има 352 каси плюс националната - частни фондове, които са основани на различни принципи. Франция също. За мен е учудващо, че това не се прави у нас. Когато имаме втори фонд, всеки гражданин ще си доплаща в касата. Няма да има „Дай под масата“ за каквито примери непрекъснато слушаме. Е, кой е виновен?! Пускаме втория стълб, пускаме трети и тогава пациентите ще ходят с пълния си пакет и ще си избират болницата. Трябва да ви кажа, че така за 4-5 години напълно ще се регулира пазарът. Ще останат тези лечебни заведения, които разполагат с най-добрите лекари и медицински персонал.

- Формално у нас съществуват частни здравни фондове?

- Правилно – формално, тъй като държавата не се е убедила, че чрез здравния си фонд тя покрива основните нужди на гражданите си. От тук идва въпросът - имаме към 20 фонда, защо няма клиенти там. Ами защо да отидем там, след като фондът не може да направи доплащането. Аз ще плащам нещо там незнайно защо. А когато знам, че фондът може да доплаща за лечението ми, ще си доплащам във втори фонд и ако ми се наложи, давам си бележката и двата фонда се разбират. Това не се прави и затова ще се говори за плащане под масата.

- Излезе информация за незаети места за общопрактикуващи лекари. За каква бройка става дума?

- Да. Огромни проблеми има там. Над 780 джипи практики са празни. Няма желаещи заради ниските възнаграждения. Няма и лекари. Те напускат и отиват да работят на Запад, пък и на Изток, тъй като възнаграждението е 10-15 пъти по-високо, отколкото в България. Да не говорим за труднодостъпните райони и т.н.

- Да допуснем, че държавата намери и отпусне целево пари за общопрактикуващите лекари. Мислите ли, че само парите ще са достатъчен стимул за тях?

- Да не забравяме и продължаващото обучение. Ние учим 10-15 години за една специалност. Някакви здравни деятели говорят, че джипитата вземали по 2000-3000 лева. Изглежда е народопсихология, но се гледа кой какво взима и не се гледа какво инвестира, и не се прави сметка остава ли нещо. Или поне да е танту за кукуригу. Ние почти винаги сме на загуба, като покрием разходите. В труднодостъпните райони по целия свят, и в България е било така и трябва да бъде, се осигурява добро заплащане, жилище за доктора и семейството му, училище за децата, автомобил, защото трябва да обикаля 4-5 села. Тук не е длъжна само държавата, длъжни са и общините. При социализма имаше 3 години разпределение и готово, казарма, но при демокрацията не можеш да имаш казарма.

- Новият министър на здравеопазването обяви намеренията си за реорганизация на спешната помощ. Ще се случи ли?

- Идеята на министъра е правилна. Бърза помощ е бюджетна организация. Тя е на издръжка от държавата. Виждате хроничното недооборудване. Като започнем от автопарка и линейките, които не са оборудвани, и стигнем до по-тежкия проблем – човешкия ресурс. Лекарските, реанимационните екипи, парамедиците, които в България е крайно време да бъдат обучени, защото не можем да искаме във всяка линейка лекар. Това никъде по света не си го позволяват, защото са много скъпи тези неща. Нямаме закон. Веднъж завинаги трябва да решим що е спешна помощ и що е неотложна помощ. Не може за зъб и пръст да звъним на 112. Важно е как да стане финансирането. Никъде по света бърза помощ не е държавна. Учуден съм и защо си мълчат от централната власт. Републиканската бърза помощ като хеликоптери, самолети, реанимобили за превеждане на пациент от една точка на България до друга - това е грижа на държавата. Градските бързи помощи следва да са към общините. Може ли община София, столицата, с над 2 млн. население, да не заделя средства за бърза помощ на софиянци. Вярвайте ми - в Европа и Америка е така. Общината се грижи за спешността. Как може да виним преди това тройната коалиция, а сега Бойко Борисов. Специално за бърза помощ, когато се заделя от държавата и общините, тогава се събират средства.

- Много се говори за изтичането на лекари, но покрай това сякаш се пропуска и изтичането на пациенти извън България...

- Всички неуредици, за които говорим, рефлектират върху българските лекари, сестри и върху пациентите. Защо пациентите търсят лечение навън? Лично аз миналата година се оперирах в Германия. Преживях тежка ортопедична операция. Превъзходни специалисти имаме, но поради ниското финансиране и инвестиране в болничната помощ не можем да си позволим последните технологии, не можем да си позволим консумативите. В България имах несполучливи операции не заради ръцете на лекарите, а заради консумативите и материалите. Поради тази причина никой не може да бъде винен. Още повече в ЕС сме едно голямо семейство и все по-голямо движение ще има.

-Г-н Рагин, какви са очакванията за настоящия туристически сезон?

-Според предварителните ни записвания, прогнози и анализи и тази година, както и миналата, ще бъде успешна. При условие, че няма проблеми от световно ниво, ако не станат катаклизми. Поне засега много добре вървят нещата на руския пазар, на английския също. Немците са с около 3 на сто повече, и ако бъдем по-активни, може и да ги увеличим. На Балканите Румъния става номер едно, втора е Гърция, трета – Сърбия, следвана от Македония. От Турция вече идват с шенгенски визи. Това е първата крачка. Сега работим за Централна Европа – Унгария , Чехия, Полша, Словакия. Там сме по-слаби с рекламата, но сме разработили програма, за да можем да атакуваме този регион. Те бяха наши клиенти, след това ги изгубихме, но сега пазарът от кризата ги връща към нас. Само че трябва да бъдем малко по-активни с рекламата. Много добре вървят СПА хотелите във Велинград, Сандански, Хисаря, добре стоят също Кюстендил и Поморие. Културният туризъм във Велико Търново също набира скорост. Старият Пловдив вече го направихме административно столица на туризма. Проблем ще имаме с бизнес хотелите в София и другите градове, защото чужди инвестиции почти няма, износът намалява. Единствените губещи за момента ще са бизнес хотелите в страната. Иначе за всички други отрасли очакваме ръст. И тази година туризмът според нас е водещ, той вече показа, че в условията на световна криза се адаптира най-добре.

-Традиционно по Черноморието ли се очаква да са най-печеливши хотелите?

- 70 на сто от туристическия продукт през лятото се реализира на морето. Но и СПА туризмът в момента е много устойчив, много добре се презентира. Ще имаме срещи в Казахстан, където всяка втора дума на нашите партньори е за медицинския и СПА туризма. Дотам е стигнала информацията, че в България има много минерални води, много добри условия за релаксиране, за възстановяване. От Казахстан се ангажират да бъдат наши партньори за Средна Азия, да презентират и да предлагат нашия продукт, и аз съм оптимист за партньорите ни оттам.

-Кой друг вид туризъм набира популярност у нас?

-Ловният туризъм също стои добре, той е в по-малко бройки, но е много качествен. Зимният туризъм също беше успешен тази година. И да се надяваме, че летните курорти ще поемат щафетата.

-Има ли интерес към културния и към селския туризъм?

-Има интерес. Аз съм обнадежден, че за последните 1-2 години се строят магистрали. Защото до сега проблемът беше трудният достъп – от морето например да разработим маршрутите за културен туризъм. Сега с магистралните пръстени това няма да е проблем. Голф туризмът също набира скорост. Ще удължим сезона през есента и през пролетта. И хората, които идват по морето през април и май, ще могат през магистралните пръстени да достигнат и да се запознаят и с културния туризъм, голф туризма, да видят СПА комплексите ни. Това е голямата ни надежда.

-В кои курорти е най-развит голф туризмът?

-В района около Балчик, Кранево, Банско, София, Долна баня. За да ни признаят като голф дестинация, трябва да имаме 10 игрища. Ние вече сме ги изградили. Оптимист съм и относно този вид туризъм, защото той, заедно с ловния туризъм, привлича най-платежоспособни туристи.

-Българите или чужденците предпочитат ловния и голф туризъм у нас?

-Най-вече чужденците – от Германия, Австрия. Те идват у нас специално заради това.

-А кои са най-предпочитаните места за селски туризъм у нас?

-Рибарица, Тетевен, Троян, в Родопите около Чепеларе, около Смолян, Банско, село Баня и други. Около 1800 са малките семейни хотели в страната.

-От кого е най-голям интересът към селския туризъм – чужденци или българи?

-За момента повечето са българи, но ние се мъчим да налагаме тези дестинации и в световен мащаб.

-На какво набляга браншът за по-успешен туристически сезон?

-Сега се прави един клип, който чакаме всеки момент да бъде готов. Искахме през месец май да закрием зимния сезон и с хеликоптер да се открие летният. този клип се разработва, защото в много малко страни може през май да се карат ски и след това да се отиде на море – това са Франция, Италия и България от 54 европейски страни. Искаме да наложим това нещо като марка и да го въртим по всички борси, посолства, търговски представителства, да се популяризира и по кабелните телевизии по света. Предвиждам, че това ще бъде уникално. Много хора не знаят, че България има четири сезона, че може да се карат ски до месец май. Това трябва да се покаже.

-Как ще повлияе забраната за тютюнопушене върху туризма? Очакват ли се загуби и как могат да се компенсират?

-Нашата съдба е в ръцете на клиентите ни. Ако те решат да ни накажат и да не посещават нашите заведения заради забраната, ние ще пострадаме. От тях зависи дали ще решат да не ни бойкотират и да признаят това, че в продължение на две години се борихме да не се налага тази забрана, да не е толкова тежък законът, дали ще оценят жеста, който ние направихме. Защото, ако не посещават заведенията, ще накажат моите колеги. Всичко зависи от негово величество „Цар Клиент”. Ако бойкотират посещенията, това ще се отрази много пагубно. Ние ще спазваме закона и ще бъдем щастливи, ако може нашите лоши прогнози, които чертаем, да не се сбъднат. Колегите ми са много притеснени, не знаем как ще се развият нещата. Има световни практики – и добри, и лоши. Какво ще предприемат клиентите ни, ще имаме представа след един месец. През лятото няма да има проблем, защото има открити тераси. Затрудненията ще са през октомври и ноември.

- Разкажете за визитата ви в Казахстан тази седмица.

-Отиваме там по покана на хотелската асоциация на Казахстан. Те очакват да им помагаме, тъй като вървят по нашия път – заделили са към 2 млрд. евро за среден бизнес и освен това искат да почиват в нашата страна. Привлича ги медицинският и ски туризъм, тъй като в техните планини е много студено, температурата пада до минус 40 градуса. Искат да посещават и нашите СПА комплекси. Идеята е да развиваме и хотелиерски бизнес в тяхната страна, да обучаваме техни кадри, да работим съвместно. И ще подпишем меморандум за сътрудничество и взаимна помощ.

-Предвиждате ли партньорство и с други страни?

-Да, втората държава, която проявява интерес към съвместно партньорство, това е Узбекистан. Много добри са връзките ни и с Монголия, Виетнам и Индонезия. Това са страните, които проявяват интерес към нашия опит. Когато разбраха, че сме в много добри отношения с Казахстан, проявиха малко ревност, започнаха да ни канят, да предлагат много добри условия за сътрудничество. Те искат да си партнираме не само в туризма, искат България да бъде за тях врата към европейските пазари, а те от своя страна да предоставят своите държави, ако ние искаме да излезем на азиатските пазари.

РАЛИЦА РУСЕВА


Нямало щети от сделки с тамифлу
Няма доказателства, че сключените сделки за доставка на "Тамифлу" от бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев са неизгодни. Това пише в мотивите си съдия Светла Букова, която през март оправда Нанев и шефката на счетоводния отдел в министерството Димитринка Николова. Двамата бяха дадени на съд за сделки с" Рош България" за антивирусните препарати. Прокуратурата твърдеше, че е трябвало да изберат по-изгодна оферта на Великобритания и че бюджетът е ощетен с 2,5 млн. лв. Според съда купуването на "Тамифлу" е било нужно и 2-те оферти не бива да се сравняват. Не може да се каже, че английската оферта е по-изгодна, защото цените не са окончателни. Няма щета, доказателствата опровергават прокуратурата, че Нанев формално е демонстрирал активност за купуване на ваксините, напротив - търсил е необичаен способ, смята съдът. Искал допълнително финансиране и предложил и законодателна промяна.


Ритат доктор от спешното в главата
ЮЛИЯНА ВЕЛЧЕВА

19-годишен младеж е набил лекар от спешното отделение в болницата в Добрич, съобщиха от полицията. Сигналът е подаден чрез паникбутон.

Потърпевшият е шефът на отделението д-р Бисер Ботев, обясни управителят на болницата в Добрич д-р Мариян Ананиев. В първите часове на събота в спешното нахлул пияният В. В., за да търси свой приятел в изтрезвителното. Медиците обяснили, че такъв човек няма. След час обаче младежът се появил отново. На третото появяване, в 7,20 ч, пияният започнал да бие лекаря. Д-р Ботев си извадил медицинско свидетелство, в което са описани следите от побоя. Д-р Ботев е ритан и удрян по главата и има следи от охлузни рани по цялото тяло. Прегледан е веднага от свой колега. Според неофициална информация, В. В. е абитуриент. Срещу него е образувано бързо полицейско производство.


Лидери сме в производството на фалшиви опаковки в света

МВР ще се бори срещу ментетата при фармацевтичните продукти
ИЛИАНА ДИНЕКОВА

България е сред водещите страни, произвеждащи фалшиви опаковки на стоки, съобщи Иван Савов, регионален директор на "Интертек-Муди Европа", при откриването на Програма за борба с фалшивите сертификати. Според него България е част от верига с други държави, които подготвят фалшиви продукти. Най-проблемните сектори у