Разговора води Павлина Живкова

Съвсем неотдавна дружествата за доброволно здравно осигуряване бяха в своя апогей. Всичките двайсет компании приключиха 2008-а с над 30.3 млн. лв. премиен приход, а само за първите четири месеца на миналата бяха събрали 17.3 млн. лв., отбелязвайки почти рекорден ръст от 61.7% на годишна база. Дванайсет месеца по-късно, в края на април 2010-а, картинката е доста безцветна - постъпленията от дейност са 19.2 млн. лв., а ръстът е сравнително скромен - 11.2 на сто. Интересът на гражданите и фирмите към доброволното осигуряване пък буквално се е стопил, защото броят на осигурените в здравните фондове е намалял с почти 160 хил. души - от над 350 хил. до 191 хиляди.

Основният виновник за незадоволителните резултати, изглежда, е повсеместната финансова криза, която принуди не само бизнеса, но и потребителите да отрежат всички странични разходи. И тъй като допълнителното здравно осигуряване попада в тази графа, загуби голяма част от клиентите си. "Доскоро много фирми предлагаха на служителите си медицински услуги като част от социалната си програма, но вече от тази привилегия се ползват предимно мениджърите", сподели неотдавна изпълнителният директор на "Булстрад Здраве" Николай Мишкалов по време на работна среща на дружествата с марка "Булстрад". По същата логика част от индивидуалните клиенти на осигурителните фондове просто са отрязали това перо от семейния си бюджет, за да спестят пари за ежедневните си разходи. Откъде тогава идва отчетеният ръст в приходите на доброволните фондове? По думите на Мишкалов увеличението е измамно и се дължи на по-високите цени на медицинските пакети, предлагани от дружествата. "Пазарът у нас е твърде малък и лесно се влияе дори от най-дребните промени", издаде тайната той. Заспиването на пазара се дължи и на още една причина - липсата на обществени поръчки за здравно осигуряване на служителите в големите държавни предприятия, които досега формираха основната част от печалбата на доброволните фондове. Единствената фирма, която обяви търг в началото на тази година, бе Националната електрическа компания (НЕК) за допълнително доброволно здравно осигуряване на около 3 хил. служители за период от три години. В Агенцията по обществени поръчки обаче и досега липсва информация за сделката. Запознати твърдят, че договорът е за около 5.5 млн. лв., но победителят остава анонимен. В средата на 2009-а НЕК възложи временно поръчката на фонда "Далл Богг Живот и Здраве", собственост на дистрибутора на лекарства "Търговска лига", само че решението предизвика негодуванието на конкуренцията, защото по това време той бе само на няколко месеца. Въпреки че по случая бяха сезирани Министерството на икономиката, Агенцията за държавна финансова инспекция и Агенцията за обществени поръчки, "Далл Богг Живот и Здраве" все пак получи над 1 млн. лв. и натрупа достатъчно опит, за да продължи участието си в други подобни обществени поръчки.

Проблемът е, че най-големите търгове в тази област бяха проведени в края на 2009-а и няма шанс на хоризонта да се появят по-апетитни предложения преди декември тази или следващата година. Който е успял да си уреди парче от баницата, ще преживее времето до началото на осигурителната реформа. Останалите ще трябва да имат повече търпение.

Най-големите поръчки миналата година е "лапнал" фондът "Медико - 21" на декана на Факултета по обществено здраве в Медицинския университет проф. Цекомир Воденичаров. В последния ден на декември 2009-а дружеството подписа договор за 1.97 млн. лв. с "Мини Марица-изток" за медицинско обслужване на близо 7500 работници в трите рудника "Трояново". Два месеца по-рано пък то си осигури 1.07 млн. лв. приходи по контракт с "Български пощи". Неслучайно в края на април 2010-а "Медико-21" се озова на почетното първо място по премиен приход сред останалите 20 здравни фонда (по данни на Комисията за финансов надзор). Само за година "Медико-21" детронира бившия първенец "Дженерали Закрила Здравно осигуряване", изпревари "България Здраве" и ОЗОФ "Доверие" и с прихода си от 3.164 млн. лв. за първите четири месеца на 2010-а спечели 16.5% от пазара.

Най-скъпата поръчка за 2009-а обаче отиде при конкурента "ДОМ-Здраве", чийто собственик е Международният институт по здравеопазване и здравно осигуряване (и в двете дружества до неотдавна участваше бившият здравен министър от кабинета "Костов" Илко Семерджиев). Фондът успя да спечели търга за доброволно здравно осигуряване на 4200 служители в АЕЦ "Козлодуй" за срок от три години и получи за целта около 7 млн. лева. Но "ударът" не му помогна да се задържи на челни позиции. Само за година "ДОМ-Здраве" изпадна от пета на седма позиция в класацията на Комисията за финансов надзор, загубвайки почти половината си пазарен дял. В края на април 2009-а компанията е имала 1.457 млн. лв. приходи и 8.43 на сто от пазара, а в края на същия период година по-късно - 844 хил. лв. постъпления и 4.4% дял.

Ситуацията може би е неудовлетворителна за по-голямата част от здравните дружества, но липсата на движение по-скоро наподобява затишие пред буря. Ако се вярва на управляващите, осигурителната реформа тепърва предстои и нормативните гаранции за осъществяването й ще са готови наесен. В края на годината пък се очакват търговете за медицинско обслужване на служителите в "Мини Марица-изток", в трите подразделения на "ЕВН България" - "Електроразпределение", "Електроснабдяване" и "Топлофикация", както и в "Български пощи" (ако кризата не ги откаже от този лукс). Битката тепърва предстои и със сигурност още повече ще размести пластовете на здравноосигурителния пазар.

Разместване на позициите

За последната година изненади на пазара на доброволното здравно осигуряване нямаше, но пазарните размествания очертаха лидерите в сектора. Изгодните договори изстреляха фонда "Медико-21" на челна позиция. Той увеличи премийните си приходи с 855 хил. лв. - до 3.16 млн. лв., завземайки 16.5 на сто от пазара. Първенецът по ръст обаче е конкурентът му "Общинска здравноосигурителна каса", който добавя 1.02 млн. лв. към постъпленията си и 4.85 процента към пазарния си дял. Присъствието си в сектора с почти 2.6 на сто увеличава и "Далл Богг Живот и Здраве", който отчита допълнителни 590 хил. лв. за година. В списъка с печелившите е и фондът "Доверие", но постъпленията му се оказват недостатъчни, за да задържи пазарния си дял и той пада с 0.13 на сто.

Най-големият губещ в случая е "Дженерали Закрила Здравно осигуряване", който до неотдавна бе единственият лидер с повече от 30% присъствие на пазара. В края на април 2010-а той е спечелил от дейността си 2.6 млн. лв., губейки 690 хил. лв. от приходите си за миналата година и солидните 5.55 на сто пазарен дял. В почти същото положение е "ДОМ - Здраве", което се прости с 613 млн. лв. постъпления и 4 на сто присъствие на пазара. Въпреки че запазва почетното второ място, "България Здраве" губи 333 хил. лв. и 3.61% от дела си, а "Юнайтед Здравно осигуряване" се срива с цели пет позиции от осмо на тринайсто място с 325 хил. лв. и два процента пазарен дял по-малко.

Каквито и реформи да започнат в здравеопазването, винаги всичко опира до пари. Или по-точно до тяхната липса. "Недофинансиран" вече е любима дума на управниците, а напоследък и депутати, и министри са увлечени по нова мода - да търсят изчезналите средства в сектора. След като така и не успяха да открият дирите на мистериозните 60 млн. лв., които според БСП се губят от сметките на Националната здравна каса в БНБ, народните представители тръгнаха след други 455 млн. лв., изпарили се от бюджета на ведомството през 2009-а. Ход на своеобразното разследване бе даден, след като на сайта на здравното министерство се появи доклад, в който министър Анна-Мария Борисова предлага на правителството да приеме отчета за изпълнението на бюджета на касата за миналата година, но със странния излишък.

Цифрите недвузначно показват, че през 2009-а здравната каса не е изпълнила разходната си част и дори е спестила въпросните 455 млн. лева. Първо, тя е събрала със 150 млн. лв. по-малко от здравни вноски и не е получила близо 74 млн. лв. трансфери от държавния бюджет. Общите й приходи са възлизали на 2.2 млрд. лв. (при планирани 2.47 млрд. лв.), от които на практика за харчене са й останали около 1.8 млрд. лв., защото малко над 401 млн. лв. бяха гласувани като излишък. Според отчета й обаче касата е похарчила 1.75 млрд. лв., или с половин милион по-малко от това, с което реално разполага. С две думи, осигурителното ведомство не само е изпълнило бюджета си с планирания излишък, но и е успяло да спести допълнителни 550 хил. лева. За целта е приложило строга финансова дисциплина по отношение на разходите за здравноосигурителни плащания. Например вместо 157 млн. лв. през 2009-а личните лекари са получили 123 млн. лв., а специалистите са взели 133 млн. лв. вместо гласуваните от парламента 154 милиона. Стоматолозите са се справили не с 91, а със 77.5 млн. лв., а лабораториите - с 57 млн., вместо с 61 млн. лева. За болнична помощ пък са били изхарчени 977.5 млн. лв., което е с почти 94 млн. по-малко от предварително планираното.

Ситуацията, естествено, изнерви не само народните представители, но също и лекарите и пациентите, които в последния ден на юни заедно изразиха недоволството си пред сградата на Министерския съвет. "Не може касата да отчита икономии, а на болниците да се обяснява, че пари няма и докторите да се глобяват за надвишени лимити. Това си е пладнешка кражба", възмути се председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов и обвини за недостига финансовия министър Симеон Дянков. "Медиците в страната не са получили полагащите им се 455 млн. лв. и отчетът на касата за 2009-а доказва, че Дянков ги е взел. Къде ги е инвестирал - не се знае, но парите ги няма", подчерта Райчинов, припомняйки как в края на миналата година финансист №1 задържа част от средствата за сектора, за да запази баланса по консолидирания държавен бюджет. "Миналата година парите бяха разчетени така, че не само да се плаща редовно, но и авансово да се преведат нужните средства за януари", подкрепи твърдението и секретарят на КТ "Подкрепа" Евгени Душков. По думите му самият Дянков е признал, че ги е взел с чиста счетоводна операция, но впоследствие така и не ги е възстановил.

Това обяснява защо от януари 2010-а касата не успява да се разплати навреме с всичките си договорни партньори, но не потвърждава хипотезата за изчезването на средства от бюджета й. Тъй като пари на практика не липсват. Осигурителното ведомство стриктно е изпълнило разходната си част за 2009 г. и е събрало планирания излишък, при това с повече. Да, изпълнителите на медицинска помощ не са получили всички предвидени средства, но вината в случая е на администраторите, които не са им обяснили, че излишъкът се събира за сметка на планираните приходи. Което означава, че през тази година лекарите и болниците също няма да получат всичките 2.5 млрд. лв., планирани в бюджета на касата. Както каза и директорът й Нели Нешева: "Сто процента дейности трябва да се поберат в 80% бюджет".

Отчетът все още не е одобрен от Министерския съвет и ако министрите не си направят добре сметката, без съмнение ще предизвикат скандал. Поредният, който ще раздруса и без това разклатеното здравеопазване...

Договарянето на правилата за работа в здравния сектор, което след тригодишно протакане завърши с реален резултат чак в края на миналата година, отново е на дневен ред и обещава за пореден път да предизвика спорове за финансирането на медицинските дейности. На 28 юни ръководството на Националната здравна каса покани управителния съвет на Българския лекарски съюз на първата от поредицата срещи, за да сложат началото на преговорите за подписването на Национален рамков договор. На този етап страните се ангажираха в най-кратки срокове да определят графика на заседанията си и участниците в експертните групи, които ще изготвят текстовете на документа. Време за губене този път няма, защото в оставащите шест месеца е необходимо лекарите и касата да очертаят условията, при които ще работят всички медицински специалисти през следващите пет години.

Според новите текстове в Закона за здравното осигуряване, приети от парламента в края на 2009-а, ако рамковият договор бъде подписан сега, следващото му преразглеждане ще се състои чак през 2015 година. Затова директорът на касата Нели Нешева смята, че акцентът в него трябва да е поставен върху профилактиката и превенцията на заболявания-' та. „Тази инвестиция ще даде резултат след по-продължителен период, но е важно да бъдат поставени основите в този рамков договор", убедена е Нешева. Добрата новина в началото на преговорите е, че ръководството на касата няма нищо против да преразгледа пакета от дейности, които заплаща, така че част от процедурите в болничната помощ да преминат към личните лекари. По този начин ще се елиминират дублиращите се дейности, за които ведомството на практика заплаща два пъти.

Хубавото намерение в случая обаче не е достатъчно, тъй като преговорите трудно ще се водят без финансова рамка. А такава на този етап няма. Липсва и орган, който да я изготви,

защото Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите, която трябваше да изготви разчетите, беше закрита в началото на юни. По думите на председателя на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов тепърва ще се създава работна група, в която още не е ясно кой ще участва. „В тази ситуация имаме готовност да преработим методиката за остойностяване, която представихме през 2007 г.", обяви той по време на провелия се през седмицата Национален съвет на съсловната организация и даде думата на съветника си по изготвянето на рамковия договор д-р Димитър Петров да я представи.

Лекарският съюз предлага догодина системата да разполага с 2.8 млрд. лв., но при положение че касата се откаже от въвеждането на делегирани бюджети в болничната помощ. Такава възможност действително съществува, тъй като лобито на лекари и паци-енти е напът да убеди премиера Бойко Борисов да не допуска това да се случи. Още в сряда (1 юли) той разпореди да се създаде работна група, която да потърси алтернатива на делегираните бюджети, така че здравеопазването да не изпада в колапс. „Въвеждането на тези бюджети означава автоматично намаляване на цените на клиничните пътеки с до 20%, а това ще ореже заплатите на лекарите, защото вече няма от какво друго да се спестява", прогнозира Цветан Райчинов.