3. Градските реституенти като разслояваща се категория

Изследван случай № 5

Стойността на акциите към момента на обезщетение се равнява на малко над 12 000 лв. /при пазарна цена на акция от около 6 лв./, а понастоящем – около 8 000 лв., при цена на акция от около 4 лв. Лицето, както и сестра му са разчитали, че обезщете-нието с акции дава по-големи възможности и възвращаемост по времето, когато са зая-вили иск за този вид компенсация, но понастоящем отчитат, че са извършили грешка. Причина за искането за такъв вид обезщетение е било разочарованието им от практи-ката на издаване на компенсаторни книжа, ниските им продажни цени и минимални инвестиционни възможности.

Издаването на акциите на тяхно име е станало сравнително безпроблемно, до-толкова, доколкото въпросното предприятие не се е намирало в добро финансово със-тояние, и към него е нямало засилен инвеститорски интерес. Впоследствие /през 2000 г./ дружеството е приватизирано, като 80 % от него стават собственост на чужд инвес-титор. През периода 1999 – 2003 г. дружеството работи на загуба, поради което естест-вено не разпределя девидент. Пазарната капитализация на дружеството към края на 2003 г. е над 1 600 хил. лева, т.е. изследваното лице прижетава около 0,5 % от обезце-няващите се акции на дружеството. Общият дял на “реституционните” акции в капита-ла на дружеството е 2 %.

Поради отсъствието на каквато и да е възвращаемост от акциите, които рести-туентите притежават, както и поради факта, че същите нямат купувач /дружеството е непублично/ последните се решават на съдебно дело с което искат отмяната на този вид обезщетение и възстановяване на собствеността върху складовете в натура. Също-то е било заведено през 2001 г. и все още се гледа на втора инстанция от съда. Лицето, както и останалите му роднини са няма особени проблеми със собствениците на прива-тизираното дружество, като се изключи опитът им да поискат отделяне на въпросните имоти от състава на предприятието. Това тяхно искане им е било отказано с оглед на това, че подобно действие би разстроило дейността на фирмата. Не са имали противо-речия по отношение на вдигането на капитала на дружеството, разпределението на печалбата и др., тъй като са било напълно наясно, че фирмата е в тежко финансово състояние и едва ли скоро ще се изправи на крака. Затова са предпочели да търсят правата /отделянето на имотите от състава на дружеството/ си по съдебен ред.

Дядото на Н. И. е бил среден селски стопанин, който още като млад схваща, че търговията със селскостопанска продукция е далеч по-изгодно занятие от обикновена-та селска работа. Затова се решава на смела постъпка – продава бащините си ниви, тегли кредити от банки и започва търговия със зърно. Към периода на национализа-циите вече е среден търговец на земеделска продукция. Лицето от своя страна е на 47 години, женено с две деца и работи като данъчен служител в среден български град. Горд е с дядо си като основател на благосъстоянието на фамилията и се стреми да го следва в постъпките си. Определено смята, че реституцията трябва да се разглежда ка-то средство за създаване на нови бизнес възможности, а не като тривиално рентиер-ство, но е принуден да настоява за материална компенсация, поради отсътвието на ка-къвто и да е имуществен интерес от притежаването на акции. Има планове за използу-ването на въпросните складове по предназначение, в случай, че спечели делото. Отно-шенията му с останалите съсобственици донякъде се влошават, тъй като именно той е инициатор на идеята за обезщетяване с акции. За него е характерна явна идентифи-кация с досоциалистическите градски елити, подмяна на приятелския кръг, определена сакрализация на семейната история, ориентация на поведението спрямо постигнатото от наследодателя си.

В този случай /поне към момента/ реституцията има единствено символично значение за изследваното лице, което при това не само не може да придобие предим-ства от полученото обезщетение, но реализира и финансова загуба в размер на 4 000 лв., която той очаква да нарасне.

Лицата, които са продали своите акции от дружества в лошо финансово състоя-ние, изразходвайки средствата за потребителски цели са може би най-многочислената група обезщетени с акции реституенти. Подобно поведение ще бъде типично най-вече за реституенти, които са неудовлетворени и незаинтересовани от своя нов статут, и в същото време имат нисък дореституционен статус, т.е.трудно посрещат своите еже-дневни разходи. Ефекта върху последващото разслояване при тях ще зависи вече от пазарната стойност на притежаваните акции и може да се очаква да бъде пренебрежи-мо слаб /при притежатели на акции на стойност под 15 хил. лв./ и слаб /при притежате-ли на акции на стойност над 15 хил. лв./. Единственото различие между собствениците на акции от публични и съответно непублични дружества се изразява във възможност-та първите да излязат от тази неблагоприятна позиция по-бързо и с цената на по-малки загуби, в сравнение с вторите. Както всяко друго потребителски ориентирано следрес-титуционно поведение и разглежданото не може да доведе до възпроизводими после-дици – неговият ефект се изчерпва с изразходването на съответните суми.

Изследван случай № 6

Въпросният имот е бил наследен като зестра на бабата на лицето през 1936 г. от нейния баща. Останалите наследници са техните трима първи братовчеди и един вуй-чо /който като ерген получава обезщетението лично/. Всички те избират да бъдат обез-щетени с компенсаторни книжа, които продават, използувайки средствата за текущи нужди през 1999 и 2000 г. Поради персоналния характер на компенсацията не са имали никакви противоречия помежду роднините. Единствените проблеми възникват между З. Ф. И сестра му, която го обвинява, че я е подвел при завеждането на съдебното дело, което коства на двете семейства значителни разходи и притеснения.

Фирмата от която получават дял лицето и сестра му първоначално /към 1997 г./ е била водещо предприятие, но след приватизацията и от РМД систематично се източ-ва от новите собственици, борсовите му котировки се понижават с 60 %, а през 2001 г. дружеството се пререгистрира като непублично. През целият период отчита загуби и през нито една от годините между 1997 и 2003 г. не разпределя девидент. В резултат на обезценката брата и сестрата губят по около 7 000 лв. След приемането на новия ЗСКИ отчитат, че са взели погрешно решение, защото този закон им дава правото да закупят на търг от борсата акции от дружество, което те преценят като печеливше, без да се на-лага да водят съдебни дела. З. Ф. и сестра му са нямали особени проблеми с ръко-водството на дружество, защото още по време на съдебното дело преценяват, че им е неизгодно да притежават негови акции. Единственият им успех е, че успяват да прода-дат току-що получените акции на борсата, малко преди дружеството да се превърне в непублично, което щеше да доведе до невъзможност те да бъдат продадени.

З. Ф. е дребен бизнесмен, който държи самостоятелно малко кафене в центъра на голям областен град, в което работи и съпругата му. Няма големи материални при-теснения, но и не планира да инвестира в нищо друго освен в кафенето си. С полу-чените средства закупува лека кола на старо на големия си син. Опитът го учи, че не трябва да се впуска в начинания, които не познава. Изключително разочарован е от за-губата на нерви, усилия и средства в стремежа си да реализира законово гарантираните му права. За него реституционният ефект се изчерпва с потребяване на компенсацията, което по никакъв начин не повлиява или променя жизнения му път. Не се интересува от положението на останалите граждани, възстановили чрез реституцията собстве-ническите си права, а единствено от своя случай и дребния бизнес, който развива. Липсва усещането за идентификация с досоциалистическите елити, за него реститу-цията е източник единствено на неприятности, без да му донесе никакви материални предимства /лицето има по-скоро среден материален стандарт/. Сам заявява, че ако се-га трябва да подаде отново документи за реституция на наследствения имот, никога няма да го направи. По този начин реституцията при него се явява единствено като кратковременно получаване на известна сума пари, които “потъват” в сферата на по-треблението.

Реституенти, които са продали малки пакети от акции на дружества в лошо фи-нансово състояние, реинвестирайки получените от продажбата средства са вероятно мотивирани за това си поведение от намиране на по-удачно приложение на неносещи им никакви приходи обезценяващи се акции. Такъв тип следреституционно поведение може да се очаква най-вече от лица, които имат акции с висока пазарна стойност и ин-вестиционна грамотност, която им помага да оценят безперспективността на позиция-та. Параметрите на техният новозает следреституционен статус ще се определят както от обекта, така и от размера на инвестицията. При лица, които са реинвестирали, полу-чените от продажбата средства /особено ако става дума за значителни суми/ в разши-ряване или стартиране на собствен бизнес може да очакваме по-съществено и трайно влияние върху социалният им статус, докато при такива, които реинвестират в недви-жимости или акции, можем да очакваме по-незначителни и нетрайни влияния. Както при всички останали случаи, притежаването на ликвидни акции от публични дружест-ва “съкращава” престоя на техните собственици в тази неблагоприятна позиция, докато притежаването на трудноликвидни акции от непублични дружества го удължава.

Ако досега се спряхме на собствениците на акции от дружества в лошо финан-сово състояние, които не разпределят девидент /каквито са мнозинството от дружест-вата/, то сега ще обърнем внимание на дребните акционери в дружества, намиращи се в добро финансово състояние, които не разпределят девидент.

Най-съществената разлика между тези два типа дружества се състои в това, че при първите е налице тенденция към обезценка стойността на акциите, докато при вто-рите, тенденцията е към запазване и дори повишаване на борсовите им котировки, обстоятелство, което обективно преполага стремеж към удържане на статута им на дребни акционери в такива дружества.

Лицата, които притежават акции в такива дружества, най-често са мотивирани за това си поведение от очаквания за повишаване на техните котировки или се надяват да започнат да получават девиденти /по-типично за собственици на по-големи пакети акции от публични дружества/ или просто не са в състояние да ги продадат /по-типич-но за собственици на акции от непублични дружества/. Тук вече трябва да отбележим, че движението на борсовите котировки на акциите вече започва да играе по-осезаема роля върху следреституционното поведение, при което предполагаемите загуби при от-каз от продажба, пряко влияят върху решението дали и кога такава продажба да бъде извършена. Подобна дребнособственическа психология вече наблюдавахме при прите-жателите на компенсаторни записи – панически продажби и при най-малкия спад в цените и упорито задържане на книжата, когато тези цени са стабилни или леко се повишават. Естествено, при отсъствието на каквото и да е следреституционно поведе-ние ефекта върху социалния статус на лицата ще се определя единствено от движение-то на борсовите котировки. Притежателите на акции от публични дружества отново имат по-големи шансове да “скъсят” престоя си в тях и оттук да понесат по-малко за-губи при продажбата, в сравнение с притежаващите акции от непублични дружества.

Обезщетените бивши собственици, които притежават акции от дружества в добро финансово състояние, неразпределящи девидент, които са ги продали, за да из-ползуват средствата за потребителски нужди фактически се отказват от своя след-реституционен статус. Причините за този отказ могат за бъдат най-различни: нисък дореституционен статус /жертвуване на позицията за сметка на оцеляването/, оценка на статуса като неперспективен /напр. когато добрите финансови резултати не рефлекти-рат върху борсовите котировки или когато няма надежда в близко бъдеще дружеството да започне да раздава девидент/, натиск от страна на мажоритарния собственик и др. Доколкото подобно поведение представлява обикновен трансфер на активи, които в последна сметка “угасват” в потреблението ефекта върху социалния статус има време-нен характер, а позицията на потребител – изцяло предписана и невъзпроизводима. Разбира се при лица притежаващи по-големи пакети от акции най-вече на публични дружества могат да се очакват сравнително по-значими следреституционни последици, но и те няма да надхвърлят равнището на известно подобряване на жизненият стан-дарт.
Изследван случай № 7

М. З. Е типичен представител на обезщетените с акции дребни акционери, които разпродават своите акции, за да използуват парите за повишаване на своя жизнен стан-дарт. Същият е обезщетен с акции от дружество от текстилния бранш на обща стой-ност към момента на продажбата им от 9 000 лв. Акциите са получени като компенса-ция за отчуждени на дядо му стопански постройки и парцели, намиращи се в индустри-алната зона на голям български град. Лицето избира този начин на обезщетяване, защо-то през 1998 г. оценява перспективите пред дружеството като добри /тогава акциите са стрували около 15 000 лв./, както и поради разочарованието си от обезщетението с ком-пенсаторни книжа. Останалата част от неговите роднини /брат му, както и двамата му братовчеди/ избират обаче по-лесния път и приемат да бъдат обезщетени с компенса-торни книжа, които впоследствие продават на фондовата борса. М. З. решава въпреки отказа на роднините да се бори докрай /самият той твърди, че иска да има нещо осезае-мо като наследство от дядо си/, и неочаквано за самия него получава такъв вид компен-сация. Текстилното предприятие, което през 1999 г. е приватизирано обаче постоянно отчита ниски печалби, което води до обезценка на акциите му и не е разпределяло девидент. След няколко години изчакване изследваното лице осъзнава, че е извършило грешка и панически се опитва да продаде своите акции. След продължителни прего-вори с мажоритарния собственик това става възможно през 2003 г. през фондовата бор-са.

Отчуждените стопански постройки и терени, национализирани от дядото на ли-цето през 1947 г. са били използувани като производствена база за кожарско производ-ство. Бившият им собственик първоначално е работил като самостоятелен майстор-ко-жухар, а след като се замогва, решава да организира по-мащабно производство, инвес-тирайки парите си в построяването на цех и складове, машини и съоръжения, необ-ходими за въпросното производство. В цеха са работили около 10 души работници, а дядото на лицето е контролирал и ръководел производствения процес, продажбите, закупуването на суровини и пр. Цехът е национализиран точно, когато той е планирал разширение на предприятието. След този период дядото на лицето продължава да ра-боти като кожухар – първоначално в ТПК, а впоследствие като частен майстор в дома си. Починал е през 1965 г.

След отчуждаването помещенията стават собственост на различни държавни предприятия, като последен техен собственик се явява държавна текстилна фирма. По-ради коренните промени и преустройства на имотите по време на отчуждителния пе-риод връщането в реални граници е невъзможно и наследниците се компенсират по ЗОСОИ от 1997 г.

М. З. Има висше техническо образование и работи в държавно машинострои-телно предприятие до 1995 г., когато е съкратен. Няколко години е безработен, а пона-стоящем е застрахователен агент на процент. Женен е и има две деца. Съпругата му е детска учителка. Семейството е постоянно във финансово затруднение, което обясня-ва решението му да продаде въпросните акции. С получените средства М. З. погасява натрупалите се през периода на безработица дългове и прави най-неотложни покупки. Няма нагласа към инвестиране на средства, а и преценява, че има далеч по-належащи нужди. Не се идентифицира с досоциалистическия елит и приема отчуждаването като даденост. Определя себе си като вечен губещ, включително и по повод на грешното си решение да получи като обезщетение акции /лицето е изпитало на гърба си всички про-блеми, които съпътствуват минориталните акционери на фирми/. Неговото оцеляващо семейство благодарение на реституцията само временно успява да “закърпи” домаш-ния си бюджет, като това става с цената на огромни бюрократични трудности и не-приятности.

Дребните акционери, собственици на акции в такива дружества / в добро финан-сово състояние, които не разпределят девидент/, които са продали своите акции за да ги инвестират другаде очевидно са мотивирани да правят това от поради заинтересо-ваност от удържане на този си статут, от една страна, както и от реалната възможност да намерят по-добро приложение на “дремещите” в акциите им средства. За разлика от горната група обезщетени собственици тук можем да говорим за едно по-рационално икономическо поведение, при което е налице трансфер на средства вложени в неперс-пективни активи в такива, които лицата определят като по-печеливши. Вземането на подобно решение при всички случаи става при отчитане на фактори и условия като: тенденции, наблюдаващи се в борсовите котировки на акциите им, вероятността за получаване на девидент, общата пазарна стойност на тези акции, тяхната ликвидност и др., които в своята съвкупност се съотнасят с ефективността и перспективността на бъ-дещата инвестиция. С оглед на тези изходни условия, времето, необходимо за такъв трансфер най-вероятно ще е няколко години след обезещетяването, като ще бъде по-кратко да притежателите на акции от публични дружества, а ефекта върху социалния статус на лицата в резултат на тази транзакция ще се определя изключително от разме-ра, насочеността и успешността на самата инвестиция /ако става дума за обикновена сделка при която средствата от продажбата се инвестират в жилищни имоти, то той ще бъде слаб, докато ако сумите се насочат към разширяване на съществуващ или старти-ране на собствен бизнес – среден и дори силен/.

Последната група обезщетени с акции бивши собственици включва лица, които имат акции от дружества в добро финансово състояние, които разпределят девидент. За тях, за разлика от предходните групи ще бъде характерно поведение, което ще е зави-симо от тези характеристики на дружеството, т.е. заинтересованост от съхраняване и укрепване /чрез запазване и дори увеличаване на притежавания от тях дял/ на изходния им следреституционен статус. Ефектът на притежаваните от тях реституционни активи /под формата на акции/ върху следреституционният социален статус се измерва по отношение на имущественото му измерение – чрез текущите борсови котировки на притежавания от тях пакет акции, а при подоходното измерение – чрез сумата на полу-чавания от тях годишен девидент. Доколкото броят на такива дружества у нас е много малък /а и реституенти по правило не се обезщетяват с акции от такива дружества/, то и делът на обезщетените собственици, които попадат в този най-привилегирован слой едва ли надвишава няколко процента /това са обикновено наследници на бивши фабри-канти, чиито предприятия са били разширени и преустроени след национализацията и понастоящем просперират/.

Реституенти, които са продали своите акции от такива дружества, използувайки средствата за потребителски цели най-често са лица с ниски доходи, често без инвести-ционна култура, притежаващи акции с незначителна стойност, чиито борсови котиров-ки не се повишават и/или които раздават символични девиденти. Подобни продажби се извършват най-често импулсивно и не са плод на рационално пресметнато икономиче-ско поведение, а по-скоро зависят от ценността, която имат за тях потребителските сто-ки, които ще се закупят със средствата от продажбата. Подобен избор води до времен-ни положителни промени в имущественото и подоходно състояние на тези лица, без да може да придизвика по-дълбоки и трайни изменения поради отказът от съхраняване или трансформация на следреституционния статус. При това продължителността на заемане на този статус варира в зависимост от юридическият статут на дружеството, при което собствениците на акции на публични дружества могат да скъсят времето на своето пребиваване в тази позиция, за разлика от тези, които имат акции в непублични дружества.

При притежателите на реституционни акции в такива дружества, които обаче са ги продали, за да използуват средствата за инвестиционни цели /за разлика от горната група/ най-вероятно става дума за рационално осмислено следреституционно поведе-ние. Вземането на решение за трансформация на акциите в друг вид активи зависи от чистият доход, получен под формата на девидент, съотнесен с пазарната цена на ак-циите, загубите които могат да се очакват при една такава транзакция, бъдещите очак-вания за цените на акциите и размера на девидента, очакванията за бъдещо увеличение на капитала на дружеството и възможността и заинтересоваността да се участвува в него и др. всички те съотнесени към ефективността на новото вложение. Такова пове-дение е почти изключено при лица, които притежават сравнително големи пакети от акции с повишаващи се борсови котировки и получават от тях значителни като про-цент от цената им девиденти и обратно. Характеристиките на новозаетият следреститу-ционен статус и тук, както по-горе ще зависят от обекта и размера на вложението. По принцип “излизането” от една такава благоприятна следреституционна позиция не би трябвало да срещне препятствия, дори когато става дума за акции от непублични дружества, което води до намаляване на продължителността на заемане на изходния следреституционен статус.

Най-накрая, за реституентите които притежават акции от дружества в добро фи-нансово състояние, разпределящи редовно девидент може да се каже, че се намират в най-привилегирована позиция – както спрямо всички онези, които са продали своите акции, така и спрямо всички лица, които са задържали у себе си акциите си. Изборът на такова следреституционно поведение ще бъде типично най-вече за акционери, прите-жаващи по-големи пакети от акции цената на чиито акции нараства и които получават приемлив за тях девидент. Както вече посочихме по-горе ефекта от заемането и удър-жането на такъв следреституционен статус ще рефлектира най-вече върху имуществе-ното и подоходното състояние на тези лица, като неговата интензивност ще се опреде-ля от броят и посоката на движение на борсовите котировки на акциите и размера на разпределяният девидент. При всички случаи обаче задържането на акциите носи след себе си по-слаби текущи стратификационни последици в сравнение с тези, които се на-блюдават след продажбата им. Освен това за разлика от предходните групи при които отсъствуваше интерес от съхраняване на статута, тук такава заинтересованост същест-вува и тя е толкова по-голяма, колкото повече се увеличава пазарната цена на притежа-ваните акции и нараства размера /като процент от стойността на акциите/ на разпреде-ляният девидент. Това води до стремеж от запазване на статуса за толкова дълго време, за колкото тези благоприятни условия не се променят в негативна посока, а при подхо-дяща възможност и до увеличаване на акционерния дял. В някои редки случаи подобно поведение може да доведе до коренна трансформация на дореституционния статус и преход на лицето към нова социално-икономическа категория. От друга страна обаче е необходимо да бъдат отчетени и редица излизащи извън контрола на този дребен ак-ционер фактори, които могат да го лишат от комфортния му статут – натиска от страна на мажоритарния собственик за продажба на акциите, опити за източване и превръ-щане на дружеството в непублично, укриване на действително реализираните печалби, непрофесионално управление, общата стопанска конюктура и др.

Изследван случай № 8

Л. Й. е наследник на богат преди национализацията акционер в бирена фабрика. През 2000 г. той е обезщетен с над 29 500 акции с единична стойност от 12 лв., които представляват 4 % от собствеността на бирена фабрика с пазарна капитализация от около 18 млн. лева. Освен него дялове във въпросната фабрика имат и други рести-туенти, наследници на акционери преди национализацията, като съвкупният реститу-ционен дял в капитала на дружеството надвишава 15 %.

Изследваното лице се явява внук на един от основните акционери на фабриката, който е притежавал близо 40 % от нейния капитал преди национализацията. Същият е имал две деца – дъщеря /майка на Л. Й., която е починала през 1987 г./ и син, който има две дъщери, всяка от които е обезщетена с около 15 000 акции. Останалите акцио-нери не са роднини на лицето и притежават поотделно по-малки дялове от дружест-вото.

Преди национализацията бирената фабрика е притежавала производствени сгради с обща площ от около 3 000 кв. м., разположени върху парцел от над 10 дка., както и редица машини, съоръжения и суровини. След отчуждаването и по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия през 1947 г. същото запазва предмета си на дейност като държавно предприятие. В него са били направени значителни инвестиции – многократно увеличаване на площта на производствените помещения, внедряване на нови технологии, надстрояване на нови етажи върху вече съществувалите и др., поради което става невъзможно възстановяването на собстве-ността в натура. Обезщетението с акции става възможно благодарение на приемането на ЗОСОИ, а наследниците получават изчислените от вещото лице свои дялове през 1999 г. Правените преди това опити за възстановявяне на собствеността в реални гра-ници търпят неуспех. Много трудно се осъществява и самото обезщетение с акции по-ради съпротивата на приватизираното вече по това време дружество. Купувач на 85 % от капитала на фирмата се явява стратегически чуждестранен инвеститор, който първо-начално е имал идеята да изкупи 100 % от собствеността и да го превърне в непуб-лично.

Понастоящем мажоритарният собственик признава напълно правата на рести-туентите-акционери, допуска техни представители в управителния съвет и даже наема на работа един от тях. Дружеството реализира ежегодно печалби като за 2002 г. тя въз-лиза на 2,5 млн., като 1,5 млн от печалбата се разпределя като девидент сред акционе-рите. Като притежател на 4 % от капитала на дружеството Л. Й. реализира доход след приспадане на данъка от 51 хил. лв. Тъй като дружеството е публично, неговите акции се търгуват свободно на фондовата борса. Общата парична равностойност на получе-ното от изследваното обезщетение възлиза на над 350 хил. лв., а съвкупният девиден-тен доход от 1999 г. досега – на около 120 хил. лв. На това място трябва да се отбеле-жи, че изследваното лице реализира доходи не само от девиденти, но и вследствие уве-личаването на стойността на притежаваните акции – ако цената на една акция през 1999 г. е била само 5 лв., то понастоящем тя е вече 12 лв. като при това той има пре-димството във всеки един момент да продаде своя дял в дружеството /което разбира се Л. Й. никога няма да направи/ поради високото пазарно търсене на неговите акции.

Дядото на лицето започва трудовия си път като дребен амбулантен търговец, но благодарение на вродения си търговски нюх и предприемчивост бързо натрупва капитал, който решава заедно със свои доверени съдружници и специалисти, да вложи в биреното производство. Залага цялото си имущество, за да тегли кредити, нужни му за построяването на модерната за времето си бирена фабрика, оборудвана с машини и съоръжения от Германия. С времето предприятието проспорира – производството и пе-чалбите пос-тоянно се увеличават, построени са допълнителни цехове и складове. По време на национализацията вече е в предпенсионна възраст. Умира през 1954 г. в нищета.

Л. Й. понастоящем е 37-годишен, женен с едно дете и преди получаването на обезщетението с акции работи като начален учител. След това материалното му благо-състояние рязко се подобрява, той напуска работа и влага част от девидентите си в дребен бизнес – открива малък собствен магазин за продажба на козметика. Успоредно с това решава всички дълго отлагани поради безпаричие проблеми – закупува си само-стоятелно жилища, кола, започва да строи вила, записва се да учи второ висше обра-зование. Изключително силно боготвори дядо си, благодарение на който рязко изменя жизнения си път, стреми се да следва доколкото може неговия път – напр. прави мно-гократни опити за закупи още акции от предприятието, участвува като представител на дребните акционери в управлението му.

В заключение трябва да отбележим, че тази форма на обезщетение на бившите собственици се явява най-пазарният по своята същност механизъм реституционните активи със самият акт на удовлетворяване на иска за такъв вид компенсация се транс-формират в пазарни по своята природа и характер активи. Това е и причината, поради която техните притежатели /които като такива по нищо не се отличават от останалите миноритарни акционери/ изпитват върху себе си в най-голяма степен стихията на паза-ра, което ги принуждава да вземат рационални икономически решения в стремежа си да запазят /респ. да се откажат/ от заетия следреституционен статус. За съжаление, веднага след обезщетяването си те попаднаха в една враждебна към тях пазарна среда, за която беше характерно: неразвит, неликвиден и недостатъчно регулиран фондов па-зар, трайна тенденция към спад на котировките на акциите и отказ от публичен статут на много дружества, висок дял на непубличните дружества, изключителни права на ма-жоритарните собственици, които им се позволява да “размият” акционерното участие на дребните акционери, отказ техни представители да участвуват във вземането на ре-шения, непредоставяне на информация за оперативното управление на дружеството, символичен размер на раздаваните девиденти, а много често и отсъствието на такава практика, наличието на голям брой дружества, отчитащи реални или фиктивни загуби и др.

Последните законови промени в тази област /и по-специално Закона за измене-ние и допълнение на ЗППЦК/ дават надежда, че повечето от тези слабости ще бъдат преодолени, че ще се стимулира развитието на фондовия пазар и ще се осигури по-надеждна защита на правата на миноритарните акционери. В хода на тяхното прило-жение можем да очакваме укрепване статута на дребните акционери /включително и тази на реституентите, обезщетени с акции/, превръщането на тази позиция в достатъч-но привлекателна, за да бъде съхранена, спиране на процеса на силова концентрация на собствеността в ръцете на мажоритарните собственици, постигане на по-голяма дис-персия на акционерната собственост и др.

Посредством административният механизъм на удовлетворяване н реституцион-ните претенции с акции у нас бяха раздържавени няколко процента от подлежащите на приватизация държавни активи. Социално-икономическата проекция на този процес се изразяваше в превръщането на известна малка част от българските граждани в дребни акционери на търговски дружества в чиито дълготрайни активи са били включени под-лежащите им на обезщетение имоти и имущества. Характеристиките на техният изхо-ден следреституционен статус ведно с последващото им поведение резултират върху социалното разслояване на тези лица, разслояване, което вече има само далечна прили-ка с картината на социалното разслояване в досоциалистическа България. Макар меха-низма на обезщетяване с акции в много отношения да прилича на този чрез който се приватизират миноритарни държавни дялове /ако се изключи факта, че акциите се при-добиват безвъзмездно и лицето няма право да избира дружеството от което ги полу-чава/, този начин на удовлетворяване на реституционните искове не успя да доведе до формирането на значителен като социален обхват слой дребни акционери, които да се чувствуват сигурни в това си качество, да се стремят да инвестират в своето дружест-во, да могат свободно и при пазарни условия да продават и купуват акции, да разчитат в немалка степен на доходи, получени под формата на девидент и др. На практика се получи точно обратното – обезщетението с акции се превърна в привилегия на огра-ничен кръг лица и право за онези , които можеха да си позволят дълги съдебни дела, компенсацията с акции от атрактивни дружества беше забранена по законов ред, обез-щетените с акции лица бяха разколебани и демотивирани за удържат този си статут поради символичните девиденти, трудната ликвидност на акциите и прекомерните права на мажоритарните собственици.

Основната характеристика на следреституционното поведение на обезщетените с акции бивши собственици е неговата силна зависимост от юридическия статут, фи-нансовите резултати /респ. движението на борсовите котировки/, структурата на собст-веността и размера на разпределяния девидент, което е съчетано с минимални възмож-ности за промяна на изходния следреституционен статус като резултат на рационално пазарно-ориентирано поведение. В рамките на тези условия социалните последици за тези изследвани лица могат да се опишат като: минимално и краткотрайно отражение върху имущественото и в още по-малка степен върху подоходното им състояние /с из-ключение на случаите на реинвестиране на продадени големи пакети от акции и на притежаване на такива пакети в първокласни дружества/, ниска продължителност на заемане на този статус, характерна за притежатели на оценявани като неперспективни ликвидни акции, и съответно висока – при притежатели на неликвидни акции, за кои-то няма купувач и др. Обезщетените с акции бивши собственици най-често са хора, които /подобно на всички останали дребни акционери у нас/ желаят да ликвидират своето акционерно участие, независимо от трудностите и загубите, които им коства това, а не такива които са заинтересовани от това си участие, и още по-малко – такива, които биха действували в посока укрепване на този им статут чрез инвестиране на до-пълнителни средства в дружеството с цел увеличаване на акционерния си дял.

3.3. Собствениците на възстановени в реални граници недвижими имоти
Перспективите, които откриваме пред следреституционно поведение на собст-вениците на недвижими имоти с оглед на спецификата на притежаваните от тях рести-туционни активи съществено се отличават от тези, които са типични за обезщетените бивши собственици. Основната отлика между притежаваните от тези две групи рести-туенти реституционни ресурси е, че в първият случай имота се възстановява на негови-те собственици, тъй като към момента на приемане на съответния реституционен закон той съществува почти във вида и в размерите които е имал при отчуждаването си, до-като при втория реституентите получават обезщетение за невъзстановими /несъщест-вуващи, преустроени, застроени или придобити добросъвестно от трети лица/ имоти и имущества. Поради това обстоятелство притежателите на реституирани недвижимости получават двойнствен и предварително натоварен с множество противоречия изходен следреституционен статус. От една страна, за разлика от всички останали реституенти, те в качеството си на съсобственическа общност имат пълни и неограничавани от “вън-шни” съсобственици права върху възстановената си собственост. Освен това вида на притежаваният от тях реституционен ресурс /недвижим имот/ предполага като цяло много по-големи възможнности за неговата експлоатация и едновременно с това по-ви-сока ликвидност, което позволява на тези реституенти да го използуват много по-успешно като инструмент за своя житейски просперитет. Независимо от значителната си неизбежна амортизация на реституираните недвижими имоти те могат /за разлика от обезщетените реституенти/ да получат една много по-пазарна оценка на своите активи, да ги използуват за различни цели – жилищни, стопански, да ги отдават под наем, за-строяват, преустрояват и пр. Ако притежателите на получени като обезщетение ком-пенсаторни книжа или акции са принудени да реализират собственическите си права в пазарноподобни условия в рамките на които тяхното поведение е почти изцяло зависи-мо от законовата уредба или извънмерните права на мажоритарните собственици, то притежателите на реституирани недвижимости реализират своите права при условията на нормално функциониращи пазари /като този на недвижими имоти например/.

От друга страна, обаче тези реституенти по дефиниция са група физически ли-ца, притежаващи недвижими имоти, които много често нямат стопанско значение, а когато те като предназначение и/или пазарна стойност имат или могат да имат такова значение, реституентната съсобственическа общност в редки случаи успява да се трансформира в ефективно съдружие за тяхната стопанска експлоатация. Една от ос-новните причини за слабият стопански потенциал, наблюдаващ се при тези съсобстве-нически общности се крие в сложилата се структура на собствеността. Едноличната, най-често към момента на отчуждаване собственост, след реституцията се разпределя между наследниците, като размера на дяловете вътре в така образувалата се роднинска съсобственическа общност се определят от мястото на съответният съсобственик в ро-довата структура. Силната дисперсия на собствеността сред множество съсобственици с малки дялове /почти няма случаи реституиран имот да има мажоритарен собственик/, противоречивостта на техните интереси като следствие от разнородният им социален състав, несъотвествието между размера на дяловете и дореституционния статус на съ-собствениците, вземането на решения, произтичащи най-вече от текущите нужди на домакинските бюджети,^ възпрепятствуват и дори правят невъзможна стопанската им експлоатация и рядко водят до създаването на развити стопански субекти. В рамките на тези предварителни условия силен интензитет на социалната мобилност може да се наблюдава най-вече при отделни реституенти и съсобственически общности, които осъществяват стопанска експлоатация на реституираните си недвижимости, инвес-тират печалбите от тази си дейност и трансформират /преустроявят, застрояват, прода-ват/ тези си имоти с оглед на пазарното търсене. И обратно – едно ненасочено към соб-ствено стопанска експлоатация на недвижимите имоти следреституционно поведение, потребителска ориентация при изразходването на приходите непредприемане на дейст-вия, насочени към тяхната трансформация, само по изключение може да доведе до трайни, значими и възпроизводими следреституционни последици.

Лицата и съсобственическите общности, които не са използували по какъвто и да е начин /от момента на възстановяване на собственическите си права върху тях или за определен период/ своите реституирани недвижимости спадат към категорията на номиналните собственици. Независимо от причините за това: негодност за ползуване, липса на пазарно търсене за такива недвижимости, неатрактивно местоположение, съ-дебни дела, блокиращи използуването им, несъгласованост на интересите на съсобст-веници, подобна следреституционна позиция поставя техните собственици в изключи-телно неблагоприятната позиция да не са в състояние да оползотворят успешно собст-веническите си права. С оглед на постоянно спадащото търсене в подобна ситуация изпадат все повече притежатели на недвижимости. В конкретният случай можем да го-ворим единствено за промени на имущественото благосъстояние на тези лица, опреде-ляни от тенденциите, наблюдаващи се на пазара на недвижими имоти – при увеличе-ние на цените това благосъстояние се увеличава и обратно. Практически обаче поради оставането в такава следреституционна позиция има единствено негативни последици: поради непрекъснатата амортизация на имота, спадащите цени и ликвидност на недвижимостите и необходимостта да се плащат данъци.

Каталог: uploaded files -> files -> articles
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт
articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език
articles -> Магистърска теза на Борислав Виларов
articles -> Вопросы социологии
articles -> Справка за оповестяване на счетоводната политика
articles -> Иван пунчев стоката в нейното явление
articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език
articles -> Междублоковите пространства десислава костова
articles -> II. природа на реституционния процес правни и икономически аспекти
articles -> Програма на правителството за стабилно развитие на република българия за периода 2014-2018 г

Изтегляне 399.5 Kb.

Сподели с приятели: