3. Градските реституенти като разслояваща се категория
Изтегляне 399.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Изследван случай № 10
- Изследван случай № 11
- Изследван случай № 12
- Изследван случай № 13
- Изследван случай № 14
- Изследван случай № 15
Изследван случай № 9В.И. е типичен случай за номинален собственик на реституиран недвижим имот. Същата притежава 1/3 идеална част от четириетажна фабрична сграда, разположена на терен от 700 кв.м. в централната неоживена част на областен град. Към момента на от-чуждаването си имота е изпълнявал функциите на тютюнева фабрика със застроена площ от около 1 800 кв.м. Същият е бил построен през 20-те години на миналия век от дядото на лицето, чиято еднолична собственост се е явявал до 1948 г., когато е бил на-ционализиран по Закона за държавния монопол на тютюна. През периода в който е бил отчужден имота не е претърпял никакви промени, дори не е бил извършен основен ре-монт. Стойността на имота по данъчна оценка е близо 580 хил.лв. През по-голяма част от времето през което е бил национализиран се е ползувал като шивашка фабрика. Рес-титуиран е по ЗВСОНИ през 1992 г., но наследниците не са влезли във владение заради съдебен спор за правото на собственост по който се води дело, което продължава близо 3 години. Фактическото възстановяване на правото на собственост датира от месец май 1995 г. Останалите съсобственици на В.И. са нейните четирима първи братовчеди – всеки един от тях с по 1/6 идеална част от имота. Тъй като наследодателят, както и неговите деца са починали, собствеността се възстановява в полза на внуците му. От влизането на ЗВСОНИ в сила досега съсобствениците са нямали практически никакви конфликти помежду си, както по повод воденото дело, така и по повод на начина по който ще се стопанисва имота. Приемало се е за даденост, че такъв семеен имот не подлежи на продажба, а за да се извършат неотложните подобрения по него, е необхо-димо да се намери подходящ наемател. Правени са били многократни опити /главно от страна на двама от нейните братовчеди, които живеят в къща, намиращата се в непо-средствена близост до имота и имат подходящите професии и връзки с потенциални наематели/ имота да бъде отдаден под наем, но и до днес това не е станало. Обяснение-то на този факт се крие в спешната нужда от скъпоструващ ремонт, отсъствието на тър-сене на производствени помещения в самият център на града, нерационалното му въ-трешно разпределение, което не позволява да се превърне в офис-сграда, липсата на средства от страна на съсобственици, за да може ремонта да бъде извършен от самите тях, прекалено високите изисквания, които се поставят пред потенциалните наематели и ред други. Имотът постепенно се превръща в пустееща постройка – прозорците са изпочупени, покривът тече, върху пода на първият етаж поникват бурени, помощните помещение започват да се срутват и пр. Практически почти всички действия, които са свързани с реституирането, поддържането и търсенето на наематели падат върху пле-щите на единият от нейните братовчеди. В.И., която не живее в същият град, където се намира имота фактически почти не се интересува от неговото съществуване, индифе-рентна е спрямо неговото стопанисване и бъдеще. Съсобствениците са нямали по-между си противоречия, но интересно е да се отбележи, че те никога не са се събирали заедно за да решат какво да правят с имота, въпреки добрите отношения между тях. Всеки от тях е погълнат от своята може да се каже успешна кариера и съществуването на тази обща за тях собственост те възприемат по-скоро като семейна реликва, която на всяка цена трябва да се запази /дори под формата на парцел, годен за бъдещо застроя-ване от самите тях/.Дядото на В.И. се издига от среден търговец в малък български град до един от водещите тютюнопроизводители в голям град, отчасти поради това, че наследява баща си, който поставя началото на фирмата, отчасти заради своята изключителна пред-приемчивост и търговски нюх. Премествайки бизнеса си в големия град той бързо се налага сред конкурентите си в бранша с своето агресивно поведение и инициативност. Преди световната икономическа криза от 30-години на миналия век, той вече е участ-вувал в много акционерни дружества и е притежавал огромен брой недвижими имоти и парцели. За да спаси основното си производство от фалит по време на Световната кри-за от началото на 30-те години е принуден да продаде всичко и запази само него.В.И. от своя страна завършва висше хуманитарно образование и работи в дър-жавната администрация в продължение на повече от 25 години. Тя се омъжва преди няколко години /понастоящем е на 53 г./ и няма деца. Разполага с два големи апарта-мента в единият от които живее баща и. Въпреки, че пряката и работа не и го налага има подчертани научни интереси и подготвя докторат по своята специалност. Не раз-полага със странични доходи, но това не я подтиска, защото е свикнала да живее с това, което има. Винаги се е интересувала от родовата история – както на баща си, така и на майка си /по линия на която тя получава въпросния имот/. За нея лично възстано-вяването на собственическите и права има значение изключително като морален акт. Никога не би зарязала работата си за да се занимава с частен бизнес. Стреми да са по-мага с каквото може на братовчедите си и отношенията между тях, които винаги са били добри, /макар контактите помежду им да са инцидентни/ след реституцията се подобряват. Пропуснатите ползи и извършените във връзка с имота разходи не я при-тесняват – за нея е по-важно обстоятелството, че правото на собственост е възста-новено /и то като морален акт/, отколкото възможността да подобри своя жизнен стан-дарт. Обективно погледнато цялостното влияние на реституцията върху нейния социа-лен статус е с отрицателен знак – поради амортизацията и рязко спадналото търсене стойността на имота е паднала почти наполовина, а вероятността да се намери наема-тел или купувач за него е много малка.Собствениците на реституирани недвижимости, които ги използуват за жилищ-ни и домакински цели, най-често са притежатели на имоти без стопанско предназна-чение с ниска стойност /жилища, гаражи, ателиета/ и търсене и в същото време изпит-ват определени жилищни нужди. При един такъв тип следреституционно поведение е налице отказ от трансформация и експлоатация, която може да донесе приходи, поради което ефекта върху последващия това действие статус се изчерпва с подобряване на имущественото състояние на лицата. В някои случаи, когато се задоволяват жилищни нужди на непритежаващи жилища семейства с ниски доходи ефектът е по-силен. Този тип експлоатация на реституционните активи води до консервиране на позицията за дълъг период от време, освен в случаите в които е налице голямо раздробяване на соб-ствеността /тогава такъв сценарий е по-малко вероятен и съсобственическите колизии най-често водят до продажба на имота/. Така, че подобно развитие е възможно най-вече при съсобственост между близки роднини и се реализира практически след изпла-щане дяловете на останалите роднини. Лицата, които са продали своите реституирани недвижими имоти, използувайки средствата за потребителски цели практически излизат извън границите на категорията /най-често няколко години след фактическото възстановяване на собственическите си права/ с което губят възможността да ги използуват като средство за житейски проспе-ритет. Подобно поведение не позволява заемане на нов следреституционен статус, а неговите резултати се изчерпват с потребяването на получените от продажбата суми и в същото време зависят основно от техния размер. При това собственици на големи дя-лове от имоти с висока стойност могат да подобрят за по-дълго време и повече потре-бителски нужди и обратно. Такива действия обикновено се предприемат от лица с имоти без стопанско значение, които не могат да генерират доходи, при възникнали непреодолими противоречия между съсобственици от лица които са недоволни от ста-тута си на собственици “на книга” и др. Продължителността от време, необходимо за излизане от състава на категорията зависи най-вече от координацията на интересите между съсобствениците и пазарното търсене. В отделни редки случаи следреститу-ционните последици могат да бъдат много трайни и дълбоки. 10 Изследван случай № 10Г.Л. е една от многото наследници на един от големите български индустриалци отпреди 9 септември 1944 г. Основната част от реституираните имоти на фамилията представляват около 3 хил. декара парцели в покрайнините на един от големите бъл-гарски градове. Същите се оценяват приблизително на около 18 – 20 млн. лв. Наслед-ниците притежават и фабрична сграда с разгърната застроена площ от 800 кв.м. и двор-но място към нея от 2 декара. Лицето притежава 3 % от тази собственост /съсобствени-ческата общност е много голяма и наброява над 30 души/. Отделно от това по линия на майка си Г.Л. притежава ½ идеална част от магазин намиращ се центъра на същият град, както и КЗ за над 100 хил.лв. Всички реституирани имоти на Г.Л. са били собст-веност на дядо и по бащина линия е са били одържавени през 1947 г. по Закона за на-ционализация на частни индустриални и минни предприятия. Градските парцели не се реституират в размера в който са съществували преди отчуждаването им /за разликата наследниците получават КЗ/, а фабриката и магазина се възвръщат във вида и размера в който са били одържавени. По времето, когато са били отчуждени фабриката е про-дължила да има същия производствен профил, земите са били използувани за земедел-ски нужди, а магазина непосредствено преди да бъде реституиран е служел като апте-ка. Фабриката е построена през 1912 г., а през 1925 г. вече възрастният дядо на Г.Л. я преобразува в акционерно дружество в което седемте му деца имат различни дялове, начело на което поставя най-големия си син. Основателят на предприятието умира през 1929 г. Именно с такава структура на собствеността фабриката и спадащите към нейните активи земи са били одържавени през 1947 г. Стойността на реституирания дял на лицето е, както следва: за градските парцели в покрайнините на града по теку-щи пазарни цени - около 570 хил. лв.; за фабриката – около 10 хил. лв. и за магазина от около 100 кв. м. – около 40 хил. лв. Реституирането на магазина и фабриката става относително безпроблемно и се урежда извънсъдебно. Парцелите, които се намират на различни места и съответно са с различни собственици, обаче наследниците възвръщат със съдебни дела, някои от които продължават и досега. Фабриката се отдава под наем на частна фирма и се използува от нея за производство за резервни части за сумата от 10 хил. лв. Магазина от своя страна от няколко години насам се отдава под наем на фирма за продажба на перилни препарати за сумата от 500 лв. Всички градските парце-ли пък са обявени за продажба от наследниците като към момента са продадени 900 декара на обща стойност 2 700 хил.лв. срещу които лицето получава съобразно своя дял 81 хил. лв. От продадените вече КЗ лицето реализира доход от около 20 хил. лв. Стойността на притежаваните преди реституцията недвижими имоти предста-влява незначителна част от реституираните. В същото време преди реституцията дохо-дите на лицето от държавна работа в детски ясли са пренебрежимо малки в сравнение с тези, които има след това. Понастоящем доходите от наем и продажба на реституирани имоти са единствените доходи, които семейството на Г.Л. получава. Тя и много-бройните и съсобственици са имали всички възможни следреституционни проблеми – съдебни дела, проблеми с наематели, спорове при разпределяне на дяловете, конфлик-ти, кой да има най-голямо влияние и да взема основните решения относно собственост-та, дали и на кого да се продават въпросните парцели и на какви цени и др. След смяната на двама от наследниците, които биват упълномощени от останалите да дви-жат общите дела, те намират подходящият човек. Един от съсобствениците се нагърбва със задачата да събира всички приходи на фамилията, както и да извършва всички про-дажби /срещу минимален процент от тях, който остава за него/. Цялата дейност е орга-низирана професионално подобно на малка Агенция за приватизация, въпросното лице има офис, получава заплата и изплаща срещу подпис постъпилите суми съобразно дела на всеки. Основната цел на така създадената организация е пълната разпродажба на всички градски парцели /между другото аналогията с Агенцията за приватизация не е случайна – ако се погледне справката и за началните цени на продаващите се държавни активи и се сравни с продажбите, които се уговарят в офиса на фамилията, ще се уста-нови, че вторите продават на по-високи цени, има оферти от $500 хил. и при това по-успешно/. Приходите от наем е продажба на реституирана собственост Г.Л. използува из-ключително за текущи потребителски нужди. Лицето е типичен представител на онази категория, която научната литература описва като болни от манията за пазаруване. Тя не прави никакви спестявания, цялото семейство е без здравна и пенсионна застрахов-ка, не е вложила нито лев стоки, които излизат извън кръга на храна, дрехи, развле-чения, бижута, козметика и др. В резултат на това си поведение много често остава дори без лев и няма възможност да покрие такива елементарни текущи разходи като електричество, вода и др. Г.Л. е със средно образование, 37 годишна, женена с две деца и до реституцията е работила в продължение на няколко години като възпитателка в детски ясли, но след като урежда реституционните си проблеми и започва да получава приходи от имотите си, напуска работа. След няколко години дори предлага на мъжа си да напусне също работата си, която тя смята за непрестижна и неносеща доходи, което той и прави. Рес-титуцията променя генерално начина на живот на цялото семейство – и двамата съпру-зи напускат работа, имущественото благосъстояние и доходите на лицето се увелича-ват многократно, то е в състояние да разчита на постоянни, макар и неголеми приходи от наеми, като успоредно с това през определени интервали от време получава значи-телни суми от продажби на парцели и КЗ. Г.Л. и съпруга и практически сменят дореституционната си социална принадлежност и се превръщат в дребни рентиери, които се издържат от наеми и основно от продажба на реституирана собственост /сред-ствата получени от продажбите многократно надвишават сумите, получени като нае-ми/. Нейният престиж сред останалите рязко се увеличава, гордостта от произхода не се прикрива, а се подчертава, а получените приходи и притежаваните имоти се обявя-ват на всеослушание. Не смята, че доходите от работа водят до депрофесионализация и демотивират човека, главно защото ги смята за най-добрите възможни източници на доход и поради отвращението си към професията, отношенията в работата и символич-ното заплащане. Няма и не иска да има никакви бизнес-планове и разчита, че притежа-ваните от нея имоти ще осигурят издръжката на семейството до края на живота им. Потребителската мания я завладява до такава степен, че тя дори не обзавежда както трябва дома си, както и не мисли в близко бъдеще да закупи жилище за децата си. Не позволява на съпруга си да взема никакво участие в реституционните дела, а още по-малко да определя начина на изразходване на получените средства, макар формално да внася всички приходи в семейния бюджет. В същото време не го оставя без средства, но в размер, който тя смята за достатъчен. Обръща изключително внимание на всички прищевки на децата си и дава големи суми за тяхното обучение, играчки, забавления и пр. Не е сред тези съсобственици, които имат някакво отношение към управлението на имотитите – по-скоро оставя нещата в ръцете на избраното от съсобственическата общ-ност лице и му има доверие. Между тях няма противоречия относно начина на екс-плоатация на имотите и при сложилата се ситуация никой от съсобствениците не желае продажбата на фабриката, от една страна, и в същото време всеки от тях е доволен от това, че парцелите се продават. Нямало е и стремежи към делби с оглед на размера на парцелите и малките дялове на всеки. Само в един момент изниква възможността вър-ху един от тях да се построи жилищен микрорайон, срещу което те да получат като обезщетение голям брой жилища, магазини, гаражи и др., но идеята не се осъществява поради отказ на инвеститора. Отношенията между нея и някои от съсобствениците се развалят след връщането на имотите – двама от тях се опитват да изземат ролята на ос-таналите, но единият не успява да се справи, а другият е сменен от останалите поради опити за измама. За разлика от нея една част от останалите съсобствениците имат успе-шен бизнес, който възниква или се разширява в резултат на инвестираните от продаж-бата средства. Г.Л. успява да повиши изключително най-вече имуществения, подоход-ния и потребителския си статус, заемайки трайно позицията на лице, което живее от продажбите на своето наследство /и в по-малка степен от наеми/, да промени коренно своя референтен кръг, самоидентификация и пр., но всъщност потегля надолу по стъл-бицата на междугенерационната си мобилност – тя прахосва всичко онова, което пред-ците и са създали, без да постигне нищо сама, без да остави следа след себе си. Около 1/3 от всички реституирани градски недвижимости представляват дворни места и парцели, чиято обща площ възлиза на 27 180 декара /Стоилов, 2001; 26/. Спе-цификата в тези недвижими имоти се изразява в това, че тяхната експлоатация в почти всички случаи изисква застрояването им. От тази гледна точка немалка част от техните собственици, в зависимост от размера и местоположението на притежаваните от тях парцели и дворове се оказват в много по-привилегировано положение спрямо остана-лите реституенти защото: в повечето случаи новопостроените сгради и постройки не изискват наличие на първоначални средства от техните собственици, а се придобиват безвъзмездно като обезщетение за предоставянето на парцела от строителната фирма, дават възможност за планиране на предназначението и вътрешното разпределение и площ на помещенията, имат ниски експлоатационни разходи и др. Собствениците на терени /парцели и дворни места/, които са ги застроили имат разнообразни възможности за трансформация на техният изходен следреституционен статус в зависимост от типа на тяхната експлоатация /потребителска, рентиерска или стопанска/, както и от технико-икономическите характеристики на терена и новопо-строеният обект. При това, следреституционно поведение, опредметено в построяване на жилищни сгради за задоволяване на потребителските /домакински и жилищни/ нуж-ди на лицата продуцира слаби ефекти върху техния последващ следреституционен ста-тус, докато поведение, опредметено в застрояване на терени със стопански постройки, предназначени за развиване на собствена стопанска дейност /и в по-малка степен за отдаване под наем/ интензифицира процеса на разслояване вътре в тази типологична група. И в двата случая е налице трансформация на реституционните активи, водеща до заемане на нов следреституционен статус, съществено различаващ се от изходния, чиято устойчивост е много висока при лица, които използуват застроеното за жилищни цели или го отдават под наем, и по-скоро средна – при лица, които използуват новопо-строени стопански постройки за стопански цели. Устойчивостта на изходния следрес-титуционен статус е в пряка зависимост от бързината с която съсобственическата общ-ност успява да вземе общо решение за застрояването на терена, така както и от негови-те пазарни “достойнства”, опредметени в пазарното търсене. В този смисъл собстве-ници на терени, имащи големи размери и добро местоположение /в зависимост от функционалния тип селище в което се намират и зоната в рамките на самото селище/, които са били застроени в първата половина на 90-те са в значително по-привилегиро-вано положение в сравнение с такива, които разполагат с малки терени с неатрактивно местоположение, които са ги застроили след този период. При всички случаи най-си-лен интензитет на социалната мобилност може да се наблюдава при лица, които разви-ват стопанска дейност в новопостроени обекти/тяхна еднолична собственост/, които се намират в централните части на големите градове – именно те благодарение на избра-ния тип следреституционно поведение имат възможността да сменят социалната при-надлежност, която са имали преди това. Изследван случай № 11К.И понастоящем е собственичка на един апартамент от 75 кв.м., намиращ се в централната част на областен град. Същата живее в едно домакинство със своята майка и сина си, който се явява също собственик на апартамент от 75 кв.м., намиращ се в съ-щата жилищна кооперация. Самата кооперация е построена през средата на 90-те върху реституиран градски парцел, а въпросните жилища са придобити безвъзмездно от строителната фирма, извършила строежа. Интересно в техният случай е, че получе-ният като обезщетение от майката на лицето парцел не е същият, който е бил отчужден – те се принуждават да направят взаимноизгодна “сделка”, за да могат да получат имот в реални граници, а не обезщетение с КЗ като “предотстъпват” собствеността върху принадлежалият им някога техен парцел на местен партиен функционер, като в замяна на това получават неговият терен, който се е намирал наблизо, но в тиха уличка. Ос-новната причина да се решат на подобна стъпка се крие в разпоредбите на реститу-ционните закони, съгласно които на реституиране не подлежат терени, които са пуб-лична държавна или общинска собственост – към момента на влизане в сила на рести-туционния закон техният терен е бил публична общинска собственост, поради което реституцията в реални граници е станала възможна единствено благодарение на “поли-тическото влияние”, което е упражнил този политик върху общинските власти. В ре-зултат на това споразумение и двете страни са били удовлетворени – политика е придо-бил парцел, намиращ се “на пъпа на града” върху който впоследствие изгражда модер-на сграда с търговски, административни и жилищни функции, а майката на К.И. и ней-ната сестра /която е съсобстввеничка на ½ идеална част от него/ се компенсират с имот в реални граници, чиято стойност е десетки пъти по-висока от КЗ, с които е трябвало да бъдат обезщетени. Въпросният незастроен парцел към периода на отчуждаването му е бил с раз-мери около 400 кв.м. Отчужден е по ЗТСУ през 60-те години. През 1994 г. замененият вече парцел се реституира в полза на майката на лицето и сестра и въз основа на Закона за възстановяване на някои отчуждени имоти по ЗТСУ и др. Заменените пар-цели имат приблизително еднаква квадратура, но съществено различаващо се местопо-ложение. След възстановяване правото на собственост терена се предоставя на строител-на фирма за построяване на жилищна кооперация срещу което майката на К.И. полу-чава два апартамента на обща стойност около 70 хил.лв., които веднага прехвърля на дъщеря си и внук си. Два апартамента със същата квадратура получава и нейната сес-тра. Понастоящем единият апартамент се отдава под наем на фирма, а другият се използува като ергенско жилище на сина на лицето, който иначе живее основно в къ-щата на баба си. К.И. няма братя или сестри и се явява единствен наследник на майка си /заедно със своя син/, но фактически има на свое има само въпросния апартамент. Освен това тя очаква да наследи от майка си и ½ идеална част от два малки реституи-рани магазина, намиращи се в покрай-нините на града, както и огромна наследствена къща от 240 кв.м., намираща се в идеалния център на същия град. К.И. има висше медицинско образование и е работила като зъболекар в поли-клиника по време на социализма, а след промените наема зъболекарския кабинет в който е работила преди и го превръща в частен кабинет. Жени се през 1980 г., но след няколко години се развежда и сега живее при майка си /баща и е починал/. Успоредно с това оборудва и собствен кабинет в помещение, намиращо се в къщата на майка и, който обаче не ползува. Домакинството има общ бюджет. Поради голямата конкурен-ция в бранша доходите и от зъболекарската практика спадат и приходите от наем вече не се приемат като допълнителни за домакинския бюджет. Тъй като тези доходи /вклю-чително и тези от получавани от майка и/ не са особено високи, то те потъват изцяло в текущото потребление на домакинството и за издръжка на сина и, който понастоящем е студент. Въпреки това общите реституционни и други приходи позволяват на домакин-ството, К.И. да оборудва зъболекарския си кабинет, да извърши се основен ремонт на тяхното жилище, както и да се обзаведе единият от двата новопостроени апартамента, тя да не се натоварва с допълнителна работа, да разполага с повече свободно време, да отделя повече средства за културни нужди, храна, облекло, почивка и др. Възстановяването на собствеността и последващото обезщетяване с два апарта-мента и дава сигурност и финансова независимост, която и са много необходими, тъй като трябва сама да се грижи за сина си. Постепенно у нея обаче настъпва известна демотивация към упражняваната професия. Независимо от факта, че след реституция-та материалното положение на домакинството определено се подобрява, то това става с цената на много усилия и главоболия – нейната майка има постоянни проблеми с нейните наематели и в същото време по повод на общите със сестра си имоти, разваля отношенията си с нея, осъществяването на замяната на парцелите става изключително трудно и към определен момент съществява вероятност те да загубят всякакви права и др. К.И определено не смята, че издържането чрез наеми е нещо неестествено – тя приема, че наема е доход, като всеки друг доход, особено сега когато почти няма па-циенти. За нея, както е при повечето медици частният бизнес се свежда до частната ме-дицинска практика – тя няма никакви други бизнес-намерения извън професията си. Изпитва гордост и благодарност на дядовците и бабите си, без обаче това да я кара да се чувствува нещо повече от останалите – приема този факт за даден, без да го натрап-ва на останалите. Нейният дядо е бил известен книжар и именно той е построил огром-ната къща, в която сега живее домакинството. Все повече разчита на наследството и доходите от наем като житейска перспектива, отколкото на осигуряване на издръжката на домакинството чрез зъболекарската си практика. Общият реституционен “ефект” за домакинството на В.И. се изразява в осигуряване на една така необходима и сигурност чрез доходите от наем, които се получават в домакинството, както и на жилищните нужди на сина след като се ожени, а също и постигането на един по-висок жизнен стандарт. Разглежданият случай е показателен в две отношения. На първо място, той показва как лостовете на властта могат да бъдат използувани за заобикаляне на рести-туционните закони, т.е. как властвуващите елити могат да трансформират полити-ческата си власт в икономическа и каква роля играят властовите ресурси в процеса на социално разслояване на реституентите. На второ място, той показва как едно рацио-нално ориентирано, макар и незаконно поведение, може да доведе до значими за това домакинство следреституционни последици, т.е. доказва тезата, за определящата роля на следреституционното поведение спрямо последващите стратификационни следст-вия. Собствениците на реституирани недвижими имоти, които ги отдават под наем, използувайки приходите за потребителски цели спадат към една от най-разпростра-нените, т. нар. “рентиерска” група реституенти. Тяхното следреституционно поведение се характеризира с отказ от собствена стопанска експлоатация и трансформация на имота и потребителско изразходване на получените от наем приходи. В резултат на то-ва могат да се наблюдават незначителни /при притежатели на имоти без стопанско зна-чение/ и от слаби до средни /при притежатели на имоти със стопанско значение/ продуцирани от едно такова следреституционно поведение последици върху социал-ния статус на тази група лица. При едно подобно пасивно поведение на преден план като стратифициращ фактор излизат технико-икономическите характеристики на са-мият имот – неговата стойност, вид, предназначение, размер на притежавания дял, местоположение, пазарно търсене, годност за ползуване и др., а самото следреститу-ционно поведение се свежда до способността на съсобственическата общност най-до-бре да “продаде” на пазара конфигурацията от характеристики, които той притежава. Крайният резултат от реализацията на този сценарий е появата на социалната фигура на рентиера, устойчивостта на чиито статут се определя най-вече от нестопанското /респ. стопанското/ значение на имота – собствениците на малоценни недвижимости, с неатрактивно местоположение, малки съсобственически дялове, които са силно амор-тизирани и за които няма високо пазарно търсене не са в състояние да удържат дълго време тази си позиция и обратно. Рентиерският тип експлоатация на имотите може да предизвика промени в социалния статус на реституентите, които имат много широк диапазон – от символични допълнителни доходи /виж изследван случай № 12/ до ко-ренна трансформация на дореституционния статус на лицето /виж изследван случай № 13/. При всички случаи потребителското изразходване на получените средства слага своя отпечатък върху следреституционния статус на тези реституенти най-вече в зависимост от размера на получените суми и насочеността на тяхното изразходване. Ниските приходи напр. могат да доведат до промени в подоходния и потребителския статус, вариращи от незабележимо увеличение на текущото потребление до осигуря-ване на немалък допълнителен доход, докато високите могат да се превърнат в основен източник на доход за домакинството, а в някои редки случаи – в сигурна доживотна рента, която позволява на домакинството на съответното лице да има много висок жизнен стандарт, дори и да няма никакви други източници на доход. Лица с такъв профил обикновено наричаме класически рентиери – те не са заети, именно защото основният /а много често и единственият/ им доход има за свой източник отдаване на недвижими имоти под наем, дейност която се е превърнала за тях в специфичен вид полупрофесионална дейност. Превръщането на приходите от наем в основен източник на доходи води до трайно закрепване на тези реституенти към позицията им на рен-тиери, изключвайки психологически възможността за друг тип експлоатация, а също и за продажба на имота и често води до депрофесионализация и напускане на работа. Инерцията в мисленето на рентиера много често води след себе си ирационално ико-номическо поведение – той продължава да удържа този си статут, независимо от по-стоянно спадащите доходи и увеличаващите се разходи по своя имот. Не на последно място неефективната структура на собствеността също се явява благодатна почва за неговото процъфтяване – тогава когато никой няма еднолични права да решава съдбата да имота /т.е. той е ничий/ е по-добре да се намери някой друг /наемател/, който да го стопанисва. Изследван случай № 12Е.Р. е притежател на ½ идеална част от магазин от 50 кв.м., намиращ се на не-особено оживена улица в централната част на малък областен град. Настоящият мага-зин е бил преди отчуждаването си квартална кръчма, собственост на неговия дядо. Съ-щият се намира в партерния етаж на построената през 1926 г. къща, в която понастоя-щем живее изследваното лице. През целият период за който бившата кръчма е била отчуждена от своя собственик, тя е функционирала като магазин за хранителни стоки. Физически съществува пълна приемственост между отчуждения и реституирания имот. Лицето възстановява собственическите си права без усложнения още през 1992 г. Оста-налата ½ идеална част принадлежи на негова първа братовчедка – дъщеря на майката на Е.Р. Отношенията с предишния собственик са уредени извънсъдебно, като само се заплащат минимални думи за направени подобрения. С оглед на факта, че той живее над реституирания магазин и обстоятелството, че майката на лицето е живяла през це-лия си живот в къщата на своя баща, неговата професия и др., Е.Р има значително по-голямо влияние при вземането на всички решения относно стопанисването му от своята съсобственичка. Между двамата не са съществували никакви по-сериозни про-тиворечия по повод на магазина, ако се изключат неизбежните спорове кой поема повече отговорности върху себе си, при избор на наематели и пр. Тъй като самият имот е доста амортизиран, не се намира на атрактивно място и съответно носи доста ниски приходи от една страна, и двамата съсобственици са дребни бизнесмени с добри дохо-ди, то реституцията при тях приема формата на морално възмездие съчетано с известен малък допълнителен доход за техните домакинства. Самият Е.Р. освен наследствения етаж притежава и голям нов апартамент, поради което имущественото му благосъс-тояние почти не се променя. Освен това той като съсобственик в строителна фирма има достатъчно високи доходи, за да може да се каже, че приходите от наем имат някакво значение за семейния бюджет – те се използуват за текущо потребление – лицето е же-нено и има две деца. Наследодателят на Е.Р. е издържал семейството /съпругата му, която не е рабо-тила и двете си дъщери/ с печалбите, които е получавал от собствената си кръчма. След национализацията, до пенсионирането си е принуден да се преквалифицира в работник в ТПК. Същият почива през 1971 г., а през 1986 г. почива и майката на лицето, поради което той се явява пряк наследник на въпросния имот, за разлика от братовчедка си, чиято майка е жива. Е.Р. работи като строителен техник през периода 1984 - 1992 г., когато напуска за да регистрира частна строителна фирма, съсобственик в която е и в момента. Реституирането на собствеността на неговия дядо фактически не довежда до почти никакви промени в неговото социално положение – всичко, което има и което е постигнал е плод на просперитета на неговата фирма, а доходите от наем разглежда ка-то символичен подарък от дядо си. За него реституцията има смисъл най-вече като въз-становяване на целостта на семейния имот – неговото семейство все пак е живяло над отчуждената си собстве-ност през по-голяма част от своя живот, и като изпълнен дълг пред дядо си. В началото акта на реституцията служи и като средство за разгранича-ване на потомствения гражданин за какъвто се смята и “тези, дето дойдоха от селата”. Той самият не разчита /а и не може да разчита/ на приходите от наеми за издръжка на семейството си, защото е от хората, които държат да постигнат сами всичко онова, което са и което притежават. Независимо от ниските приходи обаче двамата съсобстве-ници, които са сменили вече трима наематели, държат магазина да не стои без нае-мател и успяват в това отношение – през последните 10 години той е бил празен не повече от година. И Е.Р. и братовчедка му са против продажбата на магазина, но това може да се наложи главно поради обстоятелството, че къщата е много стара и близко време ще стане необитаема, тъй като лицето ще се мести в новото си жилище. Отноше-нията между него и братовчедка му и леля му са добри – акта на възстановяване на собственоста с почти нищо не повлиява върху тях, тъй като и двамата имат стабилни фирми, добри доходи, а и средствата от наем са малки – не повече от 400 лв. месечно /или по 200 лв. за всеки от тях/. Лицето внася получените суми в семейния бюджет, но не позволява на съпругата си по никакъв начин да се меси в отношенията му с братов-чедка си и начина по който упражнява собственическите си права. Нямал е и практи-чески никакви проблеми с двамата си наематели – магазина е познат в квартала от го-дини и затова отдаването му под наем срещу неголяма сума не е представлявало про-блем, а самите наематели са се задържали задълго. Изследван случай № 13Б.Г. е собственик на ½ идеална част от партерно помещение от 150 кв.м. и намираща се под него изба със същата квадратура. Имота се намира в идеалния център на голям областен град, на оживена търговска улица, цялата заета от магазини. Същият е бил преди отчуждаването си магазин за промишлени стоки, собственост на бащата на лицето. По времето когато е бил отчужден магазина се е използувал като търговски обект за продажба на готово облекло. Имотът не е претърпял никакви промени през този период и се реституира съгласно ЗВСОНИ през 1992 г. Собствениците обаче не могат да влязат във владение поради съдебен спор с предишните му притежатели, които претендират, че той не подлежи на реституция, тъй като е собственост на ТПК /т.е. се явява кооперативна, а не държавна или общинска собственост/. Заведеното дело е спечелено от ищците, защото закона в случая е на тяхна страна, през 1995 г. когато те влизат във владение на имота. Въпреки, че бащата на Б.Г. е жив, той прехвърля рес-титуирания имот на двете си деца – изследваното лице и неговата сестра, която живее в Германия. Почти веднага след фактическото възстановяване на собственическите пра-ва магазина е отдаден под наем на фирма, която притежава верига от заведения за бър-зо хранене, която и до момента е наемател за сумата от 1 200 долара месечно. Извър-шен е бил огромен ремонт за преустройството на неугледното помещение в модерно заведение, а впоследствие с цената на големи разходи наемателите превръщат в ресто-рант и избата намираща се под заведението. И в двата случая ремонта е за сметка на наема, но за сметка на пропуснатите ползи от наеми Б.Г. и неговата сестра имат след ремонта две първокласни помещения или с други думи пазарната стойност на имота значително се повишава. Тъй като Б.Г. живее в същият град в който се намира имота, за разлика от сестра си, която е женена в чужбина, всички грижи по неговото стопа-нисване и юридически проблеми лягат върху плещите на лицето и неговия баща. Това създава доста силни търкания по-между им, тъй като тя не се отказва по никакъв начин от правата си, независимо, че е много добре материално осигурена. За него обаче дохо-дът от наем е основен доход – заплатата на съпругата му всъщност се явява допълни-телен доход за семейството. Изследваното лице има собствено жилище в престижен квартал в центъра, както и малък магазин, закупен от получените от него наеми, който също отдава под наем за 200 лв. месечно. Б.Г. има висше техническо образование и ра-боти като инженер в рудник в продължение на повече от 30 години, но след неговата ликвидация остава без работа. Този период съвпада с времето в което помещението се отдава под наем и той решава да не търси работа, разчитайки единствено на доходите си от наем. Реституцията променя коренно живота му – вместо да се нареди на опашка-та от безработни инженери, той успява да устрои живота си доста успешно, особено като се има предвид, че имота, който притежава не е от тези първокласни недвижи-мости, които винаги ще се търсят и то на високи цени. Причината за това е, че Б.Г. отдава огромно значение на своя статут на наемодател и поддържа изключително успешни делови отношения с наемателите си. Благодарение на получаваните доходи той успява да купи за около 4 хил. долара въпросният малък /20 кв.м./ магазин, за кой-то винаги успява да намери наематели, въпреки, че не се намира на атрактивно място. По този начин изследваното лице допълнително бетонира статута си на дребен рен-тиер. През целият период от 1995 г. до днес той практически търси работа, дотолкова, доколкото да събере необходимия стаж за пенсия /той е 48 годишен/, но същото време изпитва доста голямо смущение, че в такава зряла възраст не работи. Смята, че наема е доход като всички доходи, даже нещо повече, че това е най-хубавият от всички доходи. Не би се отказал от този си статут при никакви обстоятелства, а намеренията му да се захване с бизнес са по-скоро за през хората, отколкото сериозно негово намерение. Фетишизира предците си, техния търговски нюх и предприемчивост и познава всички представители на досоциалистическия елит в града. Изпитва силен страх, че може да дойде момента в който няма да има наематели и съответно да получава доходите, кои-то има сега. Благодарение на реституцията семейството на Б.Г. има жизнен стандарт доста по-висок от този на едно средностатистическо българско семейство – обзаведен с всички екстри апартамент, вила, кола, достатъчно много средства за ежедневни нужди, осигуряване на щастлив студентски живот на единственото си дете, спестявания. Лице-то внася всички получени от наеми средства в семейния бюджет, но не позволява да съпругата си нито да определя за какво ще се харчат средствата, нито да се меси в от-ношенията му със сестра му и наемателите. Отношенията между брат и сестра след реституцията се влошават, но конфликтите се тушират от живите им родители – Б.Г. се страхува, че сестра му ще поиска имотът да се продаде след смъртта им, тъй като този начин на стопанисването му не и харесва, а той от своя страна няма необходимите средства да откупи дела и, а мисълта, че “кокошката, която снася златни яйца” ще бъде продадена го плаши много. Реституцията рефлектира върху биографичния път на из-следваното лице под формата на значима промяна в модела на потребление, неограни-чено свободно време и свободата да избираш дали да работиш или не. Продажбата на дялове от недвижими имоти, особено когато получените от нея суми са достатъчно големи може да провокира инвестиционно следреституционно по-ведение със сравнително висок последващ ефект върху социалния статус на изследва-ните лица. За тази група реституенти е типично отказа от битието им на съсобственици с малки дялове от недвижим имот, зависими от волята и интересите на останалите съ-собственици и едновременно с това наличие на достатъчен финансов ресурс, както и рационална представа за начина на неговото инвестиране. Мотивацията за избор на та-къв тип следреституционно поведение може да бъде най-различна: отсъствие на прихо-ди, нежелание за съобразяване с останалите съсобственици /стремеж към обособяване като едноличен собственик/, неодобрение начина на експлоатация на имота и размера на приходите, получавани от него в сравнение с алтернативните за инвестирани на по-лучените след продажбата средства, желание за продажба провокирано от опасението, че в близко бъдеще имота ще стане непродаваем и др. Както и при останалите случаи на инвестиционно поведение и тук най-силен интензитет на социалната мобилност имаме при лица, които използуват средставата от продажбата за стартиране на собст-вен бизнес. Реституенти, които използуват средствата от такава продажба за разши-ряване на вече съществуващ бизнес пък имат най-големи възможности за тяхното ефективно усвояване, а оттук и за укрепване на заетия вече свой социален статус. Лица, които използуват получените от продажбата средства за инвестиране в недвижи-мости и акции, чрез това си действие по-скоро разрешават проблема с неефективната структура на собствеността – освен, че стават еднолични собственици, те не променят съществено следреституционната си позиция. Преходът от владелец на реституирана недвижима собственост към пазарен агент, опосредствуван от продажбата на тази соб-ственост е психологически трудно осъществим и може да се очаква най-вече от лица, които по един или друг начин са свързани с бизнес-сектора или принадлежат към него. При всички случаи обаче, размера на инвестираните суми, както и обекта на инвести-цията играят ролята на предзададени условия, които ограничават или увеличават последващият стратификационен ефект. Поради сложилата се структура на собстве-ността и поначало трудната ликвидност на недвижимостите вземането и реализацията на подобно решение от съсобственическата общност изисква време – затова и за “изли-зането” от състава на подкатегорията ще са необходими поне няколко години. Устой-чивостта на новозаетият следреституционен статус при тези три групи реституенти може да бъде различна: от много висока /особено когато размера на инвестицията е голям/– при инвестиралите в недвижимости, развили успешен собствен бизнес, реин-вестирали успешно във вече съществуващ бизнес и др., до висока и средна /особено когато размера на инвестицията е среден или малък/ – при инвестиралите в акции, раз-вили неуспешен собствен бизнес, включително фалирали, направили неуспешни реин-вестиции във вече съществуващ бизнес и др. Получените от продажбата на реституирани имоти средства съществено се раз-личават по своя размер от реализираните доходи от текущата експлоатация на имота. С други думи, текущите доходи са многократно по-малки по размер от средствата, полу-чени от продажбата на самия имот. Това обстоятелство предполага изразходването на първите за потребителски нужди /особено по отношение на имоти без стопанско значе-ние/, а на вторите – за инвестиционни /особено по отношение на имоти със стопанско значение/. Определена група реституенти, разполагащи с първокласни недвижимости, които реализират значителни по размера си приходи от собственост са в състояние да инвестират получените средства. Ефекта върху интензитета на социалната им мобил-ност обаче при тях ще бъде значително по-слаб в сравнение с този на реинвестиралите средствата от продажбата. Подобно поведение ще бъде характерно за хора, които не желаят за рискуват да напуснат благоприятната си позиция на едри рентиери и заедно с това разполагат с значителни като размер приходи, които далеч надхвърлят текущите им разходи /или съзнателно ограничиват тези си разходи, за да инвестират/. Вероят-ността такъв тип следреституционно поведение да доведе до превръщане на рентиера в стопански субект е твърде малка – по-скоро можем да очакваме реинвестиране в нови недвижимости, предназначени за отдаване под наем и най-много поява на малки фир-ми за търговия и услуги. Едно такова следреституционно поведение води до укрепване на рентиерската позиция, която се оценява като успешна, което от своя страна прави психологически много труден прехода към бизнес-сектора /респ. “излизането” от със-тава на подкатегорията/. При това устойчивостта на новозаетият следреституционен статус ще варира в зависимост от наличието на доходи от собственост или отсъствието на доходи от собственост, т.е.е няма да се явява плод на целенасоченото поведение на реституента, а на характеристиките на новопридобитите активи и пазарното търсене като фактори, които са извън неговия контрол. “Разширеното възпроизводство на рен-тиерския тип експлоатация на имотите” при което новопридобитите активи се експлоа-тират по същият начин по който са експлоатирани и реституционните, произвежда сла-би стратификационни последици и “консервира” на позицията на рентиера. Случаите на стопанска експлоатация на реституирани недвижимости от страна на един, част или всички техни съсобственици са по-чести в сравнение с тези при кои-то те се продават, да за се инвестират, получените от продажбата средства. Това става тогава, когато структурата на собствеността не се явява пречка, а благоприятствуващо стопанския тип експлоатация условие и когато самите имоти имат стопанско предназ-начение /магазини, ресторанти, складове, промишлени обекти, мадри и др./. Прите-жаването на дял от имот, който може да бъде използуван за стопански цели се явява най-често мотив за стопанската му експлоатация от страна на реституенти, които вече имат самостоятелен дребен или среден бизнес, и по-рядко /и с по-малък успех/ от рес-титуенти, които използуват тази възможност за стартиране на собствен бизнес. Иконо-мическата ефективност на стопански форми с такъв произход при лица, спадащи към бизнес-сектора отново ще бъде по-висока, в сравнение с тези, които тепърва стартират собствен бизнес. За една неголяма група реституенти, които са съумели да преминат трайно в бизнес-сектора ще бъде съдено да трансформират и дореституционната си со-циална принадлежност. За част от тях /тези, чиито приходи се използуват изключител-но за потребителски цели/ този ефект ще бъде значително по-слаб /това са най-често лица, чиито дребен бизнес спомага за оцеляването на техните домакинства/, докато за друга част /тези, чиито приходи се използуват изключително за инвестиционни цели/, този ефект е среден /това са обикновено стабилни дребни и средни фирми, капиталите на които са отделени от домакинския бюджет/. При реституенти, които още преди рес-титуцията са имали собствен бизнес ефекта от подобно следреституционно поведение върху траекторията на социалната им мобилност ще бъде в пряка зависимост от вида, размера и печалбите от този бизнес, както и от насочеността и размера на направените инвестиции. Бизнес, който се концентрира най-вече около стопанската експлоатация на реституираната собственост, приходите от който са високи и заемат най-голям дял сред останалите, при който печалбите се инвестират и пр. води до значими и трайни след-реституционни последици и обратно. Доколкото за всички тези реституенти е харак-терно стопански ориентирано поведение и устойчивостта на новозаетият от тях статус се явява променлива величина, зависеща както от успешността на бизнеса, така и от взаимоотношенията между съсобствениците и характеристиките на самия имот като дълготраен актив. Поради неизбежната необходимост от съгласуване на интересите на всички съсобственици за конституирането на подобни стопански форми изисква са не-обходими поне няколко години. Гореизложеният анализ се отнасяше единствено за собственици на реституира-ни имоти със стопанско значение. Що се отнася до тези от тях, чиито имоти нямат сто-панско значение, то такъв тип следреституционно поведение е малко вероятен, устой-чивостта на новозаетия статус е по-ниска, а интензитета на социалната мобилност - слаба. Изследван случай № 14К.Х и М.Х. са семейство, собственици на няколко реституирани имота с висока пазарна стойност, намиращи се в централната част на областен град. Съпругата /К.Х./ е едноличен собственик на къща на два етажа с разгърната застроена площ от 180 кв.м. и огромен двор /1 500 кв.м./, както и на ½ идеална част от парцел с обща площ от 400 кв.м., върху който има напълно срутена къща. Съпругът /М.Х./ е едноличен собственик н първокласен магазин с площ от 83 кв.м., намиращ се на основната търговска улица в града. Преди отчуждаването си двете къщи са служели за жилища на майката и бащата /къщата от 180 кв.м./ и дядото и бабата /срутената вече къща/ на К.Х. Отчуждени са съгласно Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост през 1949 г. Къщата от 180 кв.м. е била завършена месец преди нейното отчуждаване, като след това се ползува от държавно учебно заведение. В срутената къща са се поме-щавали различни общински служби, като през 80-те години вече става необитаема /същата е построена в края на ХIХ век и е била полумасивна постройка/. Магазина, всъщност юридически никога не е бил отчуждаван, тъй като вуйчото на М.Х. катего-рично отказва да го продаде на изключително ниска цена на държавата след излизането на Постановление № 60 на МС от 1975 г. От 1949 г., когато практически е бил прис-воен от държавата /на собствениците е изплащан наем от 5 лв. месечно/ до 1990 г. е бил използуван според предназначението си, като последно е бил магазин за парфюме-рия и козметика. М.Х. става собственик на магазина като наследник на бездетния си вуйчо, който преди национализацията е притежавал цех за производство на амбалажна хартия и книжарски стоки, а в магазина е продавал произведената от него продукция. Стойността на имотите към момента са, както следва: магазина – около 90 –100 хил. лв.; парцела на срутената къща – около 40-50 хил. лв. за ½ идеална част и годната за ползуване къща, заедно с двора – 180 – 200 хил. лв. Последните два имота са рести-туирани съгласно ЗВСОНИ през 1992 и съответно 1993 г. в своите стари реални грани-ци. Единствените по-сериозни проблеми са възникнали при реституирането на къщата от 180 кв.м. в която се е помещавало училище. Тъй като общината не е била в със-тояние да осигури подходяща сграда се е наложило то да остане в нея 2-3 години, като е заплащало за това минимален наем. Магазинът не е бил реституиран, тъй като никога не е бил отчуждаван – към неговите ползуватели е било отправено само предизвестие за освобождаване през 1990 г. Същият е бил основно ремонтиран от М.Х., който го превръща в кафене в периода 1990-1992 г. Оттогава без прекъсване магазина е бил от-даван под наем на различни фирми. От реституирането си до днес срутената къща не е била използувана по какъвто и да е начин и понастоящем представлява вече само пар-цел. Къщата от 180 кв.м. първоначално се обявява под наем, но след като в продълже-ние на повече от година не се намират наематели се ремонтира и започва да работи като кафе-аператив, управляван от М.Х. Тук трябва да се отбележи, че именно негова е идеята за разработването му и именно той е човека, който влага средствата за ремонта, оборудването и др. През 1997 г. заведението отваря врати. То постоянно се разширява и обновява, като в него се инвестират сериозни суми. Впоследствие прераства в ресто-рант, а от 2002 г. към него се прибавя и бистро с открит бар в задната част на огромния двор. Стойността на притежаваните по линия на реституцията имоти многократно надвишават тези, които двамата са притежавали преди нея, а доходите от наем на магазина и печалбата от заведението са единствените, които семейството има /съпруга-та е домакиня и гледа малкото им дете/. Основна част от доходите от наем както и зна-чителна част от спестяванията си М.Х. влага в заведението. Освен това в средата на 90-те той откупува от роднините си правото на строеж и построява трети самостоятелен етаж от 240 кв.м., в чието обзавеж-дане влага много средства. Семейството рязко пови-шава жизнения си стандарт – купува нова кола, отделя значителни средства за текущи разходи, дрехи, обзавеждане, почивка, скъпи музикални инструменти /двамата са музи-канти/, хобита, развлечения и пр. К.Х има висше музикално образование и работи известно време като учителка по музика, но след реституцията и брака си в М.Х. в началото на 90-те, когато се ражда и тяхното единствено дете остава в къщи. Не участвува по никакъв начин в бизнеса на съпруга си, въпреки, че всъщност е единствена собственичка на къщата. М.Х. от своя страна също е музикант и работи около 20 години като такъв в чужбина /откъдето са и спестяванията му/, като след промените се завръща в България. До откриването на за-ведението издържа семейството си със спестяванията и наемите от магазина. Понастоя-щем е интересна смесица от дребен бизнесмен и среден рентиер. Реституцията и брака са двете събития, които коренно променят живота и на двамата. Малко след промените и след като е вече женена К.Х. доброволно напуска работа, увеличава рязко имущест-веното си благосъстояние и стандарта си на живот, отделя много повече време за кул-турни мероприятия, хоби, занимание с изкуство за собствено удоволствие, отделя не-сравнимо повече средства за дрехи, пазаруване, обзавеждане, почивка, забавления и др. М.Х. също променя коренно своя живот – създава семейство, ражда му се дете, започва собствен бизнес, наследява първокласен имот, построява обширно семейно жилище, което обзавежда с много пари и вкус и пр. И двамата изключително много се гордеят със своя произход, но още повече са удовлетворени от факта, че предците са им осигу-рили възможност да живеят живота си, без да чувствуват никакви материални притес-нения. При тях идентификацията с досоциалистическия елит се изразява в явно под-чертаване на материалното благополучие на семейството. Гордеят се и с това, което са наследили, но най-вече с това, което са постигнали. Успоредно с това се наблюдава и подмяна на референтния кръг от приятели и познати и прекалено висока самооценка на собственото благополучие, съчетана в пълно безразличие към проблемите на околните. Открилите се несъществували преди реституцията възможности водят и при двамата вече бивши музиканти до отказ от професионална кариера и превръщане на професията им в хоби. М.Х. изпитва изключителна любов и благодарност към насле-додателите си /дока-то е жив той е този, който се грижи за него и съпругата му/. Заедно с това сакрализацията на семейните традиции се примесва при него и известен мате-риален привкус. Без да се е интересувал от бизнес до 45-тата си годишннина, той става бизнесмен, затова, защото е глава на семейство, има материалните възможности да си го позволи, а също и заради това, че му е омръзнало да развлича хората чрез своята му-зика. Приема рентиерството като единственото възможно решение към дадения мо-мент, като каквото приема и предприетото бизнес-начинание. Не дели парите на такива от наеми и такива от бизнес. Има силна склонност, а и финансова възможност да ин-вестира и го прави, разчитайки, че един ден вложените средства ще се възвърнат, а и така ще остави нещо след себе си. Решението му да се заеме с бизнес до известна сте-пен се обяснява с факта, че е просмукан от западния начин на мислене – нека не забра-вяме, че в периода 1972 – 1990 г. лицето е живяло и работило постоянно в чужбина. Както вече посочихме, реституцията, както и факта, че чрез техния брак се обе-диняват в едно имуществата на две заможни в миналото семейства води до създаването на необходимите условия за коренен прелом в техния начин на живот, до следреститу-ционна позиция, която по нищо не напомня за това какви и кои са били те преди промените. И двамата нямат никакво намерение да продават имотите си /с изключение на парцела, чиято продажба се блокира от останалите съсобственици, които са емигри-рали в САЩ/. Семейството има общ бюджет в който влизат всички получени от съпру-га доходи. За да започне своя частен бизнес М.Х. разбира се задължително се допитва до съпругата си /която е собственик на имота/, но оперативните решения взема сам. Той е именно човека, който движи бизнеса и управлява имотите, като съпругата се за-доволява единствено с ролята си на домакиня. Изследван случай № 15К.М. е единствен син и наследник на два състоятелни преди 9 септември 1944 г. рода. В резултат на реституцията към момента той притежава: малък магазин от 50 кв.м., намиращ се на тиха улица в търговския център на областен град /по майчина ли-ния/, 1/3 идеална част от къща, цялата от 200 кв.м., находяща се в самия център на гра-да, както и 1/3 идеална част от незастроена площ около същата и КЗ на стойност 5 600 лв. за отчудена земя в покрайнините на града. Отчуждени, но нереституирани са две жилища с обща квадратура от 150 кв.м. Всички имоти се реституират във вида в който са били отчуждени от неговите дядовци с изключение на двора на къщата, който е на-мален като квадратура и двата апартамента, намиращи се в семейната жилищна коопе-рация, построена от бащата на майка му, които са закупени от частни лица след нацио-нализацията им. Имотите са отчуждени основно по ЗОЕПГНС, а част от двора по ЗТСУ. Преди отчуждаването им къщата в която лицето има 1/3 дял е служила за жили-ще на дядо му и трите му деца, а триетажната кооперация в която сега живее лицето с майка си и баща си – за жилище на другия му дядо – със съпругата и двете си дъщери. Магазина е служил като работилница за продажба и поправка на обувки, собственост на последния. Къщата е била построена в началото на века и е паметник на културата, но се намира в много лошо състояние, а кооперацията в която живее лицето и магазина под нея – в доста добро състояние. Същата е била построена през 30-те години. Лицето е в съсобственически отношения с трима свои братовчеди /в къщата/ и със своя бра-товчедка – за магазина /тук проблема е бил решен чрез подялба и изграждане на пре-градна стена/. Стойността на неговият дял от магазина е около 12 хил. лв., а на неговия дял от къщата – 25 хил. лв. Преди реституцията магазина е бил използуван от “Граж-данска отбрана” като клуб, а къщата – от различни общински служби. Собствеността върху магазина се възстановява бързо, докато къщата, поради яростната съпротива на местните власти, на части, чак до 1999 г. Магазина се е отдавал винаги под наем от около $100, като много често е сменял своите наематели, а и много често е стоял не-зает. Предишните собственици на къщата са плащали символични наеми от 1993 г. до пълното и освобождаване през 1999 г. Сега помещенията се отдават под наем като офиси на фирми срещу незначителен наем. Лицето и неговите родители са водили до-сега огромен брой съдебни дела: за възстановяване правото на собственост върху къ-щата, върху терена около нея, за етажите от кооперацията, запупени след национали-зацията от частни лица, за тавана и двора на кооперацията и др. К.М. има многобройни противоречия с родителите си по повод на всички рес-титуционни въпроси: избор на наемател, завеждане на съдебни дела и начина на тях-ното водене от адвоката, прекратяване на договор с наемател, начин на ползуване на помещенията, дали да се ползува от него или да се отдаде под наем и много други, които “изяждат"”целият му ден. Стойността на притежаваното от домакинството отпреди реституцията недви-жимо имущество е почти толкова голяма, колкото е стойността на реституираните имо-ти – те притежават етаж от 100 кв.м., малка къщичка от 40 кв.м. в двора на коопера-цията и два малки апартамента от по 60 и 40 кв.м. Цялото недвижимо имущество на домакинството е наследство от техните родители – притежаваното отпреди реститу-цията и онова, което е придобито след нея. Доходите от реституирана собственост са почти толкова големи, колкото и другите доходи на домакинството /пенсиите на роди-телите и даденото под наем кафене в което е преустроена малката къщичка в двора на кооперацията/. През последните 10 и повече години доходите на домакинството от рес-титуираната им собственост основно са отишли за инвестиране в собствен бизнес, основни ремонти, съдебни разноски и в по-малка степен – за текущо потребление. КЗ не са оползотворени, поради ниските покупни цени. Дядото на лицето по майчина линия започва своя трудов път като обущар, по-късно става майстор, който организира малък цех за производство и поправка на обув-ки, които продава в своя и един нает магазин в града. След национализацията, която го съсъпва напълно /съпругата му полудява, ликвидиран е целият му бизнес, а освен това са национализирани два от трите етажа на кооперацията, която наскоро е построил/, той известно време е без работа, а по-късно работи като обущар до пенсионирането си. Дядото на К.М. по бащина линия е добре платен банков служител. След национали-зацията на жилището му се премества в друг град, където се пенсионира. И двамата са починали отдавна. К.М. има средно образование и работи известно време /между 1980 и 1984 г./ в друг град като учител, след което напуска работа и не работи до 1991г., когато решава да се заеме с дребен бизнес, превръщайки малката къщичка в двора на кооперацията в кафене, което стопанисва лично до 1998 г. По-късно го отдава под наем, за да създаде второ кафене в партерния етаж на реституираната къща в което работи заедно с майка си и понастоящем. За правото да ползува това помещение води дълги преговори с дру-гите съсобственици на които плаща редовно пазарен наем. Реституцията коренно променя биографичният му път – налага му се да усвои занаят, от който преди е нямал и най-малката представа, да започне собствен бизнес с всички произтичащи от това негативи /напр. той на няколко пъти залага недвижими имоти за да тегли от банките кредити за оборудване, ремонти и оборотни средства/. От една страна семейството в някои периоди значително повишава своите доходи, от дру-га се намира в ситуация на несигурност. Поради големите разходи, които правят за да реституират цялата си собственост /което за тях е най-важното/, както и заради сравни-телно големите спрямо техните възможности вложения, които правят, жизненият им стандарт е по-нисък от този преди реституцията. При К.М. удовлетворението от факта, че се явява наследник на толкова много имоти не трае дълго – постоянните съдебни дела, кредити, лошите отношения с останалите съсобственици и наемателите много бързо убиват неговия ентусиазъм. Никой около него не може да разбере за огромните проблеми, които има, за това, че всяка тухла буквално е извоювана с цената на много-годишни съдебни дела, за това, че приходите от неговото кафене едва стигат да се пре-хранва. К.М. постепенно еволюира в отношението си към реституция-та – от пълно по-тапяне в проблемите, които тя предизвиква и предвкусване на розовите перспективи, които се очертават в бъдеще, до едно по-делово и премислено поведение на човек, кой-то иска да просперира, използувайки за тази цел наследството оставено от предците му. Изключително горд е със своите дядовци, но не и с родителите си, които смята за хора, които не са постигнали нищо в живота и по тази причина му пречат и той да не постигне нищо. Не е от хората за които може да се каже, че бизнеса е в кръвта им, но го прави, отчасти, защото иска да постигне определено социално и материално положе-ние, за да се ожени /той е на 42 години и все още не е женен/, отчасти, защото разпо-лага с необходимите условия за това. Не е и от хората, които делят доходите според техния източник. За него може да се каже, че е психически ограбен от реституцията – всичко е по-стигнато на много висока цена, собствеността е почти напълно възстановена и в също-то време няма средства дори за най-елементарните неща. Доходите от реституция /нае-ма от магазина, минималните приходи от кафенето и ниските наеми, които получават от наемателите на офисите/ са малки, но без тях семейството би изпаднало в тежко ма-териално положение. Няма склонност към продажба на реституираната собственост, а по-скоро към нейната експлоатация. Той, а също и майка му имат най-голямо влияние сред останалите съсобстве-ници както по отношение на юридическите действия, които трябва да се извършат, така и по отношение на начина на стопанисване, конструктивните промени и основни ремонти, които се извършват. Лицето винаги съгласува начина по който се харчат при-ходите на семейството с майка си /баща му е възрастен и болен човек, който няма думата/. Отношенията с другите съсобственици след реституцията се влошават – те не приемат за нормално някой от съсобствениците да наеме и стопанисва имота, защото се страхуват, че по този начин постепенно ще се окажат собственици “на кни-га”/същите живеят в друг град и цялата грижа и отговорност пада върху К.М. и не-говата майка/. В същото време той и майка му не желаят да разчитат само на доходи от наем /които отгоре на всичко са много ниски/, а да развият своя малък бизнес, който им помага да преживеят. Продуцираните от следреституционното поведение на собствениците на рести-туирани недвижими имоти форми на стопанисване имат слаб пазарен потенциал, ниска устойчивост и възможности за възпроизводство и следователно не са в състояние да окажат силно влияние върху интензитета на социалната им мобилност. Те могат да бъ-дат разглеждани по-скоро като форми на владеене на получена като обезщетение не-движима собственост, отколкото като стопански форми, възникнали като резултат от процеса на раздържавяване. Компенсаторният и следователно безвъзмезден механизъм на тяхното придобиване ведно с най-често нестопанския характер на активите и небла-гоприятната структура на собствеността, “произвеждат” по-скоро собственици на не-движимости, отколкото притежатели на дълготрайни материални активи, които екс-плоатират по стопански начин реституираната си имоти. Когато от едната страна на уравнението стоят група физически лица, разнородни като социален състав, с противо-речиви интереси, различни съсобственически дялове, сложни роднински взаимоотно-шения, с различна роднинска близост, които най-често нямат никакви стопански наме-рения и др., а от другата – не функциониращ бизнес, а само недвижим имот, много чес-то без стопанско значение, амортизиран и следователно нуждаещ се от ремонти и ин-вестиции, за да може въобще да бъде използуван, то вероятността от появата на сто-пански форми е минимална. Независимо от това обаче, дори при тези изходни условия, най-високи шансове за използуване на реституционните активи като инструмент за ин-тензифициране на социалната си мобилност и трайна, дълбока и възпроизводима про-мяна на дореституционния си статус имат рести-туенти, които осъществяват стопански ориентирано следреституционно поведение. Дали това ще стане чрез използуването на самите реституирани имоти за собствена стопанска дейност или те ще бъдат прода-дени, за да може средствата да бъдат инвестирани по-ефективно в бизнес-дейности, в случая няма голямо значение. Обратно, разглеждането на реституираните недвижи-мости като “продълже-ние” на притежаваната от домакинството недвижима собстве-ност и съотвествуващото на тези представа следреституционно поведение сигурно от-праща и закрепва реституентите към потребителския сектор. Казано с други думи, ли-ца, които се стремят да променят и контролират обстоятетелствата, а не да изчакват и зависят изцяло от тях, успяват да реалзизират по-ефективно откриващите се шансове. Собствениците на реституирани недвижими имоти се отличават от останалите реституенти по устойчивостта на своя следреституционен статус. Високата устойчи-вост при тях обаче се обяснява повече със самата специфика на недвижимата собстве-ност като трудноликвиден актив и трудностите съпътствуващи такава продажба, про-изтичащи от сложилата се структура на собствеността, отколкото с личната заинтере-сованост от удържането на този им статут. Зависимото от интересите на останалите съ-собственици следрести-туционно поведение води от една страна до отслабване на ин-тензитета на социалната им мобилност, а от друга – до вътрешна нестабилност в при-нудително образувалата се съсобственическа общност. Стремежът към заемане на предписани следреституционни позиции също редуцира интензитета на социалната мо-билност – масовото осланяне на реституираните недвижимости като такива /като вед-нъж завинаги дадени им/, а не тяхната експлоатация в зависимост от присъщото им предназначение, естествено продуцира слаби стратификационни ефекти. Независимо от благоприятните изходни условия – безвъзмездно придобиване на най-често доста-тъчни за заплащане на разходите за влизане в бизнес-сектора активи, реституентите осъществяващи стопански ориентирано следреституционно поведение са изключение. В този смисъл реституционния механизъм на раздържавяване има много по-ниска ико-номическа ефективност, а оттук и стратификационен потенциал в сравнение с привати-зационния. По-средством реституцията на недвижимости най-често се рекрутират рен-тиери, и много рядко – стопански субекти, докато крайните резултати от приватизация-та /при цялата условност на това заключение/ са действуващи при пазарни условия, развити стопански субекти. Проблема разбира се не трябва да се елементаризира. В рамките на създадената институционална среда и норми на стопанско поведение, както и в зависимост от специфичните цели, които се преследват при осъществяване на рес-титуционния процес /а именно обезщетението, което само формално представлява и раздържавяване/ описаните резултати не биха могли да бъдат други. Ако се опитаме да потърсим аналога на стопанската ситуация в която попадат собствениците на рести-туирани недвижимости в областта на приватизацията, то най-удачният пример би бил приватизацията на нефункциониращ обект. Практиката показва, че поведението на приватизаторите в този случай почти по нищо не се отличава от тази на реституенти- те – най-често такива обекти се препродават, ипотекират, отдават под наем или просто остават неизползувани, вместо да бъдат използувани като дълготрайни материални активи за функциониращ бизнес. Нещо повече, дори при приватизацията на функцио-ниращи предприятия главен интерес на приватизаторите не е производствената им дей-ност, а материалните им активи /сгради, терени и др././Минев, Желязкова, 2000; 130-131/
Каталог: uploaded files -> files -> articles uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език articles -> Магистърска теза на Борислав Виларов articles -> Вопросы социологии articles -> Справка за оповестяване на счетоводната политика articles -> Иван пунчев стоката в нейното явление articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език articles -> Междублоковите пространства десислава костова articles -> II. природа на реституционния процес правни и икономически аспекти articles -> Програма на правителството за стабилно развитие на република българия за периода 2014-2018 г Изтегляне 399.5 Kb. Сподели с приятели:
|