30 септември 2013 Изготвен за

Конкретните теми от Направление 3 са насочени към толерантността през призмата на по-широк културен подход към приемане на различията.

Най-предпочитана като конкретна тема за обучение от това направление е темата за„Човешката личност през 21 век. Уважение към човешките права и приемане на различността. Практически измерения на толерантността към човешката личност в училищната среда“. Тя е посочена от 34% от пед. специалисти.

„Използване на възможностите на изкуството, за да се оцени приноса на различните култури – обучения комбинирани с арт занимания (песни, танци, изобразително и приложно изкуство)“ е желана тема за обучение за 28% от интервюираните специалисти, а темата за „Хората с физически и психически увреждания – да се поставим на тяхното място: стимулиране на взаимна солидарност и приемане в общността“ като обучения със задължително включване на ролеви игри е предпочитана от 25% от интервюираните.

Останалите теми от това направление получават еднакъв или приблизително еднакъв дял на посочванията – 21-23%.

Сред другите предпочитани теми за обучения, извън формулираните в трите направления, са споменати темите за управление на стреса и емоциите, като причина за проява на агресия, както и обучения за задълбочаване на връзката между учители и ученици. 94% от респондентите обаче не са споменали други предпочитани теми за обучение, освен формулираните – или защото не могат да определят точно, или защото темите са им достатъчни.

Ученици

На база резултатите от качественото изследване бяха формулирани и темите и направленията за обучение, към които ученици имаха възможност да заявят своите предпочитания в количествения етап на изследването .

Интервюираните ученици (на възраст от 13 до 19 г.) предпочитат в най-висока степен темите за обучение, свързани с умения за решаване на конфликти и с правата на човека. Двете теми са с еднакъв дял на посочванията – 36%.

След тях се нареждат темата за демократичност в управлението на училището и темата за начини за справяне с различните форми на агресия. Двете теми получават дял на предпочитания от съответно 30% и 29%. Втората от тях - темата за начини за справяне с различните форми на агресия, е предпочитана от по-висок дял на момичетата (36%), отколкото на момчетата (23%).

Темите за подобряване на отношенията между учениците и за правата на децата, също са с равен дял на посочвания – 28%.

Интерес към обучение в умението за приемане на чуждо мнение декларират една четвърт от учениците (26%).

Приблизително толкова изразяват интерес и към обучение по темата за агресията в училище (24%), като тя отново е по-интересна за момичетата (27% срещу 22% при момчетата).

С относително най-нисък дял на посочвания е темата за приемането на различните култури и етноси – тя е посочена от 19% от интервюираните ученици.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КОНКРЕТНИ ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЯ ПО НАПРАВЛЕНИЯ И ОБОСНОВКА НА ТЕМИТЕ

Резултатите от втория, количествен етап на проучването като цяло потвърдиха релевантността на формулираните при качествения етап три направления. Темите, предложени към тях генерират различни проценти на заявен интерес като най-високият е 41% към темата „Развиване на толерантността в училище чрез осъществяване на съвместни дейности и проекти между учители, родители и ученици“, а най-ниският 13% е към темата „Иновативни антидискриминационни образователни дейности и превантивни мерки за антидискриминация“. Средно процентът на заявен интерес варира между 20% и 25% - това може да бъде възприето формално като долна граница за избор на темите: например, темите под това ниво на заявен интерес да не бъдат разработвани за предстоящи обучения.

Експертният екип на Маркет ЛИНКС, обаче предлага към избора на теми да се прилага не само количествен подход на оценка, а и качествен, тъй като причините за педпочитанията към тях трябва да бъдат анализирани на по-дълбочинно, експертно ниво и към всяка от тях да бъде приложен диференциран подход – съобразно спецификата, като се отчитат следните фактори:

• 
  Степен на запознатост със темата и съответно невъзможността да се оцени потенциала на темата, поради ниско ниво на компетентност. Респондентите не биха могли да преценят също възможността една тема, която изглежда неинтересна, да бъде представена по един завладяващ и въвличащ начин.
  
• 
  Резистентност към темата, поради възприемането й за сложна - съответно тя може да създаде неосъзнати опасения за излизане от т.нар. „зона на комфорт“ (например темата „Иновативни антидискриминационни образователни дейности и превантивни мерки за антидискриминация“).
  
• 
  Липса на интерес, поради възприемане на темата като банална – например темата за правата на децата се смята за добре позната и доста „изтъркана“.
  
• 
  Актуалност - важност на темата за нашето съвремие.
  
• 
  Наличие на скрито отхвърляне на темата на концептуално (парадигмално) ниво:
  

• 
  Например, в резултат на това проучване, както и на няколко други, проведени преди това, педагогическите специалисти масово отхвърлят идеята учителите да бъдат обучавани за работа с деца със СОП в поверените им класове, поради много и съвсем основателни съображения. Всички възприемат това официално изискване като несъстоятелно и временно, макар често да се опасяват да изразят открито мнението си, поради страх от загуба на работата си. Съответно темата за децата със СОП не се отхвърля като цяло, а по-скоро съпротивата е към „принудата“ да бъдат обучавани на конкретни специализирани умения, които общообразователните педагози не възпримат като свои задължения, а като задължения на специалните асистенти, които се полагат на всяко дете със СОП – така, както е в развитите европейски страни.
  
• 
  Друг пример за това е предубеждението към понятието и концепцията за демократизма и поради създалата се ситуация на криворазбано асоцииране на демокацията с безстопанственост и разруха, които обхванаха нашата страна през последните 20 години. Това обяснява слабият интерес към темата „Демократичното образование.“, както и към темата за демократичност в управлението на училището.
  

Това е много важен аспект на темата за толерантността в училище, тъй като всички респонденти в първия етап на проучването твърдят, че причините за нетолерантност в училищната среда често се коренят извън нея и в липсата на координирани действия между трите институции училище, семейство и местна общност. Този извод се потвърждава както от интереса към цялото направление така и към конкретните теми предложени в него.

Темите от това направление предизвикват най-голяма интерес сред участниците в количественото проучване – те са посочени от над половината от всички респонденти от целевата група на П.С (56%).

Тема 1: «Развитието на комуникацията между училище, семейство и местна общност за изграждане на нагласа към толерантност».

Липсата на комуникация или недостатъчната комуникация между трите институции е в основата на неосъществена координация в действията. Осъзнаването на проблема с комуникацията е първата стъпка на изграждането на успешно взаимодействие. В количествения етап на изследването тази тема не случайно генерира най-висок процент на заявен интерес към нея 41% и тя безспорно се препоръчва да бъде разработена в обучение.

Според изводите от качествения етап , адресат на обучението по тази тема, би следвало да са всички педагогически и непедагогически специалисти в училище. Съвместното им обучение, заедно с родители и представители на местната общност, е иновативен подход, прилаган в някои от най-успешните образователни системи. Количественото проучване показва, че над една трета от педагогическите специалисти смятат че темата трябва да бъде развита в обучение и за учениците (36%).

Тема 2: «Развиване на толерантността в училище чрез осъществяване на съвместни дейности и проекти между учители, родители и ученици».

Осъществяването на съвместни дейности и проекти между учители, родители и ученици е вид иновативна антидискриминационна образователни дейност и превантивна мярка за антидискриминация. Тя е едно от средствата за възпитание на приемане на различността в училищната среда и извън нея. Чрез личния си пример в приемането на различните деца, родителите и учителите ще изграждат ценностите учениците.

Темата има практико-приложна насоченост, но има нужда да бъде допълнително операционализирана в още по-конкретни под-теми като, например: «Развиване на толерантността в училище чрез осъществяване на съвместни дейности и проекти между учители, родители и ученици със СОП (или с физически увреждания)».

Адресати на темата са педагогическите специалисти и по-специално учителите, учениците и родителите.

Тема 3: «Обучения по разработване на проекти за развитието на различни интеркултурни дейности, в които да участват ученици, учители и родители».

Тази тема е надграждане на предишните две: тя трябва да даде умения и инструменти за разработване на проекти в които се работи по интеркултурни дейности, в които да участват ученици, учители и родители Разработването на проекти изисква практически умения, които разширява възможностите на училището да развива извънкласни дейности работейки по темата за толерантността, както и да получи допълнително финансиране. Междукултурните взаимодействия в различни формати са също иновативна антидискриминационна образователни дейност и превантивна мярка за антидискриминация.

Експертите оценяват темата като актуална и полезна, макар че е по-специфична и е насочена към по тясна група потребители.

Адресати на обучението са тези представители на училищните колективи, които се занимават с изготвяне на проекти - директори, зам. директори, педагогически съветници или учители

Темите в това направление са подредени по важност. Втората и третата тема могат да бъдат развити в рамките на първата, която е ключова и основополагаща. Четвъртата тема е специфична и има по-тесен кръг от адресати.

И качественият, и количественият етап на проучването показаха, че това направление е основополагащо за ученето в толерантност. Фокусът в него е свързан с дейности, насочени към създаване на благотворен психо-емоционалния климат стимулиращ толерантността, тъй като проявите на нетолерантност сериозно разстройват основната функция на училищната институция - учебния процес. Предложенията за теми от участниците в качествения етап на проучването бяха главно в тази тематична област. Към тях в количествения етап на тестирането им експертите добавиха още няколко теми. Съответно пет от осемте теми генерираха интерес над 30%.

Темите са подредени по важност, като теми 4 и 5 са ключови и основополагащи.

Тема 4: „Умения за водене на диалог: приемане на различните мнения и възгледи. Плурализъм на знанията и образователните подходи“ тази тема беше предложена от експерти и количествения тест на интереса към нея доказа осъзнаването на полезността й от педагогическите специалисти. Очевидно темата за плурализма ще намери подходяща интерпретация в нейния контекст.

Адресати на темата са всички в училище.

Тема 5: «Обмен на опит и добри практики за справяне с прояви на нетолерантост в училище»

Тази тема доказа значимостта си провидяна от много от респондентите в качествения етап на проекта. Тя може да се превърне в успешно обучение ако медиатори подпомогнат и организират процеса на обмен на информация между педагогическите специалисти, който иначе протича в неформалните разговори на обучаемите в свободното им време между обучителните занятия. Интервюираните педагогически специалисти признават, че опитът на колегите им при справяне с конкретни ситуации, често се оказва много по-ценен за тях отколкото получената информация от обучителите.

Адресати: Обучението е подходящо за всички педагогически и непедагогически специалисти.

Тема 6: «Превенция на нетолерантността чрез подобряването на микроклимата и психо-емоционалната атмосфера в училище. Развитие на умения за справяне с различните видове нетолерантност. »

Тази тема е формулирана доста общо и е широкообхватна. Тя би могла да се развие в няколко подтеми.

Въпреки че повечето интервюирани представители на целевите групи твърдят, че са преминали през обучения, свързани с тази тема, тя продължава да бъде актуална поради факта, че психо-климатът е динамично явление, а обученията определено допринасят за подобряването му. Темата предизвиква интерес у над 30% от интервюираните педагогически специалисти.

Препоръчително е тази тема да се провежда в училищата с повече членове на колектива и да бъдат приложени иновативни подходи за включване на всички страни участващи във формирането на психо-климата – директори, учители и ученици.

Обучението е подходящо както за всички педагогически и непедагогически специалисти в държавните училища, така и за учениците.

Темата е сред предизвикалите интереса на над 30% от респондентите педагогически специалисти. Препоръчва се тя да бъде развита в обучение.

Медиацията се свързва предимно с ролята на психолога в една организация. Осъзнаването, че медиацията е част от управлението на конфликтите и обикновено се поема и изпълнява на неформален принцип от някого е важна стъпка в промяна на нагласите към конфликтите. Прилагането на съзнателно посредничество при разрешаване на конфликтите е важна част от общата култура на всеки съвременен човек.

Темата може да се интерпретира във връзка с разрешаване на конфликти, свързани с някакъв вид нетолерантност.

Експертите по медиация изказват съмнения, че едно стандартно тридневно (дори петдневно) обучение може да превърне обучаваните в медиатори, но би могло да им помогне да навлязат в спецификата на темата и да се запознаят с най-често прилагани техники.

Адресати: Обучението е подходящо за всички в училище – управленски екип, учители, непедагогически специалисти и ученици от гимназиалния курс.

Тема 8: „Обучения за изграждане и управление на екипи. Толерантността във взаимоотношенията на екипа“ Тази тема беше предложена от експерти в проекта след провеждането на качествения етап на проекта и тя е сред избраните от над 30% от респондентите.

Темата има практико-приложен характер и обучението в различни техники за развиване на толерантна нагласа между членовете в един екип е част от процес, а не предмет на еднократно обучение, така че тази тема може да получи различна интерпретация в няколко обучения.

Темата за демократизирането на образованието е свързана с несъответствието на организационното устройство и ценностите, заложени в организацията на училищната институция в сравнение с демократизирането на обществото като цяло през последните 50 години. През последните години във все повече обществени среди се говори за потребността от значими реформи, които да променят статуквото и превърнат училището в по-демократична институция. Част от учителите са сред инициаторите на движението за промяна, но по-голямата част се опасява от промените. Демократизирането на образователните институции изисква много по-голяма толерантност към различността – докъде ще се простира тя, колко ще са готови да приемат училищните специалисти.

Тази тема генерира средно висок процент на заинтересованост – сред около една четвърт от интервюираните педагогически специалисти.

Според експертите организирането на обучения под формата на уъркшопи, в които се разработва общата визия за демократизираното училище ще доведе до един изключително полезен и здравословен процес на събуждане и осъзнаване на хората, заети в образователната сфера.

Това е тема, която предизвика интереса на интервюираните представители на целевите групи в качествения етап, тъй като тя е свързана с очаквания за ново и различно, дори екзотично познание и за практико-приложни съвети, но беше избрана от относително малко от педагогическите специалисти – 20% в процеса на количествена верификация. Очевидно тя е една от темите, които би накарала обучаемите да излязат извън сферата си на комфорт заради типичния за българина скептицизъм към чуждия опит. Въпреки това, нагласата, че при нас условията и хората са много различни и чуждия опит не е твърде приложим, е първична бариера, която може да бъде преодоляна чрез оригинална интерпретация на материала.

Експертите към проекта настояват тази тема да бъде използвана в бъдещи обучение – ако не самостоятелно, то като част от другите теми. Тя би допринесла

• 
  за разширяване на общата култура на обучаемите;
  

• 
  развитие на толерантността им към „различния“ опит и преодоляване на консервативни нагласи;
  
• 
  преодоляване на скептицизма относно приложимостта на подходи и методи чрез демонстриране на практическото им приложение чрез проиграване в симулативни ситуации.
  

Темата би могла да се разработи и за учениците.

Тема 11. „Иновативни антидискриминационни образователни дейности и превантивни мерки за антидискриминация“ би могла да се развие в контекста на това направление, въпреки че би могла да бъде част и от трите направления. На ниво на количествен анализ изглежда че е една от неприетите от респондентите теми – тя е предизвикала интереса на едва 13% от педагогическите специалисти.

Количественото проучване потвърди изводите от качественото, че:

• 
  Тя не може да се използва за тематично направление, защото генерира интерес сред малко респонденти
  
• 
  Темата не предизвиква интерес сред интервюираните поради факта, че дискриминацията е концепция и явление, което те не свързват с действителността в България и с взаимоотношенията в тяхната образователна институция. Темата основно се свързва с проблемите с ромския етнос в България и според някои от респондентите е доста пре-експонирана.
  

Тя би могла да бъде предложена в три варианта:

• 
  под друга формулировка, тъй като тази очевидно не предизвиква спонтанен интерес;
  
• 
  като се операционализира чрез други конкретни теми;
  
• 
  да се вплете като под-тема на други теми на обучения.
  

Това направление поставя концепцията за толерантността в по-широк контекст, насочен към развитие на общата култура в посока на мултикултурно възпитание, развитие на ценностната система и усъвършенстване на личността като цяло.

Темите, които бяха предложени за количествена верификация във втория етап на проучването показва, че те предизвикват интерес сред относително голям процент от интервюираните педагогически специалисти от държавните училища и се препоръчва всички те да бъдат развити в бъдещи обучения.

Темите са подредени по своята важност и значимост за целевата група от педагогическите специалисти, проявени чрез интерес към обучение по всяка конкретна тема.

Преосмислянето на човешката личност в контекста на новите времена е въпрос, който вълнува много от педагогическите специалисти. Знанието за човешките права и за практическото им отстояване в ежедневието е необходимо за всички. Темата предизвиква интереса на относително по-голям дял специалисти в сравнение с другите теми – 36%, така че тя безспорно трябва да бъде развита в обучение.

В контекста на тази тема могат да се използват и концепции за иновативни антидискриминационни образователни дейности и превантивни мерки за антидискриминация

Темата би развила общата култура на обучаемите и при подходяща интерпретация би създала нагласа към промени в стереотипите на мислене и поведение.

Тази тема беше предложена от експерти в проекта и беше включена сред предложените теми, без да е била изведена от качествения етап на проучването. Тя е сред избраните от над една четвърт от респондентите.

Относително високият интерес към нея се дължи на практико-приложния й характер, и на възможностите да се комуникират и внушават сериозни идеи чрез дейности, които дават условия за и за проява на творчески потенциал, и за емоционално и физическо разтоварване – нещо от което педагогическите специалисти особено имат нужда.

Тази тема може да се развие в различни варианти, например:

• 
  в по-фокусиран вариант, в рамките на едно обучение, като се използва повече визуализиращ материал и участниците са повече рецепиенти, отколкото действащи лица в обучението;
  
• 
  в няколко теми чрез подходи и занимания, типични за различните изкуства, които участниците сами да прилагат и чрез по-активно творческо включване на участниците
  

Тази тема предизвиква средно висок интерес – посочена е от една четвърт от обучаемите в количествения етап на проекта.

Чрез подходящ дизайн на обучението чрез нея може успешно да се възпитава нагласа към приемане на „различните“ деца в училище – на личностно и социално ниво.

Според експерти от екипа по проекта, тази тема трябва да се развие в обучение със задължително включване на ролеви игри, които да създадат условия за симулативно самоидентифициране със състоянието на хората с увреждания – така ще се постигне много по-силен ефект на приемане на различността.

Тази тема трябва да бъде внимателно интерпретирана за педагогическите специалисти тъй като те се чувстват потърпевши в настоящата ситуация, в която от тях се очаква да оказват специализирана помощ на децата със СОП.

За училищата, в които учат деца с увреждания темата трябва да се постави пред педагогическите специалисти чрез нов и нестандартен подход, който да спомогне за преодоляване на незаинтересоваността от темата поради убеждението, че педагогическите специалисти поради практическия си опит и специализираните си познания са напълно запознати с темата и нямат нужда от обучения. Тази тема би била особено полезна за младите педагози, постъпили скоро в училища за деца с по-специални потребности.

Тема 15: «Всеки може да бъде полезен: истории на личности, постигнали успешна реализация и принос към обществото, независимо от уврежданията си»

Тази тема е непосредствено свързана с с темата за приемане на хората с физически и ментални увреждания. Тя не беше предложена експлицитно от участниците в първия етап на проучването, но беше подложена на верификация в количествения етап по предложение на експерти по проекта.

Въпреки че темата също предизвиква относително слаб интерес – сред около една четвърт от интервюираните педагогическите специалисти, очаква се тя да допринесе за развитието на по-широка визия и за повишаване на толерантността към “различните“.

В човешката история има много личности, които точно заради различността си са се почувствали стимулирани да постигнат повече от средно-статистическите хора. Техният пример може да бъде вдъхновяващ за младото поколение.

Обучението би могло да има силен емоционален и мотивиращ саморазвитието ефект за участниците в него – особено сред по-младите и търсещите промяна в живота си адресати.

Адресати: Обучението е много подходящо за учениците, но се препоръчва и за педагогическите специалисти.

Тема 16: «Различията между хората: етносите и културите на земята (в Европа) през 21 век – богатството на човечеството».

Тази тема също предизвиква относително слаб интерес – сред около една четвърт от интервюираните педагогическите специалисти

На пръв поглед тя може би изглежда банална и може да се асоциира с научно-популярен филм или урок от учебника по география, но според експертите тя е важна за изграждането на по-широка обща култура и развиване на толерантна нагласа към културните различия.

Оригиналната й интерпретация и разработка чрез интерактивни форми на обучение ще е от ключова важност. Тук е много уместно да се развие темата за ромския етнос и за неговия принос към обществото на народите на Европа.

Въпреки относително слабия интерес към темата (около 20%) според специалистите по проекта, тази тема има за цел да промени стереотипите във възприемане на възрастовите различия и предубежденията, които водят до нетолерантно отношение между поколенията. Темата за “intergenerational fairness”е една от тези, които институциите и експертите в ЕС дискутират и поставят като важна концепция в основата на на функционирането на обществата в бъдеще предвид застаряването на населението – тенденция особено подчертана в България (България скоро премина от 6-та на 5-та позиция в света по застаряване на населението).

Според някои от експертите по проекта тази тема ще намери по-добър прием ако се разгледа в контекста на сближаване на поколенията – за преоткриване на общото и приемане на различното между тях.

Адресати: Обучението е подходящо както за учителите и други специалисти в държавните училища, така и за учениците.

Тема 18: «Толерантност към личността на детето: преосмисляне на детските права и детското участие във вземането на решения в училище и вкъщи».

Въпреки че повечето интервюирани педагогически специалисти твърдят, че са запознати с правата на детето, практиката показва, че много от днешните учители не могат да се поставят на мястото на детето /младежа и да приемат неговата равнопоставеност на ниво човешка личност. От друга страна, темата за здравословните граници и намирането на баланс между права и свободи, от една страна и от друга, отговорности на подрастващото поколение е предмет на повишен интерес в наше време.

Експертите по проекта предлагат тази тема, въпреки относително неголемия интерес към нея – около 20% от педагогическите специалисти са я избрали. Те смятат че това е една от темите, които трябва да бъде периодично напомняна на всички в образователните институции. Тя е тясно свързана с темата за демократичното образование и може да бъде представена като част от нея.

Адресати: Това обучение е подходящо за всички педагогически специалисти в целевите училища.