Частно парти не спасява пушачите

"В Белгия и Франция пациентът заплаща нищожна част от услугите, които получава, и това го прави по-ангажиран", изтъква Милка Василева. А практиката показва осезаемо снижаване на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, ранно откриване на тумори, намаляване на стреса. "Родните пациенти тичат при доктор за най-малката болежка, докато в старите членки на ЕС щадят силите на лекарите за по-квалифицирани услуги", разказва Василева. В чужбина повечето общопрактикуващи доктори работят с медицински секретари, които вкарват информацията в компютъра. Затова пък джипитата поддържат топла връзка с центровете по здравни грижи. Например, когато се изписва пациент от болницата, докторът е длъжен да съобщи в съответното извънболничното звено. Прави се индивидуален план за долекуване съобразно състоянието на пациента. Близките пък получават напътствия как да се грижат за болния. Отчитането на дейностите става с три медицински листа - единият се дава на пациента, вторият остава за журнала на сестрата, а третият отива в общинските здравни власти. От БАПЗГ предлагат още сестрите да се разделят на три категории - дипломирани сестри с базови теоретични знания и практически умения, сестри с първи сертификат за 5-годишно продължаващо обучение и сестри с два и повече сертификата за продължаваща квалификация. "Заплащането на различните категории трябва да се различава, както е при лекарите - лекар с една специалност взима със 70 лв. повече от доктор без специалност, а медик с две и повече специалности взима още 50 лв. надбавка", обяснява Милка Василева. Тя допълва, че би било добре сестрите от втора категория да взимат надбавка, равна на 10% от минималната заплата за страната, а тези с два и повече сертификата - още 10% отгоре. От асоциацията настояват сестрите, които работят при джипитата, да получават заплатата си от НЗОК, а не от доктора. В момента имало семейни лекари, които плащат по 200 лв. месечно на сестрата, която им помага в кабинета.

- Г-жо Василева, сестрите у нас не достигат, а за капак всяка година за чужбина тръгват около 1000 касинки...

- Така е, само от началото на годината сме издали 330 сертификата. През 2011 г. броят на удостоверенията достигна 970. Направихме справка и разбрахме, че само 150 от напусналите са започнали работа като медсестри. Останалите вероятно са болногледачки или имат друго препитание.

- Всички заминаващи изтъкват финансов мотив...

- Най-зле платени са сестрите в доболничната помощ - заплатите им варират между 290 лв. и 350 лв. Средната заплата на сестрите в Бърза помощ е 550 лв., а в болниците е 576 лв. В университетските звена си докарват повече пари с един куп добавки. Заплащането за нощните дежурства обаче продължава да е символично - по 50 ст./час - или 6 лв. за 12 часа. Има и нещо друго - по Кодекса на труда след тях трябва да се осигури 24-часова почивка. Това се спазва на книга, но не и на практика, защото в отделенията масово не достигат сестри.

- Как може да се гарантира безопасността на пациентите?

- Броят и задълженията на различните видове сестри трябва да залегне в медицинските стандарти. Много колежки се оплакват, че ги товарят с много работа и несвойствени дейности.

Ние искаме стартовата заплата да се равнява на три минимални работни заплати, а не на две, както е в момента. Ако се приеме предложението ни, току-що завършилите ще започват със заплата от 770 лв. Това ще увеличи желаещите да учат за сестри. Още повече че приемът е много облекчен. Отпаднаха тежките изпити по биология и химия, прави се само мотивационно интервю. За съжаление обаче държавната такса е висока - 700 лв. на учебна година.