\376\377\000s\000i\000n\000e\000l\000n\000i\000k\000o\000v\0002
Изтегляне 0.62 Mb.
|
Свързани:
Карма
| че няма да възпитава детето си така, както нейните родители са възпитавали нея.
Винаги задавам на пациентите си един магически въпрос: „Защо?", „Защо се наказвате? Защо постоянно се обвинявате, сърдите се на себе си и се критикувате?" Не всеки успява веднага да отговори на него. Ние сме свикнали да си задаваме други въпроси: „За какво? Защо?" Но това не са същите въпроси. Те няма да ни помогнат да променим нещо, а само ще ни донесат повече болка. Защо хората се обвиняват и се наказват? Представете си как възрастните наказват децата. Защо го правят? Вероятно защото искат детето да не прави нещо, което смятат за лошо. Те постоянно повтарят на детето: „Не прави така. Не ходи там. Това е лошо. Това е мръсно. Това е ужасно." Като наказват детето, възрастните се стремят то да стане по-добро, да промени поведението си. Чувството за вина и наказанията имат прекрасно намерение.
Но тук има един парадокс. Наказанието учи какво не трябва да правим, но не ни учи какво да правим вместо това. Когато някой възрастен човек обвинява и наказва себе си, той също се стреми да промени поведението си, иска да стане по-добър. Но наказанието е много лош метод за постигането на тази цел. Нещо повече, като обвиняваме и наказваме себе си, ние си поставяме определени рамки, граници, от които не можем да се измъкнем. Защото в момента, в който престъпим тези граници на позволеното, автоматично (тоест подсъзнателно) се задейства механизмът за самонаказание. Освен това, наказанието и чувството за вина винаги са свързани с болка, страдания, нещастни случаи, обиди, озлобление. Оказва се, че ако се чувствате виновни, подсъзнателно привличате в живота си всички тези неприятни и разрушителни ситуации. Всичко е много просто: чувството за вина влече след себе си самонаказанието, самокритиката. А това, на свой ред, привлича в живота ни болката и страданията. Чувство за вина -> самонаказание -> болка и страдания. По време на своята работа направих следното проучване. От различни хора, попадали в травматични ситуации (катастрофи, - травми, сътресения, натъртвания), в състояние на хипноза разбирах причините, които са довели до тези ситуации. Във всички случаи главната причина беше чувството за вина. Защото вината изисква наказание, а наказанието търси своята жертва. Чувството за вина е едно от проявленията на горделивостта, само че в обратна посока. Това е агресия, насочена към самите нас. Човек, който се обвинява и самонаказва, има колосално чувство за собствената си значимост. Той мисли, че като накаже себе си, като си причини болка, ще промени целия свят. Тоест, в чувството за вина е заложена изначално агресия към заобикалящия ни свят. Как се формира стремежът да се самонакажем? Нашето „високоразвито" общество има много високи морални изисквания към хората. И възрастните искат от детето прекалено много, като не разбират, че то тепърва започва да се учи. Те му втълпяват понятия като добро и зло, любов и омраза, кое е добро и кое - лошо. Детето може да прави грешки, но трябва не да го наказваме за това, а да му обясним как и какво трябва да научи от тези грешки. Наказанието носи на малкия човек болка и обида. А той просто се учи как да живее на този свят. Или по-точно, детето с помощта на възрастните се учи как самостоятелно да изгради своя уникален свят. Подсъзнателно то копира начините на поведение и принципите на своите учители. Вместо да го наказваме трябва да го запознаваме с нови начини на поведение в различни ситуации. Често програмата за саморазрушение се залага от родителите още преди раждането на детето. Например, бременна жена, която се обижда на мъжа си или е унила и няма желание за живот, автоматично, без да иска това, задейства у детето си програма за самоунищожение. Такова дете ще страда и ще се мъчи цял живот, а заедно с него ще страда и майката. И само осъзнаването на причината, прошката за всички обиди и поемането на отговорност може да спре тази програма. Ето още един пример от практиката. На преглед при мен дойде двадесетгодишна пациентка. Тя се оплакваше от парализиране и изтръпване на ръцете, особено нощем. Това веднага ме накара да застана нащрек: заболяването явно беше предизвикано от някаква подсъзнателна причина. След обсъждането на нейния проблем и предложих да се обърне към подсъзнанието си, за да разбере причината. Момичето се съгласи. След като осъществи контакт с подсъзнанието си, тя го попита каква функция изпълнява то чрез този симптом? Вътрешният й разум й отговори, че я наказва. Тя попита: „За какво?" - след което лицето и почервеня от срам. Тя с неохота ми разказа, че подсъзнанието й отговорило, че я наказва по такъв необичаен начин заради мастурбацията (онанизма). Корените на тази история се криели в онзи период от живота й, когато момичето се учело да получава сексуално удоволствие чрез ръцете. Неочаквано я „заварила" майка й. Тя дълго и силно била детето си по ръцете, а след това го завела при един познат „лекар за луди", който не могъл да измисли нищо по-добро от това да заплаши детето, че ако продължава да се занимава с това „мръсно нещо", ръцете й ще изсъхнат. След много години, когато тази история била вече забравена, момичето отново опитало да мастурбира. И оттук се започнало... Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|