30 септември 2013 Изготвен за

Основни хипотези

• 
  В българските държавни училища няма достатъчна осъзнатост и идентифициране на различните форми на нетолерантност
  
• 
  Концепцията за нетолерантността не е операционализирана във всичките й форми, проявления и аспекти в представите на целевите групи
  
• 
  Поради това и нивото на нетърпимост към различните форми на толерантност е ниско
  
• 
  Представителите на целевите групи не осъзнават дефицитите си по отношение на справяне с проблемите на нетолерантност
  
• 
  Вероятно във всички училища са били провеждани някакъв вид обучения, семинари, дискусии по теми, свързани с нетолерантността
  
• 
  Целевите групи могат да бъдат подпомогнати и стимулирани да предложат теми за обучения, свързани с различните форми на нетолерантност.
  

Ниво на търпимост към различните форми на нетолерантност

Във връзка с изпълнението на проект “Учене в толерантност“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ по договор за безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-7.0.02-0004-C0001, схема за безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-7.0.02-«Без граници - компонент 2», на агенция Маркет ЛИНКС и бе възложено да проведе настоящата поръчка, която има за цел да проучи, изследва и анализа нивото на толерантност в държавните училища към МОН и нуждите от обучение на директори, помощник-директори, учители, педагогически съветници и училищни психолози, с оглед необходимостта от изграждане на толерантна среда в училище.

Съвременната образователна парадигма и нейната практическа реализация се основава на изграждане на цялостна образователна среда, подкрепяща както осмисленото учене, така и изграждането на ключови компетентности, ориентирани към личностно развитие на детето през целия му живот. Изграждането на толерантна среда в училище чрез превенция на насилието, агресията и други, отклоняващи се форми на поведение е свързано с формирането на гражданските компетентности и умения за междуличностно общуване, които са фиксирани като една от осемте групи компетентности в Европейската референтна рамка. Училищните политики са призвани да стимулират позитивното общуване в една добронамерена и толерантна среда.

Проведените през последните години емпирични социологически проучвания от агенциите Алфа Рисърч, Маркет ЛИНКС и Ню Пойнт, показват наличието на следните проблеми:

• 
  нарастващ брой антисоциални прояви на поведение, както в училищната, така и в по-широката социална среда – в семейство и обществото;
  
• 
  повишена агресия не само сред младежите в гимназиална възраст (13-19 години), но и сред учениците в начална и средна училищна възраст;
  
• 
  нарастваща агресия и нетолерантност на всички нива в образователните институции - между самите ученици, между ученици и учители, между самите преподаватели;
  
• 
  липса на знания от учители и родители за разпознаване на поведенчески показатели за някакъв вид тормоз;
  
• 
  липса на достатъчна компетентност в учителите и родителите за оказване на навременна и ефективна помощ;
  
• 
  липса на надеждни механизми за ефективно социално приобщаване на деца с отклоняващо се поведение;
  
• 
  в редица случаи само формалното присъствие на този тип проблематика в стратегиите, плановете и политиките на училищата;
  
• 
  реагиране само в конкретни драстични случаи, вместо изграждане на цялостна, комплексна програма за превенция;
  
• 
  липса на разбиране за влиянието на физическата среда в училище, както и въвеждане на необосновани състезателни елементи в процеса на обучение;
  
• 
  често напрегната и негативна институционална среда;
  
• 
  липса на достатъчен респект към училището като институция.
  

Доскоро преобладаващата част от нашето общество смяташе, че до голяма степен справянето с агресията сред децата е проблем предимно на образователната институция и в частност на педагогическия персонал. През последните години се наблюдава известна промяна в това мислене. И учителите, и обществото изтъкват извън училищната среда като най-значим фактор за повишаващата се агресия (недобра семейна среда, липсата на надзор от страна на родителите, липса или недостатъчно общуване на децата с родителите им или с други значими за децата възрастни, прекомерно застояване на децата пред елекронните средства за комуникация и игри, ежедневно показваното насилие от медиите са единни). Овладяването й се счита от все повече хора за колективна грижа, което трябва да се постигне с постоянно взаимодействие между учители, родители и специалисти-психолози и съвместни, координирани действия между институциите.

Учителите осъзнават необходимостта от повишаване на уменията за справяне и трансформиране на агресията в училище – единици са тези, които се чувстват подготвени.
ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПЪРВИЯ И ВТОРИЯ ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

РАЗБИРАНЕ ЗА ПОНЯТИЕТО ТОЛЕРАНТНОСТ

Резултатите от проведения втори етап на изследването показват пълно съответствие в представите на педагогическите специалисти и на учениците по отношение на понятието толерантност. Две са основните разбирания за същността на понятието „толерантност“ – „уважаване и зачитане на личността и мнението на другия“ и „приемане на всички различия между хората“. Те са посочени от над 70% от педагогическите специалисти и над 60% от интервюираните ученици.

„Наличието на диалог (взаимно чуване и отстъпчивост от двете страни)“ се възприема като третата важна характеристика на концепцията за толерантността – и от двете целеви групи. Тя е посочена от около половината от учениците и над 60% от педагогическите специалисти.

Други три аспекта на толерантността от изброените също са генерирали висок процент посочвания и в двете групи, макар и с известни разлики, които открояват различен акцент във възприятията на двете групи:

„Разрешаване на проблемите чрез общуване“ е посочен от 49% от педагогическите специалисти, докато при учениците този отговор е избран от значително по-малък дял (30%). 48% учениците са избрали отговор, който поставя по-различен нюанс в разбирането на понятието – според тях толерантността предполага „помощ, добронамереност и съпричастност“, докато при другата група 10% по-малко са отбелязали този отговор.

„Равнопоставеността – равни човешки права“ е посочен от 49% от ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ и от 40% от учениците.

Интересно е да се отбележи, че 14% от учениците са посочили отговор, който изобщо не е избран от ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ „отвореност към нови идеи, гъвкавост“ което показва наличието на по-широка визия за толерантността сред една все още малка част от младите хора.



ВЪЗМОЖЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОР!





ФОРМИ НА НЕТОЛЕРАНТНОСТ И АГРЕСИЯ В УЧИЛИЩЕ
Количественият етап от проучването потвърди извода от качествената му част: че вербалната агресия е една от формите на нетолерантност, които най-често са се проявявали в българските училища. Проявата на вербалната агресия се споменава от значително по-голям процент ученици (73%), отколкото педагози (59%), което доказва от една страна, че подрастващите имат по-голяма чувствителност към нея, и от друга, че учителите и управленския състав не забелязват всички случаи на тази форма на нетолерантност сред учениците, което е обяснимо предвид наличието на общуване между тях извън наблюденията на педагогическите специалисти.

На втора позиция сред срещаните прояви на нетолерантност по значимост се позиционира пренебрежителното и неуважително поведение. Тази форма генерира сходни проценти на посочване сред педагозите и учениците (съответно 54% и 52%), като нейната проява е отбелязана от по-голям процент ученици на възраст 17-19 г.

Близо 40% от изследваните учители и ученици споделят, че са се сблъсквали с индиректна агресия в училище.

Физическата агресия е посочена от около една трета и при двете групи – съответно 36% и 34%. Увреждането на материалната среда е форма на агресия/нетолерантност, направила впечатление на повече от ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ (31%), отколкото на интервюираните ученици (22%).

Малко повече от учениците посочват изолацията на един или повече човека като форма на нетолерантност (36%), докато при педагогическите специалисти те са 30%.

Почти еднакъв дял и от двете целеви групи са посочили вид агресия, която е доста трудна за идентифициране – при педагогическите специалисти тя е формулирана като инструментална агресия със съответното по-подробно обяснение, а при учениците е формулирана доста по-опростено като наказанията, които накърняват достойнството. Съответно 13% от педагогическите специалисти и 12% от интервюираните ученици са я посочили. Най-вероятно това е вид нетолерантност, която съществува в повече от училищата, но учениците не се осмеляват да говорят за нея, поради страх от учителите, а учителите биха могли да не я идентифицират като такава, защото тя предполага по-високо ниво на чувствителност към нетолерантността. Може да се предположи също, че този вид нетолерантност се среща в по-голяма степен сред по-малките ученици, които не са обхванати от това изследване. За установяването й трябва да се намерят по-специализирани индиректни методи от емпиричните проучвания (като психологическа диагностика и проективни техники).

Почти еднакъв процент и от двете целеви групи са заявили, че не са имали прояви на агресия или нетолерантност в техните училища (съответно 12% при педагогическите специалисти и 13% при учениците).



ВЪЗМОЖЕН Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ОТГОВОР!

Увреждането на материалната среда е най-актуален проблем за 19% от училищата.

Физическата агресия и изолацията на един или повече човека са посочени като належащ проблем за техните училища от 11% от респондентите (за всяка една форма).

Около една четвърт от респондентите от групата на педагогическите специалисти споменават, че напоследък нямат проблеми с нетолерантността и агресията в училище, но това мнение твърде вероятно да се дължи на факта, че част от респондентите нямат достатъчна осъзнатост и чувствителност към различните форми на нетолерантност и агресия – извод, който се формира по време на качествения етап на проучването.

Сред видовете прояви на нетолерантност и агресия, които са били проблем, но напоследък вече не са, първо място заема физическата агресия, посочена от 25%, следвана от увреждането на материалната среда (19%) и изолацията на един или повече човека (17%).

Индиректната агресия и пренебрежителното отношение не са проблем за 15% от държавните училища. Вербалната агресия вече не представлява проблем за 12% от училищата.

Като най-рядка форма инструменталната агресия вече не е проблем за 9% от училищата.

Горните два въпроса са зададени само на педагогическите специалисти, тъй като изследователите и експертите прецениха, че учениците не биха могли да имат обективна преценка за училището като цяло, в по-дълъг времеви аспект.

“Различните” деца в училище

Резултатите от количествения етап от изследването показаха, че в 92% от всички училища съществува ситуация с наличието на „различни“ деца/ученици. Само 6% от респондентите заявиха, че в техните училища не са забелязвали да има деца, които се отличават по някои от набелязаните индикатори (етнос, религия, психо-емоционално поведение, социално-материален статус, физически или умствени увреждания, сексуална ориентация и т.н.).

Този въпрос е зададен само на педагогическите специалисти, тъй като изследователите и експертите прецениха, че учениците не биха могли да имат обективна преценка за различността в училището като цяло.

Признаци като език и възраст имат съществено значение съответно за една трета и една пета от педагогическите специалисти.

С най-ниска степен на значимост, според интервюираните педагози, се откроява политическата принадлежност на родителите.

Резултатите от количественото проучване показват, че:

• 
  интервюираните педагогически специалисти оценяват най-високо (със средна оценка над 4) нивото на толерантност в училището като цяло и в отношенията между управленския екип и учениците, както и между управленския екип и учителите . Най-ниска е оценката на нивото на толерантност между учители и ученици.
  
• 
  учениците оценяват най-високо (с оценка над 4) нивото на толерантност в отношението директора към учениците и към учителите. Най-ниско, според учениците, е нивото на толерантност във взаимоотношенията с техните връстници (3.3), докато нивото на толерантност между учители и ученици е оценено малко по-високо (3.8) от тази целева група.
  

Количественият етап от проучването потвърди извода от качествената му част - нетолерантността и агресията в училище се проявяват най-често от ученици към ученици. В допълнение, количественото изследване разкри, че учениците (74%) в доста по-голяма степен от учителите (50%) споделят тезата, че има случаи на агресия между техните връстници.

Според две трети от изследваната целева група учители, физическата и вербалната агресия са водещите видове нетолерантност, проявявани между учениците.

Сред останалите прояви със значителни дялове на посочване се нареждат пренебрежително, неуважително отношение (44%), индиректна агресия (33%), изолация на 1 или повече човека (27%).

За разлика от учителите, мнозинството от учениците (83%) извеждат на преден план вербалната агресия – факт, който отново подчертава значимостта на проблема в българските училища. Сред основните прояви на нетолерантност се нарежда и пренебрежителното поведение (54%), характерно особено за момичетата. Сред останалите показатели, индиректната и физическата агресия, както и изолацията на някого или на група деца, се споменават от около 40% от учениците.

Сред факторите, които предизвикват прояви на агресия или нетолерантност, водещо място заема психо-емоционалното поведение (62%).

На второ и трето място (с много близки стойности от 49% и 44%) като често споменавани признаци за проява на агресия, педагогическите специалисти открояват етноса и разликата в социално-материалния статус.

Сравнително по-ниски дялове на споменаване генерират индикатори като „език“, „физически увреждания“, „възраст“, „умствени увреждания“ и „различен цвят на кожата“. При учениците водеща проява на нетолерантност е и пренебрежителното поведение, характерно особено за момичетата.