29 януари 2011 г. Тема: здравеопазване

"Ако спориш правилно, няма как да се окаже, че грешиш", казваше главният герой във филма "Благодаря за пушенето" - забавна сатира, показваща лицемерието на скъпоплатените лобисти, които защитават интересите на тютюневите производители. Част от това лицемерие видяхме на живо през тази седмица, когато под натиска на няколко лобита (на тютюневите компании, хотелиерите и ресторантьорите) управляващата ГЕРБ реши да отложи пълната забрана за тютюнопушене на обществени места с три години.

Отдавна стана ясно, че реформите не са по вкуса на Борисов, защото му печелят врагове и стопяват рейтинга на ГЕРБ. Досегашният път на правителството беше белязан от множество такива компромиси с дадените предизборни обещания, които също получаваха витиевати обяснения (най-често с кризата). Популизмът в политиката е като никотина за пушачите - води до пристрастяване. Така управляващите постепенно развиха вреден навик - да отлагат трудните решения за бъдещето с надеждата, че някой друг ще трябва да го свърши вместо тях. Те знаят, че това, което правят, не е редно ("Моята вътрешна убеденост е, че трябва да има тотална забрана и в малките заведения", каза през седмицата Борисов), но нямат волята да го наложат. Особено преди избори. Затова не очакваме да признаят някога, че са сгрешили. Аргументи винаги ще се намерят...


Нещо не се разбираме

Запазването на правилото "един фармацевт - четири аптеки"
Капитал

Ограничението "един фармацевт – четири аптеки" е антипазарно, безсмислено и от него лъха на политическа корупция. Няма икономическа, здравна и каквато и да е логика само фармацевтите да могат да притежават аптеки. Числото 4, взето от Германия, може произволно да бъде заменено с 5,6 и дори 12 и нищо няма да се промени. Вериги аптеки е имало и ще има, независимо от формалните ограничения.

Всъщност темата ни беше леко втръснала. Оценихме факта, че правителството предложи ограничението да отпадне. И изведнъж – изненада. Депутатите от ГЕРБ, водени от председателя и заместник-председателя на ресорната комисия Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, заедно с бившия председател на комисията Лъчезар Иванов не подкрепиха предложението на кабинета и отложиха промените за неопределеното бъдеще.

Мотивите на народните представители са такива, че ако не ни беше писнало, щяхме хубаво да се посмеем. Първо, нямало наказателна процедура от страна на Европейската комисия срещу България заради ограничението. Това засили убеждението, че за да се случи нещо хубаво в тази страна, трябва задължително Брюксел да се намеси. Второ – браншът бил преживял доста сътресения напоследък. Между другото пациентите, които ще са най-облагодетелствани от отпадане на ограничението, също. Но те си нямат силно парламентарно лоби. И трето – депутатите преместиха дебата за следващата година, когато щели да приемат правила, които да защитават потребителите. Което пък може да се тълкува като признание, че интересите на потребителите са накърнени от ограничението, но те могат да почакат.

И така, темата пак стана актуална. Остава ни само да следим дали и кога депутатите най-сетне ще се решат да отнемат привилегиите на едно съсловие в интерес на всички останали.


Дим в очите
Защо частичната забрана за пушене е несправедлива и за хората, и за собствениците на заведения
Люба Йорданова

Българинът е пушач. Страстен, заслепен, роб на навика си. Цигарата в устата е неизменна черта в културния му портрет. Също както нетолерантността, ниската самооценка и незачитането на правилата. У дома, на работа, в бара и на масата за хранене никотинът е най-верният му приятел. Заедно се забавляват, издишвайки тежки облаци тютюнев дим в лицата на околните, задръствайки дробовете им с пороците на своята задружност.

Разпознахте ли се? Не, разбира се. Такъв е вашият образ само в кривото огледало на управляващата партия ГЕРБ, в което се оглеждат собствената й политическа слабохарактерност и стереотипите за лошия човешки материал.

В края на миналата седмица председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин заяви пред bTV, че представители на сдружението са се договорили с премиера Бойко Борисов пълната забрана за пушене на обществени места да се отложи за 2014 г. По думите на Рагин Борисов лично дал една година отсрочка "от него". Впоследствие премиерът си взе обратно едната година, и се върна на 2013 г. като дата за въвеждане на забраната. "Моята вътрешна убеденост е, че трябва да има тотална забрана и в малките заведения. Тя дойде и от това, когато миналата неделя минах по "Витоша". В малки заведения хората с деца, с жени спират да пият чай, да обядват. Лисичарници вътре", коментира Борисов пред журналисти по време на посещението си в Япония. Пред "Капитал" обаче съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев уточни, че въвеждането на пълната забрана ще се обсъжда отново през 2013 г., "а дотогава има доста време" (тогава между другото са и следващите парламентарни избори). Промяна в наредбата за малките заведения пък въобще няма да има и те ще продължат да избират дали в тях да се пуши или не.

Благодарим ви, че пушите, драги избирателю!

Криволичещата и непоследователна политика на управляващите по отношение на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места, включително барове и ресторанти, е вредна и несправедлива както за гражданите, така и за собствениците на заведения. Безкрайното протакане и отлагане (уж "докато свърши кризата", а всъщност, докато приключи мандатът на това правителство и отговорността се прехвърли върху някой друг) също като тютюневите облаци бавно и сигурно разяжда стремежа за възпитаване на толерантна градска среда, базирана на убеждението, че твоят личен избор не бива да вреди на останалите. Европа свършва там, където гъстата димна завеса се спуска над зачитането на здравето на другите. България дори не знае със сигурност кога ще я повдигне.

Ако ГЕРБ не се бяха поддали на лобистките действия на тютюневата, ресторантьорската и хотелиерската индустрия и преди година не бяха гласували поредната си популистка мярка, заведенията вече щяха да са свободни от цигарен дим, непушачите да са спрели да правят компромиси със здравето си заради пушачите в компанията, а самите пушачи нямаше да негодуват, ако случайно попаднат на заведение, в което не се пуши. Затова и още когато отмяната на пълната забрана за пушене на обществени места започна да се обсъжда в началото на 2010 г., "Капитал" направи оставането й своя кауза. И продължаваме да настояваме, че пълната забрана трябва да се въведе веднага. Аргументите за това са много, най-важните от тях може да видите в следващите няколко текста.

1. Пушенето (активно и пасивно) оказва сериозна вреда върху човешкото здраве

Всички го знаем, но все пак да повторим фактите, защото са важни. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за редица заболявания като онкологичните, сърдечносъдовите и белодробните. В цигарите се съдържат 8400 вредни химични вещества, 69 от тях например са канцерогенни, други водят до възпаление на тъканите в тялото ни, трети намаляват имунитета ни. По данни на Министерството на здравеопазването в България заболеваемостта и смъртността от рак на белия дроб са се увеличили почти двойно за последните 40 години. Броят на пушачите в страната остава доста висок, а възрастовата им граница непрекъснато намалява. "Към цигарите посягат 40% от учениците на 15-16 години, а немалко от тях са запалили първата си цигара под 10 години", цитират още от министерството. Според изследване на "Евробарометър" от 2010 г. пък тютюнопушенето е най-разпространено в Гърция, България и Унгария, а най-нисък е броят пушачи в Швеция – 16%.

И докато пушачите сами взимат решения за собственото си здраве, същото не важи за непушачите. По данни на Националния раков институт към министерството на здравеопазването в САЩ всяка година около 3000 американци непушачи умират от рак на белите дробове вследствие на пасивно пушене. Изследване на Европейското дружество по респираторни заболявания, Британската организация за изследване на рака и Institute National du Cancer във Франция, публикувано в началото на 2007 г. и проведено преди присъединяването на България, пък стига до резултата, че в ЕС над 79 хиляди пълнолетни лица умират годишно вследствие на различни заболявания, причинени от пасивно пушене. Според научните изследвания най-изложени на цигарен дим сме в баровете и дискотеките, четири часа забавление, в които се равняват на едномесечен съвместен живот с пушач.

Положителният ефект от пълната забрана за пушене върху здравето се доказва в страните, в които тя вече е приета. Там броят инфаркти и инсулти значително намалява, както и разходите на държавите за здравеопазване. Във Великобритания например спестените разходи са между 57.4 млн. и над милиард паунда, а по изчисления на Health Behaviour Research Unit на University College в Лондон с въвеждането на забраната са спасени около 40 хиляди човешки живота за следващите десет години. В съседна Турция, където забраната беше въведена през юли 2009 г. за период от една година, продажбите на цигари са паднали с около 16% по данни на агенцията, която регулира пазара на алкохол и цигари (TAPDK) в страната. В най-големия град Истанбул пък една година след забраната е бил регистриран 20% спад в броя пациенти, приети в болница заради заболявания, свързани с тютюнопушенето според Истанбулския здравен департамент и Медицинския факултет към университета Мармара. Това е спестило медицински разходи за близо 3 млн. турски лири, или 1.9 млн. долара (виж как работи забраната в Турция).

2. Бизнесът всъщност губи от отлагането на пълната забрана

Идеята на ГЕРБ, когато въведе частичните ограничения за пушене, беше те да действат само две години ("докато излезем от кризата") и след това да влезе в сила пълната забрана. Това на практика създава усложнения за бизнеса, защото инвестициите, които заведенията трябва да направят, за да отговорят на сегашната наредба, въобще не са малко - плътни прегради между салоните за пушачи и непушачи, работеща вентилация, която отговаря на дадени критерии, и т.н. "Най-много ни измъчва това, че не се знае какво става или какво ще стане. От здравословна гледна точка е по-полезно да не се пуши. Но за нас е важно да бъде съвсем конкретно откога няма да се пуши и да се даде възможност да се реагира. А не на всеки две седмици да се променят правилата. При предишните промени направихме инвестиции, за да разделим зоните. Но като не се знае дългосрочно какво ще се случва, тези инвестиции стават излишни", недоволен е управителят на Bitburger Club Вилхелм Лундберг.

И действително ето какво разказа мениджър на голяма регионална верига заведения в Сърбия и бившите югославски републики, където също се правят стъпки в посока пълна забрана за пушенето в барове и ресторанти: "Aко се спазват стриктно забраните за период от шест месеца, след това никой няма да помни за този проблем. И по принцип смятам, че индустрията може да бъде засегната само временно, а дългосрочно просто хората ще променят навиците си. Така стана в Англия. Първоначално винаги има негативна реакция."

В крайна сметка излиза, че единственият печеливш от отлагането на пълната забрана е тютюневата индустрия.

3. Частичната забрана създава неравнопоставеност

Ако сте непушач, но в компанията ви има хора, които няма как да седнат на кафе без цигара, кое заведение ще изберете - за пушачи или не? "Изборът на непушачите винаги е бил - или ходиш в одимени и вмирисани заведения, или нямаш социален живот. Kато непушач от 27 години ходя по заведения, където се пуши, защото няма избор. Личният ми опит сочи, че и един пушач да има в компанията, той/тя винаги настоява да се седне на маса за пушачи", пише във форума на capital.bg Събина.

Тоест частичната забрана е несправедлива, тъй като непушачите продължават да се излагат на цигарен дим. Законът от своя страна не цели да принуди пушачите да се откажат от вредния си навик (или страстта си - въпрос на гледна точка), плод на личен избор, а да ги спре от това да вредят на останалите над 60% от населението. Според резултатите от Европейско здравно интервю, проведено в България в края на 2008 г. и публикувано от Националния статистически институт, пушещите българи са 38,8%, като 29,2% пушат редовно и 9,6% - епизодично. "Все по-често непочтено се прибягва до неправдоподобния аргумент, че повече от половината българи пушели, затова пълната забрана на тютюнопушенето в затворените обществени места била немислима", коментират и от здравното министерство.

Половинчатите мерки са несправедливи и към заведенията, които са направили непопулярния избор да забранят пушенето - докато съществуват такива, в които то е позволено, останалите ще бъдат ощетени поради по-голяма толерантност на непушачите. "Регулацията трябва да е както навсякъде в Европа. Сега малките заведения имат право да избират, а не е редно. Всички заведения трябва да станат за непушачи. Ние в момента, спазвайки закона, изглеждаме като по-глупави от останалите", коментира Яна Петкова, съсобственик в "Скарабар" (едно от двете заведения от веригата е изцяло за непушачи).

"Единственият правилен ход на собствениците на заведения в момента е да обявят заведенията си за зони изцяло свободни от тютюнев дим, и да лобират чрез съсловните си организации за по-скорошна повсеместна забрана на тютюнопушенето", е мнението и на журналиста Павел Антонов, който изследва обществените и медийните норми в постсоциалистическата среда в Open University, Великобритания. Той е и комуникационен съветник на гражданската инициатива "България без дим".

4. Правата на персонала на заведенията са нарушени

И докато някои от клиентите непушачи могат и да се наложат над пушачите в компанията и изберат заведение без цигарен дим, хората, които работят в хотелско-ресторантьорския сектор, нямат този лукс и са принудени да се излагат на пасивно пушене. Още повече че в България дори не се въведе ограничението в помещенията за пушачи да не се сервира храна и така контактът на персонала с пушещите да бъде по-малък. Според доклад на Европейската комисия от юни 2009 броят на смъртните случаи вследствие на пасивно пушене в офиси и заведения в ЕС през 2008 е 6007, като 2500 от починалите са непушещи служители.

Според Павел Антонов, ако България въведе пълна забрана за пушене на обществени места, това би бил печеливш политически ход и от гледна точка на европейските амбиции на правителството. "Българската държава ще трябва да приложи стриктно новото европейско законодателство, за да докаже, че е способна да прилага закони – нещо, в което мнозина в Европа основателно се съмняват", смята Антонов.


Частичната забрана за пушене в заведения
Заведения под 50 кв.м*

- избират дали в тях да се пуши или не

- ако са избрали да се пуши, на входната врата се поставя надпис, че в заведението е позволено пушенето и че е забранено за непълнолетни

- поставят на видимо място надпис с телефон на дежурния здравен инспектор, който може да бъде сигнализиран при неработеща вентилация

- обозначават, че в тях се пуши във всички описания на заведенията, които се предлагат за публично ползване

- веднъж годишно осигуряват измерване от акредитирана лаборатория на ефективността на вентилацията

- ако са избрали да не се пуши, на входната врата се поставя надписът "Заведение без тютюнев дим" и графичен знак с пресечена цигара
Заведения над 50 кв.м

- имат два варианта - или изцяло да забранят пушенето, или да обособят отделни помещения за пушачи

- площта на помещенията за пушене трябва да е по-малка от половината от общата площ

- помещенията за пушене се отделят с въздухонепроницаеми стени и плътно затварящи се врати

- на вратата на помещенията за пушене се поставя надпис "Помещение за пушене. Забранено за лица до 18-годишна възраст" и знак със запалена цигара

- в помещенията за пушене се изгражда механична вентилация, която работи през цялото работно време на заведението. Поставя се светещ знак с надпис "Вентилацията работи" и се изписва телефон на дежурния здравен инспектор, който може да бъде сигнализиран при неработеща вентилация

- веднъж годишно осигуряват измерване от акредитирана лаборатория на ефективността на вентилацията в помещенията, в които се допуска пушене

*Площта се отнася до залите за консумация

В заведения с изцяло нощен режим на работа пушенето е разрешено.


Кой и как контролира
Сложните правила от наредбата за пушене на обществени места се контролират в София от началото на 2011 г. от инспектори от Столична регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Директорът на РИОКОЗ д-р Михаил Попов коментира за "Капитал", че най-честите нарушения са необособените помещения за пушачи, които трябва да са с въздухонепроницаеми стени и плътно затварящи се врати. Често липсват и задължителните надписи. От началото на годината инспекторите са проверили 938 заведения и са съставили 34 акта за нарушения. Глобите, които могат да налагат, са от 300 до 1500 лв. за едноличните търговци, от 500 до 10 хиляди лв. за юридически лица и от 50 до 300 лв. за физически.

Интересното е, че в контрола над спазването на наредбата този път активно се включват и граждани (сигнали могат да се подават на телефоните на всеки РИОКОЗ). Гражданската инициатива "България без дим", която през пролетта организира протести и улични действия срещу отмяната на пълната забрана, инициира и създаването на мрежа за доброволен граждански контрол на забраната за пушене и интересът за участие е изненадващо голям в цялата страна. Доброволците участват в съвместни проверки с дирекциите на здравното министерство, срещат се със здравните инспекторати и останалите държавни и общински контролни органи.

"При положение че законодателите променят законови текстове така, че да се затрудни прилагането им, а от трибуната на Народното събрание чуваме, как законите не можели да се спазват в България, трудно можем да очакваме инспекторите да демонстрират чудеса от героизъм", коментира Павел Антонов, комуникационен съветник на "България без дим". Според него обаче този път гражданите са тези, които изискват прилагане и спазване на законите и тяхното участие в проверките ще осигури на инспекторите подкрепа и авторитет, с каквито те рядко са разполагали досега. По данни на РИОКОЗ обаче от общо 52 жалби на граждани за нарушения на забраната за пушене в София, само 15 са били основателни.


Сърбия – по пътя на разделението
В Сърбия цигарите са евтини, е едно от първите неща, които изпъкват при проучването как и дали работи забраната за пушене в страната. Толкова евтини, че са достъпни навсякъде и за всички. В сравнение с България цената им е два пъти по-малка. Това е една, но не единствената причина, поради която в Сърбия се пуши масово. Другата е чисто културно-манталитетлно-поведенческа. Както и в България, там цигарите попадат в устата на младежите от рано и остават там десетки години.

Въпреки това Сърбия тръгна по пътя на въвеждане на забраната за пушене. Макар че не е в Европейския съюз, страната е горе-долу на нашето ниво по ограничаване на тютюневия дим. През ноември миналата година беше въведено изискването всички малки заведения да решат дали да са за пушачи или непушачи. Като в България, само че границата не е 50, а 80 кв.м. Големите пък трябва да са разделени на две зони – със и без дим. Разликата с България е, че не се упоменава как трябва да става разделението и на места то е чрез невидима линия.

"Заведенията, които решиха да са за непушачи, са много по-малко от другите. Това са обикновено някои вериги като Mcdonald's или Costa и които са под 80 м.

"Отчитаме, че бизнесът е паднал, защото в Сърбия има много пушачи. Какво стана в моя бар: дори и непушачите отиват в зоната за пушачи. Там, където не се пуши, е празно. Тоест половината от заведението ми стои с празни маси. Това се вижда във всички барове", разказа Станко Старчевич, който е председател на сдружението на барманите в Сърбия и собственик на заведения.

Все още не се казва официално кога ще се въвежда цялостната забрана за пушене. Представителите на бизнеса очакват това да става постепенно. Трябва да бъдем информирани достатъчно рано, за да се подготвим за необходимите инвестиции, коментира Старчевич.


Турция - можело значи
Турция, която е сред страните с едно от най-високите нива на пушачи в Европа, показа нагледно, че пълната забрана за пушене на обществени места може и да се спазва ефективно. Ограниченията влязоха в сила от юли 2009 г. и са много по-рестриктивни в сравнение с други държави. Те забраниха рекламата на тютюневи изделия и използването на автомати за покупка на цигари. Телевизиите пък са задължени да излъчват образователни програми за отказването от цигари най-малко 30 минути на месец. Глобите при нарушения са 69 турски лири (около 45 евро) за физически лица и от 560 до 5600 турски лири за собственици на заведения. Налагането на строгите ограничения се дължи и на силната политическа воля за справяне с проблема - турският премиер Ердоган на практика никога не е правил компромиси с приемането на пълната забрана.

"Изненадващо е, че когато влезе в сила, хората спазваха забраната по-добре от очакваното", коментира Кан Ертуна, журналист в турската телевизия NTV. Според него това се е случило благодарение на стриктните мерки и постоянния контрол от страна на отговорните органи.

Собствениците на заведения както навсякъде първоначално протестират срещу забраната, но успяват да се адаптират сравнително бързо. Те разширяват например външните си части и купуват отоплителни тела за през зимата (което между другото се оказва златна мина за производителите на тези уреди). Недоволството на пушачите също отшумява с времето и в крайна сметка в страна се наблюдава и увеличен брой на хора, отказали цигарите. "Не съм сигурен дали мярката е толкова успешна, колкото твърди министерство на здравеопазването, но със сигурност имаше ефект", казва Кан Ертуна и добавя, че в крайна сметка всичко опира до стриктния контрол по места и ако той не се прилага и спазва както трябва, забраната ще си остане само на хартия. Това се доказва и от по-големия брой нарушения след първите шест месеца от влизането в сила на забраната, когато контролът е отслабнал. По наблюдения на Ертуна в момента властите и някои заведения са стигнали до "негласен компромис" и разрешават пушенето в отделени зони, а някои и навсякъде в по-късните часове. Въпреки това в официални и държавни сгради, летища, жп гари, кораби, офиси и т.н. забраната е все още доста ефективна и хората са започнали да приемат идеята, че там не се пуши.

Ефектите също вече се виждат - по данни на турската Агенция за регулиране на пазара на тютюневи и алкохолни изделия продажбата на цигари през първите осем месеца на 2010 г. е спаднала с 16.2 процента в сравнение със същия период на миналата година.

"Мисля, че проблемът на хоремаг секторът е по-скоро свързан с икономическата криза, която накара гърците да харчат по-малко пари за забавления от всякакъв тип, отколкото със забраната за пушене", коментира Йоргос Кристидес, журналист от солунския вестник "Македония". Според него в общи линии забраната в момента е ефективна, но като пушач е на мнение, че собствениците на заведения сами трябва да решават дали да разрешат пушенето или не. "Техните клиенти са възрастни хора и може да им се вярва да вземат образовани решения дали да посещават места, където е разрешено пушенето или не", смята Кристидес.

Мината седмица гръцкото правителство обаче обяви, че няма да отмени пълната забрана и ще наеме още стотици инспектори, които да контролират спазването й. "Гръцката страна не може да продължава да става за посмешище", заяви тогава пред журналисти здравният министър Андреас Ловердос и потвърди, че ограниченията ще влязат напълно в действие.

При налагането на пълната забрана Гърция поиска помощ от университета "Харвард", който се включи в подготовката на стратегията на правителството за ограничаване на тютюнопушенето и в кампаниите за популяризирането на мерките. Представители на университета помагат на гръцките власти и за проучвания сред обществото, конференции и обучение на служителите, които отговарят за налагането на забраната за пушене, както и за насърчаването на култура без цигарен дим сред децата.