Много здраве от държавата

Мария е на 16 години и се нуждае от операция. В България не могат да я направят. Въпреки че и двамата й родители са здравно осигурени, държавата не дава пари за лечение в чужбина. Появява се поредният тъжен "Зов за помощ". Родители и фондации събират по улиците пари, като показват снимка на дете и продават умилителни картички. Листите на чакащите за скъпи лекарства не свършват, а пациентите, които се разболеят в края на месеца, трябва да си платят, защото направленията за преглед и изследвания са свършили.

Това са външните белези на това, че държавата я няма в здравния сектор. Към всички тези изкривявания, причинени от липсата на пари, тази година се прибави още едно – лекарите не получават навреме парите си от здравната каса и протестират. Едновременно с това някои от тях очакват новия екип на здравното министерство да направи някаква реформа. А другите й се противопоставят. Така вместо промени, които стават все по-трудни и болезнени, всички продължават да получават дирижирано от бюджета финансиране.

Това са т.нар. делегирани бюджети (лимити за лечение в болница и прегледи), които въпреки всички протести и дискусии през последния месец остават в сила, защото държавата няма достатъчно средства за здраве. През следващите месеци обаче и пациенти, и лекари прогнозират още повече сътресения в сектора заради взаимно изключващите се постановки в плащането на прегледите и заради бавните темпове, с които се решава какво да се прави в сектора.

Грешките в системата

От началото на годината болниците са пълни с хора. За щастие пълни са не защото заболеваемостта се е увеличила. Причината е, че след като лекарите не получиха навреме парите си за ноември и декември 2009 г., забавянето от страна на здравната каса на следващите плащания остана около два месеца и системата бързо се пренастрои – болниците усърдно започнаха да приемат всеки, за да "печелят от оборот". В същото време направленията за прегледи и изследвания в доболничната помощ са недостатъчни. Така търсенето на скъпата болнична услуга се увеличи още повече. Здравната каса пък работи по бюджет, одобрен от парламента, и е принудена да го разпредели поравно между лечебните заведения в зависимост от услугите, които предоставят. От своя страна съсловната организация на лекарите – Българският лекарски съюз (БЛС), призовава да не се подписват анексите за делегираните бюджети (виж карето), защото те представляват лимит, който ограничава правото на пациентите на лечение и допълнително влошава състоянието на задлъжнелите лечебни заведения.

От здравната каса коментират, че делегираните бюджети ще се преразглеждат на тримесечие и ще се коригират спрямо отчетените реални хоспитализации за минал период и общата финансова рамка за болнична помощ. "При недостиг на средства е необходимо болниците да ограничат излишните хоспитализации и да не приемат пациенти, които могат да бъдат лекувани в извънболничната помощ. Така те ще могат да се вместят в делегираните бюджети, без това да се отрази на достъпа на пациента до болнично лечение", коментира директорът на здравната каса д-р Нели Нешева.

Простият въпрос, който задават в отговор лекарите, е какво ще стане, след като лимитът на болницата свърши. НЗОК обаче смята, че няма да се стигне дотам и че парите са достатъчни. Заради забавянето на реформата обаче лекарите смятат, че в момента се извършва реставрация на социалистическата система на здравеопазване, при която държавата определя всички нужди от лечение и плаща за тях. "Горе-долу това върви като общо мнение в нашите среди. Нито касата е бюджетно заведение, нито лечебните заведения са бюджетни предприятия или институции. А говорим за бюджети. Няма такова понятие при осигурителна система", коментира д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), пред БНТ.

Къде са парите?

Колкото и да е иронично, бюджетът на здравната каса за 2010 г. е приет с излишък от 829.7 млн. лв. и е общо 2.5 млрд. лв. Излишъкът всъщност е т.нар. резерв на здравната каса в БНБ. Касата обаче очаква дефицит, за който засега е трудно да се прогнозира колко ще е. Всъщност институцията получава редовно средствата от здравните осигуровки от бизнеса и самоосигуряващите се и дори отчита преизпълнение на плана в събираемостта. Забавянето и недостигът идват от държавата, която не плаща за осигурените от нея 4.5 млн. души – държавни служители, пенсионери, деца, майки, социално слаби и др. На този фон въвеждането на лимити за лечение звучи наистина като спасителна мярка, но единствено за държавата.

Другият много важен въпрос, на който все още няма отговор, е имаше или нямаше пари здравната каса през последните няколко месеца и какво се случи със средствата от здравни вноски (по точно 455 млн. лв. от тях), за да се наложи НЗОК да плаща свършената работа през 2009 г. с пари от бюджета си за 2010 г. Обяснението на лекарския съюз е, че с парите от здравни вноски са били платени пенсии. Преди дни този въпрос беше поставен и на среща с премиера Бойко Борисов, който назначи работна група, която да установи финансовите потоци в институцията.

Здравната каса просто прескача фактологията и отбелязва, че идеята им е закъснението в плащанията постепенно да бъде компенсирано и за извънболничната помощ и аптеките това вече е факт.

Какво да се прави?

Най-голямото притеснение на пациентите е, че добрите болници ще изпълнят лимитите си и те ще бъдат принудени да се лекуват не там, където биха искали, а само там, където може. "Пациентите ще бъдат обгрижени", обеща здравният министър Анна-Мария Борисова. Секторът и потребителите на услугите му обаче искат бързи отговори, и то на фона на прогнозирано увеличаване на пациентите. (През 2008 броят на лекуваните в болница е бил 1.6 млн., през миналата – 1.7 млн., вероятно през тази той ще бъде още по-висок.) Здравната карта, която да определи в кой регион какви лечебни заведения да има и кои от тях да работят със здравната каса, ще бъде готова скоро и това е стъпка в правилната посока. Проблемът обаче е, че тя се подготвя от държавата, която е в конфликт на интереси, защото е собственик на най-големите лечебни заведения. Освен това здравният министър ще определя къде да има лечебни заведения и кой да работи със здравната каса по критерии, подготвени пак от държавата. А това не обещава скоро успокояване на здравните страсти.

Крайният резултат е, че засега болниците ще работят с по-малко пари, пациентите на по-елитните клиники вероятно ще трябва да чакат за не толкова спешните операции, а лекарите ще получават все по-малко и тези, които имат възможност, ще напуснат страната. Реформата обаче трябва да започне. Най-малкото за да не се повтарят случаите като на Мария от началото на текста.
Новият бюджет
През миналата седмица правителството гласува проект, с който увеличи разходите на здравната каса с 220 млн. лв., като основната част - 178 млн. лв., ще бъдат за плащания в болниците. Разликата е, че по думите на директора на здравната каса д-р Нели Нешева клиниките ще трябва да вършат същата работа със средно 80-90% от досегашните средства.


Лекуват рак по нови правила
Здравното министерство определи нови критерии за отпускане на лекарства за рак. Те са на сайта на ведомството. По тях комисия към МЗ ще одобрява молбите на болните за лечение. Пациентите обаче искат тези правила да отпаднат, защото ограничават достъпа до лекарства, които са и много скъпи. За нас е необяснимо защо трябва да има подобни критерии, след като всяко си има показания за употреба, каза Евгения Адърска от Национална пациентска организация. Според нея се цели да се пестят пари, а не медицинска целесъобразност. Заради подобни рестрикции отново са се появили и листи на чакащи. Списъците са с жени с рак на гърдата и хора с ГИСТ (рядък вид рак).


Не правете диги от бронз като Етем
На заседанието си в сряда правителството обсъди финансовата децентрализация, опасността от наводнения по Дунав, бюджета на здравната каса и усвояването на еврофондовете. Публикуваме най-важните моменти от дискусията между министрите.

Проект на споразумение между България и Украйна за сътрудничество при бедствия

Б. Борисов: Приемаме точка 9. В този ред на мисли, Цветанов, в Лом какво е положението? Цветан Цветанов: При "Железни врата" нивото започва поетапно да намалява като обем водна маса. Смятам, че до един-два дни нещата ще се нормализират. Всичко, което е било необходимо, сме го предприели. Имаме готовност да реагираме със съответните надстройки на дигите. Така че няма нещо, което да е тревожно в тази посока.

Б. Борисов: Младенов!

Тотю Младенов: Чрез бюрото по труда в Лом сме наели безработни роми и сме им осигурили заплащане.

Б. Борисов: Това е добре. Не само роми, който е безработен.

Росен Плевнелиев: Обявили сме три месеца предсрочно в ОП "Регионално развитие" с бенефициенти общините за защита от наводнения. Могат да подготвят проекти, сега е моментът, до два-два месеца и половина могат да представят проекти, добре са дошли.

Б. Борисов: Томислав Дончев отговорник. Събираш кметовете, даваш задачи, даваш инструкции, помощ, каквото искат. След като има пари по европейска програма, догодина не трябва да има наводнения по Лом, Видин и нагоре по реката. Да се градят диги. Няма като Емел Етем да ги правите от месинг и бронз.

Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса

Анна-Мария Борисова: Заложено е приходите за 2009 г. да бъдат 2 472 943 000 лв. Обаче са събрани с 11% по-малко - 2 208 197 000 лв. Вероятно поради тази причина при изпълнението на бюджета на НЗОК общият размер на разходите за 2009 г. е предвидено да бъде 2 071 182 000 лв., но реално са похарчени 1 752 776 000 лв. Или за 2009 г. на практика е реализиран излишък в размер на 445 421 000 лв.

Б. Борисов: Къде е този излишък?

Анна-Мария Борисова: Не знам къде е този излишък.

Владислав Горанов, зам.-министър на финансите: Във фискалния резерв.

Б. Борисов: Сутринта председателят на БЛС каза, че не знае къде са тези пари. Доктор Нешева също не можа да му отговори. Така че на този въпрос днес е хубаво да отговорим.

Проект за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

Томислав Дончев: Настоящото предложение е свързано с определянето на Изпълнителна агенция "Одит на средства от Европейския съюз" към МФ за одитен орган на Оперативна програма (ОП) "Рибарство". Мотивите за предложението са във връзка с регистрираното забавяне на получаването на положителна оценка за съответствието на системата за управление и контрол на ОП. Проблемът е, че функцията на одитен орган по програмата се изпълнява от звеното за координация на дейността на разплащателната агенция към Министерството на земеделието. От Европейската комисия неведнъж е подчертавано тяхното притеснение за капацитета на това звено да извърши бърз и качествен одит.

Б. Борисов: Вчера министър Трайков ме уведоми, че 200 млн. евро, които по принцип трябваше да седят в Люксембург в банка по "Джеръми" фонда, вчера са преведени в БНБ. Така че са тук, което е също един жест към нашето правителство.

Трайчо Трайков: Вчера ние ги преведохме от БНБ в чужбина и 200 милиона евро напуснаха БНБ, но се надяваме до месец да ни ги върнат. Те дойдоха, ние ги връщаме да се регистрира там фондът, те ги връщат после обратно тук. Но в крайна сметка са в БНБ и ще стоят в БНБ на по-висока доходност, отколкото в Люксембург.

Б. Борисов: Затова казвам, че това е добре.

Т. Дончев: Ако успеем да изпълним операцията заедно с колегите от министерствата на финансите и на икономиката процентът на усвоените средства преди месец август ще е 7.

Т. Трайков: С това нашето министерство става шампион по усвоени средства по Оперативната програма. Но парите трябва да отидат в бизнеса.

Б. Борисов: Вчера четох интервю на г-жа Плугчиева. Министър Дончев, дайте отговор, защото там имаше откровени лъжи. Министър Плевнелиев, също дайте интервю за магистрала "Люлин", защото използват или си мислят, че народът има къса памет и ще забравят това, което са направили. Затова отговаряте официално на всичко това и всички безобразия по магистрала "Люлин", които ние сега вкарахме в парламента, е следствие на не калпавата им работа, а престъпно-безотговорната им работа. Но, за съжаление те срам нямат. Приемаме точка 37.

Здравеопазването отново е в светлината на прожекторите. Основна тема пак са бюджетите на болниците. Въпреки че при идването си на власт сегашното правителство повтаряше, че няма да се наливат пари в нереформирана система, вече за реформа почти не се говори. През последните месеци здравеопазването мина през различни решения, скандали, протести, намерения... И пак няма реален резултат, освен нарастващото социално напрежение и недоволството на хората в системата.

Разбира се, всеки дърпа чергата към себе си: правителството се опитва да намали разходите, болниците се борят за по-големи бюджети, а пациентите искат да получат това, за което са платили. Междувременно изчезват пари от касата, управляващите се обръщат на 180 градуса и вече изглежда, че дори те не знаят какво ще се случи в сектора.

* Ще има ли средства или не?

Към 31 май 2010 г. месечният разход за здравноосигурителни плащания за болнична помощ е 88 мил. лв. При остатък 268,7 мил. лв. в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) това означава, че средномесечно разходите до края на годината не трябва да надвишават 38,4 мил. лв., или намалението е над два пъти. И въпреки че една част от недостига ще бъде покрита със средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи, бюджетът за здраве е доста свит. Това наложи внасянето на проектозакон за увеличение на парите в касата, както и решение за въвеждане на делегирани бюджети на болниците, което предизвика огромна вълна от недоволство. Ясно е, че ако досега болниците са свикнали да получават колкото поискат и колкото успеят да докажат, че са изработили, трудно ще се примирят с идеята за икономии.

* Ще се намалява ли броят на болниците?

Предишният здравен министър използваше всяка медийна трибуна да обясни необходимостта от намаляването броя на болниците. Новият здравен министър пък неведнъж увери, че нито една няма да се закрие. От другата страна, Българският лекарски съюз вече изразява опасенията си, че с въвеждането на делегирани бюджети за лечебните заведения опасността от фалит става все по-реална. Друг е въпросът, че надали някоя болница ще бъде оставена да фалира, ако се съди по изказванията на здравния министър.

* Ще се лекуват ли болни или не?

Данните на НЗОК показват, че хоспитализациите се увеличават за последните три години, но статистиката не отчита повишаване на заболеваемостта сред населението. Още една странна зависимост (но все пак разбираема), посочена от БЛС, е, че пациенти, които могат да се лекуват 5 пъти по-евтино в диагностичните центрове, отиват по клинични пътеки в болниците. Явно болните се лекуват достатъчно, дори понякога и когато не е нужно. В същото време качеството на услугата здравеопазване в България е под всякаква критика. На практика това се получава именно защото системата е ориентирана към броя и вида на леченията, а не към качеството и необходимостта.

* Ще има ли реформа или не?

Всички проблеми в здравеопазването идват от грешната система и въпреки че това се осъзнава от управляващите вече от 20 г., здравната реформа някак все не успява да се осъществи. Време е всички засегнати страни да разберат, че при сегашния монопол на НЗОК и меките бюджетни ограничения в сектора няма как да са доволни от бюджета, качеството или услугите. А може би вече никой не вярва, че здравната реформа може да се случи и гледа да закърпи краткосрочните проблеми?


В изборна година реформи не се правят

Д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС, пред в."БАНКЕРЪ"
Д-р Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 г. в Исперих.Специалист е по анестезиология и реанимация. Вече четвърти мандат е депутат от ДПС, а в 40-ото НС беше председател на социалната комисия. В момента е член е на парламентарната Комисия по труда и социалната политика.
Д-р Адемов, проф. Людмил Георгиев, сочен доскоро за един от най-приближените хора на Ахмед Доган обяви, че напуска ДПС, защото партията след последния конгрес отново е започнала да се капсулира. Как тече процесът на капсулация?

- Не мога да коментирам това, което е казал Людмил Георгиев, защото той беше един от емблематичните представители на ДПС. Случайно може би употребих думата беше, но аз все още продължавам да мисля, че ДПС никога не е създавало неравнопоставеност в движението. Всички са имали еднакви права - независимо от това, представител на кой етнос си - нито си дискриминиран, нито си фаворитизиран. В този смисъл Людмил Георгиев е имал възможност да се реализира в ДПС и се е реализирал.

Той не успя да стане нито евродепутат, нито успя да влезе в НС. Да не би да се окаже поредният кариерист?

- В ДПС никой не се идентифицира с аргумента "аз искам да стана". Този аргумент е изключително опасен. "Аз искам да стана" означава да наложиш себе си над всички останали, а това най-малко е недемократично.

А по-малко недемократично ли е лидерът да казва кой става и кой не, кой може да бъде на избираема позиция и кой не може?

- Няма такова нещо. В ДПС всеки воюва за утвърждаването си, за избираемо място в листите. Няма спуснати парашутисти. Да си достатъчно активен медийно и в организационен план не означава, че задължително получаваш избираемо място. Всеки от нас работи в своите сектори и ако получи признанието не само на лидера на партията, а и на структурите на отделните региони, тогава получава място в листите.

Наистина ли Касим Дал, който бе дясната ръка на Доган, е в партийна изолация и има ли опасност и ДПС - подобно на други партии от прехода- да се разцепи?

- Никой не е отрекъл по какъвто и да е начин заслугите на Касим Дал както в периода преди 1989 г., така и след това. Не мисля, че се чувства обиден, напротив, той е един от активните представители на нашата парламентарна група. Ако търсите конфликти, не ги търсете в ДПС.

Людмил Георгиев твърди, че ще прави проруска партия, да не би тази партия да е част от проекта на президента?

- Не смятам, че трябва да тълкувам това, което казва Людмил Георгиев. Дали ще участва в други проекти, си е негова работа. Всеки има право на това, но преди това би трябвало да отговори на много ясния въпрос: защо е бил активен член на ДПС, когато ДПС беше част от управлението, а когато е в опозиция, търси други възможности за реализация. Отговорът на този въпрос е много важен и ако той е откровен и честен, аз съм склонен да приема неговите позиции.

Как приемате идеята на ГЕРБ за избори две в едно - президентски и местни? В чия полза работи подобна идея?

- Приемам я като напълно възможна. Тя работи напълно за управляващите, защото аз не съм убеден, че представянето на ГЕРБ на предстоящите местни избори ще бъде такова, каквото бе на парламентарните. И те го осъзнават добре. Това, което прозира в публичното пространство от проверките на местната власт, начинът, по който се актуализира бюджета чрез отнемане на финансов ресурс от общините, говори само за едно: политическият контекст от тези мерки е свързан с дискредитирането на местната власт с надеждата да се покаже на местните общности, че избраните досега хора не се справят. Естествено, че с малък бюджет те няма как да се справят. Естествено, че с всекидневни ревизии и проверки няма как да си гледат работата. Целта е хората да стигнат до извода - тези не стават, следователно трябва да дойдат други - разбирай нашите.

Но при проверките в Дулово и Кърджали се оказа, че кметовете ви имат сериозни нарушения и не става въпрос за атака срещу ДПС. Освен това и кметове от ГЕРБ също са следствени.

- Когато има доказани от съда нарушения на представители от ДСП в местната власт, ние не отваряме политически чадъри, а сме давали пример как да се действа в такива моменти. Спомнете си Феим-Петър Чаушев... Що се отнася до Кърджали, абсолютно съм убеден, че проверките там - 116 на брой, са с елемент на повтаряемост. Над 650 са проверките в общини на ДПС - срещу нула в други общини. Това означава, че има тенденция. Ние не сме против проверките, а сме против това, че се пречи съвсем съзнателно на местната власт да си върши работата.

Май сте им доста обидени. Има ли вариант или пазарлък, който да ви накара да забравите тази обида и да подкрепите кандидат на ГЕРБ за президент?

Много е рано да се говори за президентски избори. На този етап нито са ясни кандидатите, нито са ясни стартовите позиции, от които ще тръгне предизборната кампания.

Досега ДПС не е издигало свой кандидат за президент. Възможно ли е този път да поднесете изненада на участниците в надпреварата?

- Не е дискутирана тази тема, но аз не смятам, че това е възможно, поне при тази обстановка. Пак повтарям, че този въпрос все още не е на дневен ред в БСП.

Според ДПС след актуализацията на бюджета ще има ли достатъчно пари за здравеопазване?

- В мотивите за актуализация на бюджета е посочено, че ще има 220 млн. лв. повече за здравеопазване. В същото време в НС влезе един законопроект за актуализация бюджета на НЗОК, който на практика осигурява около 220 млн. лв. повече за сектор здравеопазване. Тоест от онези пари, които са 820 млн. лв. преходен остатък, или т.нар. голям резерв, се вземат 220 млн. лева. Прави впечатление, че в Закона за изменение и допълнение на бюджета за 2010 г. се отнемат над 23% от бюджета на Министерството на здравеопазването. Това е най-големият процент на отнемане на средства сред министерствата. От ДПС смятаме, че е лицемерно с едната ръка да даваш 220 млн. лв., а с другата да отнемаш 160 млн. лева. Тоест парите, които държавата дава за този сектор, на практика се оказват 60 млн. лева. Сред парите, които се отнемат, са и 26 млн. лв., предназначени за ваксини, за профилактични програми и за лекарства. Разбрах, че между двете четения има предложение тези пари да се върнат. Но пак повтарям, че няма логика, след като видни настоящи представители на ГЕРБ заявяваха на висок глас в предишния парламент, че парите за здравеопазване са малко, че с толкова пари българският пациент е обречен на геноцид, сега да се върви по пътя на все по-силни рестрикции. Нещо повече - за първи път са въведени т.нар. делегирани бюджети, които връщат командно-административния стил на управление.

Тоест връщаме се във времето на Семашко?

- Връщаме се във времето на Семашко, което означава, че администрирането на системата измества конкуренцията между лечебните заведения, измества правото на избор и на практика довежда до регулиране на системата от администрацията - нещо което мислехме, че е останало в миналото.

Според вас ГЕРБ ще изпълни ли обещанието си за реформа в здравеопазването? Спомняте си, че едно от обвиненията към Божидар Нанев бе, че нищо не е направил в тази посока?

- Мисля, че все още не е ясна причината, поради която бе сменен старият екип на министерството. Всичко това, което се говори, изглежда е недостатъчно пълно и не отговаря на истината. По-важният въпрос е дали ГЕРБ ще изпълни предизборните си обещания. Те говореха за увеличаване на БВП, за по-добро здравеопазване, за бързи реформи. А една година след като дойдоха на власт, на практика нищо не се промени в системата или се промени към по-лошо. В момента няма нито един лекар, който да е доволен от направеното досега, няма и нито един пациент, който да е доволен, нито политиците могат да са доволни от свършеното.

Имате ли обяснение защо ГЕРБ не успява да изпълни добрите си намерения?

- В края на миналата година се прие един от основните закони, за който Лъчезар Иванов твърдеше, че е фундаментален и ще промени системата. Получи се така, че вместо 1.2 милиона неосигурени сега броят им е значително по-голям, защото се увеличи минималният осигурителен доход от 260 на 420 лв. и по този начин неосигурените и хората, които избягаха в сивия сектор на икономиката, се увеличиха драстично. И не зная какво ще се случи, след като влезе в сила и законът за лечебните заведения. Бих признал желанието за реформа на ГЕРБ, ако те представят цялостна визия, със срокове и очаквани ефекти. Най-големият проблем е, че при увеличената събираемост от осигурителни вноски и при влизането на повече пари от осигурителни вноски здравната каса плаща 80 % от клиничните пътеки. Това е така, защото в края на миналата година финансовият министър реши да балансира бюджета, след това реши да приключим с малък дефицит и стана така, че парите започнаха да извършват невероятни движения. Ходиха в едни банкови сметки, след това излизаха оттам... По закон НЗОК до 30 юни трябваше да внесе отчет за изпълнението на бюджета си. Такъв не се е появил. Лекарският съюз търси едни 455 млн. лв. от бюджета на касата за 2009 г. и вече са решени да сезират прокуратурата.

Къде са тези пари?

- Финансовият министър със Закона за държавния бюджет, където беше казано, че се гласува дефицит до 500 млн. лв., на практика реши въпроса - всички пари, които бяха останали, влязоха в рамките на този дефицит и въпросът беше изчистен.

Колегата ви Лютви Местан наскоро прогнозира, че безпомощността на ГЕРБ по отношение на реформите ще доведе до горещ политически сезон. Наближава ли политическата жега?

- Политическият сезон е горещ от началото на управлението на ГЕРБ. Защото и те, и ние винаги сме заявявали, че реформи се правят в първата година на управлението, когато кредитът на доверието е изключително голям, когато има очакване за реформи и обществото е съгласно. Нещо повече - огромният плюс на ГЕРб е, че в условия на криза най-лесно се правят реформи. А те твърдят точно обратното. Най-сериозните реформи, които са направени в България, са по време на управлението на СДС. Те бяха направени точно в условията на криза. А кризата сякаш допълнително мотивира хората. А как ще станат реформите в социалната сфера и здравеопазването догодина, както обещават колегите от ГЕРБ? Как ще се случат, след като 2011 г. е изборна година. Знам, че в година на избори трудно се правят реформи.