БСП - София: Управлението на ГЕРБ е катастрофа

XI Градска конференция на столичната организация на БСП официално утвърди кандидатурата на Георги Кадиев за кмет на София на местните избори, които ще се проведат през есента на 2011 г. Кандидатурата на Кадиев беше предложена от председателя на БСП - София, Румен Овчаров.

"След като кандидатурата на Кадиев беше обсъждана многократно в партийните организации - за изборите през 2007 и 2009 г., Градският съвет реши отново да я предложи и за предстоящите избори през 2011-а", каза Овчаров. Той допълни, че тази кандидатура е минала и през други два теста. "Тя мина през теста на мажоритарните избори. Георги Кадиев има с 2000 гласа повече от листата в 23-ти район, и то не е защото резултатът в 23-ти район е станал по-лош. Напротив, в 23-ти район Българската социалистическа партия отново има най-много гласове, но този път, за разлика от предните избори, и като процент са по-високо, отколкото във всички останали райони. Другите двама мажоритарни кандидати бяха други двама потенциални кандидати на БСП за кандидат за кмет. Те получиха значително по-малка подкрепа от Георги Кадиев", посочи Овчаров.

Важно според него е, че Кадиев е минал през теста с реален избор на частичните местни избори в София през 2009 г. Тогава имаше един резултат, който е с 16 000 гласа повече, отколкото кандидатът на БСП имаше през 2007 г. И който резултат беше признат и от Националния съвет, и от председателя на партията, и поради тази причина Сергей Станишев го предложи за член на Изпълнителното бюро, посочи Овчаров.

Кандидатурата на Кадиев и преди една година е възбудила спорове, защото много хора са слагали равенство между кмет на София и председател на БСП, коментира Овчаров. Той призова: "Нека не правим кандидатурата на Георги Кадиев разменна монета във вътрешнопартийни битки. Това ще бъде изключително контрапродуктивно."

Може би е дошъл моментът

коментира още пред столичната БСП организация Румен Овчаров и подчерта, че опитите да се омаловажи лидерския проблем в партията са вредни за развитието на БСП. Опитите да се симулира изкуствено единство са още по-вредни, допълни той.

Овчаров се възползва от възможността на форума и определи почти едногодишното управление на ГЕРБ като катастрофално.

"За пръв път през последните 20 години толкова бързо и категорично се налага такъв извод. С управлението си ГЕРБ налага полицейщина, гони чуждестранните инвеститори, води неуспешна политика в образованието, здравеопазването. Няма и реална антикризисна програма", заяви още Овчаров. Той обаче призна, че въпреки слабото управление на ГЕРБ БСП не успява да привлече обществена подкрепа. Изборите за кмет на Габрово потвърдили кризата в партията.

Въпреки изразената подкрепа на Кадиев от страна на ръководството на Градския съвет имаше мнения против кандидатурата му. Едно от тях беше това на Кристиан Вигенин.

"За съжаление в нашата партия почти една година хвърчат камъни във всички посоки и това в голяма степен блокира възможността наистина да направим дискусия, която да ни изведе от състоянието, в което сме. А това състояние няма да се промени просто като се смени един или друг лидер. Да не говорим, че ако ние в София в такава голяма степен считаме за важно лидерът да бъде някой друг, това важи и за общинските организации, сигурно важи и за Националния съвет, и аз смятам, че е хубаво да се дава личен пример, да видим дали това наистина ще проработи. Като казвам това обаче, в никакъв случай не казвам, че другарят Овчаров трябва да си подаде оставката", заяви пред софийските социалисти Вигенин.

Според него един от големите проблеми на БСП е, че се е откъснала от хората и ако някъде има реален ресурс да излезе от това състояние, то е да намери пътя, по който да се върне при хората, не само към членове и симпатизанти, но и към по-широк кръг от хора.

Едно от най-острите изказвания на конференцията направи Калин Първанов. Той посочи, че в своя доклад Овчаров отново е повдигнал въпроса и за

"Тези дни се запознах с решения, гласувани от конференциите в поне четири района. За съжаление намирам малко съвпадения между тях и документа, който е внесен на Градската конференция. Оставам с впечатлението, че при съставянето на проекта, който ни се предлага, е подходено до голяма степен избирателно. Авторите му са уловили недоволството на социалистите от цялостното състояние на партията, но в същото време доста широко са затворили очите си пред възраженията и критиките за политиката на Градската организация и нейното ръководство", посочи Първанов. Той подчерта обаче, че ще подкрепи проекта за решение главно заради изречението, в което се предлага разпускане на 47-ия конгрес наесен и вземане на решение за пълен цикъл отчети и избори в партията, които да приключат с извънреден конгрес. Това е волята на огромното мнозинство редови социалисти, каза Първанов.

"Вероятно другарят Кадиев си дава сметка колко ще му е трудно да води към победа една организация, която от години не успява да излъчи поне няколко свои представители, способни да влязат в конкуренция за кметския пост. Така или иначе, стилът на Георги Кадиев се харесва на доста социалисти, за неговите тези има чуваемост, дори когато мнозина не ги споделят", посочи Първанов.

От своя страна Петър Междуречки, член на Градския съвет на БСП - София, и бивш кмет на столицата преди 1989 г., попита делегатите дали най-после са разбрали защо Бойко Борисов е спечелил изборите. "Защото ние един такъв елементарен въпрос го обсъждаме 4 часа, той щеше да го реши за 4 секунди. А ние искаме с мека китка да търсим интелектуалния отговор на сложните въпроси. Сложният въпрос, основният въпрос беше тук става ли този мъж за кмет на София или не става. Другото е партиен формализъм.

Нали искаме да се обновим? Нали искаме нов вятър да задуха? Все в този партиен формализъм ли ще надничаме?", запита Междуречки. Той напомни на делегатите, че при предишни избори кандидатурите са ставали ясни в "последните три минути". Според него в тези случаи е взимано "глупаво решение, което е било заповядано отгоре".

"Имаме един добър кандидат. Това не е едно време, той сам го каза, не е кой знае какъв келепир да бъдеш кандидат на БСП. Виж, да беше кандидат на ГЕРБ, да. Кандидат на БСП е доста сложно и ветровито. И той подлага цялата си политическа кариера на карта. Ние какво направихме днес? Огорчихме го, вместо да му сложим криле! Да си кандидат за кмет от БСП в София е смелост, това е смелост, вместо да го поздравим, вместо да му дадем сила, ние се мъчим тук два часа да му съсипем и настроението, да му съсипем желанието и т.н. Ами аз ако бях на неговото място, щях да стана и да кажа: я си гледайте работата, довиждане", категоричен беше Междуречки. Той посочи, че основният въпрос е има ли качества Георги Кадиев за кмет, или не. "Сега той ще има година, година и половина възможност още по-силно да се експонира. Ако ние му правим тези номера, които тук някои другари се опитаха, прилагайки партийни хватки, да му направят, по-хубаво ще му кажа: Гошо, я си стой по-добре вкъщи!", каза Междуречки.

След като чу всички изказвания, Георги Кадиев също поиска думата. "Уважаеми другарки и другари, насадихте ме на пачи яйца. Вместо да изпишем вежди, ще извадим очите. Натам сме тръгнали", пошегува се Кадиев. Той подчерта, че по никакъв начин не е изисквал в дневния ред на конференцията да бъде включена точка за издигането на неговата кандидатура. "Бях попитан дали имам нещо против номинацията, защото би било глупаво да ме номинират, а пък аз да не искам, при което аз казах "да" и дотам беше моето участие", обясни Кадиев. Той допълни, че при сегашната ситуация не е лесно да си кандидат на БСП в София. Аргументите му бяха, че, първо, партията не е в добра кондиция, включително и софийската партийна организация. "На второ място, виждате какво става в Габрово. Погледнете резултата там - 16,5% от 25,5% гласували. Ако сметнете, това са 4,2% от общия брой гласове. Отливът на гласове от ГЕРБ в никакъв случай автоматично не означава преливане на гласове към БСП. И идеята, че ние в момента избираме една лесна позиция, е грешна идея. София не е червен град. София не е място, където лесно се печели. София не е място, където можеш лесно да манипулираш избирателя. И моята идея винаги е била, когато влизам в някакви битки, да не търся на баницата мекото. Ако го търсех, сигурно щях да съм някъде в листите на изборите миналата година и сега щях да съм в парламента. Както виждате, явих се за мажоритарен кандидат, явих се за кандидат за кмет на София и нищо повече. Не съм искал никакви услуги. Не считам, че някой ми е длъжен за нещо, в случая БСП", подчерта Кадиев. Той оцени резултата си на частичните местни избори в София като добър в сравнение с други резултати, в други населени места. Кадиев добави, че резултатът е можел да бъде много по-добър, ако е имало друг десен кандидат. "Но, така или иначе, резултатът беше добър и всичко, което се случва оттогава насам, го приемам до голяма степен като признаване на усилията, които сме направили. И, разбира се, най-вече хората гласуват за кандидат за кмет не заради това, което той е направил в миналото, а за това, което ще направи в бъдещето. И пределно ми е ясно, че отиването на втори избор, при евентуална втора загуба, би означавало край на моята политическа кариера. Защото аз не съм самоубиец, в края на краищата. Аз знам къде отивам и знам, че два поредни загубени избора са тежък шамар, който винаги ще виси на раменете ми", категоричен бе Кадиев. Той призова за таен избор, при който всеки от делегатите да изрази мнението си дали е за или против кандидатурата на Кадиев. Той подчерта, че ако общият вот е против неговата кандидатура, той ще приеме решението на делегатите. "Ако общият вот е за моята номинация, тогава отново продължаваме напред, вече в посока спечелване на кметските избори в София", каза Кадиев.

По отношение на това дали би се кандидатирал за председател на БСП, Кадиев каза, че би го направил, само ако кандидатите за председател имат време да си направят стратегия, концепция за развитие, да тръгнат по страната и да се опитат да убедят местните структури. След което да се проведе вътрешнопартиен вот. "Но избор от типа на този, който направихме миналата година октомври, в деня на конгреса да се преценява да има вот, пък кандидатите да събират по 50 подписа, пък след 5 минути да обясняват кой какво иска да прави от партията - за мен това е несериозно и естествено в такова нещо не бих участвал", категоричен бе Кадиев.

Кандидатурата на Кадиев беше одобрена със 127 гласа "за" от общ кворум от 133 делегати. "Против" гласува само един, а въздържалите се бяха 5.

Сред решенията, които гласуваха столичните социалисти, бяха: че се обявяват за пълен цикъл от отчети и избори в БСП, които да приключат с извънреден конгрес; за подготовка и провеждане на силни предизборни кампании за местни и президентски избори 2011; за формиране на последователни практически действия за решаване проблемите на столицата.


Образование
Гнилата панацея

Студентите "на частно" във всеки вуз ще зависят от капацитета му, който е куха величина

Велиана Христова

Всеки момент обучението на бакалаври срещу заплащане в държавните висши училища ще стане факт. С което вузовете ни окончателно ще се превърнат в сергии, подобни на онези, които Столичната община упорито премахва от площад "Гарибалди". Защото загрозявали булеварда, предлагайки всекиму разноцветни парцалки - от турски блейзери до дамско бельо. Гротескното е, че политическото мнозинство у нас никак не се смущава от сергиите с парцалки, които предстои да цъфнат на показ в българското висше образование.

Просветното министерство твърдо обещаваше до края на март да огласи проект за нов Закон за висшето образование. Нищо подобно не се случи, за нов закон вече никой и не говори. А уж трябваше с него да се ограничи куфарното преподаване на по пет места. Вместо това в парламента се появи проект за промяна на два текста в действащия закон - единият въвежда изцяло платено обучение за бакалаври, другият сочи какви суми трябва да плащат обучаващите се срещу частна вноска студенти. Проектът е внесен от депутатка - да не се губи излишно време в разтакаване от МОМН през Министерския съвет до Народното събрание. Депутатите от ГЕРБ и без това пробутват автоматично през парламента всичко, което им наредят.

Този път са им наредили

като компенсация, подарена на вузовете вместо орязаните им с 20 на сто държавни субсидии. Единствената цел на това занимание е някак да се попълнят касите на университетите, за да няма брожения и протести от тяхна страна. Това официално (и цинично) е наречено "антикризисна мярка". Антикризисна мярка за кого?

Какво предвижда проектчето за промяна в закона? Всички висши училища получават право да приемат бакалаври срещу заплащане над бройките за прием, които държавата им отпуска за поръчаните и платени от нея студенти. Внесеният текст предвиждаше това право да се даде само на вузове, получили оценка "много добър" при институционалната си акредитация и при акредитацията на професионалните направления. Но още в просветната комисия мнозинството поправи това "недоглеждане", като заяви, че ще се включат и вузовете с оценка "добър". Т.е. - всички, независимо от качеството на обучението в тях. Разбира се, не бе казано, че в противен случай вузове като Великотърновския или Лесотехническия университет няма да имат платени студенти заради оценката "добър" от акредитацията.

Проектът предвижда платеното обучение да е в рамките на 10 на сто от капацитета на съответното висше училище (неясно от кой капацитет - общия, даден при институционалната акредитация, или този по направления, получен при програмната. За разликата ще споменем по-нататък). Така в закона се повишава значението на капацитета за обучаване на студенти, чието практическо значение и досега е само фикция.

Да започнем с това, че институционалният капацитет на вузовете е

най-строго укриваната тайна

която и ДАНС не би разбулила. Никъде в сайтовете на МОМН и на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) няма да откриете конкретни дани за капацитета на вузовете, които би трябвало да се знаят от всеки студент и българин изобщо. Защо? Вероятно за да не се дискредитират вузовете, много от които надхвърлят капацитета си за обучаване на студенти - нещо, забранено по закон, защото при надхвърлен капацитет качеството на обучението неизбежно пада.

Висшите училища непрекъснато натискат НАОА да увеличава капацитета им. Причината е в начина на финансиране - за всеки студент в държавната поръчка хазната плаща издръжка. В момента базовата годишна издръжка, която се прилага главно в педагогическите специалности, е намалена на 866 лв. (доста по-ниска от издръжката на един ученик в средното училище). За другите специалности тази издръжка расте с определен коефициент и най-висока е за медицина и във вузовете по изкуствата (около 9000 лв.). Така, колкото повече са студентите, толкова по-висока е субсидията. По тази причина университетите не изгонват калпави студенти - те им носят пари.

При предстоящата "антикризисна" актуализация на бюджета - сиреч при вандалското орязване на парите за наука и образование, средствата намаляват. Откъде да дойде компенсацията? Ясно - от студентите, които си платят, за да влязат и учат във вуза. Сумите, които те ще плащат, не може да са по-ниски от 70 на сто от държавния норматив за издръжка в конкретното професионално направление, но може да са максимум два пъти по-високи. Сиреч студентите медици, артисти, музиканти извън държавната поръчка ще плащат от 6300 до 18 000 лв. на година в зависимост от това какъв процент за таксата посочи техният вуз. Това е цената на дипломата, която всъщност ще си купят.

Смешното в желанието на вузовете да приберат тези пари е, че... няма студенти. В момента не се запълват местата, които държавата отпуска за прием, защото те са повече от кандидат-студентите. Според министър Сергей Игнатов идната година студентите ще намалеят с още 13 000 заради демографското намаляване на випуска. Е, щом държавата поръчка не се запълва и всеки с тройка може да стане студент, как ще се намерят достатъчно желаещи да ръсят луди хилядарки в платено обучение? Ако се намерят, ще предпочетат

да ръсят парите си в чужбина

защото в много европейски университети ще плащат дори по-малко. Така че висшите училища си правят сметки без кръчмаря. Впрочем - не съвсем. Защото естествен наплив ще има за специалностите, които и сега са най-атрактивни - например разни видове мениджъмънт, бизнес управления, международни връзки, европеистики и все още - право. Така порокът на системата на висшето ни образование ще се задълбочи - пресищането и бълването на бъдещи безработни ще се стимулира в обществените специалности, докато празни места ще остават в специалностите, които са най-необходими за съвременната икономика - физика, химия, биология, математика. Проблем с тези специалности има в цяла Европа, но там се вземат наистина антикризисни мерки за привличане на студенти в точните науки. А у нас имаме курсове с по пет студенти. С въвеждането на платено обучение дисбалансът ще стане непоправим.

В същото време ще се вдигат и таксите за студентите в държавна поръчка, които бяха въведени през 1999 г. - на вузовете ще се разреши да събират държавна такса в размер не до 30 на сто от норматива за издръжка на един студент, както е сега, а до 50 на сто. Т.е. в нашия случай с медиците, артистите, музикантите държавната такса може да бъде 4500 лв. Така ножицата между държавното и платеното обучение се затваря - разликата намалява. Нещо повече, за един студент в държавната поръчка може да се събират 9000 лв. от хазната и 4500 лв. от джоба му - общо 13 500 лв. А един платен студент може да дава 70 на сто от норматива - сиреч само 6300 лв. Което означава, че парите от хазната за държавните студенти ще се преливат за обучението на "частните". Такова чудо никъде в Европа няма.

А сега да се върнем към капацитета на вузовете, защото от него зависи всъщност целият описан процес. Самата акредитация на вузовете често е един фарс. Как да се обясни разумно случващото се например с частния Колеж по туризъм в Благоевград. При първа акредитация през март 2008 г. на него му е дадена оценка "незадоволителна" и отказ за акредитация, както и срок от 18 месеца да отстрани слабостите в качеството и да иска нова акредитация. Сетне от 1 април 2010 г. НАОА му дава още 6 месеца да поиска акредитация. Което не пречи в това време той да обучава студенти (на незадоволително ниво!) и в сайта му да пише, че е акредитиран през април 2010 г. Тази година МС му дава нов прием на 101 редовни и 72 задочни студенти! А НБУ пък, въпреки всички законови изисквания, до момента изобщо няма акредитирани професионални направления - поне според сайта на НАОА.

Оказва се също така, че общият капацитет на всеки вуз, получен при институционалната акредитация,

се разминава драстично

със сбора от капацитетите по специалности, получен при акредитацията по професионалните направления. Това огласи председателят на просветната комисия в парламента Огнян Стоичков (вж. таблицата).

Проблемът е, че в НАОА различните акредитации се правят от различни комисии. Комисиите, оценяващи вуза като институция, и другите - за професионалните направления, работят всяка сама за себе си. Всяка определя капацитета в областта, за която отговаря. И когато накрая се сумират данните за професионалните направления, те изобщо не съвпадат с институционалния капацитет на вуза за обучаване на студенти. Би трябвало общият му капацитет да е сбор от капацитетите по направления.

Реално какво следва? Първо - никой не може да каже със сигурност кога един вуз надхвърля капацитета, разрешен от държавата - той може да е надвишил общия си капацитет, но не и капацитета по направления. Или обратното. Аномалиите са повсеместни. Второ - как точно ще се определи колко е свободният капацитет на висшето училище и съответно - колко студенти срещу заплащане може да приеме то? СУ например обучава по-малко студенти от тези, на които има право, но свободният му капацитет е 7155 места, ако се съди по общия капацитет, и 8370 места по професионални направления. Медицинският университет в София пък е надхвърлил капацитета си по направления, т.е. няма бройки за платен прием. Но пък до запълване на общия му капацитет остават 900 места. Може ли да ги запълни? Откъде се е взел такъв общ капацитет, щом възможностите на специалностите му сумарно са много по-малки? Къде точно обучава своите 5600 реални студенти (и взима субсидия за тях), щом в специалностите му има само 4800 места? И ако примерно приеме 900 студенти срещу заплащане, в кое точно направление ще ги запише, след като в направленията му няма никакви места? Би трябвало общият капацитет на всеки вуз да е сбор от възможностите му по направления. Иначе институционалният капацитет е само една куха и измислена величина. А точно от нея ще зависи платеното обучение.

От всичко това ще се случи само едно - всяко висше училище ще си прави каквото си иска и никой няма да може да му хване края. Хаос до възбог. При това - създаден от държавата. Качеството на обучението в сметките (и в държавната политика) не фигурира. То евентуално ще зависи от това дали конкретният академичен съвет има акъл да мисли за образованието, а не за това какви парцалки да изнесе на вузовската сергия.

Софийски университет

Институционален капацитет 28 500 студенти

Капацитет по направления 29 715 студенти

Реално обучавани 21 345 студенти

Институционален капацитет 20 200 студенти

Капацитет по направления 22 525 студенти

Реално обучавани 16 500 студенти

Институционален капацитет 6500 студенти

Капацитет по направления 4800 студенти

Реално обучавани 5600 студенти

БОЙКО БОРИСОВ: Къде е този излишък?

АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Не знам къде е този излишък.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Във фискалния резерв. Това всъщност не е реален излишък за бюджета, защото не са постъпили от вноски. Това е излишък, който ние от един данък местим от една сметка в друга на практика. Ние не събираме повече от обществото за здраве.

БОЙКО БОРИСОВ: Ще ви помоля днес след заседанието на МС да обясните всички тези неща, за да стане ясно на хората къде са тези пари, защото звучи, че близо половин милиард лева няма.


Правителството вече отвори втория плик
Проф. Евгений ДАЙНОВ

Правителството на ГЕРБ не демонстрира особено дълбоки познания по история, но такива все пак от време на време са полезни. Ето ви пример.

Едно време обикаляше следният апокриф. В Москва свалят от власт Хрушчов, слагат Брежнев. Отива той да поема властта и пита предшественика си дали трябва да знае нещо специално за работата.

“Оставил съм ти на бюрото три плика”, казва Хрушчов. “В тях има писма, които ще ти кажат всичко, което трябва да знаеш. Просто когато го закъсаш с управлението, почни да ги отваряш от първия, както съм ги номерирал.”

Поема властта Брежнев, закъсва го. Отваря първия плик и чете: “Стоварваш цялата вина върху предишното управление.” Прави това и кара криво-ляво още известно време.

После пак го закъсва и отваря втория плик, в който пише: “Стоварваш цялата вина върху международното положение.” И това върши работа за известно време, но после - пак проблеми. Отваря Брежнев третия плик и чете: “Сядай да пишеш три писма.”

Правителството на ГЕРБ вече е отворило първия плик. Всичката вина, по всички въпроси е на предишното управление. По принцип това не е лъжа - не е било лъжа и в случая с Хрушчов - но не е и цялата истина.

Правителството вече 10 месеца не прави важни, системни неща които отдавна трябваше да се случат и правенето на които не зависи от наследството от предишното управление.

Примерите за пропуснато правене са известни:

* От самото начало правителството трябваше да провери всички наследени договори, вместо да намира анекси година след изборите.

* Преди да обяви съкращения на администрацията, ГЕРБ трябваше да разбере как и кого да съкращава. Това с процентите го пробваше още Тодор Живков и то никога не проработи.

Защото единствените реално възможни съкращения са на функции и институции - не на бюджети. За целта, още когато пое властта, сегашният британски премиер си поръча външна оценка на администрацията. След като я получи месец по-късно, започна да реже. ГЕРБ изобщо не се сеща за това, макар да е на власт пет пъти повече време, отколкото е Камерън в Лондон.

* Всички се умориха да повтарят, че реформа в здравеопазването няма и очевидно няма да има - а ще има само наливане на пари в бездънна каца. И все пак не е излишно да се повтори: реформа в здравеопазването няма и очевидно няма да има.

* Европари по структурните фондове няма и няма да има, защото администрациите, от които зависи усвояването им, са напълно блокирали; а новият министър на европарите - вижда се с просто око - няма дори приблизителна представа какво работи.

* Никой не вижда, нито коментира видната с просто око смърт на БДЖ и на транспортната политика като цяло.

Усвоени европари тук са нула и ще останат нула тъй като министерството работи в разрез с европейските директиви и изисквания.

* Но пък всички виждат, че министърът на регионалното развитие не може да наложи волята си върху собствените си подчинени, в лицето на строителния надзор - който продължава да отказва да спре незаконните строежи по варненската Алея първа, както и прословутата “Златна перла”. А след като министърът не може да се справи с подчинените си, как ще се справи с по-големите си задачи?

И така нататък.

Ще рече: ползата от първия плик е отминала. Най-вероятно правителството е отворило и втория плик, защото започваме да чуваме оправдания с международното положение - ЕРП-тата са очевидният, но не единствен пример. Работата обаче е там, че времето между отварянето на втория и на третия плик е много кратко...

Никой не иска това правителство да се провали, но вторият плик е отворен и часовникът цъка. Измъкване наистина има. ГЕРБ трябва да мобилизира в своя помощ целия капацитет, национален и международен, който е на негово разположение (защото никой не желае провала му) - НПО-та, политически партии, експертни центрове и институти, университети, институции на ЕС и на страните членки. Правителството обаче точно това не прави, защото на всяко равнище бързо развива непонятно високомерие.

Всичко си знаят и от никого нямат нужда...

Ако пожелае да се занимава с история, което е едно много полезно занимание, правителството може да започне със следния урок. Той е най-краткият от всички възможни и звучи така: всички досегашни правителства са говорили най-високомерно точно тогава, когато техният край вече е бил отчетливо видим на хоризонта.