4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6


А) Анализ на икономическото и социалното състояние



страница2/21
Дата30.09.2017
Размер1.66 Mb.
#31353
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

А) Анализ на икономическото и социалното състояние

1. Географско положение


Софийска област е разположена в северната част на Югозападния район за планиране. На север граничи с областите Монтана и Враца, на североизток и изток с области Ловеч и Пловдив, на юг с област Благоевград, на югозапад с област Перник. В северозападна посока границата на областта съвпада с държавната граница с Република Сърбия и Черна гора. В Софийска област почти анклавно е разположена област София - град.

Областта обхваща 22 общини (Карта №1 - Административна карта на Софийска област) и заема 7062,3 км2, или 6,4% от територията на страната, като по площ е една от най-големите в България. Софийска област е единствената в България, в която областния център е разположен извън територията на областта.

Географското положение на областта благоприятства социално-икономическото развитие в региона, поради близостта до столицата, кръстопътното местоположение и добрата транспортна достъпност.

2. Природни ресурси




2.1. Релеф


Релефът е равнинно-котловинен и планински, като в областта попадат редица дялове на Стара планина – южните склонове на Берковската планина и Козница, Мала планина, Ржана, Софийската планина, Мургаш, Етрополската планина. В източната и югоизточната част на областта попадат части от Ихтиманска Средна гора, Лозенска планина, Рила и Верила. В Софийска област попадат и котловините Софийска, Ихтиманска, Самоковска, Ботевградска, Златишко-Пирдопска и Саранска.

2.2. Климат


Климатът е умереноконтинентален и планински във високите части на областта, със средногодишни температури вариращи между 10 и 120С, с максимум през м. юли (370С) и минимум през м. февруари (-200С).

2.3. Почви


В територията на Софийска област попадат щест агроекологичн района – Софийско-Пернишки, Средностаропланински, Самоковско-Средногорският район, Ботевградско-Габровският район, Рило-Пиринският район, районът на Средногорските и Родопски подножия1.

Областта се характеризира с богато почвено разнообразие, за което допринася и полупланинския релеф. Широко разпространени са канелени горски почви, кафявите планински горски, смолниците и алувиално-ливадните и рендзините.



Излужените канелени горски почви се отличават със слабо мощен (20-25cm хумусен хоризонт, мощен профил (100-220cm), средно до тежко песъчливоглинест механичен състав (30-35% физична глина. Плитките канелени горски почви често се срещат с неразвити почви и са формирани върху безкарбонатни материали. Отличават се с маломощен хумусен хоризонт (20-22cm) и профил (30-50cm), леко до средно песъчливоглинест (20-35 % физична глина), слаба запасеност с органично вещество (1.0-1.5% хумус). Част от тези почви са засегнати от ерозионни процеси.

В комплекс с канелените горски почви или в самостоятелни петна се срещат и рендзини (нормални и плитки). Те са с по-тежък механичен състав (35-55% физична глина), средна мощност на хумусния хоризонт (20-30cm) и почвен профил (30-70cm), сравнително високо съдържание на хумус (2-4%).



Кафявите планински горски почви са в голяма степен образувани върху карбонатни скали, в комплекс с плитки хумусно-карбонатни почви. В зависимост от района на разпространение, хумусния хоризонт (10-60cm), профил (50-70cm) и слаба до средна запасеност с органично вещество (2.0-3.0 % хумус). В по-високите части кафявите горски площи имат маломощен хумусен хоризонт (около 20cm), лек скелетен механичен състав (глинестопесъчлив до леко песъчливоглинест). Част от тези почви са засегнати от процесите на ерозия.

По поречията на реките се срещат алувиално-ливадни почви. Характеризират се с колебание в диапазона на отделните показатели, но общо се отличават със средна мощност на хумусния хоризонт (30-40cm) и профил (80cm), средно песъчливоглинест механичен състав (30-45% физична глина).

В по-високите части от областта се срещат плитки сиви горски почви, характерно за които е по-малката мощност на профила (30-50cm) и хумусен хоризонт под 20cm, средно песъчливоглинест механичен състав (30-45% физична глина). В част от сивите горски почви се наблюдават ерозионни процеси. В части от областта, доминиращо участие имат псевдоподзолистите (светлосиви) горски почви глеевидни и неглеевидни.

Излужените смолници се отличават с най-голяма мощност на хумусния хоризонт (70-75cm) и профила (180cm), най-тежък механичен състав (70-75% физична глина).

2.4. Водни ресурси


Водните ресурси се формират от язовирите Бели Искър (15,3 млн. м3), Душанци (11,6млн. м3), Бебреш (18,2 млн. м3) и Огняново (11,2 млн. м3). Речната мрежа включва части от реките Искър, Блато, Нишава, Марица, Тополница, Батулийска и други по-малки реки. Находища на хипотермални води има в община Долна Баня и община Костенец – Костенски минерални бани, Момин проход, Белчински бани и Пчелински бани. Минералните води са подходящи за балнеолечение, комунално-битови нужди и развитие на оранжерийно производство. Температурата на водата на варира между 460С (Костенски минерални бани) и 720С (Пчелински бани).

2.5. Полезни изкопаеми

2.5.1. Горивно-енергийни ресурси


В Софийска област се намира един от най-важните лигнитни басейни в България, който обхваща Софийската котловина. Характерно за лигнитния басейн, е че се състои от няколко отделни находищата - Алдомировци, Кътина, Станянци, Храбърско и мина “Чукурово”, село Габра. Общите запаси се изчисляват на 68 млн.тона. Въглищните пластове са с наклонение на юг, а дебелината на пластовете достига 20-30метра. Лигнитните въглища се намират на малка дълбочина и в дебели пластове, което позволява експлоатация на находищата да се извършва по открит способ и да бъде икономически ефективно. Характерна особеност на лигнитните въглища добивани в Софийския басейн е ниското съдържание на сяра, което се отразява в по-малките количества на серни окиси изхвърляни в атмосферата при тяхното горене. Близостта до град София определя и тяхното приложение като в суровина при производството на електроенергия.

В Софийска област се намира и единственото находище на антрацитни въглища в България. Антрацитните въглища са най-стари, с висока степен на въглефикация и калоричност (90% въглерод и 6000 ккал/кг). Главното находище се намира при град Своге. Въглищата в него са силно тектонски дислоцирани, което затруднява добива и влошава качеството им. Перспективните запаси се изчисляват на 50 млн. тона, като за повишаване на тяхното качество се обогатяват в фабриката при гара Томпсън.


2.5.2. Рудни полезни изкопаеми


На територията на Софийска област се намира едно от най-големите и значими находища на медна руда в България – мина “Елаците”, община Етрополе. Запасите от руда се изчисляват на 274 млн. тона, като там е открито и находище на самородно злато. Златото е в малки количества и за извличането му се изисква специална преработка. В община Челопеч е открито най-голямото находище на злато в България. Залежите се оценяват на 125 тона, като произвеждания златен концентрат в Челопеч се изнася в чужбина.

В Софийска област се намира и единственото находище на мангонови руди – с. Пожарево община Божурище. В община Своге (гара Бов) са открити находища на сребро, платина и молибденови руди, които са в малки количества.


2.5.3. Нерудни полезни изкопаеми


Най-често срещаните нерудни полезни изкопаеми са варовиците, като най-големите находища са в общините Сливница и Драгоман.

Находища на глина се експлоатират в община Елин Пелин (с.Нови хан). Основните находища на огнеопорна глина се намират в общините Сливница и Годеч, глина за керамика и тухли има в общините Годеч, Ботевград, Костенец и Костинброд. Находища на кварцов пясък се срещат в Елин Пелин и Божурище, а основнот находище на каолин се намира в Елин Пелин (с.Нови хан).

Находища на барит, който е ценна суровина за химическата промишленост има в с.Зверино, местността “Кашана” (северозападно от град Пирдоп). Открито е находище на вермикулит при с.Белица, община Ихтиман.

Находищата на нерудни полезни изкопаеми на територията на Софийска област са с предимно местно или регионално значение. Възможностите за използване на нерудните полезни изкопаеми са свързнани с бурното развитие на строителния сектор, което дава добра възможност за развитие на областта. Разработването на находищата е целесъобразно, тъй като не се изискват сериозни инвестиции и техническо и технологично оборудване.

Съществуващите полезни изкопаеми са в основата на развитието на минната и добивна промишленост. Това определя силната зависимост на някои от общините по отношение развитието на тежката промишленост. Развитието на сектора се свързва с модернизация на основните процеси на добив и обработка, които да спомогнат за подобряване на конкурентноспособността на местните икономически субекти при съхраняване на околната среда.


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница