4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6

8.2. Защитени територии

8.2.1. Национални паркове

Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор, разположени са около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.

Управлението на парка се извършва в съответствие с приетия от Министерски съвет План за управление на Национален парк Рила (2001-2010) от Дирекция на подчинение на Министерство на околната среда и водите.

Национален парк “Централен Балкан” е обявен с цел опазване на уникални саморегулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Паркът е разположен върху площ 71 669,5 ха, от които на територията на Софийска област попадат 3 396 ха, в общините Антон (3 293,9 ха) и Пирдоп (102,1 ха).

Национален парк «Централен Балкан» е единственият в страната и Югоизточна Европа парк – член на мрежата «PAN Parks» - Европейска мрежа от представителни защитени територии.

В парка се срещат 1 900 вида висши растения (над 50 % от флората на България), от които около 30 вида български ендемита, а 11 вида и 2 подвида от са локални ендемити. Освен това тази част на Стара планина се обитава от 70 % от безгръбначните и 62 % от гръбначните животни у нас. Представени са 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 208 вида сладководни водорасли, над 200 вида лечебни растения. Птичият свят в парка е представен от около 130 вида, по тази причина “Централен Балкан” има статут на орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида - висши растения и гръбначни животни са вписани в българската и световната Червени книги¹⁸.

8.2.3. Природни паркове

През 1934г. с постановление N III-а 15 422 от 27. 10.1934 г. на Министерството на народното стопанство е обявен Национален парк Витоша - първия в България и на Балканския полуостров, върху площ от 6 401 ха. През 1935 год. се създава първата специализирана държавна структура за управление на защитените територии в България - поделението на НП Витоша към “Отделението за горите, лова и рибарството”. Територията на парка е неколкократно изменяна, като в момента възлиза на 26 606.6 ха, от които горски фонд - 24 078.6 ха. В Софийска област природния парк обхваща малка част от територията на община Самоков.

На територията на парка са устанавени 1 489 вида висши растения (от които 25 български ендемита, 31 балкански ендемита, 47 вида включени в Червена книга на НР България), 500 вида гъби, 500 вида водорасли, 300 вида мъхове и 200 вида лишеи. Срещат се множество безгръбначни и гръбначни животни, сред които 800 вида пеперуди, 40 вида мравки, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 114 вида гнездещи птици и около 50 вида бозайници. Въпреки близостта до милионния град парка запазва условия, необходими за съществуването на видове като мечката, благородният елен, сърната, дивата свиня, лисицата, язовеца, златката и бялката, обитаващи и днес планината. От птиците гнездят няколко редки и застрашени видове като големият и малък ястреб, черният кълвач и др.

Природен парк ”Врачански Балкан” е обявен със Заповед №1449/21.11.1989 г. на Комитета по опазване на околната среда, с площ 4 907,8 ха, като от тях 2 586,1ха горски фонд попадат на територията на община Своге, Софийска област.

В регистрите на IUCN паркьт е отнесен към пета категория – защитени ландшафти и природни паркове, Природен парк “Врачански Балкан” обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали.

От Софийска област в границите на парка попадат природните забележителности Лакатнишките скали и Темната дупка, намиращи се на територията на община Своге.

8.3. Управление на отпадъците

Въвеждането на разделно събиране и рециклиране на твърдите битови отпадъци и компостирането на биоразградимите отпадъци са главните предизвикателства пред местните администрации в средносрочен план.

В изпълнение на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците в периода 1999 – 2002 г. е изградено, реконструирани и въведени в експлоатация депо за твърди битови отпадъци в община Горна Малина, което отговаря на изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депонирането на отпадъците. Депото ще обслужва общини Горна Малина и Елин Пелин. Регионалното депо в община Златица ще обслужва и общини Чавдар, Мирково, Пирдоп, Челопеч, Антон, Копривщица, а регионалното депо в Ботевград - общини Етрополе и Правец. Общините Долна баня, Ихтиман, Костенец и Самоков ще бъдат обслужвани от депото в Костенец, а общините Божурище, Годеч, Драгоман, Своге и Сливница от депото в Костинброд. Предвижда се регионалните депа да бъдат изградени до края на 2008г., като ангажимент на общините е изграждането на претоварни станции.

Преминаването към регионални съоръжения ще повиши разходите за обезвреждане на отпадъците, което е свързано с осигуряване на публични средства и повишаване на таксите заплащани от домакинствата. Значителни ще са разходите и за рекултивация и закриване на съществуващите сметища.