ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

На базата на проведеното в два етапа проучване за нуждите от ЦОИДУЕМ, свързани с формулирането на теми за предстоящи обучения по проекта „Учене в толерантност“, могат да бъдат направени следните изводи:

Проведените два етапа на емпиричното социологическо проучване постигнаха своите цели:

• 
  Чрез количествения етап на проучването беше измерено нивото на толерантност в държавните училища, обект на изследването.
  
• 
  Чрез двата етапа изследователите и експертите успяха да идентифицират и верифицират общо 18 теми за бъдещи обучения по проекта „Учене в толерантност“.
  

Като цяло нивото на толерантност в държавните училища се оценява от целевите респонденти на едно добро ниво над средното – около „добър 4“ по шестобалната училищна скала за оценяване. Интервюираните педагогически специалисти дават статистически значима по-висока оценка (добър 4.2) в сравнение с респондентите ученици (3.6).

Най-често срещаните форми на нетолерантност в училище са вербалната агресия и пренебрежителното, неуважително поведение, според мнението както на педагогическите специалисти, така и на учениците.

Най-често агресията се проявява по отношение на психо-емоционалното поведение, социално-материалния статус и етноса.

Прави впечатление, че преобладаващата самооценка сред респондентите педагогически специалисти е, че те са добре или много добре подготвени да се справят с проявите на нетолерантност в училище. Над една трета от педагогическите специалисти (38%) твърдят, че са били обучавани по теми, свързани с толерантността и агресията. Над 80% от интервюираните смятат, че екипът им в училище е добре или по-скоро добре подготвен да се справя с различните прояви на нетолерантност и агресия,

Тази убеденост обаче е доста абстрактна и най-вероятно се дължи на общи знания, придобити в рамките на курса за висше образование, защото когато става въпрос за конкретната подготвеност за справяне с различните форми на нетолерантност, най-много една трета от педагогическите специалисти заявяват, че се чувстват обучени да се справят с форми на нетолерантността като физическата и вербалната агресия, както и с неуважителното, пренебрежително поведение. Около една четвърт твърдят, че са били обучавани как практически да се справят с индиректната агресия и само една пета с явления като изолацията на едно или повече лица от общността, въпреки че това е често срещан проблем в училище.

Предложените от качествения етап на проучването теми за верифициране в количествения предизвикват интерес за включване в обучение средно от около една пета до около една трета от педагогическите специалисти. Относително ниските дялове на заявен интерес се обуславят от факта, че респондентите са изразили предпочитания само към теми, които са от най-значим интерес за тях, както и от факта, че потребностите им от обучения са доста разнородни.

Като цяло нашият изследователски и експертен екип препоръчва на експертите методолози, които ще разработват предстоящите обучения да намерят уникалното позициониране на проекта „Учене в толерантност“, като развият темите му в трите основни направления, които бяха идентифицирани и верифицирани количествено в рамките на това изследване. Те представляват и три стратегически аспекта на интерпретиране на темата в дългосрочен план:

І. Толерантността през призмата на взаимодействие между семейство, училище и местна общност

ІІ. Изграждане на толерантна среда в училище

ІІІ. Толерантността през призмата на по-широк културен подход към приемане на различията.

В рамките на тези тематични направления, чрез самите конкретни теми могат да намерят своята интерпретация като под-теми или като аспекти на разглеждане на темите и три от четирите предварително формулирани в техническото задание по проекта направления: „Умения за справяне с агресията в училище“; „Различните“ в училище и „Иновативни антидискриминационни образователни дейности и превантивни мерки за антидискриминация“. Те не се възприемат като достатъчно обхватни, за да бъдат направления, операционализирани чрез теми на по-ниско ниво на абстракция, но от друга страна са важни изходни понятия и концепции, които трябва да бъдат интерпретирани във всички обучителни теми.

Предложените направления са поставени в контекста на подход, който има по-скоро характер на превенция, отколкото на интервенция, въпреки че, като цяло, това разделение не винаги е релевантно, защото една и съща тема може да послужи, както за превантивни, така и за интервенционни действия.

При конкретното разработване на съдържанието на темите за предстоящите обучения на ЦОИДУЕМ, препоръчваме и да се вземат предвид провежданите в момента широкомащабни обучения, организирани от НИОКСО към МОН, които отчасти дублират някои от темите, свързани с толерантността в системата на средното образование. Това са поръчки, които се изпълняват в момента: „Обучение на педагогически специалисти за работа с деца и ученици със специални образователни потребности (СОП)”и „Обучение на педагогически специалисти за превенция на училищното насилие, агресията и други негативни прояви” по проект BG051PO001-3.1.03-0001 “Квалификация на педагогическите специалисти” по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Въпреки че, нашият екип е имал предвид тези факти и се постарал да намери по-различен подход към темата за толерантността, както и при формулирането на конкретните теми за обучения, експертите методолози, които ще разработват конкретните теми трябва да имат предвид съдържанието на темите в споменатите обучения. В противен случай, нагласата на педагогическите специалисти към обученията на ЦОИДУЕМ, които хронологично ще се случат след тези на НИОКСО може да бъде негативно повлияна от тях.

• 
  теорията трябва да бъде малко и адекватно съобразена с целевите групи и да бъде поднесена по лек и увлекателен начин;
  
• 
  трябва да бъдат решавани конкретни казуси чрез ролеви игри и други интерактивни похвати;