4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6
Визуализация на териториалната структура
Изтегляне 1.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8. Състояние на околната среда
- 8.1.2. Почви
6.2. Визуализация на териториалната структураГрафичната интерпретация на селищната структура и перспективите за териториално-устройственото развитие на областта са представени в Схемата за устройство, която е неразделна част от настоящата Стратегия за развитие на Софийска област (2005-2015). 8. Състояние на околната среда8.1. Екологично състояние8.1.1. Атмосферен въздухР  азвитието на интензивно промишлено производство в Софийска област, с висока енергоемкост и материалоемкост води до отчитане на редица замърсители. Много от промишлените обекти са разположени в неподходящи райони в близост до населени места, където има условия за разсейване на замърсители, но и далеч превишават по мощност на емисиите допустимото замърсяване. Остарелите технологии и амортизирани производствени мощности в повечето случай не отговарят на изискванията за защита на околната среда. Поради проблемите по отношение състоянието на атмосферния въздух в общините Елин Пелин и Пирдоп са определени като райони за оценка и управление качеството на въздуха с превишение на допустимите норми.
Източник: ТСБ-София Основните замърсители на атмосферен въздух регистрирани в Софийска област са прахът, серните окиси, въглеродният двуокис и метана. Основните замърсители на въздуха се явяват промишлените източници. Това са отрасли свързани с производството на топло- и електроенергия. Основните източници на серен оксид са процесите, свързани с изгаряне на твърди и течни горива съдържащи сяра. На места поради малкия процент на централизирано топлоснабдяване съществен дял от замърсяването на въздуха се пада на битовия сектор, което е характерно главно за малките населени места. В по-големите промишлени центрове през зимата количествата емисии достигат до 10% от количеството емитирани вещества, докато в малките населени места те нарастват до 50%. През 2003 година при емисиите на серни окиси в Софийска област се отчита увеличение с приблизително 691% (16 971 тона) спрямо 2000год. - 2 145 тона. Замърсяването на атмосферния въздух със серен оксид е основен проблем в община Пирдоп, където регистрираните емисии представляват 95% (16 080 тона) от общото количество за Софийска област, а средно годишната пределно допустима концентрация (ПДК - 440 pg/m3) е между 1.5 до 4 пъти над нормите15. Емисиите от метан възникват както по природен път, така и в резултат на човешката дейност. Метан се отделя при въгледобива, разлагащите се продукти в депата за както и от отпадъци от изпускащи тръбопроводи за пренос на газ и др. Един от основните замърсители на метан в Софийска област е автомагистрала Тракия преминаваща през общините Елин Пелин и Ихтиман и път Е-80 минаващ през общините Сливница и Драгоман. В периода 2000-2003год количеството на метан отделяно в атмосферата нараства значително от 1 488 тона (2000год.) до 785 тона (2003год.) или увеличение с над 832% и представляват 11 % от емисиите с метан в ЮЗПР. Най-силно замърсените общини в Софийска област през 2003год. са:
Основните източници на въглероден двуокис се дължи на употребата на изкопаеми горива, които се използват в транспорта, промишленото производство и производството на топло- и електроенергия. Допълнителен източник на емисии на въглероден двуокис са резултат от дейностите на човек, свързани със селското стопанство – животновъдство, изсичането или унищожаването на горите и др. Емисиите от въглероден двуокис отделяни в Софийска област в периода 2000-3003год. е рамките на 316 – 335 тона на година, което представлява близо 5% от емисиите в Югозападния планов район. Най-високи стойности за 2003 година са отчетени в община Пирдоп 206 145 тона, което се равнява на 65.5% от емисиите в областта. Основните емисии на прах16 са вследствие от изгарянето на твърди горива в енергетиката, индустрията и бита. Най-голямо количество прах се изхвърля при производството на електро- и топлоенергия. Други източници на прах са промишлеността и битовият сектор, както и наличието на много неконтролирани източници - лошото поддържане на пътищата, градските сметища, открити кариери и др. С най-висока концентрация през последните години са общините Пирдоп и Златица, където пределно допустимите концентрации са от 2 до 3 пъти над нормата – пределно допустимата концентрация средногодишно е 0.15pg/m3. Изхвърлянето във въздуха на аерозоли на сярната киселина се концентрира в общините Златица и Пирдоп. Единствено в община Златица е регистрирано превишаване на денонощната пределна норма, като максималната измерена концентрация е 1.3 пъти ПДКср.дн. Основната причина за замърсяването е дейността на медодобивния комбинат “Юмикор” АД. От 2005год. с цел намаляване на замърсяването, компанията влиза в процедура на издаване на комплексни разрешителни. Отчетените емисиите от азотен оксид в Софийска област през 2003г са 476 тона, като за сравнение с 2000г. се наблюдава намаление с 46%. Най-високи стойности на азотен окис за 2003г. е отчетено в община Пирдоп – 280.20 тона или 59% от общото количество в областта. Емисиите с въглероден оксид отделян в атмосферата възлизат на 2 100тона за 2003 г., като се отчита намаление с близо 50.5% в периода 2000-2003г. Получават се в резултат на всички горивни процеси, в т.ч. и в промишлеността.Основен източник на замърсяване особено в големите градове е автомобилния транспорт. В рамките на Софийска област, приблизително 96% от емисиите се образуват в общините Ихтиман (1 326,13тона) и Пирдоп (699,80тона). Замърсяването на атмосферния въздух оказва негативно влияние върху здравния статус на населението, растителността, почвите и водите. Качеството на атмосферния въздух има значителни социални и здравни последици за хората – смъртност, миграция, високи нива на заболяемост. В силно замърсени райони се наблюдава нарастване на броят на заболяванията на дихателната и сърдечно-съдовата система, отчитат се и повече кожни и очни заболявания.
Почвените характеристика на Софийска област е податлива на ерозионни процес. Ерозионните процеси се отразяват в намаляване на почвеното плодородие и скъсяване на почвения профил. Установената ерозия на почвената покривка отчита, че в Софийска област са засегнати 13 494,5ха. Замърсяване с тежки метали Замърсяването на почвите с тежки метали води до нарушаване или унищожаване на някои почвени функции, да замърсяване на подземни и повърхностни води. Надхвърлянето на допустимите норми може сериозно да увреди здравословното състояние на местното население, чувствителните екосистеми и други природни ресурси.Интензивното развитие на промишленото производство предизвиква сериозни локални замърсявания свързани с работещи или затворени минни и индустриални предприятия. На територията на Софийска област екологично застрашени региони са общините Елин Пелин, Златица, Пирдоп и Своге. Най-сериозно замърсяване с тежки метали се наблюдава в общините Златица и Пирдоп, където вследствие на добива и обработката на мед се отчита замърсяване на почвите с тежки метали над 2 пъти пределно допустимите концентрации. Медианите на петте наблюдавани тежки метали в мониторингова мрежа от пунктове показва следните стойности за двете общини.
Източник: Изпълнителна Агенция по околна среда Земеделските земи в община Елин Пелин се характеризират със средна замърсеност с тежки метали. Отчетените стойности на тежки метали в землищата на територията на община Елин Пелин надвишават пределно допустимите концентрации между 0.5-1.5 пъти. В зависимост от степента на замърсеност на територията могат да се разграничат условно три района: 1-ви район - земи с ниско съдържание на тежки метали и неметали. Това са земите южно от село Нови хан и западно от с.Лесново. Земите от района се характеризират с повишена бета-радиоактивност. За нормалното развитие на селскостопанските култури се налага внасяне на микроелементите манган, молибден и др. Района е подходящ за отглеждане на зеленчукови, зърненожитни и бобови, технически фуражни и др. култури, както и овощни насаждения. 2-ри район - земи с ниски до средни количества на тежки метали и неметалил. Намират се на границата със силно замърсените почви и следва пълно ограничаване на допълнителното им натоварване с технологични и химични замърсители. Районът обхваща земите разположени между с.Равно поле, гр.Елин Пелин, с.Нови хан и с.Голяма Раковица. Наблюдава се повишена бета – радиоактивност в района. Земите са подходящи за отглеждане на за отглеждане на зърнено-житни, зърнено-бобови и др.култури, без зеленчуци. Освен изброените култури, почвите в тези райони са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения. 3-ти район - земи характеризиращи се с високо съдържание на тежки метали и неметали. В района се отчита висока обща и бета – радиоактивност. Районът включва земите източно от с.Потоп, с.Елешница, с.Столник и гр.Елин Пелин и на север от линията гр.Елин Пелин – с Равно поле. В този район с ПМС №30/10.03.1993г. са определени екологично замърсени земи с постоянен източник на замърсяване:
В земите на изток от с.Потоп – с.Столник – гр.Елин Пелин са подходящи за отглеждане на технически, зърнено-житни и зърнено-бобови култури. В землищата на с.Елешница, с.Григорево, с.Мусачево и с.Равно поле са подходящи единствено култивиране на житни растения (пшеница, ечемик и царевица), които не натрупват тежки метали, независимо от количеството им в почвата. Замърсяването с тежки метали в община Своге е концентрирано около Елисейна, където измерените стойности превишават около 0,5 пъти пределно допустимите концентрации. Измерените нива за петте наблюдаване метали показват следните стойности: Пестициди Складовете за безопасно съхранение на негодни и залежали пестициди са един от източниците на локални почвени замърсявания. Ежегодно се извършва инвентаризация на обектите като се след състоянието на складовете и на съхраняваните в тях препарати за растителна защита. На територията на Софийска област се съхраняват единствено твърди препарати за растителна защита, като преобладаващата част от складовете са в добро състояние. Съхраняваните пестициди към 31.12.2002год. са около 200тона, като приблизително 71% се съхраняват в централизирани складове, а останалите са загробени в Б-Б кубове. Радиационно състояние След аварията в Чернобил най-засегната е почвата в Южна България. Ежегодно се извършва мониторинг и оценка на специфичната активност на естествените техногенни радионуклиди в почвените проби. Данните от специфичната активност и динамика на техногенния Cs-137 се характеризират с петнисти замърсявания на почвите. Те са известни и са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. Измерената фонова радиация в края на 2004год. показва характерни фонови стойности за Софийска област. Специфична активност на цезий – 137 в измерените проби е в диапазона от 2,8 до 43,1 Bq/kg съответно за с.Петрич (община Златица) и град Етрополе. Извършеният мониторинг за Софийска област на обекти - потенциални замърсители се установиха по-високи стойности на естествени радионуклиди в дънните утайки от “Женско дере” при с.Елешница и “Вълче дере” – след хвостохранилището на ПХП “Звезда”. Не са отчетени завишения на естествени радионуклиди в дънните утайки от р.Габра и р.Златарица след обект “Елешница”. В бившите уранодобивни обекти се установяват повишени радиологични показатели, като най-високи измерени стойности за уран-238 са от порядъка на 6000Bq/кg, за обект Елешница. На територията на община Елин Пелин се намира Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци “Нови хан” към Българската Академия на науките (БАН). Извършените изследвания на почвите около хранилището отчитат характерни стойности на естествена радиоактивност.
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||