Прояви на нетолерантност от ученици към учители

Количественият етап на проучването регистрира липса на проява на нетолерантност от страна на ученици към учители, според по-голямата част от изследваните педагози (74%). Сред групата на учениците по-често се споменава наличието на нетолерантност от ученици към учители (40%), отколкото при интервюираните педагогически специалисти (20%).

Количествените резултати показват съвпадение между представите на двете целеви групи по отношение на видовете нетолерантност, проявявани от страна на учениците към учителите. То се подсилва и от сходните процентни дялове, регистрирани при конкретните форми на агресия.

Като водещи случаи на прояви на нетолерантност се изтъкват пренебрежително и неуважително поведение и отношение и вербалната агресия. Първият вид генерира съответно 73% сред педагогическите специалисти и 70% сред учениците, а вторият – съответно 62% и 63%.

Съществуват и други случаи на нетолерантност, които, въпреки по-ниските дялове на посочване, също трябва да бъдат взети под внимание. Това са индиректната агресия (16% при двете целеви групи), физическата агресия (с по-голям дял сред учителите-12%, сред учениците - 7%), и изолацията на някого или на група деца (педагогическите специалисти – 12%, ученици – 5%).

Като основни причини за проява на нетолерантност в посока от ученици към учители се изтъкват възрастта (43%), следвана непосредствено от социално-материалния статус (37%) и психо-емоционалното поведение (33%). Показатели като „етнос“, „език“ и „религия“, въпреки по-ниските дялове на посочване, също се явяват причина за нетолерантно отношение.

Количествените резултати показаха, че близо 90% от изследваните педагози срещу две трети от интервюираните ученици са на мнение, че не съществуват никакви прояви на нетолерантност от страна на учители към ученици. По този начин се потвърждават изводите от качествения етап, където бяха споменати единични случаи на прояви на нетолерантност.

Наблюдаваните видове агресия, според изследваните учители и ученици, са предимно вербални (съответно 51% и 63%), следвани непосредствено от пренебрежително, неуважително поведение (съответно 47% и 40%).

Други форми на нетолерантност като изолацията, физическата и индиректната агресия генерират по-високи дялове на посочване сред учителите, отколкото сред учениците.

Прави впечатление присъствието на отличаващ се вид нетолерантност, свързан с наказания, които накърняват достойнството. Една четвърт от учениците, споменали за този вид агресия, посочват именно тази форма на агресия, от страна на учители към ученици.

Най-често посочваните причини за причини за проява на нетолерантност от страна на учителите към учениците са социално-материалният статус (41%), етносът (39%) и психо-емоционално поведение (37%).

Повод за нетолерантност се случва да бъдат както умствени, така и физически увреждания, а също и изпреварващото развитие на някои ученици, значителното им превъзходство в успеваемостта в сравнение с техните връстници.



ВЪЗМОЖЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОР!

Резултатите от количествения етап на изследването разкриват, че мнозинството от изследваните педагогически специалисти (85%) са на мнение, че няма конкретни случаи на нетолерантност от страна на членове на колектива към учители. 10% е делът на отговорилите утвърдително относно тяхното наличие.

На преден план изследването регистрира споменатите вече признаци за проява на нетолерантност, сред които се открояват пренебрежителното и неуважително поведение (57%), следвано от вербалната (48%) и индиректната агресия (42%). По-ниски дялове генерират прояви като изолация на един или повече човека (17%) и инструменталната агресия (10%). С най-ниска степен на значимост е физическата агресия (3%).

Тази проява на нетолерантност е зададена само на педагогическите специалисти, тъй като изследователите и експертите прецениха, че учениците не биха могли да имат обективна преценка за взаимоотношенията между членовете на училищния колектив.

В качествения етап бяха споменати единични случаи на нетолерантност между членове на училищния колектив. Като причини за тях бяха изтъкнати различия по отношение на психо-емоционално поведение, социално-материален статус, възраст и степен на професионализъм. Наблюдаваните видове агресия бяха предимно вербални, но се споменаваха и случаи на индиректна агресия и изолация.

Освен това, слуховете за закриване на училището или съкращения на персонала са били причина за влошаване на добрия психоклимат в колектива и прояви на някои видове агресия в някои от колективите.

Резултатите от количествения етап на изследването разкриват, че повече от половината изследвани педагогически специалисти са на мнение, че няма конкретни случаи на нетолерантност от страна на членове на колектива към учители. Над една трета обаче отговарят утвърдително относно тяхното наличие.

На преден план изследването регистрира споменатите вече признаци за проява на нетолерантност, сред които се открояват различията в социално-материалния статус (52%) и психо-емоционалното поведение (48%).

Въпреки че в качественото изследване респондентите често не показваха адекватно разбиране за различните форми на нетолерантност в училище, по-голямата част от тях заявяваха, че екипът в училището им е запознат с темите за правата на човека, за правата на децата, с темата за толерантността в образователната система, както и с различните форми на нетолерантност. Около половината от респондентите обаче признаваха, че не са преминавали или не знаят някой от екипа им да е преминавал през специални обучения по тези теми.

Резултатите от проведеното количествено изследване потвърдиха тези изводи: едва 38% от педагогическите специалисти са преминали специални обучения, свързани с темата за толерантността в училище, а други 56% заявяват, че не са. Относително по-висок е делът на специалистите, работещи в т. нар. «други» училища – оздравителни, възстановителни или възпитателни училища и интернати, които са преминали през такива специални обучения – 48%. Този дял се обяснява с по-специалните нужди на учениците, а оттам и с необходимостта за по-различната грижа от страна на педагозите в този вид образователни институции.

Въпреки относително ниския дял на педагогическите специалисти, преминали специално обучение, свързано с темата за толерантността в училище, резултатите от проведеното количествено изследване сочат, че интервюираните специалисти смятат екипа си до голяма степан подготвен да се справя с различните форми на нетолерантност и агресия (71% са педагозите, които поддържат това мнение за екипа си).

Едва 13% декларират, че техният екип е по-скоро неподготвен. Както стана ясно от качествения етап на проучването обаче, когато става въпрос за тяхната подготвеност по теми, свързани с толерантността и агресията, педагогическите специалисти по-скоро визират общото си педагогическо образование, а не допълнителни обучения, откъдето се формира и мнението им, че екипът в тяхното учебно заведение до голяма степен е подготвен да се справя с различните форми на нетолерантност и агресия.

Резултатите от количественото проучване потвърждават изводите от качествения етап, че според целевата група, темата, свързана с толерантността в образователната система е широко застъпена в обученията на педагогическите специалисти. 65% от всички специалисти посочват, че са били обучавани по някои от формулираните основни аспекти на темата.

Обучения относно начини за справяне с различните форми на нетолерантност са преминали общо 55% от респондентите в количественото изследване, а обучения за правата на децата – 54% от тях. С най-нисък дял на посочвания са обученията по антидискриминационни образователни дейности (превантивни или коригиращи), посочени от едва 28% от респондентите в количественото изследване, както и темата за различни международни или национални документи по темата за толерантността в образовате.



ВЪЗМОЖЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОР!

Резултатите от количественото изследване показват, че практическите обучения за справяне с различните форми на агресия също не са добре застъпени сред педагогическите специалисти.

Едва 37% от респондентите посочват, че са обучавани как да се справят с вербалната агресия, като техният дял отново е по-висок в т.нар. „други училища” – 48%. Обучавани за справяне с физическа агресия са само 32% от интервюираните педагогически специалисти (51% в „други училища” и 29% в гимназиите).

Повече от половината респонденти в качественото изследване признават, че не са прилагали или не знаят да са се прилагали в тяхното училище някакви иновативни антидискриминационни образователни дейности - превантивни или коригиращи. Количественото изследване потвърждава тези резултати – едва 40% от интервюираните специалисти заявяват, че в техните училища се прилагат такива дейности. Отново, те са по-разпространени в т.нар „други училища” (оздравителни, възстановителни или възпитателни училища и интернати) – 52% от специалистите, работещи в такива училища, декларират, че прилагат иновативни антидискриминационни образователни дейности (превантивни или коригиращи).

Само 6% от анкетираните педагогически специалисти декларират, че с учениците в тяхното училище не са провеждани никакви обучения за справяне с различните форми на нетолерантност. Най-често обученията по тази тема са преминавали като уроци в час на класния/ час на класа (20%) и като беседи, лекции (20%). Учениците им са били обучавани по темата, под формата на събеседване, разговори и срещи, декларират 12% от интервюираните специалисти. Други 10% от педагозите посочват като конкретна тема на обученията за ученици „Превенцията на агресивно поведение“, а 9% от тях - училищна програма за толерантността. Обучения под формата на мултимедийни уроци и тренинги посочват 8% от интервюираните пед. специалисти.

По-голямата част от интервюираните специалисти оценяват тези обучения на учениците като полезни или по-скоро полезни (общо 55%), а други 38% не могат да дадат оценка за полезността им.

Резултатите от количественото изследване сред ученици показват, че по собствена оценка, 40% от анкетираните ученици са преминали специални обучения, свързани с темата за толерантността в училище. 47% признават, че не са преминавали през такива обучения, а други 13% не могат да определят или не си спомнят.

Темата за агресията в училище се очертава като най-застъпена в специалните обучения на учениците, свързани с толерантността. Повече от половината ученици (54%) споменават, че тази тема е била застъпена - в училище или в специално обучение. Делът на посочванията е относително по-висок при анкетираните момичета (60%), отколкото при момчетата (48%).

Правата на децата са били тема на обучения, през които са преминали 52% от респондентите-ученици. Делът на посочванията на тази тема отново е относително по-висок при момичетата (58%), отколкото при момчетата (46%). Правата на човека пък са били тема на обучения, през които посочват, че са преминали 48% от учениците. Най-малко застъпените теми в обучението им са били демократичността в управлението (17%) и уменията за приемане на чужди мнения (21%).



ВЪЗМОЖЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОР!

Участие в различни дейности и проекти, като вид форма на обучение в толерантност и приемане на другия, заявяват 56% от интервюираните ученици. Най-висок дял от тях са участвали в такива, заедно с деца или младежи от други училища (38%), а по около една пета от респондентите ученици, посочват, че са участвали заедно с деца или младежи от други градове (20%) или с учители и родители, извън училище (18%). В подобни дейности или проекти, заедно с деца от домове за деца без родителска грижа, са участвали 11% от учениците.



ВЪЗМОЖЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОР!

На база на качественото изследване, във въпросника за количествения етап, бяха формулирани аспектите/ насоките за обучение на учителите в изследваните училища.

Резултатите от количественото изследване показват, че най-препоръчваната от респондентите насока за обучение на учителите в техните училища е онази, която е доста широкообхватна и е свързана с толерантността, чрез подобряване на комуникативните умения на всички участници в социалната среда на децата, т.е. с насоката, формулирана като „Развитие на комуникация между училище, семейство, социална среда, в която децата живеят и обществото като цяло“. Тя е посочена от общо 56% от всички респонденти.

Следващата по дял на посочвания насока за обучения също е комплексна и е свързана с подобряването на общия училищен микроклимат и психоемоционална атмосфера (37%). Аспектите за приемането на етническите и междукултурните различия, както и за развитието на интеркултурните дейности на учениците и учителите са посочени от по 29% от респондентите, а аспектите за демократичност в управлението (допускане на учениците във взимането на решения в училище), за изкуството, като възможност да се даде положителна оценка на различните, както и за приемането на хората с физически и психически увреждания, са посочени от 26%-27% от респондентите.

С най-нисък дял на посочвания е аспектът за нуждата от изучаване/присъствие на майчин език в училище. Значимостта и е оценена от едва 4% от респондентите.

По кои от следните аспекти/ насоки, свързани с толерантността, мислите, че трябва да бъдат проведени обучения с УЧИТЕЛИТЕ във Вашето училище?

ВЪЗМОЖЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОР!

Интервюираните педагогически специалисти имаха възможност да дадат своите препоръки и за обученията на учениците, свързани с различните аспекти на темата за толерантността. Като най-важна за обучения на учениците е определена насоката за приемането на всякакъв вид междукултурни различия – тя е посочена от близо половината респонденти (47%).

Аспектът за приемането на хората с физически и психически увреждания е оценен като подходящ за обучение на учениците от 43% от педагогическите специалисти, а този за „Развитие на комуникация между училище, семейство, социална среда, в която децата живеят и обществото като цяло“ – от 36%. Значимостта на темата за политическия плурализъм, както и на темата за нуждата от изучаване/присъствие на майчин език в училище е оценена най-ниско – едва 2% намират първата насока като подходяща за обучение на учениците и едва 3% - втората насока.

Резултатите от първия, качествен етап на проучването показваха, че трите направления, посочени в техническото задание на изследователския проект, не се възприеха като релевантно формулирани. Препоръчително е концепцията на предстоящия обучителен проект да се постави в друга концептуална рамка. Само „Изграждане на толерантна среда в училище“ се възприема като основно направление, докато трите други формулирани направления: „Умения за справяне с агресията в училище“; „Различните“ в училище и „Иновативни антидискриминационни образователни дейности и превантивни мерки за антидискриминация“ - като конкретни теми за обучения към същото това направление, тъй като се отнасят до конкретни аспекти на толерантната среда и касаят конкретните мерки за постигането й. Те не са достатъчно обхватни, за да бъдат направления, операционализирани чрез теми на по-ниско ниво на абстракция. От друга страна, тези три т.нар.направления са важни изходни понятия и концепции, които трябва да бъдат интерпретирани във всички обучителни теми.

Експертите методолози и обучители по теми, свързани с толерантността в училище, консултиращи проекта са на същото мнение.

Разделението на темите на превантивни и корективни също е нерелевантно, защото една и съща тема често може да изпълнява и двете функции. Когато в случай на агресия се провежда обучение, за да се коригира ситуацията, едновременно с това тя играе роля на превенция от последваща агресия.

На базата на мненията, насоките и идеите на респондентите, получени от първия етап на проучването, експертно могат да се обособят три тематични групи или три направления, към които целевата група проявява интерес за обучения:

І. Толерантността през призмата на взаимодействие между семейство, училище и местна общност

ІІ. Изграждане на толерантна среда в училище

ІІІ. Толерантността през призмата на по-широк културен подход към приемане на различията.

Към тях бяха формулирани конкретни теми за обучения, които бяха предложени на двете целеви групи в проекта в количествения етап на проекта. Съответно тези теми са включени в таблиците по-долу.

В Направление 1 бяха включени конкретни теми за обучение, свързани с толерантността, през призмата на взаимодействие между семейство, училище и местна общност.

Най-висок дял на посочвания получава темата „Развиване на толерантността в училище чрез осъществяване на съвместни дейности и проекти между учители, родители и ученици“. 41% от интервюираните педагогически специалисти биха искали да преминат обучение по тази тема. Темата за „Развитието на комуникацията между училище, семейство и местна общност за изграждане на нагласа към толерантност“ е втора по дял на предпочитания. Тя е посочена от 37% от респондентите.

„Обучения по разработване на проекти за развитието на различни интеркултурни дейности, в които да участват ученици, учители и родители“ са предпочитани от 36% от педагогическите специалисти, участвали в количественото изследване.

Темите от Направление 2 са насочени към изграждане на толерантна среда в училище, чрез подобряване на психо-климата в училище.

С най-висок дял на предпочитания от конкретните теми за обучение по това направление са темите „Умения за водене на диалог: приемане на различните мнения и възгледи. Плурализъм на знанията и образователните подходи“ и „Обмен на опит и добри практики между различни училища за справяне с прояви на нетолерантост в училище“. Те са посочени съответно от 37% и 36% от респондентите.

Трети по дял на предпочитания са темите „Обучение в медиация (посредничество) при решаване на конфликти“ и „Превенция на нетолерантността чрез подобряването на психо-емоционалната атмосфера в училище. Развитие на умения за справяне с различните видове нетолерантност“. Те получават еднакъв дял на предпочитания – 32%. С почти същия дял е и темата за „Обучения за изграждане и управление на екипи. Толерантността във взаимоотношенията на екипа“, която е посочена от 31% от педагозите.

С най-нисък дял на предпочитания е темата за обучение по „Иновативни антидискриминационни образователни дейности и превантивни мерки за антидискриминация“ - само 13% от респондентите са изразили желание да бъдат обучавани в тази насока.