3 октомври 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Получавате готово платежно нареж­дане, с което да направите дарение на някаква организация. Попълнено е с ва­шите лични данни, остава само да на-

пишете сумата и да се подпишете. Или изненадващо научавате за неже­лан нов телефон, който по договор трябва да плащате. Въпреки тормоза и липсата на всякаква защита от дър­жавата, с това някак се справяте. Тези примери за злоупотреба с лични дан­ни обаче бледнеят на фона на това, ко­ето се позволява на специалните служ­би. В „Държавен вестник" излезе инст­рукция на военния министър, която позволява на военното разузнаване да събира и обработва лични данни за все­ки от нас, без да ни пита дали сме съг­ласни или не. Защото за службата вся­ка информация може да се окаже от значение за „националната сигурност и отбраната".

Отделно се разбра, че няколко специални служби нарушават закона, като не правят регистър на данните, които събират от видеонаблюдения.

А камери вече има под път и над път. И изведнъж се оказва, че например ДАНС, Национал­ната служба за охрана (НСО) и Националната разузнавателна служба (НРС) обработват виде­оматериали, но нямат вписан регистър за събрания от тях ар­хив в Комисията за защита на личните данни. А според закона е задължително да се посочва с каква цел и по какви правила се събира и съхранява този видео-архив. Такъв регистър за видео-наблюдание липсва и при Сто­личната община. А тя пази за­писите от десетки камери, раз­положени около училищата, детските градини и парковете. Със сигурност има и още много такива. От правоохранителните служби един­ствено МВР, военната по­лиция и воен­ното разузна­ване са обя­вили такива регистри, ко­ето само по себе си още нищо не оз­начава. Защо­то изобщо не е известно някой да ги е проверявал и контролирал. А например МВР записва стотици хиляди часове видеоматериал - дали ще е с камери по сгради, камери на КАТ или като специално разуз­навателно средство.

Службите се оправдават, че трият след време всичко, а запи­сите се използват само за да га­рантират физическа сигурност на класифицираната информа­ция. Смешни неща. Защото при­мерно

може да се целувате пред президентството, това да е запечатано и скътано някъде и ако сте политик или непокорен пред властта журна­лист, това да се използва след време за какво ли не.

Самата председателка на Ко­мисията за защита на личните данни Венета Шопова обяснява, че въпреки строгите правила на защита на информацията в тези служби, може да се допусне и злоупотреба. Понякога лични интереси, мотиви или други под­буди може да накарат определе­ни служители да злоупотребя­ват с тези данни, и то най-често без знанието на своя работода­тел.

Затова проблемът с личните данни и службите не е за подце­няване. Не бива да се забравя случаят, при който служителка на полицията бе хваната да рови в уж свръхсекретната база дан­ни на МВР, за да намери нещо за тогавашния главен прокурор Никола Филчев. И понеже ста­ваше дума за главния прокурор, я хванаха. Но всеки може да си представи какво може да напра­ви тази служителка за всеки от

нас, без изобщо да разберем. Това е само един детайл, който показва, че информацията, коя­то трупа държавата за гражда­ните си, е без контрол не само при събирането, но и при изпол­зването. И никой не е защитен срещу посегателства върху лич­ния му живот. Дори и управля­ващите - да си спомним само флашките на разговорите меж­ду Борисов, Дянков, Танов - излязоха от фонда със СРС-та на службите.

А МВР и неговите служби имат възможност да събират, подреждат, контролират и про­веряват всякакви данни. При това отделните дирекции си имат собствени информацион­ни звена и трупат материал. В МВР са масивите за леките ко­ли, граничните картотеки, архи­вът на бившата ДС и на настоящите щатни и нещатни сътруд­ници, информационните фондо­ве около паспортите, оператив­ната информация, данните, съ­бирани чрез специални разузна­вателни средства, и т.н. Съмненията, че

МВР събира информация, която изобщо не й е работа, не са без основание. През годините вътрешното ведомство трупаше информация дори за приватизацията в страната. На няколко пъти имаше скандали около това, че се правят поли­цейски регистрации до живот без никакво правно основание. Дори хора, които са водени по погрешка в полицията, след години фигурираха в поли­цейска регистрация като запо­дозрени някога за престъпле­ние.

Изобщо информационните фондове са препълнени от дан­ни, чието събиране се движи на ръба на закона. И това хит­ро е заложено в нормативната основа за МВР. Забранено е единствено събирането на информация по религиозен, ра­сов, политически или друг признак. Какво се има предвид под „друг признак", никой не казва. Така

безпрепятствено може да се събира информация за здраве, за сексуалните отклонения,