С нова терапия за някои левкемии живееш колкото здравите

С нова терапия за някои левкемии живееш колкото здравите

Болести на кръвта, които доскоро бяха смятани за нелечими и преживяемостта от тях беше само 1-2 г., а понякога и само няколко месеца, се превръщат в лесно маниггулируеми заболявания, а при някои става възможно дори да се спре продължителното лечение и да се остави пациентът да живее пълноценно и без медикаменти. Това обясни на дискусия за иновациите в медицината, които даравят живот, проф. Георги Михайлов - директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ) и национален консултант на България по хематология.

За последните 20 г. онкохематологията се превърна в лидер в съвременната онкологична медицина

"На нейния терен се разработиха теорията и практиката на лечението с множество молекули - стандартна комбинирана химиотерапия, които поставиха началото на големите успехи не само в онкохематологията, но и като стратегия за лечение на солидните тумори. На второ място, пак в онкохематологията, се появи технологията на трансплантация на хемопоетични стволови клетки (клетки, програмирани да се превърнат в кръвни - бел.ред.). След това методът навлезе и в клиничната онкология, в терапиите при автоимунни и някои неврологични болести. Тя постави началото на нов клон в медицината, който се нарича клетъчна терапия. Смята се, че той ще се превърне в революция в медицината на XXI век", прогнозира проф. Михайлов.

Националният консултант изтъква и факта, че именно в областта на онкохематологията се раждат т.нар. таргетни препарати, които могат да поразяват определена част от повърхността или вътрешността на туморната клетка. Голямото им предимство е, че го правят без страничните ефекти на класическите антитуморни молекули и поради избирателното си действие създават възможността за селективно лечение.

С времето тази терапия зае централно място в антитуморната стратегия. Появи се и възможността да се установи ефектът от лечението чрез следенето на минималната остатъчна болест, обясни проф. Михайлов. Той изтъкна, че всички тези успехи и драстичното нарастване на продължителността на живота при пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания води до бързо увеличаване на броя на пациентите с тези страдания. Те водят нормален социален живот - могат да живеят пълноценно, да създават семейство и да имат деца, да работят и да се изявяват в различни дейности.

До голяма степен за това допринася приближването на лечението към персонализираната медицина - не едно хапче или една терапевтична комбинация за всички пациенти с определена диагноза, а точната за тях медикаментозна комбинация и пропорция в зависимост от особеностите на изявата на болестта при тях.

Специалистите смятат, че подобряването на точността на диагностиката е един от най-важните аспекти за подобряване на изхода от злокачествените заболявания на кръвта.

Интегрираните диагностични лаборатории дават възможност за максимално прецизиране на подвида и фазата на заболяването, както и за не по-малко важното проследяване на ефекта от терапията и установяването на остатъчната болест след лечението, обясни проф. Маргарита Генова, зам.-директор на НСБАЛХЗ, ръководител на Лабораторията по хематопатология и имунология в болницата и председател на Българското медицинско сдружение по хематология. При работата на мултидисциплинарен екип се изключва рискът да се пропусне ключово за диагнозата изследване. Като в същото време се избягват ненужни повторения на тестове.

Благодарение на иновативни техники онкохематолозите вече могат да уточнят индивидуалния профил на болестта при отделния пациент.

Ако преди 100 г. медицината е можела само да заключи, че става дума за заболяване на кръвта, преди 80 г. вече е можела да го разграничи като левкемия или като лимфом, преди 60 г. - да се говори за остри и хронични форми, то днес вече се идентифицират над 40 различни подтипа левкемии и повече от 50 подтипа лимфоми.

В началото на миналия век ракът на кръвта винаги е фатална диагноза.

Благодарение на точното "разпознаване на врага" и иновативните терапии днес

70% от пациентите имат над 5-годишна преживяемост, а при някои продължителността на живота е като при здрав човек, обясни проф. Генова.

Проф. Жанет Грудева - зам.-директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Георги" в Пловдив, даде пример със свой пациент на 48 г., който над 25 г. живее нормално.

Най-големият напредък на онкохематологията в последните години е при лечението на хроничната миелоидна левкемия.

Пробива правят тирозинкиназните инхибитори, които атакуват специфични ракови клетки, без да засягат нормалните.

Механизмът им на действие е сложен, но за неспециалистите добър ориентир е фактът, че препаратите атакуват раковите клетки в тяхното безсмъртие и така ги обезвреждат.

Свободният достъп до лечение с тях позволява преживяемост на пациентите с хроничната миелоидна левкемия да е близка до тази на незасегнатите от болестта хора. Според проучванията тя достига до 93,3%. За сравнение - по-висок процент, отколкото дори при пациентите с диабет, изчисляват специалистите.

Следващото предизвикателство е да се уточнят възможностите да живеят без лекарства пациентите с дълбок молекулярен отговор. Зад медицинското понятие най-общо казано стои липсата на ракови клетки. Повечето онкохематолози смятат, че въпросът около тази стратегия е не дали, а само кога и при какви условия тя ще започне да се прилага. Смисълът е не само да се ограничат огромните разходи за терапията, а и за по-добро качество на живот на пациентите при отпадане на страничните ефекти от препаратите и психологически комфорт от усещането, че не се нуждаят от лекарства. Както и да се даде възможност младите пациенти да създават деца без риск от увреждане на плода. В момента в 40 държави, сред които е и България, се правят научни проучвания за намиране на профила на идеалния пациент, подходящ за спиране на лечението. Методиката на изследването гарантира подновяване на лечението при максимално ранен индикатор за влошаване на показателите.

"И в нашата болница имаме пациент, на когото сме спрели лечението. Никой онкохематолог няма да си го позволи при първите добри изследвания, изчаква се поне 2-годишен отличен молекулярен отговор, т.е. неустановима клетъчна болест", обясни проф. Грудева.

Много често заболяването започва без симптоми и диагнозата се поставя случайно след изследване на кръвта. Към диагнозата насочват непълноценни млади клетки в кръвта, напуснали преждевременно костния мозък

Когато се изявят, най-честите симптоми са лесна уморяемост, отслабване при непроменен апетит, нощни изпотявания, температура, тежест в ляво подребрие.