3. Градските реституенти като разслояваща се категория

По време на втората фаза от реституционния процес се наблюдава отслабване на интензитета на социалната мобилност в сравнение с първата фаза, за която беше ха-рактерно номиналното повишаване на имущественото благосъстояние на реституен-тите. С други думи, следреституционното поведение резултира по-слабо върху раз-слояването на реституентите в сравнение с продуцираното вследствие самият акт на възстановяване на собствеността социално разслояване. Оказва се, че дълбочината и обхвата на следреституционното разслояване са значително по-слаби в сравнение със стратификационният потенциал, който се “крие” в реституционните активи. Основа-нията за един такъв парадоксален извод са следните:

• Доколкото тези активи масово остават неизползувани или се използуват за дома-кински и потребителски цели, стратификационните ефекти се припокриват с номинал-ното увеличение на имущественото благосъстояние на лицата, установило се след въз-становяване на собственическите им права;

• Генератори на интензивна социална мобилност се явяват само отделни реституенти и съсобственически общности, които имат стопански ориентирано следреституционно поведение. В тези случаи може да се наблюдава разслояване от стопанско-пазарен тип, явяващо се резултат от следреституционно поведение характеризиращо се собствено стопанска експлоатация на активите, инвестиционна насоченост на печалбите или на средствата, получени след продажба на активи и трансформация на активите с оглед изискванията на пазара. Социалните последици от избор на такива следреституционно поведение се изразяват във възможността за заемане на по-скоро придобит, устойчив и възпроизводим нов следреституционен статус, принципно различен от изходния, бързо и безвъзвратно “напускане” на изходната следреституционна позиция, а много често и състава на категорията и др.

• Преобладаващият вид социално разслояване, което следреституционното поведе-ние на реституентите произвежда е имуществено-подоходното разслояване. Характер-ните особености на това поведение са: отказ от стопанска експлоатация на активите, ползуването им за домакински цели /а много често отсъствие на каквото и да било из-ползуване/, много нисък размер на приходите в сравнение със стойността на реститу-ционните активи, съпроводено с потребителската насоченост при тяхното изразход-ване, наличието на голям процент реституционни активи, които не генерират никакви приходи, отказ или невъзможност от трансформация на актива като условие за него-вата пазарна реализация и др. Основните характеристики на това имуществено-подо-ходно разслояване се явяват: изцяло предписан характер на следреституционния ста-тус, продължително оставане в рамките на изходния статус или обратно - бързото му напускане /и в двата случая принудително и против интересите на лицето/, принципни трудности, а нерядко е невъзможност от заемане на нов, устойчив и възпроизводим следреституционен статус. Тези са и причините поради които стратификационните последици не надхвърлят първоначалните /номиналните/. Операционално погледнато това означава, че съвкупната стойност на реституционните активи към момента на тях-ното придобиване е по-висока от съвкупната им стойност понастоящем плюс реали-зираните приходи за периода в който те са били владяни¹¹.

В резултат от избраният тип следреституционно поведение, формата в която се осъществява възстановяването на собственическите права и стопанското /респ. несто-панско/ значение на реституционните активи, реституционния процес продуцира поя-вата на следните социални социално-икономически категории и слоеве:

• 
  Едри акционери и собственици /съсобственици/ на фирми, възникнали след апорт на реституирани недвижимости в търговски дружества, като фирми, съставени от рес-титуенти-съсобственици на недвижими имоти /с или без външно участие/, вследствие на обезщетение с големи пакети от акции на търговски дружества или закупили такива пакети от акции с компенсаторни инструменти, придобили чрез компенсаторни книжа миноритарни пакети от акции /остатъчен държавен дял/, собственици на по-често сред-ни фирми, възникнали след реинвестирането на значителни реституционни капитали и др.;
  

• 
  Собственици на малки фирми, възникнали на основата на стопанската експлоата-ция на реституираните си недвижимости, след реинвестирането на реституционни ка-питали или след застрояването на парцели със стопански постройки;
  

• 
  Занаятчии и дребни търговци, работещи на патент, възникнали на основата на сто-панската експлоатация на реституираните си недвижимости, след реинвестирането на реституционни капитали или след застрояването на парцели със сгради със стопански помещения;
  

• 
  Дребни акционери в търговски дружества, възникнали в резултат на обезщетение с акции, след закупуване на малък пакет акции с компенсаторни инструменти на фондо-вата борса или по линия на масовата приватизация или реинвестирали реституционни капитали в акции;
  

• 
  Едри рентиери, източник на основният доход на които е отдаването на първокласни недвижимости от които притежават значителни дялове под наем, в повечето случаи трудово незаети;
  

• 
  Дребни и средни рентиери, за които отдаването под наем на недвижими имоти е из-точник на допълнителни доходи, най-често трудово заети;
  

• 
  Работници и служители, работещи на заплата във фирмата на наемателя или на ня-кой от съсобствениците си.
  

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По време на двете фази, през които преминава реституционния процес /на въз-становяване на собственическите права и на упражняване на тези права/ наблюдаваме два специфични типа социално разслояване – първично и вторично. Първичното раз-слояване е породено от извънпазарния механизъм на обезщетяване на реституентите за одържавената от техните наследодатели в миналото собственост. Като начин на овъз-мездяване на тези лица за понесени от техните наследодатели имуществени вреди то води след себе си единствено до преразпределение на собственост в интерес на град-ските реституенти, в резултат на което българските граждани се подразделят на пра-воимащи и неправоимащи по законите за реституция на градска собственост /единстве-ното следствие от което е задълбочаването на имуществените неравенства между тях/. Вследствие на този начин на разпределение на собствеността едни групи реституенти придобиват различни по своята стойност, вид, местоположение, размер, ликвидност, стопански потенциал и пригодност, дял, режим на упражняване на собственическите си права имущества и др., за разлика от други, което се явява предпоставка за тяхното вътрешно разслояване. Същото това вътрешно разслояване само в изкривен, окастрен и превърнат вид възпроизвежда съществувалото имуществено неравенство в българското общество от периода предшествуващ национализацията, от една страна, и неизбежните промени /на унищожаване, застрояване, изхабяване, продажба и пр./, които са настъ-пили с национализираното имущество през периода в който то е било одържавено, от друга. Комплекс от фактори /законодателството, властовите ресурси на страните, упъл-номощените органи, специфичните родословни структури и др./ допълнително прекон-фигурира съвкупността от лица, които впоследствие ще бъдат обезщетени.

Вторичното разслояване настъпва след /и е резултат от/ ефективното упражня-ване на собственическите права от страна на реституентите, като неговия интензитет е в зависимост от способността същите да съумеят да превърнат реституираната си соб-ственост в капитал и себе си в пазарни агенти, използувайки на шансовете, които им дава пазара за това. То, за разлика от първичното, се основава единствено на пазарната експлоатация на реституционните активи и следователно няма предписан характер, а е в зависимост изцяло от личните способности и усилия на правоимащите лица. Както може да се види от предшествуващият анализ поради наследствения начин на придоби-ване на имуществата вторичния стратификационен ефект има ограничен характер – личните способности и професионални знания и умения не са формирани по начин, че да възпроизведат професията на наследодателя, спецификата на самото наследяване не позволява да се извърши щателен подбор на множеството наследници /т.е. имаме по-всевместно право на собственост на всеки наследник по закон/, отсъствува на законова принуда за стопанска експлоатация на активите¹ /за разлика от приватизацията/, самите съсобственически общности са вътрешно разслоени образования, чиято стопанска мо-тивация се определя от нуждите на домакинските бюджети, а не от капиталовата рен-табилност. Като се отчете физическата амортизираност и стопанска непригодност на повечето недвижимости, техния незначителен дял в стопанския и жилищен сектор, както и обстоятелството, че повече от половината от тях вече не съществуват, то не е трудно да се заключи, че е налице трайна тенденция към минимизиране на стратифи-кационния потенциал, който носи в себе си градския реституционен процес у нас. Важно е да се подчертае, че раздържавяването на собствеността у нас, било чрез меха-низма на реституцията, било чрез приватизацията /разбира се, в значително по-малка степен/ в условията на институционално неизградена пазарно-демократична система продуцира предимно имуществени неравенства и по-скоро като изключение трайно ин-ституционализирани стопански форми и социални слоеве. В този смисъл крайните стратификационни последици от действието на реституционния процес могат да бъдат описани в термините на имущественото разслояване, а продуцираните социални слоеве и прослойки са изключение. Към последните можем да отнесем: миноритарни акционе-ри, притежатели на “реституционни” акции /закупени или получени като обезщете-ние/, собственици /съсобственици/ на най-често дребни фирми, занаятчии и търговци /възникнали на основата на ползуване на реституирани имоти, застрояване на парцели или реинвестирането на реституционни капитали/ и, разбира се, дребни и едри рен-тиери². Конституирана по този начин изследваната категория лица приема формата на пирамида на върха на която се разполагат едрите рентиери, притежателите на значи-телни дялове от водещи печеливши фирми и реинвестиралите реституционни капитали в проспериращ бизнес /всички те получили своята трайна социална позиция като инте-грирани в пазарната система пазарни агенти именно на базата на реституционния ме-ханизъм/, а в нейната основа – хиляди дребни рентиери, бизнесмени, занаятчии, тър-говци и акционери /чиито следреституционен статус е изключително неустойчив, а перспективите им за неговото съхраняване чрез стопанска експлоатация на реститу-ционните активи – минимален/. По-голямата част от градските реституенти остават из-вън нейните граници, т.е. те няма да съумеят /или обективно не са в състояние/ да из-ползуват реституционните си ресурси като инструмент за интеграция в пазарната система – това са стотиците хиляди, които вече са разпродали /или предстои да го на-правят/ своите компенсаторни книжа, акции и недвижими имоти – за тях може да се каже, че реституцията е приела формата на обикновено обезщетение, което се израз-ходва за потребителски цели.

Наследяването на семейни имущества е неотменен механизъм, съпътствуващ възпроизводството на стратификационните системи. В модерните общества ролята на наследствените приемущества постоянно намалява, особено по отношение на такива социално инертни предимства каквито се явяват личните непроизводителни богатства, чиито стратификационен потенциал се крие единствено в тяхната стойност. Като ма-сов, наследствено-обезщетителен / и следователно непазарен по своя характер и произ-ход/ способ за раздържавяване, реституционния механизъм се явява източник за тради-ционализация на обществените отношения, в противовес на приватизационния, който /дори да отчетем всички условности на прехода/ е генератор на модернизационни про-цеси. Но дори в едно сравнително традиционно и реформиращо се общество като бъл-гарското /както може да се види от предшествуващия анализ/, наследяването имущест-ва не е в състояние да предизвика значими стратификационни последици. Това сигурно означава, че България все пак е тръгнала по пътя на своята модернизация в руслото на която ролята на наследствено придобитите предимства намалява, за сметка на занятие-то, като поле за изява на личните усилия и способности.

Българският реституционен модел /не само в града, но и в селото/ е икономиче-ски ирелевантен, защото не създаде предпоставки за конституиране на ефективни и па-зарно интегрирани стопански форми /земеделски стопанства, малки фирми, акционер-ни участия и дори рентиерски практики/. Неговата реализация практически доведе единствено до такова преразпределение на собствеността, при което повечето от рести-туираните имущества се изваждат от сферата на пазара /а немалка част останаха трай-но неизползувани/, не позволи обособяването на стопански субекти с пропазарно пове-дение, консервира реституентите в позицията им на обикновени владелци³, доведе до неимоверно разширяване сферата на действие на рентните отношения⁴, сведе ролята на реституционните активи до ресурси за оцеляване, а не до ресурси за просперитет, в ре-зултат на което продуцира единствено имуществени неравенства между правоимащите по реституционните закони и останалите членове на обществото⁵. С това се ограничи и без това тясното пространство в което действуват пазарните отношения и се поставиха бариери пред модернизационните процеси.

Следреформената стратификационна система у нас ще бъде до голяма степен функционално следствие от степента на интегрираност /участие или отказ от участие/ на отделните социо-професионални групи, слоеве и прослойки в изграждащата се па-зарна система. Опозицията “пазарно – извънпазарно” позволява не само открояването на основните характеристики на различните социални слоеве, но и да се прогнозира кои от тях ще образуват фундамента на тази стратификационна система, и на кои е съ-дено да изчезнат или да се маргинализират /напр. огромна част от малките земеделски стопанства, дребни бизнесмени, занаятчии, акционери, рентиери и др./. В най-голяма степен подобна съдба очаква преди всичко наследниците на досоциалистическия елит, които избраха да прибавят реституираната си собственост там откъдето исторически прохожда всеки капитализъм – домашното имущество.

 Поради неголемият брой на обезщетени с акции градски реституенти са представени само четири ти-пични случая.

 Не трябва да се изпуска от очи фактът, че обезщетените с акции реституенти поначало имат рационал-но ориентирано икономическо поведение, което се доказва от лично техният избор да получат обезщете-нието си именно в такава форма, а не чрез компенсаторни книжа.

 Последният фактор има слаб стратифициращ ефект, доколкото мнозинството от обезщетените бивши собственици притежават акции, чиято пазарна стойност не надвишава 15 хил. лв.

 Нека не забравяме, че практически всички съсобственически общности са група физически лица, които към момента на придобиване на собственически си права са извън бизнес-сектора.

1⁰ Известен ми е един такъв случай при който беше извършена продажба на първокласен имот от трима съсобственици на стойност 1 млн. долара, което доведе до качествени промени в жизнения стандарт на лицата и особено на техните наследници.

1¹ Причините за това за много: близо два пъти спадналите цени на недвижимостите и наемите, увелича-ващите се разходи за поддържка на тези амортизирани недвижими имоти, високият процент неизползу-вани активи, масовото прекратяване дейността на малки фирми, рязкото спадане на ликвидността на акциите и размера на разпределяния девидент, обременяващите данъчни и съдебни разходи, отсъствието на сигурна съдебна защита на правото на собственост и договорите и др. В резултат на това масовият реституент не живее с доходи от реституирана собственост, а все по-често реализира приходи от про-дажбата на тази си собственост /приходи, които, както може да се види от представените изследвани случаи изпълняват ролята на ресурси за оцеляването, а не ресурси за просперитета/.

1 Например чрез високи наследствени данъци, прогресивни данъци върху имуществата, и особено тези от тях, които не се стопанисват. Това от своя страна води до съхраняване на статуквото, респ. до тради-ционанализация на обществените отношения и възпиране на модернизационните процеси, разбирани като пазарни процеси.

2 Рентиерът е само видимият остатък от действието на реституционния процес. Тук е мястото да посо-чим, че неговия статут се схваща изключително идеологически пристрастно. Рентиер е лице, което жи-вее от доходи от постоянни и нискорискови инвестиции /недвижимости и облигации/. /Epstein, G., Power, D. 2003; 5/ Следователно рентиерската практика е вид стопанска дейност, доколкото е налице ин-вестиция /преднамерена или наследствено придобита – разликата е техническа/ в актив от който се очак-ва приход. Самият акт на наемане е търговска сделка, регламентирана в договора за наем, а наемодате-лят и наемателят като страни в тази сделка безусловно се явяват пазарни агенти. С други думи наемода-телят /независимо от това, което ни се привижда/ е лице, което продава за определен период от време правото на ползуване на своята собственост на наемателя. Като такъв той влиза в конкурентни отно-шения с останалите продавачи на това право. Той е силно зависим от равнището на търсене, т.е. реализа-цията на сделката не е безпроблемен акт. А, че рентата е функция от стопанска дейност най-ясно се виж-да при сравнението на масовите наемодателски практики с лизинга, като по-развита и институциона-лизирана стопанска форма. Затова рентиера трябва да се дефинира като дребен предприемач от сферата на услугите. Доколкото занятието се определя като базисен определител за социалното положение на ед-но лице, то тук приемаме, че рентиерите, които получават основния си доход от наем, са такива според своето занятие или рентиер е вид занятие. В този смисъл поставянето на предприемачите и рентиерите в една класа /тази на позитивно привилегированите собственици/ от Вебер /Вебер, 1994; 147-156/ е ос-нователно, доколкото и в двата случая става дума за слоеве, които реализират доход от собственост, не-зависимо от различията в начина на експлоатация на притежавания капитал.

3 Нека не забравяме, че от гледна точка на зрелите пазарни отношения, реституцията може да се дефи-нира преди всичко като наследствена привилегия с непазарен произход, която не може да бъде съхране-на като такава извън пазарния механизъм, а изисква задължителна пазарна реализация. В този смисъл обикновеното неприходоносно владеене не се явява привилегия, а разход за владелеца.

4 Ако отчетем факта, че значителна част от реституираните имоти, както в селото, така и в града се отда-ват под наем, то след реституцията наемът вероятно се явява третият по-разпространеност източник на доход след работната заплата и пенсията.

5 Масовото предрешаване на дилемата “имущество или капитал” в посока на механичното прибавяне на реституционните активи към личното имущество е акт, който минимизира всички последващи страти-фикационни последици.

Каталог: uploaded files -> files -> articles
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт
articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език
articles -> Магистърска теза на Борислав Виларов
articles -> Вопросы социологии
articles -> Справка за оповестяване на счетоводната политика
articles -> Иван пунчев стоката в нейното явление
articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език
articles -> Междублоковите пространства десислава костова
articles -> II. природа на реституционния процес правни и икономически аспекти
articles -> Програма на правителството за стабилно развитие на република българия за периода 2014-2018 г

Изтегляне 399.5 Kb.

Сподели с приятели: