С дребни суми кабинетът разчита да потуши всеки протест

С дребни суми кабинетът разчита да потуши всеки протест

Не е тайна, че премиерът Бойко Борисов много мрази някой да му протестира под прозорците. Особено в навечерието на избори. Затова е готов на всякакви стъпки, за да изпревари недоволството и да се изкара спасител. Поредният цирк се разигра часове преди шествието на родители на деца с увреждания. Тогава кабинетът внезапно предложи нови помощи за малчуганите в размер на 930 лв. месечно.

"930 лв. е над два пъти минималната заплата", подчерта социалният министър Зорница Русинова. В някои райони сумата даже надхвърля една средна работна заплата и изглежда направо космическа на фона на мизерните социални помощи и 65-те лв. гарантиран минимален доход, от който зависят те сега. "Една държава, независимо дали е цивилизована или не, си личи по отношението към хората в неравностойно състояние", обоснова се Борисов, като не пропусна да спомене, че е засипан с "маса писма" от майки. Прав е - като стане дума за хората в неравностойно състояние,

България не е цивилизована страна

И подхвърлянето на подобни суми едва ли ще промени това.

Сега премиерът и министрите му обещават от 2017 г. за дете с увреждане над 90% да се отпускат по 930 лв. месечно, за дете с увреждане между 70 и 90% - по 450 лв., а за дете с увреждане между 50 и 70% - по 350 лв. месечно. Очаква се промяната да обхване около 21 600 деца, а допълнителната сума да е 50 млн. лв. към 111 млн. лв., които се дават сега. Семействата ще решават какво да правят с тези пари - дали да наемат личен асистент, или сами да се грижат за децата си. Това е само "концепция", казва социалният министър, но е категорична, че новите суми ще надхвърлят максималното, което семействата могат да получат сега по различните закони. Русинова посочва, че за дете със степен на увреждане над 90% сега родителите му могат да получат максимум около 400 лв. Тук обаче не влизат парите за личен асистент, който сигурно в почти 100% от случаите е един от двамата родители, така че предстои да се разбере дали няма да има ощетени.

Не е изненадващо, че премиерският жест не беше посрещнат с благодарност от родителите, които не само че не отмениха протеста си, но и нарекоха подхвърлянето на парите гавра. Първо, хората не вярват, че помощите наистина ще се променят, защото припомниха, че

решение на техните проблеми. После се разсеял. Да не забравяме и че сегашното обещание идва преди президентските избори, а ще трябва да влезе в сила след тях. Т.е. амнезията пак може да споходи управляващите.

По-сериозният проблем обаче е, че дори сега предлаганото решение е половинчато - уврежданията на децата няма да се излекуват с навършване на пълнолетие, а след като навършат 18 г. ще трябва да оцеляват с около 200 лв. инвалидна пенсия на месец. "Децата с увреждания стават възрастни с увреждания", както каза една майка на протеста. Затова родителите им искат сигурност, промяна в цялата държавна политика, регистър за хората с уврежданията, промяна на системата за ТЕЛК и в унизителната политика да се редят на година-две в програмите за личен асистент и да доказват, че децата им имат нужда не от два часа грижи, а от 24 часа. Това би било цялостна политика на цивилизована държава. Но за всичките тези години нито един социален министър или правителство не се нагърбиха да я изработят и приемат. Вместо нея периодично се отпускат някакви пари - най-лесно е, а и очевидно не е толкова скъпо (50 млн. лв. повече), пък звучи впечатляващо.

Самите родители предупреждават, че докато няма истински работещ регистър на хората с увреждания, ще има две неща -

или пък изкуствено занижаване на децата с най-високата степен на увреждания, за да се пестят пари в системата. Русинова също призна, че в момента има две системи, които не си говорят - на ТЕЛК за експертните лекарски решения и на Агенцията за социално подпомагане - за това кое дете колко получава и за какво. Тези две системи няма да си проговорят скоро - това трябва да се случи "в следващите няколко години" според обещание, дадено от министъра в социалната комисия на парламента. "Не може да няма информация колко деца в едно семейство получават помощи за увреждания и какви. Фактът, че децата с увреждания са се увеличили с 5%, навежда на мисълта, че се правят и злоупотреби", коментира Димитър Танев от РБ.

От около две години в социалното министерство обещават нов закон за социалните услуги, с който да помогнат по-пълноценно на хората с увреждания. Поредният срок за представянето му изтича в края на годината, но политическата воля за реални промени все още изглежда неубедително. До предлагането на цялостно и дългосрочно решение подхвърлянето на суми, колкото и да са щедри, ще остане просто кампания за неутрализиране на поредния национален протест.

Кога манията по външния вид става диагноза

Мъж взема бръснач и много внимателно разрязва носа си. Целта му е да отстрани хрущяла му и да го замени с пилешки. Така той ще се чувства много по-добре. В Америка човек се удря с чук в лицето. Някой отрязва крайчетата на пръстите си.

Повечето от нас ги е грижа как изглеждат. Когато ходим по улицата, огледалните повърхности ни разсейват. Правим малки подобрения, прикриваме. Предпочитаме да ни виждат от определен ъгъл и признаваме, че мразим ръцете си. Но става дума за момента, в който тези притеснения стават обсесия, която пречи на живота на човека, когато той не може да излезе от вкъщи, защото не може да се откъсне от огледалото, когато връзките се провалят, а работата не спори - това вече е разстройство.

Дисморфофобията е доста често психическо разстройство. Смята се, че един на 50 души страда в една или друга степен от него. Предполага се, че болестта имат и доста известни хора като Анди Уорхол, Франц Кафка, Майкъл Джексън. Изчислено е, че до 20 на сто от хората, които се подлагат на козметична хирургия, имат дисморфофобия. При изследване от 2001 г. сред пластични хирурзи в САЩ 84% от анкетираните са казали, че са оперирали пациент, за когото смятат, че има дисморфофобия.

Има дори случаи на убити от пациенти с това разстройство хирурзи.

Малко се знае за тази болест, особено сред младите и подрастващите. Много малко от страдащите от нея споделят симптомите си. Пациентите рядко смятат, че имат психично заболяване - те просто вярват, че са грозни.

Зои, на 19, има дръзката красота на звезда от филм на ,Дисни". Нищо по лицето й не изглежда така, че да бъде мразено. Чертите са симетрични, кожата е чиста. Била е на 13, когато съученик за пръв път я нарича грозна. Тя започва да се опитва да поправя външния си вид, за да не й се присмиват в училище. Но не всичко е по силите й. "Обидите бяха насочени към чертите ми на чернокожа. Те говореха за "отвратителната ми коса" и подобни. Това не мога да променя", казва Зои. На 14 тя е диагностицирана с анорексия и ту се подобрява, ту става по-зле. Анорексията и дисморфофобията са донякъде свързани, но и много различни. Повечето хора с дисморфофобия не се притесняват от теглото си, те се фокусират най-често върху кожата, косата или носа си - в този ред. И докато анорексията се среща основно при жени, дисморфофобията не просто засяга и двата пола, но и е разпространена в цял свят. Във всеки език има дума за "грозен".

В горните класове на гимназията Зои предоставя на майка си списък с операции, които иска. Ли-посукция, преместване на мазнини от едно на друго място в тялото, операция на ушите, на брадичката, на коляното. "Тя беше много агресивна, хвърляше неща. Беше тъмен период", казва майка й. Когато Зои е насочена към психиатричната клиника "Модели" в Лондон, е била на 17 и не е напускала къщата от три месеца. Криела лицето си с шал и ползвала киселинни разтвори, купени онлайн, за да избели кожата си. "Чувствах се като в капан в тялото си. Сякаш тръпки лазеха по кожата ми, сърбеше ме, не се чувствах чиста. Прекарвах часове пред огледалото", казва Зои. Вкъщи тя строшава огледалата. Знае, че във форумите за анорексия би намерила потвърждение, че е права, че е грозна и дебела. Прекарва по три часа онлайн и четири пред огледалото. "Не исках да живея, защото знаех, че никой никога не би ме обикнал", казва момичето.

Половината от хората с дисморфофобия ще попаднат в болница, а около четвърт отнемат живота си, казва Брус Кларк, детски психиатър и директор на британската служба за детско психично здраве. Младите хора, които се лекуват при него, са със сериозни проблеми. Те са заплашвали родителите си, бягали са от училище, крали са за процедури за разкрасяване. "Днес лесно се стига до идеята за операция. Рекламните послания на козметичната хирургия са същите като за СПА процедурите. Лесно виждаш пътя от СПА през ботокс до операция на носа. Просто още една покупка", казва Кларк.

Едно от най-шокиращите за лекаря неща е ролята на интернет. Като Зои пациентите публикуват свои снимки и искат потвърждение, че са толкова обезобразени, колкото самите те вярват. А в коментарите отдолу отговарят пластични хирурзи.

"Американски клиники рекламираха процедурите си на дете. И тя го приема като доказателство, че няма дисморфофобия, защото смята, че те се съгласяват, че е грозна", обяснява Кларк.

"Модели" е най-старата психиатрична институция в света. Клиниката за деца и юноши е единствена във Великобритания, където се лекува дисморфофобия при подрастващи. Там за пръв път в света са проучвали действието на когнитивната поведенческа терапия при това разстройство при юноши. Друго проучване - за заболяването при възрастни в Швеция, също показва, че този вид терапия помага. В клиниката се фокусират върху откриването на деца с това разстройство, как да помогнат на личните лекари и козметичните хирурзи да разпознават и търсят болестта, а също и с адаптирането на техниките на когнитивната поведенческа терапия към това разстройство.

Лекарите най-накрая са открили успешно лечение, с което могат да се предотвратят смъртни случаи и години страдание у пациентите. Но прекалено малко страдащи имат диагноза. А тя не изисква нито скенери, нито кръвни тестове. Според д-р Кларк се опира до 4 въпроса: "Прекалено загрижени ли сте за начина, по който изглеждат определени части от тялото ви, и смятате ли ги за особено неатрактивни?" "Основното ви притеснение за външния ви вид свързано ли е с това, че не сте достатъчно слаби или че може да станете прекалено дебели?" "Как се отразяват притесненията ви за външния ви вид на живота ви?" и "Колко време дневно прекарвате в мисли за дефектите си?"

НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ВИЗУАЛНИЯ ПРОЦЕС ПРИ ДИСМОРФОФОБИЯТА предполагат, че хората с това разстройство имат отклонения именно при визуализирането. Те прекалено много се фокусират върху малки детайли на визуални стимули и са много по-малко способни да видят образа в цялост, отколкото хора без тази болест.

Когато гледат в огледалото, те виждат нещо различно, дотолкова, че си оставят белези, докато дращят първоначално невидими неща по кожата си. Тези пациенти са в състояние да хукнат през натоварена с коли улица, защото са решили, че някой ги зяпа. Смята се, че причините за появата на болестта са комбинация от генетични, емоционални и невробиологични изменения. Болестта може да се отприщи от травма в детството, включително медийния шум около "съвършени" хора като моделите и звездите, но е вероятно човек да носи риска от развитие на болестта в гените си, тъй като в 20% от случаите пациентът им.